Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2014 21:17 - Юлските горещници
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 1909 Коментари: 0 Гласове:
3



  ГОРЕЩНИЦИТЕ   Съгласно източници от богатата българска съкровищница на народно творчество и фолклор; народни умотворения, ритуали, обреди, народни песни и танци, народен календар, жития на светиите, традиции и празници, се отбелзват и почитат поредните християнски празници; Св. Кирик и Св. Юлита честван на 15 юли, Св. Мъченица Юлия и Св. Атиноген (16 юли) и св. Марина (17 юли), на 18 юли Св. Мъченик Емилиан Доростолски, на 19 юли – св. Макрина, загинали и умрели за Христивата вяра, Тези дни са приети според традициите като най-горещите дни на лятото. Макар и по-рядко Горещниците се празнуват от 17 до 19 юли. Наричат тези дни още Горешляци, Блъсъци, Германовци, Чуреци-празници в чест на огъня и предпазването от огън. Горещниците са едни от най-тачените сред българите празници за предпазване от огън (Интересно за днешните пожарникари) Св. Юлита произхождала от рода на римски царе. Тя живеела като вдовица с единствения си тригодишен син Кирик в гр. Икония, обаст Ликаония. Посветила се на вярата в Христа, кръстила сина си и го научила на вяра и молитва  По време на голямото гонение на християните, при Диоклетиян, Юлита, сина Кирик и двете й верни слугини избягали в Словакия. Когато и тук започнали да преследват християните, те отишли в Килийския град Тирс, но и тук майката и синът не могли да се скрият, били заловени и изправени пред съд. Управителят запитал майката за нейното име, род и отечество. Юлита се нарекла само християнка. Управителят отнел синът й, и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и се мъчело да се отскубне от ръцете, които го държали. Управителят се опитал да погали Кирик по главичката, но детето отвърнало глава и извикало: "Аз съм християнин, пусни ме при мама!" И започнал да драска управителя с ръчичките си, като отвръщал лице от него. Управителят се ядосал и блъснал Киряк. Детето паднало, ударило главичата си по каменните стъпала, обагрило мястото с кръвта си и предало Богу дух. Майката Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч в 304 г. Телата на майката и детето били хвърлени на зверовете. Но двете слугини през нощта ги взели и погребали. Едната от тях доживяла до управлението на Константин Велики, който приел и утвърдил християнството. Тя показала мястото, където мъчениците били погребани. Оказло се, че телата били нетленни. Част от тия мощи се намират в Охрид, в църквата „Св. Богородица”. Св. Атиноген бил архиепископ в арменския град Пидахтон (в Севастийски окръг). Той живеел в еди манастир, близо до града, с 10 свои ученици. Когато по времето на император Максимиан дошел жестокия мъчител на християните Филомарх, били заловени много християни в града и избити. Тогава Филомарх наредил на Атиноген да принесе жертва на идолите, за да не загине, както загинали другите християни. Мъченикът отговорил; „О мъчителю! Тия, които ти наричаш загинали, не са загинали, а са на небето и ликуват с ангелите”. Последвали тежки мъчения, всички били посечени - най-напред свещенниците и сътрудниците на Атиноген, а после и самият той. Това станало в 311 г. Св. Мъченица Юлия била родом от Картаген. Произхождала от бележит род. Родителите й били християни. От тях тя получила добро християнско възпитание. След превземането на Картаген от персийците, малката Юлия попаднала между пленените.. Тя била купена от един търговец, който бил езичник от Сирия и много настоявал тя да се откаже от християнската вяра. По време на голям езически празник, на остров Корсика, където присъствала заедно с тъговеца, Юлия не взела участие в поклонението на езическите идоли. Жителите на острова се разгневили. Юлия била подложена на страшни изтезания. Накрая била разпъната на кръст. Това се случило през ІV век  Св. Атиноген е бил епископ в арменския град Подактон (Севастийски окръг). Живеел в манастир, близо до града с 10 свои ученици. По времето на император Максимиан в Севастия дошел един жесток гонител и мъчител на християните на име Филомарх. Той заловил много християни в града и ги избил. Филомарх накарал стареца Атиноген да принесе жертва на идолите, за да не загине, както загинали другите християни.. Старецът отказал. След тежки