Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2014 22:05 - 2-ри юни-Ден на Ботев и на падналите за свободата и независимостта на България
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 1928 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 01.06.2014 22:22


БИЛ ЛИ Е БОТЕВ ТЕРОРИСТ, РЕСП. ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ ЛИ Е ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ПАРАХОДА „РАДЕЦКИ”
(спомени на Капитана на Парахода „Радецки” Дагоберт Енглендер)
        В годините на прехода не спират опитите за деформиране на славни исторически събития в нашия живот и пренаписване на историята по нечий хатър           Интересът към делото и личността на Ботев започва още от деня, в който той преминава с четата си река Дунав и тръгва към Балкана. Пръв неговият съученик и приятел Киро Тулешков съобщава за преминаването на четата и за нейните подвизи във вестник „Български глас”, год, 1, бр.6. стр.25, 1876 г. Съгласно източници, в първите дни след Освобождението през 1978 г. , интересът към Ботев позаглъхва, изместен от грижите по уредбата на новата Трета българска държава и от ожесточените партийни борби, между либерали и консерватори. Едва в 1884 г. делото на Ботев започва да предизвиква оживен интерес. Появяват се във вестници писма и документи на Ботев, както и писма и спомени на негови съвременици, живи участници в четата му. Интересът към този велик българин продължава и днес.             Сензационно е съобщението пo българска национална телевизия( събота 14 декември 2013 г), че в свое произведение, свързано с проучване на атентатите и атентаторите, писателят журналисат Крум Благов определя превземането на легендарния „Радецки” като „терористичен акт”, а Ботев-като „Терорист”, защото параходът е бил превзет насилствено. След опитите за деформиране на някои събития от славните Априлски дни на 1876 г. (Баташкото клане), за определяне гибелта на войводата Ботев, като самоубийство Или това е нов опит и пореден опит на  разни драскачи и блогери в Интернет за пренаписването на историята, свързана с нашата национална революция, с този гениален, велик български творец-революционер, и кристално чист патриот, жертвал живота си пред олтара на отечеството в името на свободата своя народ!? Има и такива, които поместват статии във вестнитци (”Над 55”), че ние трябва да се извиним на Димитър Общи,  защото той не бил предател, в Интернет- за предсмътна изповед на Никола  Обретенов, че убил Ботев и какви ли още измишльотини Може ли да допуснем, още повече да си помислим, че Ботев е бил терорист!? По скоро събитията в буквалния политически смисъл на думата, до определена степен тангират с един съвсем кратък, своеобразен временен властови преврат, извършен с благородна цел, довел до лишаването от абслолютната власт и командване на капитана и екипажа!? Ботев заявява пред капитан Дагоберт Енглендер ”Аз отивам да се бия за свободата  и за правото на своя народ. Съгласно писмените източници, никой от пътницците в парахода, включително и „каймаканинът от Видин и от харема му„ не е пострадал. Какво се включва в понятието „тероризъм”, какво представляват неговите изпълнители!? Терористи и убийци ли са били всички български въстаници, участници в Априлското въстание 1876 г., респ. терористи и убийци ли са били българските войни участници във войните, убивали и падали за свободата, в защита на своето отечество!? При събитията свързани с превземането на „Радецли” не имало никакви жертви, разрушения и проява на терор, а по скоро своеобразен дипломатически политически разговор с „нота”- и определени условия!? Разказите и документираните спомени на известния капитан на австрийския параход „Радецки”- Дагоберт Енглендер са малко познати, но много важни и интересни, тъй като под временното командване на Ботев, въстаниците не са се държали като терористи или разбойници и крадци, а лоялно като дисциплинирани и сериозни бойци, тръганали на важна високо патриотична мисия. Освен това, този параход и разказите на неговия капитан са свързани с героичния подвиг и историческия поход към безсмъртието на Ботев и неговата славна чета по