Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2013 07:42 - Един обобщен коментар върху опазването на обществения ред и сигурност
Автор: bogomil Категория: Политика   
Прочетен: 782 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 10.12.2013 14:11


ОПАЗВАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД И ДОБРОВОЛНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ФОРМИРОВАНИЯ („На всяко действие, има противодействие”)
(разширен вариант)
В последно време събитията у нас поставиха на дневен ред решаването на проблема свързан с отговор на въпроса - Необходими ли са доброволни отряди в помощ на МВР при опаването на обществения ред и сигурност в страната и ако са необходими какви трябва те да бъдат !?. В средствата за масова информация и предимно по телевизиите и радиото в коментарите на анализаторите, както и в Интернет (под тяхно влияние) се срещат крайни становища, основният извод от които е, че каквото и да се предприеме у нас се  потвърждава един от основните закони, валиден не само за Природата и точните науки, но и за обществoто и отношенията в него, а именно "На всяко действие има противодействие". Този неписан обществен закон, приложен в условията на демокрация, управлението и обществените отношения води до анархия. Каквито положителни стъпки в полза на народа и държавата да предприемат правителството, и подкрепящите го парламентарно представени партии, винаги се появяват най-често необосновани, недоумяващи, неаргументирани и неубедително звучащи противодействия, критики заради самата критика, коментари, анализи и заключения, водещи до съзнателно, неодобрение, разделение, противопоставяне, насаждане на омраза, и силно отрицателно въздействие върху обърканото съзнание на народа български, особено на подрастващото поколение, младежта.. Много са примерите потвърждаващи този закон, важащ не само за точните науки, но и за обществените отношения в областта на политиката и управлението.  Поредната последна форма на противодействие се роди от самоинициативните действия, свързани с опазване на обществения ред от страна на патрулите на Расате. Оказва се, че агресивните и вандалски действия на младежи и учащи се по стадиони, училища, улични демонстрации и др., съпроводени често с нарушаване на обществения ред и вандалщина, едва ли не  се поощряват от някои телевиизии, коментатори и анализатори, особено в Интернет, а действията на движението "Расате" са подложени на прибързана критика, отрицание, противопоставяне, сеене на омраза и на нов вид разделение на населението, този път на етническа основа, свързано с проблемите на ромите, по малко на турците и други малцинствени етноси. Незабавно се появи противодействаща организация на ромите. Движението на групата „Расате” в публичното пространство отдавно пред обществото е определено като националистическо и фашистко. Тук възниква необходимостта от отговор на много важния въпрос, каква е разликата между национализъм, патриотизъм и фашизъм?. И случайно ли у нас освен националистическата партия „Атака” се родиха и раждат и други подобни формирования. Границата, особено между национализма и патриотизма е много тънка, но тя може да се разшири, наруши  и да доведе до израждане във фашизъм. Нашата малка страна, заема стратегическо място не само на Балканите, но и в Европа, т.е. страната ни е призвана да опазва собствените си източни географски териториални граници, които са и граници на Европейския съюз, от нахлуването на нежелани емигранти, със съмнителен произход и цели, както и да бъде предната защитна линия от стремежите на „войнстващия ислямизъм”, пропявядващ т.н. ”Джихад”, т.е „Свещена война” срещу „неверниците”- християни. Тук не става дума за прииждането на почтени пострадали граждани на Сирия, бягащи от ужасите на войната, били те мюсюлмани или християни, както и за евентуално насаждане на ксенофобия и расизъм към бежанците и към българските граждани от другите етноси и вероизповедания. Въпреки че в исторически план страната ни има опит по приемането на бежански потоци, все пакв началния етап това явление като необичайно предизвикателство безспорно действа шокиращо и още ще продължи да оказва въздействие върху българската народо психология, но след време нещата ще олегнат, проблемите ще намерят своето правилно решение и както се вижда вече намират решение. Както опитът е показал оставащите за постоянно пребиваване у нас бежанци получили българско гражданство, постепенно ще бъдат интегрирани, какъвто например е случаят с арменците от миналия век. Гаранция за това е исторически доказаната толерантност и гостоприемност на българите, сега подложени на определено и нормално начално изпитание под влияние на екстремните събития от външен и вътрешен характер.   