РАЗМИСЪЛ ВЪРХУ  БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, РЕСП. НА НАШАТА СТРАНА

               През миналия 20 век човечеството преживя две световни и една доста продължителна "Студена война". В края на века опитът от миналото и нестабилното бъдеще, на базата на Разума доведе до предотвратяванe на ядрената гибел, на Човечеството, чрез прекратяване опасното протовопоставяне между западните капиталистически страни и социалистическите страни от източния блок. Това бе един от основните глобални проблеми . който намери някакво решение в сравнително добра и благоприятна посока. След най-кръвополитната война в историята на човечеството - Втората световна, не можеше да се премине през друг етап от развитие, когато страните търсят пазари и надмощие. Доброто е, че поуките от войната показаха, че преразпределението на пазарите при съвременното развитие на науката и особено на военната техника е не възможно да става с глобални световни войни. Все още разбира се водещите капиталистически страни не са се отказали от локалните войни, особено тези в бившите страни от третия свят "Необвързаните страни" с лидер бивша Югославия, която беше подложена на удари и раздробена по старата римска формула "Разделяй и владей". Ликвидирани бяха и структурите на бившите совциалистически страни - СИВ, Варшавският договор и т.н. И без гореща война социалистическите страни по собствена воля, ръководени от техния лидер бившия Съветски съюз поеха, отговорността, т.е върнаха се към старото отхвърлено социално икономическо развитие по пътя на капитализма. Формира се " Нов световен ред" , който се налага на всички страни по света. Днес 69 години след историческата победа на Човечеството над фашизма, реализиран чрез социалшовинизма на Хитлерова Германия, на базата на проблемите и размириците в света, включително и у нас, възникват редица Глобални политически проблеми един от който може да бъде формулиран най обобщено така "ИЗЧЕРПАЛ ЛИ Е КАПИТАЛИЗМЪТ СВОИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ " или    ПРОБЛЕМИТЕ НА „НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД”   Изминаха 23 години, а резултатите от наложения „Нов световен ред ”, все още не са така плодоносни, нямат очакваното развитие в положителна посока с благоприятен и задоволителен ефект.             За да се отговори на въпроса дали е сбъркан „новият световен ред” би било редно да се опрем на съществуващите глобални проблеми до 1989 г ., когато бяха извършени т.н. „Нежни революции” в Европа. Глобалните проблеми се формулират предимно на базата на взаимоотношенияята “Човек—Общество – Природа – Производство - Потребление.”  Те могат да доведат до прогрес или до регрес. Както е известно до 1989 г. Глобалните проблеми се категоризираха в три основни групи. Представям част моите прогнози публикувани в монографията ми „Богомил Великов Колев. Материалознание и глобални проблеми”,  студентско изд.БПС (авангард), София, 2003. Монографията представлява обобщения на доклади, изнесени на международни научни конференции и конгреси в периода 1988-2000 г. Читателят сам ще прецени кои от тези анализи и прогнози,писани през миналия век  и доколко те се потвърждават  към 2013 г.              Първа група Взаимоотношенията между двете социално икономически системи – капиталистическа и социалистическа. Разоръжаването. След края на „студената война” на преден план застанаха проблемите свързани със заличаването на основните различия между тях, натрупани за период от около 45-50 години. Към тази група би трябвало да се поставят и проблемите не бившия „Трети свят”. Наблюденията и анализът показват, че за правилно бързо, ефективно и безболезнено решаване на проблемите от първа група е необходимо да се избере път на развитие, при който да се вземе най-доброто от двете бивши противостоящи идеологически системи, т.е да се приложат постулати от т.н „Теория на конвергенцията”. До края на „студената война” всяка една от двете идеологически и социално икономически системи се е развивала успоредно, независимо една от друга, по законите и правилата на „мирното съвместно съществуване”. След края на това мирно противоборство, социалистическите национални и международни структури бяха унищожени. Започна тотално отрицание и оплюване на т.н. ‘реален социализъм”. Въпреки своите недостатъци, социализмът имаше и някои реални достижения, практически решени и доказани някои социални придобивки, които можеха да останат или да се „враснат” в капиталистическите социално икономически порядки на новите демокрации. Като пример могат да се посочат; безплатното образование (у нас до 1990 г беше ликвидирана неграмотността,. беше обнародвано проучване, че по общ коефициент на интелект и образованост на населението, България е на второ място в света), безплатно медицинско обслужване, което беше на високо ниво, добро пенсионно осигуряване, добра вътрешна сигурност на населението- наличие на доброволни отряди, съдействащи на милицията за опазване на обществения ред и т.н             Наложеният „Нов световен ред” не постави страните от двата основни противостоящи лагера при равностойни условия, т.е при приблизително еднакъв старт. Такова бе положението и с неутралните, бившите необвързани страни от т.н. ”Трети свят”. Беаспорно, от гледна точка на всеобщото развитие, водещите капиталистически страни бяха облагодетелствани, те се оказаха най-напред на стартовата линия, с осигурени определени бонуси, натрупани материални достижения с функциониращи структури по досегашния им начин на съществуване и развитие, без да са извършили никакви сериозни реформи и структурни промени в начина на живот. Бившите социалистически страни, заедно със страните от третия необвързан свят трябваше да изпълняват ролята на догонващи при неравностойни условия, след разрушаване, отказ и отрицание на всичко придобито в епохата на реалния социализъм. Да оставим настрани проблемите, на всяка революция, свързани с анархия в периода на нейната фактическа реализация, нещо което също води до задържане на развитието и до още по-голямо изоставане. Оказва се, че избраният път на глобализация и взаимна обвързаност на страните вече започва да се отразява и на страните лидери, диктуващи правилата на „Новия световен ред”. Става ясно, че бившите социалистически страни (новите демокрации) и бившите необвързани страни от „Третия свят” изпълняващи ролята на догонващи ще трябва да изминат много дълъг път, за да достигнат развитите капиталистически страни, които вече са в глобалната взаимно обвързана система. Става ясно, че този процес на безболезнена или по-малко болезнена Глобализация може да стане само, ако се вземат компромисни решения, т.е ако се вземе най-доброто от двете социално икономически системи, от двата бивши противостоящи лагера. С други думи развитите капиталистически страни вместо да продължат направо по досегашния си път на развитие би трябвало да завият малко наляво, а бившите социалистически (и необвързани) страни малко на дясно, за да съкратят пътя и всички те да се срещнат за по-кратък период от време в една обща недалечна във времето допирна точка, от която по нататък да продължат заедно с еднакво и регулируемо темпо. Това показва, че Човечеството не е избрало най-правилния път на развитие. От тази гледна точка при неравномерното развитие във взаимно обвързания свят и най вече в Европейския съюз се създават условия за катаклизми, сътресения, лутане, упадък, кризи. Отново при начина на организация на глобализиращия се свят бе възприет принципът на устройство и управление на лидера, на победителя, на неговите съюзници и помагачи. За кой ли път образно се приложи принципът на „Джунглата”. Оказва се, че еднополюсният модел с един лидер, който налага волята си над всички останали няма бъдеще. Събитията след 1989 г. по-най-категоричен начин показаха, че Човечеството не избра най-правилния път на развитие, то избра погрешния път, установявайки „Новия световен ред” по волята на по-силините, на победителите. От друга страна, в това отношение лидерът (САЩ) и неговите съмишленици и помагачи (развитите капиталистически страни) нямат ясно изградена концепция-стратегия за бъдещото развитие на Човечеството, което искат да ръководят. Анализът и наблюденията от досегашния период на развитие след 1989 г. показва, необходимостта от стремеж към компромисна и по-справедлива социално икономическа система.             Възниква въпросът, нима „Демокрацията”, която се реализира при интеграцията по модела на САЩ и другите развити капиталистически страни е върхът на социално икономическото устройство на обществото гарантиращо успешното и справедливо развитие на Човечеството!? Нима американският модел на демокрация, твърде различен и не твърде понятен за европейците (пък и за азиатците и бившите страни от третия свят ) е актуален, необходим, прогресивен и неибежен!?. В потвърждение на гореизложеното нека да припомним колко обществени болести от бившите капиталистически страни безпрепятствено или съзнателно бяха пренесени за кратко време в бившите социалистически страни; нечувана и невиждана престъпност, корупция, икономическо затъване, лошо образование, занемарени наука, култура и здравеопазване, отчайваща безработица, упадък на моралните и етични ценности, проституция, кражби и убийства посред бял ден...... Всичко това не беше познато на хората живеещи при социализма. Някои страни като Финландия, заложили на образованието, и социалната сигурност успяха да преодолеят някои предизвикателства и да се преборят с горепосочените „болести” на обществото.. Следователно, възникналите проблеми още в началото на прехода поставиха много остро все още нерешения проблем, как да се заличи разликата в начина на живот между бившите „студено” враждуващи помежду си социално икономически системи. Проблемът е как те да се нагодят към решаването на важните неотложни и необратими Глобални проблеми и предизвикателства, за да може най-ефективно и безболезнено да бъде решен най-важния проблем свързан с оцеляването на Планетата Земя като цяло, заедно с нейните обитатели. респ. как да оцелее Човечеството при прогресивно развитие, без застой, без връщане назад и без катастрофи., без циклични и задълбочаващи се кризи.  Като че ли, прилагайки законът на джунглата Човечеството не може да се развива без да има враг!.. Наличието на враг винаги води до противоборство, защото обикновено при него има борба между „хищник” и „жертва”. В този ред на мисли, дори когато го няма този враг, той се търси и намира. В борбата за търсене и завоюване на нови пазари, пред вид поуките от предишните световни войни, силно развитите страни пак не можаха да обуздаят волята и страстта си към надмощие, след безпрецедентно извършените мирни „нежни„ революции Еднополюсният модел във всички случаи създава и ще създава недоволни, дори и от бившите верни и силни съюзници на САЩ. Търсенето и възникването на враг произтича повече от интересите и развитието на военно промишления потенциал на силно развитите капиталистически страни, отколкото на бившите социалистически страни и тези от т.н. бивш „Трети свят”. Не случайно инициаторът на перестройката на социализма - бившият СССР, и ллидерът на „Третия свят” - Югославия бяха подложени на натиск и удари, за да бъдат ликвидирани техните възможности за влияние върху другите страни. Въпреки че СССР се разпадна и бившите съветски републики, заедно с Русия приеха капиталистическия начин на производство и развитие, днес Русия все още не е добре интегрирана в Глобализиращия се свят и най-вече в Европейския съюз. Съществува тихо противоборство, пак на основата на волята на военнопромишления потенциал. За съжаление бързото икономическо развитие на водещите капиталистически страни се диктува и определя от развитието преди всичко на военната индустрия. Търсенето и възникването на врага за създаване на надмощие в борбата за съществуване на противополoжностите, развитието на всичко, свързаноо с войната, т.е с прилагането на волята на по-силния, води до страх, заплаха,, разруха.. Резултатът е несправедливост, експлоатация, недоволства, различни форми на съпротива, включващи и тероризма.. Там, където има диктуване на волята на по-силния, т.е там където има несправедливост, не може да има Хармония и Прогрес в развитието. И това в най-голяна степен важи за съвременния свят, който правилно вижда своето спасение, оцеляване и прогресивно развитие в Интеграцията и Глобализацията. Проблемът е в това, как и с какви средства трябва да стане това. Това като че ли все още не се вижда.. Във всички случаи обаче, избраният път на победителя и неговите съюзници от развитите капиталистически страни, на еднополюсния модел е неправилен избор.(както при управлението има парти - управляващи Тероризмът и престъпността (особено в бившите социалистически страни) като ракови образования на глобалния обществен организъм, така силно се развиха, след края на студената война, са ярко доказателство за болестите и предизвикателствата в глобализиращия се свят т.е за погрешно избрания път на Интеграция и Глобализация.. Не буди никакво съмнение назрялата актуална необходимост от корекции в плановете на тези, които чертаят бъдещето на „Новия световен ред” . Остава да се надяваме, че те ще видят отклонението от правилни курс и ще въведат необходимите оздравителни корекции..