
Прочетен: 4070 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 25.06.2010 21:19
ХИПОТЕЗА ОТНОСНО ПРОИЗХОДА И ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЗЕМЯТА
Д-р инж. Богомил Великов Колев
Въведение
При всички съществуващи немалко хипотези за произхода и еволюцията на Вселената, респ. на Земята (планетите) се изключва фундаментално - философски подход базиращ се на съвременните схващания за агрегатните състояния на веществото, а именно: плазмено, газообразно, течно и твърдо. [2,8-14] При внимателен анализ се установява, че те съответстват на ”примитивните” древни четири стихии: огън, въздух, вода, земя [2,7,17-21]. От горните агрегатни състояния са възникнали следните съвременни науки: плазмена металургия и заваряване на металите и сплавите /материалите/, вакуумна и газова металургия (материалознание), металургия (материалознание) при високо и атмосферно налягане, металофизика /физика на материалите/, металознание /материалознание/, термична обработка на металите /материалите/, леярство, обработване на металите чрез пластична деформация и др.[1-3] Тези науки, събират и обобщават знания от всички фундаментални науки: механика, физика, химия, геология и техни междинни класификации. [2-7] Съгласно анализи на автора при философска класификация на науките [4-7] материалознанието (металургичните науки) могат да се поставят между фундаментално философските гиганти; химия и геология (космология) [2]. И от тук идват техните приноси. Следователно, тези науки могат да дават отговори на редица въпроси, свързани с произхода и еволюцията на Земята, респ. на планетите, свързано с процесите на кристализация и формиране на профила, с някои катастрофални процеси, като потоп, потъване и издигане на земни маси, потъване на Атлантида и друга суша, вулканизъм, земетресения, произход на живота, на горивата и др. Те могат да предлагат и решения за преодоляването на някои глобални проблеми като екологичните. [2, 22-26].
Проблемите свързани с произхода, процесите и структурата на Земята /планетите/ и нейната еволюция са свързани с възникването и решаването на неотложните актуални проблеми по опазването на околната среда. [2,22-26]. Основните процеси, които се извършават в Микро и Макрокосмоса се свеждат до влиянието на трите основни фактора: химически състав, температура и налягане. [1-3,22-26]. Ако се опрем на натрупаното познание от Материалознанието и проследим процесите на охлаждане, т.е на понижаване на температурата и налягането в разширяващата се Вселената след “Големия взрив” може да се даде задоволителен отговор на редица загадки, неизяснени, спорни и дискусионни въпроси. С помощта на познанията от материалознанието /металургичните науки/ с повишаване на температурата и налягането в дадена материална система /вещество/ могат да се моделират процеси, достигайки до “Големия взрив” и обратно с тяхното намаляване след него, достигайки до състояние отговарящо на нашите дни [1-3 ].
Учените са установили, че преди около 15(20) милиарда години Вселената е била съсредоточена в много малки граници /сфера, макар че това се оспорва от някои автори/ с висока плътност равна на атомното ядро и температура над 100 милиарда градуса /по Келвин/. Колосално високи налягания, напрежения и нестабилно състояние. Поради някакви неясни причини /вероятно от бурното взаимодействие между елементарните частици/ сферата преминава в неустойчиво състояние и взрив, известен като ”Големия взрив”. Температурата и налягането започват да спадат. Следват процеси свързани с охлаждане и разширение на сферата под влияние на разликата в налягането. Наличие в начално разширяващата се Вселена на вещество и лъчене от елементарни частици /електрони, позитрони, неутрони, фотони, неутрино, анти неутрино/. Лъченето преобладава над веществото, както преди “Големия взрив” /за ориентировъчна образна нагледност може да се приеме плазменотo състоянието на Слънцето/. С понижаване на температурата /около 10 милиарда градуса по Келвин/ и на налягането елементарните частици се превръщат в енергия. От материалознанието е известно, че охлаждането на една материална система /особено при преминаване от едно агрегатно състояние към друго/ е свързано с отделяне на вещество и енергия, което също може да влияе на разширяването. [1-3]. При температура около 300 милиона градуса по Келвин ядрените реакции спират. Създават се условия за раждане на първия химически елемент - водород. След него се създават условия за раждането на другите химически елементи и за взаимодействия между тях. Най-решаващ дял в строежа на Вселената има водородът/. Установено е, че днес Вселената съдържа около 75% водород и 22% хелий. Говори се за водородна универсалност на Вселената/ [27]. Следователно, достига се до извода, че водородът се оказва прародител на всички химически елементи, на формиращото се вещество и енергия, и според настоящия анализ, вероятно и на живота. Химическият състав на междузвездния газ е подобен на състава на външните слоеве на звездите. Това са атомите на водорода и хелия, на металите, молекули на съединения, изградени от атоми на въглерода и водорода, на въглерода и азота и т.н. С това биха могли да се потвърдят аналитично условните основни принципни процеси съгласно фиг.1.
С понижаване на температурата и налягането последователно се преминава от едно агрегатно състояние към друго, /от високотемпературна и низко температурна плазма към газообразно състояние/, фиг.1. С отделянето на вещество и енергия от лъченето се създават предпоставки за формирането на галактики, звезди и планети. Преминаването от газообразно, към течно състояние е свързано с кондензация, т.е с вероятното начално формиране на небесните тела в сфери /известно е, че капката, респ. сферата е най-устойчивата геометрична форма/. Следва натрупване на материя върху формираните сфери (ядра) на базата на космичните процеси /гравитационен колапс- привличане, отблъскване и др./. В звездите /Слънцето/ се натрупва основната маса и енергия (както е в атомното ядро). След това се формрат планетни системи около звездите/. В литературата не се среща моделен подход съгласно фиг.1, свързан с използуване на познание от Материалознанието, за обяснение на някои процеси и явления при формиране на профила и други процеси в Космичните тела (планети и др.), а именно анализ при нагряване и охлаждане на дадена материална система (в случая на желязна основа) и проследяване на най-общите процеси изменяйки температурата и налягането от дълбок космичен вакуум при минус 273оС до високи и свръх високи стойности на налягането и температурата, отговарящи на тези в „сферата” преди „Големия взрив” или в звездите (планетите) [2,8-14].
Същност на хипотезата за произхода (еволюцията) на Земята /планетите/
Нека да приемем, че Земята се е образувала достатъчно дълго време, след “Големия взрив”, когато температурата на веществото е спаднала до такава степен при съответното налягане, че да се създадат условия за последователно групиране на химическите елементи /йони/, започвайки от водорода, да влязат в прости и сложни взаимодействия, съсредоточавайки се по-късно в различни по-прости и по-сложни химически съединения, форми и структури.
Охлаждането на веществото при съответните изменящи се условия съгласно фиг.1 /като принос на хипотезата, чрез натрупаното познание от Материалознанието [2,3]/ е свързано с отделяне на топлина и енергия, както и на вещество /от елементарни частици, иони, кондензация на газообразното вещество, атоми, химически елементи и съединения, прости и сложни молекули; с кристализация, разпадане, различни структурни (фазови) процеси в твърдо състояние и многообразие на формите по състав, структура и свойства, анизотропност. Нагряването от твърдо състояние обратно е свързано с полиморфни и структурни (фазови превръщания), дисоциация и разпадане, отслабване на силите на взаимодействие между градивните частици (атомите,ионите) и увеличаване на празното (свободно) пространство, особено към по-трудно топимите компоненти, увеличаване на скоростта на процесите с поглъшане на енергия и вещество, особено в преходите от едно агрегатно състояние към друго изразени с площадки във време-температурните криви на фиг.1...; върви се от многообразие на структури и форми към елементарни частици и светлина, до достигане на състояние преди „Големия взрив”, фиг.1 [2,3]. Охлаждането, за разлика от нагряването протича с намаляваща се скорост на процесите. Време-температурната крива става все по-полегата, фиг.1. При охлаждане на веществото, силите на взаимодействие намаляват, извършват се процеси на свиване, намаляване на обема в зависимост от масата, плътността, налягането, температурата и скоростта на охлаждане, раждане на вакуум, дефекти в подреждането в структурата, (респ. в космичните тела). Извършват се и процеси на разширение и ново повишаване на налягането и температурата /особено вътре в космичните тела в макромащаб и в определени локални област/, както и процеси на отделяне на вещество от микро до макрообеми, гравитация (гравитационен колапс), движение в порядък, всемирно привличане в разширяващата се и днес Вселена, структурни процеси в твърдо състояние (на веществото) под влияние на температурата до достигане на отрицателни температури отговарящи на абсолютната нула-минус 273оС [2,17-20]. фиг.1. Привличането и отблъскването е присъщо на атома и на космическите обекти [2].