време на паметното Априлско въстание през май 1876 г. По долу, без коментар са представени в съкратен вид по-важните моменти от запазените писмени спомени на капитан Енглендер за това, което се е случило на „Радецки” и на Козлодуйския бряг, мнението му за Ботев, за въстаниците и техните дела. Нека читателят сам да достигне до извода, как да оцени акта на превземането на парахода „Радецки”, дали то е терористичен акт, дали поведението на Ботев се покрива с понятието”терорист” и дали капитан Енглендер е показал такова отношение към войводата и четниците от момента на превземането на кораба до слизането им на Козлодуйския бряг, след края на Априлското въстание, и след Освобождението!? Както пише в една своя статия известният наш учен историк акад. Георги Марков „Всеки народ се нуждае от герои, чието дело да разпалва националната гордост и да служи за пример на бъдните поколения. Съизмерването с тях е трудно, защото не всеки от нас може да бъде герой. Ето защо трябва да помним и да тачим саможертвата на тези, които загиват толкова млади, за да живеем в Свободна България и да се радваме на права, които не винаги можем да оценим.......Историята е „учителка на живота”, а поуките от нея са нейното „самородно злато”. Ботев и неговите бойни другари са нашата национална гордост и непресъхващ извор на самочуствие, защото те са колективен образец за достойно изпълнен дълг към народа и Отечеството. Когато ние днес се озовем пред необходимостта да преодолеем честолюбието „Аз” в името на националните интереси, тогава да си спомним за онези 208 безстрашни българи, на които дължим много за свободата да бъдем себе си.. И всички заедно да произнесем; „Те не умират!...... И отдаването на почит не трябва да бъде само на 2-ри юни, а всеки ден да си спомняме за нашите славни предци като безсмъртни съвременници.

            СПОМЕНИ НА КАПИТАНА НА ЛЕГЕНДАРНИЯ ”РАДЕЦКИ”- ДАГОБЕРТ ЕНГЛЕНДЕР               „Пратеният протокол ви дава най-главните моменти на случката станала на парахода ”Радецки” с българските въстаници, според различните впечатления на отделните членове на екипажа. Но при своята суха официалност, която въобще става при подобни протоколи, той не представлява толкова нова и богата красна картина, както тя стои пред очите ми и никога няма да бъде избледняла през живота ми. Аз описах в предварителния протокол ясно случката във втора класа....             На 29 май 1876 г. пощенският параход „Радецки” на първо императорско и кралско Дунавско параходно дружество пътуваше към обяд между Ряхово и Лом Паланка. Ние акостирахме на всички пристанища, без да забележим нещо особено. В Гюргево, наистина, имаше голям наплив от пътници, които очевидно много бързаха. Това се обясняваше обаче с извънредно голямото закъснение на турския пътнически параход.....Към обяд съдържателят на параходния бюфет ни съобщава, че във втора класа били съгледани пътници с оръжие. Понеже подобно нещо беше нарушение на правилника, заповядах на контрольора да направи нужното, а сам побързах да отида след него, за да наблюдавам лично предаването на оръжието срещу разпискa. В палубния салон на II класа всичко беше в ред. Никой нямаше оръжие. Пътниците спокойно и прилично представиха пътническите си билети. Същото сториха и ония, които срещнахме по стълбата към мъжкия салон. Когато обаче се приближихме до вратата, от там излезе един човек с военна шапка. Отвътре чувахме много гласове. Поканен да покаже пътническия си билет и да предаде револвера той.отговори;             -Моля, тук е тъмно-дръпна се крачка назад, силно открехна вратата и ни каза да го последваме в салона, като вървеше при това гърбом.             Тук ни се представи наистна една изненадваща гледка....Върху масата в ъгъла имаше оръжие и снаряжения... Смаян от 20 души, които се облякоха във форма и се въоръжаваха, намислих да се опитам с едно енергично действие да възпра това, което се готвеше. Затова и да си призная, за да окуража себе си извиках с висок глас, като посочих с ръката си на въоръжените хора, която ръка неволно репереше - аз заповядах;           -Тука на парахода има правило, всеки да си дава оръжието на съхранение! Вие трябва да се подчините на това общо правило!.             