ЛЯТНАТА СВ. АННА               Съгласно българският православен календар, празникът на лятната Св. Анна се чества на 25 юли. Празникът Успение на Св. Анна е посветен на светицата, произхождаща от Аароновия род. Тя била омъжена за Йоаким - наследник на племето Давидово. Анна и нейният съпруг живеели в Назарет. Те били много хуманни хора; щедри, милосърдни, но нямали деца. Според преданието, веднъж, когато работела в градината, Анна видяла на едно лаврово дърво малки птиченца. Тогава тя се разчуствала и изпратила сърдечна молба до Бога да я дари с дете. Като чул нейната трогателна и настойчива молба, Бог изпратил ангел от небесата да й съобщи, че тя вече е заченала В резултат, на бял свят дошла Мария - бъдещата майка на Исус Христос. Според библейското повествование, с течение на времето Св. Дева Мария става един от главните християнски символи на майчинството. Тя е смятана за покровител на родилките и миньорите, на брака, на майчинството, на семейството, на бременните, девиците и вдовиците. Този празник според традициите и преданията е наречен от народа Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина.  Съгласно източници от българската съкровищницата на народни умотворения, традиции, празници, ритуали и др., летният празник на Св.Анна е по-разпространен в Западна Българияя и в Родопите. Например; съгласно проучванията отразени в източници, в района на Асеновград е възприето да се смята, че денят на Св. Анна е свързан с края на лятото. В средните Родопи пък, жените почитат светицата като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. По време на празника на Св. Анна нищо не се работи; не се мие и пере, не се плете и шие, за да могат жените да износят плода и лесно да родят. Съгласно поверието; ако „трудна жена работи на Св.Ана, тя ще пометне”. Затова на този ден бременните жени и младите булки отиват на църква, там палят свещи пред иконата на светицата и оставят в нейна чест дарове-пари, цветя, ризи, кърпи, покривки, чорапи и др. След службата в църквата майките раздват прясно приготвени пити в двора на присъстващите в църквата на съседите и в махалата за здраве на своите деца. Съгласно поверието „Св.Анна предпазва малките деца от „огън”- треска и висока температура”             Жените и децата в някои райони на Източна България, на празника на лятната Св. Анна излизат по поляните и берат лековити треви, които изсушават и съхраняват за цяла годината. С отвара от тези треви-билки се мият при различни заболявания. Според преданията, в Западна България в навечерието на празника стопните на село извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници, житомамници, които крадат от чуждата реколта. Те обикалят нивите си или преспиват в тях, за да попречат на злите жени да оберат тяхното жито.  В района на Благоевград,  в деня лятната Св. Анна се организира „оброк”. Това е ритуал - служба съпроводен с курбан. Участие вземат всички от рода. Жертвоприношението е посветено на Св. Анна, която трябва да предпази посевите и цялата реколта от пожари и градушка. В Кюстендилския край, лятната Св. Анна се нарича ”Опърлия” и се почита за предпазване от огън и пожар.   Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани исторически източници от богатата съкровищница на българскoто народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, народен календар, традиции и празници.. Подготвил.д-р Богомил Великов Колев,София                     За контакти:      Е-mail:b.v.kolev@abv.bg