1. Кристализация /втвърдяване/ на течната сфера Земя
Разглеждаме Земята като една огромна отливка (топка), в течно агрегатно състояние. Под влияние на намаляващите температура и налягане, в съответствие с известните физични закони (на Хенри, Сивертс, Раул и техни отклонения[1,2]), газовете /аргон, хелий, водород, кислород, азот, хлор, флуор, въглеродни, азотни, серни окиси/ и други летливи компонентни за общата веществена система започват да се отделят от глъбините на течната Земя, под формата на огромни газови пространства /мехури/. Това бе предсказано преди 1987-88 г. на базата на изследванията на автора върху усвояването и отделянето на газове в сплави на желязо-въглеродна основа от 1967-68 г, [1,2,17-20] и бе потвърдено по-късно от телескопа Хабъл през 1996 г. за Слънцето. /Вестник “Труд” от 18.07.1996 г. стр. ”Планета”/. В статията.”Телескоп с космически кораб към огнената планета. Британски учени вече гледат Слънцето отблизо” се посочва следното: ”Повърхността на жаркото кълбо била покрита с огромни газови мехури с диаметър десетки хиляди километри. Те приличали на вряща вода в тиган”. С това се потвърждават твърдения от изказаната по-рано хипотеза [2,17-20] и с изследванията на автора върху сплави на желязовъглеродна основа добивани и кристализирали под налягане [1]. Една част от наличния кислород в стопилката най-вероятно се е консумирала при различните химически реакции, свързани с процесите на окисление, т.е с формирането на прости и сложни геоформи: окиси, силикати, шпинели, карбонати, фосфати и др. минерали, които се натрупват като шлак /днешната обработваема почва/. Започва да се образува първоначалният нестабилен профил т.н “Земна кора”... на блокове „плуващи” в стопилката. Бурни реакции, водещи до формирането на земния профил при съответната температура, налягане и състав (пример; реакции от типа [35,36]; 2Са + О2а 2СаО; 2СаО+СО2аСаСО3 и формиране на по-прости и по-сложни породи). Друга част от кислорода, най-вероятно около 1000оС (в зависимост от налягане, катализатори и др.) се свързва с водорода под формата на водни пари. /До определено време над тази температура в течната Земя и непосредствено над нея водата е разложена на водород и кислород/. Кристализацията на космическите тела /Земя, планети/ естествено се извършва и в зависимост от разстоянието до съответната звезда /Слънце/, мястото в Галактиката и Вселената. Кристализацията се подчинява на всички известни от материалознанието закономерности и зависи от химическия състав, температурата и налягането и от начина по който са се групирали химическите елементи и структури от техните взаимодействия в т.н условна “Диаграма на състоянието”, преди началото на процеса, фиг.1, фиг.6 [1-3,33,34]. (В Материалознанието за всяка система експериментално се правят такива диаграми на състоянието, които могат да бъдат от прости до сложни. Такава една най-популярна диаграма е в системата” Желязо-въглерод” [1-3]).
Кристализацията не започва едновремено по цялата повърхност. Тя започва в местата, където възможностите за отдаване на топлина са най-големи. Зависи и от натрупването на компонентите. Най-трудно топимите компоненти кристализират първи, при по-висока температура. По-лесно топимите - при по-ниска температура. Влияние оказват и неравномерните условия на охлаждане по Земното кълбо в зависимост от топлопроводността, формата, размерите, плътността, другите характеристики на вече кристализирали породи и области и вероятно от условия определящи се от астрономическите характеристики. Последни при най-ниска температура кристализират т.н. „евтектични” точки (области), фиг.1 [1,2] Евтектични точки е възможно да се образуват и на определени места под повърхността. Преминаването на топлина от стопилката към кристализиралата част (кора) е възможно само чрез кристализация на определени слоеве, запазили още високи температури фиг.3,а. При кристализация на всеки нов слой се отделя значително количество топлина, която може да загрее и затопи отново определени места (определящи силно наклонен интервал на кристализация, евтектични точки, перитектични реакции и т.н. фиг.1, фиг.6). Това показва, че земният профил в началото доста се е променял. Голяма част от газовете и другите летливи компоненти остават под втвърдената земна кора под формата на т.н ”шупли” /пещери/. Ако кристализиралата повърхностна корица не издържи на налягането на отделените в затворения мехур газове, той се пука и се извършват земни процеси, формиращи профила в дадения момент от времето.
За нагледност нека да моделираме Земния кристализационен процес при силно намален мащаб на планетата Зeмя, т.е. в сферична отливка (топка), фиг.2 Разделяме отливката на три концентрични части. В зона I кристализацията се извършва бързо с най-голяма скорост, тъй като отдаването на топлина е най-лесно, почти безпрепятсвено. Известно е от леярството, че при кристализация на една дебелостенна отливка /топка, сфера и др./ се използуват различни леярски приспособления /т.н “леякова система”/ с помощта на които се извършва допълнително подхранване на кристализиращия течен метал в отливката, поради свиването, фиг.2,б. Втвърдяването на Земята и всички планети се извършва, без подхранване компенсиращо обемния дефицит от свиването. фиг.2-в, фиг.3. Има някои материални породи, които се разширяват при кристализация, т.е. при преминаване от течно в твърдо състояние (водата и др.) Според хипотезата на това се дължи началния неравномерен профил на Земята /планетите/. В това се крие и приносът на хипотезата /респ. на материалознанието/ за изясняване на някои основни структурни процеси, явления, катаклизми и др. [1,2,17-20]
Нека да разгледаме процесът на кристализация в зона II, между диаметрите 80 и 40 мм, фиг. 2.
Vтечно = π/6.(D3- d3)=3,14/6.(512-64)= 235 см3 (1)
1 см3 стопилка от стомана при тепература на кристализация тежи ~ 7 грама. Общото тегло на разтопения метал в зона II е 235 х 7 = 1645 грама. След кристализация и пълно охлаждане това тегло не се изменя, но обемът V зает от твърдия метал е (2):
Vтвърдо =1645/7,8=211 см3; 1 см3 при 18оС тежи 7,8 грама. (2)
В резултат в зона II се образува всмукнаина с обем Vвсмукнато (3):
Vвсмукнато= Vтечно - Vтвърдо = 235-211= 24см3 (3)
Този обем Vвсмукнато зависи от температурния интервал на кристализация, който пък се определя от химическия състав на различните земни породи, от обема на сферата-отливка (Земя,.планети). Vвсмукнато зависи и от налягането, което нараства в дълбочина към земното ядро, фиг. 4. По посока към мантията и ядрото едва ли може да има такива всмукнатини, но поне до границата на Мохоровичич могат да се очакват фиг.2,5. Образуването на всмукнатини зависи от много фактори; вешество, вид, състав, температура на топене (кристализация), налягане, плътност, астрономически характеристики и други [1-3]. При едновременна кристализация на метал в голям обем и отсъствие на допълнително захранване както е при повърхностните слоеве на планетите, в зависимост от химическия състав, характеристиките на температурния интервал на кристализация, топлоотдаването и скоростта на кристализация могат да се образуват малки всмукнатини; (пещери - по-големи или по-малки,) или да се формират такива по-дълбоко и то на по-големи площи, т.е без да се образува концентрирана всмукнатина. В този случай стопилката (магмата) успява да запълни промеждутъците между растящите кристали (геоформации) съединяващи се помежду си и образуващи мостове между отделните всмукнатини. Възможно е да кристализира една недебела повърхностна кора, под която да се формира всмукнатина с различни размери в зависимост от резервоара за стопилка в която се извършва неравномерния кристализационен процес [1-3]. Тук се намесва след време влиянието на разширяващия ефект на ледовете в замръзналите падини (празнини), които вероятно остават видоизменени след тяхното стопяване през определените циклични периоди на затопляне и застудяване. Процесът е динамичен в историческото време и се извършва с различна скорост [1-3]..
Следователно, в резултат на свиването при кристализация на Земята (планетите), както при отливките се получават т.н. “всмукнатини”, които могат да бъдат вътрешни /по-дребни и разсеяни в земните слоеве под формата на свободни газови пространства, като пещери, пори, канали и др./ и външни /долини на сушата, морски и океански падини/. Скритите всмукнатините също могат да предизвикат движение на земни пластове и катастрофални процеси, водещи до хлътване, потъване, пробив на магма..
Пример: Може да се допусне, че “Марианските” дълбочини в Тихия океан и други низини и хлътвания са резултат на праисторическа неравномерна кристализация и начална открита външна всмукнатина, която се е променяла съществрено през различните периоди. Възможно е хлътването на едни места в океана (например- Марианските дълбочини) да предизвика издигането на други места (например- „Хималаите”) и обратно. Кристалната структура на остров „Нюфаундлен” към повърхността би могла да се дължи на определено издигане на кристализирали вече в дълбочина земни маси, където налягането е било по-високо или се е повишило при потъване на суша на друго място. Налягането оказва съществено влияние върху формирането на структурата на веществото [1-3].
За формирането на всмукнатини е важен температурният градиент в началото на кристализация. В по-късен период и в наше време, топлотдаването е ставало и става с нееднаква и намаляваща скорост, следствие увеличаване дебелината и различните характеристики на кристализиращите слоеве. То е нееднакво, неравномерно по повърхността на Земята в зависимост от характеристиките и на профила; суша, (планини, равнини, низини) - хидросфера с различен профил на дъното; дълбочини, плитчини, острови, формации с различен състав, строеж и структура, топлопроводност и др. Това би трябвало да влияе и върху топлинния център (локалните центрове), към който биха се съсредоточили всмукнатините под съпротивлението на налягането. Повишеното налягане в дълбочина увеличава разтворимостта на газовете и другите летливи компоненти в общата материална система и там, където т.н. парциално налягане на газовете в дадена геоложка порода е по-голямо от външното в дадена точка (област) и под повърхността е възможно отделяне на газове, водещи до образуване на скрити всмукнатини, газови пещери и т.н. фиг.6 [1,2,17-20].
