Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2014 16:05 - 3-ти март - ОСОБОЖДЕНИЕТО
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 1833 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 04.03.2014 17:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
           Днес 3 март ние отново всички се прекланяме пред героизма и паметта на падналите за  освобождението на България; руси, български опълченци, мирни българи, румънци, финландци,украинци, сърби, черногорци и др. Слушаме възторжени слова на признателност. Ден на обединение на разединената ни нация, ден на мира. Но само един  ден- натози ден, обявен за национален празник.!? Искрени ли сме или всичко вършим по инерция, протоколно...., след като от утре ще започне новото противопоставяне, съпроводено с насаждане на омраза, злоба, клевети, интриги. Искрени патриоти ли сме, искрени честни родолюбиви българи ли сме, признателни ли сме на героите дали живота си, за да ни има нас и милото но отечество - България. Достойни приемници ли сме на нашите предшественици от епохата на Великото българско възраждане!?. Може би само на този празник ние сме русофили!? Има една не  малка част искрени кристални чисти патриоти, милеещи за род и родина, благодарни и признателни на нашите освободители. Не сме ли лицемери и демагози и неблагодарни лъжепатриоти. Къде останаха днес русофобите, които продължават да се гаврят с падналите за освобождението ни, с тяхната памет, с техните паметници!?... Къде се скриха разните американофили, германофили, франкофили, англофили, че и туркофили (има се предвид не българския народ с турско самосъзнание, а Османска Турция)!?. Колко жертви са дали тези заподноевропейски сили за освобождението на милото ни Отечество, които са пречели на нашия народ и отечество при създаването на Третата българска държава с подписването на Санстефанския мирен договор да бъде формирана в нейните етнически граници-без да са дали нито една жертва, без никакви заслуги на Великите сили, предимно Англия, Австроунгария, които са попречили да има на Балканите една България с площ и население близко до това на Англия. Великите сили винаги са са плашили другите по-малките народи с Русия и днес правят същото. Украйна с дългата ръка на Америка не случайно беше противопоставена на Русия, а украинците са почти руснаци - знаем за Киевска Рус, с  почти еднакъв начин на живот на русите !? Кой разпалли омразата, противопоставянето на българите едни срещу други, русите или тъй наречените русофоби, поклонници на Западните велики сили, разчитайки на подаяния и личен просперитет на гърба на бедстващия ни народ. Кой разпали враждата и омразата между украинците - Русия ли или тамошните русофоби подстрекавани от Великите Сили. Дали украйнците един ден няма да съжаляват за ориентацията си към Запада, към Европейския съюз, че са загърбили свя брат Великата Рус, бъдещето ще покаже. Всички ново излюпени русофоби борещи се власт, обогатяване, привилегии и прочее още от утре ще започнат да манипулират съзнанието на народа български да го противопоставят един другиму, ксенофобия между българи, да чернят Русия, да промиват съзнанието на народа, ръководейки се от своите егоизтични интереси. Да си припомним драги съотечественици, не беше ли измамена Русия още с т.н. "нежни революции", когато беше разрушена Берлинската стена!? Не се ли притиска и днес Русия!? Нима тя няма право да защитава своето отечество!? Нима изстрадалия руски народ,  не милее за своята Родина, когато на нейните граници гори огън и се подготвят нови размирици, които могат да прераснат във война. Няма руско семейство (пък и украйнско.....и др. от бившия Съветски съюз) , което да не е дало поне една жертва по време на най-кръвопролитната война в историята на Човечеството – Втората световна война. Едва ли има трезвомислещя човек било то българин, или русин, който може да допусне, че Русия и нейния изстрадал от войните народ иска война.  Нима не забелязваме, че Великите сили  търсят начини и средства да смажат този колос, който се жертва през 90 те години за да запази мира на майката ЗЕМЯ. И това става по един срамен некоректен начин, съзнателно чернейки го пред света, като империя на злото...  И Наполеон и Хитлер са се препънали в своите имперски завоевателни агресивни амбиции да подчинят Русия на своята воля и власт. Ще се препънат и съвренните Велики сили начело с лидера САЩ в коварната си и злостна пропаганда и замисли, целящи промиването на мозъците със своята целенасочена пропаганда, за по лесна реализация на интересите си.  Нима дългата ръка на Америка, чрез нейните подчинени съюзници в Европа не прави опит да смаже и днешна Русия!?.  Срамно е така злобно да се настройва народа ни срещу своите събратя славяни, срещу русите.  Още по време на руско-турската освободителна война големият русофил и българофил, който заслужава да питаем към него чуство на признателност като американофили - МАКГАХАН. Може би преди да се определим като разни чуждофили и чуждофоби е редно да станем всички БЪЛГАРОФИЛИ и да се обединим в името на просперитета на нашия народ и на миналото ни Отечество. Бих искал да бъда убедителен с привеждане на един от многото примери в кореспонденциите на чуждестранните репортери по време на руско-турската  ОСВОБОДИТЕЛНА война.

