Постинг
22.09.2011 21:35 -
220 години от рождението на бележития учен Майкл Фарадей
Автор: bogomil
Категория: Технологии
Прочетен: 1527 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2011 07:12
Прочетен: 1527 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 26.09.2011 07:12
МАЙКЛ ФАРАДЕЙ
(220г. от рождението)
На 22 септември се навършват 220 години от рождението на бележития английски физик Майкл Фарадей. Той е роден през 1791г. в някогашното малко селце Нюигтонски полигон, понастоящем намиращо се в централната част на Лондон. Баща му Джеймз Фарадей бил ковач. Материалното положение на семейството не било добро. Случвало се е в някои години малкият Майкл да се храни само с хляб. Определени знания по четене ,писане и математика придобива в началното училище. Той расте между хора, които са изкарвали прехраната си с тежък физически труд.. На 12 годишна възраст Майкл става разносвач в книжарски магазин, по-лъсно –подвързвач в същия магазин Тук има възможнодст да чете книги с научна тематика.
Когато Фарадей бил на около 19 години, някой си г-н Денс, посетител на книжарницатса му дал билети за изслушване на цикъл от 4 лекции на професора по Химия в Кралския институт в Лондон Хъмфри.Деви, който бил великолепен лектор Това става повратно точка в неговия живот. Желанието му да се занимава с наука до такава степен го завладява, че той се обръща с „отворено писмо” към сър Джоузеф Бенкс - председател на Лондонското кралско дружество. Независимо, че молбата му била оствена без поседствие, пренебрежителното отношение не обезкуражило младия Фарадей и той се обърнал към самия професор Деви.член на кралсия институт в Лондон, като му пратил записки от неговите лекции които бил слушал.и не след дълго получава „ доброжелателен и благоприятен отговор”. И в началото на 1813 г. на 21 годишна възраст Фарадей бил назначен от Хъмфри Деви като асистент в лабораторията на Кралския институт. На 22 годишна възраст младият учен заминава зад граница заедно с Деви, чиято слава се разнасяла в цяла Европса и това му давало възможност свободно да пътешества из Франция. Разрешението да пътува Деви получава независимо от това, че Англия била във война с Наполеон.. По време на пътешествието във франция, и Италия и на връщане през Германия и Белгия,, продължило година и половина Деви се срещнал с много учени и поставил редица експерименти със съдействието на своя асистент Фарадей. В Париж идентифицирал нов химически я елемент Йод. В Генуа правил опити с рибата Скат способна да „ генерира „ мощни електрически импулси.. във вещество дадено му от Ампер, във Флоренция потвърдил опит доказващ че диамантът е въглерод.
В източниците се отбелязват три важни събития в живота на Фарадей разделени наприблизително през 10 годишен интервал от време.; първото е пътешествието с Деви в Европа, започнало през 1813г. Сам големият учен Деви заявява, че най-голямото му откритие в живота е Майкл Фарадей През 1823г. Фарадей е бил избран за член на Лондонското кралсо дружествоя; факт който представлявал признание за неговото положение в науката. На 41 годишна възраст, през 1831 г. той прави откритие, което остава завинаги в аналите на научната летопис.- регистрирал явлението електромагнитна индукция
След изобретяването на елемента на Волт около 1800 година, започнали да се развиват експериментални работи с използването на постоянен електрически ток. Фарадей проявява особен интерес към откритието на датския физик Х.К.Оерщед, съгласно което проводник с ток може да отклонява магнит (например стрелката на компас), не след дълго след това се насочва към подробно изследваните физични закони на френския физик и математик Ампер, имащи отношение към това явление. Силата на взаимодействие между ток и магнит се дава със закона на Био-Савар, наименован на имената на френските физици Жан Батист Био и Феликс Савар. Строго точните и логични разсъждения на Фарадей го довели до откриването на електромагнитната индукция Те могат да се формулират така;1. Един магнит действа на друг магнит. 2.електрическият ток може да създава магнитно поле, 3. Електрическия ток може да влияе на друг електрически ток. 4. За да се получи завършена картина не може ли по някакъв начин да се създаде електрически ток с помощта на магнит, т.е да се осъществи действие, обратно на посоченото в точка 2.!?