(От стопилката (магмата) газовете могат да се отделят, когато ∑Ратмосферно=Рвъншно Ратм. + Нγ + 2σ/r + σB. земна кора(слой) e E/RT.ΔР/F (4)
където; Ра, Рb ... - парциално налягане на съответните газове, Нγ - хидростатично (материалостатично) налягане на стопилката с относително тегло γ, на дълбочина Н. Н макс. = R(земен , планетен радиус, дълбочина на резервоара), 2σ/r - налягане на силите на повърхностното напрежение (σ- повърхностно напрежение, r- радиус на „мехура” или свободното газово пространство
16 Февруари 2007 питане към министър-пр...
16 Март 2007 питане от народния представ...
Как ще изглежда Европа през 2100 г. (или...
ОРИАНА ФАЛАЧИ: ЧУДОВИЩЕТО НА ИСЛЯМСКИЯ Т...
25.06.2010 21:30
∑( Ра + Рb + Рс + Рd + ....) > Ратм. + Нγ + 2σ/r + σB. земна кора(слой) e E/RT.ΔР/F (4)
където; Ра, Рb ... - парциално налягане на съответните газове, Нγ - хидростатично (материалостатично) налягане на стопилката с относително тегло γ, на дълбочина Н. Н макс. = R(земен , планетен радиус, дълбочина на резервоара), 2σ/r - налягане на силите на повърхностното напрежение (σ- повърхностно напрежение, r- радиус на „мехура” или свободното газово пространство ,якостта σB. земна кора(слой) = σо e E/RT= e E/RT.ΔР/F; ΔР/F- σо -якост на земната кора, ако има наличие на такава, но при стандасртни условия (ТоС= 18-20оС и налягане Р=0,71.10-7Ра), Е=РΔV,( Р-налягане, ΔV-изменение на обема[2, 32,33]). Разтворимостта на двуатомните газове ( N2 , H2 , O2 и други се дава със закона на Сивертс(и отклонения), уравнение (5), [1,2] . Процесите свързани с кинетиката; дифузия, масообмен, транспорт при насишане (вакуумуране) са моделно подробно принципно разработени в[1,2]. Използвани са характеристики на стопилката, функционално зависими от трите фактора; състав, температура ТоС и налягане Р. В температурния интервал на кристализация за общата мастериална система равновесието „газ-стопилка” се нарушава. Фиг.1,фиг.6. В количествено отношение отделянето на газове и други летливи елементи зависи от ширината и наклона на интервала на кристализация за конкретната суистема, фиг.1. В точки С, Д и Е по диаграмата отделянето на газове при кристлизация става спонтанно в стопилката. Има площадка във ”време-температурната„ крива на охлаждане. Това означава, че процесът в Земята (вероятно и в планетите) е бил неравномерен, различен- някъде бурен, някъде по-слаб и т.н. Концентрацията на газове S по закона на Сивертс (с конкретен случай азот-N) в кристализиралата стопилка се отчита по солидуса в интервала на кристализция и се изразява с Nsol (Sтвърдо) , a в некристализиралата стопилка по ликвидуа и се изразява с Nliq(Sтечно)
; (5)
Където; N-разтворимост на двуатомни газове, Q-топлина на разтваряне ,Р- парциално налягане на гаа, R-универсална газова константа, No—коефициент на пропорционалност при стандасртни условия (ТоС= 18-20оС и налягане Р=0,71.10-7Ра). Зависи от природата на сплавта (веществото) [1,2]
; (6)
; (7)
В температурния интервал на кристализция (межу ликвидуса и солидуса, фиг.1,фиг.6) втвърдяването се извършва при едно и също налягане Р твърдо(Рsol) в газовата фаза. Началната концентрация на газовe в стопликата преди кристализация Sначално с конкретния газ азот N primary ще бъде;
(8)
Където g е количеството на кристализиралата стоплка към момента на отделяне на първия газов мехур ( свободно газово пространство) от общото количество условно избрана стопилка 100 кг. Часта на кристализиралата стоплка към момента на отделяне на първия газов мехур G ще се изрази с G=g/100;
; (9)
От анализа на последното уравнение се установява, че ако към момента на отделяне на първия газов мехур G=0, ще се получи максимално поразена със шупли- отливка, сфера, топка-вещество. Ако G=1, веществото, масата, стопилката, дори и Земята (планетата) като цяло ще кристализира плътна. Изразът пред скобите е константа за дадена стопилка[1,2]. Той показва склонността на многокомпонентните стопилки към газоотделяне, фиг.1(фиг.6), отнасящо се до планетни стопилки. При условията на Земята (планетите) се извършва кристализация, при които G се движи от 0 до 1 в зависимост от външното налягане Рвън и от кристализиралата маса. /Затова се получава много поразена с газове земна маса с по-малка плътност към повърхността (газови пещери, пори, пукнатини и др., неравномерно разпределени по земната повърхност), средно поразена, плътна по посока към мантията и много плътна в ядрото и ядката. Фиг.4,фиг.5. Другите характеристики на течното агрегатно състояние, вискозитет, дифузия, плътност експоненциално зависими от температурата са характерни за тази константа и вероятно са различни за различните състави на веществото.
За отбелязване е, че газовите шупли при отливките от метали и сплави (вероятно и пещерите в Земята) са с гладки вътрешни стени, за ралика от видовете всмукнатии, които са с ръбести вътрешни стени. Разбира се с времето гладките и ръбестите стени специално в пещерите могат да претърпят определени промени, поради ерозия и други процеси. Все пак това би помогнало да се установи, кои пещери под влияние на какъв процес са се образували първоначално. (Биха могли да се образуват свободни газови пространства, пещери и от движението по дислокационния механизъм на определени геопороди-плочи, при разрушаване, или при натрупване на кристализираща магма и друга маса, при повърхностни реакции с участие на вода, газове, нефт и др.). Gà1, когато се повишава налягането в процеса на кристализация Рsol
; (10)
Началното съдържание на газовe N primary може да се изрази така;
(11)
Като се замести N primary от уравнение (11) в (10) се получва уравнение:
; (12)
- Уравнение (12) е основно уравнение за легиране на метали и сплави с двуатомни газове (азот) по българските методи за обработване и леене на материалите с газово противоналягане. То показва какво трябва да бъде налягането Ртвърдо(solid) на газа над въртящата се „отливка” (Земя-планета или в определена област от нейните-техните глъбини, за да може да се предотврати неговото отделяне в свободно молекулярно сътояние под формата на; шупли, пори, пукнатини, т.е в свободни газови пространства (обеми).[1,2] ). В горните уравнения при общия случай с двуатомни газове, азотът ( N ) може да се замести със S).
След формиране на земната кора, отделящите се газови мехури не могат да излязат на повърхността. Когато излизат под формата на ”шупли”- това са различни пещери, пори, пукнатини. Пукнатини могат да се получат и от напреженията създадени от свиването и неравномерното охлаждне при кристализация В процеса на кристализация на Земята (планетите) се създават плочи, подобно на металите и сплавите, при които се формират зърна. [1-3] Този процес зависи от състава на веществото и от условията (скоростта) на кристализация и други фактори на кристализационните процеси.
Някъде под влияние на налягането се получават пробиви - вулкански канали, гейзери, вулканични изригвания. Затова повърхностните слоеве на Земята не са плътни и са осеяни с пещери и други свободни газови пространства; пукнатини, разломи, плочи.. Тъй като в глъбините на Земята налягането се увеличава, то там газовете и другите летливи комноненти са разтворени в течното вещество, възможно е да запълват вътрешните пещери и всмикнатини, да бъдат втечнени.
В праисторическо време земния профил се е изменял, имало е издигания на земни течни или полутечни маси пробиващи т н.”шлак”, т.е. крехката все още земна кора . Образуват се нови планини и падини. Издигнатите хребети вече кристализират с по голяма скорост и формират различна структура в сравнение с по-старата околна. Възможно е издигане на кристализирала част, която временно е ”плувала” над некристализиралата стопилка (магма). Има и геоложки породи, които се разширяват в процеса на кристализация и също създават напрежения. Така профила на Земята и след първоначалната кристализация на земната кора продължава да се променя и на сушата и в хидросферата. При свиването или разширението е имало движение на определени земни маси-плочи (подобни на мини плочите при кристализация на метали и сплави [1-3]). Такова движение между плочите на металите и сплавите, вероятно и в Земята се извършва по т.н „дислокационен механизъм по структурните дефекти (дислокации), които в макромащаб представляват свободни окръжаващи пространства [1-3]. И днес структурните процеси и натрупаните напрежения са причина за различни процеси /вулканизъм, земетресения и др /
2. Абиогененà Биогенен процес. Раждане на живот от Земен тип
Хипотезата дава задоволителен /убедителен/ отговор и на дискусионния проблем свързан с произхода на живота, т.е с прехода от абиогенен към биогенен синтез [2, 20,21]. Този интересен въпрос, все още без категоричен отговор е тясно свързан с актуалния проблем по опазването на Природната среда и подържането на равновесието в екосистемите на планетата Земя [23-26]). Съгласно хипотезата е направен е опит за анализ на процесите на взаимодействие между основните биогенни елементи /C, O, H, P, S/ и допълнителните /K, Na, Ca, Li, Cl, F/ с помощта на които е извършена предварителна подготовка на привидно самоорганизиращия се субстрат /продукт/ за по–късния биогетез на Земята /евентуални планети/. Нека да се опитаме да се опрем на познанията от металургията [35,36]. При т.н “окислително-редукционни” химически процеси още в течната Земя се образуват съединения на въглерода и водорода /въглеводородите/, реакции с кислорода, съединения с фосфора, сярата, и т.н.