Срам изпитах, когато по една телевизия репортерка питаше минувачите по столичните улици "какво  знаете за Сан Стефано и знаете ли къде се намира", освен с натрапения ни нарицателен шаблонен отговор и то от много малко хора  "Там е подписан мирът", имаше отговори "Не не знам нищо за Сан Стефано). Никой не знаеше къде се намира. Преобладаващата част търсеха Сан Стефано на Запад от Балканите!? Какво говори това? Народът ни е забравил историята си, епохата на Великото българско възраждане, родолюбието и патриотизма на нашите деди и прадеди. А народ, който не познава своята история не се учи от опита на историята е обречен на падение, да не кажа на Гибел, каквито тенденции се наблюдават. Той народът български обаче е корав, преминал е през много изпитания на възход и падения, отстоял е на робството на две велики империи - Византийската и Османската, които днес не съществуват, а многострадална България я има, ще я има и тя ще пребъде във вековете !
        
Тъй като и днес се чуват някои гласове, относно грубите имперски подбуди за завоевателни амбиции и интереси на Русия, подобно на тези на Великите сили (предимно на Англия и Австроунгария в епохата на Великото българско възраждане по време на руско-турската  освободителна война 1877 - 1878г. , при подписване на Санстефанския мирен договор, и разделението на България на Берлинския конгрес през лятото на 1878 г.), редно би било широката българска общественост да бъде запозната с кореспондентската дейност, отразяваща военните действия по време на Руско-Турската война-освободителна за нас. Достатъчно е да се цитира добре известният американец изявил се като човекофил, русофил и българофил Дж. Макгахан; който като кореспондент откъсо следи събитията в България по време на паметното Априлско въстание и съпътства руските войски до подписването на Санстефанския мирен договор на 19 февруари /3 март 1878 г. ”Що се касае до целта на русите - пише той - аз не забелязвам нито признаци, нито намеци за желание или надежда да обсебят Цариград или каква да е част от империята.... Що се отнася до русите, те нямат завоевателни планове. Ако попитат от какви подбуди в такъв случай се ръководят те, като желаят войната, аз отговарям без колебание; От симпатия към страдащият народ, който им е родствен по произход, език и религия...”. Когато се пише за това Русия беспорно е имала стремеж  да има и влияние на Балканите, но нейните намерения не са били агресивни завоевателни, а да помогне на своите поробени братя по кръв с близък език, православна религия, с близък начин на живот, бит, култура и гостоприемство. 
        Нима някой може да допусне, че днес Русия желае война срещу своите братя в Украйна, които са объркани под влияние на  Запада съзнателно
и настроени срещу своите братя Руси! Едва ли някой може обаче да допусне, че макар и съзнателно поставена в тежко положение със политически рутинни заплахи ще се подаде на провокациите или ще падне на колене, както не падна по време на Втората световна война и по рано при набезите на Наполеон и Хитлер. Какъв парадокс!? Страната, която подаде ръка на Западните сили, респ. на света в края на 80-те години в името на мира и жертва много в името на мира на Човечеството, днес се заплашва и се обявява за световен жандарм, опасеен за мира на планетата.  Бъдещите събития по най-категоричен начин ще опровергаят натрапеното на европейските и други народи лепнато черно петно на тази Миролюбива  Велика сила, бореща се за мир с цената на мирни средства. Ние българите би трябвало ДА БЪДЕМ БЛАГОДАРНИ НА РУСИЯ, ЗАЩОТО КАКТО Е ПРЕДСКАЗАЛА И ВАНГА,АКО ИМА НЯКОЙ, КОЙТО ЩЕ ПОМОГНЕ НА БЪЛГАРИЯ ТО РУСИЯ Е ТАЗИ ДЪРЖАВА, КОЯТО ПАК ЩЕ НИ ИЗМЪКНЕ  ОТ ПОРЕДНАТА КАТАСТРОФА И ЗАТЪВАНЕ В БЛАТОТО  И ЩЕ СПОМОГНЕ ЗА НАШЕТО ВЪЗРАЖДАНЕ И ПРОСПЕРИТЕТ.  
         ДОБРЕ Е ДА СИ СПОМНЯМЕ НАРОДНАТА МЪДРОСТ, КОЯТО  ГЛАСИ;  "НЕ БИВА БРАТ ДА ЗАСТАВА СРЕЩУ БРАТА", защото  добре  е известно, че последствията са пагубни.  Има разбира се и друга народна мдрост "БРАТ БРАТА НЕ ХАРАНИ, НО ТЕЖКО МУ КОЙТО ГО НЯМА". 
СЛАВЯНСКИТЕ НАРОДИСА НАШИ БРАТЯ! ОСТАНАЛИТЕ НАРОДИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАШИ ПРИЯТЕЛИ!