Както е казано в протокола, аз бях минутно заобиколен от въстаници и един от тях, който беше облечен в униформа ми каза:             -Г-н капитане, оръжието няма да предадем. Ние сме 200 души, параходът е вече във властта на въстаниците, и вие непременно трябва да се покорите на тая власт! В същата минута се подигна един шум на кувертата над главите ни толкова силен, като че преминаваше през парахода един ескадрон конница.             Той говореше свободно немски...             ...Аз поканих тия, които ме бяха заобиколили да идем горе. За мое учудване не ми се направи никакво възражение. Вероятно по причина на тая покана те се съгласиха;             -Да, добре, ще идем горе; но само ти заповядай с нас по-напред към нашия войвода!             И тъй излязохме всички на бързо в безпорядък, а говорещият немски следваше отзад по петите ни... На палубата се откри една неописуема гледка. Забелязах няколко души, които с такава бързина трошеха и отваряха сандъцте, щото кръв течеше от ръцете им. При това мунициите им, а особено патроните се бяха разпръснали по кувертата в толкова голямо количество, щото и след излизането на инсургентите останаха неприбрани. Един от въстаническите водители, който бил наблизо до един от моите хора, извика:             - А бе брате, пазете фишеците! За нас всеки куршум е по-скъп от една турска глава! Кой беше тоя водител, аз не можах да се науча точно.....Когато аз се върнах назад с моя екскорт, сполучих набързо да извикам на английски на машиниста от парахода Хасдел;             -Никаква команда да не се слуша освен от мене!- и чух отговор.             -Аll raight, sir.             Един стар турчин, види се доста влиятелен, като се беше спрял тъкмо в това време при машината в горния джамлък, чул тези бързо разменени между нас думи и аз вярвам, че следствие на неговото свидетелство, турските пътници на парахода и населението в Лом и Видин ме считаха за съучастник на въстаниците и не ме разкъсаха на парчета, ако и да гледаха на мен подозрително и мрачно, обаче стояха спокойни Сцената за предаването на Ботевия манифест (писмото) на мене пак не вярваха. Тоя манифест се даде най-напред на моя помощник, след като ме търсили мене навсякъде в парахода и не могли да ме намерят скоро. Когато ме доведоха до войводата......, видях моят помощник капитанн Дойми буквално като с гвоздей закован към стената, а към гърлото му бяха насочени няколко байонета, а войводата Ботев с гола сабя в ръка говореше с него по славянски, защото помощникът беше далматинец Той като ме видя съобщи това на Ботев. Когато въстаниците видяха мене,.ме заобиколиха близо до салона. В такова положение ние говорихме няколко минути с Ботев, който отхвърли всички мои предожения и неуклонно стоеше на своето;           - Немедленото ти съгласие да ни извадиш на това място, което ще ти посочим.. . В тези няколко минути какво премина през моята глава едва ли мога и на двайсет страници да го опиша. С няколко души, той бързо ме отнесе настрана, качи ме горе на стълбата, запретна револвера, опря го в сляпото ми око и извика с разтреперан и рздразнителен глас и зачервено лице:           - Скоро се решавайте! Ние жертвахме нашия живот за своето отечество; имаме много хора да убиваме; един повече един по-малко не ни е на сметката. Решавайте!             Въпреки голямото ми душевно напрежение опитното ми ухо беше доловило от няколко минути една промяна във вървежа на машината и блуждаещият ми поглед откри в помещението на кормлото един българин, който ми напомняше в нещо на поп. Той значи бе дал заповед на машината и тъкмо прикрепваше едно българско знаме върху един стълб на капитанската палатка.             