А) Най-общите огазяващи (окислителни) реакции, при съответните температура и налягане, които се извършват за определено време зависещо от концентрацията на реагентите, афинитет и др. могат да се опишат с (12)
xR+ yS ßà RxSy, (12)
където, R –биогенни (биофилни) елементи; Li, Na, K, Ca, Mg, Si, Mn, S, P и др, S- биогенни (биофилни) газове; O, H, N, Cl, F и др., RxSy- прости и сложни продукти от огазяването (окислението); окиси, хидриди, хлориди, флуориди, оксихидриди..... карбонилхемоглобин и др.
Б) Най-общите дегазиращи (редукционни) реакции извършващи се при условията на окисление могат да се опишат с (13). Ролята на редуктори могат да изпълняват въглеродът „С” (под формата на графит и др.) и метали- „Ме”;
RxSy + кС ßà x R + СkSy; RxSy + kMe ßà xR + MekSy (13)
където, СkSy, MekSy - продукти от дегазацията (редукцията), съответно на основата на „С” и „Ме”. При реакция с водород „Н” (в случая S= Н) се получават продукти от типа СкНy - въглеводороди, които са субстратни източници на органични съединения от типа СnН2n+2, с начален в реда-метан СН4. По подобен начин се извършват реакции с кислорода ”О2”, азота „N2” и другите биогенни газове. Въглеводородите се намират в значително количество в Земната кора - земно масло и др. [2, 14,17-19]. Доказателство за подобни реакции са, земното масло, горливите и вулканкските газове; въглероден окис ”СО”, въглероден двуокис ”СО2”, метан СH4 (клатрати в хидросферата носители на СH4; СH4 и в някои космически обекти –спътника на Сатурн-Титан), амоняк NН3, водни пари „Н2О”, сяроводород ”Н2S” и др/. [2,14]. В глъбините на Земята, в зависимост от налягането, до около 1000оС може да се очаква много вода /свободна – течна, включително и запълнени ”пещери” под формата на езера и т.н, както и химически свързана с други геоложки породи/. Над около 1000оС (катализатори, налягане) водата се разлага; H,O – наличе на атомен несвързан водород и кислород, създаващи допълнително налягане и големи напрежения, които могат да станат причина за редица процеси, включително и катастрофални. Съгласно хипотезата голяма част от въглищата и нефтът (природен газ) са резултат от чисто Земни технологии при съответните налягания и температури извършващи се по една диаграма на състояние. Възможно е втечняване на газове при сътветната температура и налягане в свободните газови пространства-вътрешните заворени „пещери” или ”всмукнатини” [2,17-21]. До 1987- 88 г., когато материалите бяха депозирани в различни научни институти у нас (ВМГИ, Философски институт на БАН и др) подобни заключения в достъпната литература не са срещани [2,17-21. Това разбира се не изключва и известното от литературата овъгляване и коксуване на дървения материал от горите в праисторически времена. [2,14]. Съгласно хипотезата и гореизложеното, при едновремено участие в реакциите на основните биогенни елементи въглерод, кислород, водород, азот в лабораторията Земя се получава химическо съединение /структура с тяхно участие/, което представлява основата на органичната химия и живия ортанизъм СкSyHzNj: /белтъци, дезоксирибонуклеинова киселина-ДНК, клетка…/.[2,14,21] За aбиогеннияà биогенен преход, т.е за процеса на биогенез /раждане на живот/ са били необходими подходящи /оптимални/ земни термодинамични условия: температура (налягане), качествено и количествено натрупване на подходящ биогенен субстрат /продукт/ и влага. Естествено, една част от този органичен продукт е изгоряла, друга се е натрупала на повърхността (под повърхностния “шлак”). Там, където е станало оптималното натрупване при горните условия (температура, влага) са се създали условия за усложняване, т.е за раждането на аминокиселини, белтъци,... ДНК, клетки. Достатъчно разпространеният на Земята въглерод, участвуващ в реакциите със стопилката има т.н “ароматна” структура. [1,2] Той позволява внедряването и на други биогенни елементи /К, Nа и др/, което води до усложняване на биогенната живото съдържаща структура.
Принципно горепосочените реакции могат да се осъществят в Исторически план и на други планети, с подобно астрономическо разположение до Звезда при подходящи по горе описани термодинамични условия. Анализът [2, 17-21] показва, че Биогенен процес е възможен само в лабораторни условия или след колосални катаклизми, повтарящи процесите след ”Големия взрив”. Предполага се, че абиогеннияà биогенен процес е спонтанен за Земята /всяка планета/ и продължава, докато се изчерпят възможностите на биогенния субстрат, както и условията на синтез. Според хипотезата космическото вещество потенциално съдържа в себе си живота /и то на познатата ни земна химическа структурна основа/. Разбира се потенциалните възможности за органичен синтез след “Големия взрив” не са достатъчни и не позволяват на всяка планета да се зароди живот. Необходими са горе посочените термодинамични условия за раждане на живот от земен тип. Възможно е например в настоящия момент на дадено космическо тяло /планета/ да са създадени или създават условия за абиогененà биогенен процес, т.е за създаване на продукт във форма на живот. Възможно е да е започнал и спрял подобен процес, поради рязка промяна на условията /например предположения на Марс/, възможно е дори да има изчезнали цивилизации поради космически, екологични и други катастрофи. Възниква въпрос, дали днес се извършва зараждане на нов живот на Земята по подобие на първичия праисторически. Може да се допусне, че се създават условия, но наличието на милиони микроорганизми в дадена среда е предпоставка по-скоро за увеличаване на скоростта на процеса на размножаването им, отколкото за групиране на биосубстрат и раждане на примитивни едноклетъчни организми, които да еволюират в сложни форми на живот. Дори и да съществуват такива групирания, то наличието на много “хищници” в хранителната верига не би позволило нарастването на тези организми, така както това е станало в праисторическо време, когато те са били единствени (липсвали са „хищници” и т.н.) Освен това качествено и количествено биогенния субстрат се е променил /наситен е с достатъчно микроорганизми/. Той е загубил своите потенциални възможности за раждане и развитие на живот в происторическия смисъл на думата. Променени са и първоначалните условия. Днес по скоро се наблюдават мутации, някои от които се стимулират с изхвърляните в атмосферата, водата и почвата прахогазови емисии [2].
Съгласно други хипотези е възможен живот на основата на химическия елемент силиций, който подобно на въглерода образува вериги и може да се усложнява, взаимодействувайки с други елементи. Такъв предполагаем живот би бил коренно различен от земния по форма, начин на съществуване, температурни условия и др. [2].
.Има не малко хипотези за извън земен произход на живота. [10]. Според Алън Алфорд [10] някога са съществували „Богове от плът и кръв, които са ни създали по свой образ и подобие”. Те са пристигнали от някоя част на Слънчевата система, с помощта на наскоро откритата планета ”Х” и са построли пирамидите, свинкса и много други магелати. Алфорд достига до обобщаващият извод; ”Вероятно човекът е на прага на нова среща със своите създатели”. Без да се анализира, критикува или оспорва интересната теория на Алфорд, авторът намира за необходимо да обобщи. Съгласно настоящата хипотеза, независимо от нашия произход, дори животът на Земята да е пренесен от друга планета (има и други подобни хипотези), то в основата си изказаната по-горе хипотеза остава в пълна сила, тъй като става дума за раждане на живот от земен тип след „Големия взрив”. Във всички случаи, за да се роди първоначалния живот от земен тип са необходими термодинамични условия и субстрат анализирани кратко по-горе [2,17-21].
Някои катастрофални земни (планетни) процеси
Предпоставки: Това са процеси, извършващи се преди, по време и след кристализацията на Земята /планетите/ до наши дни. (Ако разликата в наляганията ΔР=Рразтворено – Рвъншно= 0-спокоен процес. При ΔР>>0-бурни реакциии изригвания), разрушаване на земната кора в началото на кристализацията (по-късно вулканизъм, движение на магма по пукнатини, гейзери, извори и др). При ΔР<<0-т.е при високо Рвъншно-задържане (разтваряне) на газове и други летливи компоненти в стопилката и на част от тях при кристализация. Подобни процеси са възможни и понастоящем по повърхността на Звездите–Слънцето. В кристализиралата част под влияние на налягането и температурата се извършват структурни процеси,твърдофазни реакции, фазови преходи и др. създаващи напрежения[1-3]). При допускането, че под 1000оС се образуват водни пари, то реакциите им с течната стопилка на Земята са твърде бурни до.изригвания, наред с другите отделящи се газове от кристализиращата стопилка. Ако налягането на газовете и другите летливи елементи в стопилката е по-малко от външното над повърхността й, те се задържат в стопилката, което е малко вероятно. По-вероятното е задържането им под втвърдения земен слой, под формата на пещери и други свободни газови пространства. При натрупване на достатъчно количество газове и летливи елементи е възможно да се преодолее съпротивлението на земната кора, (по слабите места, наличие на пукнатини, свободни газови пространства, всукнатини и други структурни дефекти при кристализация) и отново издигане, потъване, взривове. Подобни процеси днес стават с вулканите, гейзерите, земетресенията.