Майкл Фарадей по време на лекция
Отговорът на въпроса идва с откритието на Фарадей за електромагнитната индукция, но този отговор не идва изведнъж, а след ноколо годин, чак в 1831 г. За да достигне до този отговор Фарадей е провел редица експерименти. Той се мъчел да установи взаимовръзката между явленията, но безуспешно и едва на 29 август 1831 г. когато бил почти на 40 години настъпил момента на тримфалния успех. Той открил, че магнитното поле трябва да се движи или да се мени по големина, за да възниква електричен ток в обкастта на действие на полето В епохата в която живее Фарадей, това не било толкова очевидно, тъй като постоянният електрически ток, както показали Оерщед и Ампер. пораждал стационарно магнитно поле в пространството около веригата, в която той течал. По същия начин електрически заредено тяло може да индуцира заряди в други, разположени на близо.тела. И постоянният магнит, чиито свойства могат да остават неизменни в течение на много години, също ще действа с постоянна сила на друг магнит или къс желязо. При успешния опит, регистриращ магнитна индукция, Фарадей осигурил необходимото изменение на магнитния поток, като включва и изключва електроческия ток в намотка, навита в определен участък от железен пръстен. При това той забелязал появата на индуциран електрически ток в друг проводник, намотан в противоположния участъкна пръстена. Така Фарадей успял да покаже, че протичането на ток в една бобина може да предизвика протичането на ток закратко време в друга бобина, ако двете бобини са свързани помежду си с някакъв магнитен материал-в случая железен пръстен. По този начин той успешно изпробвал първия електрическио трансформатор. Попаднал във вярната посока на своите експерименти, ученият продължил експериментите и най после на 17 пктомври 1831г. той за пръв път получава електрически ток с помощта на тънък магнит. На 28 октомври записва в дневника си как е поставил експеримента си и заключава; ”....заставих меден диск да се върти между полюсите на големия подковообразен магнит на Кралското дружество.. Оста и точката от края на диска бяха съединени с галванометър. Стрелката на галванометъра се движи при въртенето на диска....” Toзи експеримент се оказва с фундаментална значимост, тъй като става базисна основа на цяла научна област, наречена електромагнетизъм, свързана и с последвалото бързо развитие на техниката. Фарадей създава праобраза (прототипа на първия трансформатор и първата динамомашина. Неговите експериментални работи 40 години по-късно са в основата за създадената от Джеимз Кларк Максуел теория на електромагнитното излъчване, благодарение на която се осъществява възможността от използване на радиовълните за връзка и други цели. Другата област в която Фарадай има приноси към науката е свързана с електролизата, т.е изучаването на химичното действие на електрическия ток. През 1834 г, той въвежда нова терминология за електрохимичните явления, като въвежда понятията електрод, т.е анод и катод, термините аниони и катиони, електролит за означение на разтвора, подложен на химическо разлагане- електролиза като наименование на самия процес на разлагане. При това продуктите от разлагането могат да бъдат събрани с такава точност, че да станат превъзходно и ценно средство за измерване на количеството електричество ”Измервателните уреди, той нарича ”волтаелектромери”, получили по-късно наименованието волтмери. Фарадей дава описанието на 5 различни конструкции на такива уреди. Изследванията му в областта на електролизата получава признанието на ушените и дава тласък за развитието на този важен клон от физиката и химията. При своите експерименти Фарадей е изненадващо учуден от сходството между волтметър и кондензатор. Ако към две срещуположни стени на парче лед се поставят два заредени електрода се получава кондензатор. Той достига до извода, че частиците на дадено тяло, било то изолатор или проводник са съвършени проводници, които в обикновено състояние не са поляризирани, но могат да се поляризират под действието на съседни заредени частици. Заредено тяло, поставено в изолирана среда, поляризира нейните частици слой след слой. Тези идеи на Фарадей за поляризацията по-късно са по късно са доразвити от италианския физик О.Ф.Моссоти
Майкл Фарадей по време на опити в лабораторияпта
През 1845 г. Фарадей прави редица магнитооптични опити и прави откритие на ново явление. При пропускане на ток през намотките на електромагнитната равнина на поляризация на светлината се завъртат. Като наблюдавал магнитооптичните явления Фрадей достигнал до извода, че се изменя вътрешната структура на тялото поставено в магнитно поле. През 1845 г той прави още едно голямо откритие,оказало се последно, а именно къс от тежко стъкло, поставено пред полюсите на мощен магнит изпитва слабо отбллъскване и изучава това явление. Той установява, че откритото свойство на тежкото стъкло притежават много други твърди тела, течности, много газове, както и тъканите на човешкото тяло. Всички тия тела той нарича диамагнетици. След продължителни изследвания установява, че всички тела са или парамагнетици