Постинг
05.12.2013 16:05 -
В три последователни дни (4,5 и 6 декември) се отбелязват тачени християнски празници
Автор: bogomil
Категория: История
Прочетен: 567 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2013 16:51
Прочетен: 567 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 05.12.2013 16:51
СВЕТА ВАРВАРА -4 декември,СВ.САВА- 5 декември, Св.НИКОЛАЙ -6 декември
СВ.ВАРВАРА
Православната църква празнува денят на Св. Великомъченица Варвара на 4-ти декември. По времето на император Максимиан в Илиопол живял един богат и знатен човек, на име Диоскор. Когато жена му умряла, останала единствената му дъщеричка Варвара, която пазел като очите си. Тъй като много я обичал, полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, понеже самият той бил езичник. Девойката била много красива. В своите богати стаи, построени на висока кула, Варвара не виждала никого, освен възпитателките си и слугините. Веднъж от високото си жилище, загледана в красотата на природата, в минути на съзерцание и размисъл, запитала възпитателките си „Чия ръка е създала тая красота?”, а те й отговорили, че Природата и Вселената са създадени от боговете. Но девойката се усъмнила. От езическото си възпитание тя смятала, че боговете са създадени от човешките ръце и че те са направени от злато, сребро и камък, че нямат нито чуства, нито разум. И все пак, съзерцавайки природата, любознателната девойка достигнала до извода, че навярно има истински Бог. По такъв начин с мисълта и сърцето си тя се издигала към Създателя. Тя нямала учител, но мисълта за Господ й внушавала тия стремежи и я готвела към подвиг и разбиране на истината. Минали години. Варвара пораснала и баща й Диаскор вече мислел да я омъжи. Тъй като богатствата на бащата били широко известни, явили се много кандидат женихи. Варвара обаче не искала баща й да говори за женитба. И Диоскор се съгласил, надявайки се, че след време дъщеря му сама ще поиска да се омъжи. Наложило се бащата да замине някъде и помолил визпитателките на девойката да й позволяват да се среща с други млади девойки, които се омъжват, надявайки се по този начин, че и дъщеря му ще прояви такова желание Между младите девойки, с които Варвара общувала, имало и християнки. От тях тя чула за Господ, който създал небето и Земята, от тях узнала за Йисус Христос, за неговите чудеса, страдания и смърт. Тя започнала да мисли и да желае само едно - да стане християнка и да се отдаде на вярата в Христа и неговото учение. И желанието й било изпълнено. В Илиопол дошъл от Александрия християнски свещенник, който ката узнал за желанието на Варвара и разяснил християнския закон, като я подготвил за светото Кръщение, той я покръстил. Варвара се старала да изпълнява всичко много усърдно, за да стане достойна за името християнка. Повечето от времето си прекарвала в молитви и размисли за Бога. Когато минавала веднъж покрай новострояща се баня, тя заповядала банята да се построи не с два, а с три прозореца - в знак на почит към Св. Троица. Друг път като влязла в банята, тя се отдала на мисли към Йисус Христос и с пръст начертала върху мрамора Христовото разпятие. Това изображение се врязало в мрамора, сякаш било издялано с желязно острие. Според преданието, в къпалнята се отпечатало и стъпалото на Варвара, от където бликнал извор с лековита вода за изцерение на вярващите.
Когато баща й Диоскор се върнал, отишъл да прегледа постройката на банята и с изненада разбрал, че вместо с два прозореца, сградата била построена с три по заповед на дъщеря му. Тогава той повикал дъщеря си и я попитал, защо е сторила това. Я тя отговорила, че вече е станала християнка, и че трите прозореца на банята са символ на трите Лица в едно Божество. Показала на баща си и спасителния кръст Господен. Бащата много се разгневил. Езичниците тогава са смятали християнската вяра за безумие и безчестие.
