Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2012 19:25 - 9ти МАЙ- ДЕН НА ПОБЕДАТА, НА ЕВРОПА И ГЛОБАЛИЗИРАЩИЯ СЕ СВЯТ, НО И ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ
Автор: bogomil Категория: Политика   
Прочетен: 2506 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 09.05.2012 16:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                     През миналия 20 век Човечеството преживя две световни и една доста продължителна "Студена война".  В края на века, опитът от миналото и нестабилното бъдеще на базата на Разума  доведе до предотвратяване  на ядрената гибел на Човечеството, чрез прекратяване опасното протовопоставяне между Западните капиталистически страни и социалистическите страни от Източния блок. Това бе един от основните глобални проблеми. който намери някакво решение за реализация в сравнително добра и благоприятна посока. След най-кръвополитната война в историята на Човечеството- Втората световна, не можеше да не се премине през други етапи на развитие, когато страните търсят пазари и надмощие.  Доброто е, че поуките от войната показаха, че преразпределението на пазарите при съвременното развитие на науката и особено на военната техника и индустрия е невъзможно да става с глобални световни войни. Все още разбира се водещите развити капиталистически страни не са се отказали от локалните войни, особено  в бившите страни от третия свят "Необвързаните страни" с лидер бивша Югославия, която беше подложена на удари и раздробена по старата римска формула "Разделяй и владей". Ликвидирани бяха и структурите на бившите совциалистически страни -СИВ, Варшавски договор и т.н. И без "гореща война" социалистическите страни по собствена воля, ръководени от техния лидер бившия Съветски съюз поеха отговорността и риска, гарантирайки МИРА, т.е върнаха се към старото отхвърлено социално икноомическо развитие по пътя на капитализма. Формира се " Нов световен ред" ,който се налага на всички страни по света.
         Днес 67 години след историческата победа на Човечеството над Фашизма, реализиран чрез социалшовинизма на Хитлерова Германия, възникват редица Глобални политически проблеми,  един от които може да бъде формулиран най обобщено така;" ИЗЧЕРПАЛ ЛИ Е КАПИТАЛИЗМЪТ СВОИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ " или
 
ПРАВИЛЕН ИЛИ СБЪРКАН Е „НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД”!?   Изминаха повече от 22 години, а резултатите от наложения „Нов световен ред ”, все още не са така плодоносни, нямат очакваното развитие в положителна посока с благоприятен и задоволителен ефект За да се отговори на въпроса дали е сбъркан новият световен ред би било редно да се опрем на съществуващите глобални проблеми до 1989 г . когато бяха извършени т.н. „ „Нежни революции” в Европа’ Глобалните проблеми се формулират предимно на базата на взаимоотношенияята “Човек—Общество – Природа – Производство - Потребление.” Те могат да доведат до прогрес или до регрес. Както е известно до 1989 г Глобалните проблеми се категоризираха в три основни групи.
