Постинг
18.02.2014 20:06 -
141 години от голготата и безсмъртието на Апостола
Автор: bogomil
Категория: История
Прочетен: 3285 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.02.2014 11:02
Прочетен: 3285 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 19.02.2014 11:02
ОБЕСВАНЕТО НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА
(спомени на очевидци и съвременници)
Спомените, които дякон Левски е оставил приживе у своите съвеменници, сподвижници и съмишленици за неговата необикновенна и завидна апостолска дейност и на очевидци на достойното му държане пред съда са оставили дълбок отпечатък в съзнанието на българите.. (Съратниците на Апостола и комитетските дейци са били привличани и омайвани от неговите безспорни качества; смелост, храброст, хладнокръвие, кристално чист патриотизъм, безстрашие, висок дух, оптимизъм, бистър ум и решителност) Апостолът е работил с много хора, пребродил е многократно земите български по всичките им краища, затова след обесването му всеки град и всяко село са тъгували за неговата гибел;
Спомени на поп Тодор Митов за последните минути на Апостола на свободата
Съгласно източници спомените на свещенника са записани в няколко варианта или обнародвани през 1895, 1898, 1905, 1938 г. от Стоян Заимов, свещенник поп Минчо Кънчев, Иван Бобевски, Иван Вазов, Спас Клисаров и др.
Обнародване според Стоян Заимов и свещенник Поп Минчо Кънчев
...”На 5-ий февруарий 1873 г., привечер въздебеличек поп в казармите влезна. Това беше поп Тодор, архиерейски наместник.
Той наложи епатрахиля си, изчете молитвата и попита бунтовника [зa] греховете; “Кажи си греховете синко?”; - Казах ги на царските комисари, та няма нужда и вам да ги казвам! Пред бога и свободата грехове не съм сторил, а пред пашите, чорбаджиите и владиците много и премного „согрешения” съм направил..Но нека тия ми ”согрешения” останат „непростени”. Както се вижда, утре на турската бесилка ще увисна. За едно нещо дядо попе, ще те моля; който ви попита за Дякона Левски, кажете му, че той Дякона за българска свобода загина”
Поп Тодор подаде на бунтовника святото причастие, с конашко око го изгледа и измърмори нужната молитва над главата му....”
Обнародване според Иван Бобевски
.......”На свършване нека прибавим и това, което при бесилката е станало с Васил Левски, както сме чули от устата на свещенник иконом поп Тодор (Митов), който го е причестил::
Повика ме едно заптие да отида да изповядам Левски при обесването му. Отидох заедно със заптието на мястото, гдето ще бъде обесен. Там намерих мютесарифина, много турци и войска. Васил Левски стоеше вързан до стълбът на бесилката, слаб и блед, но с поглед смел и остър. Когато ме съгледа, че ида, аз хвърлих един поглед към него и в това време стори ми се, че ми прави знак с очите си. Аз се разтреперих и изтръпнах.!” Папаз ефенди - ми каза мютесарифинът - иди там ти според вярата и извършете вашето”- като ми посочи към Левски. Аз отидох при Левски и откато го изповядах, започнах да чета отпусната за случая молитва. И когато споменах „раба бoжия Василя”- Левски ме пресече и каза; ”споменавай ме в милитвите си отче попе, с името „иеродякон Игнатий”, и след малко прибави; „Моли се отче не за мене, а за отечеството България”. След като свърши обряда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето под краката му той извика ; „Боже избави България”. Вечна му памет.
Минутите преди обесването, според Иван Вазов
....”Покойният поп Тодор, който е изповядал Левски на предсмъртния му час, ми разказа как е станало това:
Повикан от пашата, той дошел тука и видял Левски, обиколен от турски войници, от много турча и кадъни, които го ругаели.. Левски бил много изнемощял от страданията, със сухо пребледняло, страдалческо лице. Поп Тодор бил много уплашен, понеже били близки приятели с Левски и се боял да не е направено някакво опасно за него признание.. Но работата била друга.
Пашата се обърнал към свещенника; "Папаз ефенди сторете с тогова според както е вашият закон!"- и посочил Левски.
Поп Тодор приближил до Левски и го поканил да се изповяда.. В този върховен миг той го намерил религиозно настроен. Левски няколко пъти с тих шепот му се изповядал. После завършил с тия думи; ”Дядо попе, поменувай ме в молитвите си; йеродякон Игнатий” Игнатий е духовното име на Дякона Левски...