мъчения Атиноген, учениците, свещениците и служителите в манастира били посечени с меч. Това станало през 311 г Съгласно източници, третият горещник е в чест на Св. Марина. Тя е дъщеря на езически жрец, в Антиохия Писидийска, живял през IIIвек. Девойката била възпитана от баща си в идолопоклонничество. Твърде малка, само на 12 годишна възраст, чула за Христос от един християнин, Марина се отдава в неподкупна вяра в Христос и неговото учениеи сърцето й се изпълнило с любов към него. Тя много желаела да получи свето кръщение, но поради гонението не е имало нито в града, нито в околностите свещенник, който да може да извърши това таинство. Девойката не се страхувала да изповядва името на Божия син, макар да е знаела, че може да бъде подложена на гонение и мъчения. Това е времето на големите преследвания и гонения на християните. Била подложена на жестоки и страшни мъчения заради това, че изповядвала християнството. В източниците се съобщава, че пръв неин гонител е бил собственият й баща, който бил поклонник на идолите. Щом баща й Едисей разбрал, че дъщеря му се е отдала на Христианската вяра я намразил и започнал да се отнася с нея твърде грубо и жестоко- престанал да я счита за своя дъщеря, отнасял се като с чужда. Когато срещнала около града управителя на източните страни Олимврий, пристигнал да съди християните. Необикновената, приказна красота на девойката поразила управителя и той искал да я вземе за жена. Той влязъл в разговор с нея , разпитал я за родителите й , за нейното име и звание. Марина спокойно спокойно и скромно отговорила на всички въпроси и заявила, че вярва в християнския Бог и иска да служи само на него. Искала и вярвала в светото кръщене. Благочестивата девойка била навършила едва 16 години, когато заловена от войниците по нареждане на управителя била повикана пред съда и измъчвана. Олимврий почнал да увещава девойката , като се стараел ту да я склони чрез обещания, ту да я сплаши със закони., но Марина била непреклонна. Разгневеният управител наредил да подложат крехката девойка на страшни мъчения и накрая той я осъдил на смърт. Преди смъртта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинския Бог, а не да се кланя на бездушните идоли. След това се помолила за всички. Според преданието раните й били горени с огън. Тя с твърдост понасяла мъченията и молела Богу да я удостои да мине и през водата на кръщението, както е минала през огъня. Като чул тази й молитва Управителят наредил да я хвърлят в каца пълна с вода Вместо ридание, девойката стояла във водата с гордо вдигната глава и пеела изричайки думите ”Нека тая вода ми бъде желаното от мене св. Кръщене и възраждане за живот вечен”. Едва свършила молитвата, тя навела глава под меча на палача. Денят на св. Марина присъства в два варианта като първи или като трети горещник. Според народните поверия за този празник се изказва предположението, че именно поради жестоките мъчения с огън, девойката била наречна „Огнена” или „Опална Марина”. Св. Емилиан е роден и живял в Доростол(дн.Силистра). Той бил роб у един грък и изповядвал вярата в Йисус Христос. Предполага се че той бил славянин. Юлиан (361-363) изпратил в Доростол един жесток управител, за да подложи на мъки всички християни там, ако откажат да почитат боговете. Поклонниците на езичеството не знаели, кой е изпочупил идолите им. По подозрение бил заловен един невинен земеделец. Като чул това Емилиан се явил и заявил „Аз строших вашите богове!” Тогава верният на Христа бил хванат и заведен при управителя. След познатите за времетозакани и мъчения, накрая управителят заповядал Емилиан да бъде изгорен жив. Чрез жената на управителя, която била тайна християнка, християните получили разрешение да погребат тялото на мъченика, пострадал на 18 юли 362 г. душата си. Св. Макрина служила вярно на Бога, неизменно през целия си живот и била погребана в присъствието на много народ.  Горещниците се честват в северната и западната част на страната и в 19 юли е ден на св. Макрина. Тя била най-голямата дъщеря на своите благочестиви родители Василий и Емилия, и сестра на св. Василий Велики. Майката на Макрина усърдно се занимавала с възпитанието на дъщеря си. Първата учебна книга била св. Писание. Макрина израснала и станала на 15 години. Всички познавали нейната кротост, благ характер и тудоолюбие. В целия град нямало девойка равна на нея по красота..