Обяснение на някои древни загадки. В достъпната литература има много легенди, предания на народите от различните континенти, от които се вади косвен извод за тяхното същестуване в миналото. [8-13, 28-30]. При опитите за научни обяснения се публикуват твърде причудливи, често потиворечащи и взаимноотричащи се обяснения за формирането на Земния профил, за издигането на земни пластове, за Потопа, потъването на ”Атлантида” (Лемурия и др). Предлагат се катастрофични хипотези, т .е сблъсък на космически тела със Земята.
Всички процеси отнасящи се до формиране на профила на Земята (планетите) са добре обясними с гореизложеното. В основата са процесите свързани с произхода и еволюцията на Земята, т.е. с комплексната кристализация - с липсата на захранване при втвърдяване на течната Земя за компенсиране на обемния дефицит от свиването на стопилката при дадени Геоформации, нестабилната /едва изграждаща се или изградена/ земна кора в праисторическо време, структурните процеси в кристализиралата земя.. Под тази кора са се извършвали бурни процеси. По късно неравномерно топлоотдаване от различния земен профил, т.е. на сушата и в хидросферата /моретата и океаните/ и преместване на топлинния и магнитни центрове, като резултат от различните вътрешно земни структурни процеси при съответните температури и налягане, (подобни на тези известни от материалознанието [1-3]), появата на всмукнатини: външни /океански и морски падини и издигания/ и вътрешни /хлътване, потъване - на суша, попадане на определено количество на водни маси макар и възпрепятствано от вътрешното налягане, на горливи газове, нефт и други течности и летливи породи, бурни реакции със стопилката, освобождаване на максимално количество енергия, активно действие на разликата в наляганията водещи до изригвания, поява на пукнатини, проникване на нова лава на повърхността на Земята, реакции с въздуха, водата, земното масло, въглищата и др, затопляне, силно запрашаване на атмосферата /близкия Космос/, застудяване и заледяване заливане на хлътващи земни маси /суша/ с океанско-морска вода, огромни вълни /цунами/, продължителни валежи (потоп при изригвания и изпарение на огромни количества вода и нова кондензация, при ново проникване на лава на повърхността, затопяване на ледовете, възможен наклон на Земната ос наред с комически катастрофи, магнитни промени заедно с промените в структурата в глъбините на Земята под влияние на температурата и налягането (както става например при желязото и неговите сплави-стомани и чугуни[1-3]). Обяснение от гледна точка на Материалознанието има и вулканизмът, като резултат от разликата в налягането в глъбините (резервоара) и на повърхността на Земята, преодоляващо съпротивлението на кристаризираната “тапа” във вулканския канал, фиг.7 [1,2] Течна стопилка, респ. течен резервоар може да се получи при движение на плочи по т.н ‘Дислокационен механизъм” под влияние на натрупани напрежения. В резултат на повишаване на температурата при триене на сътветните породи може да се достигне до затопяване в зависимост от химическия състав, до формиране съгласно диаграмите на състояние на „евтектични точки”, имащи най-ниска температура на топене в сравнение с околните структури за дадена материална система (до възможни перитектични реакции) [1-3]).. При определени условия се формират течни резервоари с повишено налягане, което през пукнатни и други дефекти в структурните формирования, стопилката пробива към повърхността. Намерила пукнатини и други свободни пространаста, подпочвената вода и лавата също могат поотделно или заедно да излизат на повърхността на Земята под формата на „гейзери”, течна лава или лава, прах пепел, газове. Подобни процеси много активни са ставали в началния процес на кристализация на Земята, стават и днес. Такива подземни реки (течни или парообразни) могат да достигнат до локални резервоари със стопилка и в резултат на бурните ракции да се предизвикат катаклизми. Колкото по-високо е натрупаното налягане от газове и други летливи компоненти, толкова по-силно е изригването. Земетресенията са резултат предимно на гореизложеното и на структурните процеси в твърдо състояние, на твърдофазните реакции, т.е на процесите на отделяне на вещество (енергия), на свиване и разширение на веществото, които съгласно натрупните знания от материалознанието създават огромни напрежения [1-3]. По-горе беше споменато, че при повишаване на температурата се поглъша енергия и вещество, а при охлаждане обратно се отделя вещество и енергия, които при земните мащаби не са слаби, т.е безобидни процеси. Това наред с вълканизма и други процеси предизвиква движение на земни пластове - плочи. Нищо мистериозно няма в легендите за потопа, за потъването на Атлантида и др. за които археолози, историци, писатели, фантасти и др. специалисти и любители често съчиняват невероятни не подлежащи на научни обяснение хипотези. Всичко се дължи на вътрешно земни технологии, под влияние на температурата и налягането, влиящи на структурните процеси в зависимост от химическия състав и струпвания на съответните земни породи.
Интересни са катастрофичните хипотези на Алън Алфорд [10], Здравко Щилянов [28], Aнгел Иванов [29], които са с извън земен произход - сблъскване на Земята с друг космически обект. Впрочем Щилянов, след него и Иванов потвърждават по рано изказаната хипотеза на Алфорд. Възможно е, но е малко вероятно потъването на Атлантида (Лемурия и др), загадката за формирането на Исландия и остров Нюфаундлен да се дължат на такъв колосален сблъсък с високотемпературна материя „закалила” се и превърнала се в „снаряд” пробил Земята [29], или директно паднал върху нея като метеорит [28], оформяйки Исландия. Някои обяснения звучат неубедително от гледна точка на гореизложеното в настоящата хипотеза и материалознанието. За образуването на такива колосални по мащаб издигания и хлътвания на Земни маси би бил необходим сблъсък с не малък обект. В такъв случай Земята би се разцепила и превърнала във възможен ”Астероиден пръстен”. Предполага се, че астероидния пояс между Марс и Юпитер се дължи на космичска катастрофа на малки планети в началния етап от тяхното съществуване. До такъв извод за разрушаване на Земята достига и Иванов, анализирайки хипотезата на Щилянов и въпреки това пак я приема и потвърждава, но по-друг начин със ‘’закален снаряд” пронизал Земята, изкочил и формирал Исландия. Щилянов и Иванов потвърждават процесите, непосредсвено с и след извършване на катастрофичния сблъсък на Земята в по-рано изказани твърдения с настояща хипотеза [2,17-21]. Разликата на хипотезите на горепосочените автори с настоящата са; Изказаната настояща хипотеза има земен произход (земен източник), макар че не са изключени сблъсъци на Земята с други космически тела, но тези сблъсъци едва ли са причина за формиране на основния профил на Земята, за мащабни идигания и хлътвания на земни маси, за евентуалното изчезване на Атлантида и друга суша. Процесите съгласно изказаната хипотеза също могат да имат катастрофичен характер, но не от характера на космическия сблъсък. Съгласно изложеното по-горе, те също могат да се извършат за кратко време, в зависимост от стойността на натрупаните напрежения, областта и дълбочината, която обхващат. При релаксация на напреженията се освобождава огромна енергия, равняваща се по мощност на огромен по брой ядрени или водородни бомби (да вземем за пример земетресенията. Едно скорошно цунами в Азия добре илюстрира това).. При издигане на огромни количества магма на едни места, през пукнатини и др. неплътности под влияние на налягането и формиране на планински хребети на сущата или в хидросферата, на дуги места е възможно хлътване потъване. Това е свързано и с движение и катастофални процеси чрез хидросферата. И обратно при потъване на земни маси в глъбините на Земята в едни места (Атлантида и др) е възможно изтласкване на кристализирала земна маса на други. (Предполагаемо обяснение на загадката с кристалния строеж на остров Нюфаундлен) и на кристализирала земна маса и магма (каквато е загадката с Исландия). Възможно е по-рано кристализиралата суша Исландия да е била издигната (примерно под влияние на повишеното налягане предизвкано от потъване на суша на друго място), заедно с магмата „плувайки” временно в нея. След кристализация на резрвоара със стопилка, около островната суша Исландия, на дъното се формира своебразния „ров”, като следствие от процесите на свиване на магмата при втвърдяване.
Веществените доказателства от Атлантида например могат да не се намерят никога. При освобождаването на колосална енергия вешеството (сушата) може да изчезне или да бъде погълната в освобождавашите се пространства при потъване в земните глъбини. В [10] Алфорд обобщава; ”Ето защо читателят може би ще се чуди дали моето декодиране на Атлантида, отхвърлящо концепцията за потъването на Атлантида едва ли не е прикрита атака към теорията на изчезналата цивилизация Алфорд твърди че ”съвременното търсене на Атлантида под формата на древна цивилизация, изчезнала под вълните е напълно погрешно”. Създавайки своите теории и хипотези Алфорд, както и Щилянов и Иванов и други автори не използват научни обяснения за влиянието на трите основни фактора върху процесите във веществото, след „Големия взрив” (вярен или оспорван), съгласно изказаната хипотеза, а именно; химически състав, температура и налягане. Затова и за тях остават много загадки. [28,29]. Без да се отричат посочените по-горе интересни хипотези на Алфорд, Щилянов-Иванов за експлодирала планета, за сблъсък на Земята с космически обект, използваните от тях обснения, като резултат и следствия на катастрофата потвърждават по-рано изказани анализи от автора обясняваща миналите и настоящи процеси на базата на „Земните технологични процеси”[2,17-26].
Науката и техниката разгадаха част от тези земни технологии и ги изнесоха на повърхността на Земята под формата на различни индустриални производства, функциониращи на открито при атмосферни условия, а не закрити (капсоловани), както това е ставало и става в глъбините на Земята. В резултат Човечеството се изправя пред нова катастрофична опасност, нарушавайки историческия процес и закони при формирането и еволюцията на майката Земя. Горните процеси с катастрофален характер налагат необходимостта от общопланетен контрол на добива на суровини и енергия от земната повърхност и недра. [1,2,17-26]..
