material science and metallurgy :: 10 август - ДЕН НА БЪЛГАРСКИ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.08.2014 07:55 - 10 август - ДЕН НА БЪЛГАРСКИ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ

Автор: bogomil Категория: История

Прочетен: 2524 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 10.08.2014 08:54

ВТОРИЯТ НЕДЕЛЕН ДЕН НА МЕСЕЦ АВГУСТ. ПРАЗНИК НА ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ Има с какво да се гордее българският военноморски флот, чиято история започва на 12 август 1879 г. Всяка година, по най-тържествен начин и с военни ритуали се празнува годишнината от създаването на на Българския военен черноморски флот. По време на Балканската война малките български торпедоносци, под командването на своя командир Капитан II ранг Димитър Добрев изваждат от строя модерния турски крайцер „Хамидие”, и прославят младия български военно морски флот. Тържествата са в морската столица на България, град Варна.

k-н II ранг Д. Добрев Пишещият тези редове е имал честта и удоволствието да участва в тези тържества с подготовката и провеждането на илюминациите, когато е служил във ВМС. От 1993 г. , когато България става член на инициативата „Партньорство за мир”, у нас, през месец юли се провеждат военноморски учения. Бойни кораби, катери, подводници, и техните екипажи от Турция, Гърция, Румъния, Украйна и още много страни, които сменят своето присъствие на това учение, превръщат Бургаския и Варненския залив в един огромен военен полигон на военноморските сили в региона. КАПИТАН I-ВИ РАНГ ДИМИТЪР ДОБРЕВ (Виден представител на българските военноморски сили) През 2014 година се навършиха 146 години от рождението на един от най-изтъкнатите и прославени български военaчалници, оставили трайна диря в българската героична летопис - морският офицер, капитан 1-ви ранг Димитър Добрев, както и 135 години от създаването на българския военно - морски флот. Началните години от създаването, развитието и укрепването на българския военноморски флот са свързани с името на Д. Добрев, който за времето е един от най-образованите морски офицери, завършил две специални школи, владеещ няколко западни езика. По време на Първата Балканска война, този млад и неукрепнал още флот, записа една от най-ярките и неувяхващи страници на българската бойна слава, атакувайки турския крайцер ”Хамидие”. Главната залугата за този значим боен успех на българските военно морски сили, респ. на торпедни катери е на капитан 1- ранг Димитър Добрев. Димитър Добрев е роден на 12 февруари 1868 г. в гр. Русе,градът на активното българско революционно възрожденско движение за национално политическо освоб

135 ГОДИНИ БЪЛГАРСКИ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ

ождение, за просветна дейност и за самостоятелна църква. Пресните спомени след Освобождението, за героичната саможертва на А. Кънчев, за легендарния Стефан Караджа, за геричната фамилия на баба Тонка, оставят дълбок отпечатък в душата на малкия Димитър. След като завършва основно образование през 1878 г., той е изпратен да учи като стипендиант на Славянския комитет в московското реално училище. При завръщането си в България през 1883 г., постъпва в софийското военно училище. По време на сръбско-българската война, военното училище е закрито и юнкерът Д. Добрев заминава на фронта като доброволец. Тук в боевете при Бреговица и Малево, командирът на полурота, а при Гъргулят - ротният командир Добрев, се изявява като смел войн и добър военен организатор и ръководител. За бойни заслуги получава орден войнишки кръст „За храброст” IV степен След войната, продължава своето обучение във военното училище. При активизирането на антируската политика на княз Александър Батемберг, младият Д. Добрев застава на страната на детронаторите като техен помощник. Той е заедно с Радко Димитриев и участва при принуждаването на Батемберг да абдикира през горешите августовски дни на 1886 г., както и в конвоирането му до Рени. След неуспешния край на преврата, Добрев е арестуван, разжалван и изпратен в 7-ми Преславски полк като редник.След опрощаване на наказанието, той се връща във военното училище. Отново участва в заговор, този път срещу австрофилската политика на регентите, начело със Ст. Стамболов. Разкрит е и е изправен пред военен съд, разжалван и изключен от военното училище. Под конвой е изпратен пеш в 6-ти пехотен Търновски полк. Още съвсем млад, той се откроява със своите твърди и непоколебими русофилски убеждения. Благодарение на своята упоритост и постоянство Д. Добрев завършва успешно военното училище и през 1888 г. е изпратен в 7-ми пехотен Преславски полк, като портупей - юнкер, на 1 януари 1891 г. е произведен оф

ицер.

