Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2014 09:20 - 135 г от приемането на Tърновската конституция
Автор: bogomil Категория: Политика   
Прочетен: 1863 Коментари: 0 Гласове:
5



135 ГОДИНИ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ   На 16 април 2014 г. се навършиха 135 г. от подписването от всички народни представители на Търновската конституция. а на 30 юни 1884 г . се навършват 130 години от Правителството на Петко Каравелов, което възстановява Търновската конституция.            Съгласно източници, Търновската конституция е изработена от Учредително събрание, свикано според чл.4 от Берлинския договор, състоял се през лятото на 1878 г. Заседанията започват на 10 февруари 1879 г. Както е известно една голяма част от българската нация остава извън пределите на Княжеството, поради несъгласие с решенията на Берлинския договор довели до разделение на новата Трета българска държава, народните представители отказват да започнат работа. Под натиска на Великите сили първите заседания се провеждат в началото на март 1879 г. На 21 март 1879 г. избраната за целта комисия представя „рапорт върху предложения руски проект за органически устав на Княжество България, който е отхвърлен и започва дискусия по по проекта „член по член”. Обсъждането се свежда основно до ”състава и структурата на Народното събрание”. В резултат се оформят две политически течения в Учредителното събрание - либерално и консервативно. И тъй като либералите,  начело с Петко Каравелов преобладават, в конституцията са отразени предимно техните демократични възгледи.             Както е известно идеите за приемане на основен закон на държавата определящ обществения строй, управление и държавно устройство, ограничаващо абсолютната монархическа власт, избирателната система, принципите на организация и действие на държавните орган на властта и управлението, основните права и задълженищя на гражданите, за пръв път са развити от френския мислител Шарл Монтескьо. За гарантиране на гражданската и лична свобода, съглано идеите на Монтескьо, трите власти (законодателна, изпълнителна и съдебна) трябва да функционират разделени, така че „никоя от тях да не може да доминира над другата”. Основният закон - конституцията на всяка държава се оказва от изключителна важност за нормалното функциониране и развитие на обществото, за неговата съдба и за съдбата на всеки един гражданин.                            image                 В резултат на освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. в новата Трета българска държава настъпват съществени обществено икономически и социални промени, наложили необходимостта от определяне „формата и характера на държавното устройство”. В текстовете на Търновската конституция са вложени най-напредничавите идеи на времето, заимствани от конституциите на европейските държави  с „традиции в демократичното устройство”. Идеите и политическите завети на Хобс, Монтескьо, Волтер, Русо и други философи от XVII и  XVIII век, превърнати в конституционни норми, осигуряват принципни нови граждански, политически и икономически права и свободи на отделните граждани и за обществото като цяло. Те стават заразителен пример за възникването, изграждането и развитието на модерните демократични държави по света. В този ред на мисли, българският народ и държава тръгват по пътя на своето модерно изграждане и развитие. Търновската констиуция получава признанието на следващите поколения като съществен и значителн успех за обществото, тъй като утвържадава модерните икономически и обществени отношения, на базата на парламентарно демократичното и обществено политическо устройство и управление, осигуряващо „широки граждански и политически права за народа. Това са приети идеи на П. Каравелов. На практика Новата българска държава става модерна конституционна държава. След 500 годишния духовен мрак и материално икономическо изоставане,  народът български, респ. възникналата от пепелищта държава се измъква от изкуственото задържанане в икономическо, социално и политическо отношение, характерно за азиатското средновековие,  наложено от господството на Османската държава. С бързи темпове държавата успява да се приобщи към материалните и духовни достижения на епохата и другите напреднали народи. Най–голямо признание получават текстовете свързани с „гражданските свободи и обществените отношения, засягащи избирателните граждански права; ”отричането и забраната на робството”, както и фактическото положение, че новата българска държава се управлява според действащи закони. Основният закон (конституцията) трасира и гарантира пътя за изграждане и развитие на нова „светска национална държава”.             Безспорно, на базата на утвърдените в текстовете принципи на икономически либерализъм, Търновската конституция не е съвсем прецизна в детайлите при уреждането на „икономическите отношения”. Тя утвърждава принципа на неприкосновеност на частната собственост, принципа на националния суверенитет и регламентира редица „ограничения на собствеността на чуждестранните граждани и приоритета на „общодържавните, над частните интереси”. В Търновската конституция ясно е показано държавно политическото устройство, опиращо се на разделението на властите; законодателна, изпълнителна и съдебна. Утвърждаването на конституционната монархия е предопределено от клаузите на Берлинския договор. Тази приета форма на управление е в съгласие с достиженията на европейкските дуржави по пътя на „еволюцията”, т.