ИЗВОДИ
1. Като се опират на основните агрегатни състояния и на главните фактори определящи процесите и явленията във веществото –материята (състав, температура и налягане) Материалознанието (металургичните науки) поставят съществени фундаментални проблеми от изключително важно значение за теорията и практиката, достигайки чрез анализи и обобщения до Философията.
2. С помощта на Материалознанието (металургичните науки) и на съвременните уникални достижения, свързани с легирането на металите и сплавите с газове и други летливи елементи под налягане, могат да бъдат обяснени и предсказани (предсказвани) редица загадки, неизяснени процеси и явления не само в Микрокосмоса, но и в Макрокосмоса, респ. в Земята, Планетите и Вселената.
3. Металургичните продукти като форма на съществуване на материята
(веществото), респ. металургичните науки (Материалознанието), създават връзка между отделните форми на движение на материята (и науките, които ги изучават) и заемат междинно положение по класическата най-обща класификация (научен принос) Логика, Механика, Материалознание (Металургия), Геология, (Астрономия, Космология), Биология, Социална Форма.
4. Направен е опит за разработване на принципна аналитична моделна постановка за металургично третиране на стопилка от Земен (космичен) произход - основно на желязна основа с биофилни-биогенни елементи: основни (C,N,H,O,P,S), допълнителни (K, Na, Ca, Mg, Li) и някои халогенни (Cl, F), с помощта на които е показанa предполагаемата предварителна подготовка на привидно самоорганизиращия се Субстрат за по-късния Биогенез от Земен тип, още при металургичните (петрургични) най-общи „огазяващо-дегазиращи” (окислително-редукционни) реакции.
5. Направен е опит да се покаже с помощта на материалознанието (металургичните науки), че процесът на Биогенез е необратим при естествените Природни условия, с изключение на възможни лабораторни. Изказано е предположение, че при естествени условия този процес теоритично е възможен при два случая (варианти); а) исторически, след „ Големия взрив”- зараждане на живот (със същите биогенни елементи при същите или подобни условия) върху дадена планета, оптимално близка до Звезда подобна на Слънцето и повторение на процеси на формиране, охлаждане и кристализация, аналогични на тези извършени на Земята при праисторическия Биогенез (абиогенен- биогенен преход). Творение, под влияние на трите основни фактора (химически състав, температура и налягане, вода). б) При бъдещи катаклизми водещи до аналогични процеси и термодинамични условия за натрупване на подходящ Субстрат за Биогенез (ново аналогично Божествено начало, съгласно Библията).
6. С помощта на настоящите (и бъдещи ) познания от Материлознанието (металургичните науки) могат да бъдат обяснени (обяснявани, научно предсказвани и доказвани) някои неизяснени проблеми (загадки) свързани със профила, състава, строежа и плътността на Земята (планетите) и нейната (тяхната) еволюция, под влияние на температурата и налягането, както и да бъдат изяснени механизмите на някои катастрофални процеси и явления като; вулканизъм, земетресения, планетотресения, (възможни тресения в Галактики и Вселената), повдигане и потъване на земни и други (планетни) маси и т.н. и на тази основа да бъдат начертани най-общите насоки и мерки за контрол, управление и регулиране на тези Земни процеси (включително и на Екологичните и климатичните).
7. Направен е опит да се покаже, че анализите и хипотезите могат да бъдат приложени и във връзка с решаването на някои фундаментално-философски проблеми от т.н. Относителна и Абсолютна истина, свързани с Генеза въобще; от Вселеногенеза и всичко свързано с Творението и Еволюцията на материалния свят след „Големия взрив” до наши дни.
8. Анализите показват, че Човечеството има пълна готовност за решаване на Глобалните проблеми по степен на важност – приоритетност. В настоящото и бъдещо развитие най-вероятно всичко ще се определя от начина на организация, управление и взаимодействие между науките (включително и родовете войски), различните производства (Потребление) и Обществото като цяло. Необходимо е създаването на нова активно действаща философия, а не съзерцателна, регистрираща и обобщаваща факти и събития.
ЛИТЕРАТУРА
1. Колев Б. В. Нови комплексно легирани сплави на желязовъглеродна основа.Изд.БПС. София 2001 и 2003.
2. Колев Б. В. Материалознание и глобални проблеми. Изд. БПС, София. 2003
3. Балевски А.Т. Металознание. Техника, София, 1988 г.
4. Кедров Б. М. Классифкация наук. Том 1. Изд ВПШИ АОН при ЦК на КПСС, Москва 1961 г.
5. Кедров Б. М. Классиффикация наук, том 2,.Изд. „Мъiсл”, Москва , 1965 г.
6. Кедров B. M. Классификация наук. Изд. „Мъiсл”, Москва, 1987 г.
7.Философски речник. Второ допълнително издание. Под редакцията на проф. Бъчваров и др. Партиздат, София, 1985 г.
8. Палего Анджело, Ноевият ковчег е заседнал на връх Арарат. вестник „Труд” /20.10.2000г. Любенов Ал. „Ной не е живял”, вестник „Труд”. Планета.. 11.12.2000г. стр.59.
9. Невъзможните огнени планини. Сп. Наука и техника, декември 2006 г.
10. Алфорд.А. Боговете на новото хилядолетие 2002 г. и Атлантида, краят на един мит. Изд.Гутеранов и син.2003г.
11. Димитров Д., Д.Димитров. Библейския потоп в Черно море. Мит или реалност. Сп. Наука и техника.януари 2006 г.
12. Frazer J.Folk-Lorelin the old Testement (Фолклорът на стария завет). Превод от англ. Народна просвета.София 1979 г.
13. Никитов Ст. Древните цивилизации. Загадки–хипотези. Народна просвета, София 1979 г.
14. Иванов Ж.. Основи на геологията. Наука и изкуство.София 1978г.
15. Петров Г. Органична химия. Наука и изкуство, София 1988 г.
16. Ботев Б. И др. Биохимия. Наука и изкуство. София 1974 г.
17. Колев Б. В. Явлението „Внедряване” в Природата като фундаментално философско понятие, диалектическа връзка между формите на движение на материята и ключов момент в някои качествени промени, дължащи се на количествените натрупвания. 2-ра научна конференция „Актуални проблеми по опазване на околната среда. ЕКО Русе 1990,. Библиотека НАЦИД –София, инв.ном.4165/90, сигн.Нд13950.
18. Колев Б.В. Относно мястото на металургичните науки (матертиалознанието) във взаимодействие с другите науки при решаване на проблеми свързани с формите на движение на материята и тяхната фундаментално философска роля за обяснение на процеси и явления в Земята (планетите) и Вселената. 2-ра научна конференция „Актуални проблеми по опазване на околната среда. ЕКО Русе 1990,. Библиотека НАЦИД –София, инв.ном. 4166/90, сигн.II 13950.
19. Колев Б. В. Фундаментално филосовски възможности на металургичните науки (материалознанието) за обяснение на процеси и явления в по-висшите форми на движение на материята. Балканска международна конференция. Развитие на металургията на Балканите към началото на 21 век Доклади том 4, Варна 1996, с.296-304 и 305 -313 , англ. език.
20. Колев Б. В. Относно мястото на металургичните науки (материалознанието) в съвременните класификации на науките и тяхната роля при решаването на Глобални фундаментално философски (приоритетни и конкретни) проблеми. Межд. Конференция Развитие на металургията на Балканите, Варна,1996 г, т.4, с.305-313. англ.език.
21. Колев Б.В. Върху една хипотеза, търсеща диалектическа връзка между процеси и явления в неживата и жива природа, респ.в металургията и Биологията от важно значение за науката и практиката, т.е за Биологията, Медицината, Екологията и Философията. 2-ра научна конференция „Актуални проблеми по опазване на околната среда. ЕКО Русе 1990, Библиотека НАЦИД –София, ном. Нд4164/90.
22. Колев Б.В. Някои съвременни възможности за решаване на актуални екологични проблеми в металургичното и леярско производства. Трета научна конференця ”Опазване на Природната среда” ЕКО Русе, ВТУ”А.Кънчев” Русе, 1992 г.
23. Колев Б.В. Глобални проблеми–организационни форми и фундаментално –философски насоки за решаване на Екологичните. Четвърта научна конфернция с международно участие ”Опазване на Природната среда” ЕКО Русе94 , ВТУ”А.Кънчев” Русе 1994, съхранява се в НАЦИД-София
24. Колев Б. В. Нови идейни възможности за технологоекологично развитие и усъвършенстване на процесите в Индустриалните производства (металургично, леярско и др.). Четвърта научна конференция; ”Опазване на Природната среда” ЕКО Русе, , ВТУ”А.Кънчев” Русе, 1994, Съхранява се в НАЦИД, София.
25. Колев Б.В. Някои нови идейни схеми, свързани с екологотехнологично развитие и усъвършенстване на (актуални) методи за обработване и леене на материали под вакуум, при атмосферно налягане, под налягане и с противоналягане. Четвърта научна конфернция с международно участие ”Опазване на Природната среда” ЕКО Русе94 , ВТУ”А.Кънчев” Русе 1994, съхранява се в НАЦИД-София
26. Kolev B.V. Ecologo-Technological Trends New Conceptual and Practical Possibilities for the Development of Metallurgy and Metal Casting During the 21 Century. 1-st Intern. Foundry and Enviroment Symp. Proc. Istanbul, 2000, pp.33-43. Kolev .B.V. Fundamental Bases of Ecoproblems and Ways for their Resolving in Industrial Manifacture-Metallurgy, Meytal Casting and. al. 1-st Intern. Foundry and Enviroment Symp.Proc. Istanbul, 2000, pp. 97-104.