Параходът едвам се движеше против течението. Зад нас водата край ниския бряг, разстилащ се далече край реката, е съвсем плитък. Ако при това препятствие заседнем? Ако ни завари там закъснелия турски параход, който също носеше на борда си войници? (Имало е такъв военен турски кораб!) Ще имаме кървава баня? Или пък българите ще доближат парахода до брега, гдето, управляван по невежествен начин, може да потъне и да причини нещастие на пътниците! Като исках да спася положението със съзнание за вярно изпълнен дълг и вече в последната минута, аз отговорих:             - Хайде да бъде така! Аз ще ви извадя където искате, но само за вашия собствен интерес искам да се подчинявате на моите заповеди и аз самичък да водя командата, както я водех напред. Още наполовината на моята фраза, всичките насочени отгоре ми оръжия се сложиха. Това стана по знак на Ботевата сабя, която той най-напред сне... Аз поисках нито един от въоръжените да не се показва на борда, да бъде свободно движението по главната палуба, което беше необходимо, за да се вземат всички мерки за акостирането. Обясних, че най-първо е необходимо пускане на машината с една най-голяма бързина, защото има страх да не ни настигне един военен турски параход, който ние оставихме в Силистра, отивайки нагоре с войска. В същото време при по-бърз ход няма опасност да се ударим някъде на пясък. После ги помолих да се пусне надолу зеленокопринения байряк с ушития от злато български лъв, който беше дигнат високо над парахода и да забулят оръжията си да не блестят на слънчевите лъчи, защото ако забележят турските брегови вътрешни стражари......Бреговите стражари могат да ни направят големи препятствия за дебаркирането.             Ботев се съгласи с мене, на минутата още ми стисна ръка, даде своята заповед и неговите хора помогнаха даже на някои работи, на които аз бях накарал моите матроси. Тъй най-напред помогнаха да се оттегне тентата над парахода, за да не се вижда от вън блясъкът на пушките, защото макар и да беше заповядано на момчетата да скрият своите пушки, но те пак тичеха с тях насам натам. Байракът бе скрит в кувертата и даже самият поп се съгласи за това с мене, след като му и подарих и една коректурна дълга върлина, с която мерим дълбочината на водата и няколко гвоздея, за да може да ги употреби за знамето (като дружка). С една реч ние работехме ръка под ръка с въстаниците. Те виждаха, че аз вярно изпълнявам своите длъжности. По преди аз се съпротивлявах на техните предложения, доколкото ми позволяваше здравият разум. После приех това предложение открито и честно и им се притекох на помощ, като се убедих, че по нататъшното ми съпротивление ще бъде безполезно и ще има за следствие едно страшно кръвопролитие на парахода. Аз се убедих, че тези „посветени на смърт” хора инстиктивно усещаха, че ако и да имаха моментно власт в ръцете си, обаче една грешка, направена от моя страна за зло намерение, разбира се, не можеше и дума да става, може да има такива последствия, че не само ще възпрепятсвува на излизането на брега, но можеше даже да докараме работата до сражение борд към борд с някой турски военен кораб и т.н. и тяхното дело щеше да загине. ... Във време на нашето пътуване до Козлодуй, Ботев показваше в своите действия, твърда енергия и прозорливост, той тичаше насам, натам из ”Радецки”, навсякъде насърчаваше и подържаше някои съвършено млади момчета, които бяха толкова неопитни с пушките, че вероятно незнаеха даже как да ги пълнят. Няколко пъти се случи, че пушките стреляха и куршумите се забиваха в тавана. Той милваше едни като деца с двете си ръце по лицето, други прегръщаше, после им говореше силни и високи думи като посочваше често с ръката си към българската земя и синъото слънчево небе. Ние като военни хора говорехме си на ухото помежду си, че тоя човек знае и разбира как да вдъхне сила и кураж на слабите и неопитните. На един той поправяше чантата и торбите с хляб и ги учеше на това, което не знаеха. С една реч той беше навсякъде....             Впрочем навсякъде се въдвори такава решителност и спокойствие, като че ли параходът оставаше да направи едно ”parti de plaisir”, не замислен високо политически удар.....