Много момци и предлагали да се оженят за нея. Родителите й били равнодушни към външни предимства, към богатства и знатност. Намерил се един честен и добър момък, носител на много добродетели. Била сгодена за него, но младежът починал. Родителите й често я убеждавали да си избере съпруг, на което девойката отговаряла; „Аз желая да остана вярна на годеника си, защото при надеждата за възкресение не го считам за умрял, но жив у Бога и като че ли заминал за далечна страна, гдето пак ще се видя с него”. Мокрина потънала в скръб и вяра в Христовото учение.. След около 9 години починали и двамата й родители. Мокрина се разболяла от тежка болест, но не давала вид пред близките си и пред брат си Григорий, който дошел да я види. Твърдата вяра в Христовото учение укрепвало сърцето й, и давало сила, окуражявала близките си. По пладне започнала да се моли тихо. Когато свършила молитвата тя се прекръстила и спокойно и радостно предала Богу Македонската област. Според народните схващания, в Северна България тези дни се наричат още „Чурлига”, „Пърлига” и „Огнена Мария’, а в Южна България - „ Люта”, „Чурута” (Чюрука) и „Опална Марина”. Общо взето седмицата от 15 юли до 20.юли, която норичат Запалена, Опалена неделя. В Пиринския край е известна и като Грамна неделя. По нялкои места се срещат наименования като; „Горесци” (напр. Врачанско), „Чуруци”, „Германовци” и „Блъсъци” (тачени от българите в Македония- Охридско, Велешко, Битолско), Според традицията и вярванията, за най-горещ се приема първият или последният ден. По време на горещниците не бива нищо да се работи. Горещниците са свързани със строго спазвани забрани за полска и домашна работа; не се ходи на нива и не се жене, коси, копае, не се возят снопи и не се впряга кола, не се пере, не се мие, не се меси и пече хляб, не се готви, не се преде, тъче и шие. Пече се само зърното за хляб на полето от Слънцето. Прието е, че ако в тия дни някой отиде да жене на нивата, снопите ще му се запалят. Нарушаването на тези забрани се смята причина за пожари и запалване на реколта, дома и др. Част от забраните насочват пряко към огъня - не бива да се пали огън и да се изнася вън от жилището. На някои места има изключение - работи се, за да не се появяват обриви и рани по тялото.           Съгласно традициите, по време на горещниците на места (например в Софийско) се гадае какво ще бъде времето през зимата и по специално през трите зимни месеца. Ако през първия Горещник Слънцето пече силно, месец януари ще бъде топъл и дъждовен. Според поверието щом човек се изкъпе през горещите дни в топли минерални извори, няма да го хващат болести през цялата година. Той ще бъде здрав и няма да боледува. В Пиринския край, болните се къпят в топли извори или с топли билкови отвари. А после на плодно дръвче, край извора, болният нишан връзвал - конец или парцалче от дрехата, за да се „върже" и болестта. В Пловдивския край, Св. Кирик се почита като лечител на болни очи, а в Тетевенския той се тачи като пазител на добитъка от болестта „огници”. Освен това, той се чества и като светец на гръмотевиците и дъжда. .         По народната етимология на названията Чурлига, Чюрука съответните дни се тачат за предпазване от киша. Според народното поверие, на третия Горещник (по-рядко на първия) от небето пада сам нов божи огън, затова на тзи ден се ивършва обредното подновяване на огъня в огнището. Практиката е свързана със св. Марина, смятана за владетелка на огъня. В чест на Св. Марина, стопаните гасят стария огън в огнището като запалват „нов” или „жив огън”. Този огън обикновено се добива от двама братя – близнаци или мъже с еднакви имена, които са единствени в селото. Събличат се голи в полунощ и започват да търкат една в друга две сухи пръчки от леска (лещник), липа или хвойна, докато се възпламенят. След това с тях се запалва голям и буен огън, който се прескача от селяните. През този огън те прекарват домашните си животни за здраве. Всички присъстващи на тържествения ритуал вземат от жарта на „новия” огън и с нея разпалват домашното огнище.           