Дръзки
Основите на българския военноморски флот, след Освобождението от Османско владичество, се поставят с помощта на руския флот. През 1893 г., след конкурс е преведен в Дунавската флотилия. През 1897 г., мичман 1-ви разряд Добрев е в главната военноморска база на австро - унгарския флот да изучава тънкостите на торпедното дело на Адриатическо море в Пола. След като се завръща в България работи много активно за развитието и укрепването на Дунавския флотилия. При създаването на морския флот е назначаван на работа във Варна, като вахтен офицер, минен офицер на крайцера ”Надежда” и за старши адютант на флота, когато получава званието лейтенант. По късно с одобрението на Фердинант на 14 октомври пристига на специализация в известния Кронщад като слушател в артилерийския клас, където учи много упорито и се изявява като отличен ученик - втори по успех. С упорита молба до военното министерство в България и одобрението на известния руски адмирал Рождественски, той постъпва на крайцера „Дмитрий Донски” с командир - капитан 1-ви ранг Лебедев, служил в Дунавския флот, след освобождениео от Османско владичество през 1878 г. Капитанът го приема със задоволство и офицерът Добрев заминава на поход с Втората тихоокеанска ескадра в Далечния изток. Този стар крайцер води тежко сражение при Цушима, сам срещу 6 японски крайцера и 6 миноносеца. Крайцерът ”Д. Донски” успява с точен артилерийски огън да извади от строя един японски крайцер и да причини пожар на друг. Вечерта японците прекратяват огъня, на сутринта руският крайцер потопва неприятелския крайцер. Съществен дял за този боен успех има и вторият артилерийски офицер, лейтенант Добрев, който е награден с орден ”Св. Владимир” с мечове и лента, който е даван за особени бойни заслуги. Крайцерът на който служи младият морски артилерист лейтенант Добрев е потопен, заедно с неговия дневник, рано сутринта на 16 май 1905 г. Следва 6 месечен плен при японците. На 30 октомври 1905 г. е предаден на руските власти и след един месец пристига в руската столица.

Въпреки не доброто отношение на княз Фердинанд към него, все пак той се отзовава на поканата да изнесе беседа пред офицерите от Софийския гарнизон за водените битки с руските военни моряци и бива награден с орден „Св. Александър”- IV степен. Когато е станало на въпрос на каква отговорна длъжност, отговаряща на знанията и опита му да бъде назначен, той бива изпратен в глуха линия – началник на машинното училище. Въпреки оскърблението, което приема като опит на някого да го накара да напусне флота, Добрев решава да направи всичко необходимо, неговите възпитаници да получат много добро техническо образование, като извършва някои преобразования в учебно - възпитателната работа, мъчейки се да внедри в тяхното съзнание чувство за любов и дълг към Отечеството.

торпедният апарат на "Дръзки" По време на своята служба той винаги е оценявал огромната роля на военноморския и търговски флот за развитието и укрепването на страната. И затова води борба за правилна морска политика и за изграждането на силен и боеспособен морски флот. Съгласно източници, капитан 2-ри ранг Добрев е един от малцината морски офицери, който води трудна и непримирима борба, срещу корупцията и безобразията във флота. Противопоставя се на началника на флота, чужденеца - Пол Пишон, доведен от Фердинанд „да организира и създаде българския флот и да изкорени руското влияние” Сам той добре знае, че не ще излезе победител в тази борба, но сигнализира за беззаконията и разхищенията във флота. Той вижда, че неговата борба се посреща с одобрение от мнозинството. Към края на 1910 г., интригите и клеветите около Добрев се активизират. Вместо да бъде утвърден за началник на флота, каквато длъжност временно изпълнява, по настояване на Фердинанд пред военния министър, капитан 1-ви ранг Добрев на 10 март 1911 г. е уволнен.

