ОТНОСНО БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ И ИМИДЖА НА БЪЛГАРИЯ ПРЕД СВЕТА               В последно време във връзка с бежанските потоци на сирийци и други етноси към България, започна много да се говори и да се правят някои прибързани и крайни анализи и оценки както за бежанците и тяхното поведение, така и за национализма и ксенофобията, т.е за стремежа към насаждане на омраза спрямо чуждите етноси. На прицел е и партия „Атака”, която според анализатори и критици насажда и стимулира ксенофобията и  оронва престижа на България пред Европа и света (особено при последно си посещение там). Ако в парламента и на улицата се отглежда и култивира омразата и разделението на българския народ по политически и други причини, свързани с вътрешно държавните ни проблеми на развитие като народ и нация, то имаме ли право да дадем същата оценка за отношението на целокупния народ български към чужденците и по-конкретно към бежанците от Сирия и другите страни !? Ако се опрем на българската народопсихология в исторически план до наши дни, всички добре знаем прочутото пословично българско госториемство, признато от много изследователи, гости, пътешественици и др; чели сме, чували сме, гледали сме филми, телевизия и т.н. Нашата страна заема стратегическо място от важно и стъществено значение не само за страната, и за Балканите, но и за Европа. България се намира на нейните граници и е в допир с хора пропявадващи ислямската религия, опасни от които безспорно са само проповядващите войнствения ислямизъм, т.н. „Свещена война” срещу неверниците християни... Това са тъй наречените „терористи”. Не малко са и българските граждани у нас от турския етнос и българомохадани изповядващи исляма, които биха могли да бъдат използвани.  България показа на света със своя етничеси модел на управление, че българи и мюсюлмани у нас могат да съжителстват мирно и тихо,т.е да проявяват толерантност и уважение помежду си, и да си помагат. Този модел би могъл да служи като пример за други народи. За разлика от размириците при разпадането на бивша Югославия и жертвите дадени там от християни и мюсюлмани, у нас картечниците не са влизали в действие и няма да влязат в действие, както се опасяват и предупреждават някои анализатори, внушавайки опасения у населението с анализите и крайните си изводи Визира се политиката на ”Атака”, като националистическа партия, която въпреки огромните критики в момента съжителства в парламента с ДПС. Факт е, че тази партия не подходи и не подходжда като безотговорна за съдбата на нацията партия, макар че се в стремежа си да опровергава критиката за участието й в „тройната коалиция”, нейни водачи и предимно лидерът й, понякога предприемат действия, позволяващи на нейни противници да я атакуват, критикуват и незаслужено очернят. Напротив партия ”Атака” ясно и точно оцени ситуацията в страна след парламентарните избори през май и взе възможно правилно държавнически отговорно решение влизайки в парламента и сосигурявайки по този начин с присъствието си неговото крайно необходимо функициониране.   Внуши се на електората, че отново тройна коалиция управлява страната начело с БСП. Кога най-после ще се загърби миналото, така както го направиха не малко страни!? Тройната коалиция като форма на парламентарна дейност при предишното управление бе анатемосана и за съжаление нападките под въздействието на някои сили и предимно на „Герб” продължават. Това съзнателно пречи на развитието на страната. И тогавашната, и сегашната привидна „тройна коалиция”, независимо от безпрецедентното стопиране, управлява много по-добре от „Герб” . При сравнениесъс настоящото управление това с всеки изминат ден става все по-очевидно и категорично. Вижда се политическата немощ на политическа партия ‘Герб”, особено на нейния водач и лидер. В много западни страни компромисните решения в името на просперитета на народ и държава водят до създаването на коалиционни правителства, които позволяват по-голяма демокрация, от правителствата излъчени от една партия, какъвто е стремежът на”Герб”. У нас съзнателно се толерира и пропагандира негативната страна на коалиционната форма на управление. Добре известно е, че едноличното управление на една единствена партия е близко до диктатурата, то тангира с нея и лесно може да се изроди в нежелана и неприемлива от нацията форма. И това се видя при предишното управление на Герб. Непрекъснатите атаки срещу ”Атака” като опасна националистическа партия у нас по моему доведоха за нейния лош имидж (образ) пред Европа и света. Сега тази партия се обвинява едва ли не за насаждането на ксенофобия и във връзка с бежанския