material science and metallurgy :: Размисли след отбелязване на 128 годищнината от Съединението на България

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.09.2013 20:40 - Размисли след отбелязване на 128 годищнината от Съединението на България

Автор: bogomil Категория: Политика

Прочетен: 963 Коментари: 0 Гласове:

НЯКОИ РАЗМИСЛИ, СЛЕД ЧЕСТВАНЕ НА „СЪЕДИНЕНИЕТО” Днес милото ни Отечество отново е разделелено, народът объркан, иска и търси справедливост, свобода, равенство, добър живот, благополучие. Народът ни е разделен на Фили и на Фоби. Сякаш отново е настъпило времеразделно. Невероятна конфронтация и омраза. Днес отново народът ни се нуждае от обединение, от ново национално морално нравствено съединение, така както са го направили истинските патриоти милеещи за род и отечество-нашите предци, извършили и териториалното съединение. Като потомци на нашите славни прадеди, ние всички спонтанно се прекланяме пред морала, идеите и високопатриотичните дела на „съединителите” , но като чели си ги спомняме (и то не всички) само в деня на честването. Няма родолюбив българин, който да не е чувал за „Съединението” и да не оценява възникналата историческа необходимост и акт на обединение между българите, разделени съгласно несправедливите клаузи на обидния, несправедлив и унизителен за нас Берлински договор от 1878 г. Днес повече от всеки друг път надписът на Народното събрание "СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА", е много актуален и жизнено необходим за оцеляването, съществуването и просперитета на народа български и на милото ни Отечество. Съединението през 1885 г. е извършено независимо от неодобрението на Великите сили. Това е едно от най-ярките събития в нашата най-нова история свързана с Третата българска държава. Това събитие е поучително за всички българи, независимо от тяхната политическа ориентация, и е достоен пример за нашите днешни политици и държавници. Днес обществото ни е разделено не само по линия на политическата ориентация, то е разединено и съзнателно противопоставено от някои заинтересовани сили, включително и политически. Както казва един мислител-творец ”Партизанщината уби почитта на българина към Българската държава, към творческите личности, към ценностите на народния дух.....Задръсти пътя на нравствеността, на идеалистично настроените личности. Пак партизанщината опростачи демократизма, подхрани долните апетити, изостри враждата, легализира ценза, леността, посредствеността и дебелоочието...”При състоянието на капиталистическите производствени отношения у нас реализиращи се в условията на демокрация (но криворазбрана и деформирана) според някои анализатори това разделение в обществото е неизбежно и „не може да бъде другояче”. По думите на изтъкнатия нащ историк проф. Божидар Димитров „Въпросът е да не сме разделени по важни национални приоритети”. Оказва се, че днес най-важният национален приоритет като стабилен фундамент на държавносттта е единението на нацията .т.е обединението на разединения ни народ. Това е сигурен гарант за просперитета на народа и отечеството ни.. В своето слово на тържествената митинг-заря в Пловдив на 6 септември Президентът Плевнелиев на думи направи закъснял опит за обединение с призивите за „Толерантност”. „да се спре реваншизма”..., ”политическата конфронтация да остане само в парламента”....да не се допуска насилие както ”нашите предци (от Съединението) не допуснаха насилие...” българското общество да се бори за една обща кауза”. Той напомни Завета на съединението, че нацията може да постигне големи резултати, успехи, „ако е сплотена”. В днешния нестабилен свят според него, народът, нацията трябва да се ръководи от Европейските ценности. Думи, констатации, призиви, но как да стане това сполотяване не бе посочено. В същият момент, докато течеше тържественото честване в Пловдив на 128 годишнината от Съединението и обединението на народа български, призивите на Президента бяха огласявани и заглущавани със срамните скандирания на протестиращите срещу правителството на Орешарски, като доказателство за тревожното времеразделно в което се намираме. (Сякаш тяхната цел, по думите на протестирещи, е само да влязат в рекордите на Гинес). Думите на Президента обаче звучаха протоколно патриотично окрасени. На практика, със своите действия съзнателно (или не), той