27. Шкловский. Вселена, мир, разум. Наука, Москва, 1987 г.
28. Щилянов Здравко. Исландия. Остров или космическо тяло. Сп. „Наука и техника” , април 2006
29. Иванов А. Земята; въпроси, загадки, хипотези. Сп.”Наука и техника”, Септември, 2006
30. Димитров П. Димитров Д. Поредица статии свързани с ”Библейски потоп в Черно море”. сп. „Наука и техника”, януари, февруари, юни, юли и ноември 2006
31. Колев Б.В. Възможностите за алтернативна енергия. Вестник „Дневник” бр. 130/6 юли 2007, стр..10-11
32. Колев Б. В. Алтернативни възобновяеми източници на енергия и енерго спестяваящи технологии, вестник „Икономически живот”, бр. 35/29 август 2007, стр.10.
33. Борисов Т. Р. Давление в управлении литеинъiми процессами. Наукова думка. Киев 1988.
34. Батъiшев А. И. Кристаллизация металлов и сплавов под давлением . Металлургия, 1970, 90.
35. Еринин Хр. Стоманодобиване. Част I и II.Техника, София, 1966 г.
36. Иванчев И. Съвременни стоманодобивни процеси. Техника. София.1990 г.
ТЕКСТ ПОД ФИГУРИТЕ
Фиг.1. Принципна схема на диаграма на състояние.с 4-те агрегатни състояния.
а).Общ вид на проста диаграма на състояние с времетемпературни криви
-нагряване- Поглъщане на енергия(Е) + веществоà до Н универсалностàлъчене
-охлаждане-Отделяне на Е+веществоàхим.елем.à структурно многообразие(разапад)
б). Конкретна диаграма на състояние в системата „никел-паладий”
фиг.2. Моделна схема при кристализация в силно намален мащаб
а,б) Отливка, топка, сфера
а,в) Земя,планети
фиг.3. Последователност на процеса на кристализация без подхранване със стопилка, Формиране на всмикнатина
а) схема на процеса.
б) външна и вътрешна всмукнатина в конкретна отливка.
в) схема на кристализирали пластове1,2,3 в стоманен блок с всмукнатина 4.
фиг.4. Изменение на плътността и налягането в земната вътрешност [14]
1. Плътност по Булен
2. Налягане
фиг.5. Схема на строежа на земната вътрешност и разрез, паралелен на екваториалната равнина. Мащабът не е спазен с цел да се отразят особенностите на земната кора [14].
Фиг.6. Интервал на кристализация в системата „А-В” . Схеми [1].
а) Кристализация на стопилка, съдържаща газоwе в количество Sначално.
б) Насищанв на стопилка с газове S
в) Формиране и движение на газов мехур
Фиг.7. Общ вид на кинетична крива в процес на превръщане на веществото при нагряване и охлаждане. [1-3]
Фиг.8. Схема илюстрираща генерирането на базична магма по пътя на частично преразтопяване на веществото от мантията [14]. Вулкански канал. Схема.
За контакти:
E-mail:kolev.b.v@abv.bg
ТHE ORIGIN (EVALUTION) OF THE EARTH. HYPOTESES
Abstract
On the based of 35-36 years of research on the influence of the chemical composition, temperature and pressure on the matter (Ferro carbon alloys) author comеs to veri interesting conclusions:
1. Finding the place of material science in classification of the science, and its role in explaining processes and appearances in the Universe.
2. Genesis of the Univers planets and stars based on the collected knowledge.
3. Base on the collected knowledge from the classical material science and from own research on the influence of the pressure, temperature and chemical composition and properties of the matter, perceptivity on the processes in the planets after the Big Band.
4. Formation on mauntains, walleyes, caves, foults elevation and subdaction of the earth masses analyzed with the help of the material science. It is developed hypoteses for the sinking of the Atlantis. The hypoteses is catastrofic and based on the processes in the Earth (planets): compaund (chemical), tempersature and pressure.
5. It is presented hypottesis for a biogenetic elements and biogenetic synthesis and birth of life.
6. Analisis of fundamental basis of ecological shemes about industrial production connected with the global enviroment.
Авторът се извинява, че постинга с поместения материал не е качествен. Това се дължи на факта, че е сканиран от публикация на книжен носител
При това когато се вкарва в Интернет някои знаци не могат да бъдат разпознати, не излизат фигури(лепени в оригинала на книжен носител), не влизат таблици и др.
Целта с представянето на материала тук в Интернет е да се насочи вниманието на ония, които проявяват интерес, Те биха могли да намерят оригиналната публикация, както и обобщението в горепосочената монография на автора
от автора
04.08.2011 19:16
През последните дни на месец юли и първите дни на месец август 2011 г. средствата за масова информация съобщиха за експериментално откритие на кислород във Вселената.(малко по рано и на аминокиселини)
Този експериментален факт оповестяващ откритието на кислород във Вселената е в пълно съответствие с хипотезите на автора, свързани с разглеждане от позицията на Материалознанието на процесите и явленията, след 'Големия взрив" , формирането на Вселената, респ. на планетите (Земята), произхода на живота от земен тип и редица други,. като резултат на влиянието на трите основни фактора определящи процесите и явленията във веществото; химически състав, температура и налягане.
Известно е, че в процеса на охлаждане след "Големия взрив" , т.е следствие на понижението на температурата и налягането и разширението на първоначалната Вселена (под разликата в наляганията според хипотезата) елементарните частици( електрони, позитрони , неутрони, фотони, неутрино) оформящи лъченето, което все още е преобладаващо над веществото, се превръщат в енергия. ..
От науката материалознание е известно, че охлаждането на една материална система (особено при преминаване от едно агрегатно състояние в другго ( плазмено, газообразно, течно, твърдо) е свързано с отделяне на вещество и енергия, което също може да влияе на разширението на Вселената и формиращите се космически обекти-планети.. Известно е, че при температура около 300 милиона градуса по Келвин ядрените реакции спират. Създават се условия за раждане на първия химически елемент-водород . След него се създават условия за раждането на другите химмически елементи , между които са и биогенните , кислород, въглерод, азот, флор, хлор , натрий, калии и др., Безспорно най-голям дял в строежа на Вселената има водородът . Установено е, че днес Вселената съдържа около 75% Водород, останалото е хелии й други елементи . Говори се за водородна универсалност на Вселената. Достига се до извода, че водородът се оказва прародител на всички химически елементи, на формиращото се вещество и енергия и според хипотезата вероятно и на живота .Химическият състав на междузвездния газ е подобен на състава на външния слой на звездите . Това са атомите на водорода , хелия ,молекули на съединения на въглерода и водорода, въглерода и азота , кислорода, на метали и т.н. Съгласно хипотезата и натрупаното ознание от металургичните науки в процеса на формиране на Земята една част от наличния кислород (в стопилката, магмата и атмосферара над нея) най-вероятно се е консумирала при рачзличнитте реакции, свързани с процесите на окисление,, т.е с формирането на прости и сложни геоформи; окиси, силикати, шпинели карбонати ,и други минерали, друга част е останала в атмосферата подържаща определено равновесие в газовата и течна фаза. Част от наличния кислород вероятно около 1000 градуса по Целзий ( в зависимост от катализатори, температура, налягане) се е свързала с водорода под формата на водни пари (над тази температура във все още течната Земя и непосредствено над нея водата е разложена на водород и кислород). Така че съгласно хипотезата кислородът на Земята не се е формирал само като следствие на фотосинтезата след появата на растенияпта. Той е съществувал още преди формирането и кристализацията, респ. преди появата на растенията. От това следва да се очаква, че кислородът е разпространен във Вселената много мпреди формирането на планетите, звездите.,..разглеждайки последователно на процесите на раждане на химическите елементи при охлаждането на Вселената след ' Големия взрив).. Съобщенията в средствата за масова информация тия дни за открития кислород във Вселената потвърждава това изказано много по-рано предположение в хипотезата / подробностите на изказаната хипотеза са дадени в монографията на автора "Материалознание и глобални проблеми" , изд. БПС(Авангард)„ София 2003 и в съответните публикувани научни трудове показани в нея, у нас и в чужбина.
Материалите с убедителни научни аргументи бяха прердставени на редица наши научни институти преди тяхното публикуване в периода 1988-90г(ИМ-БАН, ЦУ-БАН, ВМГИ и ВХТИ- София, Философски инститиут на БАн, МОН по договор на автора, ИНРА и др.). Те бяха докладвани и публикувани в сборници от доклади на международни научни конференции у нас и в чужбина в периода 1990-2000г. ,обобщени в монографията на автора Богомил Великов Колев "Материалознание и глобални проблеми", изд. БПС (Авангард), София, 2003 г.