Диоскор започнал жестоко да бие дъщеря си. След това я заключил в тъмна стая. Като разбрал, че безуспешните опити няма да отклонт дъщеря му от християнското учение, бащата решил да я отведе при управителя на страната – Мартиан. Отричайки се от дъщеря си, бащата предложил на управителя да постъпи с нея както сметне за добре.
Управителят Мартиан не допускал, че ще срещне такава дързост и твърдост в девойката. Надявал се, че ще й подейства с ласкави обноски. Започнал да хвали красотата й, и кротко я съветвал да не се отклонява от древните обичаи на баща си, да не се отрича от него, да не се отказва от неговата обич и богатство, което бил събрал за нея. Но и пред него Варвара се изповядала, че остава вярна на Христа и на неговото учение. Мартиан дълго я увещавал, да не погубва младостта си и да не я принуждава да я подложи на мъчения. Но убедена в своята вяра, девойката била непреклонна. След като разбрал нейната твърда убеденост в християнското учение, управителт заповядал да я бият с волски жили, след което полужива я пренесли в тъмница. Там тя се молела на Бога да я подкрепя, за да може да издържи на изтезанията и да не допусне нейно разколебание при мъченията.
Според преданието Господ чул нейните молитви, озарил тъмницата с лъчезарна светлина и окуражил девойката, че ще я подкрепя при жестоките мъчения.
Когато на другия ден отново довели Варвара при управителя, той с учудване видал, че всички рани от побоя били заличени, а самата тя сияела от радост, щастие и чудна красота. Управителят се опитал да убеди мъченицата, че неговите милостиви богове се смилили над нея като са излекували раните й, и помолил в знак на благодарност да се поклони на езическите богове.
Тогава Варвара отговорила; „Не твоите богове ме изцериха. Мен ме изцери Йисус Христос..... Нему аз с благодарност се покланям и принасям себе си в жертва!”
Разярен, управителят отново я подложил на мъчения, които тя укрепена с вярата понесла с търпение. Когато за първи път подложили Варвара на изтезания, в тълпата стояла една християнка на име Юлиана. Съкрушена, тя наблюдавала страданията на мъченицата. Когато закарали Варвара в тъмницата, Юлиана отишла с нея и цяла нощ стояла до прозореца отдадена на мисли за Варвара, за нейната пламенна вяра, за смелостта и решителността да напусне баща си на такава ранна възраст да приеме Христовата вяра и да страда в името на Христа. Тя също се отдала в размисли към Бога, когото молела да я дари и нея с такава вяра, да вложи в нейното сърце твърдост и готовност да поеме страдания за Йисус Христос. След като извели Варвара от тъмницата, Юлиана отново наблюдавала изтезанията над мъченицата и изведнъж започнала на висик глас да слави истинския Бог и да укорява управителя за неговата жестокост. Веднага я хванали и отвели при управителя.на когото заявила, че е християнка. Подложили я на мъчения, заедно с Варвара. Двете мъченици търпеливо понесли най-ужасните мъчения, които те понесли, молейки Бога да не отвръща лицето си от тях. Като наблядавал тяхното стоическо поведение при страшните мъчения управителят заповядал да ги осъдят на смърт
Сам жестокият баща Диоскот, с меч в ръка водел дъщеря си, от която се отрекъл към мястото за изпълнение на наказанието. Юлиана водели войници. И двете били посечени. Сам Диоскор изпълнил смъртната присъда над дъщеря си.
Съгласно източниците, още същия ден бащата на Варвара Диоскор и управителят Мартиан били постигнати от Божия гняв. Разразила се страшна буря и двамата били поразени с гръм. Били толкова изгорени от мълния, че дори останките им не могли да намерят
Телата на двете мъченици били погребани от един християнин, който построил над тях храм, където вярващите се молели за изцеление на недъзите им.