поток. Без да оправдавам някои емоционални действия на партия „Атака” (произтичащи понякога от емоциналния й лидер), бих искал да отбележа, че нашата малка страна има нужда от националистическа партия и същевремено да посоча, че тази партия не разпалва ксенофобия и омраза, водеща до действията на „картечниците”. Пред риска, че мога да бъда окачествен като опасен и вулгарен националист (не членувам в никакви партии), моето убеждение е, че Българския национализъм не е опасен, деформиран и уродлив, каквато му се приписва на класическото негово определение. Сигурен съм, че водачите и членовете на тази партия не може да не си дават сметка за това, до какво може да доведе разпалването на омраза между етносите. Критиките отнасящи се до „Атака” поставят сериозния въпрос, тази партия национализъм и ксенофобия ли разпалава в тяхната извратена уродлива форма или патриотизъм, който днес у нас е в дефицит. Възниква и въпросът, каква е разликата между национализма, защитаващ интересите на своя народ като нация и патриотизма, който в най-общия смисъл на думата означава любов към Родината, нацията, народа и има ли изобщо такава разлика!?.Възпитанието в дух на родолюбие и любов към Родината до скоро и все още у нас е под всякаква критика, особено след подрастващото и учащото се поколение. Никой разумен човек не може да отрече, че ръководството и членовете на „Атака” са патриотично настроени българи и това именно определя формирането на тяхната политика и действия. Тази партия е необходима, защото ние сме на границата на ЕС и тя трябва да предпазва и защитава България, респ. Еврпейския съюз (ЕС) от ислямския фундаментализъм, който в някои азиатски страни се активизира и лесно може да проникне у нас при такъв безпрецедентен поток от бежанци в последно време. И Европейската общност би трябвало да вникне в проблема и оцени тази роля на т.н. националистическа партия „Атака”. ( Да си припомним атентата в Бургас). Тази партия изпълнява ролята на белите кръвни телца в сложния ни обществен организъм. Разбира се има и тя какво да коригира в своята политика и да не прибягва до крайности, вече опряла се на разумния политически компромис в името на народа, нацията и държавата, влизайки в този парламент, за да съжителства заедно с ДПС. Проблемът и на двете партии е в това, че в името на народа и България те трябва да намерят някои допирни точки, например опирайки се на еднаквата си политическа отговорност към просперитета и развитието на нацията, към България и нейния целокупен народ, каквато се опитват да показват, въпреки различията си, влезли заедно в парламента. Разбира се партия „Атака” в своята политика трябва да се идентифицира като патриотична и непрекъснато да доказва със своите действия, че е такава национално отговорна партия. В това отношение в сравнение с „Атака”,  другата българска партия с претенции за ненационалистическа като опозиционна партия- ”Герб”, на практика ръководена от своите частни егоистични политически интереси, се изявява като крайно безотговорна за съдбините на нацията и държавата и съдейства за ксенофобията, за разрастване и задълбочаване на конфронтацията, омразата и разделението на нацията. А нацията и държавата ни имат нужда от конструктивна опозиция. Стана така, че и трите партии в парламента сами трябва да изпълняват ролята на опозиция и същевременно да крепят управлението на правителство „Орешарски, стараещото се към градивна национално отговорна дейност. Нима и това е национализъм!? Да! Въпреки някои поправени грешки, политиката и управлението на това правителство кореспондира с градивния високоотговорен национализъм , идентичен с патриотизма. Със своите действия политическа партия „Герб” оронва имиджа на България, работи за създаване на лошият образ на страната пред ЕС и света.             Кои нацинализъм е опасен!? Опасен е национализмът проповядван от страни принадлежащи към т.н. Велики сили. Национализмът на такава страна действително лесно може да доведе до употреба на „картечниците” !? Този вид изроден национализъм, и социалшовинизъм, разпален от Хитлер, човечеството помни много добре от най-кръвопролитната война в своята история - Втората световна война. Национализмът в една малка и традиционно пословично гостпориемна страна като нашата не е опасен, защото той брани своята страна, предупреждавайки я за възможни опасности. А т.н. български националисти, проповядващи политиката и идеите на „Атака” са българи и като народни представители те произлизат от толерантния, госториемен и миролюбив български народ. Българинът по природа винаги е бил готов да се притече на помощ на страдащите, когато е необходимо...             