Постинг
20.05.2013 20:45 -
21 май-ден на Константин Велики и царица Елена
ДЕНЯТ НА СВ.СВ „КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА”
Денят на светите равноапостоли цар Константин и неговата майка царица Елена се празнува на 21 май. Тяхното управление се свързва с едно от най-важните събития в историята на Християнството, характеризиращо се с налагането му като официална и господстваща религия. Гоненията на християните продължили цели три века, но те не попречили на Божието слово да се разпространява бързо все повече и надалече. В началото на 4-ти век то било толкова голямо, че императорите Диоклетиан и Максимиан намерили за необходимо да прибягнат до най-сериозни мерки, за да изкоренят християнството, тъй като са го смятали опасно за държавата.. Те издали указ, с който се разпореждало навсякъде да се разрушават храмове, да се изгарят християнски книги, да се лишават християните от всички граждански права и да бъдат предавани на мъчения, робство, заточение и смърт.
Константин е роден около 280 г. Управлявал Римската империя от 324 до смъртта си през 337 г. и обединил империята, която до тогава била управлявана от кесари /съуправители /.Той управлявал поданиците си с любов, кротост и мъдрост. не преследвал християните и областите му се радвали на мир и благоденствие, докато останалите части на империята страдали под гнета на жестоки владетели. Особено тежка била участта на Италия, която се намирала под властта на злия и користолюбив цезар Максенций. Римляните не могли вече да понасят притесненията на Максенций и в 312 година се обърнали към Константин с молба да ги избави от потисника и да го приеме под своята власт. Тогава Константин събрал войска и отишел в Италия.. Максенций огранизирал срещу него огромна по численост войска.. Съгласно източници, легенди и предания,, когато се приближили към Рим, по сред бял ден (по пладне) той и войската му ясно видяли на небето „сияещ кръст от звезди с надпис „ С това ще победиш”. Всички се изплашили, тъй като римляните използвали кръста като средство за смъртно наказание, и затова някой да види кръст, се смятало за лош знак. Същата нощ в съня на Константин се явил Христос, който му наредил „да направи знаме, което да прилича на кръст, и да изобрази кръстове на оръжията, щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил нареждането. Под знака на кръста той победил Максенций, който се мъчил да се спаси чрез бягство, но се удавил в река Тибър. Римляните провъзгласили Константин за император и на „триумфалните врати, които били построени в чест на неговата победа, той заповядал да напишат, че с Божия помощ той удържал победата”.
Съгласно източници, през 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който се разрешава свобода на вероизповеданията, а християнството става една от държавните религии.. Той приема християнството в края на живота си. Съгласно източници, по време на неговото управление през 325 г. се свиква в Никея Първият вселенски събор, на който е осъдена арианската ерес. Това е период, в който започва много активно строителство на храмове и манастири. Царица Елена отишла на поклонение в местата, където е живял Исус Христос, открива кръста, с който той е бил разпънат и построява много черкви в Иерусалим, Витлеем, и в Елеонските планини.
Християнският и народен култ към светите равноапостоли Константин и Елена се почита в България. Той е особено силно развит в Странджанския край-предимно около Малко Търново. На 21 май в Странджа се играят нестинарски игри, чиито изпълнители са предимно жени на възраст, в която могат вече да раждат. Една от жените изпълнява ролята на Главна нестинарка. Според поверието, единствено тя може да предаде на другите нестинарска божествена сила и вдъхновение. Нейният дом се смята за свещен и се нарича „конак”. Има обикновено параклис на светите равноапостоли Константин и Елена. С наближаването на празника започва и подготовката за него. Те обхождат параклиса и лековитите извори, почистват ги и измазват стените на черквите. Сутринта на Костадинов ден всички се събират в „конака” на главната нестинарка. Пристигат тъпанджиите, който постоянно присъстват в ритуалното шествие. Главната нестинарка черпи всички и ги отвежда в параклиса, където в специални за целта червени калъфи през цялята година се съхраяняват иконите на св. Константит и св. Елена. Тук е и свещенният нестинарски тъпан, който не се използва по никакъв друг повод, освен по време на нестинарските игри около огъня. С иконите в ръце нестинарките се отправят към извора /аязмото/ на светците, като се сменят да носят иконите. Там се отслужва литургия и до късно през нощта на поляните се устройва т.н „панагири”.. Всички носят курбан и обредни хлябове. Извиват се кръшни хора, пеят се песни, устройват се борби..