Първа група До 1989г Взаимоотношенията между двете социално икономически системи – капиталистическа и социалистическа. Разоръжаването. След края на „студената война” на преден план застанаха проблемите свързани със заличаването на основните различия между тях, натрупани за период от около 45-50 години. Към тази група би трябвало да се поставят и проблемите не бившия „Трети  свят”. Наблюденията и анализът показват, че за правилно бързо, ефективно и безболезнено решаване на проблемите от първа група е необходимо да се избере път на развитие при който да се вземе най-доброто от двете бивши противостоящи идеологически системи, т.е да се приложат постулати от т.н „Теория на конвергенцията”. До края на „студената война” всяка една от двете идеологически и социално икономически системи се е развивала успоредно, независимо една от друга, по законите и правилата на „мирното съвместно съществуване”. След края на това мирно противоборство, социалистическите национални и международни структури бяха унищожени. Започна тотално отрицание и оплюване на т.н. ‘реален социализъм”. Въпреки своите недостатъци, социализмът имаше и някои реални достижения, практически решени и доказани някои социални придобивки, които можеха да останат или да се „враснат” в капиталистическите социално икономически порядки на новите демокрации. Като пример могат да се посочат; безплатното образование (у нас до 1990г беше ликвидирана неграмотността,. беше обнародвано проучване, че по общ коефициент на интелект образованост на населението, България е на второ място в света), безплатно медицинско обслужване, което беше на високо ниво, добро пенсионно осигуряване, добра вътрешна сигурност на населението- наличие на доброволни отряди, съдействащи на милицията за опазване на обществения ред и т.н             Наложеният „Нов световен ред” не постави страните от двата основни противостоящи лагера при равностойни условия, т.е при приблизително еднакъв старт . Такова бе положението и с неутралните, бившите необвързани страни от т.н.”Ттрети свят”. Беаспорно, от гледна точка на всеобщото развитие, водещите капиталистически страни бяха облагодетелствани, те се оказаха най-напред на стартовата линия, с осигурени определени бонуси, натрупани материални достижения с функциониращи структури по досегашния им начин на съществуване и развитие, без да са извършили никакви сериозни реформи и структурни промени в начина на живот. Бившите социалистически страни, заедно със страните от третия необвързан свят трябваше да изпълняват ролята на догонващи при неравностойни условия, след разрушаване, отказ и отрицание на всичко придобито в епохата на реалния социализъм. Да оставим настрани проблемите, на всяка революция, свързани с анархия в периода на нейната фактическа реализация, нещо което също води до задържане на развитието и до още по-голямо изоставане.. Оказва се, че избраният път на глобализация и взаимна обвързаност на страните вече започва да се отразява и на страните лидери, диктуващи правилата на „Новия световен ред”. Става ясно, че бившите социалкистически страни (новите демокрации) и бившите необвързани страни от „Третия свят” изпълняващи ролята на догонващи ще трябва да изминат много дълъг път, за да достигнат развитите капиталистически страни, които вече са в глобалната взаимно обвързана система. Става ясно, че този процес на безболезнена или по-малко болезнена Глобализация може да стане само, ако се вземат компромисни решения, т.е ако се вземе най-доброто от двете социално икономически системи, от двата бивши противостоящи лагера. С други думи развитите капиталистически страни вместо да продължат направо по досегашния си път на развитие би трябвало да завият малко наляво, а бившите социалистически (и необвързани) страни малко на дясно, за да съкратят пътя и всички те да се срещнат за по-кратък период от време в една обща допирна точка, от която по натакък да продължат зедно с еднакво и регулируемо темпо. Това показва, че Човечеството не е избрало най-правилния път на развитие. От тази гледна точка при неравномерното развитие във взаимно обвързания свят и най вече в Европейския съюз се създават условия за катаклизми, сътресения, лутане, упадък, кризи. Отново при начина на организация на глобализиращия се свят бе възприет принципът на устройство и управление  на лидера, на победителя на неговите  съюзници и помагачи. За кой ли път се приложи принципът на „Джунглата”. Оказва се, че еднополюсният модел с един лидер, който налага волята си над всички останали няма бъдеще. Събитията след 1989 г. по- най-категоричен начин показаха, че Човечеството не избра най-правилния път на развитие, то избра погрешния път, установявайки „Новия световен ред” по волята на по-слините, на победителите. От друга страна, в това отношение лидерът (САЩ) и неговите съмишленици и помагачи (развитите капиталистически страни) нямат ясно изградена концепция за бъдещото развитие на Човечеството, което искат да ръководят.. Анализът и наблюденията от досегашния период на развитие след 1989 г. показва, необходимостта от стремеж към компромисна и по-справедлива социално икономическа система.             