се изявява като разединител на своя народ, вслушвайки се в гласовете на посланиците на някои Велики сили, на някои партии, включително и на „Герб”, който го създаде, вземайки страна в протестите под прикритието, че като президент ”обидинител” служи на всички българи. А президентът би трябвало да бъде надпартиен. Говорейки за делата на кристално чистите патриоти, на истинските родолюбци „съединители”, той като че ли забравя, че през 1885г. тези истински българофили са тръгнали срещу всички велики сили и са извършили сами едно велико народно дело от полза за цялата нация.. Наистина се оказва че „Съединението прави силата”. Веднага, след извършаването на този величествен акт, народът ни спонтанно отблъсква опитът на недоволните от разширяването на Българската държава в „Сръбско-българската война”. В съединението на две от парчетата на разкъсаната българска държава има много практическа мъдрост. Преките изпълнители на акта на съединението съставят временно правителство и отстъпват мястото в управлението на политическите партии. Тяхнято верую и мисия са изповядани с песента „Нещеме ний богатства, нещеме ний пари, а искаме свобода, човешки правдини”. И успяват в своята общонационална мисия! Княз Батемберг веднага приема и утвърждава съединението. Всеобщо е мнението на историците, че Съединението създава добри условия, тогавашната България да се превърне в едно икономическо чудо, защитено в много войни. На кого ще предоставят управлението съвременните протестиращи срещу правителството „Орешарски”- вероятно на новоформиращия се „Реформаторски блок” и на „Герб”, надявайки се на победа с която ще постигнат своята цел за промяна на системата, и ще извоюват социална справедливост и благоденствие !?. Не звучи убедително опитът на някои анализатори и интелектуалци да оправдават съвременното разделение на нацията. Наивно било „да сочим с укор днешното общество” по въпроса за единението днес, на фона на демокрацията и сравнението с „единните българи по въпроса за Съединението” (1885). Можем ли да заявим,че Гражданският съвет на Реформаторския блок, се ръководи от високопатриотични и родолюбиви национални цели договаряйки сътрудничество с ГЕРБ за участие в септемврийските протести.!? Нима това води до единение, до обединение на нацията!? Нима това не изостря още повече конфронтацията и не води до ескалация на напрежението, яхвайки протестите под прикритието на някава кауза, свързана с единение!?. Нима подкрепата на „Герб” не представлява опит за конфронтация и за реваншизъм, за които говори в Пловдив и Президентът. Нима политическите, финансови и икономически ресурси на „Герб” като първа политическа сила не са стимул за още по-голямо разединяване на нацията, нагнетявайки конфронтация и злостна омраза!? Съзнават ли протестиращите, че досега са били и че най-вероятно ще бъдат употребени за тяхна сметка,от новосъздадените политически формирования и конфигурации, за да бъдат реализирани частно партийни интереси!?. Ако понятието „партия” означава „част” и ако „една част от обществото мисли по един начин, а друга - по съвсем различен”, нима на тази основа изградена с „тухлите” на конфронтацията и съзнателно внедряваната омраза може да се гради единение на обърканата част от разделения ни народ. Какво кроят тези „обединители на нацията”!? Очаква се отговорът да стане ясен към края на септември - при отбелязването деня на „Независимостта на България”. Събитията ще покажат. Обществото ни е объркано и болно, заради безжалостно, безотговорно и безпрецедентно манипулиране на народа от някои заинтересовани сили, включително и политически.Ноима и една, друга не малка част от народа, вероятно по-голямата - умна и толерантна, която може да разсъждава, да наблюдава, да вижда и да си прави изводи, кой за какво се бори, каква е истината, каква е целта на протестите, които се очаква да приемат нови форми на изява, като икономически изродили се и в чисто политически.