Постинг
19.07.2013 18:30 -
Въстание в земите български, избухнало на Илинден и Преображение преди 110 години
Автор: bogomil
Категория: История
Прочетен: 2905 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.07.2013 06:48
Прочетен: 2905 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 20.07.2013 06:48
110 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКО-ПРОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ
Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринска Тракия през месец август 1903 г. (по стар стил). е масово героично въстание на българското население в тези две области, целта на което е национално освобождение (В Македония въстанието избухва на празника Илинден, а В Южна-Одринска Тракия на Преображение. От тук произтича и наименованието). То е насочено срещу султанския безправен режим в Османската империя, срещу жестокия феодален гнет над българите, експлоатирани по най-безжалостен начин от турските чифликчии и продажни чиновници. Въстанието е най-значителната проява в освободителната борба на Македония и Одринска Тракоия, ръководена от Вътрешната – македоно –одринска революциона организаця (ВМОРО). Населението в тези две области правят решителен опит да отхвърлят чуждото иго и да разчистат пътя на прогреса и демократичното развитие, пътя на свободното национално самоопределяне. Липсата на правов ред, насилията, убийствата, действията на разбойническите банди са ежедневно явление. Данъците непрекъснато се увеличават. След освободителната руско-турска война през 1877-78 г., управляващите правителства в Османската империя разпалват още по-силно мюсюлманския фанатизъм и омразата срещу българското население. Българите от Македония и Одринско участват активно в национално освободителните борби за самостоятелна българска църква и за национално политическо освобождение. Съвместен е стремежът за създаване на български училища. В условията на Османското управление, борбата на македонските и тракийските българи е съпроводена с много страдания, мъки и жертви. В нея загиват много радолюбови българи, между които са братята Димитър и Константин Миладинови. Смели революционери от тези краища участват и във въоръжената борба за освобождението от Османското владичество. Участници от Македония има в Хаджи Димитровата чета. Има сведения за създаване на тайни революционни комитети в Македония и Одринска Тракия от Апостола на свободата В. Левски. Може да се продполага, че революционните ръководители са възприели тактиката разработена от Васил Левски да се създава мрежа от комитети, които да подготвят населението за борба. Македонски българи участват в славното Априлско въстание от 1876 г., в четата на Христо Ботев, и в руско-турската освободителна война.
Карта на въстаническите области в Македония
и Южна-Одринска Тракия Голямото патриотично въодушевление, след края на руско-турската война и надеждата за национално самоопределяне и обединение в самостоятелна държава на българите от всички краища на Балканския полуостров много скоро е заменено с много скръб и разочарования. Това става, през лятото на 1878 г. когсто се научават решенията на антибългарския Берлински конгрес, на който Санстефанска България е разделена на три части; автономно княжество България на север от Стара планина със Софийски санджак, Южна България, където населението взема масово участие в Априлското въстание с много жертви, която е откъсната от Българското княжество и се превръща в оперативна автономна област под наименованието Източна Румелия.. Македония и Одринска Тракия, след Освобождението на България през 1878 г. също остават в пределите на Османската империя. Наистина по силата на чл. 23 и чл. 62 на Берлинския договор се предвижда да се въведат реформи във вилаетите на Европейска Турция, като областите с нетурско население да получат политическа и административна автономия. Високата порта обаче не прилага реформите, а полага всички усилия да смаже национално освободителните движение в двете области. Тук българското население продължава да страда от национален, социално-икономически и религиозен гнет. Не са премахнати причините породили българското национално движение. Същевременно си остават и задачите за отхвърляне на чуждото потисничество. Характерното явление за Македония и Одринска Тракия по това време е масовата емиграция от тези области в княжество България, където възникват различни групи и организации. Към края на 19-ти век ВМОРО възприема основните принципи, идеите тактиката и стратегията на Българския революционен централен комитет и го приспособява към новите условия на борба. Върху развитието й оказват влияние и схващанията на социалдемокрацията и радикално настроените среди в България. Основното начално искане е да се предостави на Македония и Одринска Тракия политическа и административна автономия, т.