Възниква въпросът, нима „Демокрацията”, която се реализира при интеграцията по модела на САЩ и другите развити капиталистически страни е върхът на социално икономическото устройство на обществото гарантиращо успешното и справедливо развитие  на Човечеството!? Нима американският модел на демокрация, твърде различен и не твърде понятен за европейците (пък и за азиатците и бившите страни от третия свят ) е актуален, необходим, прогресивен и неибежен!?. В потвърждение на гореизложеното нека да припомним колко обществени болести от бившите капиталистически страни безпрепятствено или съзнателно бяха пренесени за кратко време в бившите социалистически страни;  нечувана и невиждана престъпност, корупция, икономическо затъване, лошо образование, занемарени наука, култура и здравеопазване, отчайваща безработица, упадък на моралните и етични ценности, проституция, кражби и убийства посред бял ден...... Всичко това не беше познато на хората живеещи при социализма. Някои страни като Финландия, заложили на образованието, и социалната сигурност успяха да преодолеят някои предизвикателства и да се преборят с горепосочените „болести” на обществото.. Следователно, възникналите проблеми още в началото на прехода поставиха много остро все още нерешения проблем, как да се заличи разликата в начина на живот между бившите „студено” враждуващи помежду си социално икономически системи. Проблемът е как те да се нагодят към решаването на важните неотложни и необратими Глобални проблеми и предизвикателства, за да може най-ефективно и безболезнено да бъде решен най-важния проблем свързан с оцеляването на Планетата Земя като цяло, заедно с нейните обитатели. респ. как да оцелее Човечеството при прогресивно развитие, без застой, без връщане назад и без катастрофи., без циклични и задълбочаващи се кризи.  Като че ли, прилагайки законът на джунглата Човечеството не може да се развива без да има враг!.. Наличието на враг винаги води до противоборство, защото обикновено при него има борба между „хищник” и „жертва”. В този ред на мисли, дори когато го няма този враг, той се търси и намира. В борбата за търсене и завоюване на нови пазари, пред вид поуките от предишните световни войни, силно развитите страни пак не можаха да обуздаят волята и страстта си към надмощие, след безпрецедентно извършените мирни „нежни„ революции Еднополюсният модел във всички случаи създава и ще създава недоволни, дори и от бившите верни и силни съюзници на САЩ. Търсенето и възникването на враг произтича повече от интересите и развитието на военно промишления потенциал на силно развитите капиталистически страни, отколкото на бившите социалистически страни и тези от т.н. бивш „Трети свят”. Не случайно инициаторът на перестройката на социализма - бившият СССР,  и ллидерът на „Третия свят” -Югославия бяха подложени на натиск и удари, за да бъдат ликвидирани техните възможности за влияние върху другите страни. Въпреки че СССР се разпадна и бившите съветски републики, заедно с Русия приеха капиталистическия начин на производдство и развитие, днес Русия все още не е добре интегрирана в Глобализиращия се свят и най-вече в Европейския съюз. Съществува тихо противоборство, пак на основата на волята на военнопромишления потенциал. За съжаление бързото икономическо развитие на водещите капиталистически страни се диктува и определя от развитието преди всичко на военната индустрия. Търсенето и възникването на врага за създаване на надмощие  в борбата за съществуване на противопол0жностите, развитието на всичко, свързаноо с войната, т.е с прилагането на волята на по-силния, води до страх, заплаха,, разруха.. Резултатът е несправедливост , експлоатация, недоволства, различни форми на съпротива, включващи и тероризма.. Там, където има диктуване на волята на по-силния, т.е там където има несправедливост, не може да има Хармония и Прогрес в развитието. И това в най-голяна степен важи за съвременния свят, който правилно вижда своето спасение, оцеляване  и прогресивно развитие в Интеграцията и Глобализацията. Проблемът е в това, как и с какви средства трябва да стане това. Това като че ли все още не се вижда.. Във всички случаи обаче, избраният път на победителя и неговите съчзници от развитите капиталистически страни, на едно полюсния модел е неправилен избор.. Тероризмът и престъпността (особено в бившите социалистически страни) като ракови образования на глобалния обществен организъм, така силно се развиха, след края на студената война, са ярко доказателство за болестите и предизвикателствата в глобализиращия се свят т.