90 ГОДИНИ ОТ ДЕВЕТОЮНСКИЯ ПРЕВРАТ И УБИЙСТВОТО НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ             Съгласно източниците, активната и неспокойна обществена дейност в първата четвърт на миналия век на земеделския вожд Александър Стамболийски се характеризира с вярна служба на народ и отечество. Своя стремеж към свобода, щастие и просперитет той заплаща със жестоко убийство при драматични условия през 1923 г. Александър Стамболийски е роден на 31 март 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко в семейство на трудови селяни. Първоначалното си образование завършва в родното си село, прогимназиалното в Ихтиман, което завършва през 1895 г. След това учи в Земеделското училище в Садово. През 1898 г. е ученик в лозаро-винарското училище в град Плевен. Съобщава се в източниците, че още като ученик той се откроява сред своите съученици със съчуствие и отклик към тегобите на своя народ, особено на селяните. Разказите за Априлското въстание, в което участва и родното му село го тласкат към обществена ангажираност и в служба на бедните и потиснатите. Не след дълго като ученик в Плевенското винарско училище съдбата го среща с учителя Янко Забунов, с когото споделя своето желание за оказване на помощ на селяните в тяхната борба срещу ограбването, експлоатацията и потисничеството на богатите, на буржоазията. След като завършва земеделското си образованието учителства в село Ветрен, Пазарджишко, сътрудничи на Я. Забунов с дописки на тема „Глас на земеделската среда” във вестник „Земеделска защита”, излизащ в Плевен, от септември 1899 г. През октомври във вестника е публикувано „Възвание” на комитета в Бяла черква за свикване на учредителен конгрес на Земеделския съюз. Тогава Ал. Стамболийски веднага се заема с основаването на земеделска деружба в с. Ветрен. Взема участие в учредителния конгрес през декември 1899 г. като делегат и оказва помощ на Я. Забунов и Ц. Церковски при организацията и провеждането му. По време на учителстването си във Ветрен, той се се жени за учителката Милена, по настяването и издръжката на която през 1900 г. заминава за Германия, където следва агрономия., но през 1902 г. е принуден да се върне в родината, поради заболяване.             През октомври 1902 г., Стамболийски се премества в Стара Загора, където работи като помощник редактор на вестник „Земеделско знаме”, орган на Земеделския съюз, излизащ  в Плевен. Макар че доходите са твърде оскъдни и жена му и детето му са принудени да живеят в големи лишения, той вече е завладян от идеите на Земеделския съюз и не може да се откаже от него. На молбите на жена си да се върне на село и да стане отново учител той пише; „Разбери, че аз съм се срастнал с това дело”. На страниците на вестника, той вече е започнал открита борба срещу виновниците за незавидното положение на бедтсващото население и предимно срещу Фердинанд. По повод изгонването на министъра на правосъдието Ал. Радев от монарха, Стамболийски отправя остра критика срещу Фердинанд на страниците на вестник „Земеделско знаме” с предупреждението за злоупотребите; „българският народ забавя, но не забравя” . Пак на страниците на вестника той приветства революцията на руските работници и селяни през 1905-1907 г., борбата на румънските селяни срещу чокоите и на турския народ срещу игото на султана през 1908 г. Вдъхновен от борбите на потиснатите селяни в другите страни, в него изкристализират задачите на Земеделския съюз в борбата за извоюване на свободата и щастието на българския народ.             Когато през 1908 г. е избран за народен представител, по инициатива на Стамболийски, парламентарната група на земеделците осъжда „надменното държане на Фердинанд” пред Народното събрание и присвояването на титлата „цар”, както и стремежът му да увеличава правата си на гърба на народа, отнемайки неговите права. По време на изборите за Велико народно събрание, при осъждане на проекта за нова конституция в полза на царя, борбата още повече се изостря. Стамболийски смело заявява: „Знайте, че българският народ мрази царизма. Ако вашият държавен глава не ще да се помири със сегашната си титла, тогава ние извикваме; „ Да живее републиката”.             През септември 1912 г. избухва Балканската война. Вестник „Земеделско знаме„ е спрян. Организационният живот на Земеделския съюз е нарушен и разстроен. Стамболийски остро осъжда Фердинанд за братоубийствената Междусъюзническа  война през 1913 г. На студентска манифестация той заявява” ....