Постинг
18.04.2014 19:15 -
1200 от смъртта на великия Крум - хан български
Автор: bogomil
Категория: История
Прочетен: 2638 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.04.2014 19:19
Прочетен: 2638 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 18.04.2014 19:19
ВЕЛИКИЯТ ХАН БЪЛГАРСКИ - КРУМ СТРАШНИЙ, ЗАКОНОДАТЕЛЯТ
(1200 години от смъртта му)
Към края на осми век процесът свързан с Великото преселение на народите започва да затихва, но последните „набези” все още напомнят за това движение. Върху остатъците на Римската империя възникват държави, които не могат да се задържат. В това време наследницата на Римската империя на изток- Византия е в небивал разцвет. Нейните владения обхващат земи от три континента. Вечният град Константинопол, е най-големият град на света и най-силната крепост, смятан за „пъпа на света” чак до разпада на Османската империя в края на 19 и началото на 20 век. На запад възниква Франкската империя. Император Карл Велики, с претенции за наследник на Римската империя, се стреми да възвърне могъществото на новата империя. На историческата сцена се появява нова голяма сила – Арабският халифат, изявил се не само със своята военна мощ, религиозен фанатизъм, и поставена цел - поробване на друговерците, но той се отличавал и с висока за времето култура.
Младата българска държава, заемаща земите на юг от Дунава, повече от 100 години е принудена да води борба за своето оцеляване и съществуване. Все още във вътрешен план процесите за сливане на етническите групи славяни и прабългари продължават, макар и затихващи. Могъщата Византийска империя не може да се примири с обстоятелството, че нейни територии на юг от река Дунав са заети от някакво „северно племе”, на което са длъжни дори да плащат данък. Тази нова Славяно-Българска държава, за голяма изненада на ромеите се оказала твърде устойчива. Тя успяла да издържи на многобройните набези и удари на ромеите. В своите коварни замисли, свързани с покоряването на своята неканена северна съседка, Византия използвала не само силата на оръжието, но и на златото. Тя успяла да подкупи много свои привърженици в столицата Плиска, включително и в двореца на хана. Борбата между алчните български първенци продължавала да „подкопава устоите на младата държава”
В такава решителна, сложна и не лека за българската държава външа и вътрешно политическа обстановка, на престола се качва големият държавник, дипломат и пълководец – велкият хан Крум (803-814), пред който застава тежката задача да реши тези проблеми. Той става родоначалник на знаменита в историята ни Крумовска династия, управлявала от 803 до 911 г. С твърда ръка хан Крум успява да се справи с вътрешния шпионаж и предателството, като сключва споразумение с Византия, стабилизира държавата като постига вътрешно разбирателство и единство между двата основни етноса, слявяни и прабългари. Пред хана застават славянски князе и български боили, които воюват заедно и изпълняват отговорни държавни мисии. Ханът успява да прекрати междуособиците и да сплоти българи и славяни в едно, като създал еднакви закони за всички и разширил границите на държавата. Той започнал да назначава на високи служби и славяни (Драгомир)
Хан Крум на поход с войската си
Големият стратег полага големи грижи за подобряване боеспособността на своята армия; „коват се мечове, приготвят се лъкове, стрели, копия, щитове, шлемове, ризници” Усъвършенства се бойната техника; „обсадни кули, тарани, скорпиони, щурмови стълби, триболи” и т.н. Българският хан притежавал изключителни организационни и пълководчески качества Най-напред той обърнал поглед на северо-запад, където вече се издигала голямата и мощна Франкска държава на Карл Велики. Когато Карл нападнал разложената аварска държава и почти я унищожил – хан Крум се възползвал от случая и сложил край на Авария, като завзел източните й части и прибрал под своите знамена всички авари-бежанци от нашествието на франките. В териториите на Българската държава влезли северните области на днешна Сърбия и Унгария до река Тиса и до вливането на Сава в Дунав. Крум присъединява и земите по поречията на Морава и Тимок, които се намирали под политическото влияние на аварите. Северната граница е установена до Карпатите. Качествата на големият държавник, организатор, ръководител, дипломат и стратег се изявяват още при първия му голям военно-дипломатически ход. Той постига разбирателство с Франките, разгромява аварите, избавяйки славянските племена от техния гнет, и разширява българските граници. В резултат, Франкската монархия на Карл Велики, и България стават съседи. Хан Крум успява да създаде своеобразна бариера от по нататъшното настъпление на югоизток на Франската империя, заемаща територия от Атлантическия океан, до река Тиса, и от Италия и река Ербо в Перинейския полуостров, до река Висла. Империята на Карл Велики представлявала опасност не само за българската държава, но и за „цялото славянство”. След този успех Крум трябвало да обърне поглед на юг, защото бил направен опит през 807 г. за нападение от войските на византийския император Никифор I-Геник (802-811). През есента на 808 г., българските войски навлизат на юг по течението на река Струма и нападат византийската армия. Според някои археологически изследвания и данни, тази успешна акция е осъществена при Сяр. Спокоен за своя тил, разчитайки на достатъчни икономически ресурси от завладените нови територии (особено на богатите на сол, желязо и др. Карпати), българският хан решава да нанесе удар срещу вековната опора на Византия на Балканите – Сердика (София). През пролетта на 809 г., българската армия превзема с изненадващ удар Сердика, в която се намира постоянен многоброен византийски гарнизон. Градът е един от най-големите в европейските провинции на Византия. Сердика е разположена на кръстопътя на основните пътища на Балканитев четирите посоки; на юг