е за погрешно избрания път на Интеграция и Глобализация.. Не буди никакво съмнение назрялата актуална необходимост от корекции в плановете на тези, които чертаят бъдещето на „Новия световен ред” . Остава да се надяваме, че те ще видят отклонението от правилни курс и ще въведат необходимите оздравителни корекции..Това се диктива от обвързаността между страните, от техните интереси и вътрешни проблеми, както и от неефективните резултати. Нека не забравяме нарастващите проблеми и предизвикателства от втора група, произлизащи от взаимоотношението „човек-общество”, свързани с нарастване на народонаселението, борбата с нищетата и глада в някои страни, основно в Африка, болестите на века (стресът, сърдечно съдовите заболявания, злкокачествените новообразувания-ракът, спинът и други нови непознати и неочаквани),  резултат от развитието на Човечеството в условия на Глобализация и ускоряваща се научно техническа революция. Това са проблемите на изхранването и качеството на храната. Тези предизвикателства, свързани нарастващите проблеми и на трета група не биха могли да бъдат решени, без да бъдат правилно решени проблемите от първа група.-сициално икономическите. Това показва, необходимостта от координация, взаимодействие и съгласуваност в действията между „наука – политика – управление - общество”. За съжаление науката все още е далече от политиката и управлението” (у нас тя е под непрекъснати удари и агонизира, а здравеопазването неефективно, проблем за обедняващото население) Третата грипа глобални проблеми са свързани с отношението в системката  „Човек – Общество - Природа – Производство – Потребление”. В центъра стоят екологичните проблеми, като еко от миналото с продължение в настоящето. Това са проблеми свързани с физическото оцеляване на организмите върху планетата Земя. Съвсем обобщено те опредставляват нов вид икономически (технико-технологични) отношения, нова икономика и технологии, съобразени с характерните особености на развитие на съвременната цивилизация, със съвременните реалности и предизвикателства на бъдещето. Колкото по-бързо се решат политическите проблеми от първа и втора група, особено от първа, толкова по-лесно ще се решат проблемите от трета група. Тук мигат да бъдат пречислени и енергийните и минерално суровиини проблеми, които се увеличават, качеството на храните, опазването на обработваемата земя, на флората и фауната, респ. на хората. Под прогрес в горепосочената система от взаимоотношения би трябвало да се разбира общ материален, социален и духовен напредък в развитието на обществото , реализиран в задължителна уредена със закон хармония с Природата, свързано с опазването на екосистемите , опирайки се на исторически заложения в Природата разум, който трябва да бъде напълно разгадан, за да бъде използван Анализът показва, че отношенията в системата „Човек – Общество – Природа – Производство - Потребление –(Прогрес)”  не са хармонични, те дори са противоречиви.  Не буди никакво съмнение фактът че противоречията от първа група се отразяват силно на взаимоотношенията с  другите две групи. В такъв сличай същината на проблемите би трябвало да се търси в необходимостта от създаване на нова активно действаща философия, ново мислене, нова стратегия и тактика, които да показват пътя на развитие, както и начините и средствата за тяхното решаване/ Именно тази нова активно действащща философия, призвана да формира новото Глобално мислене ще помогне за изясняване („диагностициране”) на проблемите, за да може конкретните локални, регионални, континентални и глобални проблеми и предизвикателства да се реашават успешно и задължително във взаимовръзка, кординация , взаимодействие и съгласуваност, а не откъснато  Щом се налага необходимостта от Ново Философско, (икономическо, социално, духовно) мислене, става ясно, че в процеса на Интеграция и Глобализация Обществото, Човечеството трябва задължително функционално да върви към нови структури във всички области ма матертиалния социален и духовен живот.. На въпроса на български журналист още в зората на „Новия световен ред” „американският вид демокрация ли е върхът на обществено икономическото устройство и развитие на света”„ известният политик, идеолог и стратег Збигнев Бжежински конфузно отговаря; ”За бъдещото развитие ние ще се допитаме до америксанския народ”, който според него се явява богоизбран, призван да води другите народи.. Осве това, от тези думи става ясно, че лидерът САЩ, респ. Човечеството няма ясна перспектива, визия, стратегия и идеология накъде трябва да върви. И не случайно през първите 20 години след великата т.