Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2013 19:10 - ГОЛГОТА И БЕЗСМЪРТИЕ
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 2119 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 14.02.2013 10:17


140 ГОДИНИ ОТ ЗАЛАВЯНЕТО НА АПОСТОЛА, ГОЛГОТАТА И БЕЗСМЪРТИЕТО                                                      „Той знаел, че както и да си представя своето положение,                                      за жена и дом не би могъл и да мисли, че винаги ще си                                      остане сам, че както дълбоко в себе си вярвал, един ден                                        ще загине в борбата”                                                                  Мерсия Макдермот

                                       image
 Залавяне на Апостола и опити за спасение. Можело ли е да бъде спасен!? Вестта за залавянето на Апостола бързо се разнесла из цяло Българско и зад граница. Въздействието върху комитетските дейци и емигрантските било невероятно силно, изпълнено с голяма мъка и отчаяние. Независимо от това, както революционните емигранти, така и неговите сподвижници и съратници в Българско са търсили начин да се организира спасението му със сила. Революционната емиграция замислела да се насочи към използване на последното средство, с което разполагала; «да се вдигне народа на въстание». Всички те обаче очаквали, че Апостола ше бъде съден в Цариград, и че ще бъде транспортиран по железницата. Дори бил изработен подробен план за неговото спасение. В плана влизало нападение на влака по ж. п. линията Одрин - Цариград. Те смятали, че процесът с Апостола ше се проведе в Цариград и затова очаквали, че той ще бъде транспортиран по железницата. От 10 до 16 декември 1872 г., Левски е в Ловеч да се запознае със състоянието на местната организация и да опази архивата, въпреки предупрежденията за опасностите, които го дебнат. Точно, когато решава да тръгне за Букурещ, където «да се съберат всички членове на ЦК и да дадат по-добър ред на това въстание», съгласно нареждането на Любен Каравелов, още след разкритията на Димитър Общи, заедно с Никола Цонев нa 26 декември отиват да преспят в Къкринското ханче и да приберат комитетската документация и книжа. В мразовитата нощ на 27 декември, третият ден на Коледа (Рождество Христово), Левски е заловен. Заедно с Никола Цветков-Казанджийчето и Христо Цонев –Латинеца са транспортирани до София, минавайки през Търново, Ловеч и Плевен. Верният на Апостола съратник Христо Иванов Големия - книгопродавеца се опитва да запали конака, когато конвоят с Левски и другарите му е в Търново, надявайки се в суматохата арестуваните да избягат, но опитът пропада, тъй като огънят не попада на подходящо място. Събитията се развили твърде бързо. При опита си да отърве въжето, подведен от други заловени, Димитър Общи прави недоумяващи сензационни признания пред съда и издава всички революционни комитети, които е посещавал. Той представя ограбванено на турската хазна на 22 септемшри 1872 г. в Арабаконак, че е дейност на революционна организация, целяща освобождението от османско владичество, че не  е разбойнически акт, както са ги съдели в началото в Орхане (Ботрвград). Но, противно на неговите очаквания за спасение, турският съд издава смъртна присъда и той бива обесен, около месец преди обесването на В. Левски. Останалите арестувани от Орхание, от селата Видраре, Голям извор, от Желявския софийски районен комитет и от други селища били осъдени на дългогодишен затвор или изпратени на доживотно заточение.             След сензационните разкрития на комисията, ръководена от Мазхар паша за съществуването на комитетска организация в София и на голяма революционна освободителна мрежа в България, следствието продължило в София. Била назначена специална следствена комисия, като извънреден съд за разглеждане и решаване на делото срещу Димитър Обши, процеса срещу Васил Левски и другите комитетски дейци. За членове на извънредния съд били изпратени видни представители на Османската държава: генерал Али Саиб паша - бивш министър на полицията, майор Шакир Бей - приближен на Мидхад паша. За член на съда бил назначен и един българин – хаджи Иванчо Пенчович, който е бил на турска държавна служба, и също подписал протокола с присъдата. Събитията се развивали невероятно бързо. Когато конвоят с Левски бил докаран в София, следствието вече било установило неговата ръководна роля, от признанията на задържаните, и предимно на Димитър Общи. В своя „Диарбекирски дневник и спомени” председателят на Желявския таен революционен комитет Тоне Крайчев (Софийски район) описва разминаването между думи дела на Димитър Обши при създаването на революционня комитет в тяхното село и потвърждава срамното, предателско и глуповато поведение при очните ставки с него в софийския затвор... Поради посочените по-горе причини опититите Апостола да бъде спасен, били осуетени. Остава като въпрос предположението, можело ли е той да бъде спасен при няколкодневния преход от Къкринското ханче, през Търново до София!? На 5 януари 1873 г., Левски е изправен пред съда в София. Разпитите приключват на 11 януари след очна ставка с Д. Общи. На 14 януари Д. Общи е обесен. На 15 януари Левски е захвърлен в тъмницата и на 6 февруари стар стил - 18 (19) февруари нов стил – увисва на въжето, за да остане безсмъртен и признат от потомствата като най-достойния син на своя народ, и най-велик българин на всички времена...  
