Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2010 12:18 - Променя ли се климатът!?
Автор: bogomil Категория: Технологии   
Прочетен: 3593 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 13.08.2010 19:05


 Относно: актуален материал на тематa ” Към глобално затопляне или застудяване се променя  климатът на Земята”               Уважаема читатели, Преди няколко дни средствата за масова информация отново алармираха; че не след много дълго време средната температура в нащите райони ще се повиши с около 2-2,5 градуса  по Целзий, а след повече от 50 години и към края на века -с около 3-3,5 градуса по Целзий. Нашите райони на Балканите, респ., българските земи независимо от многото валежи тази година ще бъдат застрашени от катастрофални суши, крайно лоши реколти...  Дали това е свързано с комерсиални цели, т.е.  с проблемите на БАН,  с финансирането, особено с изследванията относно предсказване на времето, за да ни стряскат с такива отчайващи прогнози или това е поредната  некоректна информация, по скоро търсене на журналистическа сензация !? Тази информация предсказва много нерадостно, отчайващо бъдеще, буквално гибелна катастрофа от глобален или регионален мащаб, Дали става дума за временни колебания, свързани с времето или тендеции към трайни промени на климата!?!?  Представям  един актуален и интересен за читателската аудитория  (Обществото) материал, относно проблема с Глобалното затопляне. Материалът съдържа най-нови виждания по проблема с климата. Той е написан на популярен и лесно разбираем език и е публикуван от моя скромна милост на книжен носител , а именно в списание; "Вселена, наука и техника", бр.8, 2008 г. стр.38-43. Тук са включени и някои допълнения с нова информация.
.
 С уважение д-р инж. Богомил Великв Колев     ВЪЗМОЖНИ ЛИ СА РЕЗКИ ПРОМЕНИ НА  КЛИМАТА               В края на ХХ и началото на ХХI век започна много да се говори, пише и обсъжда по проблемите на климата. Срещат се в различните източници и противоположни становища; от ново затопляне, до ново цикъл на захлаждане. Миналата година преди лятото учени от НАСА съобшиха, че следва най-горещото лято от 400 години насам и това се потвърди. През настоящата година пък зимата доста продължи и навлезе в пролетта. Неотдавно по време на Конференция в Копенхаген учени прогнозираха, че през 21 век ще настъпят големи промени глобални на климата, които ще доведат до гибелта на много видове от флората и фауната, и едва ли не Човекът като биологиен вид ще бъде обречен на гибел, следствие глобалното затопляне!? До такъв извод са достигнали учени от Калифорнийския университет при сравняване на данните от математически модели със състоянието на ледовете в Арктика.. Според тях до края на настоящия век (дори определят дадата- септември 2099г) арктическите ледове ще се разтопят. Съгласно научни източници, учени от САЩ, Германия, Франция и Австралия и др. смятат, че към края на века нивото на океаните ще се повиши  значително, следствие топенето на ледвете, като се посочват от отделни изследователски екипи различни данни; от 75-190 см, до 2,5-2,7 меетра. Има и още по-страшни прогнози. Топенето на ледовете в Гренландия може да повиши нивото на океана с 7 (седем) метра!? При своите прогнози учените най-често се позовват на наблюдения със сателити, които сочат, от края на ХХ век и началото на настоящия, Гренландя губи по 200-300 кубически метра замръзнала вода годишно. Установено е, че замръзналата вода на този остров възлиза на 2,5 милиона кубически метра, т.е съставлява около 12 % от водата на Планетата намираща се под формата на лед и сняг. Специалистите предупреждават, че не се обръща достатъчно внимание на наблюдението на поведението на ледовете в Арктика и Гренландия. Има прогнози, според които ледовете в Антаркрида ще останат без промяна, дори при повишаване на температурата с 3-5 градуса по Целий, когато започне активното топене на ледовете на Гренландия.(Тия дни се появи информация за нов откъснал се огромен леден блок от ледовете на Гренландия с площ 250  квадратни километра, който като айзберг започва да  дрейфа из океана и безспорно да оказва влияние върху времето, наред с някои други фактори, за които ще стане дума по-долу. Подобни процеси се наблюдават и в Антарктида) .