Съгласно източници, понастоящем мощите на Св. Великомъченица Варвара почиват в Киев, а една малка частица от тях се намира в София (квартал Лозенец), в църквата „Св. Преображение”
Съгласно източниците, свързани с народните вярвания у нас, Варвара e сестрата на Св. Сава и Св.Никола и нейният ден e подготовка за техните - "Вapвapa -вapи, Caвa -пeчe, Никола-гости поcpeща". Широко разпространено е поверието, че Св. Варвара е покровителка на детските болести. Учудваща е представата за нея като грозна, куца и рошава стара баба, която се подпира на патерица. В действителност, тя била млада девойка с неземна красота. Празнува се за здравето на децата и добитъка. В някои краища на страната Св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. В отделни региони, от рано сутринта по къщите обикалят групи от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие.
Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета. Три, пет или седем деца отиват на бунището, носейки на гърба си дърва и боб. Там го варят и го оставят "за баба Шарка".
За здраве и за омилостивяване на болестите, жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си. Прието е, че тази която спечели, ще се омъжи първа през годината. Съществува поверие, че на този ден както ви "тръгне" така ще бъде и през цялата година.
На 5-ти декември Българската православна църква отбелязва денят на Свети Сава Освещени, основателят на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име. Той е роден в областта Кападокия през IVвек.
Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани синодални и други книжни източници от богатата съкровищница на българскoто народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, народен календар, традиции и празници.. Подготвил д-р Богомил Великов Колев
www.bogomil.blog.bg
СВЕТИ САВА ОСВЕЩЕНИ-5 декември Денят в чест наСвети Сава Освещени православната църква отбелязва на 5-ти декември. Свети Сава е основател на много манастири на знаменитата лавра, носеща неговото име. Той е роден в областта Кападокия през IV век, в семейството на богати и знатни родители. Между роднините на които било поверено неговото възпитание се проявило несъгласие по време на служебното пътуване на баща му в Александрия. Това го принудило още на 18 години да постъпи в манастир, където получил образование. Обикнал живота на монах и бил постриган за монах. Отдал се на служба на Бога, Сава посетил Йерусалим, за да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници. По онова време на Изток бил прочут със строгия си постнически начин на живот преподобни Евтимий Велики. След като научил за Евтимий, младият Сава изявил желание да постъпи при него като ученик. Евтимий обаче го изпратил при Теоктист, брат в съседния манастир, с предсказанието че прилежният Сава отдавайки се изцяло в служба на Бога ще основе в бъдеще лавра и ще бъде славен от всички палестински отшелници. И действително в Теоктистиковия манастир Сава се отдал изцяло в служба на Бога. Бил много трудолюбив, старателен, послушен, смирен. Всички се чудели и възхищщавали на неговия високодобродетелен начин на живот. Когато веднъж, пътувайки за Александрия, се срещнал с родителите си, те започнали да го уговарят да се откаже от монашеския си живот, но накрая отстъпили пред непоколебима воля на сина си. След като прекарал 12 години в манастира, Сава решил да се отдаде на пълно усамотение. Преселил се в една пещера и живеел там в труд и молитви. Плетял кошници, които предавал на братята си от манастира, а те му носели хляб и плодове. Така прекарал 5 години, след което отишъл при Евтимий Велики. Когато Евтимий починал, Сава живял определено време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобния Герасим.
