НАВЪРШИХА СЕ 80 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЛЕМИЯ АРТИСТ ГРИГОР ВАЧКОВ               Ако смъртта не го беше настигнала толкова рано, на 26 май 2012 г. големият български артист Григор Вачков шеше да навърши 80 години. В продължение на около четвърт век той създаде редица незабравими образи на обикновени българи в киното театъра и телевизията, неоспорим факт, който го направи изключително популярен и народен любимец. Неговият социален произход от народните низини му помагаше много при художествено пресъздаване на живота на хора от неговото потекло, нещо повече той представяше и собствения си начин на живот. Вачков живееше с разбирането, че принадлежи към този обикновен (селски) народ и поради това трябва да му бъде верен и „да бъде правдив и вдъхновен в творчеството си. Неговото непосредствено присъствие на театралната сцена, на телевизионниия или на кино екрана създаваше непринуден и заразителен смях у зрителите. Не случайно в оценките и признанието на специалистите се твърди, че „нашият театър след Константин Кисимов не е имал друг актьор, освен Григор Вачков, толкова далеч от всякакви канони, тъй близък на народната душевност, в чието творчество така неограничавано да се изявяват превъплъщенията на националната ни психика в остро характерен комедиен и драматичен реалистичен план”.
             Григор Вачков се запомни като талантлив актьор в творческото, майсторско пресъздаване на своите образи и скромен при оценките, признанието и любовта на хората към него. В края на на представлението „ Лазарица” актьорът обичаше да слиза и да тръгва към аплодиращата го публика, не да приеме овациите, а да даде заслуженото на тези които са създали пиесата с думите „да живее авторът”. „да живее режисьорът”. В прекрасната постановка на Методи Андонов, образът на Разплюев от „Смъртта на Тарелкин” на Сухово-Кобилин е оценен като „връхна точка в развитието на Сатиричния театър”. Този образ е плод на индивидуалното актьорско майсторство на Вачков. Възбудените и развихрили се сили на злото; грубост, насилие, егоизъм, жестокост се показват на сцената, за да ни напомнят, че те са пуснали корени в живота ни, съществуват и днес и че трябва да бъдат бичувани и осмени по един убедителен начин чрез силно въздействащата сила на смеха. По старото поколение помни дългият път на актьора творец, който преминава през; „Свинските опашчици„ на Я.Дитли образът на Франтишек,  през „Импровизация” на Р.Ралин и В.Петров, отец Фьодор от „ Дванайсетте стола” на Илф и Петров, Разплюев от „Смъртта на Тарелкин” на Сухово- Кобилин, Фотев от „кандидати на славата”., момчето от „Ромео и Жулиета и петрол” на Радоев и знаменитата му неповторима роля на Лазар от „Лазарица” на Радой Ралин. Това е пътят на неговото професионално творческо развитие и извисяване като даровит актьор. Висотата на неговото художествено майсторство най-добре се открива при сравнението на две от съвременните български пиеси; „Суматоха” и „Ромео и Жулиета и петрол”. От една страна обобщения образ на Аралсамби представен като митологичен и съвременен, от друга страна образът на Момчето е реалистично интерпретиран само в „любовните сцени демоните на кукерската стихия се разиграваха и напомняха за себе си”. Всичко от актьора и режисьорите Методи Андонов и Асен Шопов на сцената се свеждаше до едно „Достоверност, предметност, откровеност, и.... артистичност!”. И в киното Григор Вачков създаде много и запомнящи се образи. Тук артистичният талант на актьора получава бързо и стремително развитие. Неговите невероятни възможности свързани с уникалните артистични и художествени изразни средства с ярка светлина блеснаха в двата много популярни филми сред по-старото поколение, което добре помни и днес; „На всеки километър” и „ Мъжки времена”.  И днес ние с умиление си спомняме за забавния и станал нарицателен образ на „Митьо –Бомбата”. Годините на социализма бяха съпроводени с голямо преселение на нашия народ от селото към града; по няколко причини; по-лек и по-платен живот в града, а в политиката беше категорично заложено становището, от аграрна и аграрно промишлена страната, България в кратки срокове да се превърне в промишлено аграрна и да настигне другите напреднали страни за кратки срокове, т.е за „10 години да постигнем това, което другите народи са постигнали за 100 години” Специалистите оценяват ролята и приноса на Григор Вачков като артист дошел точно навреме, за да претвори образа на този нов български гражданин, които е „нито селянин, нито гражданин”.. Той създаде този образ по един много реалистичен начин, показвайки неговите анбиции, мечти, страхове, тревоги, често от към трагикомичната им страна.  Обобщено, ако в тетъра неговият репертоар е по-разнообразен и свързан предимно с проблема „за властта, насилието и т.н. (най- характерен пример е ролята на Лазар в драмата „Лазарица” на Йордан Радичков), то в киното той пресъздава предимно т.н ”природен човек”- неговия бит, култура, прости мечти, тъга и т.н. Той пресъздаваше образът на „малкия човек” подобно на краля на комедията и на нямото кино Чарли Чаплин, но по свой самобитен наш български начин, стараейки са да вникне в бита като жизнена среда,  Актьорът обичаше типичното в българщината и му се любуваваше, стремейки се да го „поетизира”. Неговите изразни средства извираха от народните традиции; кукерски маски, фолклор, народните веселия по селските мегдани и домове, от характерната българска народопсихология и традиция. Със умели художествени средства на сатирата и карикатурата той осмиваше „ остарелите нрави и обичаи, капризи или страх пред злото. И при това „поетизиране” , Григор Вачков се стремеше към хармония и човешка красота. Не случайно той е бил особено пристрастен към творчеството на Йордан Радичков., конкурирайки се с него и пресъздавайки образи и роли чрез своя самостоятелен самобитен живот... Много от интерпретаторите на неговото творчество смятат, че „Образи като Разплюев, Араламби и Лазар приемат в себе си основните черти от портрета на актьора”. Така например Лазар е човек на „земята и труда, на птиците и любовта”. Името на Григор Вачков ще остане завинаги в аналите на българската култура; театър, кино, телевизия   Забележка; материалът е подготвен като са ползвани и някои театрални източници на книжен носител.                                                  Подготвил д-р Богомил Великов Колев          

Имаше предаване, филм, но тук не беше представен. Един голям актьор пресъздал толкова образи!!
Помним те, Гриша!

Уважаема tota,
Благодаря ви за изказаното мнение за големия български артист Григор Вачков. Явно вие сте от поколението, което го помни. А няма българин от това време, който да е гледал театрална постановка, телевизионно предаване или филм с участието на Григор Вачков и да не си спомня за неговия много характерен и самобитен талант.

с поздрав, уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg