material science and metallurgy :: Ще решат ли новите парламентарни избори натрупаните проблеми

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.06.2014 17:16 - Ще решат ли новите парламентарни избори натрупаните проблеми

Автор: bogomil Категория: Политика

Прочетен: 1274 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.06.2014 17:43

ЩЕ РЕШАТ ЛИ ПРОБЛЕМИТЕ НА СТРАНАТА ПРЕДСРОЧНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ? (лично становище) Изминава четвърт век от смяната на системата от еднопартийно управление и планово развитие на икономиката, селското стопанство, науката, културата, медицината, спорта, образованието и селското стопанство, към много партийна система, демокрация, пазарна икономика, и конкуренция. Всички очакваха, че страната ни сравнително бързо ще преодолее неизбежните трудности свързани с прехода. Четвърт век не е кратко време, за да се преодолеят всички съпътстващи преустройствотопроблеми, засягащи всички области на материалния, социален и духовен живот или поне основните проблеми- приоритетно определените. Още в началото се тръгна към разрушение, вместо към надграждане и по нататъшно развитие на достиженията на социализма в редица области и отстраняване на някои недостатъци, съобразно смяната на системата. За съжаление, социализмът бе подложен на безмилостна критика и пълно отрицание от новоизлюпените демократи. Социализмът и комунистите бяха обявени от тези „демократи” като най-голямото зло на човечеството и от тук нататък всичко тръгна надолу. Съгласно новите правила на демокрацията се прие, че изборите ще дадат управлението на страната в ръцете на новите партии, радетели на демокрацията, способни да изведат народа по желания път, водещ до просперитет и благоденствие. Започна голямата борба за власт и надпревара в раждането на партии и партийки, всички противници на социалистическата партия, анатемосана, като виновна за всички възникнали и постоянно възникващи проблеми в прехода, до наши дни. Тук няма да анализираме всички неправилни решения и действия свързани с приватизацията, в резултат на която икономиката ни бе напълно унищожена, а селското стопанство доведено до равнището, преди Втората световна война. Във властта влязоха неподготвени или некомпетентни политици, а не знаещи и можещи експерти. На практика държавата ни се оказа с твърде слабо производство, а то е в основата на просперитета и благоденствието. Всички раждащи се като гъби след дъжд партии и партийки, в своите програми заявяваха и продължават да заявяват, че само тяхната партия милее за народа и държавата и че само тя е в състояние да реши проблемите на страната и да спре затъването към дъното. И се получи на практика застой или падения дължащи се на действия от типа „орел, рак и щука”. В резултат се достигна до некоректно боричкане, маниполиране и разделение, дори до противопоставяне на народа, по начин образно подобен на този между запалянковците, наречени модерно, фенове на различните футболни отбори. Дори самите партии се разделиха като отборите на; сини; червени, зелени, желти...Всеки срещу всеки, или опозиция срещу управляващи. Получи се разпиляване на силите, на енергията, и идеите. А много добре е известно, че „обединението прави силата”., лозунгне случайно поставен с главни букви на сградата на Народното събрание Политиката и политическите амбиции се пренесоха в Парламента, който стана арена на безпощадни борби за надмощие и власт, подобни на спортните състезания, но не лоялни, а чрез противопоставяне и отрицание, някои от които се изявяваха твърде грубо спрямо принципите на т.н, лоялна конкуренция с клевети, компромати и т.н. И до днес не престава това мамнипулиране и обработване на съзнанието на народа, преобладаващата част от който вече е в стадий на пълно обезверяване и апатия, с изключение на определена неголяма част с твърди убеждения като привърженик на дадена партия. Не се знаят точно колко са регистрираните партии у нас. Но казват, че били няколко стотин. Една много малка част от тях влизат в парламента, т.е. добиват право да упражняват определено влияние в управлението на страната, било то като управляващи или опозиция. Във всички избори проведени по време на демокрацията, участието на населението имащо право на глас е под 50%, дори под 40% и за съжаление след поредните избори техният процент непрекъснато намалява. Тогава чии интереси защитават управляващите партии, на малцинството участващи в изборите или на мнозинството не участвало в изборите. Нали целта е да се защитават интересите на целия народ. Кой е този народ интересите на когото искат да защитават опозиционните партии днес?. След поредните избори започват нови политически борби и нагласи. На практика идващите на власт не са в състояние да реализират своите програми, реализацията на които често е в противоположни посоки. Да вземем за пример настоящото правителство на Пламен Орешарски, работещо при условия много по тежки от военните, подложено