н. „нежна революция’ съпроводена с Иинтеграция и Глобализация, Човечеството продължава да се лута, опирайки се само на откъслечното козметично  решаването на част от проблемите на първа група, без ясно очертана посока осветена от ярка пътеводна звезда. Водещите развити капиталистически страни, чрез техните политически лидери в началото на 90-те години на миналия век набързо оповестиха неясиния и недостатъчно добре обмислен „Нов световен ред” засягащ само частично начинът на управление, изразяващо се в еднополюсния модел с прилагане волята на по-силния (на по-силните), респ. на победителя (победителите). Филодсофски погледнато Човечеството не можа да се откаже от заложеното животинско в себе си, не можа да се устрои по начин различен от първичния - от този в джунглата, където цари инстинктът за самосъхранение в борбата за съществуване. По инерция от миналото, Човечеството не можа успешно да се опре на заложения Разум, който го отдалечава и разичава от животните. Политиците на този етап се мъчат само частично да решат част от някои глобални проблеми на целокупния обществен организъм, проблеми сами за себе си. При опитите за решаване на горепосочените глобални проблеми.от трите групи се извършват частични козметични промени или реформи, .без да се отчитат проблемите и функциите на целокупния Обществен орхганизъм, Правилното формулиране на новото философско мислене за всички сфери на живота натрупаното настоящо и бъдещо познание може да доведе Човечеството до благдатния рай, но при  погрешно формулираното и изпълнявано може да се достигне не само до циклични кризи, но и до кастастрофи и сътресения от всевъзможен характер,; политически, духовен, социален, икономически, екологочески, здравно-медицински, геоложко-космичен и др. Новата акивно действаща философия, новото мислене в най-обобщен вид биха изисквали следното; Пълно (частично ) приложение в практиката на теорията на конвергенцията, като социално - икономическа и политическа система - гарант, способен да поведе Човечеството към общата цел по най-краткия, най-ефективния и безболезнен път, без опасни лутания и катастрофални сътресени[... За съжаление тази теория не бе приложена, като встъпителен етап, когато в началото на 90 –те години трябваше да се установява новият световен ред, въпреки че в периода на ‘студената война” тя бе разработена именно от  от победителите, от развитите капиталистически страни.             Остава надеждата, че рано или късно Човечеството, респ. водещите политици ще осъзнаят  навреме грешките, ще се поучат от тях, от погрешно избрания ” Нов световен ред”  и ще въведат необходимите корекции, стремейки се към приложение в практиката на подобна социална, икономическа и политическа система. Връщането назад, към приложение на тази теория ще бъде също труден, но необходим процес, така както  както се оказа трудно с непредвидими препятствия връщането назад на бившите социалистически страни, възприели волята на победителите и създатели на недостатъчно съвършения, дори погрешен „Нови световен ред”., разрушавайи някои немалко положителни прогресивни и практически доказани достижения и структури на напълно анатемосания социализъм.             Дали след т.н. „Нежни революции” в Европа, след закриването на „Варшавския договор и „СИВ” не трябваше да се закрият НАТО и „Европейският съюз” и на чиста основа да се изградят нови подобни отбранителни и пазарно-икономически структури, които да вземат положителното от бившите две социално икономически систени при равнопоставеност на държавите, това несъмнено ще бъде обект на оценка на историята и бъдещото развитие. Във всички случай анализът на сравнително краткият период, след ‘нежната революция”, съпроводен с натрупаните неудачи и неизбежни циклично повтарящи, и задълбочаващи се финансово икономически кризи в Глобализиращия се свят спъват прогресивното развитие. Това подсказва, че на посочената по-горе компромисна и разумна основа можеше да се очаква да се създаде по-добра хармония в развитието на Човечеството. Приложението на старото правило, по-силният и победителят да диктува устройството и функциите в „Новия световен ред” показва и вероятно ще продължи да показва, че са взаимствани от ‘Джунглата”, а там няма справедливост- има насилие. Известно е, че там където има насилие или насилствено налагане на волята, макар и с мирни средства, не може да има нито истинска справедливост, нито хармония във взаимоотношенията, нито ефективно прогресивно развитие на обществото. Такива образно са взаимоотношенията между „хищник” и „ жертва”. Ако това в животинската джунгла е оправдано от гледна точка на борбата за съществуване (за оцеляване), то Човечеството, ако желае да оцелее и да се развива хармонично духовно и материално-технически в благоприятна социална среда може и е длъжно да намери друг път, различен от този взаимстван в праисторическо време от джунглата. като първомодел на организация на Обществото. Не може да има хармония и справедливост в отношенията на силно разслоеното класово общество-между богати, които стават все по-богати (силни, могъщи) и бедни, броят на които се уваелчава и те стават все по-бедни.. Класовата борба е неизбежна и тя ще се засилва. Кризите при капитализма са научно доказани, че се повтарят циклично. Възможно е горепосочените разсъждения да бъдат определени като утопични. Дори и така да е, несъмнен факт е, че Човечеството след 1989-1990г. не избра най-правилния път на развитие„ налагайки „Новият световен ред”“