По едно време той се качи при мене да се научи колко минути остават до пристанището и по какъв начин ще излезе четата на брега, като няма понтон. И всичко това той правеше много бързо, обаче не с тази бързина, която затормозява командира и повече да бърка, отколкото да помага. Съвсем не! Неговата команда беше твърда и моята команда на парахода не можеше да бъде по-спокйна... Между другото той ми казваше;             -Знаеш ли г-н капитан, защо избрахме вашия параход? Ние знаем и другите и изучихме и техните капитани; предпочитаме вашия параход, защото носи името на един славянски генерал Радецки, което е за нас добро предзнаменование. Много се радваше, че аз австрийският моряк говоря славянски и давам команди на матросите на славянски.             Най-после дойдохме до брега. Сега ми предстоеше един труден маньовър. Напрегнах всичките си чуства и се предадох на деликатната маневра; да регулирам силата на машината и посоката тъй, че параходът със сондиране да стигне сушата, без да се повреди носът му; да се прикрепи достатъчно здраво; тъй че да не се повреди от движението, а след това също така невредим да може да се отдели от брега. Можехме да дойдем до брега само с носа на парахода, защото колелата пречеха да се приближим по обикновения начин. Слава богу – всичко мина чудесно. То беше един тържествен момент. Трябваше още като се спрем, машината да продължи да работи, за да не може водата да повлече парахода.и дъската, турена за слизане на хората, да падне. След като преди докосването на брега машините бяха поставени за 30 секунди на „стой”, възцари с безмълвна тишина. Всички притаиха дъх. Щом се чу тътренето по пясъка, чуха се радостни викове. Най-сетне ”Радецки” се закрепи, и за да можем да го задържим в такова положение, заповядах машината да се движи ”с половин сила напред”. Много от момчетата стегнати и с пушки в ръце се приготвиха да слизат. Ботев с пламнали очи стоеше при мене на високо и чакаше с нетърпение важния момент. Виждаше се, че той бе благодарен на моята команда, защото в същият момент, щом параходът се опря на земята, матросите спуснаха дъската (мостчето) и минуваха вече на брега. Българите в непрекъсната редица заслизаха бързо на брега. Там те паднаха на земята и почнаха да я целуват. С един благороден поглед и силно стискане на ръката....., той (Ботев) ме остави и бързо слезе из стълбите, а после разтревожено извика на своите хора.....Когато около 100 души с гарниста, знаменосеца и 2-3 офицери бяха вече на брега и се готвеха за рекогносцировка ненадейно се чу глас; -Турци бре! Турци бре! И наистина показаха се няколко фесове, между голите баири с пушки на рамо.... В същото това време изгърмя една пушка от българския фор пост. Аз погледнах и видях, че един турски войник падна на земята. Другите 5-6 се спряха за една минута уплашени и после избягаха. От борда също бяха почнали да срелят. Като се викна „турци бре” , българите се впуснаха още по-бързо към брега. Скоро след това дебакирането на инсургентите беше свършено. Много от тях бързаха да преминат през другата дъска, която беше турната за удовлетворение на сърдития офицер, паднаха във водата. Моите матроси, в по-голямата си част славяни, помагаха при разтоварването на хранителните припаси. Аз заповядах да им хвърлят на земята останалите дрехи, обуща, муниции и торби. Една торба с хляб падна във водата  Един офицер се обърна и извика към парахода. -          - Нищо - отговориха ни българите. Сега нямаме вече нужда от този хляб. Оставихме го там нарочно (!?....). Нашите братя ни чакат вече и ни правят пресен хляб! (такива са били предварителните уговорки и обещания на врачанския революционен окръг, които „изневеряват” на Ботевата чета). Сега вече като излязоха всички, последва една живописна и в същото време възвишена сцена. Цялата българска чета се разположи в живописни групи по хълмистсата почва и покри едно толкова голямо пространство, щото даже на мен се показваше много повече, отколкото то беше в действителност. Тогава се раздаде един глас и всичките нападаха на колене и останаха в такова положение – вероятно правеха молебен. Много от тях целуваха земята, която беше тяхно свято отечество и която твърде скоро щеше да ги приеме в себе си....Тогава се издигна пак попът (вероятно Сава Катрафилов), хвана байрака и с друг предмет, който държеше в дясната си ръка благославяше, види се поборниците, за свободата. Мисля, че това беше кръст....