е на развитието от абсолютна монархия през конституционна монархия, до праламентарно управление. Според източниците,  тази форма на управление е в съзвучие с прозренията и стремежите на водачите на нашата национална революция -  Кравелов Левски и Ботев. Безспорни са заслугите и приносите на депутатите от онова време(основно на либералите начело с П.Каравелов), успели да наложат прогресивни идеи в основния закон, с опитите си да ограничат правата на монарха и да засилят ролята на Народното събрание, в лицето на когото те виждат изразителя и „гаранта на народния суверенитет”. Посочва се в източниците, че българските законодатели са работили върху предварително подготвен текст от руското царско правителство, което прокарва идеята за водеща роля на „бъдещия български монарх”. И тук се посочва основният недостатък на Търновската констиуция, осигуряваща „голяма власт на монарха”, за сметка на недостатъчно „защитените и гарантирани права” на народа. Съгласно текстовете, българският монарх неизменно се превръща в „централна ръководна фигура в държавно политическия живот” на страната. Смята се, че този недосътатък на Търновската конституция се дължи на изостаналата социална структура на българското общество запазена в процеса на самоосъзнаване като народ и нация в епохата на Великото възраждане, когато чрез просвета и образование народът е съхранил спомена, когато средновековната бъгарската държава е била управлявана от велики  български царе.             За друго значимо достойнство на Търновската конституция свързано с формирането и изграждането на държавното устройство се смята създаването на Министерски съвет, като специален политически орган на изпълнителната власт. Съгласно източниците, създаването на отговорни пред вота на народните избраници правителства в исторически план е „най-късно възникналата висша държавна институция“ трасираща пътя и към „възникването на парламентаризма”.  Съобщава се, че тази форма на управление възниква във Великобритания през XVIII век, където се извършва „еволюция от кабинети пряко зависими и отговорни пред монарха, до правителства политически отговорни пред парламента”. Съгласно принципите на  парламентаризма, трите власти са взаимно свързани, при определени условия монархът може „да разпуска парламента”, и той от своя страна има възможностт да смъква от власт дадено правителство , гласувайки му недоверие. Посочва се, че за начало на този процес е приета 1782 г. , когато кабинетът на Лорд Норд във Великобритания подава оставка, поради „блам от парламента”, а неговата горна граница е 1911 г., когато в страната се гласува поредната парламентарна реформа, уреждаща тези отношения. Причината за пряката зависимост на българското правителство от монарха, съгласно Търновската конституция, според източниците е, че тя се съставя във време, когато „принципът на колективната политическа отговорност”, като резултат на продължителна и трудна еволюция „е навлязъл съвсем скоро” в конституциите на някои от най-демократичните държави. Това се смята за главната причина, този текст да не бъде достатъчно ясно регламентиран в Търновската конституция, фактически явяваща се първият български основен закон. Народното събрание проявява стремежът към своето налагане като основен изразител на волята на народа (суверена). Търновската конституция гарантира избирателните права на всички български граждани, а за народни представители (депутати) са избирани „грамотни поданици над 30 години”, без кавито и да било други „имуществени и цензови ограничения”. Тя дава „пълни права на политическите убеждения” и тяхното изразяване пред народните представители в парламента, и гарантира техния имунитет. Законодателната власт се дава на парламента, който определя „данъците, приемането на бюджета, разрешаването на държавни заеми, единствен е с права за извършване „промени в законодателството”. Съгласно текста на конституцията, Народното събрание притежава една функционална възможност, неприсъща на Парламента, а именно „да следи за спазването на конституционния ред в страната”. Според сециалистите, независимо от големите правомощия Народното събрание не успява да се превърне в „действителен център на политическия живот„ в България, поради „нерегламентираност на взаимоотношенията” с правителството и правото на монарха, да „свиква, отлага и разтурва” Народното събрание.              Оценката за Търновската конституция, подобно на всеки основен закон, дава рамки, и не „изчерпва обществено-политическия живот”. Във връзка с това се съобщава, че поради демократичните си постановки тя влиза в противоречие с „обективните обществени и политически” реалности. В края на 1879 г. възниква т.н „Конституционен въпрос”, свързан с идеята за промяна, като следствие на горепосочения конфликт, изразител на който става „режимът на пълномощията” през 1881-1883 г.. Събщава се , че използвайки непопулярни недемократични средства и политическа манипулация княз Батемберг постига „спиране на конституцията, след което тя е подложена на основна проверка и ревизия. Под натиска на преобладаващите политически сили режимът е отменен и конституцията възстановена. Съгласно източниците в края на 1883г. от Третото обикновено Народно събрание е гласуван закон за изменение на Търновската конституция, който е внесен във Великото Народно събрание и остава без последствия. Преди 130 г. на 30 юни 1884 г либералното правителството на Петко Каравелов успява да възстанови Търновската конституция. От 26 юни 1884 г до преврата и контрапреврата през август 1886 г. когато подава оставка тойе министър председател, През есента на 1886 г. основава вестник ”Търновска конституция”, икато последователен и непоколебимрусофил подлага на остра критика правителството за скъсване на отношенията с Русия.