От друга страна има съобщения на международен екип от учени, който твърди, че изригването на вулканите оказва охлаждащ ефект, особено на тропиците, макар че и те съобщават за определено намаляване на този ефект през ХХ век. Впрочем това се потвърждава с данни от историята.и с най-новото изригване на вулкана в Исландия, свидетели на което сме всички ние, на какво разстояние се разпространи газопраховият облак и до какво доведе. Изригването на Везувий, Етна и други вулкани се е отразило на околната среда чак до Англия и остров Исландия. Обяснението е логично. Охлаждащият ефект се дължи на твърди частици от прахогазовите емисии (ПГЕ), които излизат от вулканите и по този начин като гъсти и непрогледни облаци силно намаляват слънцегреенето. Подобни ефекти са наблюдавани и в Азия - например в Индонезия през 1816 година, (а пък и в наше време), след изригване на вулкан, когато ниските температури през лятото са унищожили огромна част от реколтата. При своите наблюдения някои специалисти използват различни методи; например изследване измененията на пръстените на дърветата, изследване на алпийските ледници и изменнията в кораловите рифове.. При понижение на температурата, дърветата растат по-бавно, а изотопите на кислорода в коралите и ледниците се променят. Резултатите от изследвания от Колумбийския и други университети са показали, че температурата в по-малките географски ширини, след големи вулкански изригвания.се понижава в продължение на няколко години. Случайни ли са тази година рекордните валежи и наводнения, след изригването на вулкана в Исландия, която е близо и до ледовете на Гренландия!?  ПГЕмиси , частиците в тях  изпълняват ролята на зародиши при кондензация на парите в облаците, т.е за формирането на дъждовни капки.. 
             Съгласно други научни източници, при проучване пресъздаващо климата, между предпоследния и последния ледников период, опиращо се на изследвания върху коралови рифове, ледници и др. се оказва, че преди 116000-129000 години температурата в Арктика се е повишила с 3-5 градуса в сравнение с настоящата. Затоплянето е станало причина за повишаване на водата във водните басейни с 5-6 метра. Обяснението се дава с топенето на ледовете в Арктика и Антарктида. Има сведения, според които топенето на ледовете е предизвикало библейския потоп.
И така променя ли се климатът и ако се променя в каква посока става този процес!?. Темата остава актуална. Съгласно конкретните науки, при опитите да се даде точен отговор на този актуален и приоритетен проблем е необходимо да се прави разлика между метеорологично време и климат. Учените са установили, че климатът е комплексно, обобщаващо, глобално понятие, включващо състоянието на; а) глобалната атмосфера, която е най-подвижна и активна, наричат я топлинен двигател. б) хидросферата - световните морета и океани. Тя е по-слабо подвижна и топлинно активна, дори инертна. Установено е, че горните водни слоеве контактуват с атмосферата при продължителност от месеци до години, а долните със закъснение от десетки до стотици години. в) криосфера. Това са почти неподвижните континентални и океански ледове. Твърди се, че около 90% от тях се намират в Антарктида, останалите в областите около Северния полюс и Гренландия. г) неподвижна суша със сложна  повърхност, която взаимодейства с атмосферата. В топлинно и хидрологично отношение тя е нееднородна. д) биосфера - растения и животни, намиращи се основно във въздуха, на повърхността на сушата, във водата и по-малко в почвата. е) определена е и т.н. Хомосфера. Това е човекът и неговата дейност. Тук се включва в права и обратна посока взаимодействието;   Човек(Ч)Общество(О)Природа(П)Производство(Пр)Потребление(По)               Независимо, че климатът е глобално понятие, специалиститите боравят и с  понятията регионален и локален (микро) климат. Прието е, че климатът може да се променя, когато настъпят промени в цялостната глобална комплексна гореизложена система. Ако тези промени са слаби, те могат да предизвикат кратки колебания –т.