и на север, на изток и на запад. Смята се, че тя е „ключът за българското придвижване към славянските територии в Македония”. Крум обсажда и овладява Сердика (по-късно носеща славянското наименование Средец). Той извършва разузнавателни действия по долината на р. Струма към славянските групи в Македония, където през втората половина на VII век се заселват прабългарите на Кубер. Опитната византийска дипломация обаче успява да разгадае замислите на българския хан. Проблемът вече се свежда не до съдбата на българската държава, но и до често бунтуващото се „многобройното славянско население” в рамките на византийската империя, мъчещо се да се освободи от византийското господство. Съобщава се, че от този момент нататък започват едни от „най съдбоностните” събития записани в историята на младата Българска държава и на нейната могъща съседкка - Византия. Император Никифор I решава да нападне българската държава и да я ”заличи от лицето на земята”, тъй като тя се оказва не по-малко опасен враг за империята от Арабския халифат на изток. През май 811 г. византийският император Никифор I потегля на грандиозен поход срещу българската столица с грижливо подготвена „70000 армия с включени малоазийски и европейски военни части”. Ромеите прекосяват Тракия ,,разполагат се на стан при крепостта Голое”, недалече от Карнобат. Българският владетел не е подготвен, изненадан използва първия си ход като дипломат, а не като стратег. За да спечели време, хан Крум предлага мир, който е отказан. Командването на ромеите се разколебава; на къде да тръгне-към Сердика или към столицата Плиска. Императорът на Византия е категоричен на начално набелязания план - настъпление към Плиска. На 11 юли 811 г., византийските войски преодоляват планината Хем (Стара планина), разбиват българската войска (2 армии), която охранява граничните теснини и се насочват към Плиска, която е силно застрашена. За Българите съществуват две възможности; да останат на постъпите към столицата Плиска и да оргаанизират решително сражение или наличните сили да се затворят в укрепения стан в столица Плиска и след като се изтощят силите на противника да нанесат решителния удар. Хан Крум, след дълго обмисляне, взема тежкото и съдбовно решение – да изостави столицата Плиска, макар че тя представлява прекрасно „укрепена база”, осигуряваща възможности както за настъпление, така и за продължителна отбрана. Според съвременните военни специалисти, това решение на българския владетел е доказателство за неговата „държавническа мъдрост и пълководчески талант”, макар че в световната история съществуват много примери за капитулация на средновековни държави, след падането на техните столици. В средата на юли 811 г. Никифор I влиза в Плиска и напълно я разорява. Жестокостите и издевателствата на ромеите над мирните жители на столицата са неописуеми, те възмущават дори византийските летописци. Потресаващите жестокости предизвикват гнева на народа и на войните защитници на държавата. Хан Крум отново предлага мир, но опиянен от лесната „победа” Никофор отказва за втори път. Тогава далновидният български стратег и гениален пъловодец издава заповед българската войска да се оттегли в планината. Започва трескава подготовка за среща с врага; разузнавачи следят за движението на ромейските войски, изграждат се дървени стени, увеличава се числеността на славяно-българската армия, привличат се аварски отряди. Според съвременните военни специалисти, мястото и времето на стратегиеския военен маньовър на славяно-българските войски „са избрани безпогрешно”. През нощта на 25 срещу 26 юли 811 г., под прикритието на тъмнината, славяно- българските войски обкръжават ромейте в началото на Върбишкия проход и малко преди разсъмване преминават в съкрушителна атака, завършила с блестяща победа на хан Крум и неговите войни, и с пълно поражение на византийската войска. Загива и император Никифор I. Българите изчакват в засада изтеглянето на ромеите от Плиска към Сердика. Съобщава се, че в последното сражение участват дори и жени. Византийската армия е напълно рагромена. Хан Крум и българите извоюват победа, която предопределя развоя на събитията не само в европейския югоизток. Българската държава демонстрира „сила и потенциал”, които я превръщат в „ключов фактор в европейския политически живот”. Според съвременните военни специалисти, при тази знаменита битка и блестяща победа, хан Крум е осигурил на българската армия три предимства; 1. Изненада на нападението, позволила ударът да се нанесе по неподготвени да го посрещнат войски, темите са разпуснати, не е изграден обичаен укрепен лагер. 2. Дълбоката тинеста река Камчия и планинските масиви позволяват да се направи съхраняване и пестене на силите, за да могат те да се използват масирано във важните направления на битката 3. Главният удар се нанася върху императорската тема (групировка, част от армията). Това води още в началото на сражението на обезглавяване на вражеската армия Според източниците, българите се бият с нечувана храброст и жажда за мъст, за безчинствата, жертвите и разрушената Плиска. Съпротивата на ромеите е напълно неорганизирана. Сред тях избухва паника. Разиграва се страшна трагедия ”хора и коне затъват” в тинестата река. Някои правят опит да създадат мост „от трупове” на убитите и удавените, но водите на река Камчия поглъщат и тях. От отсрещния бряг се сипят ”рояци от стрели”. Проходът представлява преградна стена. Няма никакво спасение! Агонията на ромейската войска е „крактка, но страшна!” Според византийския летописец Теофан; „И крилати да бяхме никой не се съмнява, че ще избегне смъртта”. Съгласно обичайте в ония сурови ранно-средновековни времена, на уреден пир, за назидание на врага с обкования със сребро череп на Никофор I, хан Крум вдига наздравица сред своите приближени, достигнала до нас с димите „Наздраве дружина, да пием с никифоровата кратуна”.