                                         image
СПОМЕНИ НА ОЧЕВИДЦИ.  (Спомени на очевидец на последните часове на Апостола преди залавянето му)   Името на Никола (Николчо, Колчо) Цветков - Казанджийчето е свързано с онова, което се е случило в с. Къкрина, Ловчанско, при залавянето на Апостола. Съгласно източници, този младеж е един от двамата принудени от фаталното стечение на обстоятелствата да „съпровожда”, заловения Васил Левски. От него се научават събитията свързани със злавянето и отвеждането на Левски. Въобще каквото е ставало в комитета, всичко знаел Никола... Честен и скромен решителен и смел Николчо Цветков ”съумява да спечели изцяло доверието на комитета и на Апостола, които не се съмнявали нито за момент в неговата преданост към святото дело. Той изпълнява всички възложени му поръчения от все сърце, с ясното съзнане, че изпълнява дълга си към поробеното Отечество. Биографични бележки за Никола Цветков от Гено Василев се срещат в брошурата ”Централен революционен комитет в Българско”; ”Един от най - верните и предани съмишленици на Апостола, посветен изцяло на комитетското дело е Никола Цветков..... Твърде млад Николчо започва свой самостоятелен живот и навлиза в кръга на революционно настроените ловчански младежи.....” Съобщава се, че Никола Цветков не е оставил никакви свои лични спомени за двете придружавания на Левски - единия път от Ловеч към Къкринското ханче и втория път-след залавянето и отвеждането му от Ловеч към Търново и София... Независимо от това той е разказвал за тези пътувания с Левски на несъщинския си брат Христо Иванов- Книговезеца (Големия), на Захари Стоянов и др. Д-р Парашкев Стоянов в горепосочения си труд от 1901 г. съобщава, че Никола Цветков му е разаказал най-подробно придружаванията си на Апостола, и че той е записал всичко ”почти стенографически”. Без съмнение, имало е и други срещи между Апостола и Никола Цветков. Останал доволен от младия ловчанлия, Левски не случайно е дал своето съгласие да го придружава имено Никола Казанджийчето при преминаването от Българско към Влашко, заедно с революционните книжа и документи. Ето как са съгласно източниците, разказите и спомените се развили събитията свързани със залавянето на Апостола: На следващия ден, след Рождество Христово, 26 декември 1872 г. Левски и Никола тръгват от Ловеч в 4 часа след обяд. Левски напуска Ловеч сам. След него с кон тръгва и Никола Цветков с намерението да настигне дякона при лозята по шосето за Севлиево. В самара на коня, между сламата са зашити документи, които Апостолът имал намерение да занесе в Букурещ за съхранение. Двамата се събират заедно, Левски отказва да се качи на коня. Никола Цветков язди коня до него. Следващите събития са описани от д-р Парашкев Стоянов по следния начин: До моста ”Пази мост” Никола видял отдалече един стражар на кон и обадил на Левски. Левски се отбил настрана на пътя. Къде чешмата срещнали се със стражаря, който попитал Никола, къде отива и го попитал също и за другаря му. Никола казал, че не го познава. Заптието попитал Левски, кой е и накъде отива. Левски отговорил; - Отивам на лозето си да броя колко коли боклук са стоварили, и прибавил - Аз те познавам, ти не ме ли познаваш? Аз съм от Ловеч.  Стражарят си отишел към Ловеч, а Левски през пътеката отишел нагоре в лозята и настигнал Никола на шосето до Гьола. Левски се качил сега на коня и по мръкнало къде 6 часа стигнали в селото Къкрина в ханчето на Христо Цонев - Латинеца, и той член на комитета, който ги чакал. В хана имало няколко селяни... След разговор с Никола и дякона селяните си отишли... Нито по пътя, нито през всичкото време, продължава д-р П. Стоянов, Левски не е казвал, че чака поп Кръстя, нито е имал вид, че чака някого; и отпосле Левски не му е казвал, че е имал свиждане с попа...., както твърдят Захари Стоянов, Стоян Заимов и някои други автори... Навечеряли се..... Легнали къде 9 - 9 и половина вечерта........ Никола се събудил. Събудил се и Левски, но часът бил 12 по европейски.  