н „аномалии”. Ако са силни, могат да предизвикат трайни промени в климата. Често се говори и пише, че климатът се влошава или подобрява в зависимост само от температурните промени. Специалстите са на мнение, че само по един показател не може да се твърди дали промените са благоприятни или не. Понякога регионалните и локални метеорологични явления погрешно се окачествяват като промени в климата, а те в действителност са промени във времето. Факторите, които определят времето според специалистите са следните: а) външни-космически; Слънцето, като единствен (за сега) източник на енергия, периодичното движение на Земята в Слънчевата система и смяната на годишните времена, влиянието на Луната и другите планети. Тези фактори се определят като предвидими. б) вътрешни-земни или както ги наричат още геофизични: форма и размери, магнитно и гравитационно поле на Земята, скорост на въртене около оста й, маса,  вулканизъм,  вътрешно земни процеси, маса (обем) и състав на атмосферата, характер и свойства на земната повърхност (вода, суша, релеф и др.). в) Антропогенни фактори, дължащи се на човешката дейност,т.е на взаимодействието; ЧО ППр По.             Външните фактори могат да се приемат за сравнително постоянни или периодично променливи. Следователно, следва да се очаква, че основно влияние върху промените на климата могат да оказват земните - геофизичните и антропогенните фактори. За сега контролируеми и ограничени могат да бъдат антропогенните фактори.                         За изясняване на проблемите с климата, на настоящия етап и в бъдеще, специалистите се обръщат назад и в историята, т.е. в еволюцията на Земята и развитието на Човечеството. Безспорен е фактът, че към края на ХХ и началото на настоящия век учените се активизираха при изучаването на историята на ледниците сравнявайки информацията която постъпва от спътниците. Установени са 4 вида цикли: а) късопериодични - с продължителност около 100 години. б) междувековни - от 100 до няколко хиляди години; г) ледникови - от десетки до стотици хиляди години, д) геологични - от 100000 години нагоре. По мнение на учените, ние живеем в поредния междуледников период, който е започнал преди 14 000 години, макар че в близко време не се очаква ледникова епоха. Изследват се „отпечатъците”, които климатът е оставил в неживата и жива природа. Особено важни са тези оставени в дебелината на ледената покривка на Антарктида и Гренландия. На базата на сондажни изследвания на руската станция ”Восток” в Антарктида, при сондажи достигащи до 3623 метра е извадена ледена колона с възраст достигаща 427000 години и на ледовете на Гренландия е извадена колона дълга 2983 м, където възрастта на леда достига до 249 000 години. Резултатите от научните изследвания показват, че концентрацията на парникови газове (въглероден двуокис и метан) в Антарктида през последните 400000 г., ту се увеличавала, ту намалявала. Има сведения, че през последните 800000 години периодите на понижена концентрация на въглеродния двуокис, съвпада с ледниковите периоди. Парниковият ефект при нагряване на окенската вода, според специалисти е следствие от затоплянето, а не причина за него. И обобщават, щом  ледниковите епохи са се случвали в миналото, могат да се случат отново и в бъдеще.. В Гренландия са установени 20 епизода на интензивно затопляне на климата, протичали при по-продължителни цикли, които се сменяли със силно застудяване. (Така температурата в централните части на Гренландия паднала с 6 градуса по Целзий, а в друг случай се повишила с 10 градуса.. Преди 5000 г. внезапно затопляне превърнало Сахара от цветуща градина в пустиня.). Специалистите смятат, че ако плавно настъпващите предсказуеми ледникови епохи в обозримо време не заплашват Земята, респ. Човечеството, то резки промени в климата, подобни на посочените са напълно възможни. Смята се, че тази опасност е не по-малко опасна отколкото все още дискусионното бавно глобално затопляне. Твърди се, че когато действат един или повече основни фактори определящи климата и те преминат критичните си стойности, климатът „прескача” на друго нивo - нов климат. Такъв определящ ключов фактор най-често е топлинния (температурата). Според специалистите глобалното затопляне, за което сега се говори и пише толкова много би могло да активира някакъв такъв „скок” в климата на недалечното бъдеще. Изчислено е, че средната годишна тепература понастояшем се е повишила с 0,5 градуса.                         Установено е, че причина за такива климатични скокове на климата в миналото за Северното полукълбо на Земята (най-населеното и с развита икономика) е била т.н. Севернаоатлантическа океанска циркулация. При отслабване и прекратяване на топлите океански течения от юг на север, климатът в средногеографските ширини над континентите рязко е застудявал. Специалистите твърдят, че глобалното затопляне колкото и невероятно да звучи може косвено да наруши тази циркулация и да доведе до застудяване.           