НАЙ–КРЪВОПРОЛИТНАТА ВОЙНА В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ  
http://www.youtube.com/watch?v=8Y4_2Qa0QQs Още в първите дни на фашистката диктатура, Хитлер заповядва да се пристъпи към съставяне на планове отнасящи се до подготовка на агресия срещу съседните страни. Последва планът „Грюн” за нанасяне на удар срещу Чехословакия и планът „Ото”- за удар срещу Чехословакия, съставени за близките 5 години. Следват планове за още по машабни агресии, окупирането на Полша, през лятото на 1940 г. немските войски преминават с победоносен марш през Франция, за да се стигне до плана „Барбароса” за нападение и окупиране на тогавашния Съветски съюз. Първоначалните варианти на този план са разработени от началника на щаба на 18-а армия на вермахта Ерих Маркс, генералите Грайфенберг, фон Зодернщерн и някои офицери. Разработването на окончателния вариант на плана ”Барбароса” е възложено на известния фон Паулус, тогава генерал – майор, заемащ длъжността първи заместник началник на генералния щаб на върховното командване на сухопътните войски (по-късно фелдмаршал, командващ войските на вермахта, разбити и пленени при Сталинград). Той завършил плана „към 17 септември 1940 г.”. Генералният щаб на върховното командване на сухопътните войски възприема агресивните намерения на Хитлер двуяко. Военните ясно са виждали, че една война срещу Русия би означавала водене на война на два фронта. За да устои, Германия е трябвало бързо да разгроми Русия. От друга страна за тях – силата на Русия е била ”неизвестна величина”. Според становището на командването, операциите съгласно плана, са били възможни само при хубаво време. На 29 ноември, 3 и 7 декември 1940 г. са проведени военните щабни игри - учения, по разработения план в град Цосен, в главната квартира на командването на сухопътните войски на Германия. Съгласно по-късните признания на пленения фон Паулус, игрите са проведени под негово ръководство, а времето съвпадало с времето „за подписване на Директива No 21”, отнасяща се до реализацията на плана „Барбароса”. Основните цели на стратегията в разработката се свеждат до следното; „чрез бързи операции и дълбоко проникване на танковите формирования да се унищожат силите на руската армия, намиращи се в Западна Русия и да се възпрепятства оттеглянето на оцелелите боеспособни части в дълбочина на страната. Определена е близката цел; Украйна (Донбас), Москва, Ленинград. Главно направлние - Москва. Окончателна цел; Волга-Архангелск. Вермахта е очаквал, че Русия няма да може да издържи дълго време, нито по отношение на въоръжението, нито по отношение на личния състав, въобще не е допускал прелом във войната. Немското командване предполагало, че русите доброволно ще отстъпят областите, които са присъединени към Русия. Според оценките на военните специалисти, планът „Барбароса” е бил една авантюра, обречен предварително на провал, тъй като се е опирал на „подценяването на мощта на съветската индустрия и на военно-икономическия потенциал и съпротивителните сили на съветския народ”. Прославеният пълководец генерал Жуков пише; „След ограбването на по-голямата част от Европа, хитлеристкото политическо и военно ръководство смяташе самоуверено, че военното изкуство на фашистка Германия е стигнало най-големите си показатели. Тази авантюристична увереност не беше случайна. Тя се основаваше на фашистката идеология за расово превъзходство..... на пруския милитаризъм, докарвали неведнъж Германия до ръба на катастрофата. Като имаха зад гърба си мобилизирания военнопромишлен комплекс не само в Германия, но практически и на цяла Западна Европа, Хитлер и неговите генерали залагаха на светкавичния разгром на Съветския съюз. Те надцениха своите сили и възможности и сериозно подцениха силата, средствата и потенциалните възможности на съветската държава”. Специалистите смятат, че грешката на хитлеристите е, че  в своите разчети се опирали на прословутата формула за Русия; ”Колос на глинени крака”, която Хитлер многократно е повтарял, разчитайки на „вътрешните противоречия на многонационалната държава”.  