Постинг
09.12.2013 12:03 -
9-ти декември - ден на Света Анна
Автор: bogomil
Категория: История
Прочетен: 1689 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.12.2013 12:36
Прочетен: 1689 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 09.12.2013 12:36
ЗИМНАТА СВЕТА АННА
Съгласно българския народен календар и православната християнска църква, денят на Зимната Св. Анна се чества на 9 декември. Според източниците и поверието, на този ден се отбелязва свещеното зачатие на Св.Анна, която е от известния древен Ааронов род, и е майка на Дева Мария. Този ден се среща под различни наименования; ”Анино”, „Анино зачатие”, „Аньовден” (предимно в Западна България), „Анини ведение” (Северзападна България, Монтанско), „Св.Анна хаталива” (Източни Родопи, Хасковско), „Тьйяна”(Странджански край). Празникът на зимната Св.Анна, както и на Св.Андрей и Св.Варвара се свързва и с края на похода на Слънцето към Зимата и с началото на обратния поход към лятото (по астрономическия календар този преход е малко преди коледните празници-22 декември, когато свършва есента и започва зимата). В преданията се е запазило разбирането, че на Св. Анна денят расте колкото скока на тригодишен елен, а в Родопите, че „Слънцето се обръща на изток”.
Съгласно поверието, празникът предопределя някои магически действия, характеризиращи се с убеждението, че зачеването е свързано с нещо ново, с ново начало; „Нова година, нов късмет”. В Западна България домакинте наблюдават „полеза”,. т.е кой първи ще посети дома им. Ако е мъж, вярват, че през новата година ще се раждат повече мъжки животни. Ако „полазникът” е с благ характер, идващата година ще бъде здрава и плодовита. В някои краища на България, в деня на св. Анна по къщите тръгват да обикалят малки момиченца- „полазници”. Стопаните ги посрещат с радост, вяра и надежда, че през новата година ще се раждат повече женски животни. В Югозападна България (предимно в Кюстендилско и Радомирско, домакините вкарват в дома си прасе, което рови със зурлата си в посока напред. Това се приема като добър знак, че всичкопрез новата година в къщата на стопаните ще бъде добре , т.е че „всичко в къщата ще върви напред”. Ако пък кокошка прескочи през прага на къщата и влезе вътре, стопаните вярват, че през годината не ги очаква добро, а нещастие, защото както е известно кокошките ровят с краката си назад. (С подобни ритуали се отбелязва християнски празник в чест на свещеномъченик Игнатий Богоносец- Игнажден (20 декември). Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица, което намира отражение и в народните песни: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. Това е периодът през които младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко. Вярва се, че от този ден започва. Новата година. Затова някъде го наричат и ‘’нов ден” и ”Млада година”. Във връзка с това вярване е и най-същественият обичай на Игнажден-Полазването /Полаз/, т.е. гадаенето и магическото осигуряване на плодородие и благоденствие през годината)
В някои райони обредите са свързани и с някои момински гадания за женитба. Младите момичета, които са в предбрачна възраст се събират в една къща през нощта и символично засяват зърна в гърне пълно с вода. Някъде в гърнето вкарват клонки от ябълково и вишнево дърво и го наблюдават. Ако до Нова година зърната покълнат и клонките се развият и разлистят, момите вярват в скорошната си женитба и задомяване
Света Анна се приема и като покровителка на магьосниците и вещиците, за които нощта срещу празника е най дълга(22 декември по астрономическия и стария календар) Това е най-подходящото и благоприятно време за тяхното действие. Според поверието, в Западна България, през тази нощ всяка вещица може да се превърне в муха и по този начин да обикаля по домовете на хората и да върши злини на домочадието. Освен това вярва се, че в нощта срещу Св.Анна магьосници и житоизмамници могат с баене и магии да примамят чуждия берекет от нивите, както и млякото от добитъка.... Затова срещу празника мъжете обхождат дворовете и домовете си като палят пред всяка врата купчинка говежда тор, за да прогонят злите демони и сили. Жените мажат вимето на кравите със смес, състояща се от въглен, чесън и мазнина, за да попречат на злосторниците да им отнемат млечността. Кокошките през този ден се държат затворени в курника, за да не може да им се омагьоса способността да снасят яйца. Против магии, домакините пръскат около къщата пепел и просо. Вярва се, че точно в полунощ срещу празника, магьосниците с баене и магии могат да свалят дори месечината, като я превръщат в шарена крава и издуяват млякото й. За да бъде магията им успешна те колят черна кокошка и с кръвта й намазват тялото си. Според поверието подобни магически действия най-успешно се извършват от жени, които са близнили два или три пъти, или от майка и дъщеря , които кърмят едновремено.