Сава мечтаел за пълно усамотение. Веднъж на сън му се явила една пещера край пресъхналия Силоамски поток. Като се събудил, той се отправил към това място и се настанил да живее в пещерата. През целия ден и по-голямата част от нощта, той се молел и пеел псалми като се хранел само с корени, които растели край пещерата. Веднъж като събрал корени в пустинята Сава видял 4 разбойника, изсипал корените пред тях. В знак на благодарност понякога разбойниците идвали при отшелника и запонали да му носят хляб и плодове. Облян в сълзи Сава говорел; „О! Горко на душата ми! Тия люде в знак на благодеяние, тъй щедро плащат!” Така сам, в пълно усмотение, Сава прекарал няколко години, след което при него започнали да прииждат други отшелници, които желаели тих и самотен живот. Постепенно цялата долина на Силоамския поток се заселила с пустинни жители... Преданията за тези заселници са пълни с примери за Божи чудеса; ту по-чудесен начин им се изпращала храна, ту на жадуващ сред горещата пустиня се откривал неизвестен извор. Пустинните зверове послушно оставили своите леговища в пещерата; избрана от пустинника отшелник Сава за жилище.. След много години, прекарани в палестинската пустиня, Сава имал радостта да види майка си, която след като овдовяла отишла в един женски манастир близо до Ерусалим. След смъртта на майка си, Сава получил като наследник голямо богатство. Тогава той построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници-една в Йерусалим, друга - при пещерите, където постепенно започнали да се събират много братя Иерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелниците. Сава поучавал своите събратя с думи и с личен пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие, упование в Бога и на пълно отричане от собсрвената си воля. Сава достигнал до дълбока старост. Починал тихо в пещерата си на 94-ри годишна възраст в 533 г. Според традициите, в някои райони празнуват деня на Сава и в почит към мъртвите. На този ден жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен. Преди изгрев Слънце яловите – бездетни булки пресяват брашно през наопаки обърнато сито. Най-старата жена в дома нарежда: "Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема." и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината младата бездетна невеста ще добие рожба. За здраве и плодородие жените раздават и питки. В същото време обредите "закрилят" стопаните от вредното действие на злите сили. Някъде честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците - „пастир на вълците” Митологията представя Св. Сава като брат на Св. Варвара (почитана ден преди него - на 4-ти декември) и на Св. Никола (почитан ден след него-на 5-ти декември). Свети Сава в народните вярвания е по-добрия, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара-вари, Сава-пече (меси), Никола-гости гощава. На този ден празнуват именните си дни: Сава, Славка, Слави и производните на тях имена. Празнуват носещите имена Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка, Слави, Светослав, Светослава. Честито на именниците – Сава (евр. остарял, от арабски – неволя), Савина, Савка, Сафка, Елисавета..... Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани Синодални източници, както и източници от богатата съкровищница на българскoто народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, народен календар, традиции и празници.. Подготвил д-р Богомил Великов Колев
www.bogomil.blog.bg
СВ.ВАРВАРА
Православната църква празнува денят на Св. Великомъченица Варвара на 4-ти декември. По времето на император Максимиан в Илиопол живял един богат и знатен човек, на име Диоскор. Когато жена му умряла, останала единствената му дъщеричка Варвара, която пазел като очите си. Тъй като много я обичал, полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, понеже самият той бил езичник. Девойката била много красива. В своите богати стаи, построени на висока кула, Варвара не виждала никого, освен възпитателките си и слугините. Веднъж от високото си жилище, загледана в красотата на природата, в минути на съзерцание и размисъл, запитала възпитателките си „Чия ръка е създала тая красота?”, а те й отговорили, че Природата и Вселената са създадени от боговете. Но девойката се усъмнила. От езическото си възпитание тя смятала, че боговете са създадени от човешките ръце и че те са направени от злато, сребро и камък, че нямат нито чуства, нито разум. И все пак, съзерцавайки природата, любознателната девойка достигнала до извода, че навярно има истински Бог. По такъв начин с мисълта и сърцето си тя се издигала към Създателя. Тя нямала учител, но мисълта за Господ й внушавала тия стремежи и я готвела към подвиг и разбиране на истината. Минали години. Варвара пораснала и баща й Диаскор вече мислел да я омъжи. Тъй като богатствата на бащата били широко известни, явили се много кандидат женихи. Варвара обаче не искала баща й да говори за женитба. И Диоскор се съгласил, надявайки се, че след време дъщеря му сама ще поиска да се омъжи. Наложило се бащата да замине някъде и помолил визпитателките на девойката да й позволяват да се среща с други млади девойки, които се омъжват, надявайки се по този начин, че и дъщеря му ще прояви такова желание Между младите девойки, с които Варвара общувала, имало и християнки. От тях тя чула за Господ, който създал небето и Земята, от тях узнала за Йисус Христос, за неговите чудеса, страдания и смърт. Тя започнала да мисли и да желае само едно - да стане християнка и да се отдаде на вярата в Христа и неговото учение. И желанието й било изпълнено. В Илиопол дошъл от Александрия християнски свещенник, който ката узнал за желанието на Варвара и разяснил християнския закон, като я подготвил за светото Кръщение, той я покръстил. Варвара се старала да изпълнява всичко много усърдно, за да стане достойна за името християнка. Повечето от времето си прекарвала в молитви и размисли за Бога. Когато минавала веднъж покрай новострояща се баня, тя заповядала банята да се построи не с два, а с три прозореца - в знак на почит към Св. Троица. Друг път като влязла в банята, тя се отдала на мисли към Йисус Христос и с пръст начертала върху мрамора Христовото разпятие. Това изображение се врязало в мрамора, сякаш било издялано с желязно острие. Според преданието, в къпалнята се отпечатало и стъпалото на Варвара, от където бликнал извор с лековита вода за изцерение на вярващите.