Хубавото в тези протести е, че гражданското обществото се роди, и че страхът който бе насаждан от предищното правителство на Бойко Борисов бе преодолян. Хубавото е, че новото правителство на „Орешарски” проявява завиден стоицизъм и воля в опитите си да решава натрупаните проблеми в името на просперитета на целокупния български народ и отечеството ни. Протестиращите срещу него изпълняват до определена степен своеобразна роля на опозиция, каквато на практика липсва в парламента. Що се отнася до продължилия вече 23-24 години преход с преустройство на плановата икономика в България на основата на капиталистическите производствени отношения, пазарната икономика и демокрацията, то на този етап те се реализират на базата на отдавно изживяната форма от развитите страни, с втвърдената им радикална форма. Впрочем не е възможно човек да се изкачи на 20-то стъпало на стълбата, без да премине последователно през по-ниските стъпала. Опитът за прескачне на някои стъпала би се оказал неефективен, дори утопичен, и може да бъде съпроводен с пропадане на още по-ниско стъпало на развитие. За съжаление в Република България до неотдавно се реализираше и все още се реализира т.н. „див-първичен” капитализъм, който развитите капиталистически страни са преминали отдавно. Това е предпоставка за нарастване на недоволствата и противоречията, за създаване на пропаст между богати и бедни, водеща да класова борба, до разединение на нацията. Социалният капитализъм на този етап у нас се оказва трудно осъществим. Независимо от това, усилията на настоящото правителство са насочени в посока трасираща този път със социалната и икономическа програма. Вече се наблюдават някои видими резултати показващи и доказващи целта му, въпреки опитите на протестиращите и на политическите противници да го провалят и да му пречат в работата по един безпрецедентен начин, чрез латентни протести, които несъмнено ще влязат в рекордите на Гинес, като срамна страница в нашата най-нова история. Протестиращите срещу правителството „Орешарски”, които искат оставка, смяна на правителството и смяна на системата, налагат необходимостта да се представят някои анализи. Известно е, че на този етап Човечеството няма ясна стратегия и идеология за развитие в бъдещето. За сега въпреки, че се търсят нови алтернативни форми на социално иконимическо и политическо устройство на човешкото общество, все още не е създадена идеология, която да предлага по-добра форма на управление от демокрацията на базата на капиталистическите производствени отношения. Възниква въпросът, възможно ли е създаване на социална държава, на базата на пазарната икономика, т.е на базата на социализъм и пазарни икономически отношения. Тук не става въпрос за пълна 100% реставрация на отминалия т.н. „Реален социализъм”. Примери в това отношение могат да се посочат; Китай, Финландия, Канада, борбата на някои страни в Латинска Америка и др.. Ако българското улично движение има за цел да предложи, чрез своите идеологически водачи и стратези нова обществено икономическа система, не позната и нереализирана в света до този момент, то това би било похвално, че нашата страна, нашият народ като богоизбран ще предложи една нова и по-справедлива система, която ще води до общ прогрес и благополучие на човешкото общество. Простата оставка обаче на базата на гореизложеното показва, че нищо ново не може да се очаква и няма да се получи със скандиранията за „оставка” и нови избори. Наясно ли са тези, които искат новите избори и смъкването на това правителство каква система искат!?. Оформя се убеждението, че класическата борба за власт и надмощие, чрез създаване на „реформаторски„ партии, с които се очаква да се промени системата, на този етап звучи неубедително и дори утопично. Протестите постепенно придобиха политически характер, подобно на тези в началото на прехода под лозунгите; „Времето е наше”, „45 години стигат”. Сега тези лозунги се изродиха до крайност и безпрецедентна наглост; „Три дни стигат, станаха три месеца, хайде подавайте си оставката”. Протестите придобиват състезателен характер за противопоставяне, подобно на тия при боксовите, футболните мачове и т.