Постинг
23.05.2013 22:35 -
24 май-ден на родителите на славянската писменост и култура
Автор: bogomil
Категория: История
Прочетен: 1319 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2013 06:44
Прочетен: 1319 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 26.05.2013 06:44
ДВАМА БРАТЯ В "СИЛНИЯ ОТПОР НА СЛАВЯНСТВОТО"
http://www.youtube.com/watch?v=RRYS_0qQRY4
Величието на девети век от хилядолетната история се характеризира с усилено изграждане на европейските народи и създаването на държави, както и с пробуждането, укрепването и утвърждаването на славяните, които осъзнават своето място сред европейските държави и вече искат да бъдат равни със съседите си и с другите народи. Анализите в различните източници показват, че между славянските племена и прабългарите е било създадено сътрудничество. При това три века по-рано, авторитетът на първосъздателя на българската държава хан Аспарух и на неговата войска е бил много голям. Предполага се, че именно това е дало определено военно и политическо преимущество и превъзходство за установяване с предимство на прабългарския начин на устройство на новата държава. На прабългарския хан е било признато правото на върховен главнокомандващ на общата славянобългарска армия и на владетел на цялата завоювана територия, т.е. правото на глава на новата държава. Личността на хана се смятала от всички поданици за свещена. Наричали са го „велик хан, поставен от Бога”. Разместването на славяните по границите на юг и на запад с цел тяхното охраняване от евентуални нападения на неприятели показва, че още тогава се създават трайно признаци на държава - в която народът (славяни и прабългари) се управлява от хан, живее заедно и се подчинява на една и съща власт. И така в първите години на установяването на прабългарите на Балканите до епохата на Борис I, Кирил, Методий и техните ученици, усилията били съсредоточени към създаването и укрепването на народността и държавата. В продъжение на три века е бил създаден сложен държавен апарат, с политически порядки и традиции, и много силна армия... Все по това време в Европа са обособени в държавни формирования и други славянски народи, които са се учили от могъществото на българската държава. Великите господстващи империи на времето, Византийската и Франската, използвали всички средства да сломят мощния свой противник, който представлявал сериозен техен съперник. В духовно отношение формиралите се славянски народи, особено българите, не са имали способността да се борят срещу „погърчването и поримчването”. Именно поради тези причини далновидните владетели на славянските народи неизбежно са достигнали до необходимостта от покръстването, и приемането на Христовото учение от всички поданици като защитна мярка от асимилацията, и съпротива срещу духовното господство на други чуждоземни държави. По време на Борис I, Първата българска дуржава се превърнала се в трета сила в Европа по отношение на политическо и военно могъщество. Духовният начин на живот противостоял на византийския. И не случайно славянската писменост и книжовност е създадена именно в България. В източниците се съобщава, и за опити за създаване на азбука по нашите земи преди Кирил и Методий и техните ученици. Доказателство за това са различните загадъчни знаци по камъни и тухли, намерени в старопрестолните български твърдини-Плиска и Преслав. До деветото столетие, книжнината се създавала на базата на ”триезичниците”, т.е на трите признати до момента езика; латински, гръцки и еврейски. На тях се опирало и богослуженето. Съгласно анализите в източниците се оказало, че за да се създаде азбука, респ. книжнина, равностойна на латинската и гръцката е било небходимо да се подходи с научни средства, с помощта на задълбочено „изучаване на говоримите и мъртви езици”. Тази непосилна и откривателска задача е можело да бъде успешно решена само от високоподготвени амбициозни и високо ерудирани учени-книжовници, разполагащи с достъп до богати библиотеки, каквито имало във Византия. Българските славяни били най-силно подложени на унижения и покорство от Константинопол, и те най-силно са усещали ударите на „верската и езикова асимилация”. Именно епохата и времето неизбежно създали предпоставките за появата в точното време на великите и даровити братя Кирил й Методий. Все пак Константинопол, за разлика от Запада, допускал понякога отклонения от наложената от папския престол триезична догма на трите по-горе посочени езика, като достойни за книжовна и църковна реч и дейност.
Патриарх Фотий имал големи амбиции за възстановяване на Римската империя с главно средище Константинопол. Нещо повече, той бил „противник на папите и на Борис”. Независимо от това, той бил радетел на тази „двойствена духовна атмосфера” във Византия. Той бил високо интелигентен, много добър познавач на древногръцката литература, типичен представител на Ренесанса, хуманист, енциклопедист и философ. Патриархът ясно съзнавал, че създаването на нова книжовност ще бъде „велико достояние на човечеството, нов поглед в мрака на незнанието, нови сърца, спечелени за разума”. Фотий бил преподавател на Кирил и е оказал силно влияние върху него, вдъхновявайки го към великия подвиг. Независимо от това Фотий бил двуличен. В качеството си на патриарх отказва славянската азбука на българите и проявява стремеж към потискане на „народностното самосъзнание на славяните под византийска власт”.