Когато баща й Диоскор се върнал, отишъл да прегледа постройката на банята и с изненада разбрал, че вместо с два прозореца, сградата била построена с три по заповед на дъщеря му. Тогава той повикал дъщеря си и я попитал, защо е сторила това. Я тя отговорила, че вече е станала християнка, и че трите прозореца на банята са символ на трите Лица в едно Божество. Показала на баща си и спасителния кръст Господен. Бащата много се разгневил. Езичниците тогава са смятали християнската вяра за безумие и безчестие.
Диоскор започнал жестоко да бие дъщеря си. След това я заключил в тъмна стая. Като разбрал, че безуспешните опити няма да отклонт дъщеря му от християнското учение, бащата решил да я отведе при управителя на страната – Мартиан. Отричайки се от дъщеря си, бащата предложил на управителя да постъпи с нея както сметне за добре.
Управителят Мартиан не допускал, че ще срещне такава дързост и твърдост в девойката. Надявал се, че ще й подейства с ласкави обноски. Започнал да хвали красотата й, и кротко я съветвал да не се отклонява от древните обичаи на баща си, да не се отрича от него, да не се отказва от неговата обич и богатство, което бил събрал за нея. Но и пред него Варвара се изповядала, че остава вярна на Христа и на неговото учение. Мартиан дълго я увещавал, да не погубва младостта си и да не я принуждава да я подложи на мъчения. Но убедена в своята вяра, девойката била непреклонна. След като разбрал нейната твърда убеденост в християнското учение, управителт заповядал да я бият с волски жили, след което полужива я пренесли в тъмница. Там тя се молела на Бога да я подкрепя, за да може да издържи на изтезанията и да не допусне нейно разколебание при мъченията.
Според преданието Господ чул нейните молитви, озарил тъмницата с лъчезарна светлина и окуражил девойката, че ще я подкрепя при жестоките мъчения.
Когато на другия ден отново довели Варвара при управителя, той с учудване видал, че всички рани от побоя били заличени, а самата тя сияела от радост, щастие и чудна красота. Управителят се опитал да убеди мъченицата, че неговите милостиви богове се смилили над нея като са излекували раните й, и помолил в знак на благодарност да се поклони на езическите богове.
Тогава Варвара отговорила; „Не твоите богове ме изцериха. Мен ме изцери Йисус Христос..... Нему аз с благодарност се покланям и принасям себе си в жертва!”