н. , където има победители и победени. Лидерът на Герб, Бойко Борисов като „опозиционер - спортист” около три месеца след изборите безцеремонно продължава да повтаря все едно и същи смешни аргументи, че те са победители („ние ви бихме, подайте оставка и нещата ще се нормализират”); следователно трябват нови избори. Безспорно тези негови изказвания пред високата трибуна на Народното събрание вдъхновяват протестиращите и катализират безплодните станали банални призиви за „оставка”. Да искаш оставка и нови избори е лесно, а после, накъде!? Ясно ли е това на водачите на протестиращите!? Впрочем не случайно Реформаторският блок заедно с прикритата на пръв поглед подкрепа на политическа Партия Герб искат и се стараят да застанат начело на протестите, потвърждавайки по този начин много ясно техния чисто политически характер. Не става ясно обаче, каква нова по-справедлива система, целяща обединението на многострадалния народ български смятат да наложат, опирайки се на капиталистическите производствени отношения, на демокрацията и на Глобализацията, особено в Европа !? Процесите у нас от февруари 2013 г. насам показват, че в България. Гражданското общество се роди и израства, но на този етап то се проявява в своята стихийна неориентирана лутаща се и колеблива форма, дори и деструктивна форма. Не малка степен на влияние оказват и демонстрациите и движенията в другите страни на света и по специално в Обединена Европа; Гърция, Италия, Франция, Испания, Португалия и т.н. А ние българите по принцип обичаме да подражаваме, без да се ръководим от характерната за нацията ни народопсихология. За съжаление - уличните притести са безидейни, безсъдържателни, те се провеждат само под лозунгите "Оставка" , "Нови избори" " "Смяна на системата". Покрай тези искания се чуват какви ли не бисери, срамни, обидни, и недостойни за един цивилизован народ. От време на време те са съпроводени и с агресия и вандалщина, въпреки мирната и сравнително спокойна форма на изява в последно време. С голяма лекота, и безотговорно се обвинява не само правителството, но и полицията, когато протестиращите нарушават обществения ред и служителите на реда не изпълняват техните искания с поставените условия и диктат. В интерес на истината, нашата полиция е много толерантна и либерална, особено днес под ръководството на новия вицепремиер и министър на вътрешните работи. А полицията в другите страни действа много по-твърдо, дори прибягва до насилие (Турция, Гърция, Египет и др., дори и в САЩ.). Нека да припомним и посочим като пример приоритетите на „социалната държава” във Финландия, където се постига жизнено необходимата за всяко общество толерантност, сплотеност и доверие, като гарант за просперитет, фактори на които у нас досега не се обръщаше необходимото вимание. Финландските граждани са разбрали, че интеграцията в обществото и толерантността са много важна и ефективна ”Производителна сила”. Социалната справедливост във „феномена” Финландия, съгласно експерти се изразява в съобразяване със съотношението между равнищата на месечните възнаграждения. Не съществува и не се допуска голяма ”ножица” между най-ниската и най-висока заплати. Горното е сигурна предпоставка за създаване на трайно доверие на финландските граждани към официалните институции. С много високо доверие се ползват органите на властта и обществения ред. Съобщава се, че сътрудничеството на гражданите на органите на властта е утвърдена практика. Сътрудничеството с полицията е въпрос на чест и граждански дълг и принос към личната, фамилна и национална сигурност. (На времето у нас имаше твърде полезни „доброволни отряди”). Финландските граждани имат силно развито гражданско чувство за отговорност, активност, солидарност, взаимопомощ. В обслужващия сектор съществува доверие и толерантност на твърде високо ниво. Лекарят не предрешава начинът за лечение, той обсъжда с пациента възможните варианти и двамата заедно избират най-доброто и приемливо решение. Толерантността, доверието, солидарността определят душевността на финландците. Финландия е пример на страна с толерантно отношение към съседите. За успехите на финландците и най-вече за тяхната силна социална сплотеност и интеграция допринася сигурно и спецификата на финландската душевност. Финландия не носи наслоения от предишни политически режими, тя ги е загърбила, нещо много характерно за България, в която 23-24 години след „нежната революция”, настоящото програмно правителство продължава да се изтъква като пречка въпреки опита му да създаде т.н.”