Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2013 18:13 - ЕДИН МАТЕРИАЛ ПРЕДХОЖДАЩ ПАРТИЙНИТЕ МИТИНГИ В СЪБОТА 16 НОЕМВРИ
Автор: bogomil Категория: Политика   
Прочетен: 875 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 15.11.2013 18:17


ОТНОСНО ЕСКАЛАЦИЯТА НА НАПРЕЖЕНИЕТО, СЛЕД OTБЕЛЯЗВАНЕ ГОДИШНИНАТА НА ”НЕЖНАТА РЕВОЛЮЦИЯ”               Основният въпрос, който си задава всеки мислещ и разумен гражданин на Република България е; случайно ли се получи ескалация на напрежението, съпроводено с сблъсъци между протестиращи студенти, техните привърженици и полицията!? Отговорът се натрапва, без никакво затруднение. Впрочем този сценарии се подготвяше от рано. Тъй като протестите, предимно на софиянци за оставка на правителството на Орешарски се обезличиха и не постигнаха своята деструктивна рушителна цел, подготвен беше следващият сценарий, целящ активизиране на тяхната борба и победа с включването на свежи младежки сили. Първата стъпка беше окупирането на Софийския университет, втората стъпка призива на ”Ранобудните студенти окупатори” към другите висши учебни заведения в страната, да ги подкрепят, третата - призива на студените за подкрепа от страна на останалото население и последната - щурмуване на Народното събрание. Естествено най-подходящи и ефектни за такава цел са студентите. Не са забравени от противниците на този парламент, на правителството и събитията от 1997 г., когато беше смъкнато тогавашното правителство на Жан Виденов с помощта на младежта и студентите. Безспорно най-подходяща в напъните се оказва годишнината от датата 10-ти  ноември. Безрезултатният протестен бунт на тази дата, амбицира протестиращите към използване на познатата от летните дни ескалация на напрежението, чрез нови сблъсъци с полицията, която да бъде обвинена в терор, окървавяне на протестите, надявайки се по този начин правителството да падне и парламента да се разтури, както стана с правителството на генерал Бойко Борисов в началото на годината. Тъй като и това не се случи, отново започна да се манипулира общественото съзнание за вината на управляващите, които „не чуват”, гласа на протестиращите, отново с „грубото погазване” на човешките права от страна на полицията. За това опитният бивш пожарникар – полицай генерал Бойко Борисов, очаквайки „окървавяването” на протестите, както при неговото управление, „ни лук ял, ни лук мирисал” се закани да покаже, как се правят протести... Няма съмнение, че техните напъни ще продължат, търсейки нови форми и средства за сваляне на правителството, за предизвикване на предсрочни избори и докопване до властта...Чуват се гласове дори за подготовка и на метеж!?..             Възниква още един въпрос, виновна ли е полицията за новото познато вече нарастване на напрежението? За съжаление наливането на масло в огъня се върши и от някои телевизионни репортери, коментатори и анализатори, които са от младото поколение, вече с обработено от дългогодишните манипулации съзнание, непознаващо същността на лявата социална политика, недоумяващо настроено срещу лявата идея, прокарвана основно от БСП, подкрепяна от ДПС. Показват се кадри, по време на телевизионни репортажи, на протестиращи младежи и студенти от т.н. „ранобудни” и други „окупатори”, които се жалват, че са били блъснати с лакет от някои полицай, друг ударен от полицай, трети задържани от полицията. Самата дума „окупатори” показва какви са намеренията на протестиращите. Никой, никъде по света не оправдава окупацията, каквато и да е нейната цел. Това вече е агресия, която добре се знае от ония, които познават историята. В такова меле, в навалицата, при опита за създаване на безредие и налагане на волята с вандалщина и агресия,  несъмнено има пострадали и от двете страни на барикадата. Никъде не се видя от репортажите груба сила от страна на полицията... Напротив, полицаите търпеливо премахваха пейките използвани за барикади. Върху една от тях те полагаха усилия да я преместят, заедно с висящите върху нея девойка и младеж. По този начин младите репортери и коментатори журналисти, неволно показват своето съчуствие и защита на протестиращите, стимулирайки ги, насърчавайки ги като „невинни” за нови подобни „подвизи”. Забравиха се редицата предавания и анализите относно агресията сред младежта, която у нас взема застрашителни форми на изява навсякъде; по стадионите, в училищата, в обществения транспорт, по заведенията и на улицата... Въпреки че се видя и вандалщината, свързана с опита за построяване на барикади, чрез използване на кофи за смет, пейки и други, хвърляне на домати, представляващи грубо нарушаване на обществения ред, това отново се отминава мълчешком и обществото остава с убеждението, че