Само синовете на висшия византийски военачалник Леон, по-известен като солунския стратег Лъв и жена му Мария, двамата велики високо образовани, ерудирани и даровити братя Константин (Кирил) и Методий успяват да преодолеят всички трудности по пътя към създаването на славянската азбука и книжнина. Има доказателства срещу спорната хипотезата за славянския произход на солунските братя, респ. на родителите им. В житието на Кирил се съобщава, че по произход братята били българи. В Солун са живеели „компактни славянски маси и мнозинството от семействата са били двуезични, с гръцки и славянски говор”. В някои източници и проучвания се съобщава, че майката Мария е била ”от славянско потекло”.
Под грижите на своя чичо, логопеда Теокстит, Методий пръв, към 840-841 г., бил назначен за управител на самостоятелна административна област в славянските земи намиращи се по поречието на долна Струма. Тук той попаднал в реална славянска среда, запознал се с бита и начина на живот на славяните, както и с целия гнет свързан с погърчването, усетил душевността и „силния отпор на славянството”. В резултат, той взема внезапно решение, оказвайки се от високо престижната си светска длъжност и кариера на държавен служител и става монах, за да се отдаде на своето призвание. Запознава се с наличната книжнина. От областта на Струма, той отива в манастира „Полихрон”, намиращ се в малоазийската планина Олимп. Методи оказал силно влияние върху своя известен брат Константин (Кирил), който също се озовава в „Полихрон”. Той е роден през 827 г. и чак към края на живота си, в Рим приема името Кирил. Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо който е влиятелна личност в Империята (главен министър и и с другия регент разработва програма за образуването на - Магнаурска школа. През 843 г. Кирил е изпратен по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа.логотет Теоктист,регент на император Михаил III)Варда
Пътят на Кирил бил друг. Теокстит забелязал любознателността и будния ум на Кирил и „към 843 г., го повикал при себе си в столицата, където бил възпитаван като висш служител и дипломат. Константин - Кирил учил при много известните за времето преподаватели в Константинопол - Фотий и Лъв Математик. Изучил древногръцката литература и философия, усвоил ораторското изкуство, и древногръцките историографи. Неговите наклонности били научни, насочени към интелектуална творческа дейност. Това станало причина да бъде кръстен със званието „Философ”. Първият човек в империята имал намерения да използва погърчени даровити хора от други народи и да се обгради с верни хора в разприте на двореца. Съгласно източниците, опитите на Теоктист да задържи Кирил сред светския живот, след завършването на образованието му към 849 г. и преди окончателното му оттегляне в Полихрон, към края на 851 г. не само, че не го приобщават, но и отблъскват и той окончателно скъсва със светските занимания. Теоктист му обещавал „богата съпруга, военноначалнически пост, княжеска титла, пращал го в библиотека, като съветник на патриарх Игнатий, поставил го заместник на Фотий относно висшето преподаване”. Еволюцията при Кирил била бавна. Постепенно, отказвайки се от разкошния светски живот, той се отдава на духовността - на разума и мъдростта на словото. От пространното житие на Кирил става ясно, че в Константинопол, той се „сблъсква с философската проблема и с етичните норми”. Почуствал необходимостта от творческа реализация на натрупаното познание, бил тласкан от призванието и дълга. Отказвайки всички щедри обещания на Теоктист, Кирил избягва от службата при Игнатий, и се крие 6 месеца в манастир на Босфора. И след арабската мисия, той се усамотил „живеейки от даровете на свои почитатели”.
И така, съгласно източниците, към края на 851 г. или началото на 852 г. братята Кирил и Методий се събират в манастира „Полихрон”, където пребивават осем години. Съобщава се, че Кирило-Методиевите пространни жития свързват създаването на азбуката и превода на богослужебните книги „към 862/863 г.” с молбата на пратениците на Моравския княз Ростислав и поръчката на императора и патриарха. От друга страна срещу тази датировка, Александър Фол пише, че според Черноризец Храбър, славянските букви са създадени към 855 г. по време на престоя на братята в „Полихрон”. Според А. Фол, ако се приеме намесата на двора, не се изключва възможното предположение, че годината 862/863 би могла да бъде приета за времето свързано с преписване, изхождайки от обстоятелството, че такава една нелека работа не би могла да се изпълни в кратък срок от няколко месеца и по висша дворцова заповед. Иначе, византийската летопис след IX век би повтаряла, че гърците са ни дали азбуката. Съобщава се, че всички византийски автори мълчат и споменават само братята като славянски първоучители.... В манастира „Полихрон” двамата братя поставят началото на славянската книжовна школа. Изказва се предположение, че Климент, Наум и Ангеларий са били първите техни ученици. След продължителни търсения, предимно в гръцката азбука и книжнина, Кирил с учениците си създава Глаголицата, в която били застъпени характерните славянски звуци. Глаголицата се смята за най-древното славянско писмо. С нея братята са действали в Моравия и Панония. Съобщава се, че тя била запазена по земите български до X век. За разлика от по-сложната Глаголица, познатата ни Кирилицата, се оформя в България, след идването на учениците на Кирил и Методий.