е да се приложат предвидените в Берлинския договор реформи. Автономията се свързва с очакването, че Македония и Одринско ще се присъединят към България или ще послужат като обединително звено за създаване на федерация на Балканските народи. Стремежът на организациите е на базата на братското сътрудничество на народите да може да се противостои на национализма на управляващите върхушки в балканските страни, да се преодолее и съпротивата на Великите сили. Вътрешната организация включва не само Македония, но и Одринска Тракия и се опира преди всичко на българското население в тези области. Съгласно източници, комитетите са използвали български книжовен език, на който са писани и издавани революционните документи и книжнина - програми, вестници и брошури. Ръководителите на освободителните движения, начело с Гоце Делчев и Дамян Груев в мнозинството си са преподаватели в български училища и са чисти и предани родолюбци. В четите влизат, израстват и се възпитават плеада предани дейци на революционното дело, беззаветно отдали живота си за свободата на Македония и Одринска Тракия. Като войводи и инструктори участват много военнослужащи - офицери и подофицери от Българската армия, а в освободителната борба участват доброволци от всички краища на България. Провалите в организацията, в края на 19-ти и началото на 20 век, нанасят тежки удари на революционното дело. Репресиите на турските власти засягат и централното ръководство на ВМОРО. Зачестяват сблъсъците между организационните чети и войскови поделения. През 1902 г. в сражения загиват прославени дейци на организацията като М. Патчев, Марко Ларински, Д. Абдураманов, Велю Марков и др. Политическата обстановка се изостря особено много след Горноджумайското въстание 1902 г. организирано и ръководено от Върховния македоно-одрински комитет. За успокояване на населението и за предотвратяване на революционното му надигане Русия и Австроунгария постигат споразумение за реформи, които обаче не дават резултат. Назначеният за главен инспектор на Македония Хилми паша насочва усилията си главно за унищожаване на Вътрешната организация. Терорът на турските власти достига до нечувани размери. Създава се и заплаха за големи провали и на революционнот дело. Заедно с това недоволството на поробеното население расте и готовността му да се вдигне на въстание придобива спонтанен характер. На 24 декември 1902 г. Централният комитет изпраща окръжно до комитетите в Македония и Одринско и до задграничното представителство на ВМОРО в София за свикване на конгрес, на който да се реши въпросът за въстание. На Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., се взема решение за вдигане на ”повсеместно и стратегическо” въстание в тези две области през пролетта на същата година. Във връзка с окръжното, на съвещания между ръководството на ВМОРО и задграничните представители възникват разногласия по въпроса за навременността на въстанието Задграничното представителство подкрепя решението за въстание. Г. Делчев, Я. Сандански и Г. Петров смятат, че съотношението на силите не е в полза на революционния бунт и че международната обстановка е неблагоприятна за въстание. Поради тази причина са свикани окръжни конгреси, които привеждат в наличност оръжието и бойните сили. Избират се и ръководните органи. Въстанието се отлага за през лятото. Г.Делчев се отправя за планината Алиботуш (Славянка) за конгреса на Серския революционен окръг, но при с. Баница Сярско е обграден от турския аскер, заедно с четата си и пада убит на 21 април 1903 г. Това налага отлагане на конгреса в Серския революционен окръг за м. септември. Конгресът на Битолския революционен окръг заседава в Смилево от 19 до 24 април 1903 г. и избира Главен щаб в състав; Д. Груев, Д. Сарафов и Ан. Лозанчев и горски началства за отделните райони. На Главния щаб се възлага да уточни точната дата на въстанието. Изготвен е въстанически устав. В същото време в периода 15-18 април 1903 г. групата на „гемиджиите„ извършва Солунските атентати, надявайки се да привлече вниманието на западните държави върху положението в Македония и Одринско. Репресиите се засилват. Четите се активизират и влизат в открити сражения с наказателните отряди, които опожаряват селата и изтребват мирното население. На 1–ви юли членовете на Генералния щаб Д. Груев и Б. Сарафов вземат решение въстанието да започне на Илинден. Съгласно решенията на Смилевския конгрес, населението на Битолския революционен окръг, въстава в края на юли. На отделни места наред с българите въстават и власите. Централният комитет на организацията на Задграничното представителство отправя декларация до правителствата на Великите сили за причините и целите на въстанието като подчертава отново искането