При сегашната реална действителност, от една страна Държавата, политическите партии, и правителството са ангажирани с решаването на редица не малко и приоритени проблеми, свързани с вътрешното състояние на страната във всички области на материалния, социален и духовен живот. От друга страна събитията показват, че се появи нов много важен приоритетен проблем по опазването на обществения ред вътре в страната, така и на нейната сигурност по външните източни и югоизточни териториални граници, който са и граници на Обединена Европа. От трета страна буквално на всяко действие и стъпка на правителството в тази насока следва недоумяващо противодействие от страна на опозиционите и други сили в страната, мислещи и действащи, не като национално отговорни с принос за благоденствието и националния просперитет, а боричкащи се за власт от чисто егоизтични интереси в надпреварата за надмощие в борбата за власт.  Официално и полицейските сили, които се грижат за спазване на Закона за обществения ред и сигурност също са подложени публично на критика и противодействие, и настройване на населението срещу тях, независимо че в своите действия, при нарушаване на закона, особено по време на улични демонстрации и протести, те се показват като едни от най-толерантните в Европа, а може би и в света (изключение правят някои неизбежни, елементарни и дребни инциденти). Появиха се критики за голямото множество струпване на полиция в столицата, именно поради нарушаване на закона за общствения ред и сигурността. Това действително е свързано с определено отслабване на тяхната роля по местоживеене в различните райони и населени места на страната. Непрекъснатите улични протести в столицата, улесняват деянията на престъпниците в големите градове и другите селища Появиха се самоинициативните действия на патрулите от младежкото националистическо формирование ”Расате”. В някои села се появиха своеобразни сдружения - патрули на доброволни начала за самоопазване на населението от т.н. „Битови имуществени нападения и кражби”, извършвани от български граждани от всички етноси и най-много от ромите, други в югоизточния край на страната - по опазване на границата от незаконно преминаващи чужденци със съмнителен произход и намерения.... Случайно ли е това...!?..             Възниква въпросът,  как да се преодолеят някои негативни явления, необходими ли са на страната доброволни граждански сдружения, които да оказват своеобразна помощ на МВР, каква трябва да бъде ролята на националистическите (и други) партии и граждански движения, на българските граждани по опазване на обществени ред и сигурност!? Може ли и народът да поеме част от тази общонационална грижа, помагайки на специализираните органи и как може това да стане?. Отговорът е ясен – програмите, целите и действията на тези и други граждански формирования трябва да бъдат високо патриотични, със защитни родолюбиви и превантивни функции, а не агресивни, ксенофобски, раситски, дискриминационни, социалшовинистически, насаждащи и разпалващи омраза,  разделение и противопоставяне на различни социални групи и слоеве на обществото, било то на политическа, eтническа, верска, професионална, образователна и друга основа. ...             Преобладаващата част от младежите у нас или не са чували нищо за някогашното съществуване при социализма на т.н. „Доброволни отряди”, упълномощени от държавата по опазване на обществения ред по местоживеене в помощ на МВР, по линия на националното обединение на населението под знамето на „Отечествения фронт” !?  Или ако някои от тях са чували за тези отряди, те са го свързвали с анатемосания и анатемосван социализъм, като следствие от дългогодишните манипулации и съзнателно обработване на тяхното съзнание, чрез насаждане на негативизъм, противодействие, разделение и омраза. Не е необходимо подробно да се коментира каква е била ролята на тези „Доброволни отряди”, но може уверено и категорично да се заяви, че живялите в това време (майки, бащи, баби и дядовци на съвременната предимно учаща се или не упражняваща трудова дейност младеж) добре си спомнят, че хората се движеха спокойно по улиците по всяко време на денонощието, без да се страхуват от нападения, пладнешки обири, убийства, отвличания, измами, вандалщина и рушене къде ли не и на какво ли не, включително и на исторически паметници на културата, агресия, побоища, дори и изнасилвания... Не беше познато толкова обезпокоителното дрогиране с наркотици...  