
Прочетен: 3285 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.02.2014 11:02

О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?
О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!
Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него... Със страшна сила.
Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз – плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!
Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!
Това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в "Съчинения на Христо Ботйов" под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.

В паметта на своите съвременници Левски е запечатан като една ярка, изключителна и необикновена личност, представляваща съвършена сплав от физическа и духовна мощ и красота изявени и изваяни с висши добродетели, величие, родолюбие, оптимизъм, непоколебима вяра и преданост към народното дело, към Отечестото. По думите на Ив. Вазов Апостолът „беше пратен от съдбата начело на цял рой проповедници и мъченици на свободата да разклати масите, да предизвика събитията, да създаде бъдещето!” Апостолът успя да стори това по най-категоричен и убедителен начин. И днес потомците на Апостола на свободата отдават почит и признание на неговия безпримерен живот и безсмъртно дело пеейки ботевата песен „Тоз който падне в бой за свобода , той не умира; него жалеят земя и небо, звяр и Природа и певци песни за него пеят . Днес все още със сигурност не се знае къде почиват костите на най-великия българин на всички времена (въпреки поставената паметна плоча в София), така както не се знаят костите и на другия титан на националната ни революция - поета революционер Христо Ботев. Така може би е по-добре. Техните имена ще останат завинаги в българската история и ще блестят на небосклона на безсмъртните като ярки звезди с ореола на светци и герои принесли се в жертва пред олтара на отечеството в името на свободата на своя народ. Забележка: материалът е подготвен като са ползвани исторически, литературни източници, документи, писма и проучвания на книжен носител. Подготвил д-р Богомил Великов Колев, София
www.bogomil.blog.bg