Като доказателство в противното, в източниците се цитират следните данни: Средствата отпускани за отбрана в СССР през 1939 г., са били 25,5 %, през 1940 г.-32,6%, а през 1941 г. - 43,4% от държавния бюдежет. През февруари 1941 г. е приет мобилизационен план и е извършено преустройство на военната промишленост, а на западните граници започва строителство на мощни отбранителни линии. Числеността на въоръжените сили на страната от 1939 г. до вероломното нападение на Германия над СССР се увеличила ”почти три пъти”, и през юни 1941 г. е достигнала повече от 5 милиона души. До началото на войната в западните погранични райони, съветската армия и във флота е разполагала с „170 дивизии и 2 бригади с 2 680 000 души личен състав, повече от 1500 самолета от нов тип и много самолети с остаряла конструкция, около 7500 оръдия и минохвъргачки, 1475 нови танка КВ и Т-34 и значителен брой леки танкове с остаряла конструкция”. В същото време до началото на нападението над СССР, общата численост на германските войски е възлизала на „8 милиона и 500 хиляди души, увеличени от 1940 г. с 3 милиона и 550 хиляди и комплектувани до 214 дивизии”. По това време заедно с извиканите допълнителни контингенти, Червената армия разполагала „с над 5 милиона души”. Съобщава се, че за осъществяването на плана „Барбароса” са участвали „83% от съхопътната армия” на Германия. На границите със СССР са разгръщат 190 дивизии с обща численост „5,5 милиона войници и офицери, 4300 танка и щурмови  оръдия, 4980 бойни самолета, 47200 оръдия и минохвъргачки”.  Цифрите ясно показват, че към началото на войната, като се имат предвид и огромните загуби на съветската армия, съотношението на силите е в значителен превес в полза на Германия. Хитлер и неговите стратези обаче са пренебрегнали най-съществения факт за Съветските народи- Великата отчествена война е справеделива, освободителна, общонародна. Войната на два фронта на територията на съветската държава се оказва напълно неочаквана за Хитлер. Срещу редовните сили на съветската армия, срещу агресора в тила се изправят и организираните партизански сили. Масовият героизъм на съветските бойци става една от основните причини за сериозните неуспехи в настъплението на германците още в първите месеци и наред с другите фактори - за провала на плана „Барбароса”. Какъв е бил замисълът на Хитлер и неговите стратези, подготвяйки незавидната съдба на съветските народи, опирайки са на прословутата формула „дранг нах Остен” („натиск на Изток”) ? В източниците се съобщава, че в Генералния план ”Ост” е отразена „програмата за унищожаването на СССР и поробването на редица страни в Източна Европа“. Русия е трябвало да бъде районирана на „четири райхкомисариата, заселени с немски колонисти”; 1.„Москва”, - от Москва до Перм, 2. „Остланд”- Прибалтика и Беларусия”, 3. „Украйна”, включващ Поволжието и Воронеж, 4. „Кавказ„ - Закавказките републики и Калмикия”. Що се отнася до населението в съветската държава, въпросът е решаван така от нацистите; ”Славен зинд склавен” („Славяните са роби”). „Робът славянин трябва да може да смята до 50, да пише името си и главно - безприкословно да се подчинява на своя господар немец”. Партийните ръководители „да се избиват незабавно, а останалите на окупираните територии от вермахта хора „постепенно да се изселват”. В източниците се посочва, че под „изселване”, немците в деловите си книжа наричали ”унищожаването на мирните жители - жените и старците”. Предвиждало се като начало по този варварски начин да се изселят ”30 милиона руси, украинци и беларуси”, и след това да се подложат на „особен режим” поне още 20 милиона. С други  думи, намеренията са били да бъдат унищожени 50 милиона души, а останалите да се германизират”. Опирайки се основно на обкръжението и унищожаването на главните сили на Червената армия, разположени в