http://vbox7.com/play:c525f636
http://vbox7.com/play:a4b605c2
134 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ОСМАНСКО ВЛАДИЧЕСТВО  (обзор)             Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. заема съществено и важно място в историята на България. Съгласно източници, това е била първата война в Югоизточна Европа предизвикала толкова мощно народно движение в много страни и най-много в Русия, където славянската идея е получила насърчение. В този смисъл войната заема не само важно място във взаимоотношенията между европейските държави, но тя се оказала едно съществено прогресивно събитие в историята на света през втората половина на ХХ век. В определена степен тази война е била продължение на Българската национална революция. В хода на войната и след нея са решавани големи социални проблеми. След Освобождението България тръгва по нов път.
           
Гербът на Република България                    Самарското  знаме                                    
            Руско турската война от 1877-1878 г. разруши феодално деспотската система наложена от вън - от Османската империя, откри пътя на прогресивното развитие като възкреси независимостта на третата Българска държава. Войната слага край на чуждото петвековно господство над българския народ. Не случайно за признателното потомство тази война остава и ще остане като Освободителна.             Когато се говори за освобождението на България с решаващата помощ на Русия и нейните съюзници не бива да се забравя, че българският народ не е чакал пасивно със скръстени ръце своето освобождение. Една година по-рано, преди началото на руско-турската война избухва Априлсото въстание. Много по-рано се е зародило хайдушкото четническо движение. След Кримската война 1853-1856 г. в Българско се разгръща мощно национално освободително движение за самостоятелна независима църква и просвета и отхвърляне на Османското владичество, чрез организирана въоръжена борба. Идеите на Г.С.Раковски. Л. Каравелов, Хр. Ботев, Апостола на свободата В.Левски и плеядата български знайни и незнайни революционери, герои и мъченици подготвиха почвата за решаване на острo назрелия т.н. Източен въпрос, респективно за освобождението на България, чрез една обща вътрешна революция. Източната криза влиза в своята най-остра и критична фаза, когато през пролетта на 1877 г. избухва десетата поред Руско-турска война. За разлика от миналите военни сблъсъци между двете империи Русия и Турция, по време на войната между тях през 1877-1878г., формите на борба са много по-разнообразни, организирани и машабни. Следователно два са основните фактори довели до успешния край на войната, т.е до Освобождението на България; външен-мевдународното обществено мнение и решаващата помощ на Русия и нейните съюзници и вътршен- българското национално освободително движение достигнало своя апогей с Априлско въстание през 1876г.                                
                                          Паметникът на цар Освободител
                                                                 София
                Източниците съобщават за активна разузнавателна и икономическа подкрепа на българите (с волни финансови пожертвования, безвъзмездно дадени или евтино продадени провизии, храни, дрехи, обувки, фураж за добитъка), за медицинска помощ (с лекари, медицински сестри, санитари, собствени изработени носилки, предоставяне на домове, училища и манастири за болници и лазарети превозвачи на ранени и болни и др), за строителна помощ (поправяне и прокопаване на пътища, траншеи, окопи, различни инженерни съоръжения), за организиране на българи опълченци под руско командване. Апостолът на свободата В. Левски, негови съратници, съмишленици и последователи под ръководството на БЦРК (Български централен революционен комитет) създадоха широка мрежа от революционни комитети „по четирите краища на Българско- Североизтона България- Добруджа, Централна и Северозападна България, Югозападна България и Македония, Одринска Такия. И по този начин българският народ даде своя принос за общата победа във войната.             В най-напрегнатите моменти от развитието на войната, съгласно източници, само под знамето на въоръжената борба, около 30-35000 българи, представляващи една огромна армия с желание и готовност участват в разгрома на Османската империя, редом със своите освободители.
            В освободените райони е организирана и създавана власт на временното руско управление с активната помощ на местното християнско население, а източници съобщават и твърдят за помощ и на останалото да живее в България мюсюлманско-турско население. В този смисъл разнообразната и широка подкрепа на руската армия може да се охарактризира не само като външна интернационална от нейните съюзници, но и като вътрешна народна. Тя е дело на българските селяни, занаятчии, търговци, индустриалци, интелигенти, учители и др., т. е. дело предимо на цялато бедно градско и селско население. Участие и определен принос имат и много родолюбиви заможни българи, като Евлоги Георгиев например, който в началото на войната е предложил финансова помощ от 180000 франка, с възможност при нужда да даде още, друг заможен патриот българин предложил 50000 франка и т.н.             През целия възрожденски период българският народ никога не е показвал по-добро морално политическо единство-сплотеност, както по време на освободителната руско-турска война през1877-1878 г. Българският християнски народ сам повежда борба за своето освобождение. В резултат се създава една мощна и неудържима сила; външна- Русия и нейните съюзници и вътрешна—национално освободителното движение в България, изразяващо се във всенародна подкрепа. Тази братска помощ дори и любов на българите, жадуващи от векове за свобода и независимост е повдигалa бойният дух на Освободителите, които са воювали с ясното съзнание и чувство, че не воюват като завоеватели-агресори, а като освободители на своите братя християни, решавайки един от на-важните въпроси на Източната криза.             Овободителната война от 1877-1878 г. осъществява в огромна степен ония социално икономически и политически промени, които е трябвало да извърши и Априлското въстание от 1876 г. и в края на краищата според историците тя се явява една резултатна буржоазно демократична революция. Независимо, че вътрешният фактор на национално освободителното движение в този период не е имал определено решаващо значение ,той предава на руско-турската война един прогресивен демократичен характер.
            Когато се говори и пише за руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. не бива да се забравя и съпротивата на западните велики сили. В хода на войната единствено Бисмаркова Германия оказва политическа подкрепа на Русия. Англия и Австро-Унгария, независимо от противоречията помежду си образуват коалиция като съюз срещу Русия, пренебрегвайки справедливите права и искания на християнския български народ. Без да загубят нито един войник, тези две страни в разгара на политическата и дипломатическа борба, според източници, са получили големи територии, влияние и придобивки. Европейските правителства не оценявали реалистично събитията и не желаели създаването на независима българска държава. Те се опасявали, че решенията на Цариградската конференция (проведена през декември 1876 г., след жестоко потушеното Априлско въстание,.) могат да доведат до създаването на мощна и независима българска държава в нейните широки етнически граници. Тяхната съпротива, особено силно се е проявила по време на продължителните сложни и трудни преговори през януари - февруари 1878 г свързани с Одринското примирие подписано на 31 януари и Санстефанския мирен договор подписан на 3 март 1878 г. Тяхната тактика и стратегия изразени чрез упорита съпротива довежда до реализация на техните планове и цели при сключването на крайно несправедливия договор малко по-късно в Берлин през 1878 г., когато България е разделена на две; княжество България и Източна Румелия. Независимо от съпротивата на западните велики сили и несправедливите решения, България постига своето освобождение на 3 март 1878 г. и тръгва по нов път
                                 