Хан Крум пирува победата над Никифор Тежко раненият син на византийския император Ставракий с мъка се добира до византийските предели, където бил повъзгласен за императир. В източниците се съобщава, че „гордадата Византия” не помни такова поражение от времето на император Валент, който загива в борба срещу готите. По време на войната през 811 година, „пълководческия талант и гений” на хан Крум се прояват с още по-голяма сила и мощ. В условията на тежки отбранителни боеве, той подготвя стратегическо настъпление, успява да обкръжи и да унищожи цялата византийска армия. Според източниците, само тази война е достатъчна, за да нареди хан Крум сред велките пълководци в световната история. След това поражение на Византия, съдбата на европейския югоизток взема нова посока. Опасността да бъде унищожена младата българска държава е отстранена. Следващите български владетели ще продължат политиката на Крум и ще отнемат от Византия нови земи населени със славяни. Византия не си взема поуки и мисли за реванш. Следват нови полководчески успехи на Крум. Крепостта Месемврия (Несебър) бързо пада в ръцете на българите. През пролетта на 812 г. хан Крум превзема крепоста Девелт (Дебелт, югозападно от Бургас) и преселва жителите й в България. През следващата 813 г. следва ново решително сблъскване между Византия и България. Новият император на Византия Михаил I-Рангаве, е слабохарактерен, колеблив, нерешителен”, т.е не е достоен за притвник на великия хан български. Крум се решава да настъпи срещу многократно превишаващата ги по численост армия на ромеите (над 10, и повече пъти, според различните източници). Българският владетел предприема мащабно настъпление срещу византийските крепости в Тракия. През пролетта на 813 г. хан Крум потегля към Тракия с „30000 армия, цялата в желязо”, а по-късно към Константинопол. Войската е снабдена с огромен за времето си „обсаден парк и обози”, което показва, че българският владетел е бил забележителен военен организатор, превъоръжил войската си на високо за времето равнищяе и постигнал до използването на всички родове войски; лека и тежка пехота, лека и тежка конница, метателни и обсадни машини. Той успял да внедри в своята армия умението да се изграждат отбранителни съоръжения от дълговременен и полеви тип, които увеличавали бойните възможности на войската
Карта на България при Крум — в оранжев цвят до 803 г., с жълт разширението при Крумовото управление.
Превзети са със щурм или поради бягство на охраняващите ги гарнизони; Анхиало (Поморие), Берое ( Стара Загора), Проват (с.Провади, Одринско), Филипопол (Пловдив) и Филипи (при Кавала). На 22 юни 813 г., българската войска предвождана от хан Крум побеждава ромеите при Версиникия (с. Маламирово, Ямболско). Византийската войска отново е разбита. Император Михаил I-Рангаве (811-813) се спасява с бягство, но е принуден да се откаже от престола и да приеме монашество. На 17 юли 2013 г . големият стратег отново се проявява. Българската войска обсажда Константинопол. В хода на масираното настъпление в Тракия, хан Крум поверява обсадата на Одрин и неговото освобождаване на своя брат, а той продължава победния марш към столицата на Византия. Одрин пада... Огромната българска армия обгражда Константинопол от Влахерните до Златните врата. Българските войски опасват ромейската столица с дълбок ров, извършват „демонстрации и тържества”, „ритуални жертвоприношения от хан Крум в качеството му на „върховен жрец на бог Тангра”. Уплашените жителите на града наблюдават всичко това със „страх и любопитство”. Съобщава се, че по време на започналите преговори, ромеите устройват засада и правят опит да убият българския владетел.. Ядосан и разярен от това коварство и вероломство, хан Крум издава нареждане да бъдат опожарени и разграбени околностите на Константинопол. Крум опустошава Тракия. Според някои източници, това е добре обмислена акция свързана с бъдещите планове на българския хан- целяща да разори една значима и важна икономическа база на врага, в която има голям брой крепости, бранещи потстъпите към бизантийската столица. През лятото на 813 г. големият военен стратег и дипломат хан Крум предлага мир и изпраща в Константинопол славянския вожд Добромир с предложение да бъде възобновен договорът от 716 г.. Византийците бавят отговора и българската страна прекъсва преговорите. През октомври 813 г. българските войски предприемат настъпление към Месемврия (Несебър). В крепостта са съсредоточени много византийски бойни и обсадни машини, които падат в български ръце. По нареждане на хан Крум са изсечени, тъй наречените Хамбарлийски надписи (намерени в могила при с. Маламирово, Ямболско). Те свидетелстват за важни промени, направени от българския владетел в хода на войниата, като резултат на активна военна експанзия. Първият хамбарлийски надпис съобщава за военните успехи на хана и за рязкото засилване авторитета на владетеля. Вторият надпис съобщава за бързото административно преустройство в провинциалната организация на българските територии, с което се стабилизират позициите на централната власт, чрез назначаването на провинциални управители.