Това се диктива от обвързаността между страните, от техните интереси и вътрешни проблеми, както и от неефективните резултати. Нека не забравяме нарастващите проблеми и предизвикателства от втора група, произлизащи от взаимоотношението „човек-общество”, свързани с нарастване на народонаселението, борбата с нищетата и глада в някои страни, основно в Африка, болестите на века (стресът, сърдечно съдовите заболявания, злкокачествените новообразувания-ракът, спинът и други нови непознати и неочаквани болести), резултат от развитието на Човечеството в условия на Глобализация и ускоряваща се научно техническа революция. Това са проблемите на изхранването и качеството на храната. Тези предизвикателства, свързани нарастващите проблеми и на трета група не биха могли да бъдат решени, без да бъдат правилно решени проблемите от първа група.- соициално икономическите. Това показва, необходимостта от координация, взаимодействие и съгласуваност в действията между „наука – политика – управление - общество”. За съжаление науката все още е далече от политиката и управлението” (у нас тя е под непрекъснати удари и агонизира, а здравеопазването - неефективно, проблем за обедняващото население)  Третата грипа глобални проблеми са свързани с отношението в системката „Човек – Общество - Природа – Производство – Потребление”. В центъра стоят екологичните проблеми, като еко от миналото с продължение в настоящето и бъдещето. Това са проблеми свързани с физическото оцеляване на организмите върху планетата Земя. Съвсем обобщено те опредставляват нов вид икономически (технико-технологични) отношения, нова икономика и технологии, съобразени с характерните особености на развитие на съвременната цивилизация, със съвременните реалности и предизвикателства на бъдещето. Колкото по-бързо се решат политическите проблеми от първа и втора група, особено от първа, толкова по-лесно ще се решат проблемите от трета група. Тук мигат да бъдат пречислени и енергийните и минерално суровиини проблеми, които се увеличават, качеството на храните, опазването на обработваемата земя, на флората и фауната, респ. на хората. Под прогрес в горепосочената система от взаимоотношения би трябвало да се разбира общ материален, социален и духовен напредък в развитието на обществото, реализиран в задължителна уредена със закон хармония с Природата, свързано с опазването на екосистемите, опирайки се на исторически заложения в Природата разум, който трябва да бъде напълно разгадан, за да бъде използван Анализът показва, че отношенията в системата „Човек – Общество – Природа – Производство - Потребление –(Прогрес)” не са хармонични, те дори са противоречиви. Не буди никакво съмнение фактът, че противоречията от първа група се отразяват силно на взаимоотношенията с другите две групи. В такъв сличай същината на проблемите би трябвало да се търси в необходимостта от създаване на нова активно действаща философия, ново мислене, нова стратегия и тактика, които да показват пътя на развитие, както и начините и средствата за тяхното решаване/ Именно тази нова активно действащща философия, призвана да формира новото Глобално мислене ще помогне за изясняване („диагностициране”) на проблемите, за да може конкретните локални, регионални, континентални и глобални проблеми и предизвикателства да се реашават успешно и задължително във взаимовръзка, кординация , взаимодействие и съгласуваност, а не откъснато Щом се налага необходимостта от Ново Философско, (икономическо, социално, духовно) мислене, става ясно, че в процеса на Интеграция и Глобализация Обществото, Човечеството трябва задължително функционално да върви към нови структури във всички области ма матертиалния социален и духовен живот.. На въпроса на български журналист още в зората на „Новия световен ред” „американският вид демокрация ли е върхът на обществено икономическото устройство и развитие на света” известният политик, идеолог и стратег Збигнев Бжежински конфузно отговаря; ”За бъдещото развитие ние ще се допитаме до американския народ”, който според него се явява богоизбран, призван да води другите народи.. Осве това, от тези думи става ясно, че лидерът САЩ, респ. Човечеството няма ясна перспектива, визия, стратегия и идеология накъде трябва да върви. И не случайно през първите 20 години след великата т.н. „нежна революция’ съпроводена с Интеграция и Глобализация, Човечеството продължава да се лута, опирайки се само на откъслечното козметично решаването на част от проблемите на първа група, без ясно очертана посока осветена от ярка пътеводна звезда. Водещите развити капиталистически страни, чрез техните политически лидери в началото на 90-те години на миналия век набързо оповестиха неясиния и недостатъчно добре обмислен „Нов световен ред” засягащ само частично начинът на управление, изразяващо се в еднополюсния модел с прилагане волята на по-силния (на по-силните), респ. на победителя (победителите). Философски погледнато Човечеството не можа да се откаже от заложеното животинско в себе си, не можа да се устрои по начин различен от първичния - от този в джунглата, където цари инстинктът за самосъхранение в борбата за съществуване. По инерция от миналото, Човечеството не можа успешно да се опре на заложения в него Разум, който го отдалечава и различава от животните. Политиците на този етап се мъчат само частично да решат част от някои глобални проблеми на целокупния обществен организъм, проблеми сами за себе си. При опитите за решаване на горепосочените глобални проблеми.от трите групи се извършват частични козметични промени или реформи, .без да се отчитат проблемите и функциите на целокупния Обществен организъм. Правилното формулиране на новото философско мислене за всички сфери на живота, натрупаното настоящо и бъдещо познание може да доведе Човечеството до благодатния рай, но при погрешно формулираното и изпълнявано може да се достигне не само до циклични кризи, но и до кастастрофи и сътресения от всевъзможен характер,; политически, духовен, социален, икономически, екологочески, здравно-медицински, геоложко-космичен и др. Новата акивно действаща философия, новото мислене в най-обобщен вид биха изисквали следното; Пълно (частично ) приложение в практиката на теорията на конвергенцията, като социално - икономическа и политическа система - гарант, способен да поведе Човечествоъто към общата цел по най-краткия, най-ефективния и безболезнен път, без опасни лутания и катастрофални сътресения... За съжаление тази теория не бе приложена, като встъпителен етап, когато в началото на 90 –те години трябваше да се установява новият световен ред, въпреки че в периода на ‘студената война” тя бе разработена именно от от победителите, от идеолозите на развитите капиталистически страни.             Остава надеждата, че рано или късно Човечеството, респ. водещите политици ще осъзнаят навреме грешките, ще се поучат от тях, от погрешно избрания ”Нов световен ред” и ще въведат необходимите корекции, стремейки се към приложение в практиката на подобна социално икономическа и политическа система. Връщането назад, към приложение на тази теория ще бъде също труден, но необходим процес, така както се оказа трудно с непредвидими препятствия връщането назад на бившите социалистически страни, възприели волята на победителите и създатели на недостатъчно съвършения, дори погрешен „Нови световен ред”., разрушавайи някои немалко положителни прогресивни и практически доказани достижения и структури на напълно анатемосания социализъм.             Дали след т.н. „Нежни революции” в Европа, след закриването на „Варшавския договор и „СИВ” трябваше да се закрият НАТО и „Европейският съюз” и на чиста основа да се изградят нови подобни отбранителни и пазарно-икономически структури, които да вземат положителното от бившите две социално икономически системи при равнопоставеност на държавите, това несъмнено ще бъде обект на оценка на историята и бъдещото развитие. Във всички случаи анализът на сравнително краткия период, след „нежната революция”, съпроводен с натрупаните неудачи и неизбежни циклично повтарящи, и задълбочаващи се финансово икономически кризи в Глобализиращия се свят спъват прогресивното развитие. Това подсказва, че на посочената по-горе компромисна и разумна основа можеше да се очаква да се създаде по-добра хармония в развитието на Човечеството. Приложението на старото правило, по-силният и победителят да диктува устройството и функциите в „Новия световен ред” показва и вероятно ще продължи да показва, че са взаимствани от ‘Джунглата”, а там няма справедливост- има насилие. Известно е, че там където има насилие или насилствено налагане на волята, макар и с мирни средства, не може да има нито истинска справедливост, нито хармония във взаимоотношенията, нито ефективно прогресивно развитие на обществото. Такива образно са взаимоотношенията между „хищник” и „ жертва”. Ако това в животинската джунгла е оправдано от гледна точка на борбата за същесвувсане (за оцеляване), то Човечеството, ако желае да оцелее и да се развива хармонично духовно и материално-технически в благоприятна социална среда може и е длъжно да намери друг път, различен от този взаимстван в праисторическо време от джунглата. като първомодел на организация на Обществото. Не може да има хармония и справедливост в отношенията на силно разслоеното класово общество-между богати, които стават все по-богати (силни, могъщи) и бедни, броят на които се уваелчава и те стават все по-бедни. Класовата борба е неизбежна и тя ще се засилва.(вижда се днес и в България). Кризите при капитализма са научно доказани, че се повтарят циклично. Възможно е горепосочените разсъждения да бъдат определени като утопични. Дори и така да е, несъмнен факт е, че Човечеството след 1989-1990 г. не избра най-правилния път на развитие, налагайки „Новия световен ред”. Погрешният еднополюсен модел на развитие много наподобява този на Чингиз Хан, на Александър Македонски, на Наполеон и Хитлер. Както във вътрешно политически план на държавите е необходимо да има „ляво” в политиката,: защитаващо интересите на наемните работници, на бедните, дясно – защитаващо интересите на богатите и предприемчивите собственици, и център, който умело да контролира и да балансира, така и в международен план трябва да се търси баланс на взаимоотношенията при решаване на проблемите. Впрочем такъв подход в Глобализирана Европа има или по-скоро се търси. Наблюдават се определени тенденции на приложение и развитие,. Но подобен подход на този етап все още не дава очакваните ефективни резултати             Новото мислене, новата философия изискваща създаване на нов световен ред е свързана с необходимостта от създаване на нови световни структури и организации (или усъвършенстване на стари!?) - например ООН. Необходимо са нови структури и взаимоотношения във всички етажи в сградата на общественото битие и съзнание с цел да се осигури ефективен контрол, регулиране, балансиране на интересите и осигуряване на хармонично развитие, без остри антагонистични противоречия и сътресения при решаването на горепосочените глобални групи проблеми и предизвикателдства, така както това става във всеки нормално функциониращ организъм. При решаване на Глобалните проблеми по степен на важност е необходимо приспособяване в мирните битки на стратегии, тактики, доктрини, формули, приоми и правила, взаимствани от многолетния утвърден опит на воените теории и практики, без използване на оръжие.  Превземане на приоритетни „рубежи” с мирни средства. Тук ролята на науката се оказва водеща.              ООН като структура създадена при други условия в началото на безпрецедентен исторически период на „Студена война”, също е поставена на изпитание, защото действа по стари устави и правила несъответстващи на новите реалности и предизвикателства. Между Съвета за сигурност, Европейския съюз., НАТО и ООН неизбежно се появяват разногласия-пукнатини, които по недвусмислен начин показват, че остарелите действия от позицията на силата, от страна на световните лидери (победители), както и неефективността на исторически остарелите  или изпълнили първоначалните си функции  досегашни световни структури не могат да поведат Човечеството до спасителни брод, до хармонични взаимоотншения, до прогрес.              И накрая както е известно, капитализмът колкото и да се облагородява, в основата си остава хищнически, експлоататорски. Опитите за преминаване към социален "народен капитализъм” ще бъдат съпроводени със създаването на неизбежни сериозни препятствия от страна на управляващите, които за съжаление винаги са принадлежали към класовата група на богатите. Що се отнася до капиализма в България на този етап той се реализира на базата на отдавно изживяна форма от развитите страни, втвърдено в неговата радикална форма. Впрочем не е възможно човек да се изкачи на 20-то стъпало на стълбата, без да премине последователно през по-ниските стъпала. Опитът за прескачне на някои стъпала е утопичен, и може да бъде съпроводен с пропадане на още по-ниско стъпало на развитие. За съжаление в Република България на този етап се реализира т.н. „див-първичен” капитализъм, който развитите капиталистически страни са преминали отдавно. Това е предпоставка за нарастване на противоречията, за създаване на пропаст между богати и бедни, водеща да класова борба. Социалният капитализъм на този етап у нас е мираж, утопия.             Тъй като протестиращите срещу правителството „Орешарски” искат оставка и смяна на правителството и смяна на системата, намирам за необходимо с настоящия материал да представя някои научни анализи. Известно е, че на този етап Човечеството няма ясна стратегия и идеология за развитие в бидещето. За сега въпреки, че се търсят нови алтернатоивни форми на устройство на човешкото общество не е създадена идеология, която да предлага по-добра форма на управление от демокрацията на базата на капиталистическите производствени отношения. Възниква въпросът възможно ли е създаване на социална държава на базата на пазарната икономика, т.