Постинг
05.01.2013 18:17 -
Mръсните дни
МРЪСНИ ДНИ
Срещат се и като Мръсни вечери, Мръсница (Северна България, Тракия у банатските българи), Погани дни, Поганото, Поганци, Бугани дни (Родопите, Пиринския край, Странджа, българите от Одринска Тракия), Некръстени дни (у македонските българи и от Западните покрайнини), Караконджолови дни (Разложко), Глухи дни (Кюстендилско), Вампирови дни (Карловско). Това е период от дванадесет дни, най-често от Коледа до Йорданов ден. Това е времето за Родилните мъки на св. Богородица, раждането на Младенеца Иисус и кръщаването му. Този период се осмисля като зло време, през което действуват дяволите, демоните, лошите и нечисти сили. Същевременно тези дни са свързани и с редица митологични вярвания. Вярва се, че през този период се появяват различни свръхдемонични същества- караконджоли, вампири, върколаци, таласъми, по-рядко самодиви, които бродят от залез Слънце до първи петли. На отделни места има поверие, че през Мръсните дни на Земята идват душите на мъртвите, за които на Бъдни вечер. се оставя място на трапезата. В странджанския край тези дни се свързват с домашния дух покровител-наместник, когото ”канят”на трапезата на Бъдни вечер или му оставят парче от питата с варено жито и орехи в ъглите на стаята или на тавана .Всички тези демонични същества, идващи от света на мъртвите, се схващат като сили, особено опасни и носещи вреда за живите хора. Това е причина за могобройни забрани и действия спазвани строго; през целия период - не се излиза от дома, след залез Слънце, не се мие и пере, тъй като водата е ’’некръстена”, не се работи с вълна, за да не нападат вълци стадата и овчарите, не се хвърля пепел и въглени от огнището, защото вълците и караконджолите ги ближат и от това се плодят и множат, не се решат. Спазва се кораво табу, защото се вярва, че заченатото през Мръсните дни ще има недъг или ще се превъплати, след като умре. В Ловешкия край се вярва, че родените през Мръсните дни, наричани каракони, всяка година през този период се превръщат в кучета и вълци. Предимно в Южна България по време на Мръсните дни се честват известните вълчи празници, които имат митологичен характер. Този период е особено подходящ за магически действия и предсказания. Тогава магъосници правят магии за обиране на чуждото жито и мляко, извършват се различни гадания през Новата година, за здравето, за бъдещите бракове на момите. За предпазване от затворените демони, всеки носи в дрехите си чесън, по вратите се поставят бодливи клонки от глог, хвойна и др. растения, сито и др. Около къщите и кошарите се посипва просо, вярва се че то е преграда за магъосниците и техните магии. Във всички краища на България има поверие, че в нощта срещу Коледа и предимно срещу Йорданов ден небето се „отваря”, всичко светва, а животните проговорват с човешки гласове. За времето на Мръсните дни са характерни и новогодишните обичаи на момците- коледари, сурвакари, зимни русалки, риначи, копачи, чрез които се извършва преходът им от едно социално положение в друго. Маскарадът в обичаите има предназначението да приобщи изпълнителите към света на мъртвите прадеди, от които според митологичните представи зависят плодородието и здравето на живите. Обредите, поверията и представите свързани с Мръсните дни ги определят като граничен период в годишното време, свързан календарно с деня на зимното Слънце стоене и Слънцеповрат, с прехода от Старата към Новата Слънчева година.
Забележка: Материалът е подготвен като са използвани източници отразяващи народните празници и обичаи, етнография, проблеми на народната духовна култура, Българска митология и др. Подготвил д-р Богомил Великов Колев
Забележка: Материалът е подготвен като са използвани източници отразяващи народните празници и обичаи, етнография, проблеми на народната духовна култура, Българска митология и др. Подготвил д-р Богомил Великов Колев
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