Сцената беше тържествена, трогателна. След това всичките момчета станаха на крака и аз видях, че Ботев застана на високото място и захвана да говори реч, която продължи 2-3 минути. След това извика се едногласие; „Ура!, Да живей България, ура, ура, толкова силно и радостно, че ние моряци и военни, като различаваме нациите, гдето знаят да викат ура и гдето не знаят казвахме помежду си; - Тези българи, ако и да са малко и още неизвестни, трябва да станат една силна нация. В продължение на това време аз заповядах на машината „назад пълна пара”. Нашата машина работеше с всичката си сила назад и „Радецки”, който се беше заровил доста в пясъка, започна да излиза. Отначало колебливо, а после все по-сигурно славният „ Радецки„ се отдръпна от брега, поправи се с кормилото и ний пак влязохме в своя курс. Въстаниците тръгнаха вече на походен марш; но подир няколко разкрача пак се извика: -Да живей Франц Йосиф! -Да живей Андраши! -Да живей капитанът! Тъжно усмихнат, аз слушах това ласкателство, тези ”ура” с отложена шапка и като чух своето име, произнесено с толкова други високи хора, нещо, което никога не е ставало през живота ми, аз им благодарих и извиках в отговор; -На добър час! - и направих няколко движения с шапката си, което всеки път се придружаваше с ура от моите хора. В това време ”Радецки„ се освободи и тръгна към Лом Паланка, където изпратих до дирекцията във Виена един къс телеграфен доклад на английски и до петия параходен инспекторат в Турно Северин (на немски), които съобщения достигнаха целта си едва на третия ден.,...  Като пристигнахме във Видин чухме, че всичките до един били изклани от турците и техните глави донесени в Рахово. По-после в последния град видяхме един ред саръци, близо до агенцията на които бяха натъкнати 17 глави.......             На всичките въстаници дрехите бяха хубави, както цивилните, така също и после, когато се облякоха в друга форма. Последните особено, бяха бляскави. Сините ширити, вероятно извезани от женска ръка, бяха нещо непрактично....., защото те даваха добър прицел за неприятелските куршуми. Ботев говореше изключително български. Френски говореше неохотно и недобре, както това се вижда от неговия манифест.... тоя манифест написа Ботев скоро след тръгването ни от Рахово в салона на първа класа.....Книгата за манифеста се дала от ресторацията на „Радецки” с пари. Ако ми се поиска оригиналът на тоя манифест писан от поета- войвода за музей или друга някоя национална цел, аз вярвам, че дирекцията на Дунавското дружество би удовлетворила охотно подобно едно искане.... В 1876 г., когато Ботев излезе войвода с 200 души, за да се бие за свободата на България имаше около 32-34 години (!?), около 1,75 м. ръст, сух, но с яко телосложение. Той беше брюнет като южняк, макар че цветът на кожата му да не беше толкова тъмен, косите му бяха тъмнокестеняви, малко завити, не бяха дълги, но добре култивирани. Отделните черти на лицето бяха тънки, особено устата и носът. Очите му - много изразителни и понякога блестящи.             Неговите постъпки и разговорът му бяха самоуверени и често повелителни, стискането на ръката му беше яко, нещо което аз изпитах самичък.....             Какво казваха турските власти за този бунт. За това имам много да ви съобщя , но сега нямам толкова свободно време... Във Видин по молбата на австрийския консул аз трябваше да се явя на пашата. Облякох се в униформа и излязох в града. Многохилядна тълпа турци, която стоеше и чакаше при скелята, имаше отправени своите враждебни погледи вурху ми. Преди да напусна парахода дадох заповед на секонд (втори) капитана Дойми, че ако види някакво смущение в града да тръгне немедленно за Оршова, без да ме чака, а само да пази парахода, знамето и пътниците... В конака ме чакаха гражданският паша и военният губернатор, впоследствие знаменития Осман паша, между които ми показаха да седна. Бяхме посрещнати с почести. В същото това време, някои от моите турски пътници в унизителна поза даваха сведения за случката на „Радецки” в съвещателната стая. Пашите ми предложиха да взема 1000 души турски войници и час по-скоро да ги заведа в Козлодуй, като същевременно малкият турски параход ще занесе моите пътници и пощата в Оршова. Аз не приех това. Нито молби, нито немилостиви погледи и гримаси, нито принудителното положение, в което се намираше австрийският консул, не можаха да надвият моето съпротивление и трурците останаха с техния параход, който подир 4-5 часа замина за Лом с 80 души войници, които малко остана да удави.             