ако в тази страна има справедлив съд, Фердинанд трябва да бъде обесен тук, пред Народното събрание, върху паметника на цар Освободител”. Борбата срещу монарха и правителството на Радославов за неутралитет, става още по остра, когато избухва Първата световна война. От трибуната на Народното събрание Стамболийски заявява; „Ние ви заявяваме, че ако се опитате да извършите намисленото от вас грозно престъпление против народа и Родината, ще трябва да минете през нашите трупове и тогава да извършите авантюрата”.             На 4 септември 1915 г. Фердинанд се среща с опозиционните партии. От името на Земеделския съюз Ал. Стамболийски открито и много смело предупреждава монарха; ”...ако утре вие извършите същото престъпно деяние (има се предвид Междусъюзническата война) ние, хората на Земеделския съюз, не само че няма да възприемем народното негодувание против Вас, а сами ще станем негови изразители, като ви поднесем тежката, но справедлива народна присъда”. В резултат Стамболийски е осъден от военно полевия съд на доживотен затвор. Пророческите предупреждения обаче стават реалност. Неутралитетът е нарушен през 1915 г., войната избухва и България застава на страната на Германо-Австрийския съюз. Следват масови народни протести. В процеса на мобилизация стават демонстрации. В 27-ми Чепински полк избухва бунт, задействат се военни съдилища, издават се смъртни присъди. Недоволството, чиито израз са бунтовете в тила и на фронта силно нараства в края на 1916 г. и началото на 1917 г. по време на т.н „позиционна война”. Активизира се антивоенното движение, в което вземат участие  БРСДП (т.с) и Земеделския съюз. По време на излежаването на присъдата си в затвора през 1915-1918 г., Стамболийски следи отблиза обществения и политически живот в страната, критикува земеделската парламентарна група, която след неговото арестуване е загубила своето активно си влияние и борбеност, 
                                                Пре лятото на 1917 г., под предлог да бъде спасен от затвора, с помощта на министъра на правосъдието Христо Попов, монархът прави опит да привлече Стамболийски и негови хора да влязат в правителството. На царското предложение, от затвора той отговаря с присъщия му дързък стил; „Кажете по-точно, че ме каните да ви спасявам... Но по този път, по който царят и вие вървите, няма спасение...” През юни 1918 г., Фердинанд отново прави опит да привлече Стамболийски с предложение към Земеделския съюз да даде свои представители при смяната на правителството на Радославов с това на Малинов. Тъй като в затвора е посещаван и от войници, той става опасен за правителството. В резултат е преместен във Видинския затвор. Но и от тук Стамболийски обсъжда плановете и следващите задачи за изпълнение от Земеделския съюз. При обсъждане на „Декрета за Земята” на съветското правителство, Райко Даскалов, който се намира в софийския затвор, и Ал. Стамболийски възприемат ръководния принцип; „Земята принадлежи на тези, които я обработват”. От затвора той следи с интерес събитията в Съветска Русия..             Положението на фронта става много тежко, особено през лятото на 1918 г.. Войниците са изтощени, гладуват. В тила се засилват организираните протести срещу произволите на управляващите. Надигащото се масово недоволството плаши монарха и правителството на Радославов. Засилва се военния и полицейския терор, особено срещу тесните социалисти и Земеделския съюз. В стремежа си да неутрализира народното недоволство, монархът заменя правителството на Радослав с ново правителство, съставено от членове на опозиционните буржоазни партии. За да се стабилизира положението в страната Фердинанд, за кой ли път прави предложение на земеделската парламентарна група да се включи със свои представители в съставянето на правителството. За целта премества Стамболийски от видинския в софийския затвор, но земеделският водач решително се противопоставя на правителство създадено от монарха, тъй като според него то ще води „стара политика на нов глас”, т.е  в служба на Германия.             