Видели, че е рано още и Христо (Латинеца) и Левски легнали, а на Никола не му се спяло вече.... След два часа пак ги събудил..... Христо си излязъл. Никола затворил вратата и пак влязъл в стаята при Левски, който излязъл през задните врата в яхъра. Като се върнал, тъкмо си опасвал пояса и пътните врата изтропали.... - Ач капу, бе ханджи! (Отвори вратата, бе ханджи!). Никола познал този глас. Той бил на стражаря, който ги бил срещнал вчера на шосето (Хасан чауш от Хармането Ловеч); Той се върнал при Левски и му казал; - Заградени сме. Има много стражари!.... Левски се припасал на две, на три, взел револвера си (със 6 куршума) и револвера на Христо (Цонев - латинеца) и с тях в ръцете си казал на Никола да му отвори малките врата за през яхъра, който изпизал през двора на Денчо. Никола отворил и Левски излязъл на двора, през яхъра и двора отишъл към вратника на Денча, като мислел, че там нямало никого. Без да отвори вратника, за да не скърца....... прескочил го, гащите му се закачили и той паднал по лицето си на земята. Там имало скрити трима стражари, които веднага го притиснали о земята. Левски ги изхвърлил, станал, стрелял върху им и наранил едного от тях ( Юсеин Бошнак чауш)... В тази гюрултия всички извикали: - Юрум бре! И всички стражари (около 15-16 с пушки с по 16 патрона) стреляли в залп. Един куршум само ударил Левски над лявото ухо и му одраскал само кожата, а един от стражарите до него го ударил с ножа и му отрязъл отчасти горната половина на ухото. Тя висяла надолу..... Когато всички стражари влезли в механата, старшията Хюсю (Хюсеин) чауш извикал да доведат „оная свиня”- Левски. „Унесен в някое мъченическо увлечение и възхищение”, когато докарало дякона вътре, той извикал ”Прощавайте братя, и ти мило Отечество! За теб аз отивам!.....” Левски качили в колата, заедно с ранения стражар, още 4-5 души, Никола и Христо, вързани с едно въже с ръцете отзад. Тръгнали. Като излезли извън селото, след голям бой, стражарите попитали Никола ”Този уловеният, Левски ли е? Никола отговорил, че не го познава. Тръгнали за Ловеч - Левски в една кола, двамата други (Никола и Христо - Латинеца) - в друга. Щом пристигнали (това било много рано сутринта на 27 декември 1872 г., Стефанов ден), скоро влязъл поп Кръстьо и отишел направо в стаята на Левски..... и го запитал; ”Как стана тази работа”. Левски отговорил ”Стана, каквато стана, то се мина вече” (Никола научил това по-късно от Левски)....Заобиколени от 20 души конн стражари, много бързо тръгнали за Търново; в една кола качили Левски с двама стражари- в другата Никола и Латинеца с един стражар....... Къде 3 часа, на 28 декември стигнали в Търново. Тук на Марно поле била излязла една цяла войска от 200 конни стражари .... При новите разпити Никола продължавал умело да укрива Апостола. Според Димитър Панталоджията в Търново дошел лекарят д-р Берон за да превърже раненото ухо на Левски. Димитър след това пратил хабер до Ловчанския комитет, като им съобщил, че Левски му казал ”Поп кръстю от Ловеч ме предаде”....!?...!?....(Някои изследователи тврдят, че Левски не е предаден от поп Кръстьо, друг го е предал, турчина) На заранта (на 29 декември) в един файтон.......тръгнали за Севлиево, заобиколени от 20-30 конни стражари.... Стигнали вечерта (на 29 декември) в Севлиево. Спали в затвора пак вързани. Сутринта (на 30 декември) тръгнали за Ловеч, където пристигнали след обяд на 1 януари 1873 г. в затвора и след 2 часа тръгнали за Плевен. Тук пристигнали посред нощ. На 2 януари придружени от 40-50 помаци и башибозуци (конници) пристигнали в Луковит. През нощта на 3 януари освен с прангите, с които спали им сложили нови конски букаи (пранги) и сутрнта потеглили за Орхание (Ботевград). По пътя арестантите разговаряли. Левски им казал, че като го арестували турците му взели 3000 гроша на комитета в Ловеч за купуване на оръжие и 1500 гроша негови за харчене.. .