пограничните военни окръзи, създателите на плана „Барбароса” са вярвали, че  със загубата им съветското Върховно главно командване няма с какво да може по нататък да се противопостави и да защити Москва, Ленинград, Донбас и Кавказ. Зад линията „Днепър - Западна Двина” не се предвиждала по нататъшна съпротива на Червената армия. При запознаването си с окончателния план ”Барбароса”, на 5 декември 1940 г. Хитлер заявява, че моментът за „източния поход” е особено подходящ и „Трябва да се очаква, че ако получи един удар, руската армия ще претърпи още по-голямо поражение, отколкото Франция през 1940 г.” Той смятал, че „източният поход”, ще завърши на Волга, откъдето „да се осъществят рейдове за разрушаването на военно промишлените райони, разположени навътре”. По-късно събитията показват, че точно там на Волга, при Сталинград, вермахтът се оказва неспособен да реализира целите си и претърпява пълно поражение.. И така директива No 21 на върховното главно командване е подписана от Хитлер на 18 декември 1940 г. С нея са били конкретизирани и уточнени задачите и начините на действие на въоръжените сили, определящи стратегията и тактиката за „светкавична победа”. Главната стратегическа задача била, Съветския съюз да бъде победен, ”чрез бърза военна операция до настъпването на Зимата на 1941 г. и преди завършването на войната с Англия, след което да започне „активната борба с Англия”, а след това „настъпление към Близкия изток, Индия, завземане на Гибралтар и т.н”. През пролетта и лятото на 1941 г. Берлин живеел своя обикновен живот, независимо, че Германия е била в състояние на война, която малко безпокояла немския народ. Тътенът от войната свързан с „битката за Англия не достигал до Берлин”, макар че британски бомбардировачи извършвали нападения, които не нанасяли сериозни щети. Денят за начало на войната срещу съветската държава бил определен на съвещание още в началото на пролетта на 1941 г., по предложение на участниците в него - третата десетдневка на май. Точният ден бил определен от фюрера, без да оспорва предложението. Интересно е да се отбележи, защо Хитлер избира датата 22 юни? Съгласно думите на пленения фелдмаршал фон Паулус; „Фюрерът играе ролята на Наполеон! А той преминал руската граница в неделя на 24 юни.... Това което не успя да направи Наполеон, ще го направи фюрерът - така мислех и аз тогава.... Ние ще завземем Москва и ще установим там наш ред”. Самият Паулус по-късно сам признава, че не е имал нищо против русите, дори изпитвал уважение към тях и техните пълководци; Суворов, Кутузов. В академията била изучавана Кримската война – а върху сертификационните съоръжения Паулис бил писал съчинение. Генерал Тотлебен бил „изключителен специалист по фортификация”, но той бил смятан за немец на руска служба, адмирал  Нахимов, който бил ”чистокръвен русин - също командвал не лошо флота”. Немците са смятали, че Съветската армия не разполага и с изявени и добри пълководци. Късно вечерта на 21 юни, дежурният на руската граница доложил в помещението на генералния щаб, че имало „три опита на немски войници да преплуват граничната река и да достигнат разположението на съветските части”. Паулис съобщава, че е успял да накара „командирите на дивизии да разтворят секретните пакети за настъплението 12 часа преди определеното време”, а генерал Кайтел, който според него „никога не е командвал дивизия”, самоуверено и самохвално заявил; „Моите  дивизионни командири могат да се разгънат в боен ред за 30 минути!”. Настъпва паметната дата - 22 юни 1941 г.! Полунощ е! По цяла Германия се предават бодри маршове....