Може някой да възрази, че причината за това е бил насажданият страх! По скоро причината е била добре организираната превантивната дейност, отколкото страхът, който днес се втълпява на населението, особено на младежта като някаква страшна проказа, смазваща, разлагаща и унищожаваща обществото като народ и нация.... А защо не причина да е бил и страхът от извършване на престъпления!?. В условията на демокрация  у нас се внедриха, и някои обществени болести, заимствани от другите напреднали западни страни. Като злокачествен тумор и деформираното разбиране за Демокрация тези болести разяждат обществения организъм. Обществото ни е болно! Оказа се, че при нашите български условия на преход, липсата на страх, демокрацията не съдейства, а по скоро до определена степен спъва развитието на обществото и държавата напред към по-добро, към благоденствие, и създава благоприятни условия за появата и съществуването на подобни негативни явления.!?. До какво може да доведе това, до нова диктатура, военен режим или перманетна анархия, до гражданска война и разпад на държавата!? Невъоръжените „Доброволни отряди” в условията на т.н „тоталитаризъм”, т. е. на анатемосания социализъм създаваха респект, особено към склонните да извършват престъпления; по-буйните, невъздържаните, престъпниците, емоционалните, пияниците, вандалите и т.н...... Разбира се и тогава е имало престъпления и нарушаване на обществения ред и сигурност, но не в такава застрашителна степен като днешните в условия на демокрация, създаващи основателно безпокйство в обществото...             Възможно ли е в условията на демокрация да се създадат у нас доброволни граждански народни формирования в помощ на МВР? Такива доброволни отряди не са  присъщи само на безвъзвратно отминалия „Реален социализъм”. Като пример може да се посочи просперираща Финландия, която през миналия 20 век, беше силно изостанала, а днес е една от най-проспериращите държави в света. Там наред с успешното решаване на някои социални проблеми, свързани с образованието, здравеопазването, с точно определеното, регулирано материално производство, финландските граждани чустват за свой високопатриотичен дълг да оказват помощ на полицията по опазване на обществения ред и сигурност. При това органите на властта и обществения ред се ползватс много високо доверие. Съобщава се в източниците, че сътрудничеството на органите на властта от страна на гражданитетам е утвърдена практика. Сътрудничеството с полицията е въпрос на чест и граждански дълг, и принос към личната, фамилна и национална сигурност. Финското население има силно развито гражданско чувство за отговорност,активност, солидарност, взаимопомощ и толерантност. В обслужващия сектор съществува доверие и толерантност на твърде високо ниво. Толерантността, доверието, дисциплината и солидарността определят душевността на финландците. Финландия е пример на страна с толерантно отношение към съседите си, вън от страната и вътре в нея, между хората, независимо от тяхното социално, общественополитическо и икономическо положение. Там няма такова разделение, противопоставяне, и насаждане на омраза....             Мъжете годни да носят оръжие или служили в армията в епохата на „Реалния социализъм” доброволно даваха по едно, две дежурства месечно в квартала, в който живеят. Невъоръжените „Доброволни отряди”, действащи по местоживеене като една от функциите на тогавашния „Отечествен фронт” бяха ефективни, полезни за обществото и държавата. Доброволните отряди, освен като патрулни двойки обикаляха кварталите, имаха точно определени права да проверяват водачи на МПС, неспазващи правилата на движение в техния квартал и т.н. Тяхната роля беше превантивна; нямаше такива кражби на коли, обири, вандалщина, палене на автомобили. Водачите на МПС бяха по-дисцилинирани, нямаше такава война по пътищата, независимо от това, че МПС бяха по малко и т.н. Нямаше противопоставене, разделение и насаждане на омраза. Тези годни да носят оръжие мъже, познаващи военната дисциплина и отговорноста, полагали клетва за вярна служба на своя народ и отечество, по късно като цивилни даваха доброволно дежурства с ясното съзнание, че опазват своите семейства, своите близки и съкварталци. За съжаление те намаляват и стават все по-малко, с тенденция да изчезнат при цивилните мъже в активна трудоспособна възраст. Проблемите с опазване на обществения ред и сугурност при днешната действителност налагат необходимостта от обучаване на подрастващото поколение в гражданска дисциплина с помощта на военни специалисти, като се работи върху тяхното патриотично възпитание в дух на хуманизъм, дисциплина, граждански дълг, отговорност взаимопомощ, чест, достоинство..... Народът на Швейцария сам е поел съдбините си по опазване на обществения ред и сигурност, с въведената дисциплина, близка до военната, сами се обучават, било то по време на работа в полето или в предприятието на града. Това е своеобразна форма на общонароден градивен национализъм, напълно идентичен с патриотизма, полезен за народа, държавата, безопасен за етносите и съседите. Навремето съществуваше т.