Разярен, управителят отново я подложил на мъчения, които тя укрепена с вярата понесла с търпение. Когато за първи път подложили Варвара на изтезания, в тълпата стояла една християнка на име Юлиана. Съкрушена, тя наблюдавала страданията на мъченицата. Когато закарали Варвара в тъмницата, Юлиана отишла с нея и цяла нощ стояла до прозореца отдадена на мисли за Варвара, за нейната пламенна вяра, за смелостта и решителността да напусне баща си на такава ранна възраст да приеме Христовата вяра и да страда в името на Христа. Тя също се отдала в размисли към Бога, когото молела да я дари и нея с такава вяра, да вложи в нейното сърце твърдост и готовност да поеме страдания за Йисус Христос. След като извели Варвара от тъмницата, Юлиана отново наблюдавала изтезанията над мъченицата и изведнъж започнала на висик глас да слави истинския Бог и да укорява управителя за неговата жестокост. Веднага я хванали и отвели при управителя.на когото заявила, че е християнка. Подложили я на мъчения, заедно с Варвара. Двете мъченици търпеливо понесли най-ужасните мъчения, които те понесли, молейки Бога да не отвръща лицето си от тях. Като наблядавал тяхното стоическо поведение при страшните мъчения управителят заповядал да ги осъдят на смърт
Сам жестокият баща Диоскот, с меч в ръка водел дъщеря си, от която се отрекъл към мястото за изпълнение на наказанието. Юлиана водели войници. И двете били посечени. Сам Диоскор изпълнил смъртната присъда над дъщеря си.
Съгласно източниците, още същия ден бащата на Варвара Диоскор и управителят Мартиан били постигнати от Божия гняв. Разразила се страшна буря и двамата били поразени с гръм. Били толкова изгорени от мълния, че дори останките им не могли да намерят
Телата на двете мъченици били погребани от един християнин, който построил над тях храм, където вярващите се молели за изцеление на недъзите им.
Съгласно източници, понастоящем мощите на Св. Великомъченица Варвара почиват в Киев, а една малка частица от тях се намира в София (квартал Лозенец), в църквата „Св. Преображение”
Съгласно източниците, свързани с народните вярвания у нас, Варвара e сестрата на Св. Сава и Св.Никола и нейният ден e подготовка за техните - "Вapвapa -вapи, Caвa -пeчe, Никола-гости поcpeща". Широко разпространено е поверието, че Св. Варвара е покровителка на детските болести. Учудваща е представата за нея като грозна, куца и рошава стара баба, която се подпира на патерица. В действителност, тя била млада девойка с неземна красота. Празнува се за здравето на децата и добитъка. В някои краища на страната Св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. В отделни региони, от рано сутринта по къщите обикалят групи от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие.
Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета. Три, пет или седем деца отиват на бунището, носейки на гърба си дърва и боб. Там го варят и го оставят "за баба Шарка".
За здраве и за омилостивяване на болестите, жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си. Прието е, че тази която спечели, ще се омъжи първа през годината. Съществува поверие, че на този ден както ви "тръгне" така ще бъде и през цялата година.
На 5-ти декември Българската православна църква отбелязва денят на Свети Сава Освещени, основателят на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име. Той е роден в областта Кападокия през IVвек.
Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани синодални и други книжни източници от богатата съкровищница на българскoто народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, народен календар, традиции и празници.. Подготвил д-р Богомил Великов Колев
www.bogomil.blog.bg
СВЕТИ САВА ОСВЕЩЕНИ-5 декември Денят в чест наСвети Сава Освещени православната църква отбелязва на 5-ти декември. Свети Сава е основател на много манастири на знаменитата лавра, носеща неговото име. Той е роден в областта Кападокия през IV век, в семейството на богати и знатни родители. Между роднините на които било поверено неговото възпитание се проявило несъгласие по време на служебното пътуване на баща му в Александрия. Това го принудило още на 18 години да постъпи в манастир, където получил образование. Обикнал живота на монах и бил постриган за монах. Отдал се на служба на Бога, Сава посетил Йерусалим, за да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници. По онова време на Изток бил прочут със строгия си постнически начин на живот преподобни Евтимий Велики. След като научил за Евтимий, младият Сава изявил желание да постъпи при него като ученик. Евтимий обаче го изпратил при Теоктист, брат в съседния манастир, с предсказанието че прилежният Сава отдавайки се изцяло в служба на Бога ще основе в бъдеще лавра и ще бъде славен от всички палестински отшелници. И действително в Теоктистиковия манастир Сава се отдал изцяло в служба на Бога. Бил много трудолюбив, старателен, послушен, смирен. Всички се чудели и възхищщавали на неговия високодобродетелен начин на живот. Когато веднъж, пътувайки за Александрия, се срещнал с родителите си, те започнали да го уговарят да се откаже от монашеския си живот, но накрая отстъпили пред непоколебима воля на сина си. След като прекарал 12 години в манастира, Сава решил да се отдаде на пълно усамотение. Преселил се в една пещера и живеел там в труд и молитви. Плетял кошници, които предавал на братята си от манастира, а те му носели хляб и плодове. Така прекарал 5 години, след което отишъл при Евтимий Велики. Когато Евтимий починал, Сава живял определено време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобния Герасим.