социална държава” ... Във Финландия съществува добра координация, взаимодействие и съгласуваност между основните институции; правителство, бизнес, държавно изследователски институции и трудовия пазар. Важността на образованието и науката за просперитета на Финландия е безспорна и се откроява като приоритет. Не случайно се твърди, че успеха на Финландия във високите технологии през последните години е тристранното сътрудничество между частните компании, държавните университети и държавните изследователни институти. Необходимо е да се спомене и изключително важната роля, която изпълняват профсъюзите (синдикатите) при вземането на решения. Още по-обезпокояващото е, че в продължение на толкова време у нас не се появиха подготвени лидери на протестиращите, с ясна концепция каква система искат и ще предложат, след като се борят за смяна на системата. Гордост би било за нас българите, ако тук на Балканите, в България се роди нова по-справедлива социална икономическа и политическа система за устройство и управление на обществото. Става дума за социална справедлива система, като алтернатива на капитализма, който видимо и много ясно вече изчерпва възможностите си и на бившия т.н „реален социализъм", чието анатемосване у нас обаче показва, че ние се намираме в много изостанала фаза на идейно политическо и идеологическо мислене и развитие. Реалният социализъм остана в историята безвъзвратно, но това не означава, че той трябва да бъде напълно анатемосан и че не може да се прероди в нова по-справедлива форма, на основата на демокрацията и пазарната икономика. В това отношение интерес представляват идеите и разработките на покойния Александър Лилов, идеолог и основоположник на съвременната социалистическа партия, бореща се за създаване на социална държава в условията на пазарна икономика. В публикация на списанието за теория, политика и култура „Понеделник” 11/12, 2011, год. IV, София, 2011, той обосновава аргумнентирано „разбирането за моделите на социализма и модерната епоха (информационното общество). Тезата е в руслото на идеята, че съвременната капиталистическа свят система се намира във фаза на бурификация и през 21 век ще бъдем свидетели на визникване на нова система или новисистеми, включително преоткриване на 21 век като алтернатива на капитализма, и на социализма.” Ситуацията именно сега, в една бивша социалистиеска страна като България, поела пътя на демокрацията и капиталистическите производствени отношения е изключително благоприятна за раждането на една нова по-справедлива система като алтернатива на реализиращия се в страната капитализъм и на бившия реален социализъм. За съжаление вижда се, че в някои средства за масова информация (телевизия, вестници, радио), се явяват говорители на протестиращите, които не знаят каква система искат, не са подготвени, нямат необходимата теоритическа и практическа подготовка и правилна реална оценка на събитията и обстановката в страната и света.. Колкото и да е нестабилно настоящото управление, колкото и да го отричат неговите противници, именно единствено то е призвано да измъкне страната от дъното, именно то може да подготви основите за промяна в желаната посока, включително и от протестиращите. (Ако се роди оня съвременен философ, който да обоснове своята идеология и тя да бъде приложена на практика или група от високо идейно подготвени лидери –теоритици, шансовете да се реализира на практика тази тъй желана по-справедлива социално икономическа и политическа система от нашия- българския капитализъм, са твърде големи. Тогава с право ще можем да кажем, че бог е българин!) За сега само надеждите, желанията и мечтите са тази, които се опитват да доминират над песимизма и лутането в търсенето на т.н. "радикални реформатори" и то като дясно ориентирани. Това е от особена важност за преобладаващата неориентирана, манипулирана и объркана част от протестиращите срещу правителството „Орещарски”. Скептицизмът идва и от факта, че България все още се намира в стадия образно казано на т.н „див първишчен капитализъм". Светът върви в посока на ляво. Затова и у нас е необходимо да се формират именно такива реформаторски движения. В това отношение т.н. „контрапротрстиращи” се изявяват като едно начало и ядро на тези движения, които безспорно ще се разрастват и развиват. За съжаление има заинтересовани сили, които съзнателно се противопоставят, и анатемосват бившата форма на изява на социализма. На компетентната част от населението е ясно, че реставрация на т.