         Погрешният еднополюсен модел на развитие много наподобява този на Чингиз Хан, на Александър Македонски, на Наполеон и Хитлер. Както във вътрешно политически план на държавите  е необходимо да има „ляво” в политиката,: защитаващо интересите на наемните работници, на бедните, на обикновените селяни,  дясно – защитаващо интересите на богатите и предприемчивите собственици, и център, който умело да контролира и да балансира, така и в международен план трябва да се търси баланс на взаимоотношенията при решаване на проблемите. Впрочем такъв подход в Глобализирана Европа има или по-скоро се търси. Наблюдават се определени тенденции на приложение и развитие,. Но подобен подход на този етап все още не дава очакваните ефективни резултати
            Новото мислене, новата философия изискваща създаване на нов световен ред е свързана с необходимостта от създаване на нови световни структури и организации (или усъвършенстване на стари!?) - например ООН. Необходимо са нови структури и взаимоотношения във всички етажи в сградата на общественото битие и съзнание.с цел да се осигури ефективен контрол, регулиране, балансиране на интересите и осигуряване на хармонично развитие, без остри антагоннистични противоречия и сътресения при решаването на горепосочените глобални групи проблеми и предизвикателдства, така както това става във всеки нормално функциониращ организъм. При решаване на Глобалните проблеми по степен на важност е необходимо приспособяване в мирните битки на стратегии, тактики, доктрини, формули, приоми и правила, взаимствани от многолетния утвърден опит на воените теории и практики, без използване на оръжие. . Превземане на приоритетни „рубежи” с мирни средства. Тук ролята на науката се оказва водеща.              ООН като структура създадена при други условия в началото на безпрецедентен исторически период на „Студена война”, също е поставена на изпитание, защото действа по стари устави и правила несъответстващи на новите реалности и предизвикателства.  Между Съвета за сигурност, Европейския съюз., НАТО и ООН неизбежно се появяват разногласия-пукнатини, които по недвусмислен начин показват, че остарелите действия от позицията на силата, от страна на световните лидери (победители), както и неефективността на исторически остарелите  или изпълнили първоначалните си функции досегашни световни структури не могат да поведат Човечеството до спасителни брод, до хармонични взаимоотншения, до прогрес.              И накрая капитализмът колкото и да се облагородява, той в основата си остава хищнически, експлоататорски. Опитите за преминаване към социален ’народен капитализъм” ще бъдат съпроводени със създаването на неизбежни сериозни препятствия от страна на управляващите,  които за съжаление винаги са принадлежали към класовата крупа на богатите. Що се отнася до капитализма в България, на този етап той се реализира на базата на отдавно изживяна форма от развитите страни. втвърдено в неговата радикална форма. Впрочем не е възможно човек да се изкачи на 20-то стъпало на стълбата, без да премине последователно през по-ниските стъпала. Опитът за прескачне на някои стъпала (както на времето Георги Димитров призоваваше да направим„за 10 години това, което другите са направили за столетия”) е утопичен, и може да бъде съпроводен с пропадане на още по-ниско стъпало на развитие. За съжаление в Република България се реализира т.н. „див-първичен” капитализък, който развитите капиталистически страни са преминали отдавно. Това е предпоставка за нарастване на противоречията, за създаване на пропаст между богати и бедни, водеща да класова борба. Социалният капитализъм на този етап у нас  е мираж, утопия.                                                         Подготвил д-р Богомил Великов Колев


 