н. „Катедра 22„ във висшите учебни заведения, в която се изучаваха теоритично и практически проблеми свързани със сигурността по методики разбработени от военни специалисти. Дори децата и учениците („пионерите”), помагаха на органите на власта и на МВР по опазване на границите, бяха възпитавани в дух на любов към родината и т.н. В средните училища имаше военно обучение, възпитаващо младежите в дух на патриотизъм, отговорност и жизнено необходима градивна дисциплина. Разбира се сега времената са други, но проблемите по опазване на обществения ред вътре в страната, както и сигурността на границите са актуални и опитът от миналото би могъл да бъде полезен и използван при новите съвременни условия на демокрация.. Що се от отнася до патрулите на Расате, обучавани в определена военна дисциплина, дискусионният в момента въпрос, полезни ли са те или не, би следвало да бъде решен чрез официални разговори с органите на властта и съответните отговорни и заинтересовани институции.  Ако техните доброволни действия са полезни за сигурността на населението и държавата, ако тяхната публично обявена програма, цели и практически действия са високопатриотични, то тяхната гражданска инициатива би могла да послужи като база или идея за създаване или по-скоро за раждане и упълномощаване на доброволни граждански сдружения, подобно на някои други доброволни патриотични формирования вече функциониращи у нас (благодетелни, дарителски, екозащитни, здравно защитни и др.). Известно е, че тези граждански движения в своята високоблагородна мисия спокойно разгръщат национално значима обществена дейност. Без да са показали на този етап, че са такава упълномощена гражданска организация, патрулите на Расате и на другите доброволци в страната, биха могли да бъдат привлечени като пионерски с идеята за създаване на нови доброволни отряди под егидата на МВР, общините или други официални държавни формирования, за опазване на обществения ред и сигурност на гражданите, било то по местоживеене в кварталите на градовете или в целите населени места, още повече, че станаха  и продължават да се случват обири и убийства по всяко време на денонощието. При това в някои престъпни деяния участват и чужденци, бежанци и т.н. Дейността на подобни доброволни формирования по-скоро би трябвало да бъде превантивна. Присъствието им по улиците несъмнено внася респект, тъй като между пъстрото множество, между мнозинството почтени граждани, се движат и склонни към по-дребни или по сериозни престъпления. Доброволческата дейност във всички форми на нейната реализация в различните сфери на живота би следвало да се поощрява в тяхната превантивна и обществено значима мисия. Честните, духовно богатите и чисти родолюбиви доброволци, независимо от етническия им произход и вероизповедания са от тези български граждани, които милеят за своята, на близките, съседите и на другите хора безопасност и спокойствие. Те са готови да се притекат на помощ на изпадналите в беда. Доброволци оказват помощ на пострадалите в планината, при  природни бедствия, аварии, земетресения, катастрофи, горски и други пожари и т.н. Тези почтени граждани, носители на завидни добродетели са пример достоен за подражание.  Общественият ред започва да се нарушава и от някои бежанци. Ако на този етап движението на Расате се изявява и продължава да се изявява като патриотично, защо да не може да послужи като база за възникване и създаване на официални държавни или граждански доброволни структури. Тези патрули все още не са показали свои  некоректни вредни и протовозаконни действия за обществото и държавата. Тогава каква е необходимостта и защо се създава отново психоза, напрежение и противопоставяне, разделение, и насаждане на омраза!? Защо е необходимо по известния закон „На всяко действие, има противодействие„ отново да се насажда подобно негативно настроение и отрицателно въздействие върху съзнанието на обезверения народ и още повече той да се обърква и противпоставя за щяло и нещяло? Кому са необходими подобни коментари, анализи и изводи с отрицателен негативен заряд.!? Действията на подобни граждански патриотични формирования биха могли да бъдат контролирани от съответните органи и институции. Ако се забележат действия нарушаващи правилата на поведение във вреда на народа и държавата, могат да се вземат съответните необходими мерки, респ. да бъдат подложени на справедлива критика в средствата за масова информации от страна на обществото, дори да бъдат забранявани.... Пладнешките обири, по време на дългия преход се оказаха