Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2013 07:18 - 26 октомври-ДИМИТРОВДЕН
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 2112 Коментари: 3 Гласове:
5



Д И М И Т Р О В Д Е Н               Съгласно българския народен календар, българската православна църква на 26 октомври отбелязва народния празник в чест на Св. Димитрий, Мироточиви, наричан още Димитрий Солунски, известен и като „Митровден” или ”Разпус”. Великомъченик Димитър е роден в Солун през III век. Баща му имал висок служебен пост. Бил градоначалник на град Солун. Тайно вярвал в Христа. Не смеел открито да изповядва вярата си, тъй кто в онова време имало голямо и много жестоко гонение на християните. Една от стаите на своя богат дом той превърнал в място за молитви. В нея били поставени на подходящо място две икони - на Спасителя и на Света Богородица. Тук той идвал да се моли, заедно със своята съпруга. Дълго време съпрузите нямали деца. Много скърбели и усилено се молели. Родил им се син, когото нарекли Димитрий. Целият град взел участие в радостта на добрия градоначалник. Щастливите родители изразили радостта си с богата милостиня към бедните жители на Солун. Когато Димитрий пораснал и бил годен да разсъждава, родителите му го въвели в тайната стая за молитви, повикали свещенник и той бил покръстен.Посветили го в християнството             След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство. Император Максимиан Херкул (286-305 г), съимператор на Доклетиан (284-305), узнал за смъртта на солунския градоначалник и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високообразован, раздсъдлив и умен възложил му същия пост - управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от христините, да убие всеки, който споменава името на разпънатия Христос и му се покланя. 
                                         image
Димитрий бил приет от гражданите на Солун с голяма почит и радост. Вместо да преследва християните, той започнал открито да изповядва и слави християнската вяра. За жителите на Солун той станал нов апостол Павел.             Късно през есента на 306 г., новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Като узнал, че този жесток гонител на християните ще мине през града, Димитрий дал половината от своето богатството на верния си слуга Леп, а другата раздал на бедните. Като пристигнал в Солун Галерий почнал да разпитва дали са верни обвиненията, насочени срещу Димитрий. Повикал го при себе си. Димитрий се обявил смело за християнин. Заради това бил хвърлен в тъмница, където не престанал да пее и да слави Христа. Когато Димитрий бил в затвора, в открития градски театър, стадион, се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт. Императорът имал свой любим борец, на име Лий, който умъртвявал своите противници, хвърляйки ги от високо извън арената върху остри копия. Обиковено го карали така да се бори и с християните. Тогава в Солун имало един момък християнин на име Нестор, който гледал с негодувание умъртвяването на много хора по този жесток начин. И решил сам да отиде на борба с любимеца на императора. Посетил храбрия момък Димитрий в тъмницата, който го окуражил и предсказал, че ще победи. И действително Нестор победил императорския довереник. Като разбрал, че Дмитрий е благословил Нестор, вдъхвайки му кураж и вяра, императорът издал втора заповед; Димитрий да бъде наказан със смърт по същия начин по който бил наказан Нестор. 27 октомври е посветен на смелия момък християнин Св. мъченик Нестор. Рано сутринта на 26 октомври войници влезли в тъмнцата и с копия се нахвърли върху Димитър и го убили. Тялото на покойника лежало в тъмницата до вечерта, когато дошли християни и тайно го погребали. Верният на Димитрий слуга Луп видял неговата мъченическа кончина, прибрал дрехата му, и пръстена, облени с кръв и ги занесъл при вярващите и раздавал изцеление на страдащите от различни болести. Като узнал това, императорът заповядал да умъртвят и Луп. Убили и сподвижника на Димитрий – Нестор, чиито празник се празнува на следващия ден.     Минали години. Гонението на христините се прекратило при Константин Велики. Вярващите построили върху гроба на Св. Димитър малък храм. Съгласно преданието, един илирийски велможа, на име Леонтий, получил изцеление при гроба на светеца. В знак на благодарност той построил голям храм. При събарянето на малкия храм намерили мощите на Св. Димитрий. Положили ги в сребърен ковчег и го поставили в новата църква. В източниците за неговото житие се съобщава, че от мощите му потекло миро. Затова бил наречен Св. Димитрий,         image                       Култът към Св. Димитрий рано бил пренесен в Тракия и Македония. Българи и гърци започнали разпалено да си оспорват покровителството на Св. Димитрий от Солун. Според българите, той е бил от славянски произход. В източниците се твърди, че у русите и въобще у всички славянски народи се установява още от древни времена особено честване на Св. Димитрий. Сърбите и българите го почитат като патрон изобщо на славянството.
За българите и за тяхната целогодишна трудова дейност Димитровден е празник с особено значение. Това е така, защото в цялата балканскса историко - етнографска област годината се дели на два основни сезона - зимен и летен. Това деление се осъществява от двойката празници Димитровден и Гергьовден Според народната пословица „Св. Димитър носи зиматта, а Св. Георги - лятото”. Една приказка представя двамата светци като братя – близнаци. Св. Димитър е първородният. Той язди на червен кон и е господсар на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки „Дойде ли Димитроден, идва и снегът” В други източници свързани с българските народни обичаи Св. Димитрий е известен в историята с това, че е „поразил” българския цар Калоян, под стените на Солун. Той отървал града от превземане, за което гърците го почитат извънредно много и го празнуват (и днес) тържествено осбено в град Солун. Независимо от това светецът и в България се ползва с голяма почит. В преданията за Св. Димитър се говори, че той бил юнак, но същевременно и голям пакосник. Оплакали се светиите от него на Господ и той го наказал с три годишен затвор в дъното на морето. Тетка му Св. Петка и леля му Св. Неделя отишли да молят Господ да го прости, но той им отказал. Отишли те тогава и замолили Св. Богородица да измоли прошката му от Господа и чак тогава той бил пуснат от затвора. Забележка: Материалът е подготвен като са ползвани източници отразяващи българската митология и свързаните с нея народен календар, български и християнски народни празници, обреди, ритуали, обичаи, и жития на светии...                                                                             Подготвил д-р Богомил Великов Колев Адрес за контакти                        1797 София, ЖК ”Младост” бл.89, вх.10, ет.7, ап.181, тел.02 8706724 ;E-mail: kolev.b.v.2000@abv.bg     С В Е Т И   Д И М И Т Р И Й   Б А С А Р Б О В С К И    26 октомври е празник в чест и на Св.Димитрий Басарбовски Той се родил в село Басарбово недалече от гр. Русе. В своята „Славянобългарска история” Пайсий Хилендарски посочва 1685 г., като година на неговата смърт. Пайсии го определя като цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци и лозе до една река Там си направил малка колиба.и целият си живот прекарал сам. На същото място умрял и там бил погребан. Били открити по-късно неговите мощи и били пренесени в село Басарбово, Русенско. Според преданията. край тях ставали изцеления на болни. И по този начин той станал известен и се прославил сред българския народ. Според румънски източници, Св. Димитрий Басарбовски бил селски пастир на животни. Бил с чуствителна съвест. Имал страх от Бога. Веднъж като изкарвал животните на полето, от невнимание стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай така му подействал, че за наказание три години ни зиме, ни лете не обул виновния крак. Според друго предание, той бил женен, без деца. След смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир на родното си село. Там бил постриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитавал в себе си всички възвишени човешки добродетели на истински монах. Предвидил смъртта си. Излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал Богу дух.