Често им казвал; ”Нашата работа се поосуети малко, но скоро пак ще се поднови, само че ще закъснее някое време!” Съобщл им, че всичките книжа били скрити, зашити в самара на коня. Заръчал ако са спасени, да кажат на Никола Сираков да ги изпрати в Букурещ до Любен Каравелов. Д-р П. Стоянов дава пояснения; „Левски не изгорил никакви книжа в Къкрина, както казват някои. Всичките книжа в Къкрина са спасени.” След арестуването им (на Левски, Цвятков и Цонев), конят стоял забравен в хана на Къкрина три дни гладен, със самара под корема. Сетне го довели в Ловеч като безстопанствен от ”комитите” и го пуснали да пасе... Конят бил на втория баща на Никола Цвятков - Дядо Иван......, който го прибал.... След като Никола Цветков се завърнал от затвора в София и бил затворен в Ловеч, успял да каже на майка си да обади на Николчо Сираков да прибере книжата скришом от втория му баща - дядо Иван. Левски казал на Никола; „само да остана жив и пак да работя! Ако ме обесят, ще ми остане поне гробът и всеки ще го знае! (Уви !- до днес това желание на Апостола не е със сигурност изпълнено, но може би по този начин неговото име остава да свети с още по-голяма сила на историческия небосклон). Но ако ме изпратят на заточение, ще ми изгният костите надалеко!” Пристигнали в Орхание късно на 3-ти януари 1873 г. Там ги чакали 200-300 конници и два шаркета (пощенски коли). След два часа качили Левски в един шаркет, а Христо и Никола в друг, бързо за 5 часа пристигнали в София в тъмни зори на 4-ти януари 1873 г. и ги затворили..... В затвора Христо и Никола стояли 11 дни, без да ги разпитват. Там Никола научил от Георги Стойков (от с. Голям Извор), че и той (самият Стойков) издал всички и другите от Тетевен и Гложене също, понеже Димитър Общи ги излъгал да кажат всичко, за да не ги съдят като разбойници, а да отворят въпрос за комитетска сила и прочее, надявайки се да се спасят от бесилото по този начин. (Впрочем по същия начин наивният Д. Общи бил обработван и подведен от свои другари в затвора). Едно пълно момче - Гаврил Бръмчев от Орхание, осъден на заточение в Дирбекир, разправил (на Н. Цветков), че обирът на пощата (при Арабаконак) бил издаден от една жена, на която обадил мъжът и пиян. 11 дни изкарал Никола Цветков пред нарочната следствено-съдебна комсия.... Съгласно протоколът от разпита, проведен на 12 януари 1873 г., Никола Цветков се държал достойно като истински патриот и не издал нищо и никого. Сутринта на 18 януари 1873 г., извикали ония, които щели да бъдат откарани на заточение. Макар и забравени Никола и Христо били освободени. Тръгнали пеш. В едно село, недалече от София (предполага се, че е Враждебна) те се сдобили с коне и за три дни, придружавани от един жандарм, пристигнали в Ловеч... Задържали ги в затвора ... чак до към Великден. След смъртта на най-довереното лице на Левски в Ловеч, Никола Сираков, жена му Мария, останала вдовица, се задомява повторно за своя съсед Никола Цвeтков, десет години по-възрастна от него. Ражда им се момиче Боцка.... Никола Цветков доживява до Освобождението през 1878 г. Не се борил за големи постове и служби, работил по занаята си и като горски пазач. Това било време на „партизанските борби” както е отразено от Гено Василев в брошурата „Централния революционен комитет в България”. Никола Цветков заболява тежко и на 10 ноември 1904 г. умира...     Никола Цветков и Хр.Цонев   Залавянето на В. Левски . Къкринското ханче

Из спомените на един от най-верните съмишленици и помощници на Апостола             Ето как Христо Иванов Големия - споджижник на Апостола си спомня момента, в който „охраняван с 100 низами”; докарват Апостола в Търново; „Излязох ази пред дюкяна......, отдалеч видях В. Левски зачулен в един ямурлук и си върти очите ту нагоре, ту надолу, но и ази го гледах се в очите да видя дали нещо ще ми даде знак с очи, но из един път ме съгледа и ми клюмна глава вместо добър вечер и с жални очи и тъжна усмивка ме погледна, вместо прощавай и замина колата бързо.... Това ми беше последното виждане с покойния най-мил и драг приятел...”. Ударът е още по-голям, в следващата кола, Христо книговезеца вижда да карат брат му Николчо и братовчед му Христо Цонев Латинеца... Верният на Апостола съратник Христо - книгопродавеца се опитва да запали конака, надявайки се в суматохата арестуваните да избягат, но опитът пропада, тъй като огънят попада на празно място. План за спасение на Апостола        (из сериозни официални източници) В третата си книжка ”Миналото”, Стоян Заимов прави подробна характеристика на образа и дейността на Христо Сяров (верен сподвижник на Апостола), и на срещата си в неговата фабрика; ”В минутата, когато го намираме на работа във фабриката за сапун,....Сяров стои до казана и разговаря по турски механзма и устройството му на няколко старозагирски бейчета ....” Внезапно във фабриката, в присъствието на беьовете, пред смаяния поглед на Сяров се паявява избягалия от ръцете на турската полиция в Търново „Атанас Узунов, който се крие в лицето на селянин.Вечерта се провежда съвещание.„В гостната стая на дяда Никола Пантата трепти лоена свещ..... дядо Никола се намира почти на край града” В присъствието на Кольо Ганчев, Донча Фесчията, на Милошева, на Цанката, Христо Сяров и Никола Райнов Пантата, Атанас Узунов разказва за ”злата съдба, що сполетя душата на българските комитети”. Разказва им в какво положение се намира сега Левски и по кой начин може да се освободи от турски ръце. „Представи им кроежа си на заседателите и поиска съвета им”.... Решават къде ще бъдат устроени засадите по железопътната линия Одрин - Цариград. Съгласно източници, по това време Сяров ”който познава писмения турски език, отделил всеки един печат от тескерето на Иван Мархолев от Калофер, на кой град принадлежи и как е изработен... С фалшифицирани печати лично от Христо Сяров - на карловската, ловчанската и търновска каза после се каитевяло тескерето на Левски, задето ще заминел   Как е посрещната вестта за обесването на Апостола Веста за гибелтта на Апостола, се посреща от народа и хиладите негови другари, съратници, съзаклятници, съмишленици и познайници с голяма покруса, печал и мъка, ярко отразени в техните мемоари, разкази и спомени; „Плакахме със сълзи и дълго време ходихме по улиците като завеяни от дълбока скръб”.”Той бе, неоценимият дякон Васил Левски”. Жалели от сърце и душа за оня, който беше закрилник на народа, който обикаляше из Българско, да „облегчава положението на българите, да им дава упование и вяра в бъдещето”. И тъй като никой не знаел къде е гробът му, те палели свещи и кандила и се молели на Бога и на Дева Мари да дадат покой на душата му. ·                      Ето как съгласно преданията е посрещната веста за обесването на Левски в село Войнягово, недалече от Карлово, където след разтурването на първата българска легия в Белград, той е бил учител през 1864 г. В това село, наред с учителската си дейност Апостолът създал и таен революционен комитет Когато вестта за обесването на Левски достигнала до Войнягово, всички я посрещнали с дълбок скръб и печал. Жените в селото изразявали своята скръб с черни забрадки на главите си. Тъжен камбанен звън огласил улиците и домовете на притихналото село. Всички жители, деца, младежи, бивши ученици и възрастни се стичали към селската черква там, където под нейния навес в новопостроеното училище се разнасяло пламенното слово на любимия учител, а вътре в черквата и ”красивото песнопение” на дякон Васил. „Те прегръщали олтара и амвона, откъдето неотдавно се възвисявала стройната снага” на учителят Левски. В знак на дълбока мъка и траур, жените една след друга сменяли белите работни забрадки с черни. Скришом ридаели и преглъщали горчивите сълзи и шепнешком нареждали „Дяконът трябва да остане жив в паметта на младите, за да ободрява духът им, да им дава кураж и да укрепва желанието им за борба срещу поробителя”. Българският Апостол на свободата ”трябвало да остане жив и в съзнанието и на турските душмани, за да ги стряска дори и на сън”. Съгласно преданието, обичаят млади и стари жени да носят черни забрадки след загубата на близък чивек „останал от тогава, та да напомня за безмерната печал на народа, след гибелта на неговия верен и велик син”. Този обичай да се жалее за загубата на любим и близък човек и днес съществува и спазва по земите Български...   