е на базата на социализъм и пазарни икономически отношения. Тук не става въпрос за пълна 100% реставрация на отминалия т.н. „Реален социализъм”.  Примери в това отношение могат да се посочат; Китай, Финландия, Канада, борбата на някои страни в Латинска Америка. Ако българското улично движение има за цел да предложи, чрез своите идеологически водачи и стратези нова обществено икономическа система, не позната и нереализирана в света до този момент, то това би било похъвално, че нашата страна, нашият народ като богоизбран ще предложи една нова и спораведлива система, която ще води до прогрес и благоплучие на човешкото общество. Простата оставка обаче на базата на гореизложеното показва, че нищо ново не може да се очаква и няма да се получи с исканите нови избори. Наясно ли са тези, които искат новите избори и смълкването на това правителство каква система искат!?. Оформя се убеждението, че класическата борба за власт, чрез създаване на „реформаторски„ партии, които се очаква че ще променят системата, на този етап звучи утопично. Да искаш оставка и нови избори е лесно, а после, накъде!? Ясно ли е това на водачите на протестиращите!?  Каква нова по справедлива система смятат да наложат опирайки се на капиталистическите производствени отношения и на Глобализацията, особено в Европа!?               ИЗВАДКИ ОТ СПИСАНИЕТО ЗА ТЕОРИЯ, ПОЛИТИКА И КУЛТУРА „ПОНЕДЕЛНИК” 11/12, 2011, год. XIV, София, 2011 г.   ТЕОРИТИЧЕСКО-ПОЛИТИЧЕСКА ДИСКУСИЯ-стр.11 от покйния вече Александър Лилов   Темата на моя доклад е разбирането за моделите на социализма и модерната епоха. Тезата на доклада е в руслото на идеята, че съвременната капиталистическа свят система се намира във фаза на бурификация и през 21 век ще бъдем свидетели на възникване на нова система или нови системи, включително  преоткриване на 21 век като алтернатива на капитализма, на социализма.             Ако тази теза е вярна, въпросът за моделите на социализма днес са с повишена актуалност. Във всеки случай историческата предвидимост от обновление и модернизация на социализма е не само актуално и се намира  в процес на интензивно експериментиране и осъществяване в Китай, вижте  Виетнам, Куба, трескавите размишления на партийните леви теоритици  в бившите социалистически страни. Модернизацията на социализма се налага както от краха на съветския модел, така и на обстоятелството, че светът навлезе  в нова историческа епоха и социалистическия проект трябва да се приспособи към нея. Реформирането на социализма като теория и като реално общество става условие за неговото бъдеще с други думи казано, бъдещето на социализма е сициализмът на бъдещето. Ще разгледам темата в три ракурса;   1.      РАЗБИРАНЕТО НА МАРКС ЗА ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ ОБЩЕСТВО НА СОЦИАЛИЗМА .........................            Световната финансова и икономическа криза в наше време изостри структурните противоречия на съвременната капиталистическа свят-система, както сочат водещи световни мислители (Уотърстеин, Бел, Дракар и др.), в нея се зараждат нова или нови системи. Каква или какви ще бъдат те, остава да видим.....Съвременният свят се намира в бурификация и предстои радикална промяна. По всяка вероятност  пост капиталистическите модели на общественото развитие ще    се   отличават с по-голямо разнообразие, ще стоят както като социални принципи,  така и като културно –исторически специфики. Вече сме свидетели на социализъм с китайска специфика, очертава се латиноамерикански пост капиталистически модел (Куба, Бразилия, Венецуела). Продължава да търси своя модел на развитие постсъветска Русия. Възможно е да се появят съвършено нови модели, които да съчетаят или да синтезират стари и нови елементи на общественото устройство.. Например нови форми на собственост, нова социална структура на обществото, нови форми на семейството и други.            Обществата в най-развитите капиталистически страни са в процес на  вътрешни трансформации. Там сега се наблюдават назряващи политически революционни ситуации, но се вижда протичането на бурни революции (икономическа, образователна, комуникационна),
                които имат огромен трансформационен потенциал. Вече може да се говори, че в най-развитата част на света се осъществява велика глобална революция, която води към радикални промени в обществото. В неразвитата и слаборазвита част на света се заформят две  титанични по мащабите и последствията си вълни .                Едната – вълната на арабските революции (Тунис, Египет, Либия,                 и др.) с трудно предвидими в този момент развития и последици.  Другата –вълната на догонващите стратегии и процеси (Китай, Индия,  Русия, Бразилия, Турция, Виетнам и др.) с още по-трудно предвидими последици.  Изобщо светът и днес и светът утре не са едно и също нещо.   2.      ЛЕНИНОВАТА КОЦЕПЦИЯ ЗА СОЦИАЛИЗМА   Лениновата концепция за социализма преминава през пролетарската Революция и НЕП (нова икономическа политика). ....................... Предлагам следния извод; Съветският модел на социализма претърпя крах не защото теорията на Ленин е погрешна, и не защото Великата октомврийска социалистическа революция през 1917 г. беше грешка, а защото в самия модел не беше заложена стратегия на неговото догонващо развитие на производителните сили, т.е стратегията на неговата модернизация.   3.      НОВАТА СЛЕДИНДУСТРИАЛНА ЕПОХА И ПРЕОКТКРИВАНЕ НА СОЦИАЛИЗМА“ Както винаги в тежки исторически ситуации, възниква въпросът; „Какво да се прави?” Тезата, кото предлагам за дискусия, е следната; Намираме се в нова историческа епоха - чиято същност е залез на                 индустриалната и разгръщане на информационната епоха,               Необходима е радикална модернизация и по същество преоткриване на социализма през 21 век.
                Светът се намира в период на бифуркация, т.е на изчерпване на                 старото и на раждане на нещо ново. Развитието на света в наше време е под                 мощното въздействие на велика глобална революция, която е системно                 единство на протичащите сега технологическа, екологическа,                комуникационна, образователна и демографска революция. На дневен ред е                 появата на нова или нови обществени системи, които ще съответстват на
                новите реалности.       Този факт поставя въпроса за модернизацията на социализма и като теория, и като реално обществено развитие.        Нужно е дълбоко обновление, рефундиране на някои основополагащи  постановки в нашата теория. На първо място, тази необходимост се отнася за икономическите основи на социализма. Историята потвърди Лениновата постановка с победата на социалистическата революция в  Русия и Китай. Но това съвсем не означава, че историята е  коригирала постановката на Маркс за икономическа зрялост на обществото  като условие за успешно възникване на социализма ...........................................................      Процесът на бурификация в съвременния свят е силно изразен. Вероятно още през първата половина на 21 век ще бъдем свидетели на възникване на нова, или още по-вероятно на нови след капиталистически обществени системи, на ново разнообразие от системи. На каква основа ще бъде .... това разнообразие е трудно да се предскаже. Не може да 
                се изключи териториално-географския вид свят-система, например европейски, евроазиатски, латиноамерикански или други. Няма да се занимаваме с пророкуване........... .....Това, което със сигурност можем да кажем сега е, че слединдустриалната  фаза в развитието на човечеството не снема от дневния ред на историята социализма като по-добра алтернатива за решаване на появилите се нови реалности и нови предизвикателства. Световният социален форум обобщи постановката; „ Възможно е по-добро от капитализма общество. Въпросът , който стои пред нас, не е да бъде или да не бъде социализмът, а какъв щ бъде социализмът на информационната епоха..”
                ===========
                 В заключешние на базата на гореизложеното, процесите у нас  от   февруари 2013 г. насам показват, че България не прави изключение от правилото на т.н."скачени съдове". Гражданското общество се роди  и израства, но на този етап то се проявява в своята стихийна нериентирана лутаща се и колеблива форма. Не малка степен на влияние оказват и демонстрациите и движенията в другите страни на света и по специално в Обединена Европа; Гърция, Италия, Франция, испания, Португалия и т.н. А ние българите по принцип обичаме да подражаваме , без да се ръководим от характерната за нацията  ни народопсихология. За съжаление -  уличните притести се провеждат  само под  лозунгите "Оставка" , "Нови избори" " "Смяна на системата".  Покрай тези искания се чуват какви ли не бисери, срамни, обидни, недостойни за един цивилизован народ. Още по-обезпокояващото е, че в продължение на толкова време не се появиха подготвени лидери, с ясна концепция каква система ще искат, след като се борят за смяна на системата. Гордост би било за нас българите, ако тук на Балканите в България се роди новата по-справедлива социална икономическа и политическа сиустема за устройство и управление на обществото, Става дума за социална справедлива система, като алтернатива на капитализма, който видимо и много ясно вече изчерпва възможностите си и на бившия т.н " реален социализъм", чието анатемосване у нас обаче пооказва, че ние се намирам в много изостанала фаза на идейно политическо и идеологическо мислене.  Реалния социалъм остана в историята безвъзвратно , но това не означава, че той трябва да бъде напълно анатемосан и че не може да се прероди в нова по справедлива форма , на основата на демокрацията и пазарната икономика. 
      А ситуацията именно сега в една бивша социалистиеска система поела пътя на демокрацията на базата на капиталистиеските производствени отношения е изключително благоприятна за раждането на една нова система алтернативна и справедлива система.. Вижда се , че по телевизията , във вестниците , по радиото се явяват говорители на протестиращите , които не знаят каква состема искат, не са подготвени. Ако се роди оня съвременен философ, който да обоснове своята идеология и тя да бъде приложена на практика у има или група от високо идейно подготвени лидери -теоритици  шансове да се реализира на практика тази тъй желана по справедлива социално икономическа система от капитализма са твърде големи. Тогава с право ще можем да каженм, че бог е българин.  За сега само надеждата и желанието са тази които се опитват да доминират над песимизма и лутането в търсенето на т.н. "радикални реформатори"  и то като дясно ориентирани. Скептицизма идва иот факта , че България се намира в стадия образно казано на т.н " див капитализъм". 
           Светът върви в посока на ляво. Затова и у нас е необходимо да се формират именно такива реформаторски движения. За съжаление има сили които съзнателно анатемосват бившата форма на изява на социализма. На компетентната част от населението е ясно, че реставрация на т.н. "зрял реален социализъм "  не може да има.  Опасното е , че продължава тази ненавист и омраза, раждана и подкрепяна от някои недоволни живяли в тази епоха. Това се предава на младежта, която не е живяла и не е видяла този социализъм, с основание иска да живее в едно по-справедливо общество, но не знае какво трябва то да бъде. Младежта само е слушала и слуша за този социализъм и до голяма степен е манипулирана от заинтересованите полиртици и сили. 
    Има и нещо друго. Социализмът поне у нас се свързава и с Русия, с бившия Съветски съюз.  Злостната кампания срещу Русия от т.н. русофоби също е от значение за обстановката у нас. Впрочем още след освобождението и създаването на Третата българска държава у нас се родиха тези две течения; русофоби и русофили. Борбата, нетразбирателствата между тях ставаха причина за вътрешно партийни борби, изгори, смяна на владст, много добре описани от Алеко Константинов в неговата безсмъртна творба "Бай Ганьо". Ония, които знаят историята си спомнят, че тези борби започват още правителството на Петко Каравелов( горещото лято на 1886 г. когато борбата между русофили и русофоби силно се разраства и става причина за смяна на правителства) , засилват се при  Стефан Стамболов, за да не стихнат до края на Втората световна война, че и днес. Балканите, винаги са били обект на геостратегическите интереси на Великите сили. Затова и населението ни, народът ни е разделен на русофили и русофоби, на германофили и германофоби, на англо и френско фили и сътветните фоби , днес и на американо фили американофоби. Но основното разделение днес у нас е  на поклонници на западните велики сили, т.е русофоби и русофили. И тъй като борбата межди великите сили е и срещу съвременна Русия, която търси своя специфичен път на развитие, то това се отразява пагубно за развитие на страната ни. България като малка държава би трябвало да бъде в прекрасни отношения както със своите славянски братя от бившите сициалистически страни, респ. с Русия , така и с всички останали страни на света, включително и със западните Велики сили и САЩ.  Точно тук поляризирането на настроенията и влияниието на разните "фили" и "фоби" под влияние на Великите сили е онова, което спъва развитието ни. Дали ще се родят политици у нас, които биха могли да осъществят една баласирана политика с Великите сдили, времето ще покаже.
      Така че новата идейно политическа система като алтернатива на социализма и капитализма, която се очаква да се роди е силно зависима от Великите сили на този етап от развитието на света....                                              Подгoтвил и представил извадките д-р Богомил Великов Колев    