Влияние на Човешката дейност, т. е на антропогенния фактор върху климата          Може да се приеме, че в праисторическо време, когато все още е липсвал човешки разум, на Земята е съществувало определено относително равновесие (хармония) в Природата, т.е в Екосистемите. Все пак от мълниите, причиняващи горски пожари, изригванията на вулканите, изхвърлящи огромни количества прахогазови емисии (ПГЕ), космическите катастрофи (падане на метеорити) и други фактори е оказвано определено влияние върху климата, било то с отделяне на парникови газове при горенето, било чрез огромните ПГЕ, въздействащи върху околната среда. В началото, при появата на човека (човешкото общество), все още е имало равновесие в системата; ЧОП. С началото на масовото изсичане на горите (в Европа и Китай преди 8000 г.) и изгаряне на дървесината, наред с големите пожари, с развитието на селското стопанство и животновъдството и други дейности започва изпускането на много парникови газове. Вместо да пада концентрацията на тези газове ( основно въглероден двуокис и метан), както при предишните ледникови периоди тя се повишавала. До определен етап от развитието на Човечеството, относителното равновесие (хармония) се запазва. То започва да се нарушава бавно в началото на епохата на индустриализация и се активизира след научно техническата революция, особено след втората половина на ХХ век  Установено е, че до преди около 200 г. това повишаване на парниковите газове е довело до глобално затопляне с 0,8 градуса по Целзий. Това повишаване е било прикрито от естественото захлаждане на климата от орбиталните циклични промени, промяната на годишните сезони. Следователно, антропогенния фактор (свързан с човека) е оказвал влияние върху климата от много по-старо време, отколкото се е смятало до неотдавно. Установено е от специлисти, че ако не е съществувал този фактор, средната глобална температура би била с 2 градуса по Целзии по-ниска, от настоящата, а това би била температура характерна или близка до тази на ледниковия период. Смята се, че температурата на Земята преди 20000 г. е била с 5-6 градуса по-ниска от сегашната.              С обособявването на съвременната социално икономическа форма на живот, респ. с развитието на индустриалното произвдство, селското стопанство и транспорта , отношенията в системата ”ЧОППрПоПрогрес” силно се нарушават и те стават силно зависими едно от друго. Като резултат, в системата най-обобщено започват да се натрупват напрежения, освобождаването на които може да доведе до катастрофални процеси. Човечеството „разкапсолова” (разгада) голяма част от вътрешноземните процеси и ги изнесе на повърхността на Земята под формата на различни индустриални производстава, работещи на открито, а не „капсоловани” както е вътре в Земята. Внедряването на все по-нови и нови технологии в индустрията, селското стопанаство и транспорта, доведе до силно нарушаване на равновесието в екосистемите. Следователно, проблемите свързани с възможната промяна на климата (от парниковите газове) са тясно свързани с глобалната екология. Подложиха се на съмнение някои закони свързани с кръговрата в Природата. На схемата е показано съвсем обобщено и принципно как се нарушава равновесието и от къде идват основните източници на ПГЕ, респ. на парникови газове. Геология(Земя) социална формапроизводствоизнесени на повърхността Природа  (човекобщество) (произвпотребл.)        Биотехнологии, биопродукти -биосфера     разкапсоловане на вътреноземни процеси           Геотехнологии, геопродкти - -ноосфера                                                                                 Строителство,стр.материали –недра                                                                                               Металургия; метали сплави,                                                                                                         отпадни продукти                     -земна кора                   селско стопанство                                  Хим.