                                       
136 ГОДИНИ ОТ РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА Примирието и Сан Стефанския мирен договор (хронология на събитията „февруари -3 март” 1878 г.)               Победоносният марш на руските войски и техните помагачи във войната през януари месец 1878 г. продължава с големи успехи. 19/31 януари. Руски и турски пълномощници в Одрин подписват примирие, наречено „Основание на мира”. Съгласно предварителното договаряне, бъдещата нова българска държава ще обхваща територии „не по-малки” от територията на две автономни български области, определени съгласно решенията на Цариградската конференция, състояла се в годината на славното и паметно Априлско въстание – декември 1876 -януари 1877 г. До всички подразделения е изпратена заповед за прекратяване на бойните действия. Сръбски части влизат във Враня. Ген. Николай Игнатиев пристига в Букурещ и запознава румънския княз Карол I с предложението за връщане на Южна Бесарабия на Русия, за сметка на което да получи Северна Добруджа.             20 януари/1 февруари 1878. Генерал Николай Игнатиев пристига в Одрин, за да ръководи руската делегация в преговорите с Портата. Четите на прославените български войводи Панайот Хитов и Жельо войвода се сражават с башибозуци край с. Садово, Сливенско.             22 януари/3 февруари. Подразделения на Долнодунавския отряд освобождават   Балчик и Провадия. Английското правителството на Дизраели заповядва на адмирал Хорндби да достигне до Цариград с ескадра от 6 кораба и да осигури безопасносттта на тамошните английски поданици.             27 януари / 4 февруари. Освободен е Айтос. Търновските жители връчват на ген. Николай Игнатиев благодарствен адрес. Правителството на Австро-Унгария предлага на другите европейски сили да се организира международна конференция за изработване на мирен договор между Русия, Турция и самата нея.             25 януари/ 6 февруари. Руски отряд под командването на ген. Лермонтов освобождава Бургас.              26 януари/7 февруари. Жители на Горна Джумая (Благоевград) връчват на руския военен губернатор в София молба за изпращане на определена войскова част, за да освободи града. Руски военни подразделения освобождават Поморие. Румънският парламент приема решение да задържи Южна Бесарабия. Австроунгарското правителство предлага вместо конференция във Виена да бъде свикан международен конгрес във Берлин.             27 януари/ 8 февруари. Генерал Николай Игнатиев пристига в Одрин, за да поеме ръководството на руската делегация в преговорите с Турция. Руските бойни части навлизат в Несебър.             29 януари/10 февруари. Руският император Александър II заповядва с телеграма на  главнокомандващия руските войски великия княз Николай Николаевич в която се казва; „ако в случай, че английски войници бъдат стоварени в Цариград да влезе с войските си в турската столица...”             30 януари/11 февруари. Великият княз генерал Николай Николаевич получава пълна свобода за собствени решения и действия,  ако анлглийският флот извърши десант в района на Проливите или на турската столица.             31 януари/12 февруари. Водачът на турските делегация Сафет паша е упълномощен да води мирните преговори пристига в Одрин. Английският флот навлиза в Проливите.             1 февруари/13 февруари. Начало на сложните и тежки преговорите за сключване на мирен договор между Русия и Турция.             