Никакви речи, никакви комюникета и съобщения. В два часа през нощта по средноевропейско време, по целия Източен фронт се води артилерийска подготовка във взаимодействие с щурмовата и бомбардировъчна авиация. Танковете се изнасят на рубеж. В 4 часа сутринта започва Великата отечествена война за съветската държава, леенето на кръв на руска територия, горят съветски градове и села, загиват мирни хора.... По нататък събитията са известни. В началото, численото превъзходство и внезапният удар с цялата мощ на нацистката армия на фронт от Балтийско море до Карпатите поставя съветските армии за прикритие в тежко положение. За 3 седмици сражения, немските войски се придвижват в дълбочина на територията на СССР от 350 до 600 км.... Още в началото на войната става ясно, че нито внезапността на нападението, нито мощните първоначални удари на вермахта ще могат да сломят волята за съпротива на съветските народи и тяхната армия, да подкопаят тяхното единство. Очакванията не се оправдали. Още на 29 юни във „Фьолкишер беобахтер” се съобщава; „Руският войник превъзхожда нашия противник на Запад със своето презрение към смъртта. Самообладанието и фатализмът му го заставят да се държи дотогава, докато не бъде убит в окопите или не падне мъртъв в ръкопашната схвастка”. На 6 юли 1941 г., в-к „Франкфуртер цайтунг” пише; „Психологическият паралич, който обикновено следва светкавичните германски пробиви на Запад, не се наблюдава в такава степен на Изток, в повечето случаи противникът, не само че не губи способност за действие, но от своя страна се опитва да обкръжи германските клещи”. На практика обаче, в повечето случаи силите се оказват неравни и немците успяват да продължат настъплението по всички стратегически направления. Загубите на съветските войски са огромни и това още един път спомага за промяна на съотношението на силите в полза на вермахта. Именно това води до опиянение и немското командване вече е смятало, че главните сили на Червената армия са разбити и на практика Съветският съюз е загубил войната. Хитлер самодоволно заявявал; „Руснаците не ще могат повече да се възстановят”. Приемайки това становище, командването на немските войски решава да форсира настъплението преди всичко на централния участък, разчитайки, че с излизането в района на Смоленск на групата армии „Център” във взаимодействие с групата армии „Север” ще може за кратко да овладее цяла Северна Русия и Московския промишлен район, а след това във взаимодействие с групата армии ”Юг” да завземе промишления район на Донбас. Но увереността на фюрера за неспособността на съветската държава, на нейната армия и народ за съпротива се оказва несъстоятелна. На 11 август началникът не генералния щаб, генерал–полковник Ф. Халдер записал в служебния си дневник; „Общата обстановка показва все по-очевидно и по-ясно, че „Колосът Русия”.... е бил подценен от нас. Това твърдение се отнася за всички стопански и организационни аспекти, за съобщителните средства и... особено за чисто военните възможности на руснаците”. Това беше доказано по най-категоричен начин при битките за Москва, Ленинград, на Курската дъга, Сталинград и други фронтове.... Основните пресмятания за „Светкавична война и бърз разгром на Червената армия” не се оправдават, а планът „Барбароса” претърпява пълен провал. В историята на решаващите сражения на Червената армия в периода 1941- 1945 г. битката за Сталинград, ознаменува коренния прелом в хода на най-кръвопролитната война в Човешката история. Това е началото на края на немскофашистката стратегия и военна машина не само на територията на съветската държава, но и на цялата Втора световна война. Независимо от опитите на бившите нацистки военначалници, историци и др,. да покажат, че Сталинград не е имал сериозно стратегическо значение, че цялата операция е „била планирана от Хитлер само от честолюбиви съобръжения”, трезвомислещите немци и реалистично мислещите германски граждани оценяват значението на поврата на войната и историческото значение на Сталинградската битка. Издателят и главен редактор на списание „Шпигел” Р. Аугщайн участвал в тази битка и неговият съавтор Р. Шпиринг пишат; „Нито едно кърваво събитие в историята на Германия не се е възприемало от немците в такава степен като катастрофа, както унищожаването на почти 300 хиляди души в сталинградския котел... Тази катастрофа разруши вярата на немците в техния фюрер Адолоф Хитлер... Сега русите, бяха уверени, че ще спечелят войната. Съюзниците, които дотогава определяха шансовете за победа (на Съветската държава ) 50:50, сега също знаеха това”.  