                                            Днес на Шипка всичко е спокойно И така се достига до 19 февруари/ 3-ти март 1978 г. на полето пред Сан Стефано, където били строени руските части в 17,30 часа пристигнал граф Игнатиев. Сваляйки шапка той тържествено заявил: „Мирът е подписан”. Великият княз Николай Николаевич поздравил строените войски. На брега на Мраморно море бил извършен молебен и парад, какъвто не бил виждан по думите на очевидец ”от деня на превземането на Париж през 1814 г” С телеграма Александър II съобщава; „В деня на освобождението на селяните (руските), вие освободихте християните от мюсюлманско иго...... Дано европейската конференция не изпорти това, което постигнахме с нашата кръв               Необходимо е да се отбележи, че под ръководството на руската армия хиляди българи преминават успешно обучение, спомагайки за формирането на различните военни и граждански административни институции у нас след Освобождението. Всички военни, граждански, обществени и политически дейци в следосвобожденска България са се учили от опита на руските военни и граждански власти. В източниците се посочва, че след подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878г е създадена българска боеспособна национална армия на базата на задържането на 9500 опълченци.. За много кратък период от време, под ръководството на руската армия, българската войска успява да се превърне в една от най-боеспособните армии на Балканите, защитавайки своята млада държава и чест, под трицветното знаме издигнато най-напред от нея като символ на свободата и независимостта. И това тя доказва по най -категоричен и блестяш начин скоро след освобождението в сръбско-българската .войнапрез 1885 г                                                           
                        Карта на Санстефанска България-3 март 1878г Разнообразната огромна българска помощ към русите, както и неоценимата помощ на русите и нейните съюзници към българите по време на войната през 1877-1878 г., довела до жадуваната свобода със цената на огромни жертви, създава една яка сплав на българо-руското бойно братство, дружба и приятелство, която въпреки превратностите на историята остава да живее като залог на българската национална независимост. По-време на руско-турската война българите са били не само „обект, но и субект, действаща сила, което има важно значение в развитието на историческия процес.” Свободата не ни е дадена даром. Принос за нея имат не само опълченците, а цялото българско население.
                            