индустрия, химикали   почва                                                                                                          отпадни продукти                вода                                                                                                    Физични произ. технологии въздух                                                                                                топло, ядрени ел. станции близък космос                                                                         лазерна, хладилна, ракет. и                                                                                                  друга техника. Отп. прод.                                     Транспорт                                                  Механика; машиностроене Биология                        -сухоземен                                                     отпадни продукти             растения             -въздушен                                                                                                 риби                                 -океаноморски                                                                              животни и птици                       В горната принципна схема, към гражданските идустриални технологии и продукти се включват военните технологии и индустрии, които са много по-опасни за околната среда, респ. за климата. Силното нарастване на емисиите от парникови газове създава опасност от глобално затопляне, което е коренно противоположно на съществуващото до неотдавно становище за наближаването на нов ледников период. Тази смяна, според специалистите, предизвиква недоверие у неспециалистите и обикновените хора. Ако действително наближава нов ледников период, то следвайки естественото редуване на предходните периоди, според специалистите, той би трябвало да започне преди около 5000 години, нещо което не се е случило, имено поради много по-раното влияние на антропогенните фактори (парниковите газове). В такъв случай възниква актуалния въпрос-неизбежно ли е прекомерното глобално затопляне!?. Все още не е даден убедителен категоричен отговор от учените и специалистите, макар че по проблема се работи много активно. Перспективите за климата обаче не са оптимистични. По данни на специализирани научни институции, ако не се предприемат мерки за ограничение на ПГЕ, респ. на емисиите от парникови газове, в края на ХХI век глобалното затопляне ще достигне 1,9 градуса по Целзий, а в края на ХХII век - 3,7 градуса. Ако се въведе ограничение на емисиите от парникови газове, затоплянето ще бъде съответно 1,5 и 2,2 градуса. (Повишаването на средната температура на Земята с около 2 градуса би предизвикала стопяване на ледовете, покачване нивото на окенската вода и заливане на определени територии от сушата - например Холандия и др) Учените се стремят да разработват достатъчно надеждни компютърни модели с отчитане влиянието върху климата на най-важните определящи фактори. Съгласно източници, съществуващите компютърни модели не отразяват замърсяването на атмосферата с ПГЕ, т.е с аерозолни частици от изригващите вулкани (и други земни природни процеси), които се разпространяват на огромни разстояния. Наблюдавани са регионални и локални климатични реакции. Подобни ефекти могат да се наблюдават и при катастрофи от космически характер (падане на метеорити), глобални пожари, евентуална ядрена (и друг вид) война, процеси съпроводени със задимяване на атмосферата (и настъпване на т.н. „ядрена зима”). Сред специалистите се бе появило понятието ”климатична бомба”. Установено е, че слаба страна на компютърните модели днес е, че те не дават представа за големината на регионалните и локални промени. Смята се, че парниковият ефект ще доведе до нееднакво повишаване на температурата по цялото земно кълбо. Най-голямо повишаване на температурата се очаква във високите географски ширини и то през зимата, докато в тропиците то ще бъде по-слабо. Това означава, че по проблемите на регионалните и локални промени трябва да се работи от всяка страна или съседни страни за конкретните области. Специалистите са убедени, че глобалното затопляне на фона на междуледниковите цикли е бавен процес. Това обаче може да предизвика вторични ефекти; например увеличаване на валежите на едни региони (до 50%) и намаление в други, нещо което вече практически се наблюдава. Топенето на арктическите ледове и дрейфането на айсберги в океана е факт, които влияе на валежите. Всичко това се отразява на екосистемите, на флората и фауната, на селското стопанство, респ. на хората. А това може да нанесе сериозни социални, здравни и икономически сътресения, съпроводени