или диамагнетици и че неутрални тела не съществуват. С дуги думи установява, че няма тела, които не се притеглят или отблъскват от полюсите на много силен магнит. Хипотезата на Фарадей , че под действието на полето, молкулите на диамагнитните вещества под действието на полето се намагнитват в посока на намагнитване на парамагнитните вещества. е обоснована в теорията на Ланжвен. през 1905 г Фарадей става директор на лаборатория в Кралския институт, след избирането му в Лондонското Кралскйо дружество през 1825 г. През 1833 г – той става професор в катедрата по химия на Кралския институт.. През това време продължава да се занимава с изследователскка и организаторска научна дейност и с четене на влекции.. В източниците се съобщава, че през своя живот Фарадей е чел много лекции. Последната му лекция е била на 20 юни 1862 г.,когато той е бил на 70 годишна възраст. Майкл Фарадей умира на 75 годишна възраст на 25 август 1867 г. Днес учените определят Фарадей предимно като експериментатор,, а Максуел –за теоретик Главните постижения на тия учени са –електромагнитната индукция и всичко свързано с нея на Фарадей и електромагнитната теория, създадена от сънародника на Фарадей- Максуел. Признание за неговите приноси и заслуги са свързаните с името му две единици; числото (константата) на Фарадей, определящо големината на електрическия заряд, който трябва да премине през електролит, за да се отдели стандартно количество (1 мол) вещество, и фарадът- основна и важна единица за измерване на електрическия капацитет в международната система от единици. Интересно е да се отбележи мнението на Фарадей за учения; „ Ученият трябва да бъде човек, който се стреми да изслуша всяко предложение, но сам определя вярно ли е то.. Външните признаци на явленията не трябва да се свързват с разсъжденията на учения, в него не бива да съществува любима хипотеза. Той е длъжен да бъде извън школи и да не се порекланя пред авторитети!?. Той трябва да се отнася с уважение не към личностите, а към предметите (фактите). Истината трябва да бъде главната цел на неговите изследвания. Ако към тези качества се прибави още едно-трудолюбието, той може да се надява да успее да повдигне завесата на храм на Природата”. Според приемника на Фарадей на поста директор на Кралския институт Джон Тиндал, Фарадей е бил повече философ- той е „бил пророк и често е работел по вдъхновение, срещайки разбиране само у онези, които съчуствено са се отнасяли към него”. Със своите знаменити изследвания и открития Макл Фарадей оставя трайна, значима и незалечима следа в науката и дава тладсък на нейното по нататъшно развитие. Забележка. Материалът е подготвен като са ползувани специализирани научни и биографични източници от книжен носител Подготвил; д-р инж.Богомил Великов Колев
На 22 септември се навършват 220 години от рождението на бележития английски физик Майкл Фарадей. Той е роден през 1791г. в някогашното малко селце Нюигтонски полигон, понастоящем намиращо се в централната част на Лондон. Баща му Джеймз Фарадей бил ковач. Материалното положение на семейството не било добро. Случвало се е в някои години малкият Майкл да се храни само с хляб. Определени знания по четене ,писане и математика придобива в началното училище. Той расте между хора, които са изкарвали прехраната си с тежък физически труд.. На 12 годишна възраст Майкл става разносвач в книжарски магазин, по-лъсно –подвързвач в същия магазин Тук има възможнодст да чете книги с научна тематика.
Когато Фарадей бил на около 19 години, някой си г-н Денс, посетител на книжарницатса му дал билети за изслушване на цикъл от 4 лекции на професора по Химия в Кралския институт в Лондон Хъмфри.Деви, който бил великолепен лектор Това става повратно точка в неговия живот. Желанието му да се занимава с наука до такава степен го завладява, че той се обръща с „отворено писмо” към сър Джоузеф Бенкс - председател на Лондонското кралско дружество. Независимо, че молбата му била оствена без поседствие, пренебрежителното отношение не обезкуражило младия Фарадей и той се обърнал към самия професор Деви.член на кралсия институт в Лондон, като му пратил записки от неговите лекции които бил слушал.и не след дълго получава „ доброжелателен и благоприятен отговор”. И в началото на 1813 г. на 21 годишна възраст Фарадей бил назначен от Хъмфри Деви като асистент в лабораторията на Кралския институт. На 22 годишна възраст младият учен заминава зад граница заедно с Деви, чиято слава се разнасяла в цяла Европса и това му давало възможност свободно да пътешества из Франция. Разрешението да пътува Деви получава независимо от това, че Англия била във война с Наполеон.. По време на пътешествието във франция, и Италия и на връщане през Германия и Белгия,, продължило година и половина Деви се срещнал с много учени и поставил редица експерименти със съдействието на своя асистент Фарадей. В Париж идентифицирал нов химически я елемент Йод. В Генуа правил опити с рибата Скат способна да „ генерира „ мощни електрически импулси.. във вещество дадено му от Ампер, във Флоренция потвърдил опит доказващ че диамантът е въглерод.