По нататъшният победоносен марш на съветската армия (към която се присъединява и българската армия), подпомогната и от армиите на съюзниците, завършва при срещата на Елба, в сърцето на Германската държава, за да ознаменува края на хитлеровия Трети райх и на неговите агресивни имперски амбиции. Съгласно източници, войната на СССР с нацистка Германия продължила „1418 дни и нощи”. Победата е постигната с цената на ”26 милиона и 459 хиляди-войниции офицери, мирни жители - убити, загинали от глад, умрели от лишения”, над 4 милиона изпратени в Германия, много от които загиват в концлагери на териториите на Полша, Германия, Австрия и др., разрушени са стотици градове ”над 70 хиляди села”, оставени са без жилище„над 25 милиона души” унищожени са” над 32 хиляди промишлени предприятия, 65 хиляди километра жп. Линии”, разрушени са ”85 хиляди колхоза, 1876 совхоза и 2890 машинотракторни станции”. (За сведение, съгласно източниците общия брой на убитите по време на Първата световна война е около и малко повече от 10 милиона души, 20 милиона ранени, 6 милиона инвалиди).
               http://www.youtube.com/watch?v=6x2ZK-dV3yk Опитите днес на някои сили и политици – твърди русофоби да противопоставят народа ни срещу Русия, разделяйки го за кой ли път на русофоби и русофили, са крайно некоректни със съзнателната манипулация и промиването на мозъците, особено на младежта, че днес Русия имала агресивни намерения, като най-голямо зло на Човечеството и какво ли още не. Известно е, че няма семейство в Русия, което да не е дало поне една жертва по време на войната. Може ли такъв народ да бъде войнолюбив агресивен, макар че ситуацията в Украйна създава изключително сложни политически проблеми, водещи до братоубийствени бойни действия, каквито на нас българите много добре са ни познати от войните през първата четвърт на миналия XX довели до национални катастрофи. Уроците от историята се помнят. Никога не трябва да се повтарят ужасите от най-кръвопролитната война в човешката история - Втората световна война.   Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани сериозни исторически източници и проучвания на книжен носител, включително и спомени на доктора на исторически науки професор Александър Бланк, участник във войната.                                                              Подготвил; д-р Богомил Великов Колев

Сталинград действително не е имал особено стратегическо значение. Статут на най-стратегическо сражение по отношение на изхода на войната на Сталинград дава именно Хитлер. Той съвсем правилно оценява ролята на вожд която Сталин има в СССР, тя е равна на тази която фюрера има за германците. Сталинград се превръща в личната битка на Хитлер и Сталин, и от тук той става най-стратегическата точка в тази война. Германците завземат 95% от града и прибързано в Германия се обявява, че Сталинград е превзет, но после настъпва обрата. Хитлер е потресен и изпада в нещо като умопомрачение, забранява категорично на генерал Паулус, исканото от него отстъпление. В резултат армията на Паулус е обкръжена, единствен изход е да се предаде. Тогава именно Хитлер произвежда ген. Паулус във фелдмаршала, защото до тогава нито един германски фелдмаршал не се е предал на врага. Фелдмаршал Паулус се предава на следващия ден.

Изключително интересен парадокс е факта, че Сталин на практика спасява живота на фелдмаршал Паулус, като жертва собствения си син. Хитлер побеснял когато разбрал за това, че Паулус се е предал, за фюрера това е предателство. Затова Хитлер предлага на Сталин да замени Паулус за пленения син на Сталин. Сталин отвръща, че не заменя лейтенанти за маршали. Така Паулус остава жив, а синът на Сталин е убит в немски плен.