След обесването на Апостола Името и делото на Апостола на свободата Васил Левски са се превърнали в символ на всичко най-възвишено, най съвършено и най-българско в многовековната история на майка България и не случайно, ние неговите потомци го избрахме за най-великия българин на всички времена. Високите оценки на неговите съвременници, сподвижници, другари, съмишленици и комитетски дейци, както за неговите качества като човек и революционер са единодушни и категорични, така и за голямата скръб от загубата му са най-доброто признание за пълната и непоколебима негова отдаденост на една единствена кристално чиста и неподкупна кауза наречена неподкупна любов - любов към народ и отечество, която заплати със саможертвата си в името на тяхната свобода.. Съгласно източници и документи, достоинствата и качествата на Апостола признават дори и неговите политически врагове и противници, като например хаджи Иванчо Хаджи Пенчович, член на съда в София, който го осъжда на смърт чрез обесване. Пред стария си познайник д-р Стамболски, Хаджи Иванчо имал куража да заяви; „Ходихме в София да обесим най-добрия и смел българин, най-самоотвержания, най-доблестния наш патриотин, комуто окото не мигна нито пред благи обещания на комисията ни, нито пред заплашванията, изтезанията и мъките в затворите, след като го хванаха, нито от очните ставки с Димитра Общий и с другите, заловени от Ловеч, Орхание, Тетевен и София...”. Неслучайно известният наш съвременен познавач на живота и делото на В. Левски, историкът Н. Генчев заявява; ”Все още никой не се е осмелил да оспори, да обезличи, да постави под съмнение монолитната като гранит личност на Апостола, никой не се е опитал да отрече или да омаловажи неговото безсмъртно дело”. В паметта на своите съвременници Левски е запечатан като една ярка, изключителна и необикновена личност, представляваща съвършена сплав от физическа и духовна мощ и красота изявени и изваяни с висши добродетели, величие, родолюбие, оптимизъм, непоколебима вяра и преданост към народното дело, към Отечестото. По думите на Ив. Вазов Апостолът „беше пратен от съдбата начело на цял рой проповедници и мъченици на свободата да разклати масите, да предизвика събитията, да създаде бъдещето!” Левски успя да стори това по най-категоричен и убедителен начин. И днес потомците на Апостола на свободата отдават почит и признание на неговия безпримерен живот и безсмъртно дело, пеейки ботевата песен; „Тоз който падне в бой за свобода,  той не умира; него жалеят              земя и небо, звяр и Природа              и певци песни за него пеят” .           Днес все още със сигурност не се знае къде почиваат костите на най-великия българин на всички времена (може само да се предполага, независимо от поставената паметна плоча в София), така както не се знаят костите и на другия титан на националната ни революция - поета революционер и войвода на чета - Христо Ботев. Може би така е по-добре. Техните имена ще останат завинаги в българската история и ще блестят на небосклона на безсмъртните като ярки звезди с ореола на светци и герои принесли се в жертва пред олтара на отечеството в името на свободата на своя народ.                                                 image                                                                 Обесването на Апостола на свободата                                        Забележка: материалът е подготвен като са ползвани исторически, литературни източници, документи, писма и проучвания на книжен носител.                                                                Подготвил д-р Богомил Великов Колев, София



Гласувай:
2



1. bogomil - Относно постинга за Апостола на свободата
13.02.2013 21:32
Tекстът с някои малки съкращения е публикуван във вестник "Дума", бр.22/5февруари 2013, стр.21

www.bogomil.blog.bg
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2026812
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031