включително до миграция на населението, дори и до залез на цивилизации (историята помни такива - Изчезване цивилизациите на Атлантида, на Лемурия, на Маите и др.). На базата на гореизложеното, възможните „внезапни” изменения на климата са обезпокояващи и налагат необходимостта от вземане на незабавни мерки - например корекция. Тъй като емисиите от парникови газове са в тясна връзка с общите ПГЕ, то за предотваратяване на глобалното затопляне, респ. на промените в климата, за предотвратяване на сътресения и катастрофи, бъдещото развитие на индустриалните производства (особено тези моделиращи вътрешно земните процеси) се очертава да се извършват в следните основни насоки: 1. Връщане (създаване) на равновесие в Екосистемите в Природата, чрез осигуряване на възможности и условия на съответните науки, респ. производства в обратен ред на нарушеното равновесие, при координация взаимодеиствие и съгласуваност да оползотворяват напълно отпадните продукти от различните производства. Създаване на условия за ускоряване на процесите на регенерация, кръговрат и очистване (на въздух, вода, почва) на базата на различни взаимодействия, транспорт и движение на масите (предимно в атмосферата, дори и в хидросферата). Използване на водородната универсалност на Вселената, на космическите закони и механизми за регулиране на процесите на натрупване и изхвърляне (очистване), подобно на тези в системата „сърце-бял дроб-бъбреци” (респ. с използването възможностите на; вауума, атмосферното, повишеното налягане и други фактори). 2. Закриване на всички производства отделящи вредни ПГЕ в атмосферата. Или капсоловане (затваряне) на процесите от индустриалните производства в добре уплътнени, херметизирани агрегати и съоръжения, като всички източници на ПГЕ се свързват в единна аспирационно обезопрашителна система с висок КПД и оползорворяване на отпадните продукти, така както това е ставало в миналото, става и понастоящем вътре в Земята. Улавяне на парниковите газове. Решаване на наземните технологии в уредена със закон Хармония и възстановено равновесие в Природата. Пълен контрол и задължително Екоизпълнение на всички технологии на национално, регионално, континентално и глобално световно равнище. 3. Като се използват усвоените принципи и методи на приземните технологии, да се извършва околоземен контрол на неорганичната и органична Природа, управление и регулиране на процесите в атмосферата, хидросферата, почвата и на по-късен етап в глъбините на Земята. Контрол и регулиране на локалния, регионалния и континентален климат с технически и енергийни средства. В близък план - извършване на контрол и регулиране на валежите от облаците, напояване, борба с градушките и сланите, ускорено внедряване на алтернативни възобновяеми екологично чисти източници на енергия (слънчева, вятърна, от водни електроцентрали и др.). Създаване на компютърни модели с отчитане реалното въздействие на всички фактори и на по-късен етап постепенно преминаване към регулиране на климата (от топлотехическа гледна точка на Земята има необходимото за това; източници на топлина от земен и космичен произход-Слънцето, хладилници-полюсите с ледници, развита наука, технически средства, включитлно космически и т.н.). Осигуряване на възможност за подържане на баланс в химическия (структурния) състав, температура, налягане и други фактори необходими за нормално развитие на организмите, така както е закодирана информацията в ДНК при Творението на организмите в праисторическо време. Човечеството има пълна готовност и възможности за решаване на проблемите с климата и опазване на околната среда. При решаването на гореизложените актуални проблеми, всичко ще се определя от начина на организация, структуриране и ръководство на дейностите на национално, регионално, континентално и световно равнище. Тези проблеми са от съществено значение и за нашата страна, която изостава с ограничаването в някои отрасли на вредните ПГЕ, респ. на парниковите газове. Основната причина е наличното все още на старо оборудване и технологии в много производства, които функционират на открито и не се предприемат необходиите активни и ускорени мерки за ограничаване на вредните емиии, респ. на парниковите газове. Освен това връзката „наука-политика (управление) - бизнес-производство” не е на ниво. У нас световните и български научни достижения все още са далече от бизнеса