Радвам се на факта, че без да съм предварително информираn, че два дни по-късно след публикуването на този постинг, в София се проведе диалог за бъдещето на Европа с участието на президента Росен Плевнелиев и зам.председателя на ЕК г-жа Вивиан Рединг. Проблемите на Европа, респ. на ЕС още в началото на неговото създаване и с включването на бившите соц. страни в него, респ. на България за съжалениe вместо да намaляват, нарастват, което по моему потвърждава текста в постинга писан през миналия XX век, докладван на редица международни научни конференции, обработен и публикуван в монографията ' Богомил Великов Колев. Материалознание и Глобални проблеми" студентско изд. БПС (Авангард), София, 2003. Заслужава внимание отговорът на г-жа Рединг на въпроса за исканията на протестиращите у нас ЕС едва ли не да помогне за смъкването на правителството на Орешарски, че ЕС не може да поставя и да смъква правителства на която и да е държава. Но обвързаността с ЕС неизбежно е свързана с невидиите задкулисни влияния. А формите на тези изяви легално могат да бъдат чрез посланици, нещо което наблюдаваме у нас през последните седмици, на парламентарни групи и комисии в ЕС и на други сили. Това окриля някои недоволни групи партии и движения, разчитащи на ЕС и това спомага за разделение на обществото на различни фоби и фили. Не буди съмнение факта, че ЕС не е "филно" настроен към Русия, към бившия т.н. Социализъм и социалистическите партии, какъвто е случаят в България. Българите винаги са разчитали на някои силни големи велики сили да ги подкрепят и това е един от недостатъците нашата народопсихология, да очакват някакъв спасител и месия. Очаквахме Царя като месия , не успя и то не защото е неспособен да управлява, очаквахме Бойко Борисов , който задълбочи още повече проблемите." Бог високо, цар далеко"- казва народът. Царят дойде и не се справи. И Господ да дойде и той не би могъл да оправи България. Причината може да се търси в нeефективността на новия световен ред, в капиталистиqеските производствени отношение , които вече изчерпват своите възможности в условията на демокрация. Задълбочаващите се проблеми в ЕС и в отделни негови членки потвърждава горепосочения текст според мен, че наложеният 'НОВ СВЕТОВЕН РЕД" е погрешен или поне на този етап не действа ефективно. Не се наблюдава напредък в Европа, която да осигурява на нейните граждани справедливост. Дано прогнозите да се окажат неверни и Европа, светът и България да намерят своя прав път. Бог да пази България и неиния истрадал и злочестен и объркан народ!
www.bogomi.blog.bg

