Постинг
12.12.2013 20:15 -
12 декември
СВЕТИ СПИРИДОН
Съгласно народния календар и християнската църква, на 12 декември се чества денят на Св. Спиридон. Отец Спиридон Чудотворец е роден през IV век на остров Кипър. Според източници, той е провъзгласен за тамошен епископ от император Константин Велики. Този ден се определя като празник на различните еснафски организации и сдружения.
Според преданието, веднъж Отец Спиридон се качил на магарето си и заминал на събор. Вечерта крадци откраднали магарето и му отрязали главата. След като на другия ден той видял магарето с отрязана глава, на свой ред отрязъл главата на един кон и я залепил на безжизненото тяло на мулето, което се изправило и двамата продължили своя път. Като пристигнал на събора, пред насъбралото се любопитно множество с голи ръце строшил една керемида, която се превърнала в огън, вода и пръст. За тези невероятни чудодейни постъпки свещенникът бил обявен за светец и покровител на тухларите и керемидчиите.
Съгласно източници, в различните краища по българските земи, този ден се отбелязва и като ден на занаятчиите; обущари, терзии, абаджии, бакърджии и дюлгери. Провежда се тържествена литургия в църквата, след което се прави курбан като занаятчиите колят мъжко животно. Устройват се пищни трапези на които присъстват семействата на занаятчиите и техните гости. За отбелязване е деленето на майсторите и техните помагачи от помощния персонал при угощението. Майсторите занаятчии сядат около трапезата, а чираците и калфите на друго място, отделно от тях.
Според преданието обущарският еснаф в гр. Прилеп почита Св. Спиридон като свой патрон, защото някога светецът подарил чехлите си на един бедняк. Сиромахът имал две дъщери. Продал чехлите и със спечелените пари задомил двете си дъщери като ги омъжил.
Според поверието в района на населените места в Троянския дял на Стара планина на празника „Св. Спиридон” Слънцето „спира своя път към зимата, завърта се и поема обратния път, към лятото”. (Съгласно астрономическия календар, най-късите дни са на 22-23 декември, след това дните започват да растат, т..е Слънцето поема обрания път към лятото).
Жените от Родопския край почитат този ден против някои кожни заболявания; пъпки, обриви, рани от порязано, наречени „струпки”. Рано, преди още Слънцето да изгрее, жените раздават из махалата пита за здраве, подканвайкi съседите си с думите; ”Вземи си за Свети Испиридон, че да махне далече „струпките!”.
На този ден жените не работят; не предат и не такат, не кроят и не шият, защото който работи може да се убоде и поради това няма да му мине бързо. Съгласно поверието, домакините от Пловдивския и Неврокопския край в този ден не ронят царевица, не варят на огъня леща, боб и грах, защото се вярва, че по тялото излизат пъпки и циреи. Съгласо източници, в Беломорска Тракия Св. Спиридон е известен с прозвището „чумин татко”.
Забележка: материалът е подготвен като са ползвани източници отразяващи българската митология и свързаните с нея и народния календар, български и християнски народни празници, обреди, ритуали и обичаи...
Подготвил д-р Богомил Великов Колев
Съгласно източници, в различните краища по българските земи, този ден се отбелязва и като ден на занаятчиите; обущари, терзии, абаджии, бакърджии и дюлгери. Провежда се тържествена литургия в църквата, след което се прави курбан като занаятчиите колят мъжко животно. Устройват се пищни трапези на които присъстват семействата на занаятчиите и техните гости. За отбелязване е деленето на майсторите и техните помагачи от помощния персонал при угощението. Майсторите занаятчии сядат около трапезата, а чираците и калфите на друго място, отделно от тях.
Според преданието обущарският еснаф в гр. Прилеп почита Св. Спиридон като свой патрон, защото някога светецът подарил чехлите си на един бедняк. Сиромахът имал две дъщери. Продал чехлите и със спечелените пари задомил двете си дъщери като ги омъжил.
Според поверието в района на населените места в Троянския дял на Стара планина на празника „Св. Спиридон” Слънцето „спира своя път към зимата, завърта се и поема обратния път, към лятото”. (Съгласно астрономическия календар, най-късите дни са на 22-23 декември, след това дните започват да растат, т..е Слънцето поема обрания път към лятото).
Жените от Родопския край почитат този ден против някои кожни заболявания; пъпки, обриви, рани от порязано, наречени „струпки”. Рано, преди още Слънцето да изгрее, жените раздават из махалата пита за здраве, подканвайкi съседите си с думите; ”Вземи си за Свети Испиридон, че да махне далече „струпките!”.
На този ден жените не работят; не предат и не такат, не кроят и не шият, защото който работи може да се убоде и поради това няма да му мине бързо. Съгласно поверието, домакините от Пловдивския и Неврокопския край в този ден не ронят царевица, не варят на огъня леща, боб и грах, защото се вярва, че по тялото излизат пъпки и циреи. Съгласо източници, в Беломорска Тракия Св. Спиридон е известен с прозвището „чумин татко”.
Забележка: материалът е подготвен като са ползвани източници отразяващи българската митология и свързаните с нея и народния календар, български и християнски народни празници, обреди, ритуали и обичаи...
Подготвил д-р Богомил Великов Колев
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
„Културата на един народ не е въпрос на ...
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
„Културата на един народ не е въпрос на ...
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