Съобщва се, че опитът за насилствена ревизия на Търновската конституция довежда до много съществен и важен момент. Практически тя се превръща в знаме на демократичните сили, във възкръсналата Трета българска държава, с което се премахва възможността за разумните изменения в съответствие с нуждите на държавата и „обществената практика”.  Според източниците „рефлексът срещу нейното изменение” е бил толкова голям и силен, че на два пъти, когато това било наложено, поводите са били „екстремни и нетърпящи” отлагане събития. Първият – от 1893 г., свързан със създаването и укрепването на българската династия, извършен от кабинета на Стефан Стамболов. Вторият - от 1911 г. , следствие от обявяването на независимостта на българската държава през 1908 г., извършено по предложение на кабинета на Александър Малинов, реализирано при правителството на Иван Евстатиев Гешов. Търновската конституция получава оценката и признанието като една от най-демократичните за времето в Европа, отменена през 1881—1883 г, възстановена през 1884г., изменена през 1893 г., 1911 г. и 1946 г, тя на практика е в сила до 1947 г. По време на конституционните дебати се оформят първите български партии – консерватори и либерали и на 16 април 1879 г. първото Велико народно събрание на единственото си тайно заседание в Търново единодушно избира за български княз хесенския принц Александър Батемберг по предложение на Търновския епископ Климент (Васил Друмев). По нататък в хронологичен ред, когато на 19 май 1934 г. е извършен преврат с помощта на армията, идеологически мотивиран от профашисткия кръг „Звено”,, кабинетът на Кимон Георгиев, фактиески спира действието на Търновската конституция, разпуска и управлява страната с помощта на „извънредни наредби и закони”. В Народното събрание открото е прокламиран последният опит за ревизия на конституцията, направен от служебното правителство на Андрей Тошев с подготвения през 1935 г. конституционен проект в два варианта - „еднокамарен и двукамарен”, силно повлияни от основните доктрини на фашизма. Съобщава се, че като демократичен алтернативен вариант на правителствения е публикуваният от проф. Стефан Баламезов проект за изцяло „нова конституция’. Поради голямата й популярност, цар Борис III не посмял да я суспендира и „проектите били забравени”. С проведените парламентарни избори през 1938 г., 1939 г., 1940 г., българският държавно – обществен живот придобива чисто „формално конституционен облик”. С гласуваните след това закони практически е „отменена голяма част” от Търновската конституция. Трябва да се отбележи, че до 9 септември 1944 г. този основен закон е допълван, но не и отменен. След 9 септември 1944 г. конституционният въпрос  назрява и навлиза в нова фаза. Правителсвената програма от 17 септември 1944 г. прокламира възстановяването на Търновската конституция. На 4 октомври 1946 г. е публиуван проект на Отечествения фронт за нова конституция. Съобщава се за проекти за конституция;  на демократическата партия от 1946 г,, на БЗНС - Никола Петков от 1947 г., на Българската лига за защита правата на човека от 1947 г. Конституцията на Народна Република България е приета окончателно на 4 декември 1947 г. От Френската конституция от 1846 г. е заимствано принципното устройство на” органите на съда и прокуратурата, както и организацията на местната власт”. В нея се запазват универсалните принципи на демократичното политическо устрйство; ”всеобщо и пряко низбирателно право, равенство пред законите, свобода на словото, печата, събранията и митингите, неприкосновеността на жилището, прокарани са принципите на социална справедливост с участие на държавата при регулиране на социалните отношения  в полза на широките трудови среди”. Гражданите получават правото на „безплатна медицинска помощ, пенсии, помощи и обезщетения, право на труд и на почивка, регламентира се равноправието между половете и защитата на жената-майка, спрведливост при данично облагане” и др. Представителните органи са избираеми пряко от народа. Конститицията е в духа на комунистическите идеи за разделението на трите власти; изпълнителна, законодателна и съдебна. На 18 май 1971 г. Народното събрание приема нова конституция на Народна Република България, характеризираща се с тотална „идеологизация на цялостния обществено-икономически и духовен живот”, опираща се на презумцията за изграждане на „развито социалистиеско общество”. Конституцията от 1971 г. е охарактеризирана като „нефункционална, в съчетание с тотално упражняващата на партийно - номенклатурната система. Според източниците тя се оказва непригодна да изпълнява задачите на основен държавен закон още в началните години на преход към демокрация. На базата на новите реалности с обществено икономическите и идеологически промени, след 1989 г. е изработена нова демократична конституция, утвърдена от Велико Народно събрание.. През последните години отново започна активно да се дискутира и лансира в публичното пространство идеята върху необходимостта от приемане на нова конституция на Република България.   Забележка; Материалът е подготвен като е използван текстът на Търновската конституция и други източници на книжен носител, свързани с конституционни проекти от 16 април 1979 г. , когато е приет първият основен закон -Търновската конституция, до наши дни                                 д-р Богомил Великов Колев



Гласувай:
5



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2027130
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031