Като продължение на постинга публикуван в www.bogomil.blog.bg, респ на прогнозите и твърденията в монографията на същи автор Богомил Великов Колев.Глобализация и глобални проблеми" изд.БПСс (Авангард) прилагам следния материал публикуван през декември 2013


ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

12 Януари 2014 | Неделя





На първа страница





Неолиберализмът в кръгова отбрана


Глобализацията е ноу-хауто на транснационалните корпорации за премахване на бариерите пред свободното придвижване на капитали




12. Декември 2013, брой 289
Славчо Кънчев*

"Има някои хора, на които нищо не можете да кажете, ако те вече не го знаят."
Йоги Бера - псевдоним на американския бейзболист Лорънс Питър, род. 1925 г.

Твърденията на глобалистите, че понастоящем националната държава вече е отслабващ феномен от миналото, е квинтесенцията на тяхната идеология. За нея е напълно валидна мисълта на Нобеловия лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц: "Идеологията е призма, през която гледаме света; система от непоклатими убеждения, които не изискват емпирично потвърждаване."
Усилията да бъдат подготвени свободни писти за глобалния трансфер на капитали са опит да бъде преодоляно противоречието между икономическата цялост и политическата накъсаност на капиталистическата система. Глобализацията е ноу-хауто на транснационалните корпорации за премахване на бариерите пред свободното придвижване на капитали. Процесът се е легитимирал като необходимото и достатъчно условие за доказване на теоремата, че мегакапиталите налагат качествено нов вид конкуренция - между националните законодателства в сферата на данъчното облагане и социалноосигурителните системи.

По посока надолу, надолу, все надолу!

За да бъде създаден "инвестиционният рай", но тук, на земята.
Когато обаче месиите на "правата вяра", закотвени в think tank-овете по паралели и меридиани, обилно поливани с шлаухите на корпоративното финансиране, окажат чест на опонентите си да им изнесат лекция за "преимуществата" на глобализма, то това винаги е върху територията на икономиката. Там матрицата на зомбиращите "доводи" отдавна е изобретена. В нея са и "крахът на плановото стопанство", провалът на "многото държава", и - разбира се, свещената мантра за "саморегулиращия се пазар". Като в неговата "проба 999", тоест в дестилирания му вариант, какъвто например проповядват последователите на Айн Ранд**, на държавата се проектира да бъдат оставени за управление армията, органите за опазване на реда и съдопроизводството. Всички останали социални дейности са запазени като неизчерпаем Клондайк за частните предприемачи.
Дотук - в съкратен или разширен обем - информацията не е класифицирана. Това, което хоповете за сервизно пропагандно обслужване на глобализацията са непрекъснато готови да хакнат от публичното пространство, е обстоятелството, че най-острата критика срещу доктрината на глобализма идва не от разните му там "непросветени" профсъюзни лидери, леви "пристрастени" интелектуалци или десидентстващи икономисти, а от... най-дясното, консервативно крило на социологическата мисъл. Наричани още "ортодоксални консерватори".
Като че ли е логично да се предположи, че триумфът на свободния пазар би довел десните интелектуалци във възторг. Че нали той легитимира окончателно краха на плановото стопанство, на доминиращото държавно регулиране, което е иманентна характеристика на социалистическата обществено-икономическа формация. Да, във външнополитически аспект разпадането на "империята на злото" - както Роналд Рейгън нарече Съветския съюз, е напълно окей за американските консерватори. Въпреки размиването на геополитическите индикатори за "врага" от ерата на Студената война. Но във вътрешнополитически план ситуацията не е едномерна.
Още при зараждането на консервативното мислене в САЩ преди около шестдесет години идеал на десните престават да бъдат "големият бизнес" и буржоазното общество. Темата за "свободния пазар" не е главната точка в дневния ред на американските консерватори. Те се нуждаят от още нещо за пълнота и завършеност на своята доктрина. Обстоятелство, което е лесно за обяснение, ако се вземе предвид, че още в средата на ХХ век идеали на американските консерватори стават уважението на традициите и старите обичаи на неписания закон, а също прецедентът, религията, обществените привички и литературата.
Именно тези фактори,

не от територията на икономиката

пораждат дори у най-почтените консервативни патриарси силно безпокойство относно потенциала на свободния пазар в неговия глобален вариант да бъде перпетуум-мобиле на социалния напредък. Наистина Роналд Рейгън и Маргарет Татчър призоваха консерваторите на кръстоносен поход, но идеологията на свободния пазар, която те вдъхновиха, се отнася с подозрение априори към каквато и да е политическа идеология. Логиката на свободния пазар възкачва върху постамента на изконните си ценности частната инициатива, индивидуалното действие, музите на спонтанните пориви, поемането на риск и Нейно величество Случайността.
Всичко това е като унищожителна антиматерия на целенасочения чрез съответни практики социален инженеринг. Политическата трансформация става невъзможна за реализация. Или както заявява Едуард Лютвак - един от видните американски консерватори: "... всеки би трябвало да се стреми към пазарна ефективност според мярката на необходимостта, тъй като всичко, което ние ценим в човешкия живот, се намира в сферата на неефективността - любовта, семейството, привързаността, сдружението, културата, старите навици, удобната поизносена обувка".
И въпреки че за консерваторите войнът и бизнесменът са двойната икона на епохата, в която членството в управляващата класа трябва да бъде заработено често с най-болезнена и унизителна борба, то възприемането на капитализма от десните никога не е било безусловно. И понастоящем консерваторите с недоверие се отнасят към нищожното и безсмислено правене на пари, към политическия аутизъм, който очевидно е генериран от свободния пазар, и към глупостта и лекомислието на потребителската култура.
Какво е отражението в реалността на комерсиалната глобализация, оперираща по всички координати на социалния и пространствено-времеви континуум? Какъв тип личност се оформя под влияние на доминиращ социален императив "успех на всяка цена", като успехът е измерен чрез пари?
Изследване от 1991 г., спонсорирано от Националния институт по психично здраве в САЩ, разкрива, че през предходните 15 години разпространението на антисоциалното личностно разстройство почти се е удвоило сред младите хора в Америка. Би било не само твърде трудно, но и почти невъзможно да обясним

такава драматична и рязка промяна

от гледна точка на генетиката или невробиологията. Очевидно културните влияния играят много важна роля в развитието (или не) на социопатията в дадена популация.
Както заключава психоложката от САЩ д-р Марта Стаут: "Колцина няма да се съгласят, че от Дивия запад от миналото до ловките гешефтари по корпорациите в днешно време американското общество като че ли позволява и дори насърчава нагласите от типа "Аз на първо място", посветени на преследването на доминация." Доминация, чийто краен продукт се измерва във финикийски знаци.
Робърт Хеър - друг американски психолог, обобщава: "Нашето общество се движи в посоката на позволяване, подкрепяне и в някои случаи на действително ценене на някои от чертите, включени в Psychopathy Checklist (Списък за проверка на психопатия). Черти като импулсивност, безотговорност, липса на разкаяние." В това мнение към него се присъединяват теоретиците, които предполагат, че американската култура, чиято централна ценност е индивидуализмът, обикновено не само подхранва антисоциалното поведение, но го и прикрива.
Ето къде консерваторите в Съединените щати идентифицират голямата опасност: постепенното ерозиране на интеграционните механизми на американската нация, нападнати от бацила на глобалното равнодушие към всичко освен към комфорта в ежедневието. Точно тази е и тезата на Джон Грей, още през 70-те години една от възходящите звезди на "новите десни" във Великобритания. Но след падането на Берлинската стена той започна да критикува самохвалното твърдение на Франсис Фукуяма за "края на историята", завършен от либералната демокрация. По-късно, през 1998 г., от висотата на новия си пост на професор по европейска философия в Лондонската школа по икономика, той написва книга под заглавие "Лъжлив изгрев", превърнала се в безпощадно осъждане на икономическата глобализация.
Разривът на Джон Грей с постулатите на свободния пазар е особено бурен. Сега той го осъжда като

бич на цивилизацията

В Съединените щати, пише Грей, свободният пазар е "породил продължителен икономически бум, който не е донесъл на мнозинството от американците почти никаква полза". Те страдат от "неравенството", което "не се отличава много от това, което съществува в латиноамериканските държави". И което е най-ужасното, продължава Грей, глобалните елити са решили да превърнат американския капитализъм в модел за целия свят. Даже ако пазарните условия се различават в зависимост от културата и условията в конкретната страна, то върховните жреци на глобализацията упорито налагат шаблона на американския модел - с минимална държава на всеобщото благоденствие, тоест социална защита; слабо регулиране на бизнеса, либерални изисквания за защита на околната среда и ниски данъци.
Критиците на Джон Грей, Едуард Лютвак и останалите противници на глобализма от десния спектър на политическата мисъл, са обвинявани, че са "дезертирали от консерватизма". Но всъщност е вярно точно обратното - те се опитват да запазят първоизточниците на идеологията си.