Съгласно източниците, създаването на славянската азбука и език не са единствените приноси на двамата братя. Веднага след това велико и съдбовно за славянските народи събитие, те се захванали със създаването на старобългарската литература, която била от съществена и важна необходимост за основаването на славянската школа. Кирил е първият автор на старобългарска писменост и на славянската литература. Отначало тя била преводна. Преведени били Евангелието (Библията) и най- необходимите книги за бъдещите богослужения. За тази творческа дейност на Кирил се съди от; „писма, мнения, цитати, запазени пасажи, откъси от диспутите, които е водил.”. В „Проглас към Еванфест” се казва;
„Слушайте, цял славянски роде,
Слушайте, защото слово от Бога дойде,
Слово, което храни човешките души,
Слово, което крепи сърцата и умовете”.
До смъртта си Константин-Кирил се занимавал с преводна и творческа дейност, свързана с писане на съчинения. До нас са достигнали; „Изложение за правата и вяра”, „Пренасяне на мощите на свети Климент”, „Химн в чест на свети Климент”, беседите с арабските, юдейските и латинските първосвещеници и пренията с тях, граматически съчинения и др. Съобщава се, за много извършени преводи от гръцки на Методий, които влизат във фонда на старобългарската литература. След смъртта на Кирил, Методий е автор на „лирични излияния”, превежда „църковни скрижали” и др. Последователите са оставили; молитви, беседи, проза, стихове и други творби, проникнати от съзнанието, че на новосъздадения език се пише за „една нова непозната за света и историята правда”.
Школата създадена от верни и ревностни последователи на родителите на славянската писменост се превръща в съзаклятие на отрекли се от всичко светско мисионери, поставили си високоблагородната цел и мисия да популяризират славянската азбука, писменост и книжовност сред другите славянски народи, където тя намира благоприятна почва за съществуване и развитие. С това настъпва подготовката на революционната промяна в културното развитие на Европа, предоставила възможността на милионите славяни, тънещи дотогава в забрава и духовен мрак, да говорят, творят и създават собствена славянска писменост и култура. Реализацията на този велик и съществен книжовен принос, през славния девети век, имащ световно значение, била съпътствана с преодоляването на редица трудности. Създадената книжнина все още била зависима от политиката на Константинопол, тъй като тя била създадена на територията на Византия при съществуващите в нея възможности и условия. Анализите в източниците показват, че за да се превърне в исторически значимо събитие и завоевание на славянските народи, това тяхно дело е трябвало да получи покровителството на някой славянски княз, да получи „политическо осмисляне и да се постави на широки организационни принципи”. Установено е, че Византия никога не би „благословила християнизирането на славяни” по нейните владения. По това време Борис I, все още не бил достигнал до идеята за всеобщо покръстване на неговите поданици населяващи земите български, както и до въвеждането и утвърждаването на единен език за всички българи, а двамата братя в годините 859 и 885 са били принудени да изживеят определени страдания. Като истински апостоли те не намират убежище и подкрепа. Първо Фотий ги изпраща при хазарите от 859 до 861 г. Там Кирил и Методи участвали в делегация като богословски съветници с цел спечелването им за християнството. Мисията завършила успешно по блестящ начин, но по-късно Византия загубила тези крайни владения и влиянието й там претърпяло упадък. Тази мисия обаче била от полза за славянските народи. Кирил изучил староеврейския. Съобщава се за извършени от него преводи на гръцки. В Крим той се занимавал с разкопки, търсейки останките на раннохристиянския мъченик Климент, умрял в края на I век при преследванията на император Домициан, изучавал последната опора на византийската култура, създал „нови образци на литературното майсторство”, достигнали до нас, чрез Методий, и запазени за старобългарската литература и книжнина.