полицията е виновна за ескалацията на напрежението... Едностранно се търси вината на полицията. Задачата на полицията е да съблюдава дали протестите са мирни и дали се спазва обществения ред. Излиза, че щом протестиращите искат нещо, те имат право да рушат да нахълтат безпрепятствено в Народното събрание, да го превземат и окупират, подобно на Софийския Университет, залоствайки вратите с вериги заключени с катинари... И тъй като не им се разрешава това безотговорно поведение, според тях някои съмишленици,  анализатори и коментатори включително и парламентаристи от опозицията, полицията е виновна. В интерес на истината нашата българската полиция е много толерантна, сравнявайки я с тази в други страни, където срещу подобни вандалски действия, за разпръскване на протестиращите и демонстрантите се използват много по-ефектни методи; водни оръдия, стрелба с гумени куршуми, бой с палки, използване на сълзотворни газове и т.н.  В това отношение нашата полиция може да бъде сочена за пример. Дали провокатори са предизвикали сблъсъците е трудно да се разбере. Не е изключено вдъхновителите и организаторите, на протестите след като са видяли неоправданите агресивни действия на по-емоционалните и инатлии протестиращи, търсейки начин за измъкване от виновното неловко положение се оправдават с нарочно изпратени провокатори. Някои се опитаха да обвинят полицията, че тя нарочно предизвикала напрежението и сблъсъците. На моменти се демонстрираше едва ли не изпробване на силата на студентите и техните привърженици, подобно на състезанието „теглене на въже”. От една страна застанали яки и силни младежи, от другата - полицаи дърпащи едно от загражденията, показано и по телевизията. Навсякъде по света се използват заграждения, които показват, че протестиращите нямат право да преминават да ги прескачат и рушат. Самият акт на разрушаване на тази своеобразна граница вече е агресия и нападение, подобно на държавната граница. В случая тази условна граница цели запазване на държавните служители - депутатите и институцията наречена Народно събрание. Чуват се критични възклицания колко много полиция била струпана около Народното събрание подложено на атаки за превземане и окупиране... Пазителите на реда са прибягнали до такава мярка, вероятно очаквайки агресивни действия подобни на летните. И те се справиха професионално с изключително трудната задача. Ефектът, който е постигнат от този щурм на Народното събрание, целящ неговата окупация и неочаквани други агресивни действия е предизвиканото съчуствие на някои възрастни и родители на протестиращите младежи и студенти, на някои преподаватели и други, които не съзнават в какво са въвлечени техните деца и ученици, протестите на които безспорно са яхнати от някои опозиционни парламентарни и извънпарламентарни сили...             Използва се сложната социално икономическа обстановка в страната, за противопоставяне на населението; от една страна между самите граждани, избиратели и привърженици на отделните партии, от друга страна с насаждането на ксенофобски настроения срещу различните етноси и предимно срещу бежанците. Това е много опасна игра с огъня, която мислещите хора добре виждат и съзнават, игра която правителството и МВР се стараят с всички средства да предотвратят, полагайки огромни усилия да преодолеят това предизвикателство, наред с редицата други вътрешни - в материалната, социална и духовна сфера. Дошло е времеразделно, което призовава всички родолюбиви граждани на Република България, всички истински и честни патриоти да се противопоставят на злото, опирайки се на разума и доброто... Такива има и те всеки ден мирно с протестите си в подкрепа на правителството, респ. на парламента, показват своята загриженост за мира, за необходимостта от единение на народа, защото  между тези хора има и такива, които още помнят ужасите на войната, арестите и терора на фашистката полиция от недалечното минало, разрушенията на столицата при бомбардировките преди 70 години и т.н.. Подобно на гражданите на Финландия, те се стараят да помагат на правителството и парламента, за да могат да се решават възникналите проблеми и неотложни предизвикателства в спокойна обстановка. Чуват ли се достатъчно добре от народа български тези истински, мирно протестиращи мъдри българи, гласът на които зове към мирен труд, толерантност, единение и съзидание в полза на целия народ и на милото ни Отечество!?....                                    Подготвил; д-р Богомил Великов Колев

                                                www.bogomil.blog.bg



Гласувай:
4



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2030359
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930