Привечер всички се връщат на големия селски мегдан, където през деня е горял голям огън. В деня преди 21 май, всяко от нестинарските села натрупва от 30 до 50 коли сухи дърва сред някоя поляна близо до извора, запалват дървата. На празника пристигат; кой на кон, кой с каруца, кой пеша. Идва процесия водена отпред с иконите Завързва се хоро около огъня. Към залез Слънце жарта се разстила на по-широк терен. Музикантите свирят и когато светият тъпан задумка, нестинарите влизат и играят боси в огъня със светещи икони на Константин и Елена в ръка. Нестинарите започват своя огнен танц върху жарта и постепенно изпадат в транс, обладани от свръхестествени сили и мощ. Те стъпват с много ситни танцови стъпки в жаравата и издават характерни звуци.”Прихванати„ /изпаднали в транс/ от божествените сили и от светитите икони, те установяват контакт с тях. В резултат на това те добиват способнността да разговарят с мъртвите и да пророкуват. Съгласно източници, има запаметени случаи, когато по време на танца нестинари са достигали до предсказване на по-късно случило се предстоящо бедствие; градушка, суша, болести, епидемии, дори войни. След като играта свърши, начело с иконите носени от главната нестинарка, всички нестинарки отиват в дома й, събират се в „конака” или в пригоденото за целта параклисче и започват да се молят и да празнуват около трапезата, която главната нестинарка е подготвила.
Съгласно източници, в Южна България св. Елена се почита като господарка на градушките. Според поверието светицата носи ледените късчета в ръкава на бялата си риза. Ако стопаните не я почитат, тя им носи като наказание градушка”. В Тракия Елена и Костадинка се отъждествяват като две сестри. В Троянско и Тетевенско св. Елена се почита от жените, за да се предпазват от „синята пъпка”. В тези райони на Стара планина св. Елена се смята за сестра на св. Петър и св. Павел. В Провадийския район пък тя влиза в в „роднински” отношения с други християнски светци. Съгласно поверието на местното население, св. Елена се почита като сестра на св. Петър и св. Павел. В района на Провадия тя влиза в роднински „отношения” с други христоянски светци. Местното население вярва, че св. Елена е най-малката и грозна сестра на светците Варвара, Сава и свети Никола. Нейният празник е на 7 декември. Стопанките месят пити със сода, намазват ги с мед и ги раздават за ”лелино здраве”, с други думи за предпазване от шарка и други болести. Според вярванията сестрите Варвара, Сава и Елена са покровителки на детските заболявания.
В Родопския край Костадиновден е известен като ”Предой”, „Мандра” или ”Отбив”, защото на този ден пастирите отлъчват (отбиват) агнетата от майките им и издояват първото за годината мляко. Овчарите устройват пищна празнична трапеза край къшлите. На някои места в Тракиийския район денят се нарича „Кърчина” и се смята, че на празника Слънцето е много силно. Стопаните прибират добитъка в оборите, за да не „кърчаняса”( слънчаса). Съгласно източници това показва, че в народния култ са запазени следи от някогашното обожествяване на Слънцето и на огъня. Смята се, че поради тези причини светците се почитат и като покровители на златарите и на техния занаят.
Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани от книжен носител синодални и други източници от богатата съкровищница на българския народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, традиции и празници ..
Подготвил; д-р Богомил Великов Колев
Съгласно източници, през 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който се разрешава свобода на вероизповеданията, а християнството става една от държавните религии.. Той приема християнството в края на живота си. Съгласно източници, по време на неговото управление през 325 г. се свиква в Никея Първият вселенски събор, на който е осъдена арианската ерес. Това е период, в който започва много активно строителство на храмове и манастири. Царица Елена отишла на поклонение в местата, където е живял Исус Христос, открива кръста, с който той е бил разпънат и построява много черкви в Иерусалим, Витлеем, и в Елеонските планини.