за автономия. Българското правителство подава нота до Великите сили за положението в Македония и Одринско и за насилията извършени от турските власти над българското население в тях през последните няколко месеца. Пламъците на въстанието обхващат Битолско, Охридско, Кичевско, Леринско, Котурско, и отчасти Прилепско. Водейки активни настъпателни действия, въстаниците нападат и унищожават неприятелските войскови части и при кръвополитни сражения овладяват Крушево, Смилево, Невеска и Клисура. В Крушево под ръководството на Никола Карев е установена революционна власт. Създадена е Крушовската република. Макар че във въстанието вземат участие българи и власи, в новосъздадената власт са представени народностните и религиозни групи в града; българи, екзархисти, власи и гъркомани. Тук на дело се осъществяват революционните принципи на ВМОРО. В Солунският, Струмският и Скопският революционни окръзи партизанската дейност се активизира. Въстаническите действия се равиват съобразно събитията в Битолския революционен окръг. Въоръженста борба пламва и в Одринско. Според общото решение, от 28 юни до 30 юни в местността „Петрова нива” при с. Стоилово, Малкотърновско е свикан конгрес на Одринския революционен окръг, който взема мерки за засилване на непосредствената подготовка за въоръжена борба. Окръгът е разделен на 5 въстанически района. Определено е боево тяло, в което влизат М. Герджиков и Ст. Икономов. Взето е решение въстанието да избухне на 5-ти срещу 6-ти август. На празника Преображение- 6-ти август, четите в Странджанския район нападат турските части в Малкотърновско и Лозенградско и установяват контрол над селата. Въстаниците се вдигат на въоръжена борба с голямо въодушевление. Четата на М. Герджиков овобождава Василико (Царево), а четите на Ц. Куртев и П. Ангелов овладяват Ахтопол и околните села. Върховното боево тяло отправя възвание към местното гръцко население, с което го кани да подкрепи освободителното дело. Революционнодемократичната власт в района просъществува повече 26 дни. Въстаниците наричат своята освободена земя ”Странджанска комуна”. В Родопите също се засилва партизанската дейност. Тук е сформирана голямата чета на Пейо Шишманов, която задържа значителни неприятелски сил В началото на сепември 1903 г. в местността ”Беклемето” в Пирин се свиква конгресът на Сереския революционен окръг. Взема се решение въстанието да започне на 14-ти септември (Кръстовден). Въоръжени сблъсквания с неприятеля избухват преди определената дата. В края на август в Пирин пристигат четите на Върхония комитет начело с ген. Ив. Цончев и полк. Ан. Янков, които действат съвместно с четите на Вътрешната организация. Ожесточени сражения се водят в Мелнишко, Демирхисарско, Неврокопско, Сярско, Драмско, Горноджумайско. Най-значителни са въстаническите действия в Разложко. В самия Разлог четниците и местните въстаници се сражават с нечувана храброст, проявяат жертвоготовност и героизъм, като дават и много жертви Разлог е напълно опожарен. На 18 септември четниците нападат и превземат с. Белица. В Солунският, Скопският, Струмишкият революционен окръг партизанската дейност също се акивизира. Извършени са атентати. Османското правителство предприема бързи и сурови мерки за потушаване на въстанието. Към въстаналите райони са съсредоточени около 200000 редовни войници, подпомагани от многобройни базибозушки части. Особено ожесточени са сраженията в Битолския революционен окръг-централното огнище на въстанието. Разгромена е „Крушовската република”. Населението е подложено на зверско клане и унищожение, а селищата са опожарени. Българскто правителство отправя вербална нота, в която се настоява да се вземат мерки против изтреблението на българското население в Македония и Одринско. Турските войски осъществяват планомерно настъпление и срещу въстаниците в района на Странджа, където е съсредоточена 40000 армия и е извършен морски десант в гърба на четническите отряди; опустошени са населени места и е избито мирното население. Сред многобройите скъпи жертви е прославеният войвода Георги Кондолов Въоръжените сблъсквания на цялата територия на Македония и Одринско продължават повече от три месеца. Съгласно източници, през това време стават 239 сражения, в които участват 26400 въстаници, срещу около 350000 редовна турска войска и башибозуци. Най-голям е броят на сраженията в Битолския революционен окръг-150, в Одринския-36 и в остналите 4 окръга-38. Избити, изклани и изгорени живи са около 5000 души, а около 15000 са хвърлени в затворите. Десетки хиляди са принудени да напуснат родните си места. Принудени са да избягат в България.. Опожарени са 201 села. Без домове остават 7083 души. Османлиите повтарят своите жестоки действия, така характерни за предходното - Априлско въстание през 1876 г.