Ако аз направих някаква малка заслуга за българското дело - беше тази. Разбира се, че само моето съгласие се чакаше тука. Никаква страх за отговорност нямаше.. Сутринта на 30 май пристигнах в Турну Северин, гдето въпреки моето телеграфиране не знаеха нищо за случката... В Оршова също не подозираха нищо..По заповед на дирекцията, за да се състави подробен и строг протокол ”Радецки” се извади от съобщителна служба, а аз бях повикан във Виена.... Нашият незабравм директор Мартин Ритер фон Касиян - бог да го прости! - ме прие най-приятелски, даде ми да разбера, че дружеството е доволно от моето държане и веднага ми съобщи, че с оглед за сетнешни евентуалности да ме преместят в горния дунавски участък. .           . Молбата ми да ме оставят на „Радецки”......беше удовлетворена....Бързо се върнах пак назад в Оршова. За да приготвя ”Радецки” за следното пътуване. Тук 12 дена след онова разтоварване чух, че всички българи били убити. В Турските станции (в Българско) от двете страни на входовете имаше набивани на дълги пръти по 6-8 глави с фуражките, които в по-голямата си част носеха още пътническите билети. Ужасно! Отвратително! Но идеите, делата на тия, които умряха с тая смърт за отечеството бяха благословено семе. Тия въстаници от „Радецки” повечето бяха необучени. Това личеше от спонтанното стреляне с пушки на борда, гдето за дълго още се виждаха следите от това. Някои от тях бяха освен това доста мълчаливи....., но предводителите им не ги оставяха да мислят за жените и децата си. Те улавяха хората с двете ръце за лицето, галеха ги и им вдъхваха отново кураж. Но ако шансът тия шепа хора, които дори не бяха успели да се обучат за борба с турското владичество беше почти безпощаден, ако и както чух населението тогава не се присъединило към тях, а ги оставило на произвола на съдбата, те все пак бяха герои, достойни за вечната памет, което отечеството им е запазило за тях. От това време произлиза високото ми уважение, което храня към българите...... В 1885 г. бях повикан завинаги в дирекцията на дружеството като началник на бюро в плавателното отделение. В 1888 г......препратиха ми визитната картичка на Захарий Стоянов, „един господин, който ме е търсил в канцеларията”, а след това – и писмото му от 17/19 юли 1888 г. Аз направих всичко възможно и му дадох на драго сърце и в голямо количество всичко, каквото ми беше останало като спомен от случката с ”Радецки” за щастие от най-важните документи дадох само преписи..... Ботева, когото сигурно не съм познавал добре, аз точно описах на Стоянов (Захари).             Защо освен протокола, записах и спомените си? Въпреки обичая, за произвеждането на дознанието бяха натоварени вместо един, трима инспектори. Инспектор Метакса обаче не записваше действителните показания, а диктуваше на книговодителя, тъй да се рече, едно „свободно предаване на последните”. Аз протестирах против това и отказах да подпиша протокола. Когато ми се възрази, че тогава тия тримата господа като споменат за причините, ще подпишат вместо мене не ми оставаше нищо друго, освен да подпиша.               Като се има предвид враждебното отношение към България на Австро-Унгария (и  Англия ) свързани с Източната криза изострена особено в периода 1875-1878 г , национално революционното движение (Априлското въстание) и събитията в парахода, който собственост на Австрийската параходна агенция,  потвърдено две години по-късно при подписването на Примирието, на Санстефанския мирен договор и на унизителния за нас Берлински конгрес през юни-юли 1878 г., под давлението на които България се разделя на две части (княжество България и Източна Румелия), е необходимо да се отчете лоялното отношение на първо императорско и кралско Дунавско параходно дружество във Виена и преди всичко помощта оказана на Ботевата чета от екипажа на „Радецки”, начело с неговия капитан Дагоберт Енглендер, името на когото заслужава да заеме достойно място в българската Възрожденска летопис.  