Тази ммонография е предадена на Президента в Президенството на Република България, на МОН, ЦУ-БАН, Министерски съвет, Министерството на Околната среда и водите,. Намира се и в библиотеката на Народното събрание на република България. Може да се намери и в Народната Библиотека " Кирил и Методи"-София, Централна научнотехническа библиотека София, По-големите библиотеки в страната. Материалите са популяризирани в Интернет(www,bogomil.blog.bg., респ. във Facebook, www..nautchnitrudove.blog.bg. , www.vestnitcibogomil.blog.bg. , www.bg.netlog.com/b_v_kolev) , в списание "Вселена, наука и техника", бр.6,7, 1/2008, бр.1,2/2009, списание " Bиология, екология , биотехнология бр.5-6/2009 и др.
Този факт наред с други експериментални доказателства (открити аминокиселини в Космоса, огромни газоиви мехури на Слънцето и др.) доказват някои хипотетично изказани по рано твърдения, които имат сериозен научен принос от интерес на страната и света..Това показва, че много от твърденията вече имат значимост на теория., която може да даде тласък за развитието на много науки свързано с познанието, с абсолютната и относителна истина
с уважение авторът д-р инж. Богомил Великов Колев
4 август 2011 г, София
02.03.2012 17:51
1.Колев.Б.В.Относно мястото на екологичните науки(материалознанието) във взаимодействие с другите науки при решаване на проблеми, свързани с формите нса движение на материята и тяхната фубдаментално философска роля за обяснение на процесите и явленията на Земята(планетите0 и Вселената . Еко Русе-1990, Русе,Су клон Русе, 1990 НАЦИД, София, инв. ном. Нд4166/90, сигн. НдII13950.
2. Колев.Б.В.Фундаментално философски възможности на на металургичните науки (материалознанието за обяснение на процеси и и явления в по-висшите форми на движение на материята. Балканска научна конференция . Развитие на металургията на Балканите към началото на 21 век. Доклад, том.4, Варна 1996г. с296-304 и 305-312-, англ.
3. Колев.Б.В. Материалознание и глобални проблеми, Изд. БПС( Авангард) ,ISBN954-9782-74-3, София 2003
Съгласно хипотезата процесите свурзани със формирането на структурата на Земята( планетите) се определят от трите основни фактора определщи процесъоте и япвленията във вешеството, след " Големия взрив"- температура, налягане и химически състав. Показани са и структурните процеси при кристализация на земята., водещи до напрежения, до процеси на свиване и разширенмие , резп. до тектонски процеси, напрежения движение на земни маси по Диуслокационния механизъм, свиване и разширение свързано и със земетресения, потъване и издигане земни маси и др. В "Класа", сряда, 5 май 2010 г., стр. 15. под заглавието "Земното ядро се изменя постоянно" е показано; " Доскоро се смяташе, че ядрото на нашата планета много или малко е стабилно по форма и кристален строеж"..... : Геофизици установиха , че ядрото не е стабилно, а постоянно изменя формата си, съобщи science.ceblog.ru. ,,, "Сърцевината на планетата под Китай и Русия постепенно се топи, а под Западното кълбо кристализира..
авторът д-р инж. Богомил Великов Колев; 3 август 2012
С помощта на Google след като се помести текста "Хипотеза за произхода на Земята( планетите) излиза текста мой постинг по проблема и след това постинга на г-ца/г-жа Ваня Милева. Опитът да поместя моя коментар след нейния постинг се оказа невъзможен. Затова помествам коментара си и тук.
Уважаема В.Милева,
Прочетох вашите интересни постниги. Направен е опит да се обобщи съвсем лаконично наличната литература по поставените проблеми. Текстовата част е добре онагледена с илюстрации –фигури от наличната ползвана литература или от Интернет.
Във връзка с проявените от вас интереси свързани с философските научни проблеми свързани с произхода на Земята, живота и други, бих ви предложил и препоръчал да прочетете моите публкикации и изнесени доклади на научни конгреси у нас и в чужбина, обобщени в монографията ми; Богомил Великов Колев (Колев.Б.В) Материалознание и глобални проблеми. Изд. БПС (Авангард), София, 2003. ISBN 954-9782-74-3. Депозирана в Народната библиотека „Кирил и Методии” София, Президентство, Народно събрание, Министерството за опазване на ”Околната среда и водите”, МОН, ЦУ-БАН и др., както и в Централната научно техническа библиотека – София, както и в библиотеките на по-големите градове в Република България.
Извършена е за пръв път с приноси нова научна класификация на основните фундаментално философски науки, като МАТЕРИАЛОЗНАНИЕТО е поставено между гигантите ХИМИЯ и ГЕОЛОГИЯ. Разгледани са принципните процеси, опирайки се на основните три фактора определящи процесите и явленията във веществото (химически състав, темперартура и налягане) след «Големия взрив» и съпътсващите ги физически, химически и структурни реакции (процеси) в планетите, респ. в Земята до наши дни и е направен опит да бъдат обяснени от гледна точка на Материалознанието редица неизяснени или дискусионни проблеми; потъване и издигане на суша (земни маси), формиране на пещери и пукнатини, на профила на Земята. Направен е опит да бъдат научно обосновани и обяснени и някои катастрофални процеси; потоп, потъване на Атлантида (Лемурия) и друга суша, вулканизъм, земетресения, тектонски процеси и др., както и да се докаже произходът на живота на Земята, на горивата (нефта) и др. Направен опит за обосновка на фундаменталните основи на Екологичните проблеми на Земята и са показани технико технологични схеми за максимално улавяне на вредните прахо газови емисии от различните индустриални производства функциониращи при атмосферни условия (атм. налягане).
Материалите предварително са обсъждани; в ИМ-БАН и са предствени в периода 1987-1989; Философски институт при БАН, ВМГИ-София, Национален онкоогичен център (НОЦ), ВХТМУ-София, ЦУ-БАН, ИНРА, НИИЧЕРМЕТ-София и др. от където са получени официални много добри отзиви и препоръки за публикуване у нас и в чужбина. Материалите са публикувани в научни списания и са докладвани на международни научни конференции и конгреси у нас и в чужбина и са публикувани в сборници в периода 1990-1998 г.
Монографията е предназначена за широк кръг любознателни читатели, както и за преподаватели от средните и висши учебни заведения, респ. за ученици и студенти. Тя разкрива много идеи за по нататъшна работа и може да бъде полезна за научни работници, инженери, технолози и специалисти от частните науки; логика, механика, физика, химия, материлознание (металургия, леярство, пластична деформация, заваряване. и др.), Геология, минералогия, петрография, физика и химия на Земята, география, астрономия и др., биология (медицина), екологоия, философски проблеми на естествените науки. Може да се ползва и от научни работници и специалисти, работещи в областта на обществените и социални науки, интересуващи се от Глобалните проблеми; социолози, политици, депутатати. държавни дейци, експерти и др.
Материали по монографията са публувани и популяризирани и в списание «Вселена, наука и техника» виж:
1. Колев Б.В. Хипотеза. Относно произхода и еволюцията на Земята (планетите). сп. Вселена, наука и техника., юни 2008, с.с. 24-31
2.Колев Б.В. Хипотеза. Относно произхода и еволюцията на Земята (планетите). сп. Вселена, наука и техника., юли 2008, с.с.28-37, продължение от юни, сп. Вселена, наука и техника., юли 2008, с.с.28-37, продължение от бр.6, юни 2008г
3. Колев Б.В. Променя ли се климатът на Земята. сп. Вселена, наука и техника, август 2008, с.с. 38-43
4. Колев Б.В. Класификация на науките-място и роля на материалознанието при изясняване на фундаментални и глобални проблеми. сп. Вселена, наука и техника., ноември, 2008, с.с. 32-39.
5. Колев Б.В. Възможности на материалознанието за обяснение на някои биологични процеси в живите организми, свързани с произхода на Вселената и живота. сп. Вселена, наука и техника, януари, 2009, с.с.34-42.
6. Колев Б.В. Възможности на материалознанието за обяснение на някои биологични процеси в живите организми, свързани с произхода на Вселената и живота. сп. Вселена, наука и техника., февруари, 2009, с.с. 39-46, продължение от бр.1, януари 2009
Бихте могла да се запознаете в свободното си време и с моите блог сайтoвe; www.nautchnitrudove.blog.bg; www.vestnitci bogomil.blog.bg; www.bogomil.blog.bg; www.bg.netlog.com/b_v_kolev ...
Във вашият постинг относно произхода на Земята са посочени обосновки потвърждаващи моите много по-рано изказани хипотези, анализи и твърдения посочени в горепосочената монография и другите публикувани публикации. Освен на книжен носител те са публикувани и в Интернет и бихте могли да ги потърсите в Google като напишете посочените ви заглавия. Препоръчва се текста в книжните носители, тъй като при сканиране някои символи и фигури не са разпознати и в електронния вариант не са излезли. В тези трудове е направен опит да се посочат фундаменталните проблеми на трактуваните във вашите постинги проблеми.
По всяка вероятност сте ползвала и някои от моите трудове например този свързан с произхода на Земята (планетите) след „Големия взрив”, който е посочен по място преди вашия постинг и по време публикуван много преди него. Освен това не са посочени годините на издание на ползваната от вас литература. Тази моя публикация бихте могла да намерите чрез GOOGLE, като напишете „хипотези за произхода на Земята (планетите). Бихте могла да намерите в по-горе посочените трудове и други хипотези, свързани с произхода на живота и др. Тъй като правите обобщение на проблема съгласно съществуващата и достъпна съвременна литература редно би било да цитирате и моите трудове, още повече е се потвърждават някои твърдения, анализи и изводи ясно посочени в тях...
С поздрав, уважение и най-добри пожелания д-р инж. Богомил Великов Колев