Сава мечтаел за пълно усамотение. Веднъж на сън му се явила една пещера край пресъхналия Силоамски поток. Като се събудил, той се отправил към това място и се настанил да живее в пещерата. През целия ден и по-голямата част от нощта, той се молел и пеел псалми като се хранел само с корени, които растели край пещерата. Веднъж като събрал корени в пустинята Сава видял 4 разбойника, изсипал корените пред тях. В знак на благодарност понякога разбойниците идвали при отшелника и запонали да му носят хляб и плодове. Облян в сълзи Сава говорел; „О! Горко на душата ми! Тия люде в знак на благодеяние, тъй щедро плащат!” Така сам, в пълно усмотение, Сава прекарал няколко години, след което при него започнали да прииждат други отшелници, които желаели тих и самотен живот. Постепенно цялата долина на Силоамския поток се заселила с пустинни жители... Преданията за тези заселници са пълни с примери за Божи чудеса; ту по-чудесен начин им се изпращала храна, ту на жадуващ сред горещата пустиня се откривал неизвестен извор. Пустинните зверове послушно оставили своите леговища в пещерата; избрана от пустинника отшелник Сава за жилище.. След много години, прекарани в палестинската пустиня, Сава имал радостта да види майка си, която след като овдовяла отишла в един женски манастир близо до Ерусалим. След смъртта на майка си, Сава получил като наследник голямо богатство. Тогава той построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници-една в Йерусалим, друга - при пещерите, където постепенно започнали да се събират много братя Иерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелниците. Сава поучавал своите събратя с думи и с личен пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие, упование в Бога и на пълно отричане от собсрвената си воля. Сава достигнал до дълбока старост. Починал тихо в пещерата си на 94-ри годишна възраст в 533 г. Според традициите, в някои райони празнуват деня на Сава и в почит към мъртвите. На този ден жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен. Преди изгрев Слънце яловите – бездетни булки пресяват брашно през наопаки обърнато сито. Най-старата жена в дома нарежда: "Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема." и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината младата бездетна невеста ще добие рожба. За здраве и плодородие жените раздават и питки. В същото време обредите "закрилят" стопаните от вредното действие на злите сили. Някъде честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците - „пастир на вълците” Митологията представя Св. Сава като брат на Св. Варвара (почитана ден преди него - на 4-ти декември) и на Св. Никола (почитан ден след него-на 5-ти декември). Свети Сава в народните вярвания е по-добрия, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара-вари, Сава-пече (меси), Никола-гости гощава. На този ден празнуват именните си дни: Сава, Славка, Слави и производните на тях имена. Празнуват носещите имена Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка, Слави, Светослав, Светослава. Честито на именниците – Сава (евр. остарял, от арабски – неволя), Савина, Савка, Сафка, Елисавета..... Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани Синодални източници, както и източници от богатата съкровищница на българскoто народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, народен календар, традиции и празници.. Подготвил д-р Богомил Великов Колев
www.bogomil.blog.bg
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