Мисията на Кирил и Методий в Моравия поставя истинско начало на разпространение, триумф и утвърждаване на тяхното книжовно дело. Княз Ростислав изпраща пратеници до Константинопол с молба към Византия за политическа подръжка „срещу съюзените франки и българи”, които заплашвали Моравия. Фотий имал намерение да създаде своята сфера на влияние от север на юг и да постави Борис пред заплахата от две страни. Изпращайки братята далече от българските земи, фактическият ръководител и дипломат на двора успял да не позволи на съседите си да се сдобият с онова, от което имали крещяща, неотложна, духовна и книжовна нужда и по този начин те да станат „от мечтана плячка, в непреодолим враг на Византия”. В същият момент, според него, моравските славяни биха могли да се противопоставят ефективно на „немската военна експанзия” и на натиска на папата, с помощта на добре организирана църква по образец на Византия, използувайки богослужения и училищно възпитание на славянски език
И така натоварени от император Михаил III, Кирил и Методий с учениците си пристигат в столицата на Велика Моравия - Велеград, предполагаемо през 682/863 г. В продължение на повече от 3 години те работят над книгите, довършвайки онова, което не успели да свършат в манастира „Полихрон”, преди заминаването. Съгласно статута на протекторат, установен на Моравия от техния покорител – Людвик Немски, разпореждащите се там немски католически духовници, веднага се вдигнали на борба и пряка намеса. За папския престол това прегрешение не било тъй просто. Неговата цел, включваща и приемниците на Николай I - Адриан II и Йоан VIII била довеждане до пълно подчинение на всички владетели и „до създаването на теократична световна империя”. Идеята допускала конфликти, между кралете в Европа на Запада, и тя би могла да бъде използвана при политическата борба. Към 867 г. напрежението в Моравия се изостря. Немските епископи сами активизирали своите действия, недоволни от местната власт и колебливите действия на папата. Те забранили на Кирил и Методи да ръкополагат в свещеници свои ученици, тъй като нямали такива права. Кирил бил най-обикновен свещенник, а Методий – монах.
За да защитят своето дело, братята се отправили сами към Рим при папата. Климент придружавал учителите си в Панония, Венеция и Рим. Във Венеция, те рзгромили триезичната догма. В Рим ги посрещнал папа Адриан II. Съобщава се, че до смъртта на Кирил (14 февруари 869 г.), независимо от официално обявените признания, Адриан задържал братята в Рим и не им давал епископски сан, не се отказвал от идеята да противопостави делото на славянските братя на немското духовенство, което нямало намерение да „подкрепи теократичните замисли на Ватикана.” Съгласно източниците, по молба и настояване на панонския княз Коцел, Методий все пак получил от Адриан епископски сан за Моравия и Панония, разрешил богослужения, и четения на евангелието на славянски, но преди служението на латинска литургия. Следва период на силна изява на Методий, до неговата смърт (6 април 885 г.), като непоколебим борец с готовност за саможертва в защита на славянското дело. Синът на немския крал Людовик, на име Карломан го хвърля в затвора, викан е повторно в Рим на съд, гонен е от наследника на Ростислав, Светополк и отново възвеличаван. Съобщава се, че през 883 г. той посещава Фотий, за да го осведоми за дългата моравска мисия. Накрая този велик мисионер, устоял на откритите нападки и клевети на немските свещеници умира в столицата на Моравия - Велеград. Методий успял да развие в големи мащаби славянската писменост, но след неговото погребение, новоизбраният папа Стефан V, през ноември 885 г. забранява богослуженията на славянски във Великоморавия и Панония. Учениците били подложени на жестоки гонения, училищата закрити. Това било израз на привидното покровителство на папството и на враждебността на немското духовенство. По това време Борис I, вече бил готов да предостави великолепни условия за работа на учениците. Климент Наум, Сава и Ангеларий, преодолявайки редица трудности успяват достигат до Плиска, очаквани там с голямо желание и нетърпение. По този начин, след края на мисията в Моравия и победата на немското католическо духовенство над славянската църква, се създават условия за нов възход и развитие на славянската писменост в България и чрез нея като „люлка на славянството, страната с най-висока материална и духовна култура” и условия за разпространението и утвърждаването й в Русия, Сърбия, Чехия, Словакия и всички славянски страни. След смъртта на двамата братя следва разцвет на тяхното дело с дейността на учениците им; Климент в Кутмичевица и със създадената от него Охридска школа, както и с книжовната школа в Плиска - Преслав. Смята се, че апогеят на Кирило-Методиевото дело е съборът през 893 г., свикан от Борис I в новопрестолния град Преслав. Този събор е оценен високо със своето съдбоносно значение за бъдещето на българите и за утвърждаване на славянската книжовност и култура сред всички славянски народи. Великият княз Борис I - покръстител обявява своето оттегляне от престола, предавайки го на сина си Владимир, който направил опит да върне отново България към езичеството и да нанесе удар върху новосъздадената славянска писменост. Борис го отстранява от престола като поставя втория си син, достойния Симеон-Велики, който създава златния век на българската държава, заменяйки гръцкото духовенство със славянско и утвържадавайки славянския език като общодържавен.
Двамата солунски братя са канонизирани за светци, и титулувани като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с послание на папа Йоан Павел II Кирил и Методий са обявени за съпокровители на Европа. Като признание на делото им, материалите на Европейския съюз на обединена Европа се издават и на български славянски език.
Забележки; Материалът е подготвен като са използвани сериозни исторически източници и проучвания на книжен носител.