Бежански потоци след въстанието на път за княжество България
Въстанието завършва с неуспех. То се оказва недостатъчно подготвено, а вътрешната и международна обстановка - нелагоприятна България, гледана недоброжелателно и от Великите сили и от съседните балкански държави не е в състояние да се намеси решително – т.е чрез война и чрез общо обединени усилия да се достигне до национално освобождение на угнетеното население. Въпреки че не постига поставените си цели, въстанието изигграба важна роля за по нататъшната борба в Македния и Одринска Тракия. Заветите на борците от 1903 г. са трайно съхранени в паметта на поколенията и стават източник на вдъхновение в продължилите по-късно борби, ообено по време на Балканската война. В Илинденско Преображенското въстание има нещо храктерно, нещо типично българско, може би изстрадано по време на 500 години мъки и теглила. С право може да се каже, че то е продължение на славното Априлско въстание през 1876 г. Характерът за тези две въстания е толкова еднакъв, че те не могат да се различат освен във времето. В цялостната организация започнала от времето на Раковски, Каравелов, Левски и Ботев прозира нравственто величие на българина. Основните идеи произлизат от Българския революционен централен комитет. И при Априлското и при Илинденско Преображенското въстание, ясно е подчертано, че българите се борят не срещу турския народ, а против турските бейове и паши. И в двата случая въстаниците са издигали възвания към турския народ, обяснявайки целите на своята борба. Съгласно източници, имало е турци, които са симпатизирали и дори подпомагали въстаниците. Всичко това е израз на интернационализма на въстаниците и техните водачи. В този смисъл тези въстания са не само български. Те имат принципно общочовешко значение. И това определя голямото им величие и голямата връзка между тях. Българите са се борили против феодалния строй, който е потискал всички; българи, власи (аромъни), гърци, дори и турци. По този начин се изразява и духът на тези две въстания И двете въстания са събития с огромно значение в историята на българския народ, защото показват че робът българин е в състояние да се жертва за своята политическа свобода. Това са въстания на борци, търсещи своите истини, своето право на свободен живот и съществуване. Въстаниците показаха на целия свят, че българинът може да се жертва и е готов да мре за своето Отечество
Паметник на Гоце Делчев Илинденско Преображенското въстание намира широк отзвук сред световната прогресивна общественост. Особено активно отекват тези събития в България. Всички слоеве на българския народ са дълбоко развълнувани и се отнасят с голямо съчувствие към жертвите на султанската власт и деспотизъм. Въстанието разкрива слабостите на Османската империя и недъзите на обществено икономическия живот. То дава тласък за развитие на младотурското движение и за раздвижване на другите опозиционни сили. Това въстание представлява подготовка за решителната битка на народите от Балканския полуостров срещу вековния поробител - Османската Империя по време на Балканската война през 1912-13 г., чията 100 годишнина се отбеляза през миналата и настоящата година. Забележка. Материалът е обработен и подготвени като са използувани различни източнци и проучвания на книжен носител. Подготвил д-р. Богомил Великов Колев
Карта на въстаническите области в Македония
и Южна-Одринска Тракия Голямото патриотично въодушевление, след края на руско-турската война и надеждата за национално самоопределяне и обединение в самостоятелна държава на българите от всички краища на Балканския полуостров много скоро е заменено с много скръб и разочарования. Това става, през лятото на 1878 г. когсто се научават решенията на антибългарския Берлински конгрес, на който Санстефанска България е разделена на три части; автономно княжество България на север от Стара планина със Софийски санджак, Южна България, където населението взема масово участие в Априлското въстание с много жертви, която е откъсната от Българското княжество и се превръща в оперативна автономна област под наименованието Източна Румелия.. Македония и Одринска Тракия, след Освобождението на България през 1878 г. също остават в пределите на Османската империя. Наистина по силата на чл. 23 и чл. 62 на Берлинския договор се предвижда да се въведат реформи във вилаетите на Европейска Турция, като областите с нетурско население да получат политическа и административна автономия. Високата порта обаче не прилага реформите, а полага всички усилия да смаже национално освободителните движение в двете области. Тук българското население продължава да страда от национален, социално-икономически и религиозен гнет. Не са премахнати причините породили българското национално движение. Същевременно си остават и задачите за отхвърляне на чуждото потисничество. Характерното явление за Македония и Одринска Тракия по това време е масовата емиграция от тези области в княжество България, където възникват различни групи и организации. Към края на 19-ти век ВМОРО възприема основните принципи, идеите тактиката и стратегията на Българския революционен централен комитет и го приспособява към новите условия на борба. Върху развитието й оказват влияние и схващанията на социалдемокрацията и радикално настроените среди в България. Основното начално искане е да се предостави на Македония и Одринска Тракия политическа и административна автономия, т.