Предсмътния час според Спас Клисаров
След като съдът осъди Левски, иконом поп Тодор Митов, заедно с баща ми отиде да го причести. Като отишли при Левски в маккемето [в затвора], малко преди да го обесят, поп Тодор казал; ”Дяконе ще те пратят на далечен път.. По-добре е да вземеш своето причастие, защото по пътя може някое нещастие да те стигне. Левски, който очаквал изпълнението на смъртната присъда, отговорил, без да изпада в униние; ”Знам, знам какво нещастие ще ме стигне”
След това Левски се изповядал и приел светото причастие.
Свещенникът не е присъствал на обесването. Това, което виждаме на някои литографии, изобразяващи обесването на Левски в присъствието на свещенник, не отговаря на действителността. На обесването са присъствали само официални власти, турци и цигани. Българите отидоха да гледат след обесването. Близо до казармата имаше голяма казарма (къшла). Войската стоеше вън да пози ред. Много народ отиде да гледа. Казармата се запали и изгоря след Освобождението.
Смътно си спомням, че Левски е заровен без опело в християнските гробища. Ивестно време след обесването, сред българите настъпва смущение, но скоро по-будните хора се окопитват и народът почва да пее за обесването...... Това беше песента на Христо Ботев и се пееше с тъжна мелодия.... тогава започна да се носи скритом от ръка на ръка портрет на Левски, облечен като въстаник. Макар и мъртъв, духът на Апостола е давал кураж в по нататъшната подготовка на великата национална революция през април 1876 г. като прелюдия към Освобождението през 1878 г.
.
В паметта на своите съвременници Левски е запечатан като една ярка, изключителна и необикновена личност, представляваща съвършена сплав от физическа и духовна мощ и красота изявени и изваяни с висши добродетели, величие, родолюбие, оптимизъм, непоколебима вяра и преданост към народното дело, към Отечестото. По думите на Ив. Вазов Апостолът „беше пратен от съдбата начело на цял рой проповедници и мъченици на свободата да разклати масите, да предизвика събитията, да създаде бъдещето!” Апостолът успя да стори това по най-категоричен и убедителен начин. И днес потомците на Апостола на свободата отдават почит и признание на неговия безпримерен живот и безсмъртно дело пеейки ботевата песен „Тоз който падне в бой за свобода , той не умира; него жалеят земя и небо, звяр и Природа и певци песни за него пеят . Днес все още със сигурност не се знае къде почиват костите на най-великия българин на всички времена (въпреки поставената паметна плоча в София), така както не се знаят костите и на другия титан на националната ни революция - поета революционер Христо Ботев. Така може би е по-добре. Техните имена ще останат завинаги в българската история и ще блестят на небосклона на безсмъртните като ярки звезди с ореола на светци и герои принесли се в жертва пред олтара на отечеството в името на свободата на своя народ. Забележка: материалът е подготвен като са ползвани исторически, литературни източници, документи, писма и проучвания на книжен носител. Подготвил д-р Богомил Великов Колев, София
www.bogomil.blog.bg
Спомени на поп Тодор Митов за последните минути на Апостола на свободата
Съгласно източници спомените на свещенника са записани в няколко варианта или обнародвани през 1895, 1898, 1905, 1938 г. от Стоян Заимов, свещенник поп Минчо Кънчев, Иван Бобевски, Иван Вазов, Спас Клисаров и др.
Обнародване според Стоян Заимов и свещенник Поп Минчо Кънчев
...”На 5-ий февруарий 1873 г., привечер въздебеличек поп в казармите влезна. Това беше поп Тодор, архиерейски наместник.
Той наложи епатрахиля си, изчете молитвата и попита бунтовника [зa] греховете; “Кажи си греховете синко?”; - Казах ги на царските комисари, та няма нужда и вам да ги казвам! Пред бога и свободата грехове не съм сторил, а пред пашите, чорбаджиите и владиците много и премного „согрешения” съм направил..Но нека тия ми ”согрешения” останат „непростени”. Както се вижда, утре на турската бесилка ще увисна. За едно нещо дядо попе, ще те моля; който ви попита за Дякона Левски, кажете му, че той Дякона за българска свобода загина”
Поп Тодор подаде на бунтовника святото причастие, с конашко око го изгледа и измърмори нужната молитва над главата му....”
Обнародване според Иван Бобевски
.......”На свършване нека прибавим и това, което при бесилката е станало с Васил Левски, както сме чули от устата на свещенник иконом поп Тодор (Митов), който го е причестил::
Повика ме едно заптие да отида да изповядам Левски при обесването му. Отидох заедно със заптието на мястото, гдето ще бъде обесен. Там намерих мютесарифина, много турци и войска. Васил Левски стоеше вързан до стълбът на бесилката, слаб и блед, но с поглед смел и остър. Когато ме съгледа, че ида, аз хвърлих един поглед към него и в това време стори ми се, че ми прави знак с очите си. Аз се разтреперих и изтръпнах.!” Папаз ефенди - ми каза мютесарифинът - иди там ти според вярата и извършете вашето”- като ми посочи към Левски. Аз отидох при Левски и откато го изповядах, започнах да чета отпусната за случая молитва. И когато споменах „раба бoжия Василя”- Левски ме пресече и каза; ”споменавай ме в милитвите си отче попе, с името „иеродякон Игнатий”, и след малко прибави; „Моли се отче не за мене, а за отечеството България”. След като свърши обряда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето под краката му той извика ; „Боже избави България”. Вечна му памет.