През септември 1918 г., на фронта избухва войнишкото въстание за справяне с виновниците за войната. В стремежа си да избегне катастрофата и да спаси своята политика, короната и себе си, на 24 септември Фердинанд подписва указ за помилване на Ал. Стамболийски, но и този път монарха не постига целта си. В отговор на поднесения указ от генерал Савов за помилването, Стамболийски категорично отговаря; „Идете при Вашия господар Фердинанд и му кажете следното: Стамболийски, който е вече свободен, и настоява в най-скоро време да бъдат пуснати и неговите другари”. Същия ден е освободен и Райко Даскалов. В дневника на Ал. Стамболийски е отбелязано, че той е настоявал да бъде освободен и Г. Димитров, който също е бил в затвора. На срещата с Фердинанд на 25 септември, изобличавайки монарха, Стамболийски заявява становището си; „... настоявам незабавно и безрезервно да дадете съгласието си за примирие и мир”.             На 26 септември Р. Даскалов и Стамболийски с делегация от правителствената коалиция заминават за фронта със задача да задържат войниците на фронта и да „пресекат разрастващото се войнишко въстание”. Преди заминаването на фронта, Стамболийски се среща с Д. Благоев за съгласуване на съдействие и взаимодействие с тесните социалисти при организиране на революционните сили, за справяне с виновниците за войната и с грабителите на народа. Земеделският водач смята с „революционни средстава да бъдат ликвирирани монархията и буржоазното господство” и да се създаде „власт на трудещите се от града и селото”. На 26 септември, делегацията пристига в Кюстендил. Осъществени са първите конкти с войниците. Същият ден Р. Даскалов напуска делегацията в Кюстендил, връща се в Радомир и на 27 септември към 13 часа поема ръководството на въстаническите части, състоящи се от тесни социалисти, сдружени земеделци и безпартийни, обявява България за република, Ал. Стамболийски за председател на Временното правителство, а самия себе си за главнокомандващ и повежда въстаниците към столицата. Ръководителите на въстанието не оценяват добре силите на противника, като очакват правителството на Малинов - Костурков само да предаде властта. На 28 септември 6000 въстаници през Перник, с. Църква, квартал Мошино на Перник, Драгичево и Мърчаево, пеш и с влакове се насочват към София в 3 колони. На 29 септември във Владая Р. Даскалов дава ултиматум на правителството да се оттегли. Същият ден въстаниците завземат Княжево., но на 30 септември пехотни, кавалерийски и артилериски части с подкрепата на части от 217 немска дивизия и на юнкерите разбиват въстаниците, като ги принуждават да се оттеглят към Перник. След потушаване на въстанието, страната изпада в дълбока, социална, политическа и икономическа криза. Правителството предприема масови арести на участниците в него. Стамболийски се укрива в София и съветва другарите си да вземат участие в коалиционното правителство на Малинов, след абдикацията на Фердинанд на 2 октомври 1918 г. Новото правителство бави премахването на военното положение и даването на амнистия. Все пак под натиска на БРСДП (т.с) и Земеделския съюз, през декември 1918 г. Народното събрание гласува амнистия. Чрез страниците на вестник „Земеделско знаме” Стамболийски предупреждава правителствения шеф; „... трябват реформи и решителни акции във всички направления на нашия политико-обществен живот” и приема запазения му Министерски пост. Но представителите на земеделците в правителството и лично Стамбиолийски виждат своето безсилие, поставени „на опашката на управлението”. Реакционните партии обвиняват БРСДП (т.с) и Земеделския съюз, че „създава безредие”. Стамболийски с критиките си остро застава срещу коалиционното правителство на буржоазните партии, спъващи предложенията на земеделските министри за реформи. Следва забрана на Земеделския съюз. Ал. Стамболийски и неговите другари протестират и подават оставка от правителството. Изпаднали в безизходица буржоаните партии създават ново правителство, начело с Теодор Теодоров, в което влизат повече министри от левите партии. През януари 1919. Стамболийски се включва в коалиционното правителство на гТеодор Теодоров. На конгреса на Земеделския съюз през юни 1919 г. се наблюдава остра борба между десните водени от Димитър Драгичев и Ал. Стамболийски. Болшинството от делегатите отхвърлят обвиненията срещу Стамболийски и Р. Даскалов. Като член на делегация поканена на 19 септември 1919 г. Ал. Стамболийски присъства на официалното заседание на Конференцията за мир в Париж за връчването й на проекта за мир. Междувременно, на изборите през август 1919 г. Земеделският съюз печели най-много народни представители. Правителството на Т. Теодоров подава оставка. През октомври възлагат на Ал. Стамболийски да състави правителство. Стамболийски прави предложение на Комунистическата партия да участва в съставянето на правителство. Различията между двете партии, и големите претенции на широките социалисти за министерски постове пречат за създаването на общо управление. Съставя се правителство в коалиция с представители на две буржоазни партии.             