Подготвил; д-р Богомил Великов Koлев
Послеслов „Ако запиташ гръцки книжовници като речеш; кой е създал буквите и превел книгите, или в кое време, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш; „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?”. Всички знаят и в отговор ще рекат; „Св. Константин Философ, наречен Кирил. Той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий”. И ако попиташ в кое време, те знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българският княз, и на Ростица моравският княз в годината 6363 от създаването на света”.
http://www.youtube.com/watch?v=RRYS_0qQRY4
Величието на девети век от хилядолетната история се характеризира с усилено изграждане на европейските народи и създаването на държави, както и с пробуждането, укрепването и утвърждаването на славяните, които осъзнават своето място сред европейските държави и вече искат да бъдат равни със съседите си и с другите народи. Анализите в различните източници показват, че между славянските племена и прабългарите е било създадено сътрудничество. При това три века по-рано, авторитетът на първосъздателя на българската държава хан Аспарух и на неговата войска е бил много голям. Предполага се, че именно това е дало определено военно и политическо преимущество и превъзходство за установяване с предимство на прабългарския начин на устройство на новата държава. На прабългарския хан е било признато правото на върховен главнокомандващ на общата славянобългарска армия и на владетел на цялата завоювана територия, т.е. правото на глава на новата държава. Личността на хана се смятала от всички поданици за свещена. Наричали са го „велик хан, поставен от Бога”. Разместването на славяните по границите на юг и на запад с цел тяхното охраняване от евентуални нападения на неприятели показва, че още тогава се създават трайно признаци на държава - в която народът (славяни и прабългари) се управлява от хан, живее заедно и се подчинява на една и съща власт. И така в първите години на установяването на прабългарите на Балканите до епохата на Борис I, Кирил, Методий и техните ученици, усилията били съсредоточени към създаването и укрепването на народността и държавата. В продъжение на три века е бил създаден сложен държавен апарат, с политически порядки и традиции, и много силна армия... Все по това време в Европа са обособени в държавни формирования и други славянски народи, които са се учили от могъществото на българската държава. Великите господстващи империи на времето, Византийската и Франската, използвали всички средства да сломят мощния свой противник, който представлявал сериозен техен съперник. В духовно отношение формиралите се славянски народи, особено българите, не са имали способността да се борят срещу „погърчването и поримчването”. Именно поради тези причини далновидните владетели на славянските народи неизбежно са достигнали до необходимостта от покръстването, и приемането на Христовото учение от всички поданици като защитна мярка от асимилацията, и съпротива срещу духовното господство на други чуждоземни държави. По време на Борис I, Първата българска дуржава се превърнала се в трета сила в Европа по отношение на политическо и военно могъщество. Духовният начин на живот противостоял на византийския. И не случайно славянската писменост и книжовност е създадена именно в България. В източниците се съобщава, и за опити за създаване на азбука по нашите земи преди Кирил и Методий и техните ученици. Доказателство за това са различните загадъчни знаци по камъни и тухли, намерени в старопрестолните български твърдини-Плиска и Преслав. До деветото столетие, книжнината се създавала на базата на ”триезичниците”, т.е на трите признати до момента езика; латински, гръцки и еврейски. На тях се опирало и богослуженето. Съгласно анализите в източниците се оказало, че за да се създаде азбука, респ. книжнина, равностойна на латинската и гръцката е било небходимо да се подходи с научни средства, с помощта на задълбочено „изучаване на говоримите и мъртви езици”. Тази непосилна и откривателска задача е можело да бъде успешно решена само от високоподготвени амбициозни и високо ерудирани учени-книжовници, разполагащи с достъп до богати библиотеки, каквито имало във Византия. Българските славяни били най-силно подложени на унижения и покорство от Константинопол, и те най-силно са усещали ударите на „верската и езикова асимилация”. Именно епохата и времето неизбежно създали предпоставките за появата в точното време на великите и даровити братя Кирил й Методий. Все пак Константинопол, за разлика от Запада, допускал понякога отклонения от наложената от папския престол триезична догма на трите по-горе посочени езика, като достойни за книжовна и църковна реч и дейност.
Патриарх Фотий имал големи амбиции за възстановяване на Римската империя с главно средище Константинопол. Нещо повече, той бил „противник на папите и на Борис”. Независимо от това, той бил радетел на тази „двойствена духовна атмосфера” във Византия. Той бил високо интелигентен, много добър познавач на древногръцката литература, типичен представител на Ренесанса, хуманист, енциклопедист и философ. Патриархът ясно съзнавал, че създаването на нова книжовност ще бъде „велико достояние на човечеството, нов поглед в мрака на незнанието, нови сърца, спечелени за разума”. Фотий бил преподавател на Кирил и е оказал силно влияние върху него, вдъхновявайки го към великия подвиг. Независимо от това Фотий бил двуличен. В качеството си на патриарх отказва славянската азбука на българите и проявява стремеж към потискане на „народностното самосъзнание на славяните под византийска власт”.