2/14 февруари. Първа среща между Николай Игнатиев и Сафет паша.             3/15 февруари. С телеграма княз Александър Горчаков до ген. Николай Игнатиев настоява да се ускори подписването на мирния договор.             4/16 февруари. Ген. Николай Игнатиев пределя 12/24 февруари като крайна дата за подписване на мирния договор от пълномощниците на турското правителство.             5/17 февруари. На съвещание, свикано от главнокомандващия руската армия, се приема предложението на ген. Николай Игнатиев руските войски да превземат недалечното Сан Стефано, но да не навлизат в Цариград.             6/18 февруари. Представители на населението в Македония връчват прошение на на ген. Н. Игнатиев да не бъде откъсвано от вече освободените си братя.             7/19 февруари. Ото фон Бисмарк произнася реч пред Райхстага, в която се оповестява желанието на Германия да бъде посредник при организирането на предстоящия европейски конгрес  („ концерт”).             8/20 февруари. Пълномощникът на Портата Сафет паша оттегля съгласието си относно постигнатата вече договореност за България, Черна Гора и Кавказ. Представители на населението от Тракия и Македония връчват прошение на ген. Николай Игнатиев, в което се настоява Тракия и Македония да бъдат включени в границите на княжество България.             9/21 февруари. Главнокомандващият Дунавската армия, великият княз Николай  Николаевич предава ултиматум на турското правителство за получаване на покана за влизане на руските войски в Сан Стефано. В турското правителство са извършени промени. Разпуснат е парламентът.             10/22 февруари. Части на Дунавския отряд влизат в Силистра. Турското правителство дава съгласие за влизане на руските войски в Сан Стефано.             11/23 февруари. Главнокомандващият руските войски, великият княз Николай Николаевич и щабът на действащата армия тръгват от Одрин за Цариград.             12/24 февруари. Щабът на руската армия пристига в Сан Стефано. Главнокомандващият Дунавската армия великият княз Николай Николаевич е посрещнат от военния министър Рауф паша. Установена е нова демаркационна линия, между руската и турската армия. Руски военни подразделения влизат в Горна Джимая (Благоевград)., Румънски отряди завземат Видин и Белоградчик.             16/28 февруари. Упълномощените турски представители прекъсват преговорите в Сан Стефано. Руското правителство дава съгласие за свикване на европейски конгрес в Берлин.              17 февруари/1 март. В Сан Стефано започва демонстративна акция за навлизане на руски части в Цариград. Пълномощниците на турското правителство подновяват преговорите и акцията е прекратена.             18 февруари/2 март. Постигнато е споразумение във Виена между Русия и Австро-Унгария относно условията на мирния договор.             19 февруари/3 март. В паметния ден, представителите на Русия и Османската империя около 17 часа в Сан Стефано подписват предварителен мирен договор. Великият княз ген. Николай Николаев поздравява войските; „Доблестни войници от поверената ми армия, в знаменателния за нас де 19-ти февруари (3 март н.ст.) т.г. Турция подписа мир с Русия Тази велика цел, вековните стремежи на нашите прадеди са постигнати с безпримерна храброст и онова мъжество и устойчивост, с които се борихте с врага, с несгодите, лишения и самата природа. Смело и открито ще кажа, вие направихте всичко, което е по силите на човека. Не аз трябва да ви благодаря, благодари ви цяла Русия. От поколение на поколение ще се разказва за Вашите подвизи”. Според договора се създава автономно, трибутарно българско княжество с христианско правителство и народна милиция, обхващащо Мизия, Тракия и Македония с площ около 172000 кв.