ИЛИНДЕН (св. Пророк Илия)             Денят на Пророк Илия се отбелязва на 20 юли, по стар стил на 2 август. Съгласно източници, в Стария завет Пророк Илия е показан като аскет-скитник, потомък на не безизвестния Ааронов свещеннически род,Роден е в Тезвия, Галатия, поради това в Библията се нарича „Тезвитянин”. Съгласно синодални източници, има запазено предание, че бащата на Илия имал следното предание за сина си. Той видял, че благообразни мъже беседват с детето, повиват с огън и го кърмят с огнен пламък. Разтревожен бащата разказал това видение на свещенниците. Един от тях казал; „Не бой се от видението! На детето ще почива Божията благодат, словото му ще бъде като огън, силно и действено; животът му угоден Богу и ще съди той Израйля с меч и огън. Името Илия означава крепост Господня. 
                       Св. пророк Илия живял в IX преди. Христа, по времето на израелския цар Ахав и бил непоколебим последовател и привърженик на Иехова. Съгласно синодалните източници, забравяйки безбройните благодеяния на Господа, израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостоен бил Ахав и жена му Йезавел. Цар Ахав и царица Йезавел били ревностни и яростни защитници на езическото идолопоклонничество.Те поставили в Самария идола на езическото божество Ваал, приканяли народа да му се покланя и преследвали служителите на истинския Бог. Илия отишел при тях и предупредил израелския цар, и му казал” Заради греховете ти от днес няма да има дъжд, ни роса , докато аз не помоля Господа на това” Това разгневило Иехова със своята почит към бог Ваал, и че техните грехове ще бъдат наказани от Господ с невиждана и страшна пагубна суша. Ахав и жена му искали да убият Илия, но неговото предупреждение, т.е пророчеството се сбъднало. Настанала дълга суша в продължение ма три години и половина. Много реки и потоци пресъхнали. Пророк Илия бил подложен на гонения. Гонен, пророкът предложил на Ахав да принесат жертва на планината Кармил и на когото жертвата се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. Царят се съгласил. Заклали жертви-две телета. Лъжепророците,жреците взели теле, сложили го на жертвеника и почнали да молят Ваала да прати огън на жертвеника. От сутрин до пладне викали; „Ваале, чуй ни!”. Илия подигравателни им казал „Викайте по-високо”. Напразно били техните молитви, нищо не станало. А върху жертвата на пророк Илия паднал огън от небето и я изгорил. Народът видял това, исе поклонил до земята на Истинския Бог. Жреците били избити. Сушата три години и шест месеца продължила. Израилтяните страдали много тежко; всичко изсъхнало и нямало какво да ядат ни хотата, нито добитъка.Съгласно легендите и поверието, Бог се смилил над изстрадалия народ по време на сушата и пратил своя Пророк Илия да оповести края на страшното бедствие. Обилен благодатен дъжд напоил земята.Станало чудо, пред смаяните и изненадани очи на своя ученик Елисей, в залеза на живота си, близо до река Йордан, Пророк Илия бил понесен жив в небесата с огнена колесница и изчезнал. Според източници, точно този момент от живота на Пророка е отразяван творчески най-често в иконоиграфията. Св.Илия пророкувал 25 години край р. Йордан преди да бъде грабнат жив на огнена колесница и отнесен в небето. В една друга легенда се разказва за четиримата светци; Никола, Иван, Петър и Илия седнали да делят небето. Когато подялбата започнала, при светците дошла пресвета  Мария и съобщила, че в Елинската земя Павликянска не признават Бога, и в черква не влизат, причастие не взимат, син баща не зачита за родител, ни майка, нито братя и сестри. Свети Илия изпратил пресвета Мария да се върне на грешната Земя и казал, че и той ще отиде там, като свършат дялбата... На него пророка се паднали летните тъмни облаци, които да затъмняват небето; грамотевиците, трескавиците. Отишел свети Илия в Павликянската земя, събрал мъглите и облаците и заключил Черно море и повече от три години не позволил да капне нито капка дъжд. Земята се напукала, пропадали в нея ездачи с конете, впрегнати волове заедено с колата, хората нямали какво да ядат. И въпреки това пак не вярвали в Бога, не стъпвали в храм, не спазвали никакъв закон, не почитали родители и роднини. Старият светец се ядосал и им дал седемдесет и седем неволи.  