material science and metallurgy :: ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ! ПОКРЪСТВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.04.2014 20:22 - ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ! ПОКРЪСТВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ

Автор: bogomil Категория: История

Прочетен: 2467 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 20.04.2014 20:46

1150 ГОДИНИ ОТ ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ Целият девети век от нашата история се характеризира с изключително важни и значими събития, свързани с укрепването, разширението, развитието и по нататъшната борба за оцеляване и съществуване на младата българска държава; като се започне с делата на великия пълководец, стратег, организатор, държавник, дипломат и законодател Крум хан Български (803-814), родоначалник на знаменита крумова династия, водил успешни войни (808-813), разгромил Византия при Върбишкия проход в началото на века (811 г), разширил нейните граници, утвърдил централната власт, укрепил феодалната власт и държавата, създал първите закони, завоювал и утвърдил международния й престиж в цяла Европа и се стигне до втора половина на века, когато неговия наследник княз Борис I- покръстителят извършва едни от най значимите събития не само на Първата българска държава, но и в общата история на България - покръстването, въвеждането и утвърждаването на славянската писменост, утвърдени от неговия син цар Симеон Велики – довел до завидно могъщество и разцвет, наречени – златния век. Княз Борис I (852-889) застава начело на държавата в сложна и динамична обстановка във външно политически и вътрешен план. Намеренията и опитите на Византия да унищожат и затрият своята северна съседка, трайно настанила се на Балканите, отнела й толкова големи територии на юг от река Дунав, не стихват. Отношенията с империята се влошават при включването в пределите на България на славянските племена и прабългарите на Кубер от Македония, както и на Родопския край. Експанзията и апетитите на Немското кралство към завоюваните от българската държава земи в областта на средния Дунав през първата половина на 9-ти век, създавалиполитическо напрежение в Централна и Югиизточна Европа. България също имала определени интереси към своите преки съседи Великоморавия и Хърватско. Изострила се борбата за църковно надмощие, между Цариградската патриаршия и Рим. Цялата тази сложна политическа и църковна обстановка станали предпоставка за сложни дипломатически игри, комбинации и съюзи. България заемала важно място в тези борби.

През 855-856 г. избухва нова война между българската държава и Византия, в резултат на която ромеите завладяват „Филипопол” (Пловдив), областта Загора, черноморските градове Девелт, Анхиало (Поморие) и Месемврия (Несебър). Българите са принудени да скючат мир (856). В периода 862-864 г. Великоморавия постига сериозни успехи срещу Немското кралство, опирайки се на вътрешните междуособици там. Това застрашавало среднодунавските земи български. Тогава княз Борис I и крал Людовик Немски създават военен съюз(862) срещу великоморавския княз Ростислав. Когато през следващата година Людовик Немски се насочил срещу Великоморавия с помощта на българите, княз Ростислав се принудил да потърси помощ и съюз с Византия. През 863 г. ромейските войски тръгнали срещу българската държава по море и суша. Българите не могли да ги спрат. Между България и Византия е сключен мир, който задължава българската държава в лицето на нейния владетел да „разтрогне съюза с немския крал Людовик” срещу Великоморавия. Едновременно с това Борис I обещал „да се покръсти заедно с народа си”. За това обещание-клетва е върната завзетата от ромеите българска земя в областта Загора, но черноморските градове Месемврия, Анхиало и Девелт останали под владението на Византия. Причините за покръстването, съгласно източниците, се коренят както в сложната външно политическа обстановка застрашаваща държавата в посока юг и изток, запад –северозапад, така и в не по малко сложната вътрешно политическа, икономическа и социална обстановка, довела до сериозно възникнали проблеми като следствие от развитието на феодализма. Изострили се противоречията между богата аристокрация и бедното селячество. Моралът и езическата религия вече не били способни да бъдат сигурна основа за изграждането на феодалната обществено-икономическа система. Това наложило необходимостта от сериозни коренни промени в административното устройство на държавата „в правните норми”, и т.н. Наложила се необходимостта от установяване на нова идеология, т.е на християнската религия. Съобщава се, че към средата на 9-ти век, почти всички европейски държави били приели християнството. Езичеството било отхвърлено и обречено на забрава. Държавите с езическа вяра били подложени на пренебрежение и изолация. Между тях била и българската държава. Християнската религия се оказала необходимо и ефективно средство за премахване на етническите различия между двата основни етноса, славяни и прабългари и постигане на тяхното окончателно обединение в едно. Впрочем съгласно източниците християнството проникнало в българската държава още преди да бъде извършен ака на покръстването. То било проникнало дори сред Крумовия род, на владетеля Борис I (случаят със сина на хан Омуртаг –Анравота-Воин). Съобщава се, че още през първата половина на 9-ти век имало християнизирани славяни. Съгласно източниците, още по време на преговорите за мир, през есента на 863 г., след полагане на клетвата, българските пратеници били покръстени, като потвърждение на обещанието за покръстване на цели български народ. Пратениците на Борис I били съпроводени обратно с „един византийски епископ..., много свещеници и монаси”, за да извършат покръстването. Независимо от някои спорове между изследователите за датирането, първият етап на въвеждане на християнството започва в началото на 864 г. Княз Борис бил твърде предпазлив, извършил тайно личното си покръстване, и приел името на кръстника си Михаил III. Били покръстени много българи отличаващи се „по род, значение и богатство”. Съгласно източниците съществуват много легенди свързани с покръстването, разпространили се и на Запад. Съобщава се, че страстите силно се разпалили, като резултат в земите български проникнали и ереси. Настъпил неконтрлируем хаос, отвсякъде прииждали проповедници и покръстители; “гърци, арменци и от други места”. Дошли дори и арабски проповедници с цел да проповядват исляма.(проникнало и т.н. ”Павликянство”). Възникналите опасения принудили българския владетел княз Борис да съобщи на папа Николай I (858-867) за случващото се в неговите земи... Немският крал Людовик бил против прекъсването на политическия военен съюз, тъй като този съюз имал за цел откъсването на Българияот Византия, респ. от цариградската патриаршия и свързването й с Рим. Людвик Немски информирал папата за намеренията си да се срещне с българския владетел и да сключи мир. Папата изразил надежда, че чрез християнството българите ще се насочат към римската църква, но немско българското сближение не дало очакваните резултати. При извършване на ритуалите по покръстването, византийските проповедници срещали голяма трудност свързана с езика. Борис I ясно съзнавал, че за да принуди непокорното племе на българите да приеме новата религия, да го изведе от мрака на езичесството, да го доведе до дълбока духовна промяна сред поданиците и държавата, трябва да събори „езическите капища” и на тяхно място да построи нови „християнски храмове”. Цариградският патриарх Фотий в послание до българския княз, чрез наставления разкрива същността на християнската вяра и история, и го съветва как да ръководи държавата и поданиците си. Голямата духовна промяна свързана с покръстването била посрещната с огромно недоволство от страна на болярите и селячеството. В периода от края на VII, до към средата на IX век, езичеството представлявало определенрелигиозна прерграда, предпазваща населението на младата българска държава от византийското влияние, помагала за стабилизиране на властта и държавата. Когато езическите религии на славяни и прабългари станали пречка за по нататъшното развитие и стабилизиране на международния авторитет на държавата, наложеното покръстване предизвикало бунт срещу новата християнска религия и византийското „културно и политическо влияние” вътре в държавата. Княз Борис бил обвиняван, че „отстъпил от бащината чест и слава”. Бунтът срещу българския владетел избухнал през 865 г. във вътрешността на държавата. Бунтовниците тръгнали към столицата Плиска не само да протестират, но и да съборят от власт княз Борис и да спрат процеса на християнизиране на населението. С подкрепата на част от болярите, княз Борис дава сериозен и твърд отпор на бунтовниците. Съгласно източниците, 52 видни боляри, заедно със семействата си били избити, а „по-малко знатните боляри” и обикновените селяни, участници в бунта били освободени, без наказания като покаяли се. В отговор на запитването на папа Николай I дали прегрешението свързано с потушаване на бунта е било голямо, папата опрощава грехът на Борис и неговите подържници, щом той бил последван от покаяние . Съобщава се, че сведнията за бунта, от страна на старобългарски летописци, са твърде оскъдни, вероятно от желание да не се опетни името на княза. Според западните и византийските автори княз Борис бързо успял да се справи с недоволството сред поданиците си, използвайки помощта на „божията сила” и „кръста Господен”. Причините за бунта се коренят в наложилите се езически вярвани и традиции, в настроенията срещу Византия като враг на българската държава и в желанието за разправа с цариградското духовенство, което отказало „да даде покаяние на обикновения народ” участник в бунта. След умиротворяване на езическите страсти и бунтарство Християнска религия продължила да се разпространява сред населението по земите български. Тя станала официална и задължителна религия. Съгласно редактираната „глава I от закона за съдене на хората”, опитите за връщане на езичеството били обявени за престъпление.