Съгласно източниците, през януари 814 г. тежко въоръжена българска конница нахлува в Тракия и достига до Аркадиопол. Тя пленява „50000 души”, които са преселени в земите на север от планината Хем (Стара планина), обезлюдени, след византийското нахлуване през 811 година. Съобщава се, че през зимата и ранната пролет на 814 г. започват грандиозни по мащаби приготовления на хан Крум за нов поход срещу Византия, за щурм на византийската столица. Крум мечтаел да нанесе последен решителен и съкрушителен удар на най-голямата опора на Византия – огромната и добре защитена крепост - столицата Константинопол. Конструират се и се изработват различни бойни и обсадни машини, броят на които бил толкова голям, че за пренасянето им до стените на ромейската столица са били подготвени „50000 обковани в желязо коли”, теглени от „10000 вола”. Към тази огромна и „бронирана техника” е свикана огромна армия, в която участват българи, авари и бойци от ”всички Славинии”. Едно ново поражение преследва новия император Лъв V.Чрез византийските пратеници в двора на франкския император Людовик Благочестиви (814-840), Лъв V иска помощ „срещу българите и другите варварски племена”. На 14 април 814 г., великият хан български, внезапно умира. Неочакваната му смърт, „вероятно настъпила от инсулт” се превръща в събитие с огромно значение за Византия. Следва управлението на хан Омуртаг (814-836), който съгласно източниците е син на хан Крум, и онаследява престола непосредствено след смъртта му. Великият хан Крум си спечелва провището Страшни, тъй като създавал неописуем страх и ужас у враговете на Българската държава. Народът си той водел само към „военни победи и политически успехи”, довели до укрепване и засилване ролята на славяните
Велкият хан български-Крум Страшни остава в историята на Първата българска държавник не само като велик пълководец, но и като велик държавник, ръководител, организатор и строител на младата българска държава, независимо, че неговото управление е свързано предимно с войни и военни победи. Управлението на държавата е осъществявано с намерени постановления; разпоредби, създадени от българския владетел. В основите на българската държава се извършват дълбоки социални промени. Тя прескача робовладелството и навлиза направо в епохата на феодализма. Войните водят едновремено до укрепване на централната власт, на властта на феодалите, и до увеличаване на богатствата им. Това довело до увеличаване и на тяхната алчност стоварваща се върху плещите на селяните. Крум успява да забележи тази опасност и решава да я контролира чрез упражняване на санкции. Той става пръв законодател в младата държава. Законодателната дейност на хан Крум получава известност извън границите на държавата. Френският литературен историк Гастон Сержерер изтъква, че неговата законодателна дейност е отбелязана в „есетата на Монтен” и е намерила отражение и в пиесата „Буря на Шекспир”. Сведения за крумовото законодателство дава византийският лексигограф Свидас, в речник съставен през втората половина на X век. Според В. Н. Златарски, българският превод, направен на полугръцки език потвърждава текста на Свидас. Достигналите до нас Крумови закони включват 5 наказателни състава; за лъжлив клеветнически донос, за кражба, за укривателство на крадец, за пиянство, за недостатъчно подпомагане на просещите. Според Свидас, хан Крум свикал всички българи и наредил; „Ако някои обвини (наклевети) някого, то той да не се слуша, докато свързан не се разпита и ако се окаже клеветник и лъжец да се убива”.”Не се позволява никому да набавя храна на крадец, на оногова, който се осмелява това да прави, веднага да се конфискува имотът, а на крадецът да се пречупят свирките (пищялките)”. В борбата срещу пиянството Крум заповядва „да се изкоренят всички лозя”. „На всеки просяк да се не дава просто (оскъдно), а в достатъчно количество, за да не се нуждае втори път.” Според източниците, въпреки че в изложението на Свидас има определени елементи на легенда, дадените от него сведения общо взето са достоверни. Те отговарят на обстановката в средновековна България по времето на хан Крум. Суровите санкции, между клеветниците са обусловени от суровата процедура срещу крадците и разбойниците, за която говори глава 86 от отговорите на папа Николай I, по запитванията на българите. Санкциите срещу крадците и укривателите им позволявали да се дава достатъчно земя на просяците. Те са предизвикани именно от раннофеодалните отношения в земите български и от класовото разслоение. От една страна налагат необходимостта да се наказват строго посегателствата срещу феодалната собственост, а от друга - да се укрепва развитието, чрез заселване на просяците и поставянето им в зависимост от господарите на земята. Крумовите закони укрепват и засилват ханската власт, авторитет и централизация в държавата, чрез единно право. Съгласно източниците, някои смятат, че отделните наказателни постановления на хан Крум са части от по-големи наказателни закони, всичките текстове на които не са известни. Изказва се предположението, че крумовите закони са били фиксирани в писмена форма, но не на старобългарски език, а на гръцки, на които е надписът на „Мадарския конник”. Крум има значими заслуги за укрепването, разширението и устройството на феодалната държава. 