Целият народ се разболял, всички се залежали по три години в постели. Страшни мъки, неописуеми болки понесли и чак тогава се досетили, че трябва да вярват и почитат Бога, родителите си, и всички хора, с които живеят. Тогава отишли при Свети Илия и видели в пъкъла мъртви души; едни горели до колене, други до кръста и очите им гледат, на трети горяли косите им на главата и пак очите им гледат. Попитали Свети Илия какви са тия хора, и той им отговорил, че тия не са почитали родителите си, кръстника си, не са дарявали на просяци, не са приемали пътници, не са хранили деца-сираци... Вероятно под въздействие на легендите разказващи за житието на свети Илия, навсякъде по земите български, той се почита като повелител на небето и небесните стихии. Той е господар на гръмотевиците и светкавиците, на небесната влага и дъждовете и от него зависи земната благодат. Според легендата, когато свети Илия препуска по небесния друм със своите четири коня с огнена колесница, той причинява грамотевици – мълнии и тътен. Според друг вариант, той търкалял бъчви в небесата и така се образуват гръмотевиците. Общо разпространена е представата, че светецът има сестра - Огнена Марина, Опална Мария, (чиито празник се чества на 17 юли по време на горещниците), Св. Богородица или Св.Елена. Според поверието, тя никога не казва на брат си кога се пада неговият празник, тъй като ако той знаел това, щял да стори истински чудеса на Земята - щял да гърми, да святка, да пуска град и дъжд от радост. Поради това българите са нарекли светеца ”Гръмовник”, „Гръмоделец” и „Гръмоломник”. Интересно е поверието, че небесните стихии, които светецът причинява, се дължат на неговата вечна битка с крилати змейове, триглави лами и със самия дявол. Църковната служба включва славословия и молитви към пророка да предпази земята и реколтата от суша и глад, при суша да измолва напоителни дъждове, при дъждовни години с бури да направи така, че да запази берекета и хората.   Вярва се, че когато на Илинден прогърми, орехите ще бъдат шупливи, а лешниците празни, но виното ще бъде добро. Съгласно източници, на много места в страната, когато през лятото се зададе градоносен облак, някоя стара баба излиза гола из полята и нивята със запалена свещ от Бъдни вечер и няколко червени яйца от Великден, поставени в сито, тичала срещу облака, за да го върне и викала; „Върни се облаче, върни се и иди далече, дека е пуста гора, дека човек не оди”... Според традициите, всяка година на Илинден българите колят курбан в чест на небесния господар на грумотевиците. Коли се най-старият петел, наричан „баща”.или черна кокошка. Ритуалът се извършва на прага на къщата и се наблюдава; ако при скачането на закланата птица тялото й влезе вътре, всичко ще бъде добре в този дом, ако изскочи навън – ще има загуба. Жените изпичат погачи - ‘боговица” и ”колач за Св.Илия”. Трапезата с петела и погачите се прекадява от най-възрастния в семейството. На този ден се яде и прясно изваден пчелен мед, но преди това медът се носи в църквата да се освети и след това се пази като лекарство. Домакините месят пита, намазват я с мед отгоре или пък сипват в чиния мед и раздават от питата, за да омилостиви светеца. Често на празника на светеца се организират общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно-бил, вол или овен. Курбанът се освещава от свещенник, трапезите се правят обикновено на някоя висока поляна извън селото или под вековни дъбови дървета. Курбанът се прави с цел да се умилостови светеца и да предпази землището с реколтата от градушка и наводнения. Силно се вярва, че ако светъцът остане недоволен и се разсърди на хората, той изсипва ледени зърна от ръкава на ризата си или спира небесната влага и дъждовете, като заключва за три години дъждовете в своята небесна пещера. Според традицията, на Илинден се забранява на хората да да се къпят в