неизбежни и рутинни, като следствие от натрупания продължителен опит на организираните престъпни групи или на отделните престъпници. Често действията на престъпниците са непридвидими, трудно контролируеми и предотвратявани. Това наложи необходимостта в някои села жителите сами да формират подобни патрули за опазване на имуществото си.. Тези селски патрули подобни на някогашните "Доброволни отряди" също не са упълномощени от Държавните органи да се самозащитават и да защитават населението в техните селища!?!? Но се оказват полезни и не изземват ничии функции! Ако носенето на ръката на българския трибагреник като националистичен символ, е свързано с високопатриотични цели и задачи, залегнали в програмите на тези доброволни граждански движения, ако действията на тези патрули са насочени към осигуряването на по-спокойно движение в столицата (и другите населени места), и предпазване на гражданите (деца, ученици, старци и жени от нападения, обири и отвличания),, не би било смущаващо и опасно.  Ако обаче този символ напомня за някогашните хитлeрофашистки спецгрупи с пречупения кръст, то тези символи биха могли да бъдат премахнати или заменении с други по подходящи!  Вярно е, че патрулите на Расате не са упълномощени от Държавни органи, но практиката показва, че те на този етап не извършват проверки на документи, а само създават респект, особено сред по-лабилните, емоционални и склонни към агресия, вандализъм, нападения, обири, отвличания и други негатини прояви по улиците. Обществото обаче не знае и не е наясно какви са техните програми, цели и задачи. За съжаление, някои телевизии, коментатори и анализатори, поощрявайки недобросъвестни ползватели на Интернет, използваха може би тази нова и може би неусъвършенствана и недостатъчно развита идея, за ново противопоставяне и разделение на населението. Оказва се, че дори, когато се раждат полезни идеи, заслужаващи внимание, достойни за обсъждане, внедряване и развитие, често по телевизиите и радиата, някои публично изявени личности, критици и анализатори, в стремежа си да демонстрират някакви ”големи” познания и загриженост, настройват и противопоставят зрители и слушатели, съдействайки по този начин за създаване и здълбочаване на неконтролируемо обезверяване, негативни настроения, анархия надолу сред всички слоеве на населението, подлагайки го на каква ли не манипулация и обработка. С присъствието по улиците, което засега е необичайно и неочаквано явление, тези патрули по-скоро изпълняват превантивна дейност. Ако бъдат посочени какви са техните права и задължения или бъдат публично приети от съответните отговорни институции или ако бъдат утвърдени техните програми и предложения от парламента, действиятa им биха могли да бъдат ефективни, много по ефективни от тези на протестиращите, често съпроводени с нарушаване на обществения ред, с вандалщина, обидни и грозни крясъци, агресия, подстрекателство на провокатори и т.н... Едва ли действията на тези националистически формирования могат да се сравняват с някогашните "патрули" от времето на социалшовинизма и фашизма, т.е на Хитлеризма, който към средата на XX вeк прескочи националните граници на Германия и доведе до невиждани страдания на народите по света!? Днес ние живеем в 21 век, в който се търсят нови форми на устройство и управление на Европа и света, на базата на единението и глобализацията! Тези търсения безспорно са свързани с проблеми и някои предизвикателства. Държавата, и народът ни, да не кажем Европа, светът, и най-вече социалната държава се нуждаят и от граждански движения, служещи на народа на доброволни начала, с действия в подкрепа на властите при опазване на обществения ред и сигурност. Както бе посочено, някои страни водещи подчертана социална политика вече ползват такава помощ на населението. Днешните управляващи у нас са насочили кормилото именно в тази посока-създаване на социална държава.        Възможно е някои да ме обвинят, че съм върл, непоправим и опасен пропагандатор  на национализъм и фашизъм! Принуден съм отново да поставя въпроса, за разликата между национализма и патриотизма.? У нас има не малко наследствени патриоти, честни и родолюбиви български граждани, готови да работят всеотдайно за благоденствието и просперитета на нацията, на народа и отечеството, ако трябва готови и да се жертват за него в случай на нужда. Може ли тези честни български граждани да наречем опасни националисти и фашисти!? В какво се изразява тънката граница между тези две близки по съдържание понятия, но взаимно отричащи се противопожности при неправилна противообществена практическа реализация, особено в условията на демокрация? В кои държави пропагандата на опасен национализъм трябва строго да се контролира, ограничава, спира или да се оказва противодейства на партии и доброволни формирования, тангиращи с грубия национализъм, с фашизма и анархията, с войната и окупацията на чужди територии и т.