Само синовете на висшия византийски военачалник Леон, по-известен като солунския стратег Лъв и жена му Мария, двамата велики високо образовани, ерудирани и даровити братя Константин (Кирил) и Методий успяват да преодолеят всички трудности по пътя към създаването на славянската азбука и книжнина. Има доказателства срещу спорната хипотезата за славянския произход на солунските братя, респ. на родителите им. В житието на Кирил се съобщава, че по произход братята били българи. В Солун са живеели „компактни славянски маси и мнозинството от семействата са били двуезични, с гръцки и славянски говор”. В някои източници и проучвания се съобщава, че майката Мария е била ”от славянско потекло”.
Под грижите на своя чичо, логопеда Теокстит, Методий пръв, към 840-841 г., бил назначен за управител на самостоятелна административна област в славянските земи намиращи се по поречието на долна Струма. Тук той попаднал в реална славянска среда, запознал се с бита и начина на живот на славяните, както и с целия гнет свързан с погърчването, усетил душевността и „силния отпор на славянството”. В резултат, той взема внезапно решение, оказвайки се от високо престижната си светска длъжност и кариера на държавен служител и става монах, за да се отдаде на своето призвание. Запознава се с наличната книжнина. От областта на Струма, той отива в манастира „Полихрон”, намиращ се в малоазийската планина Олимп. Методи оказал силно влияние върху своя известен брат Константин (Кирил), който също се озовава в „Полихрон”. Той е роден през 827 г. и чак към края на живота си, в Рим приема името Кирил. Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо който е влиятелна личност в Империята (главен министър и и с другия регент разработва програма за образуването на - Магнаурска школа. През 843 г. Кирил е изпратен по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа.логотет Теоктист,регент на император Михаил III)Варда
Пътят на Кирил бил друг. Теокстит забелязал любознателността и будния ум на Кирил и „към 843 г., го повикал при себе си в столицата, където бил възпитаван като висш служител и дипломат. Константин - Кирил учил при много известните за времето преподаватели в Константинопол - Фотий и Лъв Математик. Изучил древногръцката литература и философия, усвоил ораторското изкуство, и древногръцките историографи. Неговите наклонности били научни, насочени към интелектуална творческа дейност. Това станало причина да бъде кръстен със званието „Философ”. Първият човек в империята имал намерения да използва погърчени даровити хора от други народи и да се обгради с верни хора в разприте на двореца. Съгласно източниците, опитите на Теоктист да задържи Кирил сред светския живот, след завършването на образованието му към 849 г. и преди окончателното му оттегляне в Полихрон, към края на 851 г. не само, че не го приобщават, но и отблъскват и той окончателно скъсва със светските занимания. Теоктист му обещавал „богата съпруга, военноначалнически пост, княжеска титла, пращал го в библиотека, като съветник на патриарх Игнатий, поставил го заместник на Фотий относно висшето преподаване”. Еволюцията при Кирил била бавна. Постепенно, отказвайки се от разкошния светски живот, той се отдава на духовността - на разума и мъдростта на словото. От пространното житие на Кирил става ясно, че в Константинопол, той се „сблъсква с философската проблема и с етичните норми”. Почуствал необходимостта от творческа реализация на натрупаното познание, бил тласкан от призванието и дълга. Отказвайки всички щедри обещания на Теоктист, Кирил избягва от службата при Игнатий, и се крие 6 месеца в манастир на Босфора. И след арабската мисия, той се усамотил „живеейки от даровете на свои почитатели”.
И така, съгласно източниците, към края на 851 г. или началото на 852 г. братята Кирил и Методий се събират в манастира „Полихрон”, където пребивават осем години. Съобщава се, че Кирило-Методиевите пространни жития свързват създаването на азбуката и превода на богослужебните книги „към 862/863 г.” с молбата на пратениците на Моравския княз Ростислав и поръчката на императора и патриарха. От друга страна срещу тази датировка, Александър Фол пише, че според Черноризец Храбър, славянските букви са създадени към 855 г. по време на престоя на братята в „Полихрон”. Според А. Фол, ако се приеме намесата на двора, не се изключва възможното предположение, че годината 862/863 би могла да бъде приета за времето свързано с преписване, изхождайки от обстоятелството, че такава една нелека работа не би могла да се изпълни в кратък срок от няколко месеца и по висша дворцова заповед. Иначе, византийската летопис след IX век би повтаряла, че гърците са ни дали азбуката. Съобщава се, че всички византийски автори мълчат и споменават само братята като славянски първоучители.... В манастира „Полихрон” двамата братя поставят началото на славянската книжовна школа. Изказва се предположение, че Климент, Наум и Ангеларий са били първите техни ученици. След продължителни търсения, предимно в гръцката азбука и книжнина, Кирил с учениците си създава Глаголицата, в която били застъпени характерните славянски звуци. Глаголицата се смята за най-древното славянско писмо. С нея братята са действали в Моравия и Панония. Съобщава се, че тя била запазена по земите български до X век. За разлика от по-сложната Глаголица, познатата ни Кирилицата, се оформя в България, след идването на учениците на Кирил и Методий.