е да се приложат предвидените в Берлинския договор реформи. Автономията се свързва с очакването, че Македония и Одринско ще се присъединят към България или ще послужат като обединително звено за създаване на федерация на Балканските народи. Стремежът на организациите е на базата на братското сътрудничество на народите да може да се противостои на национализма на управляващите върхушки в балканските страни, да се преодолее и съпротивата на Великите сили. Вътрешната организация включва не само Македония, но и Одринска Тракия и се опира преди всичко на българското население в тези области. Съгласно източници, комитетите са използвали български книжовен език, на който са писани и издавани революционните документи и книжнина - програми, вестници и брошури. Ръководителите на освободителните движения, начело с Гоце Делчев и Дамян Груев в мнозинството си са преподаватели в български училища и са чисти и предани родолюбци. В четите влизат, израстват и се възпитават плеада предани дейци на революционното дело, беззаветно отдали живота си за свободата на Македония и Одринска Тракия. Като войводи и инструктори участват много военнослужащи - офицери и подофицери от Българската армия, а в освободителната борба участват доброволци от всички краища на България. Провалите в организацията, в края на 19-ти и началото на 20 век, нанасят тежки удари на революционното дело. Репресиите на турските власти засягат и централното ръководство на ВМОРО. Зачестяват сблъсъците между организационните чети и войскови поделения. През 1902 г. в сражения загиват прославени дейци на организацията като М. Патчев, Марко Ларински, Д. Абдураманов, Велю Марков и др. Политическата обстановка се изостря особено много след Горноджумайското въстание 1902 г. организирано и ръководено от Върховния македоно-одрински комитет. За успокояване на населението и за предотвратяване на революционното му надигане Русия и Австроунгария постигат споразумение за реформи, които обаче не дават резултат. Назначеният за главен инспектор на Македония Хилми паша насочва усилията си главно за унищожаване на Вътрешната организация. Терорът на турските власти достига до нечувани размери. Създава се и заплаха за големи провали и на революционнот дело. Заедно с това недоволството на поробеното население расте и готовността му да се вдигне на въстание придобива спонтанен характер. На 24 декември 1902 г. Централният комитет изпраща окръжно до комитетите в Македония и Одринско и до задграничното представителство на ВМОРО в София за свикване на конгрес, на който да се реши въпросът за въстание. На Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., се взема решение за вдигане на ”повсеместно и стратегическо” въстание в тези две области през пролетта на същата година. Във връзка с окръжното, на съвещания между ръководството на ВМОРО и задграничните представители възникват разногласия по въпроса за навременността на въстанието Задграничното представителство подкрепя решението за въстание. Г. Делчев, Я. Сандански и Г. Петров смятат, че съотношението на силите не е в полза на революционния бунт и че международната обстановка е неблагоприятна за въстание. Поради тази причина са свикани окръжни конгреси, които привеждат в наличност оръжието и бойните сили. Избират се и ръководните органи. Въстанието се отлага за през лятото. Г.Делчев се отправя за планината Алиботуш (Славянка) за конгреса на Серския революционен окръг, но при с. Баница Сярско е обграден от турския аскер, заедно с четата си и пада убит на 21 април 1903 г. Това налага отлагане на конгреса в Серския революционен окръг за м. септември. Конгресът на Битолския революционен окръг заседава в Смилево от 19 до 24 април 1903 г. и избира Главен щаб в състав; Д. Груев, Д. Сарафов и Ан. Лозанчев и горски началства за отделните райони. На Главния щаб се възлага да уточни точната дата на въстанието. Изготвен е въстанически устав. В същото време в периода 15-18 април 1903 г. групата на „гемиджиите„ извършва Солунските атентати, надявайки се да привлече вниманието на западните държави върху положението в Македония и Одринско. Репресиите се засилват. Четите се активизират и влизат в открити сражения с наказателните отряди, които опожаряват селата и изтребват мирното население. На 1–ви юли членовете на Генералния щаб Д. Груев и Б. Сарафов вземат решение въстанието да започне на Илинден. Съгласно решенията на Смилевския конгрес, населението на Битолския революционен окръг, въстава в края на юли. На отделни места наред с българите въстават и