км.. Извън него остават Северна Добруджа-към Румъния, Нишко-към Сърбия, част от Иточните Родопи и Беломорска Тракия, райони на Южна Тракия - Одринско, смятани до тогава за български територии, остават под османска власт. Окончателните граници на княжеството трябвало да се определят от смесена Руско-Турска комисия, обаче предварително се уточнява, че територията на България ще обхваща земите от р. Дунав по новоустроената сръбска граница и от там по западната граница на казите Враня и Куманово, по Кораб планина до Черни Дрин, от където границата се спуска на ю, включвайки Качаник ,,Тетово,, Гостивар, Галичник, Дебър, Струга, Охрид, Охридското езеро, Корча, достигайки до планината Грамос, след което върви на изток по устието на река Вардар и от там до Орфанския залив, като Костур и Воден остават в България, а Солун и Халкидическия полуостров – в Османската империя. От тук границата преминава по брега на Егейско море до Булугьол, като Кавала остава в България, след което извива на север до Родопите и на изток до Мидия и Черно море, като Ксанти, Смолян, Кърджали, Лозенград, Люлебургас и Малко Търново остават в България, а Одрин в Турция. Северна Добруджа е предоставена на Румъния. Сърбия, Румъния и Черна Гора получават независимост и съответните териториални придобивки.                        Умира княз Владимир Черкаски. Начело ма временното руско управление до 8 май застава неговият заместник ген. Дмитрий Анучин. През втората половина на феврурари 1878г , сръбските власти арестуват в Пирот 48 български първенци и интернират в Крушевац митрополит Евстатий Пелагонийски.              Това не са окончателните граници на новата Трета българска държава възкръснала от пепелищата и вековния мрак. Само няколко месеца по късно на Берлинския конгрес тя ще бъде унизително, оскърбително и крайно несправедливо разделена основно под влияние на преследващите свои егоистични имперски интереси Англия и Австро-Унгария, на княжество България и Източна Румения   Забележка: Материалът е подготвен като са използвани сериозни, исторически източници и проучвания на книжен носител..     
                       
                                                 Подготвил д-р Богомил Великов Колев-София

                                                image                                            Карта на Санстефанска България

                         image
                        Къщата в Сан Стефано, където е подписан мирния договор
                                      ( днес е квартал на Истанбул)



Гласувай:
5


Вълнообразно


1. magnoliya - ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК! П...
03.03.2014 23:21
ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!
Поклон пред всички, загинали за свободата на България!
цитирай
2. bogomil - Благодаря на Магнолия
04.03.2014 07:49
Уважаема Магнолия,
Искрено благодаря за коментара и поздравленията по случай националния празник -Освобождението на отечеството. Вие винаги сте се проявявала като родолюбива българка милееща за своя род и родина, достойна за уважение и да бъдете обявена за искрена патриотка.
с позждрав, уважение и най-добри пожелания www.bogomil.blog.bg
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2026881
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031