На този ден изискванията към младите булки и бременните жени се свеждат до забрана да работят, за да могат да раждат по-лесно, под покровителстото на зимната Св. Анна.
Забележка: материалът е подготвен като са ползвани книжни източници, отразяващи българската митология и свързаните с нея и народния календар, български и християнски народни празници, обреди, ритуали и обичаи...
Подготвил д-р Богомил Великов Колев
Съгласно поверието, празникът предопределя някои магически действия, характеризиращи се с убеждението, че зачеването е свързано с нещо ново, с ново начало; „Нова година, нов късмет”. В Западна България домакинте наблюдават „полеза”,. т.е кой първи ще посети дома им. Ако е мъж, вярват, че през новата година ще се раждат повече мъжки животни. Ако „полазникът” е с благ характер, идващата година ще бъде здрава и плодовита. В някои краища на България, в деня на св. Анна по къщите тръгват да обикалят малки момиченца- „полазници”. Стопаните ги посрещат с радост, вяра и надежда, че през новата година ще се раждат повече женски животни. В Югозападна България (предимно в Кюстендилско и Радомирско, домакините вкарват в дома си прасе, което рови със зурлата си в посока напред. Това се приема като добър знак, че всичкопрез новата година в къщата на стопаните ще бъде добре , т.е че „всичко в къщата ще върви напред”. Ако пък кокошка прескочи през прага на къщата и влезе вътре, стопаните вярват, че през годината не ги очаква добро, а нещастие, защото както е известно кокошките ровят с краката си назад. (С подобни ритуали се отбелязва християнски празник в чест на свещеномъченик Игнатий Богоносец- Игнажден (20 декември). Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица, което намира отражение и в народните песни: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. Това е периодът през които младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко. Вярва се, че от този ден започва. Новата година. Затова някъде го наричат и ‘’нов ден” и ”Млада година”. Във връзка с това вярване е и най-същественият обичай на Игнажден-Полазването /Полаз/, т.е. гадаенето и магическото осигуряване на плодородие и благоденствие през годината)
В някои райони обредите са свързани и с някои момински гадания за женитба. Младите момичета, които са в предбрачна възраст се събират в една къща през нощта и символично засяват зърна в гърне пълно с вода. Някъде в гърнето вкарват клонки от ябълково и вишнево дърво и го наблюдават. Ако до Нова година зърната покълнат и клонките се развият и разлистят, момите вярват в скорошната си женитба и задомяване
Света Анна се приема и като покровителка на магьосниците и вещиците, за които нощта срещу празника е най дълга(22 декември по астрономическия и стария календар) Това е най-подходящото и благоприятно време за тяхното действие. Според поверието, в Западна България, през тази нощ всяка вещица може да се превърне в муха и по този начин да обикаля по домовете на хората и да върши злини на домочадието. Освен това вярва се, че в нощта срещу Св.Анна магьосници и житоизмамници могат с баене и магии да примамят чуждия берекет от нивите, както и млякото от добитъка.... Затова срещу празника мъжете обхождат дворовете и домовете си като палят пред всяка врата купчинка говежда тор, за да прогонят злите демони и сили. Жените мажат вимето на кравите със смес, състояща се от въглен, чесън и мазнина, за да попречат на злосторниците да им отнемат млечността. Кокошките през този ден се държат затворени в курника, за да не може да им се омагьоса способността да снасят яйца. Против магии, домакините пръскат около къщата пепел и просо. Вярва се, че точно в полунощ срещу празника, магьосниците с баене и магии могат да свалят дори месечината, като я превръщат в шарена крава и издуяват млякото й. За да бъде магията им успешна те колят черна кокошка и с кръвта й намазват тялото си. Според поверието подобни магически действия най-успешно се извършват от жени, които са близнили два или три пъти, или от майка и дъщеря , които кърмят едновремено.
На този ден изискванията към младите булки и бременните жени се свеждат до забрана да работят, за да могат да раждат по-лесно, под покровителстото на зимната Св. Анна.
Забележка: материалът е подготвен като са ползвани книжни източници, отразяващи българската митология и свързаните с нея и народния календар, български и християнски народни празници, обреди, ритуали и обичаи...
Подготвил д-р Богомил Великов Колев
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Рожби на идиотизма
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Рожби на идиотизма
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