власите. Централният комитет на организацията на Задграничното представителство отправя декларация до правителствата на Великите сили за причините и целите на въстанието като подчертава отново искането за автономия. Българското правителство подава нота до Великите сили за положението в Македония и Одринско и за насилията извършени от турските власти над българското население в тях през последните няколко месеца. Пламъците на въстанието обхващат Битолско, Охридско, Кичевско, Леринско, Котурско, и отчасти Прилепско. Водейки активни настъпателни действия, въстаниците нападат и унищожават неприятелските войскови части и при кръвополитни сражения овладяват Крушево, Смилево, Невеска и Клисура. В Крушево под ръководството на Никола Карев е установена революционна власт. Създадена е Крушовската република. Макар че във въстанието вземат участие българи и власи, в новосъздадената власт са представени народностните и религиозни групи в града; българи, екзархисти, власи и гъркомани. Тук на дело се осъществяват революционните принципи на ВМОРО. В Солунският, Струмският и Скопският революционни окръзи партизанската дейност се активизира. Въстаническите действия се равиват съобразно събитията в Битолския революционен окръг. Въоръженста борба пламва и в Одринско. Според общото решение, от 28 юни до 30 юни в местността „Петрова нива” при с. Стоилово, Малкотърновско е свикан конгрес на Одринския революционен окръг, който взема мерки за засилване на непосредствената подготовка за въоръжена борба. Окръгът е разделен на 5 въстанически района. Определено е боево тяло, в което влизат М. Герджиков и Ст. Икономов. Взето е решение въстанието да избухне на 5-ти срещу 6-ти август. На празника Преображение- 6-ти август, четите в Странджанския район нападат турските части в Малкотърновско и Лозенградско и установяват контрол над селата. Въстаниците се вдигат на въоръжена борба с голямо въодушевление. Четата на М. Герджиков овобождава Василико (Царево), а четите на Ц. Куртев и П. Ангелов овладяват Ахтопол и околните села. Върховното боево тяло отправя възвание към местното гръцко население, с което го кани да подкрепи освободителното дело. Революционнодемократичната власт в района просъществува повече 26 дни. Въстаниците наричат своята освободена земя ”Странджанска комуна”. В Родопите също се засилва партизанската дейност. Тук е сформирана голямата чета на Пейо Шишманов, която задържа значителни неприятелски сил В началото на сепември 1903 г. в местността ”Беклемето” в Пирин се свиква конгресът на Сереския революционен окръг. Взема се решение въстанието да започне на 14-ти септември (Кръстовден). Въоръжени сблъсквания с неприятеля избухват преди определената дата. В края на август в Пирин пристигат четите на Върхония комитет начело с ген. Ив. Цончев и полк. Ан. Янков, които действат съвместно с четите на Вътрешната организация. Ожесточени сражения се водят в Мелнишко, Демирхисарско, Неврокопско, Сярско, Драмско, Горноджумайско. Най-значителни са въстаническите действия в Разложко. В самия Разлог четниците и местните въстаници се сражават с нечувана храброст, проявяат жертвоготовност и героизъм, като дават и много жертви Разлог е напълно опожарен. На 18 септември четниците нападат и превземат с. Белица. В Солунският, Скопският, Струмишкият революционен окръг партизанската дейност също се акивизира. Извършени са атентати. Османското правителство предприема бързи и сурови мерки за потушаване на въстанието. Към въстаналите райони са съсредоточени около 200000 редовни войници, подпомагани от многобройни базибозушки части. Особено ожесточени са сраженията в Битолския революционен окръг-централното огнище на въстанието. Разгромена е „Крушовската република”. Населението е подложено на зверско клане и унищожение, а селищата са опожарени. Българскто правителство отправя вербална нота, в която се настоява да се вземат мерки против изтреблението на българското население в Македония и Одринско. Турските войски осъществяват планомерно настъпление и срещу въстаниците в района на Странджа, където е съсредоточена 40000 армия и е извършен морски десант в гърба на четническите отряди; опустошени са населени места и е избито мирното население. Сред многобройите скъпи жертви е прославеният войвода Георги Кондолов Въоръжените сблъсквания на цялата територия на Македония и Одринско продължават повече от три месеца. Съгласно източници, през това време стават 239 сражения, в които участват 26400 въстаници, срещу около 350000 редовна турска войска и башибозуци. Най-голям е броят на сраженията в Битолския революционен окръг-150, в Одринския-36 и в остналите 4 окръга-38. Избити, изклани и изгорени живи са около 5000 души, а около 15000 са хвърлени в затворите. Десетки хиляди са принудени да напуснат родните си места. Принудени са да избягат в България.. Опожарени са 201 села. Без домове остават 7083 души. Османлиите повтарят своите жестоки действия, така характерни за предходното - Априлско въстание през 1876 г.
