фиг.8.1.4-1 до 5 .Методика. ). фиг.1. Уредба за изпитване на прокаляемост .Общ вид. фиг.2. V _охл в различни точки от сечението на цилиндрчен детайл в/у диаграмата на изотермично превращане. Сема. [72]. (Предпола гаема схема с N, разд.8.1.1). фиг.2. Уредба за изпитване на прокаляемост. Общ вид. фиг.3.Приспособление за моделиране на различна V_охл, близка до реалната отливка. 1.Ос /от фиг.1/, 2. Носещо рамо с кръгъл пръстен. 3.Топлоизолираща тапа .4.Моделираща металл втулка 5.Опитен образец за изпитване на прокаляемост 6.Сопло за охлаждане с:въздух, течности и емулсии.фиг.4. Приспособление с опитен образец за изпитване на прокаляемост. Общ вид. размери:f 85мм,l=285мм Фиг.5. Устройство за охлаждане на в-х (образци с l=200 мм) 1.Цилиндрчен кожух .2.Пълнеж от шамотни тухли 3.Метал. втулка. 4.Опитен образец 5. метал. тапа 6. Капак .                                           а                    б                       в    фиг.8.1.4-6.Основни типови зависимости.HRC=f (разст      фиг.8.1.4.Прокаляемост.HRC=f(разст в мм). в.”dist’’ в мм).А-аустенит; М-мартензит; Р-перлит.   Сплав 110Х28 (2,08%N), 1050^оС, масло 8.1.5. Износоустойчивост на ляти комплексно легирани сплави от системата Fe-Cr-C, pесп. Fe-Cr-C-N             Главното експлоатационно свойство на сплавите от изследваните системи /стомани и чу гуни/ е износоустойчивостта. Литератуните дан ни за ляти сплави от системата Fe-Cr-C са оскъд ни, включително и от лабораторни изследвания. За износоустойчивостта им се съди обикновено от наблюдения на промишлени отливки. Този на чин е свързан с големи разходи. Не се срещат данни за износоустойчивостта на ляти комплекс нолегирани сплави от системата Fe-Cr-C-N, вклю чително и за влиянието на основните компонен ти С, N, Сг върху нея.       фиг.8.1.5-1,2. Абразивно износване(wearing), в сплави Закаляване на въздух; Т^оС, t_{задържане} = конст. , отвръщане - 200^оС, 2ч. фиг.1. Горе. Износване DG в грамове. Сплави съдържащи 11-13%Cr. 1,5-2%Mo; 0,15-0,40%N ляво , DG=f(С) ,дясно-DG=f(Сг/С),С=конст. Хис торами. износване на еталони: ляво 110Г13Л , дясно- ст.45, фиг.2. Долу.Износване-(метод ’’Шкода-Савин) mm³=f(N,в%). Закаляване на в-х, 950^оС, 40мин., отвръщане -200^о С, 2ч. Сплав С240Cr20.                         Изследвани са голям брой ляти сплави с различно съотношение на комонентите в т.%, съгласно патент РБ 49451: 1-4,2%С; 4-32%Cr; 0,02-2,1%N; 0,01-3%Мо; под 1%Si и Mn; 0,01-3%Mo; 0,01-1%V; 0,01-2,5%Ni или Cu; 0,001-0,3%Nb; 0,01-1%Ti; 0,001-0,3%B; 0,01-1%W; 0,01-0,5%Ce и/или Mg и/или Zr и останалото Fe. Най-много спла ви са изследвани с първите 4 елемента .  Изводи и заключения:             Изследвана е износоустойчивостта на ляти комплеснолегирани сплави от системите Fe-Cr-C и Fe-Cr-C-N в ус ловита на абразивно-хидроабразивно износване с умерени ударни натоварвания близки до практиката, със собстве но разработена лабораторна уредба и в условията на триене по метода ”Шкода-Савин”, при широк диапазон на ва риране на основните компоненти, без и с допълнително легиране. Установено е, че: 1. С повишаване на съдържанието на С, респ на отношението Сг/С износоустойчивостта при подевтектичните съста ви, се подобрява, а при надевтектичните състави се влошава.фиг.8.1.5-1. Върху характера на зависимостите на из носоусточивостта от С, Сг/С влияние оказват характеристиките на: а/ формиращата се и изменяща се по форма, го лемина, разпределение и тип К/КН/ фаза б/ основната матрица. Най-добра износоустойчивост се получава при фор миране на К/КН/ фази от типа Сг₇С₃, Сг₇С₃+Сг₂₃С₆,/Сг₂₃С₆ + фази от типа Ме₂С, МеС/, здраво захванати в мартензит на или мартензитоаустенитна матрица. 2.С повишаване на Т^оС _{закаляване}, износоустойчивостта се подорява до достигане на макс. твър дост /НRС/, разд. 8.1.2, след което поради увеличаване на количеството на аустенита, тя се влошава. С изключение на медта, хими ческите елементи стабилизиращи аустенита /С,N, Mn, Ni/, след максимума в НRС влошават износоустойчивостта. Известно е, че медта не увеличава А_ост. 3.Износоустойчвостта на комплексно легираните сплави от системата Fe-Cr-C-N може да се подобрява, посредст вом легиране с доравновесни и определени оптимални количества N /до 03-0,4%/, предизвикващи повишаване на твърдостта. Влиянието на азота е по-ефективно при Т^оС _{закаляване} около максимума за НRС или наляво от него фиг. 8.1.5-2. Надясно от макс. за НRС /високи Т^оС/, износоустойчивостта се влошава по степента на увеличаване на ко личеството и стабилността на аустенита. Влиянието на азота се сумира с това на С и други легиращи елементи. Висо ките Т^оС_{закаляване} /надясно от макс. за НRС/, макар че са нетехнологични, биха могли да бъдат ефективни - особено за сплави от системата Fe-Cr-C-N, при вторично уякчаване, т.