Като министър председател Ал. Стамболийски се старае да убеди участниците в мирната конференция в Париж, че проектът за мирен договор с България е „несправедлив и жесток”, и моли да се коригират най-тежките териториални и материални клаузи. Той е принуден да подпише договора, ясно съзнавайки, че „всеки отказ.... ще означава продължение на войната...” След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, Стамболийски оглавява правителството и  подписва Ньойския договор, след което, според някои съобщения, счупва писалката.. След проведените парламентарни избори, от 21 май1920 г. правителството е съставено само от представители на БЗНС.   Правителството на Александър Стамболийски управлява в много трудните следвоенни години. Пред неговото правителство застава и трудната задача за справяне с тежкото политическо положение вътре в страната. Реакционните сили  се готвят да свалят правителството. Двете буржоазни партии в правителството пречат на реализацията на всяка правителствена инициатива, възникнала по волята на народа. Борбата обаче сплотява земеделците. Техният съюз застава срещу транспортната стачка организирана от комунистическата партия. Отношенията между двете партии се влошават. От това се възползват противниковите сили и започват подготовка за насилствено завземане на властта. Във вестник „Земеделско знаме” Стамболийски пише за необходимостта от „очистване на правителството от буржоазните партии”. След съставянето на самостоятелно правителство през 1920 г., Земеделският съюз започва активна законодателна дейност. Приемат се редица закони; „за трудовата поземлена собственост”, „закон за отчуждаване на сгради от капиталисти за обществени нужди”, „Законът за Консорциум, създаващ монополна търговия със зърнени храни в полза на държавата и кооперацията”, „Закон за прогресивно подоходно облагане”- целта на който е да се увеличи данъчния товар върху капиталистите с големи доходи, „Закон  за конфискация на незаконно придобитите богатства през войната, насочен също срещу едрата буржоазия, въвежда трудовата повинност- строителните войски просъществували до към кращ на 20 век. Противодействието е голямо. Пречат и чуждите заинтересовани правителства, покровителствващи участниците в ограбването на народа. Ал. Стамболийски се убеждава в пропусната възможност за справяне със спекулантите през 1918 г. Неговото правителството реформира правосъдната система, правейки я по достъпна до народа, извършва сериозни реформи в просветата и културата. Неговата външна политика се определя като миролюбива, но тя остава нечута и без отговор от страна на ония, които са облагодетелствани от несправедливия Ньойски мирен договор.

Разкъсването се налага поради невъзможност целият текст да се побере на едно място

Относно външно политическата дейност на Земеделския съюз и лично на Ал. Стамболийски, има противоречиви сведения и анализи. Според едни източници, той се бори за осигуряване „правата на българското население” останало на територията на Македония, Тракия и Румъния”, според други е обвинен в „предателство срещу националните интереси с тайното споразумение в Ниш на 1-ви март 1923 г.”, съгласно което напълно се отказал от българското население в Македония, че го е забравил напълно, предавайки Македония на Сърбия. Има съобщения, че той прави опити да изведе страната от международната изолация, след Първата световна война, чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на добри добросъседски отношения с Кралството на сърби, хървати и словенци. Подкрепя идеята за създаване на Федерация на южните славяни (идея, чиито последовател и подържник след 1944 г. става Г. Димитров). Това става причина за силно изостряне на отношенията между земеделското правителство и ВМРО. В тази борба срещу ВМРО правителството използва Македонската федеративна организация. Изпратени са допълнителни войскови, жандармерийски и полицейски части в Петрички и Кюстендилски окръг за ликвидиране базите на ВМРО. Съобщава се, че решенията на Нишкото споразумение са прекъснати и не влизат в действие, като следствие от деветоюнския преврат през 1923 г.
