ОБИЧАИ, ОБРЕДИ И ПЕСНИ ЗА ЕНЬОВДЕН

            Големият летен празник Еньовден се празнува на 24 юни. Той се нарича още, Еньо Билобер, Иван Бильобер, Яневден, летен св. Иван; като религиозен празник-раждането на Иоан Кръстител. На този ден, съгласно православния календар, празнуват своя имен ден носещите имена: Еньо, Енчо, Йоан, Йоана, Яни, Яна, Янка, Янита, Янко, Янчо. Съгласно източници, 24 юни се празнува навсякъде, където живеят българи, където се тачи празникът на Св. Йоан Кръстител, билките, изгряващото Слънце, лековитата вода. Toва е празник на здравето и народната традиция. От руснаци и украинци той се нарича Иван Купола. Празникът се чества и от Келтските народи. Англичаните го отбелязват в едно от чудесата на света - Стоунхендж. С него са свързани обичаи за здраве, любов, плодородие и задомяване, обреди и ритуалин със символичен и магически характер. Посочва се, че  италианци и французи изпълняват обреда „пресачане на огън” . В Япония  според техните традиции този ден е празникът на цъфналата вишня - сакура, а хората изпълняват ритуалите ”пролетно изкачване на планините”, „ предсказване на оризовата реколта”.

            Денят на рождението на св. Йоан Кръстител се определя от църквата като необикновен ден, ден на Йоан преттеча, т.е като междуразделна граница на стария и новия завет. Съобщава се в източниците, че корените на празника са в дълбоката древност,  в езическите вярвания и обредност на хората, живели по българските земи. Този ден е свързан с астрономическото лятно слънцестоене, със слънчевия  кръговрат; край на астрономическата пролет и начало на астрономическото лято (/22/-24 юни). Слънцестоенето достига до най - високата си точка, денят е най-голям, а нощта – най-кратка. Според народните предания, този ден е свързан с далечното начало на зимата. Както казва народът: „Еньо си наметнал кожуха да иде за сняг”. Според поверието, на много места в страната, сутринта на Еньовден ден, Слънцето „играе”, ”трепка”, „завърта се”, „тръгва към зима”. Който успее да види това велико тайнство в този момент,  ще бъде здрав през цялата година. Вярва се, че Слънцето е стигнало края на своя път и от този ден трябва да започне да се връща към зимата. Поради това Еньов ден се нарича още Средилето. На този ден Слънцето грее най-дълго, почива си, окъпва се в „живата вода” (река, езеро, извор, аязмо - водата става лековита) и подмладено тръгва назад, връщайки се обратно. Когато то се отърси от водата, капките роса получават необикновена лечебна способност и магичеса сила. Тъй като според народните умотворения се представя този много важен момент в годината, Еньовден е свързан с много обреди и обичаи, имащи магически характер, със стар езически- предхристиянски произход;.измиване преди изгрев Слънце в течаща вода, тичане и търкаляне в росна трева. И днес се препоръчва сутрин рано (не само на този ден) да се ходи бос по росната трева. Извършват с обредите ”слънчова сватба”, плетене на големия венец, под които всички минават за здраве, плетене на венчета от лековити билки и цветя предимно от Еньовче, играят се самодивски танци и се пеят еньовденски песни за плодородие, любов, изработват се билкови талисмани за здраве, амулети против уроки и др. елексири. Иманярите пък вярват, че там където има заровено злато, през нощта срещу Еньовден започва да играе, излъчвайки особена характерна светлина. Съгласно източници, още в Синодиката на цар Борил от 1211 г., 24 ден; там се отправя „анатема към ония, които през юни месец, 24 ден на рождество на Йоан Кръстител вършат магии и ограбване на плодовете и правят през черна нощ всякакви скверни таинства и неща, подобни на езическа служба”..Еньовден е един от най-хубавите летни празници. Нощта срещу 24 юни е пълна с магически тайнства, здраве, късмет, благополучие, очаквания за плодородие, любов и щастие през годината, а традиционние обреди и ритуали са свързани с доброто и борбата срещу злото.

Според народните вярвания на този ден билките имат най-силна лечебна способност и затова са най-подходящи за бране сутрин рано, преди изгрев слънце. Известна е прочутата билка Еньовче, носеща и друго име на деня - Драгийка или Драгайка. Еньовден е обявен за професионален празник на българските народни лечители, билкари, фармацефти... .