Бежански потоци след въстанието на път за княжество България
Въстанието завършва с неуспех. То се оказва недостатъчно подготвено, а вътрешната и международна обстановка - нелагоприятна България, гледана недоброжелателно и от Великите сили и от съседните балкански държави не е в състояние да се намеси решително – т.е чрез война и чрез общо обединени усилия да се достигне до национално освобождение на угнетеното население. Въпреки че не постига поставените си цели, въстанието изигграба важна роля за по нататъшната борба в Македния и Одринска Тракия. Заветите на борците от 1903 г. са трайно съхранени в паметта на поколенията и стават източник на вдъхновение в продължилите по-късно борби, ообено по време на Балканската война. В Илинденско Преображенското въстание има нещо храктерно, нещо типично българско, може би изстрадано по време на 500 години мъки и теглила. С право може да се каже, че то е продължение на славното Априлско въстание през 1876 г. Характерът за тези две въстания е толкова еднакъв, че те не могат да се различат освен във времето. В цялостната организация започнала от времето на Раковски, Каравелов, Левски и Ботев прозира нравственто величие на българина. Основните идеи произлизат от Българския революционен централен комитет. И при Априлското и при Илинденско Преображенското въстание, ясно е подчертано, че българите се борят не срещу турския народ, а против турските бейове и паши. И в двата случая въстаниците са издигали възвания към турския народ, обяснявайки целите на своята борба. Съгласно източници, имало е турци, които са симпатизирали и дори подпомагали въстаниците. Всичко това е израз на интернационализма на въстаниците и техните водачи. В този смисъл тези въстания са не само български. Те имат принципно общочовешко значение. И това определя голямото им величие и голямата връзка между тях. Българите са се борили против феодалния строй, който е потискал всички; българи, власи (аромъни), гърци, дори и турци. По този начин се изразява и духът на тези две въстания И двете въстания са събития с огромно значение в историята на българския народ, защото показват че робът българин е в състояние да се жертва за своята политическа свобода. Това са въстания на борци, търсещи своите истини, своето право на свободен живот и съществуване. Въстаниците показаха на целия свят, че българинът може да се жертва и е готов да мре за своето Отечество
Паметник на Гоце Делчев Илинденско Преображенското въстание намира широк отзвук сред световната прогресивна общественост. Особено активно отекват тези събития в България. Всички слоеве на българския народ са дълбоко развълнувани и се отнасят с голямо съчувствие към жертвите на султанската власт и деспотизъм. Въстанието разкрива слабостите на Османската империя и недъзите на обществено икономическия живот. То дава тласък за развитие на младотурското движение и за раздвижване на другите опозиционни сили. Това въстание представлява подготовка за решителната битка на народите от Балканския полуостров срещу вековния поробител - Османската Империя по време на Балканската война през 1912-13 г., чията 100 годишнина се отбеляза през миналата и настоящата година. Забележка. Материалът е обработен и подготвени като са използувани различни източнци и проучвания на книжен носител. Подготвил д-р. Богомил Великов Колев
Вълнообразно
„Културата на един народ не е въпрос на ...
Да си спомним за д-р Кръстьо Кръстев -...
Рожби на идиотизма
Да си спомним за д-р Кръстьо Кръстев -...
Рожби на идиотизма
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