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
** - Псевдоним на американската интелектуалка от руски произход Алиса Зиновиевна Розенбаум (02.02.1905 - 06.03.1982)



Версия за печат


Сподели във Facebook Приятел

Ламбен, отличен анализ за
Изпратен от социалист21bu на 3. Януари 2014 - 17:06.
Ламбен, отличен анализ за неолиберализма си написал. Ние много пъти сме дискутирали темата, писали сме много неща по нея, но този анализ е оригинален и много интересен. Особено си точен за обема на пазара, обема на пространството, за да се намали времето на тестване на комбинаториката. Аз съм разбрал от живота, че винаги истината е по средата - по оптимума, а не по екстремумите. Капитализмът се социализира благодарение на великия, реален пример на социализма на 20-и век, независимо от неговите недостатъци, които си ги знаем и щяхме да ги отстраняваме един по един, но не ни позволиха, основно руснаците - да го направим. Всички постулати и практики на западната социална държава, не само на социалдемокрацията, а и на консервативната десница са взаимствани от нашия реален социализъм. Ние също се учехме от добрите страни на конкуренцията и пазара. И когато бяхме готови да направим решителна крачка в тази посока ни предадоха руснаците около горбачовата върхушка. Те дори не уважиха идеите на създателя си на съветската държава за втория път към социализъм, чрез използуване на елементи на държавен капитализъм. Това за голям ТЕХЕН парадокс го сториха мъдрите китайци и постигнаха невероятен успех - смазаха с конкуренция и темпове на развитие световния, неолиберален капитализъм.

Разбира се ние имахме намерение за друг - европейски път, защото не сме Китай - държава - континент на 4000 г.

Да, поне според хипотезите, разумът на нашата планета се е зародил от стихията и анархията във времето и пространството, и ЕВОЛЮЦИЯТА. НО и това не е категорично доказано!

Но си прав, че в едно високо-развито в цивилизационно отношение, разумно общество РЕГУЛАЦИИТЕ са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ, иначе то може, както се е зародило стихийно, така и стихийно да се самоунищожи.

Мога да дам сравнение с човешките тумори. Те стихийно си саморазмножават и нарастват клетките и накрая, и те умират със смъртта на болните.

Човечеството досега е минало през няколко общества - първобитно-общинно, робовладелско, феодално, капиталистическо и неразвито социалистическо, поради ограниченото време и пространство.

Няма как по-нататъшното развитие да е по-различно като еволюция от миналото, освен ако не настъпи космически катаклизъм или се самоунищожим от глупост, егоизъм, необразованост, нисък интелект.

Затова ние казваме, че капитализмът няма как да е последното общество - респективно края на света, ако не са настъпили споменатите 2 събития.

Точно регулациите на едно общество са характерната черта, че това общество е достигнало етапа на разумност.

По това се отличават човеците от животните!

Идентифицирайте се или се регистрирайте за да изпращате коментари
Неприемливите страни на неолиберализма
Изпратен от ламбен на 1. Януари 2014 - 11:30.
Основната идея на либералите е безграничната свобода, която не трябва да бъде ограничавана от нищо.

Малко просветителство - неолиберализъм и гражданско общество

Десният неолиберален възглед

Враждебността към “силното правителство” е първа и основна характеристика на неолибералните възгледи. Тя идва от няколко източника.

Още Едмонт Бърк, основателят на английския консерватизъм, изразява своето отвращение към държавата, която, ако се разширява твърде много, става враг на свободата и на самоопределението. По напълно подобен начин американският консерватизъм е отдавна враждебен към централизираното управление.

Тачъризмът също приема класическия либерален скептицизъм относно ролята на държавата, базирайки се на икономически аргументи за преобладаващата роля на пазарите. Неговият тезис за минимална държава е тясно свързан с характерния възглед за гражданското общество, като самоопределящ се механизъм на социална солидарност. И на най-малките кръгове на гражданското общество трябва да бъде позволено да се развиват и процъфтяват, но те биха могли да направят това само ако не бъдат осакатявани от държавна намеса или присъствие.

Според възгледите на неолиберализма, възможностите на гражданското общество, но само и когато е дадена пълна свобода на неговата вътрешна природа, биха изтъкнали на преден план всички най-добри качества на човешката личност, като смелост, предприемчивост, вяра, доблест, състрадание, милосърдие и така нататък.

Както казва Антъни Гидънс, за ухото на съвременния човек всички тези неща имат ореола на един древен и забравен чар от детските приказки, но, според неолибералите, днес това е така, само защото до този момент силата на държавата е подтискала всичките тези качества чрез саботажа на развитието на гражданското общество.

Държавата, в частност, социалдемократическата държава на благосъстоянието, е деструктивна по отношение на гражданското общество, но пазарите не са, защото те процъфтяват чрез индивидуалната инициатива. Както гражданското общество, ако пазарите бъдат оставени на самите себе си, те ще дадат най-добрата възможна полза на всички. Пазарите са самозадвижващи се механизми, изискващи само легално поле за действие и правителствена ненамеса, за да осигурят един непрекъснат растеж. Същата постановка по принцип се отнася и до гражданското общество.

Неолибералите смятат, че освободените от оковите си пазарни сили са най-добрата защита на традиционните институции, в частност на семейството и на нацията. Индивидуалната инициатива трябва да развива икономиката, а задълженията и отговорностите на хората по отношение на обществото трябва да бъдат организирани в други сфери на обществената активност, които не са свързани с икономиката. Традиционното семейство е функционална необходимост на социалното общество, също както и традиционната нация. Другите видове семейства като едночленното домакинство или свободните сексуални връзки само допринасят за разлагане на обществото. Почти същото се отнася за всичко друго, което отслабва националния интегритет. По същите причини ненавистта към чужденците се счита за нормална при неолибералните автори и политици - те поддържат възможно най-строги ограничения за многокултурието.

Тачъризмът, по приницип, е характериологично безразличен към неравенствата в обществото, но, когато това се налага, активно ги подкрепя. Известно е например, че Маргарет Тачър преустанови действието на програмата, която имаше за цел да изравни нивата на всички английски училища до тези на най-добрите образци в бранша. Както е добре известно, изпълнението на тази програма на лейбъристите по съответния напълно характерен за държавата на благосъстоянието начин на мислене беше достигнало до един много уникален и невероятен днес парадокс – бюджетът на английското министерство на образованието беше станал по-голям от бюджета на министерството на отбраната.

Идеята, че социалното неравенство по своята същност е вредно и пагубно, се счита от неолибералите за наивна и неприемлива. Отгоре на всичко неолибералите са против равенството, считайки го за излишна грандоманска амбиция, наследена от Френската революция. Политиката на равенството, според тях и най-вече тази, следвана в съветска Русия, създава едно общество на безцветна еднаквост и може да бъде реализирана само чрез деспотична власт. Обаче, неолибералите считат равенството на възможностите, които обществото дава пред отделните личности, като желателно и необходимо. В този смисъл Джон Мейджър, наследникът на Маргарет Тачър, повтаряйки по един невероятен начин Маркс, говори за своя стремеж да създаде безкласово общество.

Общество, където пазарът е оставен да се развива свободно, може да създаде големи икономически неравенства, но, те не са от значение дотолкова, доколкото хората с предопределение и способности могат да стигнат до позиции, напълно отговарящи на техните възможности.

Неприязненото отношение към социалдемократическата държава на благосъстоянието е една от най-характерните неолиберални черти. Този вид държава се разглежда от неолибералите и десните партии като източник на всичкото зло, по същия начин, както в предшестващия исторически период капитализмът е бил считан за такъв източник, но от революционната лява част на обществото.

Неолибералите считат, че те трябва да гледат назад към държавата на благосъстоянието със същото презрително забавление, с което днес ние гледаме към робството, като към начин за организация на ефективен и мотивиран труд. Те считат, че държавата на благосъстоянието причинява невероятно разрушителна вреда на нейните предполагаеми ползователи, защото, поставяйки на първо място социалната защита и обезпечаването на уязвимите, безперспективните и неудачниците, тя силно осакатява предприемачеството, като възпрепятствува и ограничава уверения в себе си дух на индивидуалните личности и поставя голям заряд от взривоопасно негодувание в основите на свободното развитие на обществото.

Какво ще обезпечава благосъстоянието на обществото, ако съответно създаденото за това държавно устройство трябва да бъде демонтирано?

Неолибералите казват, че отговорът е - воденият от пазара икономически растеж.

Благосъстоянието трябва да бъде разбирано не като придобивки на обществото, обезпечени от страна на държавата, а като непрекъснато увеличаващ се икономически прогрес и по този начин всеобхватно обогатяване, като се позволи на пазарите да сътворяват своите невероятни икономически чудеса.

Стремежът на неолибералите е да насочат общественото развитие към един период на още по-голям и универсален просперитет, отколкото е бил досега. Това е една организация на общественото устройство, която отстранява почти всички ограничения на държавната система пред икономическото развитие. Подобни по своята същност са неолибералните идеи за развитието на гражданското общество. За разлика от социалната демокрация, неолиберализмът е глобализираща теория, която допринася много директно за глобализацията на света, преди всичко защото той отхвърля инструментариума на интернационалната солидарност и се опира на всепроникващата сила на пазарната ефективност.