            Свойствата на много растения да лекуват различни болести са били известни в дълбока древност – преди повече от 5000 години. Съгласно източници, през 1500-та година преди Христа, египтените вече използвали като лечебно средство; мента, чер пипер, касия, сънотворн мак, татул и др., които и днес се използват. Известният древногръцки философ и лечител Хипокарат (460-370 пр. Христа) е ползвал билки. За лечебни свойства на някои треви и растения съобщават и други древногръцки философи;  Ксенофонт (427-355 пр. Христа), Теофаст (37-285 пр. Хр.) и др.  През средните векове Авицена (980-1037 г.) в своята практика е използвал билки.

            България е богата на много билки. Траките са използвали - добре познатите ни днес; червен и жълт кантарион, змийско мляко, мента, бял равнец, мащерка, киселия трън, лайка. И днес в Родопите расте любимата билка на Орфей- цветето Силиврак. Траките особено много са ценели растението „Росен”, смятали го за цвете на богинята Артемида. Те вярвали, че то може да изважда забити в тялото на бойците стрели. Наричали го самодивска стрела. Тъй като самодивите обичaли да си правят венци от това красиво магическо цвете, то получило названието самодивска или русалска трева. Известен е целебният ритуал „спане на росен”, при който болните преспиват на определен места (поляни) и за да умилостивят самодивите до себе си на кърпа слагат вино, храна и др. В исторически източници се съобщава, че именно росенът в стария завет е бил т.н горящ храст „горящата малина”,  в която Бог Яхве се явил на Моисей, а през средновековието горящият и неизгарящ храст символизирал непорочността на божията майка - Дева Мария. Според днешната наука, тази магическа способност на росенът се дължи на отделящото се от листата на храста на лесно запалимото и горящо вещество, наречено етерично масло. То може да гори, без да навреди на храста. Славяните пък са познавали лечебните свойства на някои дървета и храсти.

Според българското законодателство у нас растат над 770 вида билки, много от тях  се използват за извличане и на ценни лекарства. Достатъчно е само да се споменат  лечебните свойства на блатното кокиче, от което се произвежда познатия в цял свят български препарат ‘Нивалин”. Днес научната фототерапия използва много билки от народната медицина и по този начин помага за лечението на редица болести. Лечението  чрез природни средства (билки) в домашна обстановка и придържането към природосъобразен начин на живот е значително по-щадящо и е за препоръчване и предпочитане пред приемането на различни лекарства. В специализираната литература (научни книги, справочници, енциклопедии и др), се посочва най-важното предимство на това лечение, а именно че то се опира на разумната идея за подържане на здравето като цялост, а не за борба единствено със симптомите на заболяването, както и на водещата роля на профилактиката на болестите пред лекуването им.

 Според народните поверия болестите са 77 и половина и за всичките има лековито растение. Посочва се, че най-трудно се намира това за половинката-„безименната болест”, като неговите места са познати най-вече на билкарите и знахарите. На Еньовден хората и най-вече болните се къпят за здраве, по лековитите извори, кладенци и чешми, тъй като Слънцето изгрявало окъпано и по този начин се къпели и болестите. Рано, преди изгрев Слънце, стари, възрастни жени, булки и моми излизат да берат билки за здраве, срещу болести за плодовитост на добитъка, срещу бездетство и др. и за магии - билки за „омразни и любовни”; за „разделяне, раздяла” да се залюбят или намразят моми и момци, за отделяне на мома от змей, за избавяне от зли духове и т.н. Разпространен е и обичаят за грабене на плода, млякото или маслото от бродещи (бродници), магьосници, вещици. Това се върши и по нивите, от така наречените житомамници-жени, които през нощта голи отиват в чуждата нива и символично обират житото, откъсват най-едрите житни класове и ги занасят на своето гумно. Някъде житомамниците носят на гръб подница и лъжица, другаде възсядат кросно от стан в чуждата нива; „Ела жито при мене”.

            Много разпространен обичай е надяването на пръстените. Срещу този празник момите пускат в медник с ”мълчана вода” китка с пръстен и на сутринта едно момиче, накичено като булка, наричано ”Еньова булка” с превързани очи, вади китките, а момите пеят припевки, подобни на гатанки. Някъде подобни гадания се извършват на Нова година или Гергьовден.

            Българският народ е носител на богата духовност и традиции свързани с песни и обреди. От песните за магьосници една известна народна творба показва, как чрез билки стадо може да се спаси от магьосници:

                                    „ Мама Стояну думаше:

                                    -Я хайде, синко, да идем……

                                    …стадо да си издоим.

                                    Стоян на мама думаше:

                                    -Знаеш ли, мамо, знаеш ли,

                                    стадото ми е недобре:

                                    млякото, мамо, свършиха

                                    от пустите магьосници.

                                    Утре е мамо Еньовден,

                                    утре се билки събират

                                    Ти рано рани сабахлян;.....