н, и кои държави се нуждаят от високопатриотични националистически патриотични партии и движения, членовете на които са кристално чисти родолюбиви и честни граждани, не представляващи опасност за мира, спокойствието, толерантността, демокрацията, сигурността, за насаждандето на омраза, дискриминация, расизъм и т.н ?. Отговорът е ясен и категоричен. Определена опасност представляват националистическите партии и движения на държави принадлежащи към  Великите сили.! Красноречиви примери има от недалечното минало на XX век, когато националшовинизма като идеология на фашизма разпали най-кръвопролитната война в историята на Човечеството. Опасни за своя народ и отечество националисти ли са били нашите предшественици от Великото българско възраждане, борците от нашето доброволно самородило се национално освободително движение, цялата борческа и революционно настроена българска емиграция, водена от великите свои водачи, подчинили живота и дейността си в името на свободата на своя народ и отечество; Раковски, Левски, Ботев, Каравелов и плеядата знайни и незнайни кристално чисти патриоти и родолюбиви българи!?                   Общоизвестно е обаче, че иначе необходима като патриотична националстическа партия „Атака”,  нейните лидери понякога се изхвърлят в опитите си за връщане на територии от т.н „Загубена България”. Вероятно при съществуващите условия като такaва тя го прави по скоро, за да повдига националния дух и самочуствие на българските граждани, отколкото да предизвика дрънкане на оръжие или пък да печели привърженици... В условията на днешната глобализация и европейска интеграция, когато при едно правилно развитие, в бъдеще границите би трябвало да бъдат съвсем фиктивни и заличени на географските карти, народите в Еврепейския съюз ще се обособят като нации, без да загубят своята национална идентичност на базата на своя език, традиции, култура и други специфични ценности. Болезнените проблеми свързани с историческото минало, теририториалното, разпределение като резултат от водените войни и някои несправедливи договори, като Берлинския и Ньойския, могат да бъдат решени само чрез война, пропявядването на която при съвременние условия е неприемливо, както за „Атака”, за евентуалните други националистически движения и формирования, така и за обществото, народа и държавата. Българският народ е миролюбив, познаващ страданията на своите предшественици, деди от времето на чуждите владичества, както и на своите баби и дядовци живяли при фашизма. В своя генезис и психология българинът е толерантен, гостоприемен и не би трябвало да бъде подстрекаван, особено в процеса на интеграция и миграция на населението. Историческото минало, свързано с натрупаните проблеми, включително и с териториалните, трябва да бъде загърбено, така както го направиха Франция и Германия, Финландия и Швеция, Финландия и Русия.... Подобни проблеми би трябвало да бъдат забравени и в това отношение нашата страна се явява стожер на мира на Балканите, смятани от някои страни за ябълка на раздорите. Днес България не би могла да търси начини и средства да си върне загубените територии, чрез военни действия. Българският народ и държавата не са агресивни във външно политически план.. Напразни са и евентуалните очакванията в 21 век, че някоя от Великите сили или Европейският съюз биха могли да ни помогнат да си върнем загубените територии, така както стана през септември 1940 г, с безпрецедентния мирен договор на Крайовската спогодба и то в разгара на Втората световна война, когато бе поправена крайно несправедливата историческа грешка на Ньойския договор с връщането на Южна Добруджа към майка България. Разбира се многострадалният ни народ би трябвало да бъде запознаван с историята, без да се проявяват опасни за сигурността неизпълними претенции, свързани с миналото, особено в съвременната епоха на европейска интеграция и обеднение на народите под едно единно европейско знаме, когато всяка държава членка е призвана да дава своя интернационален международен принос за мира и под собственото си национално знаме. В това отношение много е важно поведението на Великите сили и Европейския парламент, тяхното отношение и влияние върху малките държави, каквато е България. И все пак, на базата на гореизложеното възниква сериозният въпрос, случайно ли на този етап от развитието на милото ни отечество, започнаха да се раждат нови националистически партии и движения? Опасни или необходими са те!? Случайно ли е, внезапното като изневиделица раждане на недоумяващото движение на ромите, като противодействие на патрулите на Расате!?. Необходимо ли е то!? Има ли основателните и неотложни причини!? Каква е целта на ромското движение, не е много ясно на обществото, но най-близкото до ума е, че патрулите на Расате и на евентуалните други подобни доброволни патриотични формирования ще пречат на тяхното по-спокойното и безопасно тършуване по улиците, в обществените превозни средства, в търговските магазини, по домовете, фирмите, офисите и т..