Неолибералите прилагат на световно ниво една философия, която предопределя техните местни ангажименти. Светът ще се развива към по-добро, според тях, ако на пазарите бъде позволено да функционират с малка или с никаква намеса. Като защитници на традиционната нация, обаче, неолибералите възприемат реалистично поведение към международните отношения. Глобалното общество според тях си остава общество на национални държави, а в света на националните държави само силата е, която има значение. Подготовката за война и поддържането на военна сила са необходими елементи от ролята на държавите в международната система. Както и старата социална демокрация, неолиберализмът е развит в двуполюсния свят и той неизбежно носи отпечатъците на своя произход.

Състояние на противоборството на неолиберализма и социалната демокрация

Неолиберализмът доскоро изглеждаше триумфиращ в целия западен свят. Заедно с това социалната демокрация беше изпаднала в голямо идеологическо объркване, защото ако преди 50 години почти всеки е бил плановик, днес май никой вече не е такъв. Това беше много съществен исторически обрат, тъй като поне от един век насам социалистите считаха себе си за авангард на историята.

Днес, обаче, вместо да стои блестящ и недосегаем на върха на общественото развитие, неолиберализмът е в беда. Той е причината за днешната световна финансова криза и бъдещата неизбежна жестока идеологическа и икономическа катастрофа на капитализма.

Е, и в цялата тази каша въпросът е – къде позицията на нашата партия и защо цели 22 години тя си мълчи все едно, че тези проблеми не съществуват. Съвпадат ли по някакъв начин социалните, политическите и икономическите позиции на нашата партия с това, което съм описал по-горе като квинтесенция на неолибералните възгледи. Не, нали? Отникъде. Ами, тогава? Защо, за бога, си мълчим? Защо допускаме обществото да ни идентифицира с тези позиции? Защо допускаме с това свое некомпетентно и неграмотно мълчание огромен отлив от нашите редици?

Още малко просветителство – свободата на пазара

Голямата битка срещу вятърните мелници

Разбира се, свободният пазар на капитализма е много добро и полезно нещо. Особено като алтернатива на държавно планирания тоталитаризъм на социализма. Но, тези две неща – „пазарният фундаментализъм” и „фундаменталният тоталитаризъм” – са две абсолютно противоположни крайности и бидейки такива, всяко едно от тях пренебрегва и изпуска полезните и добри качества и механизми за развитие, които има другото. Това е грешка. Истински полезният продукт е в обединението между тези две крайности, което много неудачно беше обозначено на времето с латинската абракадабра „конвергенция”. Аз наричам тази идея, по примера на източните философии на физическо противопоставяне – „приемане и използуване на положителната енергия от противостоящия противник”.

Приемането и използуването на положителната енергия от противостоящия противник е в основата на един друг същностно неразбираем на български език латински „йероглиф” – „конкуренцията”. Конкуренцията е много полезно нещо именно защото това е начинът да се приеме положителното от съперниците. Капитализмът и комунизмът си бяха полезни един на друг точно с това – благодарение на конкуренцията по между си, те си прехвърляха един на друг много положителни качества.

И затова аз много се учудвам на пазарните фундаменталисти – как така, те и другите апологети на капитализма искаха и още искат социализмът и дори спомените за социализъм да бъдат изтрити от лицето на земята? Това е унищожаване на конкуренцията и създаване на монополно господство на едната идеология, което противоречи на основата на тяхните принципи. И което е много по-важно, защото, всъщност – унищожава основния си източник на противостояща положителна енергия. Не може един пазарен фундаменталист да говори за социална политика. Той няма нито сетива, нито качества, нито възможности за това. И в лицето на местните пазарни фундаменталисти ние много добре го виждаме. Те са глупави и смешни, когато се опитват да стават ментори в тази сфера. Основният източник на положителна енергия за капитализма в социалната политика беше социализмът. Днес социализмът го няма. Е, и за това капитализмът не може и няма да може да реши социалните си проблеми.

И обратното – основният източник на мотивация в развитието на икономиката е „приемането на положителното от противостоящия”, което на български е обозначено с неносещата никакво съдържание за българското ухо дума „конкуренция”. Въвеждането на принципите на пазарната конкуренция щеше много да помогне на социализма. Но. ... какво стана при нас? Въвеждането на конкуренцията в социализма беше направено от ... милиционерите – такава беше руската идея за модернизация на източно-социалистическите територии – и милиционерите, защото са тъпи и са идиоти, го направиха по типичния за своята професия прикрито подмолен и насилствено груб начин, което напълно компрометира и унищожи положителния заряд на идеята. Но, да не се отклоняваме. Тук си говорим за друго – за положителните страни на противопоставянето при конкуренцията.

Нека да се замислим какво значи "свободен пазар"? Всъщност, това значи "свобода на случая" или "свобода на хаоса" при подбирането на произволните комбинации от възможности, от което се очаква, че рано или късно ще се случи такава комбинация от възможности, от която изведнъж – щрак и ще изскочи нещо много полезно. И точно затова е забранено всякакво външно вмешателство – то пречи на свободата в комбинациите. Добре, дотук нищо лошо – предполага се дори, че така е възникнал животът във вселената – така, че, като принцип, никой не може да има нищо против идеята.

Но, ... като конкретна реализация? Защото цялата работа е в мащабите на свободното комбиниране. Хайде да съберем в една тенджера всички химически съставки на белтъчините и да видим дали и кога в тази тенджера хаосът и пълната свобода на комбинациите ще създаде високоорганизиран белтък и след това мислещи организми? По принцип, това е напълно възможно – нали казахме, че така е възникнал животът във вселената. Въпросът е кога ще се случи това? И точно тук е коренът на истината в отговора – когато става въпрос за една малка по обем тенджера, свободното извъртване на всички възможни комбинации е много, за да не кажем - безкрайно, бавен процес и попадането на добра съзидателна комбинация ще бъде безкрайно (!) бавно. Докато, ако нашата тенджера вземе размерите на вселената, тогава броят на едновременно извъртаните в нея, за даден отрязък от време, свободни комбинации е безкрайно по-голям. Е, ... тогава (и само тогава!) е възможна появата на високоорганизиран белтък и мислещи създания.

Да се върнем сега към проблемите на българската държава. Пазарните фундаменталисти, понеже са тъпи фанатици на идеята за свободата на комбинациите, искат да я превърнат в една тенджера, която да бъде оставена да ври самостоятелно без никаква външна намеса. Кога ще се случи нещо добро в една такава, свободно вряща си и недокосвана от никого, тенджера? Да не говорим, че по сравнение с целия останал свят ние не сме и тенджера, ние сме по-малки дори и от канче. Е, следователно, отговорът е – никога. От съзидателна гледна точка свободният пазар е нонсенс в такива малки размери. Нали ме разбирате? Глупост. Безумна тъпота. В тези размери работа може да свърши само регулацията. Социализмът беше един вид регулация. Умна или не – до определен момент от времето – вършеше работа. И то – много добра и полезна работа. По-нататък? Е, това сме говорили много пъти и сега, ако започнем пак, много ще се отклоним от темата. Каква беше темата ли? Използуването на положителната енергия от противопоставянето при конкуренцията.

Въпросът, който произтича от горното противопоставяне на броя на свободните комбинации в един много ограничен обем и във вселената, е – кога размерите на пазара са такива, че в него можем да си позволим пълна ненамеса в свободата на комбинациите? Много сериозен въпрос. Вярвайте ми, това е поле за сериозни научни изследвания и сериозни научни работници. Ще ви дам, само за пример, един такъв научен резултат – един руснак смята, че минималните размери необходими за това са – милиард и половина население. Аз не го взимам много на сериозно, защото съм видял изследването и го смятам за повече политическо, отколкото научно, но няма да споря – все пак човекът се е потрудил и има резултати.

И защото имам един пример – в рамките на (сравнително с нас) огромния руски изчислително-технически пазар свободните комбинаци на елементите още не са стигнали до идеята, че FreeBSD ntfs-3g трябва да работи с koi8-r. За да го кажа по-ясно – третата генерация на Линукса да работи с руска клавиатура. Защо още руснаците не са стигнали до това? Ами защото дори пазарът в Русия е много малък за свободно разгръщане на комбинациите. Само в скоби ще отбележа, че, ако на руския пазар имаше старото социалистическо регулиране, тази работа щеше да бъде една от първите, която щеше да бъде свършена.

Кой пазар е достатъчно голям? Аз бих казал, че дори и ... американският е малък. Защо ли? Ами защото там имаме образувано практически монополно положение (в правосъдната система, разбира се, се доказва обратното) – Майкрософт го е запушил достатъчно със своята операционна система и съпътствуващите я офис приложения, защото единственият му достоен конкурент – Линуксът не е ... пазарен продукт, тъй като той се разпостранява безплатно. Какво значи това ли? Ами, значи че, за сведение на религиозно фанатичните пазарни фундаменталисти, свободата на пазара при недостатъчно големи размери на пазарния сегмент води до монополизъм и запушване на конкуренцията и се нуждае от регулация. Дори Америка и дори светът (!) не са достатъчно големи, за да се разиграят напълно свободни продуктови комбинации в някои пазарни сегменти.

Следователно, много здраве на пазарния пазарния фундаментализъм – той не е универсално средство решение на всички икономически проблеми и – да живее регулацията – тя ще ни спаси от запушването и монополизацията на пазара. Както и от кризите, предизвикани от неудържимата с нищо (при либералния пазарно фундаментален подход) ненаситна жажда за все по-голяма и по-голяма печалба.

Един ден бих написал и анализ на лявото светоусещане за бъдещето

Но – още не му е дошло времето – трябва да се подготви почвата. Имам предвид назряващите световни събития.