За сведение имената на екипажа на „Радецки”: Дагоберт Енглендер-капитан. Катерино Дойми - втори капитан, Вилхелм Хасдел – първи машинист, Йозеф Филаканева - 1-ви кормчия, Франц Цанки-боцман; матроси; Йохан Тифнер, Согва Испас, Антон Грипович, Василе Влад, Айслинтс Фелоя и Петер Голуб.                                                               ТЕЛЕГРАМА           Двеста души български юнаци, под предводителството на Христо Ботиов, редактор на вестник „Знаме”, орган на революционната партия днес заробиха австрийския параход ”Радецки”, които насилствено накараха да ги прекара през Дунава. Излязоха на десния бряг, между градовете Рахово и Лом Паланка, отвориха знаме „Свобода или смърт” и отидоха на помощ на въстанали братя българи, които отдавно се борят със своите петвековни тирани за своята човешка свобода и народни права. Те вярват, че европейските образовани народи и правителства ще да им подадат братска ръка. 17 май 1876 г.                                    капитан на „Радецки”: Дагоберт Енглендер    Забележка; Tелеграмата, заедно с последените писма до семейството и до приятелите, Христо Ботев предал на Димитър Горов, който слязъл в Бекет. Според Захари Стоянов, Д. Горов е изпратил телеграмата до вестниците”La Republique Francais”; Journal de Geneve”, сръбското дипломатическо общество в Букурещ, до Йон Братияну-лидер на национал либералната партия в Румъния и др. След предаването на телеграмата Д.Горов бил арестуван от румънската полиция.  N.B. Новата станция за България село Козлодуй, 2 часа горе от Ряхово.   УДОСТВОВЕРЕНИЕ ДАДЕНО ОТ ХРИСТО БОТЕВ НА ДАГОБЕРТ ЕНГЛЕНДЕР-КАПИТАН НА ПАРАХОДА „РАДЕЦКИ”             Ние долуподписаните, удостоверяваме с настоящото, че ние въстаниците на България, със сила принудихме капитана на кораба „Радецки” да спре на турския бряг, ако и да няма станция.        17 май 1876 г.                                                                             Въстаниците за България                                                                                                             Войвода; Ботиов   ДО КАПИТАНА И ПЪТНИЦИТЕ НА ПАРАХОДА „ РАДЕЦКИ”               Господин капитан!             Господа пътници!   Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода.              С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на този свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чиито неутралитет ние уважихме), ние доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество-България.             Ние молим господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода „Германия” в Русчук през 1867 г.              И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следния:             Да живее България!             Да живее Франц Йосиф!             Да живее граф Андраши!             Да живее християнска Европа!   17 май 1876 г.                                                                                    Х.Ботев   Долуподписаните потвърждаваме истинността на това писмо    Дойми                                   Енглендер-кап.                                  Хадзел Помощник                                     капор.                                  1-ви машинист                                                          Mplt.                                                       Забележка: материалът е подготвен като са ползвани сериозни исторически източници, проучвания и документи oт книжен носител.                                                                      Подготвил;  д-р Богомил Великов Колев                                                                                  www.bogomil.blog.bg     



Гласувай:
1



1. bogomil - относно постинга за 2-ри юни
02.06.2014 06:46
Подготвеният горепосочен текст от д-р Богомил Великов Колев е поместен в малко съкратен обем във вестник "Дума" , бр.119/28.05.2014

www.bogomil.blog.bg
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2027087
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031