е след единично или няколкоктратни отвръщания. 4.Определящо влияние върху износоустойчивостта на лятите комплекснолегирани сплави от системата Fe-Cr-C-N има С, респ. Сг, тъй като формиращите се К/КН/ фази имат по-добра термична и механична устойчивост и са по-твърди от Н-фазите. Ефектът от влиянието на N^-та основно се проявява в уякчаване на матрицата при внедряване в тв.р-р, подобряване на прокаляемостта, регулиране на количеството и стабилността на А^-та, респ. в подържане на постоянна стойност на ударната жилавост, подобряване на пукнатиноустойчивостта и резултантно върху износоус тойчивостта .Формиращите се при кристализация във формата или след подходяща термична обработка вторични Н-фази спомагат за подобряване на обработваемостта с режещи инструменти. Предполага се, че те биха могли да бъдат полезни при триене- ”метал-метал”. 5. На базата на резултатите от лабораторните изследвания, промишлени изпитания и направен анализ, могат да се вземат решения, включително и компромисни, относно: избора на под ходящ химически състав и термична обработ ка в зависимост от конфигурацията на отливката, условията на работа, натоварване и вид износване:             а/ за абразивно износване са най-подходящи чугуни, съдържащи 12-22%Сг и 2,5-3,5%С при отношение Сг/С =4-7, без допълнително легиране.             б/ най-подходящи за ударно абразивно износване при силни ударни натоварвания /съчетани / с натиск, в замяна на Хатфилдовата стомана от типа 110Г13Л /неръждаеми и други сто мани използувани в практиката/ са спла ви съдържащи 2-2,4%С /до 1-1,7%С/ при 12-15 до 18-24%Сг и отношение Сг/С і 8-12, без и с допълнтелно легира не. Съдъжащите N имат предимство пред несъдържащите.             в/ В зависимост от натоварването, съгласно точки ”а” и “б” на извод 5, най-подходящи за хидроабразивно и корозионно механично износване са ляти сплави от системите Fe-Cr-C, Fe-Cr-C-N с повишени съдържания на Сг -над 24 до 30-35% и С .При ударни натоваравания- отношение Сг/С над 12-16. Азотът заменя скъпи и дефицитни еле менти- Ni,Cu,:Mn, Mo.             г/ тънкостенните отливки /до 15-30 мм/ могат да се използуват, без термообработка или след закаляване в масло и на въздух. Дебелстенните - след закалване на въздух. Отвръщавне в зависимост от условията на експлоата ция: а) ниско/~200^оС при образивно износване/, б) по-високо /при по-силни натоварвания/. 6.Получени са гама от ляти спвави в ситемите Fe-Cr-C, Fe-Cr-C-N-без и с допълнително легиране с други К и Н- обра зуващи /V,W,Mo,Ti,B,Nb/, внасяни поотделно или заедно в комбинации с контролируеми количества стабилизатори на аустенита /Ni,Mn,Cu,N/ и модификатори /Mg,Ce, Zг/, притежаващи до 6-10 пъти по-добра износоусточивост от хатфирдовата стомана 110Г13Л в условията на абразивно -хидроабразивно износване при умерено ударно натовар ване и до 18-28 пъти по-добра при триене, с прокаляемост до 200мм. За разлика от 110Г13Л изследваните сплави запазват добро постоянство на обема при ударни натоварвания и могат да се обработват добре след междинно -отг ряване. Азотнолегираните са с предимство. 7.Показани са възможностите за създаване на комплекснолегиани ляти износоусточиви сплави от системите Fe-Cr-C, Fe-Cr-C-N /защитени с патент РБ49451 и изобр.РБ26110, РБ23669/, притежаващи сравнима износоустойчивост при сравнима и по-добра ударна жилавост и много по-добра обработваемост с режещи инструменти от практичес ки необработваемите чугуни: Нихард, ИЧХ28Н2, ИЧХ30Н3, от аустенитните чугуни ИЧХ12АГ12, ИЧХ14АН3Г и стомани от типа 110Г13Л. Нихарда е с по-лоша ударна жилавост. Стабилизиращите аустенита на ”заместване” /Ni, Mn/, фор миращите фази от типа Ме₃С и специални К/КН/ фази от типа Ме₂С и МеС елементи влошават обрабатваемостта. N^-ът я подобрява след отгряване. Не е забелязано влошаване на обробатваемстта с режещи инструменти от медта.   8.2 Възможности за получаване на ляти комплекснолегирани износоустойчиви сплави /чугуни/ от системите Fe-Mn-V-C-N, Fe-Mn-V-Cr-C-N .             Целта е да се проверят принципно възможностите за получаване на нови комплексно легирани ляти износо устойчиви сплави в системите: Fe-(Mn)-V-C-N; Fe-(Mn)-V-(Cr)-C-N, за които липсват литературни данни. За целта да отляти две серии сплави: 1^{- ва}. Отляти са в инд. автоклав образци от 28 състава. -0,06-3,5%C, 0,36-0,95%Si; 9,5-25 %Mn; 0,5-15%V, 0,023-1,438%N, S