и производството, макар че с европейските фондове по оперативната програма „Развитие на конкурентоспособността на Българската икономика ” 2007-2013 г., се правят опити за включване на научните институти в помощ на производството. Все още фирмите производители не са достатъчно запознати с тези проблеми и от гледна точка на печалбата избягват внедряването на новости. Това неизбежно рано или късно ще ги доведе до фалит или до закриване. На тазгодишната научна конференция в Копенхаген по проблемите на климатичните промени е заявено, че за да се предотвратят неприятните и опасни последствия от действието на парниковите газове (въглероден двуокис, двуазотен окис, озон, метан и др), които са основните причнители на глобалното затопляне, към 2010 година в атмосферата не бива да се допуска извхвърлянето на нито грам от тях. За да се реализира тази забрана е необходима незабавна воля и деиствия на пртавителства, наука, производители.и общество. Ако Човечеството желае да оцелее в хармония с Природата е необходимо да създаде нова активно действаща философия във всички сфери на материалния, социален, икономически пък и духовен живот. Ако се изпусне предоставеният шанс точно сега в началото на ХХI век, Човечеството може да се размине с оцеляването и да претърпи сериозни икономически, социални, здравни, екологически, дори космически сътресения и катастрофи. Забележка: Материалът е подготвен като са използвани най-нови материали от някои специализирани научни списания, както и собствени обобщени наблюдения и изследвания докладвани на научни международни конференции по Екология, т.е по опазване на околната среда и Планетата Земя.
              Какви са възможните пътища за решаване на този възможен глобален катастрофален процес!?. Възможно ли е да се контролира и регулира времето. и климата!? Отговор на тези и други интересни въпроси любознателните читатели и заинтересованите специалисти могат да намерят в моята монография / Богомил Великов Колев. "Материалознание и глобални проблеми". студентско изд. БПС(Авангард), София 2003. Монографията е депозирана в Президенството, Народното събрание, Министрството на образованието и науката, ЦУ на БАН., Министрството на околната среда и водите.  Може да се намери в нац. библиотека " Кирил и Методий".,Централната научнотехническа библиотека- София, в библиотеките на някои по-голени градове у нас и може да се закупи на много евтина цена в книжарницата на Висщия машинноелектротехнчески университет, София
                                                              Подготвил д-р инж. Богомил Великов Колев                   За контакти:          Е-mail:b.v.kolev@abv.bg  



Гласувай:
4



1. magnoliya - Много подробно написан материал!
12.08.2010 22:18
Беше ми много интересно. Може би преди няколко години бях чела нещо подобно в списание National geographic /много по-малко като обем/. Между другото там пишеше, че Добруджа след 50 години ще стане пустиня. Това щяло да стане чрез изветряне на почвата и постоянните ветрове. Направи ми огромно впечатление това, още повече когато след известно време две или три лета при нас беше голяма суша. Няма да сме живи да видим Добруджа като пустиня, но засушаването постепенно ще я направи такава.
цитирай
2. kleopatrasv - Много интересни факти, всъщност ...
13.08.2010 11:39
Много интересни факти, всъщност учените ги очакваха и преанализираха. Обяснението е различно от всяка една позиция, но истината е една и съща- очакват се природни катаклизми и предстоят много аномалии, стихии и бедствия. Да бъдем силни и да се подготвим, трябва да свикваме с температурните резки промени и с всички признаци за приближаващи опасности.
Поздрави, чудесен пост !
цитирай
3. bogomil - Благодаря ви Kleopatrasv!
13.08.2010 19:52
Уважаема Kleopatrasv,
Благодаря ви за коментара и за компетентно отразеното лично мнение, Има още по страшни научни прогнози, а именно "третата световна война ще се води за питейна сладка вода".

Недоумяващото при мен е, че отново случайно кликнах на "модерации" и там намерих този Ваш коментар, а след това се появи тук, където му е мястото. Коментарите по мои постинги необяснимо защо отиват в "модерации". Освен вашия коментар има коментари и на други блогери. Желая ви приятна вечер.

с поздрав, уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2026835
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031