Паметник на Хан Крум-страшний законодателят в Пловдив С делата си великият български Хан Крум получава признание, което надхвърля границите на младата българска държава. Те имат съществено значение за съдбата на целия югоизток в Европа. Със своята държавническа мъдрост и далновидност той би могъл да бъде достоен идеен пример за управляващите при съвременната обществено икономическа система, коренно различна от тази преди 1200 г в епохата на началния укрепнал феодализъм по времето на именития владетел, много от законите на когото звучат актуално в наше време и биха могли да послужат за пример в законодателството. Забележка; Материалът е подготвен като са използвани сериозни исторически източници и проучвания на книжен носител. Подготвил; д-р Богомил Великов Колев
Хан Крум на поход с войската си Големият стратег полага големи грижи за подобряване боеспособността на своята армия; „коват се мечове, приготвят се лъкове, стрели, копия, щитове, шлемове, ризници” Усъвършенства се бойната техника; „обсадни кули, тарани, скорпиони, щурмови стълби, триболи” и т.н. Българският хан притежавал изключителни организационни и пълководчески качества Най-напред той обърнал поглед на северо-запад, където вече се издигала голямата и мощна Франкска държава на Карл Велики. Когато Карл нападнал разложената аварска държава и почти я унищожил – хан Крум се възползвал от случая и сложил край на Авария, като завзел източните й части и прибрал под своите знамена всички авари-бежанци от нашествието на франките. В териториите на Българската държава влезли северните области на днешна Сърбия и Унгария до река Тиса и до вливането на Сава в Дунав. Крум присъединява и земите по поречията на Морава и Тимок, които се намирали под политическото влияние на аварите. Северната граница е установена до Карпатите. Качествата на големият държавник, организатор, ръководител, дипломат и стратег се изявяват още при първия му голям военно-дипломатически ход. Той постига разбирателство с Франките, разгромява аварите, избавяйки славянските племена от техния гнет, и разширява българските граници. В резултат, Франкската монархия на Карл Велики, и България стават съседи. Хан Крум успява да създаде своеобразна бариера от по нататъшното настъпление на югоизток на Франската империя, заемаща територия от Атлантическия океан, до река Тиса, и от Италия и река Ербо в Перинейския полуостров, до река Висла. Империята на Карл Велики представлявала опасност не само за българската държава, но и за „цялото славянство”. След този успех Крум трябвало да обърне поглед на юг, защото бил направен опит през 807 г. за нападение от войските на византийския император Никифор I-Геник (802-811). През есента на 808 г., българските войски навлизат на юг по течението на река Струма и нападат византийската армия. Според някои археологически изследвания и данни, тази успешна акция е осъществена при Сяр. Спокоен за своя тил, разчитайки на достатъчни икономически ресурси от завладените нови територии (особено на богатите на сол, желязо и др. Карпати), българският хан решава да нанесе удар срещу вековната опора на Византия на Балканите – Сердика (София). През пролетта на 809 г., българската армия превзема с изненадващ удар Сердика, в която се намира постоянен многоброен византийски гарнизон. Градът е един от най-големите в европейските провинции на Византия. Сердика е разположена на кръстопътя на основните пътища на Балканитев четирите посоки; на юг и на север, на изток и на запад. Смята се, че тя е „ключът за българското придвижване към славянските територии в Македония”. Крум обсажда и овладява Сердика (по-късно носеща славянското наименование Средец). Той извършва разузнавателни действия по долината на р. Струма към славянските групи в Македония, където през втората половина на VII век се заселват прабългарите на Кубер. Опитната византийска дипломация обаче успява да разгадае замислите на българския хан. Проблемът вече се свежда не до съдбата на българската държава, но и до често бунтуващото се „многобройното славянско население” в рамките на византийската империя, мъчещо се да се освободи от византийското господство. Съобщава се, че от този момент нататък започват едни от „най съдбоностните” събития записани в историята на младата Българска държава и на нейната могъща съседкка - Византия. Император Никифор I решава да нападне българската държава и да я ”заличи от лицето на земята”, тъй като тя се оказва не по-малко опасен враг за империята от Арабския халифат на изток. През май 811 г. византийският император Никифор I потегля на грандиозен поход срещу българската столица с грижливо подготвена „70000 армия с включени малоазийски