н. "зрял реален социализъм" не може да има. Опасното е, че продължава тази ненавист и омраза, раждана и подкрепяна от някои недоволни живяли в тази епоха, и от борещи се за власт политически сили в името на своите чисто политически частни интереси. Това се предава на младежта, която не е живяла и не е видяла този социализъм, неговите безспорни не малко достижения, разбира се и недостатъци. С основание младежта иска да живее в едно по-справедливо общество, но не знае какво трябва то да бъде. Младежта само е слушала и слуша за този анатемосван социализъм и до голяма степен напълно съзнателно е манипулирана от заинтересованите политици и сили. Има и нещо друго. Изживяният социализъм поне у нас се свързава и с Русия, с бившия Съветски съюз. Злостната кампания срещу Русия от т.н. русофоби също е от значение за обстановката и разединението на народа у нас. Впрочем още след освобождението и създаването на Третата българска държава се родиха тези две противостоящи течения; русофоби и русофили. Борбата, неразбирателствата между тях са били причина за остри вътрешно партийни борби, сблъсъци, избори, преврати, смяна на власт, много добре описани от Алеко Константинов в неговата безсмъртна творба "Бай Ганьо" и в историческата литература и документи. Ония, които познават историята (а тя както казват е учителка на народите) си спомнят, че тези борби започват още при правителството на Петко Каравелов (горещото лято на 1886 г. когато борбата между русофили и русофоби силно се разраства и става причина за смяна на правителства и абдикацията на княз Батемберг), засилват се при Стефан Стамболов, довеждат страната до национални катастрофи и фашизъм, за да не стихнат до края на Втората световна война, че и до днес. Балканите, винаги са били обект на геостратегическите интереси на Великите сили. Затова и населението ни, народът ни е разделен на русофили и русофоби, на германофили и германофоби, на англо и франкофили и съответните фоби, днес и на американофили американофоби. Но основното разделение днес у нас е на поклонници на западните Велики сили, т.е на русофоби и русофили. И тъй като борбата и политиката на Великите сили, макар и по-смегчена в сравнение с периода на „студената” е насочена и срещу съвременна Русия, която търси своя специфичен и самостоятелен път на развитие, то това се отразява неблагоприятно в развитието на страната ни с протестите срещу настоящото правителство. България като малка държава в много отношения би трябвало да бъде ”Швейцария” на Балканите, както предлагаха някои депутати от Великото народно събрание в началото на прехода. Страната ни би трябвало да бъде в прекрасни отношения както със своите славянски братя от бившите социалистически страни, респ. с Русия, така и с всички останали страни на света, включително и със западните Велики сили и САЩ. Точно тук поляризирането на настроенията, под влияниието на разните "фили" и "фоби", стимулирани и от Великите сили или от преклонението пред тях е онова, което все още спъва развитието ни в благоприятна просперираща посока. Дали ще се родят политици у нас, които биха могли да осъществят една балансирана политика с Великите сили, с определена независимост в рамките на обвързаността и задължениата ни с Европейския съюз, времето ще покаже?!. Във всички случаи нормалните и реални очаквания са такива да се появят из средите на лево ориентираните политически сили. Скоро предстои да се отбележи другият голям национален празник „Провъзгласяване на независимостта на България”, от който отново би трябвало да се поучим всички. Така че новата идейно политическа система като алтернатива на социализма и капитализма, която се очаква да се роди, на този етап от развитието на света е силно зависима от Великите сили и от Глобализацията..... Днес нашият многострадален народ, измъчен от преодоляването на всевъзможни трудности във всички сфери на материалния, социален и духовен живот се нуждае от работещо правителство със социална програма, каквото е правителството „Орешарски”, от истински съвременни родолюбиви българи, последователи на кристално чистите патриоти, на будителите на нацията от епохата на Великото българско възраждане, които да ни поведат по пътя към обединението. Народът ни и милото ни отечество се нуждаят от истински кристално чисти българофили, будители, борещи се с разум и съвест срещу злото, което пуска страшни корени и като охтопод задушава доброто, добродетелите, взаимното уважение, просперитета и солидарността на всички нива в обществените структури. . Подгoтвил д-р Богомил Великов Колев

Нагоре