морето, реките, водоемите, тъй като Св. Илия обичал „да си взема курбан”. Съгласно източници, Илинден се празнува общо от българи и турци на свещено място за мюсюлманите, мохамедански манастир - наречен текето;nа Демир Баба, Силистренско, при изворите „Петте кръста”., текето в лесопарка на с. Николово Русенско Предполага се, че в далечни времена, край изворите на река Демир баба дере, е съществувало българско свещено място (оброк) свързано с култ към Бога на гърма и мълниите. На този ден в софийския квартал на София - Княжево е патронния празник на княжевсквата църква. В двора й се намира гробницата на турския големец Бали ефенди, когото турците смятат за свой посветен човек, българите също за свой, циганите-също. Хората идват на празника, купуват много свещи, палят ги на гробницата. След това събират цели родове и се отдават на веселие и народни хора. Този ден е патронен празник и на църквата „Св. Илия” в с. Ново село Русенско, построена още в епохата на Великото българско възраждане по време на борбите за самостоятелна българска църква, срещу гръцкото духовенство  със съдействието на русенския валия –известния Мидхад паша. Пророкът Св. Илия е възпят в много народни умотворения и песни. Този ден е патронен празник на кожухарите, абаджиите и терзиите. Според някои изследвания и митологията в образа на Свети Илия се виждат остатъци от някои езически култове към някогашните главни небесни богове- Перун за славяните, Зевс- за Траките и тангра – за прабългарите. На този ден празнуват именните си дни; Илия, Илина, Илинда, Илинден, Илинка, Илиян, Илияна, Илко, Илка, Илчо, Ильо.   Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани синодални източници и  източници на книжен носител от богатата съкровищница на българскoто народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, традиции и празници.                                                              Подготвил;. д-р Богомил Великов Колев


ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ИЛИЯ” В НОВО СЕЛО, РУСЕНСКО       Новоселчани са се погрижили от рано за построяването на собствена църква, още по времето на Османското владичество. Към това ги е подтикнал Мидхад паша при посещението си в Ново село през 1864 г. През същата година гр. Русе става вилаетско седалище с пръв валия известният реформатор Мидхад паша.Това време е характерно с масово заселване на нови селища във вилаета и с големи реформаторски преобразования, чиито идеолог е бил високообразованият за времето си Мидхад паша. Както е известно той е бил представител на младотурското движение към Високата порта. Основната дейност се свеждала до това, че в завоюваните територии подчинените поробени народи вече не можело да се управляват със старите методи. Необходими са били реформи в полза на потиснатите народи-. българите. В цялата турска страна се извършвало административно преустройство. (Под ръководството на Мидхад паша се прокарва първата ЖП линия в България Русе-Каспичан, създават се първата поща и редица още придобивки на града). Турците са гледали благосклонно на борбата на българите срещу гръцкото духовенство за самостоятелна църква   След като разказали на пашата за своето намерение, новоселчани потърсили начин да намерят необходимите средства за построяването на църква. Мидхад паша посъветвал селяните как да оформят селото и дал напътствия за вадене на камъни от околността за построяването на църквата.  Идеята възникнала още през 1865 г., след направата на църковната килия през същата година. Тази килия била постоянно седалище на чорбаджията. Тя се използвала и за църковни обреди от пътуващи свещенници и за училище. Стойчо Димитров Кафесчиев сънувал, че недалече от килията има вода. Затова през 1865 г. започнал прокопаването на кладенеца на църквата. Сънят на Стойко Кафесчиев не след дълго се превърнал в действителност. Тогава всички, които отивали с бакърите за вода трябвало да пускат пари за новия кладенец. Между хората се разнасят от уста на уста думите:”Тук е килията и вода има наблизо.. Нека даваме повече пари, че да си построим и църква.” Местното население започнало да нарича кладенеца “Стойковият”, на името на Стойко Кафесчиев. .