В източниците се отбелязват три важни събития в живота на Фарадей разделени наприблизително през 10 годишен интервал от време.; първото е пътешествието с Деви в Европа, започнало през 1813г. Сам големият учен Деви заявява, че най-голямото му откритие в живота е Майкл Фарадей През 1823г. Фарадей е бил избран за член на Лондонското кралсо дружествоя; факт който представлявал признание за неговото положение в науката. На 41 годишна възраст, през 1831 г. той прави откритие, което остава завинаги в аналите на научната летопис.- регистрирал явлението електромагнитна индукция
След изобретяването на елемента на Волт около 1800 година, започнали да се развиват експериментални работи с използването на постоянен електрически ток. Фарадей проявява особен интерес към откритието на датския физик Х.К.Оерщед, съгласно което проводник с ток може да отклонява магнит (например стрелката на компас), не след дълго след това се насочва към подробно изследваните физични закони на френския физик и математик Ампер, имащи отношение към това явление. Силата на взаимодействие между ток и магнит се дава със закона на Био-Савар, наименован на имената на френските физици Жан Батист Био и Феликс Савар. Строго точните и логични разсъждения на Фарадей го довели до откриването на електромагнитната индукция Те могат да се формулират така;1. Един магнит действа на друг магнит. 2.електрическият ток може да създава магнитно поле, 3. Електрическия ток може да влияе на друг електрически ток. 4. За да се получи завършена картина не може ли по някакъв начин да се създаде електрически ток с помощта на магнит, т.е да се осъществи действие, обратно на посоченото в точка 2.!?Майкл Фарадей по време на лекция
Отговорът на въпроса идва с откритието на Фарадей за електромагнитната индукция, но този отговор не идва изведнъж, а след ноколо годин, чак в 1831 г. За да достигне до този отговор Фарадей е провел редица експерименти. Той се мъчел да установи взаимовръзката между явленията, но безуспешно и едва на 29 август 1831 г. когато бил почти на 40 години настъпил момента на тримфалния успех. Той открил, че магнитното поле трябва да се движи или да се мени по големина, за да възниква електричен ток в обкастта на действие на полето В епохата в която живее Фарадей, това не било толкова очевидно, тъй като постоянният електрически ток, както показали Оерщед и Ампер. пораждал стационарно магнитно поле в пространството около веригата, в която той течал. По същия начин електрически заредено тяло може да индуцира заряди в други, разположени на близо.тела. И постоянният магнит, чиито свойства могат да остават неизменни в течение на много години, също ще действа с постоянна сила на друг магнит или къс желязо. При успешния опит, регистриращ магнитна индукция, Фарадей осигурил необходимото изменение на магнитния поток, като включва и изключва електроческия ток в намотка, навита в определен участък от железен пръстен. При това той забелязал появата на индуциран електрически ток в друг проводник, намотан в противоположния участъкна пръстена. Така Фарадей успял да покаже, че протичането на ток в една бобина може да предизвика протичането на ток закратко време в друга бобина, ако двете бобини са свързани помежду си с някакъв магнитен материал-в случая железен пръстен. По този начин той успешно изпробвал първия електрическио трансформатор. Попаднал във вярната посока на своите експерименти, ученият продължил експериментите и най после на 17 пктомври 1831г. той за пръв път получава електрически ток с помощта на тънък магнит. На 28 октомври записва в дневника си как е поставил експеримента си и заключава; ”....заставих меден диск да се върти между полюсите на големия подковообразен магнит на Кралското дружество.. Оста и точката от края на диска бяха съединени с галванометър. Стрелката на галванометъра се движи при въртенето на диска....” Toзи експеримент се оказва с фундаментална значимост, тъй като става базисна основа на цяла научна област, наречена електромагнетизъм, свързана и с последвалото бързо развитие на техниката. Фарадей създава праобраза (прототипа на първия трансформатор и първата динамомашина. Неговите експериментални работи 40 години по-късно са в основата за създадената от Джеимз Кларк Максуел теория на електромагнитното излъчване, благодарение на която се осъществява възможността от използване на радиовълните за връзка и други цели. Другата област в която Фарадай има приноси към науката е свързана с електролизата, т.е изучаването на химичното действие на електрическия ток. През 1834 г, той въвежда нова терминология за електрохимичните явления, като въвежда понятията електрод, т.