ИЗВАДКИ ОТ СПИСАНИЕТО ЗА ТЕОРИЯ,   ПОЛИТИКА И КУЛТУРА „ПОНЕДЕЛНИК” 11/12, 2011, год. XIV, София, 2011 г.   ТЕОРИТИЧЕСКО-ПОЛИТИЧЕСКА ДИСКУСИЯ-стр.11                                     Александър Лилов ............................................................................................................................................................”Темата "Темата на моя доклад е разбирането за моделите на социализма и модерната епоха Тезата на доклада е в руслото на идеята, че съвременната капиталистическа свят система се намира във фаза на бурификация и през 21 век ще бъдем свидетели на възникване на нова система или нови системи, включително  преоткриване на 21 век като алтернатива на капитализма, на социализма.             Ако тази теза е вярна, въпросът за моделите на социализма днес са с повишена актуалност. Във всеки случай историческата предвидимост от обновление и модернизация на социализма е не само актуално и се намира  в процес на интензивно експериментиране и осъществяване в Китай, вижте  Виетнам, Куба, трескавите  размишления на партийните леви теоритици  в бившите социалистически страни.. Модернизацията на социализма се налага както от краха на съветския модел, така и на опбстощятелството че светрът навлезе  в нова историческа епоха и социалистическия проект трябва да се пяриспособи към нея. Реформирането на социализма като теория и като реално общество става условие за неговото бъдеще с други думи казано, бъдещето на социализма е сициализмът на бъдещето. Ще разгледам темата в три ракурса ; 1.      РАЗБИРАНЕТО НА МАРКС ЗА ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ ОБЩЕСТВО НА СОЦИАЛИЗМА ......................... Световната финансова и икономическа криза в наше време изостри структурните противоречия на съвременната капиталистическа свят-система, както сочат водещи световни мислители (Уотърстеин, Бел, Дракар и др.), в нея се зараждат нова или нови системи. Каква или какви ще бъдат те, остава да видим.....Съвременният свят се намира в бурификация и предстои радикална промяна. По всщяка вероятност  пост капиталистическите модели на общественото развитие ще се отличават с по-голямо разнообразие, ще стоят както като социални принципи,  така и като културно –историческо специфики. Вече сме свидетели на социализъм с китайска с;пецифика, очертава се латиноамерикански пост капиталистически модел (Куба, Бразилия,, Венецуела). Продължава да търси своя модел на развитие постсъветска Русия. Възможно е да се появят съвършено нови модели, които да съчетаят или да синтезират стари и нови елементи на общественото устройство.. Например нови форми на собственост, нова социална структура на обществото, нови форми на семейството и други. Обществата в най-развитите капиталистически страни са в процес на  вътрешна трансформации. Там сега се наблюдават назряващи политически революционни ситуации, но се вижда протичането на бурни революции (икономическа, образователна, комуникационна).  Които имат огромен трансформационен потенциал.. Вече може да се говори, че в най-развитата част на света се осъществява велика глобална революция, ко, която води към радикални промени в обществото. В неразвитата и слаборазвита част на света се заформят две  титанични по мащабите и последствията си вълни .             Едната – вълната на арабските революции (Тунис, Египет, Либия,             и др.)  с труднопредвидими в този момент развития и последици.  Другата –вълната на догонващите стратегии и процеси (Китай, Индия,  Русия, Бразилия, Турция, Виетнам и др.) с още по-трудно              предвидими последици.  Изобщо светът и днес и светът утре не са едно и също нещо.   2.      ЛЕНИНОВАТА КОЦЕПЦИЯ ЗА СОЦИАЛИЗМА   Лениновата концепция за социализма преминава през пролетарската             революция.и НЕП (нова икономическа политика). ....................... „Предлагам следния извод; Съветският модел на социализма претърпя крах не заащото теорията на Ленин е погрешна, и не защото Великата октомврийска социалистическа революция през 1917 г беше  грешка, а защото в самия модел не беше заложена стратегия на неговото догонващо развитие на производителните сили, т.е стратегият на неговата модернизация.   3.      НОВАТА СЛЕДИНДУСТРИАЛНА ЕПОХА И ПРЕОКТКРИВАНЕ НА СОЦИАЛИЗМА“ Както винаги в тежки исторически ситуации, възниква въпросът; „Какво да се прави?” Тезата,, кото предлагам за дискусия, е следната; Намираме се в нова историческа епоха - чиято същност е залез на            индустриалната и разгръщане на информационната епоха,            Необходима е радикална модернизация и по същество преоткриване на социализма           през 21 век. Светът се намира в период на бифуркация, т.е на изчерпване на           старото и на раждане на нещо ново. Развитието на света в наше време е под           мощното въздействие на велика глобална революция, която е системно           единство на протичащите сега технологическа, екологхическа,           комуникационна, образователна и демографска революция. На дневен ред е           появата на нова или нови обществени системи, които ще съответстват на
          новите реалности.