Минутите преди обесването, според Иван Вазов
....”Покойният поп Тодор, който е изповядал Левски на предсмъртния му час, ми разказа как е станало това:
Повикан от пашата, той дошел тука и видял Левски, обиколен от турски войници, от много турча и кадъни, които го ругаели.. Левски бил много изнемощял от страданията, със сухо пребледняло, страдалческо лице. Поп Тодор бил много уплашен, понеже били близки приятели с Левски и се боял да не е направено някакво опасно за него признание.. Но работата била друга.
Пашата се обърнал към свещенника; "Папаз ефенди сторете с тогова според както е вашият закон!"- и посочил Левски.
Поп Тодор приближил до Левски и го поканил да се изповяда.. В този върховен миг той го намерил религиозно настроен. Левски няколко пъти с тих шепот му се изповядал. После завършил с тия думи; ”Дядо попе, поменувай ме в молитвите си; йеродякон Игнатий” Игнатий е духовното име на Дякона Левски...
Предсмътния час според Спас Клисаров
След като съдът осъди Левски, иконом поп Тодор Митов, заедно с баща ми отиде да го причести. Като отишли при Левски в маккемето [в затвора], малко преди да го обесят, поп Тодор казал; ”Дяконе ще те пратят на далечен път.. По-добре е да вземеш своето причастие, защото по пътя може някое нещастие да те стигне. Левски, който очаквал изпълнението на смъртната присъда, отговорил, без да изпада в униние; ”Знам, знам какво нещастие ще ме стигне”
След това Левски се изповядал и приел светото причастие.
Свещенникът не е присъствал на обесването. Това, което виждаме на някои литографии, изобразяващи обесването на Левски в присъствието на свещенник, не отговаря на действителността. На обесването са присъствали само официални власти, турци и цигани. Българите отидоха да гледат след обесването. Близо до казармата имаше голяма казарма (къшла). Войската стоеше вън да пози ред. Много народ отиде да гледа. Казармата се запали и изгоря след Освобождението.
Смътно си спомням, че Левски е заровен без опело в християнските гробища. Ивестно време след обесването, сред българите настъпва смущение, но скоро по-будните хора се окопитват и народът почва да пее за обесването...... Това беше песента на Христо Ботев и се пееше с тъжна мелодия.... тогава започна да се носи скритом от ръка на ръка портрет на Левски, облечен като въстаник. Макар и мъртъв, духът на Апостола е давал кураж в по нататъшната подготовка на великата национална революция през април 1876 г. като прелюдия към Освобождението през 1878 г.
О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?
О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!
Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него... Със страшна сила.
Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз – плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!
Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!
Това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в "Съчинения на Христо Ботйов" под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.
. В паметта на своите съвременници Левски е запечатан като една ярка, изключителна и необикновена личност, представляваща съвършена сплав от физическа и духовна мощ и красота изявени и изваяни с висши добродетели, величие, родолюбие, оптимизъм, непоколебима вяра и преданост към народното дело, към Отечестото. По думите на Ив. Вазов Апостолът „беше пратен от съдбата начело на цял рой проповедници и мъченици на свободата да разклати масите, да предизвика събитията, да създаде бъдещето!” Апостолът успя да стори това по най-категоричен и убедителен начин. И днес потомците на Апостола на свободата отдават почит и признание на неговия безпримерен живот и безсмъртно дело пеейки ботевата песен „Тоз който падне в бой за свобода , той не умира; него жалеят земя и небо, звяр и Природа и певци песни за него пеят . Днес все още със сигурност не се знае къде почиват костите на най-великия българин на всички времена (въпреки поставената паметна плоча в София), така както не се знаят костите и на другия титан на националната ни революция - поета революционер Христо Ботев. Така може би е по-добре. Техните имена ще останат завинаги в българската история и ще блестят на небосклона на безсмъртните като ярки звезди с ореола на светци и герои принесли се в жертва пред олтара на отечеството в името на свободата на своя народ. Забележка: материалът е подготвен като са ползвани исторически, литературни източници, документи, писма и проучвания на книжен носител. Подготвил д-р Богомил Великов Колев, София
www.bogomil.blog.bg
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