на непрекъснати пречки и отрицание. Ако запитат обикновените трудови хора, вероятно преобладаващата част ще заявят, че през тези 25 години държавата ни не е имала по-добър толерантен, знаещ и можещ министър председател, стараещ се да решава натрупалите се огромни проблеми във всичаки сектори на живота и държавата, полагайки неистови усилия да покаже, че е тръгнало по правилния път. А правият път за нашата страна, за Европа и света е пътят към социалната държава. Едва ли някой е чувал негови оправдания с миналите правителства, за разлика от Бойко Борисов, който непрекъснато създаваше и вероятно ще продължи да създава конфронтация, а тя не създава, а руши всичко. Парадоксално звучи изборната победа на Герб за европейски парламент, на фона на катастрофалното дередже до което докара страната в областта на икономиката. Вероятно има мощни сили, включително и икономически, които го подкрепят. Или народа го харесва, заради неговата каризма и простоватия начин, с който контактува и проявява безцеремонност при коментари и изказвания. Ако Герб се определя като дясна партия, защитаваща интересите на богатите собственици, на капитала, недоумяващо звучи как ще решава и ще реши социалните проблеми, които у нас са актуални, неотложни, належащи. В интерес на истината, настоящото правителство полага неимоверни усилия за изпълнение на програмните си задачи именно в това отношение. Не бива да се прикрива и факта, че не малка част от населението – роми, бедни селяни и работници, малко образовани и необразовани лесно се подават на манипулиране и подкупване, без да да имат правилна политическа ориентация. Така че и от тази гледна точка изборите не са показателни за точното съотношение на силите, т.е за определяне желанието на цялото население или на преобладаващата част от него.. Факт е обаче, че носталгията към анатемосвания социализъм се разраства, за съжаление предимно сред ония, които помнят многото негови достижения - безплатно образование и медицинска помощ, почивни станции и санаториуми достъпни за трудещите се, ликвидирана неграмотност, сигурност, нищожна престъпност и простутуция, сравнително добра пенсия осигуряваща що годе нормален живот. Демокрацията ни докара всички обществени болести от развитите западни демокрации и т.н Някои свързват социалната държава с отминалия социализъм и продължават да промиват мозиците на народа, особено на подрастващото поколение, на младежта което не познава миналото преди 1989 г. В света има достатъчно примери за добре развити социални държави; Финландия, Швеция, Дания, Холандия, Канада и др. В такава посока се развиват Китай, някои страни от Латинска Америка. Това е пътят по който се стреми да се развива Човечеството. Политиците добре знаят и виждат този път, но в боричкането за власт много от тях не виждат как и с какви стедства и усилия ще насочат кормилото на държавното управление в тази посока. За съжаление капиталът диктува развитието. Нека да вземем като пример, новата партия на Бареков. Безспорно той е един рутиниран журналист, който добре познава проблемите на народа, особено след журналистическите си прояви из страната по време на управлението на кабинета на Бойко Борисов. Изявяващият се млад и амбициозен организатор, и добър оратор, успя да привлече като нов месия именно младежта, на която предложи неизпълними обещания; ликвидиране на безработицата, която засяга голяма част от младежта, увеличение на армията, засягаща не малка част от съкратените веоннослужащи, решаване проблемите на майките, на пенсионерите, на образованието, на медицината (безплатна медицинска помощ и лекараства). Ами всичко това води до създаване и развитие на социална държава, каквато се стреми да изгражда и настоящото правителство. Защо не окаже помощ за реализация на близките програми с това правителство, след като заявява че работи за народа. Както и Апостола Левски е убеждавал – всеки ще получи признание за заслугите си към ”демократската република”. Работата опира до простата формула ”Стани ти, да седна аз”. Голяма част от избирателите, предимно младежта му повярва, както повярва и на други месии преди него; царя, Бойко Борисов и др. Подобни, но по скромни точки, гарантиращи просперитета са залегнали в програмите и на другите партии. Народът е казал; едно е да искаш, друго е да знаеш и трето е да можеш да го направиш, да го реализираш. Макар че Бареков вече изпита народа дали е съгласен да стане Министър председател, за да оправи страната. Той сигурно добре знае, че всичко това което говори и обещава на народа не може да го реализира. Интересно е обаче дали си вярва на прекрасните омайващи обещания!? Друга част от по-малките партии и партийки, които много добре знаят, че няма да влязат в парламента и няма да имат дял в решаването на съдбините на народ и държава но поемат част от гласовете на избирателите. По такъв начин те не само, че влияят негативно върху определянето на оная от по-силните партии, която е способна да вземе управлението в своите ръце, но с пропагандните си действия преобладаващата част от тези партии и партийки манипулират и настройват цялото население и не на последно място вземат субсидии от държавата, за да се подвизават на тихо и спокойно място между изборите, на гърба на народа т.