    Този факт поставя въпроса за модернизацията на социализма и като теория, и като реално обществено развитие.  Нужно е дълбоко обновление, рефундиране на някои основополагащи  постановки в нашата теория. На първо място, тази необходимост се отнася за икономическите основи на социализма. Историята потвърди Лениновата постановка с победата на социалистическата революция в  Русия и Китай. Но това съвсем не означава, че историята е  коригирала постановката на Маркс за икономическа зрялост на обществото  като условие за успешно възникване на социализма ........................................................... Процесът на бурификация в съвременния свят е силно изразен. Вероятно още през първата половина на 21 век ще бъдем свидетели на възникване на нова, или още по-вероятно на нови следкапиталистически обществени системи, на ново разнообразие от системи. На каква основа ще бъде .... това разнообразие е трудно да се предскаже това. Не може да се изключи териториално-географския вид свят-система, например европейски, евроазиатски, латиноамерикански или други. Няма да се занимаваме с пророкуване........... .....Това, което със сигурност можем да кажем сега е, че слединдустриалната  фаза в развитието на човечеството не снема от дневния ред на историята социализма като по-добра алтернатива за решаване на появилите се нови реалности и нови предизвикателства. Световният социален форум обобщи постановката; „ Възможно е по-добро от капитализма общество. Въпросът , който стои пред нас, не е да бъде или да не бъде социализмът, а какъв щр бъде социализмът на информационната епоха..”          Подгoтвил и представил извадките д-р Богомил Великов Колев  
 



Гласувай:
6



1. bogomil - допълнителни почснения към постинга за 9-ти май
08.05.2012 21:17
Темата свързана с Глобалните проблеми на Човечеството и конкретния материал третиращ въпроси относно: Новия светове ред по-подробно са развити в публикуваната от автора монография "Богомил Великов Колев. Материалознание и Глобални проблеми". Изд.БПС (Авангард), София, 2003. Материалите са докладвани на международни научни конференции у нас и в чужбина в периода 1988-2000 и предварително са обсъждани от философсйкия институт на БАН в периода 1987-1988г. Монографията е депозирана в Националната библиотела "Кирил и Методи", в библиотеките на по-големите градове у нас, в "Централната научно-техническа библиотека - София, в Президенството на Република България,, Министерството на образованието и науката, В ЦУ на БАН, Министерство на опазването на околната среда и водите, в библиотеката на Народното събрание на Република България, в НТС у нас и др.

от автора Богомил Великов Колев

.
--------------------------------------------------------------------------------
цитирай
2. hatanasov - Новия СССРед
08.05.2012 22:58
ни превърна от 19 страна в света по икономическо развитие в страна от третия свят.
цитирай
3. bogomil - Благодаря на hatanasov
09.05.2012 07:48
Уважаеми hatanasov ,
Благодаря за вашя коментар, звучащ като обобщен извод от постинга. Съгласен съм с вас!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК- 9-ТИ МАЙ!

с поздрав, уважение и най- добри пожелания

www.bogomil blog.bg
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2026766
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031