и европейски военни части”. Ромеите прекосяват Тракия ,,разполагат се на стан при крепостта Голое”, недалече от Карнобат. Българският владетел не е подготвен, изненадан използва първия си ход като дипломат, а не като стратег. За да спечели време, хан Крум предлага мир, който е отказан. Командването на ромеите се разколебава; на къде да тръгне-към Сердика или към столицата Плиска. Императорът на Византия е категоричен на начално набелязания план - настъпление към Плиска. На 11 юли 811 г., византийските войски преодоляват планината Хем (Стара планина), разбиват българската войска (2 армии), която охранява граничните теснини и се насочват към Плиска, която е силно застрашена. За Българите съществуват две възможности; да останат на постъпите към столицата Плиска и да оргаанизират решително сражение или наличните сили да се затворят в укрепения стан в столица Плиска и след като се изтощят силите на противника да нанесат решителния удар. Хан Крум, след дълго обмисляне, взема тежкото и съдбовно решение – да изостави столицата Плиска, макар че тя представлява прекрасно „укрепена база”, осигуряваща възможности както за настъпление, така и за продължителна отбрана. Според съвременните военни специалисти, това решение на българския владетел е доказателство за неговата „държавническа мъдрост и пълководчески талант”, макар че в световната история съществуват много примери за капитулация на средновековни държави, след падането на техните столици. В средата на юли 811 г. Никифор I влиза в Плиска и напълно я разорява. Жестокостите и издевателствата на ромеите над мирните жители на столицата са неописуеми, те възмущават дори византийските летописци. Потресаващите жестокости предизвикват гнева на народа и на войните защитници на държавата. Хан Крум отново предлага мир, но опиянен от лесната „победа” Никофор отказва за втори път. Тогава далновидният български стратег и гениален пъловодец издава заповед българската войска да се оттегли в планината. Започва трескава подготовка за среща с врага; разузнавачи следят за движението на ромейските войски, изграждат се дървени стени, увеличава се числеността на славяно-българската армия, привличат се аварски отряди. Според съвременните военни специалисти, мястото и времето на стратегиеския военен маньовър на славяно-българските войски „са избрани безпогрешно”. През нощта на 25 срещу 26 юли 811 г., под прикритието на тъмнината, славяно- българските войски обкръжават ромейте в началото на Върбишкия проход и малко преди разсъмване преминават в съкрушителна атака, завършила с блестяща победа на хан Крум и неговите войни, и с пълно поражение на византийската войска. Загива и император Никифор I. Българите изчакват в засада изтеглянето на ромеите от Плиска към Сердика. Съобщава се, че в последното сражение участват дори и жени. Византийската армия е напълно рагромена. Хан Крум и българите извоюват победа, която предопределя развоя на събитията не само в европейския югоизток. Българската държава демонстрира „сила и потенциал”, които я превръщат в „ключов фактор в европейския политически живот”. Според съвременните военни специалисти, при тази знаменита битка и блестяща победа, хан Крум е осигурил на българската армия три предимства; 1. Изненада на нападението, позволила ударът да се нанесе по неподготвени да го посрещнат войски, темите са разпуснати, не е изграден обичаен укрепен лагер. 2. Дълбоката тинеста река Камчия и планинските масиви позволяват да се направи съхраняване и пестене на силите, за да могат те да се използват масирано във важните направления на битката 3. Главният удар се нанася върху императорската тема (групировка, част от армията). Това води още в началото на сражението на обезглавяване на вражеската армия Според източниците, българите се бият с нечувана храброст и жажда за мъст, за безчинствата, жертвите и разрушената Плиска. Съпротивата на ромеите е напълно неорганизирана. Сред тях избухва паника. Разиграва се страшна трагедия ”хора и коне затъват” в тинестата река. Някои правят опит да създадат мост „от трупове” на убитите и удавените, но водите на река Камчия поглъщат и тях. От отсрещния бряг се сипят ”рояци от стрели”. Проходът представлява преградна стена. Няма никакво спасение! Агонията на ромейската войска е „крактка, но страшна!” Според византийския летописец Теофан; „И крилати да бяхме никой не се съмнява, че ще избегне смъртта”. Съгласно обичайте в ония сурови ранно-средновековни времена, на уреден пир, за назидание на врага с обкования със сребро череп на Никофор I, хан Крум вдига наздравица сред своите приближени, достигнала до нас с димите „Наздраве дружина, да пием с никифоровата кратуна”.