е за сметка на данъкоплатците. Роякът от извън парламентарни партийки, които участват в изборите, за да спечелят някакви субсидийки за издържане пак от бюджета на страната са не само неефективни, но и вредни. Какъв е изводът!? Дошло е времето да се вдигне бариерата за влизане в парламента т.е да се вдигне и процентът на партиите, получаващи държавни субсидии останали извън парламента на които малко не е достигнало, да влязат в Народното събразние. Останалите би трябвало да фалират, образно казано, както фалират и някои фирми. Нали това е в съответствие с демокрацията и лоялната конкуренция.!? Друг е проблемът свързан с пряката демокрация. В началото на прехода имаше гласове в Народното събрание, които искаха България да стане Швейцари на Балканите.. Тогава наистина щеше да се чува истинският глас народен, т.е гласът на преобладаващата част от населението. Това щеше да съдейства за вземането на важни стратегически, политически и икономически решения, и то в рамките на „Новия световен ред”. Неутралитетът на държавата, който трябваше да бъде приет още в началните години, вероятно щеше да ни постави в много по-малка зависимост от решенията и на Великите сили, ако не за нещо друго, то поне поради изключително важното стратегическо географско място, което заема страната на Балканите и в Европа, като Източна граница на Евросъюза. Това са проблеми, върху които би могло да се водят дискусии, ако вече не е съвсем късно. Има и друг вариант – задължително гласуване. Последните два варианта, а именно пряката демокрация и задължителното гласуване определят до голяма степен ефективността на изборните процеси, респ. успешното или неуспешно управление на дадена партия или коалиция. Тогава ще се очертава огромна маса от избиратели, която ще определя партията, която ще управлява или ще доминира в коалиция. Анализите неизбежно водят до изводи свързани с ограничаване на партиите от 2-3 до 4-5 на брой. Не случайно Великите сили САЩ и Англия имат двупартийна система и там много ясно се вижда вота на народа. А у нас народът, т.н. електорат е разпилян и объркан, разделен, противопоставен и разочарован.., отегчен от избори... Така че опитите на някои партии да предизвикат нови извънпарламентарни избори няма да доведат до никакъв положителен резултат. Която и партия да дойде на власт, не е в състояние така бързо да реши проблемите на страната. Възниква логичния и основателен въпрос ! Ако БСП като една от управляващите партии, на тези избори, макар и незасягащи вътрешните проблеми на страна, безспорно се представи зле, защо се поставя отново искането и то основно от Герб за пресрочни парламентарни избори!?. Не е ли редно програмното експертно правителство на Пламен Орешарски да даде своя публичаен отчет и на базата на резултатите от изпълнението на неговата програма за изтеклия срок от една година, съобразено с безпрецедентно трудните условия на работа съпроводени с много съзнателни пречки, чрез сравнение на резултатите от предишното правителство на Бойко Борисов (предишните правителства) да се вземе отговорното национално решение - полезно ли е било то през цялата тази година или вредно, и тогава да се реши дали е фатално необходимо да се върви към нови избори. При такава ниска избирателна активност, твърде неубедително, спекулативно звучат претенциите на Герб и други партии, че народът иска промяна. Промяна искат партиите, заради самата власт. Народът иска просперитет, благоплучие, благоденствие, жизнен стандарт, спокоен живот. В каква посока ще бъде тази евентуална поредна промяна, противоположна на социалната икономически развита държава, или в посоката в която работи този кабинет. Ако експерти и специалисти се опитат да анализират досегашните избори, които не са никак малко ще устанявят, че те не са решаващ фактор, който определя правилната посока на развитие на страната. Ще установят, че се харчат излишно много народни пари за организиране и провеждане на избори. Всяко ново правителство като дойде на власт има един инертен период за адаптиране към проблемите и шом навлезе в тях, боричкането за власт започва с искане за оставки и нови парламентарни избори. Не са редки случаите да се отрича всичко на предишното правителство и неудачите да се прехвърлят на предшествениците, като оправдание. И резултатът е тъпчене на едно място-нови закони или проекто закони отхвърлящи предишните. Себелюбивото правителство на Б.