Световната банкова криза

Изпратен от ламбен на 11. Септември 2011 - 11:52.

Световната банкова криза и алтернативата на регулацията

Пазарният фундаментализъм, фанатично изповядващ пълната свобода на пазарите, в това число и на финансовите, се появи в началото на 80-те години на миналия век и владее света и до днес. Всъщност, тази концепция води началото си от началото на века (фон Хайек), но тогава тя отстъпи на концепцията на регулираните пазари (Кейнс), която беше въведена след голямата икономическа криза (Рузвелт) и управляваше световната икономика докато пазарният фундаментализъм не беше изтупан от праха (Рейгън) и въведен в действие, което продължава и до днес. Пазарният фундаментализъм имаше своите върхове и успя да съживи икономиката (Клинтън, Тачър), но много бързо се изхаби и предизвика нова световна криза (Буш). Тази криза постави света на колене и то така, че още не е ясно дали той ще успее да се изправи, а няма да падне или да тръгне на четири крака (Обама).

Кризата не случайно беше наречена финансова, за разлика от първата криза, която носи името икономическа, защото тогава проблемът беше в производството, докато днес проблемът е в банките. Банковата система е източникът на всички проблеми на съвременния капиталистически свят.

Всичко идва от така наречените механизми за правене на пари от пари, без това да има каквото и да било материално изражение. Защо трябва, примерно, да има лихви? Айде да няма лихви съвсем е много крайно и първобитно, но защо трябва лихвите да са такива, каквито са?

Какво значи лихви? Дават ти пари и ти казват, ако не ти ги бяхме дали на тебе тези пари, ние щяхме да ги включим някъде в някой реален оборот и те щяха да ни донесат еди каква си печалба, но - понеже сме ти дали тези пари на тебе - сега печалбата ще ни я донесеш ти. Това е лихвата. Ама ... не е ли напълно измамно всичко това?

Откъде-накъде, например, се смята за абсолютно сигурно, че, ако биха били вложени в реален оборот, дадените назаем пари ще донесат точно тази печалба, която се измерва с размера на лихвата? Няма нищо по несигурно от това. Ето защо моето предложение е следното – хайде вложете ги тези пари на банката в някой реален оборот наистина - какво пречи банката сама да вложи парите си в някоя печеливша съзидателна дейност и със спечелените от там средства да плаща лихви на вложителите си, вместо да събира тези средства като лихви от дадени кредити на кредитополучателеите си? Така е много по-честно и всичко е ясно и точно изчислимо и доказуемо. Защото това, което днес се прави с измислените лихви върху кредитите, откъдето днес банките взимат парите си, е пълна лъжа и измишльотина – днешните лихви се правят чисто умозрително и с неудържима жадност за непременно голяма печалба – ето тук, между другото, е мястото на регулацията.

Да вземем, например, България - ако банките тук не даваха кредити с такива огромни лихви (много по-високи отколкото другаде по света) те ... просто нямаше да има какво да правят с парите си! Тези пари щяха да стоят при тях и да "мухлясват", защото банките, особено българските и банкерите, особено българските ("касиери" и "милиционери" - а не банкери), никога няма да посмеят да участвуват директно в някое съзидателно мероприятие, независимо от това колко то е рисково или не е рисково. Те винаги ще предпочетат да дадат тези пари назаем срещу лихва, но не и да ги вложат директно и да работят за получаване на печалба срещу тях.

Ама, рискът бил голям. Ами при нас, които взимаме тези заеми, не е ли същото? И при нас рискът е точно толкова голям. Защо тогава е тази абсолютна неравнопоставеност - ние изобщо да не можем да се застраховаме по начина, по който банките могат - у нас, например, те искат 150%-но обезпечаване на всеки заем с недвижимо имущество. И при тази абсолютна неравнопоставеност между кредитодател и кредитополучател кой е облагодетелствуваният? И защо системата е така построена, че тези, които създават материални ценности и фактически теглят напред развитието на икономиката, са абсолютно неравнопоставени спрямо онези, които правят пари от пари?

И при това, което е най-важното - паразитното банкерско съсловие, прикривайки се крайно неумело идиотски зад неразбираемия си "птичи" език и абракадабрести "банкерски" термини и понятия - смучейки на практика кръвта на хората - се радва на огромни премии и приходи. Може ли това да се търпи? Защо трябва да се примиряваме?

И за да не говорим толкова много, какъв е изводът?

Банките трябва да бъдат заставени законодателно да влагат пряко най-малко половината от парите си в съзидателни мероприятия с непосредствен материален резултат и печалба. И това трябва да стане по целия свят. Стига с тези интелектуално и физически импотентни еврейски хитрости и пинизи - лихви и прочее фалшифицирани до абсолютна загуба на нормален разсъдък и защитен самоконтрол финансови инструменти. Арабите, например, въобще не признават лихви върху парите, които взимат или дават.

Е, това е малко първобитно, вярно е, но то си носи своята частица здрав разум. Защото обратното на това какво е? Днешното положение на световната икономика, което не е никак радващо със своето пълно безумие и безизходица. Следователно - истината е някъде по средата между тези две крайности - плюс здрава регулация на ненаситната банкерска алчност и нормативно заложено пряко влагане на поне половината от банковите средства и наличности в материалното съзидание.

Основният противник на промяната на статуквото (по гореописания или по който и да е друг разумен начин) и на въвеждането на регулацията, като изпитано и доказано средство за излизане от кризата, са банките. Те искат да продължат да взимат (всъщност, да налагат безпрекословно върху обществото и по този начин насилствено да крадат) огромните си печалби, базирани върху измислените от самите тях всевъзможно по еврейски овъртолени в усложнения финансови инструменти, които накрая, все пак, опират върху гърба вложителите и държавата - защото в края на краищата, разбира се, в края на веригата трябва да има някой да внася реално изработени пари - няма как иначе. Банките са тези, които искат това да продължава и вкарват държавите, опитващи се да ги спасяват, в огромни дългове. За съжаление, банките не могат да се откажат от досегашните си огромни печалби и ни завличат все по-надолу в кризата.

Въпросът е докога това ще продължи и как ще завърши. Идейно идеологическата криза на капитализма се разраства непрекъснато. Сега е дошъл неговият ред. Ще завърши ли тази криза с катастрофа или с плавно влизане в режим на регулация? И каква ще бъде катастрофата, защото тя в момента, поради дебелоглавието на банките, се очертава като най-вероятния изход от кризата? Нека да не забравяме - държавите, които ще бъдат въвлечени в катастрофата, разполагат с огромна физическа мощ и никак не е сигурно, че тази мощ ще бъде до последния момент управлявана по един достатъчно разумен начин. Кризата променя мисленето на хората и ги довежда до крайности - това е неизбежно правило. Днешният пореден 11-ти септември е неговото потвърждение.

Идентифицирайте се или се регистрирайте за да изпращате коментари
Разделението на света.
Изпратен от AntonTK на 12. Декември 2013 - 16:18.
Красимире, Не съм специалист, но твоята конструкция ми изглежда доста идеалистична

Идентифицирайте се или се регистрирайте за да изпращате коментари
Мисля, че глобализацията ще
Изпратен от красимир на 12. Декември 2013 - 14:51.
Мисля, че глобализацията ще доведе до две обединения от държави - Север - Юг, като в Севера ще влизат САЩ, Канада, Мексико и Куба, държавите от ЕС, както и държавите от бившия СССР, Монголия и Китай. Всички останали държави ще бъдат в Юга. Естествено ще има частичен отказ от държавен суверинитет, ще има една религия и това е диамантеното християнство, ще има валута на Севера - доларът, валута на Юга - и това е йената. Всеки народ ще запази езика и културата си и ще я развива, но ще има и световна култура и световен език и това е английският. Икономиките на Севера и Юга, ще са в противоположен икономически цикъл и ще поемат тежестта на евентуалните кризи, когато са в Севера или в Юга. Има философски диалектични системи от два полюса, поле и нов зародиш. При глобализацията двата полюса са Севера и Юга, полето са интересите им, а какъв ще е новия зародиш засега не се знае. Поради тази причина многополюсния свят на президента на Русия - Владимир Путин, за който той си мечтае и мечтите му за световно господство на Русия, просто няма да се случат и няма как да се случат. Тази идея за Евразийски съюз е погрешна, защото е на база световно господство и доминация на Русия, а такова световно господство и доминация никой разумен човек не иска и те могат да се родят само в болни мозъци. И това световно господство и доминация не е на базата на икономическо единство, а на политическо господство със сила и оръжие, или административно.

Много се дразня, когато се говори за социални отношения, които съществуваха при социализма, и които се възхваляват от тези теоретици на социалистите. При тези социални отношения, хората са един срещу друг и се карат и бият за пари, жени и власт. Но освен социални отношения има и отношения чрез труд, където хората са един до друг срещу обща цел. И тази цел не е жена, а да се гледат деца. Не е власт, а да се воюва срещу евентуален враг. Не е пари, а съвместна работа. Отношенията чрез труд създават индивидуалисти, а социалните отношения при държавната собственост, създават колективисти - бюрократи. Ние даже невръстните деца ги даваме в детски ясли и градини , за да имат социално възпитание и в училищата също има социално възпитание и отношения. И се чудим, защо има насилие и убийства и побоища между децата и юношите. Всичко идва от социалното възпитание. А преди 9 септември 1944 година, по селата и градовете, децата са се възпитавали чрез труд на отношения чрез труд.

Идентифицирайте се или се регистрирайте за да изпращате коментари
l
Изпратен от красимир на 12. Декември 2013 - 12:29.
l