                                    …че иди, мамо, в ливади,

                                    в ливади билки да береш

                                    …………………………….

                                    в петък срещу събота           

                                    билките, мамо, ще свариш

                                    в събота ще ги накърмим....

                                    …стадото ми да оздравей,....

                                    …да ми мляко придади;.....

                                    ….магии да ми отдели

                                    Разковник - стадо да пази”

Песните за Еньoвден са свързани обикновено с темата за бране на билки, за болести, за змейове и самодиви. Народните вярвания за болести, за които не е можело да се намери обяснение са били свързани с различни зли сили и митологични същества.  Русалките и самодивите предизвиквали „самодивски болести”. Вярвало се е, че Еньовчето например имало магическата способност да прогонва змейове, змеици, русалки и самодиви. Според вярванията самодивите и русалките обичат музиката и танците и затова залюбвали музиканти; гайдари, кавалджии, танцьори и ги отвличали. Змейовете пък вземали за булки най - красивите моми..

 Домна тръгва сутрин рано да бере билки за рожба;

                                    Гора стигнала,

                                    билки набрала

                                    и чула Домна

                                    клепало клепе,

                                    клепало клепе

                                    рано в неделя

Клепалото оповестявало, че златокрила змеица годява щерка си, жени сина си. В друг вариант Домна царица пита Слънцето (в народният култ Слънцето е обожествявано):

                                    Ой, Слънце, Слънце ясно, високо!

                                    Като ми грееш ясно, високо,

ясно високо, та нашироко,

дали не знаеш биле за рожба,

биле за рожба, за клето сърце?

Макар че се отразяват отношения със свръхестествени сили, песента разкрива скръбта на бездетната жена и любовта на майката към дългоочакваната рожба. Според вярванията има магьоснически билки свързани със здравето, задомяването, омъжването на момите, плодовитостта на младите жени. Вярвало се е, че Еньо помага на бездетните Кръстител. Много песни възпяват девойки, които са тръгнали да берат биле. „Руса мома росен брала”, тръгнала сред росена и пътя загубила. През деня момите изпълняват обреда „Еньова Буля”, който в Асеновградско се нарича „Клиница”. Много интересна е прекрасната песен от Чирпанския край; „Добра седянка”. Девойка организирала седянка. На мястото, където ще бъде седянката, девойката  завъртяла ново вретено:

                        Като си Добра въртеше,

въртеше и говореше:

„Както се върти вретено,

тъй да се въртят момците,

момците, още момите”

Пристигат момите и момците. Добра ги нарежда мома до момък, а до себе си палавата и духовита девойка поставя двама вакли овчари. От песента блика силно въздействаща омайваща жизнерадост и закачливост от разговора между девойката и овчарите. Тук магията произтича от обреда. Тази песен е изпълнявана по седенките. С много хумор са изпълнени Еньовденските живи игриви и поетични припевки на пръстените, изградени като загадки, разкриващи различни страни от народния бит и мироглед; Ето някои:

Клепало клепе, Еньо ле,

рано в неделя, срещу понделник,

да се събират малките моми,

малките моми и големите

да слушат, Еньо да гледат

(женитба)

Запретни Еньо, бели ръкави,

та бръкни, Еньо, в сребърен бакрач,

извади, Еньо, еньовска китка

(здраве)

Шита риза, недошита,

на вратника прикачена

Пъстра птичка под трънака

дъжд я вали, тя не бяга.

(овчар)

Подобни припевки, като гатанки има и от по-ново време в нашата съвременност:

Сред полето бивол реве

(тракторист)

Припевките имат ясно изразен национално битов характер. Припяването с гадания за бъдещето е познато като обичай и сред другите балкански и славянски народи.

Днес част от обредите и ритуалите са загубили първоначалния си тайнствен и загадъчен вид и изпълнения от миналото и са приели характера на забава и развлечение. Много читалища, предимно в селата, полагат усилия да се възстановят традициите и  тайнствата на този хубав и тачен летен християнски празник

Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани различни исторически и други източници от богатата съкровищница на българскoто народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, традиции и празници..

                                                           Подготвил. д-р  Богомил Великов Колев

 П Р И Л О Ж Е Н И Е
(Някои български билки)

    Шипка                                             Шибой                   (Дива Лобода, Див спанак)

            Чесън                                Черна ряпа                       Черна боовинка

       Черен бъз                                    Черен Оман                   Червено подъбиче

       Чемерика                             Чемшир                            Мащерка

Мента                            Жълт кантарион                              Червен кантарион

         Еньовче                                                  Бял равнец

Момински ритуал ”пеене на пръстен ” Търкаляне в росата. Ритуал за успех. Любов и здраве