Борисов би могло да бъде посочено като красноречив пример. Опитите на социологическите проучвания да определят подкрепата на населението за премиера Орешаршки не винаги отговарят на истината и някои от тях обслужват нечии интереси. И това се потвърждава често от реалните резултати, че социологическите институции служат на нечии интереси, съзнателно въздействайки върху съзнанието на хората. Не случайно младежта, която не познава миналото, най-лесно се подава на манипулиране. Известно е че „Една лъжа като се повтори няколко пъти започва да звучи като истина”. Именно за това младежта гласува за партията на Бареков и е против настоящото правителство, защото му е внушено, че БСП е причината за всички неудачи. А настоящото правителството е програмно, състоящо се основно от експерти. Често в парламентарната зала (говорилня) се дебатира върху даден проект колко щял да струва и тези дебати се проточват с години, десетки години. Например проблемите с базисните стратегически отрасли на индустрията - енергетиката, пък и проблемите на машиностроенето и някои други базисни отрасли. Това са темелите на сградата на държавата, колкото те са по-сигурни и стабилни, подобно на темелите на една къща, толкова по-добре сградата ще отстоява на бури, земетресения и други природни или политически катаклизми. България има нужда от развита енергетика, не само за нуждите на битовата консумация, но и за индустриалната, която е определяща. Ако се изчислят разходите за досега провежданите избори в продължение на 25 години, плюс разходите в Народното събрание за дебати само в областта на енергетиката, за разработване на проекти, варианти, делегации, преговори, пътувания, обсъждания в телевизионни предавания, коментари и анализи във вестници, радиопредавания, разходи за заплати на ангажираните с проблемите и проектите, лесно ще се установи дали ако тези изразходвани средствата бяха вложени в икономиката, образованието, медицината, социалната сфера и други, нямаше да ни измъкнат от дъното!?. А някои партии и народни представители продължават да плашат, колко много щяло да струва едно или друго решение. И това рутинно противопоставяне не може да бъде спряно. Резултатът е тъпчене на едно място. Дали ние не следваме един привидно „отъпкан” път на демокрация, вярвайки, че само чрез избори могат да се решат и да се решават проблемите на народа и държавата!?. 25 годишният период показа, че това не верният път, не е този пътят, който ще ни измъкне от дъното.. Това разбира се не означава, че избори не трябва да има, но те не би трябвало да бъдат така често. Необходимо е да се има предвид и българската народопсихолигия, тя да се съхранява, да се учим от нея, и да се съобразяваме с натрупания досегашен демократатичен опит на развитие. Партиите до определена степен залитат търсейки причините за успехите и неуспехите според гласовете спечелени по време на изборите...,и то при тази ниска избирателна активност на населението. И често достигат до погрешни изводи, респ. до неправилни решения за действие. Дори и ремонтът на правителството, който от политическа гледна точка се оказва неизбежен би трябвало да се обмисли. Необходим ли е той заради промяната в съотношениято между политическите сили след изборите за Европейски парламент или не.!? Едва ли козметичните или задължителни сериозни поправки в правителствения екип, наложени от новото политическо съотношение на силите ще се окажат ефективни, или ще доведат до застой, поради наличие на неизбежния адаптивен период при навлизане в проблематиката на новите хора. Едва ли смяната на един, двама или трима души в дадено министерство ще доведе до драстична промяна и бързи резултати в работата. Критериите за оценка на кабинета, респ. на продължителността на неговия живот би трябвало да се определят от това, върши ли той работа или не. Предполага се, че телевизионният граждански парламент, наречен референдум, ще вземе отношение-одобрява ли се работата на правителството или не. Но там не би трябвало да се показват търсещи лична изява и дивиденти, некоректни анализатори и коментатори политици, а експерти, обикновени родолюбиви граждани, дори и необвързани политически специалисти, милеещи за народ и държава. Ясно е, че политически ориентираните коментатори ще се опитат да вадят от девет кладенци вода, за да удавят Министър председателя и неговото правителство. Самият той, като учен, гражданин на Република България, ясно съзнавайки отговорността, смело трябва да заяви, убедително с факти и аргументи доволен ли е от своята работа, от работата на своите министри. А не под натиск да започне да извършва прибързан ремонт на кабинета под нечии натиск – уличен или на опозицията. Скромността винаги води до определено недоволство от собствената работа, която следва да се оцени, защото тя е стимул за работа. Народът ще даде най-точна оценка и тя ще е най-точна, а не оценката на противниците боричкащи се за власт. Ясно е, че опозицията всичко ще отрича, дори и безспорните резултати. И това е най-деградивната, а не конструктивна роля на опозицията, традиционно утвърдена от принципите на зле тълкуваната демокрация. Коя нова партия е в състояние да реши всички проблеми на страната в рамките на своя мандат? В случая това правителство работи само една година. Съсипаната ни икономика едва сега за една година започна да прави опит да се изправя на краката си, селското стопанство също. Обнадеждаващи мерки се предприемат и в социалната сфера, в образованието и т.