е анод и катод, термините аниони и катиони, електролит за означение на разтвора, подложен на химическо разлагане- електролиза като наименование на самия процес на разлагане. При това продуктите от разлагането могат да бъдат събрани с такава точност, че да станат превъзходно и ценно средство за измерване на количеството електричество ”Измервателните уреди, той нарича ”волтаелектромери”, получили по-късно наименованието волтмери. Фарадей дава описанието на 5 различни конструкции на такива уреди. Изследванията му в областта на електролизата получава признанието на ушените и дава тласък за развитието на този важен клон от физиката и химията. При своите експерименти Фарадей е изненадващо учуден от сходството между волтметър и кондензатор. Ако към две срещуположни стени на парче лед се поставят два заредени електрода се получава кондензатор. Той достига до извода, че частиците на дадено тяло, било то изолатор или проводник са съвършени проводници, които в обикновено състояние не са поляризирани, но могат да се поляризират под действието на съседни заредени частици. Заредено тяло, поставено в изолирана среда, поляризира нейните частици слой след слой. Тези идеи на Фарадей за поляризацията по-късно са по късно са доразвити от италианския физик О.Ф.Моссоти
Майкл Фарадей по време на опити в лабораторияпта
През 1845 г. Фарадей прави редица магнитооптични опити и прави откритие на ново явление. При пропускане на ток през намотките на електромагнитната равнина на поляризация на светлината се завъртат. Като наблюдавал магнитооптичните явления Фрадей достигнал до извода, че се изменя вътрешната структура на тялото поставено в магнитно поле. През 1845 г той прави още едно голямо откритие,оказало се последно, а именно къс от тежко стъкло, поставено пред полюсите на мощен магнит изпитва слабо отбллъскване и изучава това явление. Той установява, че откритото свойство на тежкото стъкло притежават много други твърди тела, течности, много газове, както и тъканите на човешкото тяло. Всички тия тела той нарича диамагнетици. След продължителни изследвания установява, че всички тела са или парамагнетици или диамагнетици и че неутрални тела не съществуват. С дуги думи установява, че няма тела, които не се притеглят или отблъскват от полюсите на много силен магнит. Хипотезата на Фарадей , че под действието на полето, молкулите на диамагнитните вещества под действието на полето се намагнитват в посока на намагнитване на парамагнитните вещества. е обоснована в теорията на Ланжвен. през 1905 г Фарадей става директор на лаборатория в Кралския институт, след избирането му в Лондонското Кралскйо дружество през 1825 г. През 1833 г – той става професор в катедрата по химия на Кралския институт.. През това време продължава да се занимава с изследователскка и организаторска научна дейност и с четене на влекции.. В източниците се съобщава, че през своя живот Фарадей е чел много лекции. Последната му лекция е била на 20 юни 1862 г.,когато той е бил на 70 годишна възраст. Майкл Фарадей умира на 75 годишна възраст на 25 август 1867 г. Днес учените определят Фарадей предимно като експериментатор,, а Максуел –за теоретик Главните постижения на тия учени са –електромагнитната индукция и всичко свързано с нея на Фарадей и електромагнитната теория, създадена от сънародника на Фарадей- Максуел. Признание за неговите приноси и заслуги са свързаните с името му две единици; числото (константата) на Фарадей, определящо големината на електрическия заряд, който трябва да премине през електролит, за да се отдели стандартно количество (1 мол) вещество, и фарадът- основна и важна единица за измерване на електрическия капацитет в международната система от единици. Интересно е да се отбележи мнението на Фарадей за учения; „ Ученият трябва да бъде човек, който се стреми да изслуша всяко предложение, но сам определя вярно ли е то.. Външните признаци на явленията не трябва да се свързват с разсъжденията на учения, в него не бива да съществува любима хипотеза. Той е длъжен да бъде извън школи и да не се порекланя пред авторитети!?. Той трябва да се отнася с уважение не към личностите, а към предметите (фактите). Истината трябва да бъде главната цел на неговите изследвания. Ако към тези качества се прибави още едно-трудолюбието, той може да се надява да успее да повдигне завесата на храм на Природата”. Според приемника на Фарадей на поста директор на Кралския институт Джон Тиндал, Фарадей е бил повече философ- той е „бил пророк и често е работел по вдъхновение, срещайки разбиране само у онези, които съчуствено са се отнасяли към него”. Със своите знаменити изследвания и открития Макл Фарадей оставя трайна, значима и незалечима следа в науката и дава тладсък на нейното по нататъшно развитие. Забележка. Материалът е подготвен като са ползувани специализирани научни и биографични източници от книжен носител Подготвил; д-р инж.Богомил Великов Колев
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