Хан Крум пирува победата над Никифор Тежко раненият син на византийския император Ставракий с мъка се добира до византийските предели, където бил повъзгласен за императир. В източниците се съобщава, че „гордадата Византия” не помни такова поражение от времето на император Валент, който загива в борба срещу готите. По време на войната през 811 година, „пълководческия талант и гений” на хан Крум се прояват с още по-голяма сила и мощ. В условията на тежки отбранителни боеве, той подготвя стратегическо настъпление, успява да обкръжи и да унищожи цялата византийска армия. Според източниците, само тази война е достатъчна, за да нареди хан Крум сред велките пълководци в световната история. След това поражение на Византия, съдбата на европейския югоизток взема нова посока. Опасността да бъде унищожена младата българска държава е отстранена. Следващите български владетели ще продължат политиката на Крум и ще отнемат от Византия нови земи населени със славяни. Византия не си взема поуки и мисли за реванш. Следват нови полководчески успехи на Крум. Крепостта Месемврия (Несебър) бързо пада в ръцете на българите. През пролетта на 812 г. хан Крум превзема крепоста Девелт (Дебелт, югозападно от Бургас) и преселва жителите й в България. През следващата 813 г. следва ново решително сблъскване между Византия и България. Новият император на Византия Михаил I-Рангаве, е слабохарактерен, колеблив, нерешителен”, т.е не е достоен за притвник на великия хан български. Крум се решава да настъпи срещу многократно превишаващата ги по численост армия на ромеите (над 10, и повече пъти, според различните източници). Българският владетел предприема мащабно настъпление срещу византийските крепости в Тракия. През пролетта на 813 г. хан Крум потегля към Тракия с „30000 армия, цялата в желязо”, а по-късно към Константинопол. Войската е снабдена с огромен за времето си „обсаден парк и обози”, което показва, че българският владетел е бил забележителен военен организатор, превъоръжил войската си на високо за времето равнищяе и постигнал до използването на всички родове войски; лека и тежка пехота, лека и тежка конница, метателни и обсадни машини. Той успял да внедри в своята армия умението да се изграждат отбранителни съоръжения от дълговременен и полеви тип, които увеличавали бойните възможности на войската
Карта на България при Крум — в оранжев цвят до 803 г., с жълт разширението при Крумовото управление.
Превзети са със щурм или поради бягство на охраняващите ги гарнизони; Анхиало (Поморие), Берое ( Стара Загора), Проват (с.Провади, Одринско), Филипопол (Пловдив) и Филипи (при Кавала). На 22 юни 813 г., българската войска предвождана от хан Крум побеждава ромеите при Версиникия (с. Маламирово, Ямболско). Византийската войска отново е разбита. Император Михаил I-Рангаве (811-813) се спасява с бягство, но е принуден да се откаже от престола и да приеме монашество. На 17 юли 2013 г . големият стратег отново се проявява. Българската войска обсажда Константинопол. В хода на масираното настъпление в Тракия, хан Крум поверява обсадата на Одрин и неговото освобождаване на своя брат, а той продължава победния марш към столицата на Византия. Одрин пада... Огромната българска армия обгражда Константинопол от Влахерните до Златните врата. Българските войски опасват ромейската столица с дълбок ров, извършват „демонстрации и тържества”, „ритуални жертвоприношения от хан Крум в качеството му на „върховен жрец на бог Тангра”. Уплашените жителите на града наблюдават всичко това със „страх и любопитство”. Съобщава се, че по време на започналите преговори, ромеите устройват засада и правят опит да убият българския владетел.. Ядосан и разярен от това коварство и вероломство, хан Крум издава нареждане да бъдат опожарени и разграбени околностите на Константинопол. Крум опустошава Тракия. Според някои източници, това е добре обмислена акция свързана с бъдещите планове на българския хан- целяща да разори една значима и важна икономическа база на врага, в която има голям брой крепости, бранещи потстъпите към бизантийската столица. През лятото на 813 г. големият военен стратег и дипломат хан Крум предлага мир и изпраща в Константинопол славянския вожд Добромир с предложение да бъде възобновен договорът от 716 г.. Византийците бавят отговора и българската страна прекъсва преговорите. През октомври 813 г. българските войски предприемат настъпление към Месемврия (Несебър). В крепостта са съсредоточени много византийски бойни и обсадни машини, които падат в български ръце. По нареждане на хан Крум са изсечени, тъй наречените Хамбарлийски надписи (намерени в могила при с. Маламирово, Ямболско). Те свидетелстват за важни промени, направени от българския владетел в хода на войниата, като резултат на активна военна експанзия. Първият хамбарлийски надпис съобщава за военните успехи на хана и за рязкото засилване авторитета на владетеля. Вторият надпис съобщава за бързото административно преустройство в провинциалната организация на българските територии, с което се стабилизират позициите на централната власт, чрез назначаването на провинциални управители.