Ако се опрем на българската народопсихология, без колебание може да се отбележи, че ние не за пръв път приемаме бежански потоци. Някои от тях като етноси остават в земите ни завинаги. Достатъчно е да споменем толерантното отношение не само към турците, останали след Освобождението през 1878г., но и към огромните бежански потоци от Македония, след потушаването на „Илинденско преображенското” въстание, която бе под турско владение, бежанските потоци на арменци, кюрди, потоците българи от Южна Добруджа, след подписването на безпрецедентни мирен договор с Крайовската спогодба през 1940 г. в разгара на най-голямата световна криза по време на най-кръвоплролитната воина в историята на Човечеството. Цели потоци, с покъщнина натоварена на каруци, стада животни преодолявайки пеша стотици километри са идвали в майка България. България е станала втора майка на много чужденци и етноси. Българинът, който познава тежкия и мизерен живот по време на Византийското и Османското владеене на Земите ни, не случайно е състрадателен и толерантен към пристигащите чужденци и от Сирия, бягащи от ужаса на страшната гражданска война. Въпреки не лекия си живот българите винаги посрещат в дома си своя канен или случаен гост. Ако нямат нищо друго, посрещат го, поне с „хляб и сол”. И тази историческа традиция беше станала национална политика, чуждестранните делегации да се посрещат с „хляб и сол“ . Българите загърбиха миналото и помагаха на съседите румънци по време на гражданските събития през есента на 1989 г., без да изпитват омраза, въпреки че след несправедливия Берлински (1878 г.) , Северна Добруджа остана в тяхната територия, а след Балканските войни, Първата световна война и несправедлвия Ньоски договор и Южна Добруджа остана в тяхно владение и то при много тежкия условия на живот на българите там. Такова е  отношението на българите и към турците у нас и към съседна Турция, въпреки уроците на историята по време на управлението на Османската империя. Днес многострадална България е загърбила нерадостното историческо минало, запазила е и съхранява традиционната политика на добросъсетство с всички наши съседи на Балканите, които някои наричат „Ябълка на раздорите”. Това са уроците на историята и поуките от нея.. У нас има много други етнически групи, освен турците, които мирно съжителстват с българите; евреи, които сме опазили и защитили от унищожение по време на Втората световна война, арменци - бягащи от страшните кланета през миналия век, кюрди, цигани, румънци и др. Някои представители на тези етноси достигат до високи постове, включително и в управлението. Хората от етносите у нас, запазили своята идентичнодст се изявяват като работливи български граждани. Усвоили някои традиционни български добродетели те дават своята дан за доброто на България, станала за някои приемна майка, като втора родина, а за други, вече поколения -истинска Първа и единствена Родина.             Когато се говори за ксенофобия не бива да се забравя, че предпазливостта при притока на огромни групи бежанци в съвременния условия е основателна, защото може да пристигат и отделни нежелани елементи между тях. Това не е свързано с ксенофобията, с омразата към бежанците. Няма страна на света, която да не проявява такава тревожност и загриженост. И все пак нашата страна не връща никого. Не затваря граници, както стори това съседна Гърция. Без да се обвиняват западните страни - Англия, Франция и други, трябва да се отбележи, че българските и румънските емигранти не се ползват с добър имидж в Европа. Официалните власти и гражданите на тези страни негодуват срещу българските цигани. Искат и настояват да се връщат обратно в страната. При това България е член на европеската общност !? В същия момент ние приемаме чужденци от други общности, респ. от дуги континенти, с разбиране и чувство на състрадание. Оказва се, че причината за този лош образ на страната ни пред света са повече румънските емигранти. Както обикновено България по всички показатели я оценяват, слагайки я в един кюп с Румъния, тъй като сме влезли заедно в ЕС. Хората в много страни не знаят къде се намира България. Често я бъркат с Румъния, дори и на официални по-восоки равнища. Създаденият лош образ на страната ни в Европа и света и прокрадващата се ксенофобия срещу нея се дължи и на създаденото у нас отношение и към партия „Атака”. Това пролича с крайните оценки свързано с поведението й при посещението в Европа. Пускат се филми в Интернет, компрометиращи неоснователно страната във връзка с морските ни курорти.и т.