                               Националното знаме на Република България
     Забележка: 1.  Материалът е подготвен на базата нa обобшения на научни и исторически факти и събития, съхранени в различните сериозни литературни и исторически източници и проучвания на книжен носител.
                                       2. Текстът на материала е публикуван на книжни носители- вестници                                                                            Подготвил д-р Богомил Великов Колев-София               

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!



ИВАН ВАЗОВ

Родолюбива българска поетесо
Уважаема Джулия Бел!
В потвърждение на този финален и възторжен куплет на Вазов представям изказванеto на главнокомсандващия рускиите войски великпят княз Николай Ноклаев;

19 февруари. В паметния ден, представителите на Русия и Османската империя около 17 часа в Сан Стефано подписват предварителен мирен договор. Великият княз ген. Николай Николаев поздравява войските; „Доблестни войници от поверената ми армия, в знаменателния за нас ден 19-ти февруари т.г. Турция подписа мир с Русия Тази велика цел, вековните стремежи на нашите прадеди са постигнати с безпримерна храброст и онова мъжество и устойчивост, с които се борихте с врага, с несгодите, лишения и самата природа.. Смело и открито ще кажа, вие направихте всичко, което е по силите на човека.. Не аз трябва да ви благодаря, благодари ви цяла Русия. От поколение на поколение ще се разказва за Вашите подвизи”. Според договора се създава автономно, българско княжество с християнско правителство и народна милиция, обхващащо Мизия, Тракия и Македония с площ около 172000 кв.км.. Извън него остават Северна Добруджа към Румъния,, Нишко към Сърбия. част от Иточните Родопи и БеломорскаТракия, райони на Южна Тракия - Одринско,, смятани до тогава за български територии, остават под османска власт.
Както е известно , ръководейки се от своите егоистични импоерски интереси и амбиции великите сили и най-вече Англия и Австроунгари няколко месеца по -късно през лятото на 1878г на Берлинския конгрс разделят Отечеството на Княжество Българоа и Изтпчна Румелия по един крайно несправедлив , обиден и горчив начин, който сплотява българите отново за да дойде денят на справедливостта на 6-ти септември 1885г за обединението на двете разкъсани парчета на майка България без да разрешението на великите сили и да се достигне до нова бойна слава малко по-късно в Сръбско българската война изнесена от българската войска , съставена от ядро на опълченци
www.bogomil.blog.bg

".....Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!"

http://vbox7.com/play:23f7b771

цитатът е представен от автора на постинга www.bogomil.blog.bg

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!
Поздрави за прекрасния постинг!