Крайцерът "Хамидие", преди торпедния удар на "Дръзки"

18 месеца, след неговото уволнение избухва Балканската война. Добрев е мобилизиран и изпратен да организира семафорната крайбрежна служба, после е назначен за лац - комендант на Варненския укрепен район. Когато става известно, че противникови кораби превозват бойни материали по линията Кюстенджа - Цариград и тогавашният командир на торпедоносците отказва да изпълни поставената задача да унищожи тези морски съдове под предлог, че малкият отряд от торпедни катери лесно ще бъдат унищожени, капитан 2-ри ранг Добрев е назначен на 1 ноември 1912 г., за началник на подвижната отбрана и поема комадването на българските торпедоносци, като ”единственият най-подготвен и усърден за тази длъжност, между всички налични във флота щаб - офицери”. Едновременно с това в 21,30 часа получава и предписанието незабавно да унищожи противниковите транспортни кораби. В 23 часа, новият командир капитанн 2-ри ранг Добрев успява да излезе с отряда торпедоносци в открито море.
При този боен поход, торпедоносите преследват търговски параход до нос Инеада. Пред Варна извършват проверка на италиянския параход ”Есперо”. Забелязал някои недостатъци в организацията, бойната подготовка и действията на отряда, Добрев започва трескава подготовка, свързана с привеждането на торпедните катери в добра техническа боеспособност, създава нова организация, ред и дисциплина при изпълнение на бойните задачи. На 7 ноември 1912 г., се получава информация, че вечерта от Кюстенджа ще отплават за Цариград два египетски парахода „Акдениз” и „Кара дениз” превозващи военни материали. Едновременно с това наблюдателните крайбрежни постове докладват, че привечер пред Бургаския залив е забелязан турския боен кораб движещ се на север. Към 22 часа. опитният военен моряк Добрев инструктира командирите на торпедните катери и издава заповед ”при среща противникът да се атакува незабавно, кораб отклонил се от атака, ще бъде потопен”. Подредени в килватерна колона към 22,35 часа, торпедоносците „Летящи”, „Смели”, „Строги” и „Дръзки” със скорост 15 възела поемат курс 65^о- Югоизток, към предполагаемото място за среща с транспортните параходи от Кюстенджа и с охраняващите ги кораби. В 00,30 часа, на 8 ноември е забелязан на около 1,5-2 мили силует на военен кораб, без светлини в дясно от отряда. Под командата на к-н 2-ри ранг Добрев „Летящи” променя курса си и тръгва на сближаване с противника. Останалите катери следват неговия курс. Първи в 0,43 часа от разстояние 500 м. атакува „Летящи”, с капитан 2-ри ранг Добрев на борда. „Хамидие” отговаря с ураганен огън срещу българските торпедоносци и юначните моряци, дръзнали да нападат такъв турски крайцер. След ”Летящи” своето торпедо от разстояние 300 м. изстрелва „Смели”, след него „Строги’”. Последната атака е на „Дръзки”, който изстрелва своето торпедо почти от упор на разстояние около 50-100 м. от „Хамидие”. Тук е необходимото да се отдаде необходимото признание и почит към приноса на мичман Георги Купов, като временно изпълняващ длъжността командир на торпедоносеца „Дръзки” спечелил първата значима българска военноморска победа в най-новата ни история, след създаването на Третата българска държава. Няколко секунди по-късно се чува оглушителен взрив - огромен воден стълб вода, дим и огън обгръщат турския крайцер. Улучена е носовата част на крайцера, мачтата се пречупва и пада на палубата. Следва мощно радостно и победоносно Българско „ура” на юначните моряци, потомци на славните и гроични опълченци. Противникът временно прекратява огъня. Предната част на „Хамидие” се наклонява, а задната се надига нагоре. Не след дълго на помощ на турския крайцер пристигат други турски военни кораби. Българските торпедни катери отново атакуват, но само спокойното море спасява „Хамидие” от потъване. Съгласно източници, атаката на крайцери от типа ”Хамидие” и ’’Меджидие” с четири малки торпедни катери при „приближаването на противника на разстояние торпеден изстрел” за времето се смятало за „безумие”. По-късно Добрев заявява, че за него е било без значение, кой от двата крайцера ще атакува „Меджидие„ или „Хамидие”. Нещо повече в корабните документи - дневник е отбелязано, че е атакуван „Меджидие”! Несъмнено главните и решаващи заслуги за този нечуван и невероятен подвиг и успех са на капитан 2-ри ранг Д. Добрев, на неговия организаторски талант, знания, чест и дълг към Отечеството и на натрупания боен опит от времето на участието му в морските битки на русите с японците. Признание идва от много места, включително и от турска страна. Командирът на „Хамидие„ Хюсеин Рауф пише; ”Ако разгледаме безпристрастно случката с ”Хамидие” и кажем самата истина трябва да признаем, че тази славна и успешна торпедна атака на българския флот, който няма никакво минало, е едно славно начало, с което той може да се гордее”. Мичман I ранг Г.