н. Когато пиша за това не бива да се забравя, че и в чужбина има отделни българи и цигани, които не спазват правилата, законите и обичаите на съответната страна, трудно се приспособяват и стават причина за изграждане на лошия образ на българите, респ. на България в ЕС и света. Вероятно ще има такива отделни единици и сред бежанците. Приспособяването на българите в чужбина и на бежанците у нас е процес сравним с процесите в един човешки организъм, подложен на необичайни или екстремни условия на функциониране. В конкретня случай у нас това са условията на всеобхватна криза в материалната, социална и духовна сфера, въпреки неистовите усилия на правителството да измъкне страната от това незавидно положение.               И така, когато се говори или пише за ксенофобия, за насаждане на омраза, злоба, и завист с безотговорни, крайни анализи и изводи по отношение на етносите у нас, респ. на бежанските потоци е необходимо да се отбележи, че такова отношение към чужденците е традиционно неприсъщо както на редовите българи, така и на отговорните институци, на партиите, на парламентарно представените от тях, на правителството и държавата. Ако има ксенофобия, то тя идва от неправилното разбиране на демокрацията и от бай-ганьовщината, свързана с борбата за власт на някои българи партии и сили с тяхното поведение в парламента и на улицата, с уличните протести против правителството. В страната ни пусна корени един невероятен негативизъм свързан с деструктивна критика, много говорене, липсата на морал, етика, национално чуство за отговорност у някои партии и техни лидери. Тон за подхранването на този неефективен негативизъм дават и някои публични анализатори. Ако България няма добър образ пред ЕС и света, то основната причина е ксенофобията, раждаща се на политическата некоректна борба за власт на някои партии и сили, прикриващи своите егоистични цели под булото на демокрацията и „загрижеността” за нацията и държавата.  Това не може да не оказва вредно влияние особено върху младежта, върху формирането на нейния мироглед, етика, толерантност, дисциплина и върху изграждането на имиджа- образа на страната и нацията ни пред Европа и света. Тук е големият проблем, а не в отношението на българите към другите етноси, и към бежанците. Видя се че, вече има приети бежанци на работа от благодетелни българи. В някои населени места започна събирането на помощи - дрехи, храна, други стават приемни семейства дори на цели бежански семейства. Правителството, респ. външният министър, наред с решаването на неотложните други проблеми на своя народ и държава и то при безпрецедентните условия на работа по причина на действията на опозицията и уличните протести, полагат огромни усилия да решават нелеките проблеми и на непрекъснато нарастващият и приеман от нас дружелюбно бежански поток. В това отношение и другите политически сили, загърбвайки своите различия би трябвало да се проявяват като национално отговорни с поведението и действията си и да оказват съдействие на парламента, респ. на правителството и държавата за решаване на всички предизвикателства, опирайки се на словата, които стоят на сградата на парламента ‘”Съединението прави силата”, като завет още времето на хан Кубрат, бащата на създателя на българската държава- Аспарух –хан български.              Нека да си припомним и завета на най-великия българин на всички времена- Апостола Васил Левски; който професионален революционер, кристално чист патриот, идеолог, стратег, организатор и водач на нашата национална революция, се е изявявал и като високо отговорен националист-родолюбец, жертвал се пред олтара на отечеството, пред нацията, борейки се за тяхната свобода и просперитет; „С пълна свобода в земята си, там където живее българинът- в България, Тракия и Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, те ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише „свята и чиста република”. Същото желаем и на братята сърби, черногорци, румънци и пр. Трябва да се даде правото на всеки народ, но и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободноИ ние българите отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяванията на девойките и жените ни от турците са били всекидневно оплаквани с кървави сълзи пред европейските консули на нашия прегракнал глас - никакъв отзив, от никъде помощ, напротив учители стават, учители против нас?”. (Из дописка на В.Левски побликувана във вестник ”Свобода”, 13 януари 1871 г.)                                                  д-р Богомил Великов Колев

Текстът към постинга, относно национализма и образа на България пред света, подготвен от д-р Богомил В.Колев е публикуван в съкратен вид във в-к :Дума', бр.242/18.10.2013

www.bogomil.blog.bg