Християнският и народен култ към светите равноапостоли Константин и Елена се почита в България. Той е особено силно развит в Странджанския край-предимно около Малко Търново. На 21 май в Странджа се играят нестинарски игри, чиито изпълнители са предимно жени на възраст, в която могат вече да раждат. Една от жените изпълнява ролята на Главна нестинарка. Според поверието, единствено тя може да предаде на другите нестинарска божествена сила и вдъхновение. Нейният дом се смята за свещен и се нарича „конак”. Има обикновено параклис на светите равноапостоли Константин и Елена. С наближаването на празника започва и подготовката за него. Те обхождат параклиса и лековитите извори, почистват ги и измазват стените на черквите. Сутринта на Костадинов ден всички се събират в „конака” на главната нестинарка. Пристигат тъпанджиите, който постоянно присъстват в ритуалното шествие. Главната нестинарка черпи всички и ги отвежда в параклиса, където в специални за целта червени калъфи през цялята година се съхраяняват иконите на св. Константит и св. Елена. Тук е и свещенният нестинарски тъпан, който не се използва по никакъв друг повод, освен по време на нестинарските игри около огъня. С иконите в ръце нестинарките се отправят към извора /аязмото/ на светците, като се сменят да носят иконите. Там се отслужва литургия и до късно през нощта на поляните се устройва т.н „панагири”.. Всички носят курбан и обредни хлябове. Извиват се кръшни хора, пеят се песни, устройват се борби..
Привечер всички се връщат на големия селски мегдан, където през деня е горял голям огън. В деня преди 21 май, всяко от нестинарските села натрупва от 30 до 50 коли сухи дърва сред някоя поляна близо до извора, запалват дървата. На празника пристигат; кой на кон, кой с каруца, кой пеша. Идва процесия водена отпред с иконите Завързва се хоро около огъня. Към залез Слънце жарта се разстила на по-широк терен. Музикантите свирят и когато светият тъпан задумка, нестинарите влизат и играят боси в огъня със светещи икони на Константин и Елена в ръка. Нестинарите започват своя огнен танц върху жарта и постепенно изпадат в транс, обладани от свръхестествени сили и мощ. Те стъпват с много ситни танцови стъпки в жаравата и издават характерни звуци.”Прихванати„ /изпаднали в транс/ от божествените сили и от светитите икони, те установяват контакт с тях. В резултат на това те добиват способнността да разговарят с мъртвите и да пророкуват. Съгласно източници, има запаметени случаи, когато по време на танца нестинари са достигали до предсказване на по-късно случило се предстоящо бедствие; градушка, суша, болести, епидемии, дори войни. След като играта свърши, начело с иконите носени от главната нестинарка, всички нестинарки отиват в дома й, събират се в „конака” или в пригоденото за целта параклисче и започват да се молят и да празнуват около трапезата, която главната нестинарка е подготвила.
Съгласно източници, в Южна България св. Елена се почита като господарка на градушките. Според поверието светицата носи ледените късчета в ръкава на бялата си риза. Ако стопаните не я почитат, тя им носи като наказание градушка”. В Тракия Елена и Костадинка се отъждествяват като две сестри. В Троянско и Тетевенско св. Елена се почита от жените, за да се предпазват от „синята пъпка”. В тези райони на Стара планина св. Елена се смята за сестра на св. Петър и св. Павел. В Провадийския район пък тя влиза в в „роднински” отношения с други християнски светци. Съгласно поверието на местното население, св. Елена се почита като сестра на св. Петър и св. Павел. В района на Провадия тя влиза в роднински „отношения” с други христоянски светци. Местното население вярва, че св. Елена е най-малката и грозна сестра на светците Варвара, Сава и свети Никола. Нейният празник е на 7 декември. Стопанките месят пити със сода, намазват ги с мед и ги раздават за ”лелино здраве”, с други думи за предпазване от шарка и други болести. Според вярванията сестрите Варвара, Сава и Елена са покровителки на детските заболявания.
В Родопския край Костадиновден е известен като ”Предой”, „Мандра” или ”Отбив”, защото на този ден пастирите отлъчват (отбиват) агнетата от майките им и издояват първото за годината мляко. Овчарите устройват пищна празнична трапеза край къшлите. На някои места в Тракиийския район денят се нарича „Кърчина” и се смята, че на празника Слънцето е много силно. Стопаните прибират добитъка в оборите, за да не „кърчаняса”( слънчаса). Съгласно източници това показва, че в народния култ са запазени следи от някогашното обожествяване на Слънцето и на огъня. Смята се, че поради тези причини светците се почитат и като покровители на златарите и на техния занаят.
Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани от книжен носител синодални и други източници от богатата съкровищница на българския народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, традиции и празници ..
Подготвил; д-р Богомил Великов Колев
Да си спомним за д-р Кръстьо Кръстев -...
ЕДНО МОЕ ЕМБЛЕМАТИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ
ОТВОРЕНО ПИСМО ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЛИЦЕТ...
ЕДНО МОЕ ЕМБЛЕМАТИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ
ОТВОРЕНО ПИСМО ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЛИЦЕТ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