Съгласно източниците, създаването на славянската азбука и език не са единствените приноси на двамата братя. Веднага след това велико и съдбовно за славянските народи събитие, те се захванали със създаването на старобългарската литература, която била от съществена и важна необходимост за основаването на славянската школа. Кирил е първият автор на старобългарска писменост и на славянската литература. Отначало тя била преводна. Преведени били Евангелието (Библията) и най- необходимите книги за бъдещите богослужения. За тази творческа дейност на Кирил се съди от; „писма, мнения, цитати, запазени пасажи, откъси от диспутите, които е водил.”. В „Проглас към Еванфест” се казва;
„Слушайте, цял славянски роде,
Слушайте, защото слово от Бога дойде,
Слово, което храни човешките души,
Слово, което крепи сърцата и умовете”.
До смъртта си Константин-Кирил се занимавал с преводна и творческа дейност, свързана с писане на съчинения. До нас са достигнали; „Изложение за правата и вяра”, „Пренасяне на мощите на свети Климент”, „Химн в чест на свети Климент”, беседите с арабските, юдейските и латинските първосвещеници и пренията с тях, граматически съчинения и др. Съобщава се, за много извършени преводи от гръцки на Методий, които влизат във фонда на старобългарската литература. След смъртта на Кирил, Методий е автор на „лирични излияния”, превежда „църковни скрижали” и др. Последователите са оставили; молитви, беседи, проза, стихове и други творби, проникнати от съзнанието, че на новосъздадения език се пише за „една нова непозната за света и историята правда”.
Школата създадена от верни и ревностни последователи на родителите на славянската писменост се превръща в съзаклятие на отрекли се от всичко светско мисионери, поставили си високоблагородната цел и мисия да популяризират славянската азбука, писменост и книжовност сред другите славянски народи, където тя намира благоприятна почва за съществуване и развитие. С това настъпва подготовката на революционната промяна в културното развитие на Европа, предоставила възможността на милионите славяни, тънещи дотогава в забрава и духовен мрак, да говорят, творят и създават собствена славянска писменост и култура. Реализацията на този велик и съществен книжовен принос, през славния девети век, имащ световно значение, била съпътствана с преодоляването на редица трудности. Създадената книжнина все още била зависима от политиката на Константинопол, тъй като тя била създадена на територията на Византия при съществуващите в нея възможности и условия. Анализите в източниците показват, че за да се превърне в исторически значимо събитие и завоевание на славянските народи, това тяхно дело е трябвало да получи покровителството на някой славянски княз, да получи „политическо осмисляне и да се постави на широки организационни принципи”. Установено е, че Византия никога не би „благословила християнизирането на славяни” по нейните владения. По това време Борис I, все още не бил достигнал до идеята за всеобщо покръстване на неговите поданици населяващи земите български, както и до въвеждането и утвърждаването на единен език за всички българи, а двамата братя в годините 859 и 885 са били принудени да изживеят определени страдания. Като истински апостоли те не намират убежище и подкрепа. Първо Фотий ги изпраща при хазарите от 859 до 861 г. Там Кирил и Методи участвали в делегация като богословски съветници с цел спечелването им за християнството. Мисията завършила успешно по блестящ начин, но по-късно Византия загубила тези крайни владения и влиянието й там претърпяло упадък. Тази мисия обаче била от полза за славянските народи. Кирил изучил староеврейския. Съобщава се за извършени от него преводи на гръцки. В Крим той се занимавал с разкопки, търсейки останките на раннохристиянския мъченик Климент, умрял в края на I век при преследванията на император Домициан, изучавал последната опора на византийската култура, създал „нови образци на литературното майсторство”, достигнали до нас, чрез Методий, и запазени за старобългарската литература и книжнина.
Мисията на Кирил и Методий в Моравия поставя истинско начало на разпространение, триумф и утвърждаване на тяхното книжовно дело. Княз Ростислав изпраща пратеници до Константинопол с молба към Византия за политическа подръжка „срещу съюзените франки и българи”, които заплашвали Моравия. Фотий имал намерение да създаде своята сфера на влияние от север на юг и да постави Борис пред заплахата от две страни. Изпращайки братята далече от българските земи, фактическият ръководител и дипломат на двора успял да не позволи на съседите си да се сдобият с онова, от което имали крещяща, неотложна, духовна и книжовна нужда и по този начин те да станат „от мечтана плячка, в непреодолим враг на Византия”. В същият момент, според него, моравските славяни биха могли да се противопоставят ефективно на „немската военна експанзия” и на натиска на папата, с помощта на добре организирана църква по образец на Византия, използувайки богослужения и училищно възпитание на славянски език
И така натоварени от император Михаил III, Кирил и Методий с учениците си пристигат в столицата на Велика Моравия - Велеград, предполагаемо през 682/863 г. В продължение на повече от 3 години те работят над книгите, довършвайки онова, което не успели да свършат в манастира „Полихрон”, преди заминаването. Съгласно статута на протекторат, установен на Моравия от техния покорител – Людвик Немски, разпореждащите се там немски католически духовници, веднага се вдигнали на борба и пряка намеса. За папския престол това прегрешение не било тъй просто. Неговата цел, включваща и приемниците на Николай I - Адриан II и Йоан VIII била довеждане до пълно подчинение на всички владетели и „до създаването на теократична световна империя”. Идеята допускала конфликти, между кралете в Европа на Запада, и тя би могла да бъде използвана при политическата борба. Към 867 г. напрежението в Моравия се изостря. Немските епископи сами активизирали своите действия, недоволни от местната власт и колебливите действия на папата. Те забранили на Кирил и Методи да ръкополагат в свещеници свои ученици, тъй като нямали такива права. Кирил бил най-обикновен свещенник, а Методий – монах.