Купов И наистина атаката на крайцера ”Хамидие”, е най-славната страница от кратката история на българския военноморски флот. При тази битка, по-най категоричен начин се потвърждава големият боен талант на пълководеца - капитан 2-ри ранг Д. Добрев. Неговият приятел генерал Радко Димитриев пише до героя; ”Целта на настоящето ми е да ви поздравя с блестящия налет, който вие с нашите ”черуки” сте ухитрили да направите срещу турския флот....Вие намерихте случая да приковете на позорния стълб ония пигмеи и ничтожества, на които всичката деятелност се състоеше от интриги и които не можаха да видят да служи във флота порядъчн человек”. Под ръководството на този смел български морски командир при други условия и с друга военноморски съдове и техника българският флот би се покрил с неувяхваща слава. Д. Добрев е върнат на старата длъжност плацкомендант, а по предложение на началника на флота е назначен за постоянен командир на отряда торпедни катери. Към средата на 1913 г., малкият ни морски флот, респ. България са изправени пред кастастрофа. Ясно било, че ако румънците по време на тяхната окупация на Южна Добруджа заварят във Варненския залив, бойните ни морски съдове ще ги пленят или потопят. В този критичен момент, пак на кап. 2-ри ранг. Д. Добрев се възлага да изведе флота. Както отбелязва маршал Мориц Савойски ”Пълководецът е като наметало, за него си спомнят само при проливен дъжд”. Отново си спомнят за истинския честен моряк и смел боец и командир. На 28 юни 1913 г., под негово командване, отрядът торпедните катери, начело с крайцера „Надежда”, през нощта напуска българските териториални води и благополучно пристига в Севастопол с пълно въоръжение. Съгласно международните закони, в срок от 24 часа, отрядът е трябвало да се разоръжи, но не успява. Проблемът е уреден, на базата на голямата известност на пълководеца Добрев като доброволец в ескадрата на адмирал Рождественски по време на пребиваването му в Русия. След войната за заслуги към флота и България талантливият български военен моряк е произведен в звание капитан 1-ви ранг. По време на Първата световна война, той смело и категорично се обявява против участието на Бългаия във войната с Русия. Още през 1914 г., в своята статия ”Защо ще загуби Германия войната „той аргументирано и обосновано” предсказва поражението на кайзерова Германия. Имено поради тези негови убеждения, той не е мобилизиран и не участва във войната. Напуснал преждевремено флота, морякът Добрев продължава да живее с проблеми на военно морските сили. Изнася беседи, пише статии, прави исторически преглед на тяхното създаване и развитие, посочва пътищата за укрепване на бреговата охрана. Макар и възрастен, той завършва юридическия факултет на Софийския държавен университет и до края на живота си работи като адвокат в София. Прославеният български морски военачалник Д. Добрев умира на 11 април 1944 г., в гр. Велико Търново. Неговото родолюбие и безпределна преданост към Отечеството, бойните и организационни заслуги към флота, любовта му към морето и военно морските сили, идеите му за създаване на сигурен щит на водните граници на Родината са и ще бъдат пример достоен за подражание от настоящите и бъдни поколения българи и военни моряци. Признателното потомство се гордее с подвига на капитан 1-ви ранг Димитър Добрев, който остава завинаги в аналите на българския военно морски флот с дръзката и героична атака на турския крайцер ”Хамидие”.

       30 години след торепелирането на "Хамидие". Курсанти от Военноморското училище на палубите на миноносците “Смелий”, “Строгий” и “Дръзкий”, пристанище Варна, 1941

                    подготвил о.з от ВМС д-р Богомил Великов Колев
                                           www.bogomil.blog.bg