Църквата е построена през 1868 г. с доброволни средства на жителите на селото. Най-голям дял в построяването й взели Руси и Стойко Кафесчиеви. Те били доста заможни за времето си. Руси Димитров Кафесчиев броил около 120000 гроша за построяването на църквата. По-късно той ходил на Божи гроб, заедно с двамата си внука Руси и Колю. Затова го наричали Хаджи Руси. За заслуги, като основен дарител той е погребан в църквата.  На “Божи гроб” е ходил и хаджи Стойко. В първите години обредите в църквите се извършвали от пътуващи свещенници. За укрепване на единството между новоселчани и сплотяването им около църквата най-много е допринесъл поп Мартин, който преди това е бил известно време учител. Той допринесъл много и за въвличането на голяма част новоселчани в революционното движение по онова време (Въстанието през 1875 г. на червеноводско-новоселската чета). Поп Мартин е бил най-големият радетел за просвещението на новоселчани, както и за извоюване на тяхната църковна и политическа независимост. Като мирско лице, учител и свещенник, той е с най-големи приноси и заслуги към селото, запазило най-много и добри спомени за този родолюбец. Затова един от църковните настоятели е записал в църковното трио: ”От книгите на г-на Петкова /поп Мартин/ от Търновското окръжие гр. Елена, който стоя даскал в Ново село и имаше селска заплата много народ се е учил. Аз църковният настоятел казвам: „Той е човек добър и приятелство знае и много несгоди претърпява за другите”. След поп Мартин с най-голям уважениесе е ползвал поп Димитър Разсуканов, който се отличавал със своята висока култура. Тъй като бил учител, преди да стане свещенник, то новоселчани се допитвали за всичко до него. Издаваните документи от него и сега се отличават със своя краснопис, достоверност и отчетност. Голяма роля за селото, както в църковния, така и в политическия живот е изиграл свещенник Тодор Василев Панджаров, който е родом от Ново село. Бил е основател на народняшката партия и основател на кредитната кооперация през 1902г. Поп Димитър Разсуканов и поп Тодор Панджаров са били след това на работа в митрополията на гр. Русе, където са се ползвали с извънредно голям авторитет. Навремето учителите са били задължени да пеят в църквата. Имало е създаден хор, държали са сказки и др. През 1870 г. чрез ферман се дават църковни права на българите борещи се за църковна независимост с гръцките фанариоти. Характерното за Ново село е ревизията на държавния служител върху кондиката през 1872 г. Между другото е отбелязано; ”От сега нататък (в графата месторождение и владение) да се пище само Ново село”. До тогава селото е носело името Смил Джейдет, после Ени къой, което означава Ново село, построено близо до мястото на напълно изгореното и унищожено от османлиите село Смил (към края на руско турската война 1806-1812 г). Високата кула-камбанария е построена отделно, съвсем близо до входа на църквата, през 1892 г. Звънът на звучните камбани се чува по всички краища на селото, дори и по-далече по нивите. Църквата „ Свети Илия” в с. Ново село, Русенско е връсник, свидетел и резултат на борбите на българския народ за самостоятелна българска църква.   Свещенници с принос към църкавата и село Ново село 1. Свещенник Мартин Мартинов от гр. Елена 2. Свещенник Димитър Разсуканов от гр. Елена 3. Свещенник Тодор Василев Панджаров от Ново село. 4. Свещенник Камен Петков от гр. Кула 5. Свещенник Янко Петров от гр. Кула 6. Свещенник Иван Рашков от гр. Хасково 7. Свещенник Димитър Механджиев от с. Сваленик, Русенско 8. Свещенник Недялко Маврудиев Недялков от Варна                                              Подготвил д-р Богомил Великов Колев-с.Ново село, Русенско  

"..че в Елинската земя Павликянска не признават Бога, и в черква не влизат, причастие не взимат.." с езичество се занимават.

Може ли да си кръстиш обредния хляб "колач на св.Илия" ?

А масонът Минтхад паша да ти строи църква "Св.Илия" ? Колко заблуден народ трябва да си ?