За да защитят своето дело, братята се отправили сами към Рим при папата. Климент придружавал учителите си в Панония, Венеция и Рим. Във Венеция, те рзгромили триезичната догма. В Рим ги посрещнал папа Адриан II. Съобщава се, че до смъртта на Кирил (14 февруари 869 г.), независимо от официално обявените признания, Адриан задържал братята в Рим и не им давал епископски сан, не се отказвал от идеята да противопостави делото на славянските братя на немското духовенство, което нямало намерение да „подкрепи теократичните замисли на Ватикана.” Съгласно източниците, по молба и настояване на панонския княз Коцел, Методий все пак получил от Адриан епископски сан за Моравия и Панония, разрешил богослужения, и четения на евангелието на славянски, но преди служението на латинска литургия. Следва период на силна изява на Методий, до неговата смърт (6 април 885 г.), като непоколебим борец с готовност за саможертва в защита на славянското дело. Синът на немския крал Людовик, на име Карломан го хвърля в затвора, викан е повторно в Рим на съд, гонен е от наследника на Ростислав, Светополк и отново възвеличаван. Съобщава се, че през 883 г. той посещава Фотий, за да го осведоми за дългата моравска мисия. Накрая този велик мисионер, устоял на откритите нападки и клевети на немските свещеници умира в столицата на Моравия - Велеград. Методий успял да развие в големи мащаби славянската писменост, но след неговото погребение, новоизбраният папа Стефан V, през ноември 885 г. забранява богослуженията на славянски във Великоморавия и Панония. Учениците били подложени на жестоки гонения, училищата закрити. Това било израз на привидното покровителство на папството и на враждебността на немското духовенство. По това време Борис I, вече бил готов да предостави великолепни условия за работа на учениците. Климент Наум, Сава и Ангеларий, преодолявайки редица трудности успяват достигат до Плиска, очаквани там с голямо желание и нетърпение. По този начин, след края на мисията в Моравия и победата на немското католическо духовенство над славянската църква, се създават условия за нов възход и развитие на славянската писменост в България и чрез нея като „люлка на славянството, страната с най-висока материална и духовна култура” и условия за разпространението и утвърждаването й в Русия, Сърбия, Чехия, Словакия и всички славянски страни. След смъртта на двамата братя следва разцвет на тяхното дело с дейността на учениците им; Климент в Кутмичевица и със създадената от него Охридска школа, както и с книжовната школа в Плиска - Преслав. Смята се, че апогеят на Кирило-Методиевото дело е съборът през 893 г., свикан от Борис I в новопрестолния град Преслав. Този събор е оценен високо със своето съдбоносно значение за бъдещето на българите и за утвърждаване на славянската книжовност и култура сред всички славянски народи. Великият княз Борис I - покръстител обявява своето оттегляне от престола, предавайки го на сина си Владимир, който направил опит да върне отново България към езичеството и да нанесе удар върху новосъздадената славянска писменост. Борис го отстранява от престола като поставя втория си син, достойния Симеон-Велики, който създава златния век на българската държава, заменяйки гръцкото духовенство със славянско и утвържадавайки славянския език като общодържавен.
Двамата солунски братя са канонизирани за светци, и титулувани като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с послание на папа Йоан Павел II Кирил и Методий са обявени за съпокровители на Европа. Като признание на делото им, материалите на Европейския съюз на обединена Европа се издават и на български славянски език.
Забележки; Материалът е подготвен като са използвани сериозни исторически източници и проучвания на книжен носител.Подготвил; д-р Богомил Великов Koлев
Послеслов „Ако запиташ гръцки книжовници като речеш; кой е създал буквите и превел книгите, или в кое време, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш; „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?”. Всички знаят и в отговор ще рекат; „Св. Константин Философ, наречен Кирил. Той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий”. И ако попиташ в кое време, те знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българският княз, и на Ростица моравският княз в годината 6363 от създаването на света”.
Вълнообразно
Внимание: УБИВАТ НИ ЕЖЕДНЕВНО!!!
Как Китай стана икономическа супер сила ...
„Културата на един народ не е въпрос на ...
Как Китай стана икономическа супер сила ...
„Културата на един народ не е въпрос на ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