Стамболийски вижда играта на Великите сили със съдбата на народа. След повече от три месечната си обиколка из западните столици през 1920-1921 г., той достига до вярата и убеждението в неизбежната победа на миролюбивите световни сили, и че народите ще вземат властта. На сесията на Обществото на народите през 1921 г. в Женева, влизайки в контакти с Фритьов Нансен, който от името на международния „Червен кръст” организира акция в помощ на гладуващото население на Русия, Стамболийски обещава да се включи в благотворителната дейност, обещавайки пълна подкрепа. Във връзка с нападките, обвиняващи го в болшевизъм и русофолски убеждения, на 26 октомври 1922 г. пред народното събрание той заявява; „...Вие искате да създадем закон, с който да забраним съществуването на Комунистическата партия. Не можем да накърняваме свободата на българския народ, да му налагаме със закон как да мисли и как да действа”. Реакционните сили започват подготовката за преврат. Обвиняват управлението на Земеделския съюз, в използването на терор, че създава кървав фронт. В защита пред Народното събрание Стамболийски гневно и остро изобличава своите противници, заявявайки ”Кървавият терор създавате вие, гробокопачи и предатели на отечеството..., които заплашвате с дворцови преврати .... и предизвиквате кървава гражданскла война”. През 1922 г. Земеделският съюз и Комунистическата партия застават на „общ фронт”, участват в разгромяването на врангелския заговор и осуетяват държавния преврат. Земеделският съюз гледа с доверие на предложението на Комунистическата партия в „смазването на такъв преврат”, чрез подготовката на въоръжено съпротива срещу активизиращите се сили на реакцията. Двете партии вземат заедно участие в първия референдум у нас, проведен през 1922 г. за „съдене виновниците за националните катастрофи”, но съгласно източниците, те не успяват да създадат здрав фронт за общ отпор. В началото на 1923 г. обаче отношенията между тези две партии отново се влошават.
Стамболийски е принуден да съсредотрочи вниманието си при решаването на наболелите проблеми вътре в страната. Силите на реакцията започват да насочват усилията си срещу живота на Стамболийски, какъвто е случаят с атентата на 4 февруари 1923 г. в Народния театър. Създаденото ново правителство от Ал. Стамболийски през февруари 1923 г. се оказва неспособно да се справи с намеренията на заговорниците, и демократичното управление на Земеделския съюз е съборено насилствено на 9-ти юни с преврат. В резултат в България се установява фашистка диктатура.
На 10 юни военният министър Иван Вълков издава устна заповед на капитан Иван Харлаков, Стамболийски да бъде заловен и убит и той заминава с група военни за Пазарджик. Там действията по залавянето се ръководят от полковник Славейко Василев. По време на преврата Ал. Стамболийски е в родното си село Славовица. Той застава начело на сдружените земеделци от околните села и тръгва към Пазарджик, с цел да въстанови законната власт. Срещу „хилядната маса въоръжени въстаници” застава изпратената войска от новата власт. Стамболийски не приема настояването на неговите хора да избяга. Като патриот и защитник на народа, той решава да остане сред народа на който смята, че вярно е служил и проявява готовност да се жертва за него. Главатарите на новата власт го залавят и отвеждат в дома му в Славовица, подлагат го изтезания и на 14 юни 1923 г. го убиват.
Така земеделският водач, не успява самостоятелно да доведе докрай своето дело, подчинено и посветено на борбата за свобода, благоденствие и светло бъдеще на своя народ и отечество. Малко по-късно неговите последователи и съмишленици вземат участие в организирането на единен работническо селски фронт и през септември 1923 г. комунисти и земеделци, заедно воюват по време на първото антифашистко въстание.
Днес животът и делото на Александър Стамболийски като общественик, политик и държавник, подчинени на желанията и интересите на народа, въпреки някои грешки заслужават внимание като пример, особено за съвременните политици и управляващи.

Забележка. Текстът е подготвен като са използвани и обработени материали от исторически източници на книжен носител.
Подготвил д-р Богомил Великов Колев