Съгласно източниците, през януари 814 г. тежко въоръжена българска конница нахлува в Тракия и достига до Аркадиопол. Тя пленява „50000 души”, които са преселени в земите на север от планината Хем (Стара планина), обезлюдени, след византийското нахлуване през 811 година. Съобщава се, че през зимата и ранната пролет на 814 г. започват грандиозни по мащаби приготовления на хан Крум за нов поход срещу Византия, за щурм на византийската столица. Крум мечтаел да нанесе последен решителен и съкрушителен удар на най-голямата опора на Византия – огромната и добре защитена крепост - столицата Константинопол. Конструират се и се изработват различни бойни и обсадни машини, броят на които бил толкова голям, че за пренасянето им до стените на ромейската столица са били подготвени „50000 обковани в желязо коли”, теглени от „10000 вола”. Към тази огромна и „бронирана техника” е свикана огромна армия, в която участват българи, авари и бойци от ”всички Славинии”. Едно ново поражение преследва новия император Лъв V.Чрез византийските пратеници в двора на франкския император Людовик Благочестиви (814-840), Лъв V иска помощ „срещу българите и другите варварски племена”. На 14 април 814 г., великият хан български, внезапно умира. Неочакваната му смърт, „вероятно настъпила от инсулт” се превръща в събитие с огромно значение за Византия. Следва управлението на хан Омуртаг (814-836), който съгласно източниците е син на хан Крум, и онаследява престола непосредствено след смъртта му. Великият хан Крум си спечелва провището Страшни, тъй като създавал неописуем страх и ужас у враговете на Българската държава. Народът си той водел само към „военни победи и политически успехи”, довели до укрепване и засилване ролята на славяните
Велкият хан български-Крум Страшни остава в историята на Първата българска държавник не само като велик пълководец, но и като велик държавник, ръководител, организатор и строител на младата българска държава, независимо, че неговото управление е свързано предимно с войни и военни победи. Управлението на държавата е осъществявано с намерени постановления; разпоредби, създадени от българския владетел. В основите на българската държава се извършват дълбоки социални промени. Тя прескача робовладелството и навлиза направо в епохата на феодализма. Войните водят едновремено до укрепване на централната власт, на властта на феодалите, и до увеличаване на богатствата им. Това довело до увеличаване и на тяхната алчност стоварваща се върху плещите на селяните. Крум успява да забележи тази опасност и решава да я контролира чрез упражняване на санкции. Той става пръв законодател в младата държава. Законодателната дейност на хан Крум получава известност извън границите на държавата. Френският литературен историк Гастон Сержерер изтъква, че неговата законодателна дейност е отбелязана в „есетата на Монтен” и е намерила отражение и в пиесата „Буря на Шекспир”. Сведения за крумовото законодателство дава византийският лексигограф Свидас, в речник съставен през втората половина на X век. Според В. Н. Златарски, българският превод, направен на полугръцки език потвърждава текста на Свидас. Достигналите до нас Крумови закони включват 5 наказателни състава; за лъжлив клеветнически донос, за кражба, за укривателство на крадец, за пиянство, за недостатъчно подпомагане на просещите. Според Свидас, хан Крум свикал всички българи и наредил; „Ако някои обвини (наклевети) някого, то той да не се слуша, докато свързан не се разпита и ако се окаже клеветник и лъжец да се убива”.”Не се позволява никому да набавя храна на крадец, на оногова, който се осмелява това да прави, веднага да се конфискува имотът, а на крадецът да се пречупят свирките (пищялките)”. В борбата срещу пиянството Крум заповядва „да се изкоренят всички лозя”. „На всеки просяк да се не дава просто (оскъдно), а в достатъчно количество, за да не се нуждае втори път.” Според източниците, въпреки че в изложението на Свидас има определени елементи на легенда, дадените от него сведения общо взето са достоверни. Те отговарят на обстановката в средновековна България по времето на хан Крум. Суровите санкции, между клеветниците са обусловени от суровата процедура срещу крадците и разбойниците, за която говори глава 86 от отговорите на папа Николай I, по запитванията на българите. Санкциите срещу крадците и укривателите им позволявали да се дава достатъчно земя на просяците. Те са предизвикани именно от раннофеодалните отношения в земите български и от класовото разслоение. От една страна налагат необходимостта да се наказват строго посегателствата срещу феодалната собственост, а от друга - да се укрепва развитието, чрез заселване на просяците и поставянето им в зависимост от господарите на земята. Крумовите закони укрепват и засилват ханската власт, авторитет и централизация в държавата, чрез единно право. Съгласно източниците, някои смятат, че отделните наказателни постановления на хан Крум са части от по-големи наказателни закони, всичките текстове на които не са известни. Изказва се предположението, че крумовите закони са били фиксирани в писмена форма, но не на старобългарски език, а на гръцки, на които е надписът на „Мадарския конник”. Крум има значими заслуги за укрепването, разширението и устройството на феодалната държава. Паметник на Хан Крум-страшний законодателят в Пловдив С делата си великият български Хан Крум получава признание, което надхвърля границите на младата българска държава. Те имат съществено значение за съдбата на целия югоизток в Европа. Със своята държавническа мъдрост и далновидност той би могъл да бъде достоен идеен пример за управляващите при съвременната обществено икономическа система, коренно различна от тази преди 1200 г в епохата на началния укрепнал феодализъм по времето на именития владетел, много от законите на когото звучат актуално в наше време и биха могли да послужат за пример в законодателството. Забележка; Материалът е подготвен като са използвани сериозни исторически източници и проучвания на книжен носител. Подготвил; д-р Богомил Великов Колев
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