н.!?   Българският народ показва достатъчна търпимост и толерантност към етносите, но той понякога проявява определена нетърпимост, особено към някои от противозаконните своеволни действия на ромите, които трябва да бъдат наблюдавани, контролирани и ограничавани в техните обирджийски „набези”, не само под контрола на полицията... Разбира се, в обществено признатите доброволни граждански формирования, биха могли да влизат, изявени, честни и почтени представители на всички етноси (наред с българите –  роми, турци, армеnци и др.) По такъв начин тези смесени доброволни невъоръжени формирования на български граждани ще могат да изпълняват превантивна роля при евентуално наличие на действия, свързани или граничещи с дискриминация, проява на расизъм, фашизъм, насаждане на етническа омраза, агресия и всякви подобни други негативни действия. Както е тръгнало, ако всички етноси започнат да създават собствени противодействащи граждански формирования, под прикритието на опазване на обществения ред и защита на своята етническа група или верска принадлежност, то анархията в държавата би станала напълно неконтролируема и опасна за сигурността и гражданския мир, за спазване на законите, еднакво важащи и задължителни за всички български граждани, включително и за различните етнически групи. Опитите за трайно насаждане на неконтролируема анархия, под прикритието на изискванията за спазване правата на гражданите, свободата на мнения, гарантирани в условията на криворазбраната демокрация у нас, за кой ли път и по какъв ли не случай потвърждават един от основните закони, действащ по най-категоричен начин и в обществените отношения - "На всяко действие (дори позитивно и полезно да е то), има противодействие (дори когато, то е вредно и пагубно за народа и държавата)”. Много често се наблюдава по телевизията и радиото противопоставяне, водещо до конфронтация неприлични, срамни и грозни словестни битки при изслушване на противоположни становища, третиращи проблеми от всички сфери на материалния, социалния, духовен политически живот. Определена част от явяващите се пред телевизията сякаш търсят предимно медийна изява, публична известност, преследвайки свои егоизтични цели, произтичащи от лични интереси, а не от интересите на обществото и държавата. Това все повече обезверява народа и го отчуждава от т.н. политическа класа. Не малка част от депутатите със своето неумение да говорят, със срамното си поведение на трибуната, т.е с личния си пример също като публични личности, дават много лош пример, особено пред младежта, която обича да подражава... Именно от поведението на публичните медийни личности, на коментатори, анализатори, депутати, политици и държавници започва раждането на доброто, но и на някои негативни явления, които надолу сред обществото приемат застрашително своеобразно модифициране, израждане и разрастване. Нали демокрацията осигурява „свобода на словото”!?..!?... Не случайно народът е казал „Рибата се вмирисва от главата”. Етиката, моралът, човешките добродетели са достигнали до точката на замръзване, т.е те са под смъртна заплаха. Личният пример на публично изявените личности, политици, коментатори анализатори и др. е от изключително съществено значение определeщо поведението на обществото, на отделните слоеве в него..  В това отношение и в училищата и другите учебни зааведения би трябвало да се изучават някои дисциплини (като риторика в миналото) или да има часове за разговори свързани с морала, етиката, начина за публично говорене, ораторско изкуство и т.н.... Обществото, гражданските движения, училищата, висшите учебни заведения, наред със семействата, медиите, предимно телевизията и радиото, са призвани да възпитават и да пресичат всякакви действия, водещи до конфронтация, разделения, омраза, агресия, расизъм и други неконтролируеми противообществени прояви, тангиращи с анархията и всички произтичащи от тях негативни  и вредни резултати като следствия.                           Подготвил;  д-р Богомил Великов Колев

                                              www.bogomil.blog.bg



Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2026989
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031