н. Ако има някави грешки, те фатални ли са или са поправими, без сериозни сътресения и излишно създаване на напрежение!?. Ако БСП губи гласове, то за това правителството ли е виновно!? Освен това сегашните избори решават проблеми по скоро на външната ни политика, отколкото проблемите вътре в страната. Народът все още не е усетил ролята на нашите европейски депутати при отстояването интересите на страната ни в Брюксел. Кой от европейските депутати е излязал пред народа български и да се отчете със своята дейност.!? Народът не проявява голям интерес към европейския парламент по обясними причини. Тогава имаме ли право да слагаме знак за равенство между изборите за европейски и за национален парламент.? Сега партиите които са опозиционни са готови да обвинят прабвителството за всички вини. Истината е очевадна. Проблемите се натрупват и всички правителства носят отговорност за дережето,което е изпаднала държавата и многострадалкния народ български. Тези киоито се борят за власт и заявпяват, че само те могат да решат проблемите манипулират народното съзнание. Никой коменмтатор няма см,елостта да заяви, че 25 години вече проблемите на всички идващи правителства се натрупват и че е крайно време да се потърси истинската причина. Ситият не вярва на гладни и той се бори само за власт , манипулирайки играе си с народа като безмълвно стадо овце. Не греши който не работи! Че то има грешки. Да се покажат и да се върви напред. Какво ще направи безцеремонния богаташ Бойко Борисов, който започва да се мисли за Богоизбран.!? За него само той може да оправи страната. Видя се какво направи. Има ли честта и достоинството като бивш военен да признае собствата част от вината за дереджето докъдето ни докараха всички партии и партийки зле тълкуващи правилата на демикрацията. Важното е да се установи публично полезно ли е това правителство или не. И работатана настоящото правителство да се сравни с тази на предишните правителства. Вместо да се харчат излишни народни пари за нови избори, дали не би било по-добре да се изграждат станции за борба с градушките, които нанасят сериозни поражения на земеделието, да се заделят средства за борба срещу природните бедствия, за развитие на индустрията, селското стопанство, образованието, медицината, да се развива производството и т.н.. Тези излишно разходвани средства за избори биха могли да се използват за задържане на специалисти, инженери, лекари, да се купуват линейки за спешна медицинска помощ, да се строят болници, санаториуми, училища и детски градини, а не да се закриват, както правеше предишното правителство, да се увеличават пенсии и заплати и т.н. Всички виждат, че настоящото правителство е тръгнало в тази посока и набира определена начална скорост. Редно ли е отново то да се препъва за сметка на народа и просперитета на държавата!? То и при управлението на страната, проблемите тангират образно с тези на спортта. Колкото по-често се сменят треньорите, толкова по-зле върви работата и резултати не се виждат. Колкото по-често се сменят правителствата, толкова по-трудно могат да се решават проблемите на страната.
Влязохме отново и за кой ли път в прекаленото ВРЕДНО политиканстване. Ако в нашата страна има истинско зряло гражданско общество от родолюбиви българи- истински честни патриоти, би било редно то да се противопостави на течението, което влачи, завлича и унищожава всичко необходимо и полезно за народа и държавата. Държавата ни има нужда от зряло гражданско общество, такова каквото има например родината на демокрацията – съседна Гърция, а не такова, което не знае какво друго да иска освен „Оставка„ и „Избори”. Ако има българи кристално чисти патриоти , ако има гражданско общество разумът говори, че трябва да се сложи някакво стопиране на непрекъсната игра на избори, свързано с непрекъснати финансови разходи. Това прилича на непрекъснати женитби и разводи с все нови и нови правителства, смяна на министри. До какво води това сами преценете. Разпада се семейството при непрекъснати разводи, до упдък а не до развитие, това води до недоверие, озлобяване, същото образно е и с непрекъснатите избори. Това как е възможно да носи развитие и решаване на проблемите на народа и държавата. Това неизбежно водеше и ще води до упадък. Не се ли вижда от народа български!?. Досегашните наблюдения показват, че не изборите и смяната на правителствата ще решат проблемите на народа и страната, а наличието на краткосрочна и дългосрочна стратегия - доктрина за развитие на страната, около която да се създават законите и при смяна правителствата всички да бъдат задължени да следват начертания път в тази стратегия за близкото и далечно бъдеще.. Подготвил д-р Богомил Великов Колев www.bogomil.blog.bg

Нагоре