Честването на тези празници у нас е свързано с борбата на селяните с градушките. Според народните вярвания, Св. Марина е покровителка на градушките. Поради това тази светица може да се отнесе към групата на светците градушкари. Това са: Св. Герман, Св. Вартоломей, Св. Елисей и Св. Илия, Видовден. На всички празници посветени на светци покровители на градушките, гръмотевиците и пожарите се спазва строга забрана. Горещниците, които принадлежат към тази група не правят изключение. Поради страх от пожар стопаните не палят огън и не поддържат огнището. През този период не се пече и хляб. Ако някой наруши тази забрана – градушка или пожар ще унищожи реколтата. По принцип тези празници са съпроводени с молитви за дъжд, но понякога се е случвало да се прави молебен и за суша. Това става обаче, когато годината е кишава и много дъждовна. Целта на тези забрани за Горещниците, е- предпазване и от природни бедствия и катаклизми и природни бедствия, като суша, градушки и други. В някои райони на страната – вечерта на 15 юли, т.е. на първия ден от трите празника се гаси огъня от всички огнища. Това се прави с цел да се предпазят хората и техните имоти от пожари. Огънят в домашното огнище се подновява вечерта на третия и последен горещник (17 юли). Подновяването на домашния огън е съпроводено със специален обред. Вечерта на 17 се пали един общ огън наречен нов, жив или млад огън.
От него всяко домакинство подновява огънят в своето огнище
Горещниците се почитат най-много от онези, които работят с огън. Денят на Св. Марина е празник и за занаятчиите използващи огън - ковачи, железари, калайджии, медникари и грънчари. Стопанките им правят пити, мажат ги с мед и ги раздават по комшии и в махалата, за да е спорна работата на мъжете през годината и да имат късмет.            В източниците се съобщава, че в областта на Странджа, Родопите и по поречието на реките Струма и Места, св. Марина под названието Висия се почита като господарка на змиите и лечителка от тяхното ухапване. На празника й жените не бива да работят – не бива да пипат конци и въжета, не режат и не плетат, за да не ги хапят змии. Ако видят змия, прокълнават я; „Нека Света Марина да те умарини!”. Особено силен е култът към светлината в Странджанския край, където името на светицата носят много параклиси и лековити извори. В този край Св.Марина се почита ката Лефтерски (момински) празник. В района на Малко Търново има пещера със силно стеснен проход. Според поверието на местнито население, през този проход могат да преминат само „чистите” девойки с неопетнена чест. Течащата в пещерата вода се смята за лековита. Освен това Св. Марина в Странджанския край се тачи и като сестра на гръмовержеца Св.Илия. На местните икони тя е изобразена с кошница, от която се подават змийски глави. Този елемент в народния култ към светлината, както и празненството в нейна чест с типичните нощни къпания за здраве се разглеждат като свидетелство за връзка между св. Марина и тракийската Артемида-Бендида.           В района на Стара планина горещниците се почитат пък като начало на периода на седенките. Обредното „заклаждане’ на първата моминска седянка се характеризира с интересни разнообразни действия, ритуали и изказвания, в които за основа служи любовната магия. По време на трите дни на Горещниците, момите сабират съчки и влачат след себе си тиквени стебла, „за да се събират и влачат ергените по тях”. Надвечер отиват на седянките с хурките си да предат прежда. Изпращат една от момите да налее прясна вода от воденицата, тъй като там водата се върти и така „ергените ще се въртят по тях”. После девойките дават тайно на ергените да пият от същата вода за любов. Запридането на прежда от хурките често се съпровожда от словесна любовна магия. Девойките се питат една друга „Какво предеш”. Отговаря се; ”Запридам ергените от Горната махала до Долната!” А вечерта преди да легнат момите поставят в комина мокър конец „за да съхнат момците по тях, както съхне конецът”. Понякога пък пъхат хурките си в мравуняк, ”за да пъплят ергените по тях, както пъплят мравките”           На тези дни празнуват на съответните дати носещите имената на горепосочените светии; Юлия, Юлиан, Юлита, Марин, Марина, Маринка, Маринчо и др..                     Подготвил; д-р Богомил Великов Колев
                            www.bogomil.blog.bg         image                                        



Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2027045
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031