                 
image

 

Според преданието, след време паднал пороен дъжд. Водата свлякла тия два камъка, заедно с мощите на Св. Димитри Басарбовски в реката. Мощите лежали определено време във водата. Св. Димитрий се явил на една бесновата девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува от болестта й, щом като извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в църквата на селото. Бесноватата девица била излекувана. Илекувани били болни и от други болести. Две почтени сестри от недалечното село Червена вода почитали светеца. Те обаче поискали тайно да си откраднат от мощите му частици за новопостроения от тях храм. Но колата им не могла да тръгне, докато не се разкаяли и не върнали открадната частица. Търновският митрополит Никифор дошел да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и монах Лаврентий. Той се опитал като целува мощите, да си отхапе частица от тях. Но устата му станала отворена до момента, докато със сълзи на очи се покаял. Преславският епископ Йоаникий тежко заболял. Поискал да го занесат при Св. Димитрий. Положили го при ковчега му. След като била отслужена литургия, той оздравял напълно. Турчин решил една нощ да ограби църквата на Св. Димитър. Докоснал се до сребърните кандила. Краката му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце от църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел милостиня. Угро-влахийският войвода пожелал да има мощите на Св.Димитрий Басарбовски в своята домашна църква. С такава задача изпратил в Басарбово боляри и свещеници.. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да разберат волята на светеца. Поставили мощите в кола с невпрягани дотогава юнци. Оставили животните свободни. Юнците отишли с колата направо в Басарбово и спрели пред църквата. В 1774 г., когато бушувала една от няколкото руско-турски войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на Св.Димитър да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала , го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите за румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Съгласно „Жития на светиите” от тогава мощите на светеца почиват в църквата „Три светители”. Съобщава се, че у нас е прието да се чества неговата памет на 27 –ми октомври, заедно с честването на Св. мъченик Нестор.   Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани на книжен носител синодални източници.                                                                             Представил д-р Богомил Великов Колев



Гласувай:
5



1. bogomil - относно текста на постинга
24.10.2013 16:00
Текстът на постинга за Димитровден, подготвен от д-р Богомил В.Колев е публикуван във в-к "Дума", бр.245/22.10.2013

www.bogomil.blog.bg

цитирай
2. magnoliya - Честит празник на всички, които ...
26.10.2013 14:14
Честит празник на всички, които празнуват днес Димитровден!
Приятно изкарване!
цитирай
3. bogomil - Благодаря Магнолия
02.11.2013 06:40
Мила Магнолия,
Благодаря ви за коментара, поздравлениeто и коментара по случай този голям български християнски празник

www.bogomil.blog.bg
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2027040
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031