След потушаване на бунта настъпила промяна в църковната и политическа ориентация на българската държава, която преди покръстването била насочена срещу Византия. Въвеждането на християнската религия водело до политическо подчинение на Византия, тъй като с полученото християнско име Михаил, княз Борис I ставал „духовен син”, както на византийския император, така и на „византийската църковна и политическа общност”. С редица успешни дипломатически ходове с немското кралство и с Рим в периода 866-882 г. в опититите за приобщаване на българската държава към римската църква в крайна сметка се постига успех в усилията за създаване на независима българска църква. Достига се до учредяване на българска независима архиепископия. (След 36 годишно управление през 889 г . княз Борис I-Покръстителят се оттегля от престола, приема монашество в манастир край Охридското езеро, и поставя големия си син Владимир – Расате на престола (889-893).Kогато научава, че синът му в стремежа си да върне старата езическа вяра, започва да руши всичко свързано с новата християнска вяра, се връща в Плиска, ослепява Расате, хвърля го в тъмница и поставя на престола третия си син - Симеон – известен с прозвището Велики, премества управлението на държавата от Плиска в Преслав. В резултат- християнството се утвърждава като религия и държавата достига до небивал разцвет). Въвеждането на новата религия се отразило положително върху цялостното развитiе на българската средновековна държава в социално-икономическо, политическо и културно отношение. То се отразило благоприятно на етническото единение на славяни и прабългари, на формирането на българската общност, на развитието на феодалните отношения, на утвърждаване на централизираната власт и издигане на международния престиж на държавата. Въвеждането на христинската вяра способствало приобщаването на българския народ към многовековните цивилизационни достижения на Византия, създало възможности и условия за запознаването с нейната богата материална и духовна култура. Все по това време, съвсем скоро в културно отношение, братята Кирил и Методий, и техните ученици създават славянската азбука, разпространяват славянска писменост и култура в Европа, с което могъществото и международния престиж на ”златния век” на българската християнска държава получават заслужено международно признание не само през IX и X век, но и в наше време от Еврпейския съюз, като принос към световната културна съкровищница.. Забележка; Материалът е подготвен като са използвани сериозни исторически източници и проучвания на книжен носител. Подготвил; д-р Богомил Великов Колев

Нагоре