ОТНОСНО ”ЗАБУЛЕНАТА В ТАЙНА” ГОЛГОТА НА ХРИСТО БОТЕВ   Повече от 136 години след легендарния подвиг на Ботевата чета, обстоятелствата свързани със смъртта на войводата, отново са поставени пред българското общество като ”забулени в тайна:  Появяват се и силно психологически анализи в някои реномирани списания и вестници (като вестник "Култура" -www.kultura.bg, Над55  и др.). В някои анализи се правят опити, вероятно несъзнателно,  да се хвърлят петна  върху качествата на Ботев като войвода. Той е имал щаб, съветници, имал е военни ръководители като опитния офицер Войновски и не бива да се омаловажава или отрича неговата роля на войвода. В други публикации се търсят безотговорно пък сензации от комерсиална гледна точка. Както е известно има няколко версии; убит от случаен вражески куршум, в гърдите, в челото, убит от свои четници, нова версия на Ст. Цанев–самоубил се [Ст. Цанев „Мъртвият не може да говори”, в „Труд”, брой 143/26 май 2007 г. стр.17.]. В Интернет са показани изброени какви ли не умозрителни съчинени версии. Похвално е наблюдението, че и блогерите, между коити има много ученици и студенти, проявяват голям интерес към голготата на един от най-великите синове на отечеството ни. Всеки се старае да тълкува нещата по своему, мислейки и вълнувайки се oт фаталното събитие... Съществува опасност обаче от деформиране на историческата истина, така както някои наши и чужди лъжеисторици се опитаха да представят напълно деформирано историческата истина за Баташкото клане. Появяват се много самоинициативни, некоректни изследователи, с незаслужени, неоснователни, възможни несправедливи и недоказани обвинения към някои четници, виновни за гибелта или извършили престъплението. Спекулира се с гибелта на Ботев "забулена в тайна", но струва ми се, че не всички познават добре източниците, документите, онова което е записано на хартия до смъртта на последния свидетел и съвременник на събитията. Историята не е художествена литература. Там не бива да се правят свободни съчинения, плод на фантазии и всъвъзможни мисловни предположения,  или ако се правят не бива да се деформират историческите събития, особено за такива исторически личности като Ботев. Има коментари на блогери в www.blog.bg, в които се разпространява версията, че Обретенов е убил войводата Ботев, други, че учителка по история съобщила за предсмъртно писмо на Н.Обретенов, в което той признава, че е убил Ботев!?( за зсъжаление това е публикувано и във вестник " над55"(Блиц над55) . В такива случаи пишешщите  е необходимо да се придържат към автентични извори, исторически източници  и документи и то за такъв далечен период от време, какъвто е паметното Априлско въстаниеот 1876 г..  Иначе съществува опасност от манипулиране на обществото и деформиране на историческата ни летопис.  Крайно време е държавата и отговорните институции,  институтът по история, БАН, средствата за масова информация и др., да излязат пред обществото с официално становище по остро поствания въпрос свързан с общественото мнение, който броди като мълва сред обществото Макар че приживе е бил много критикуван, за най-достоверни се приети спомените на Никола Обретенов, който по всяко време на похода и сраженията, до гибелта на войводата се е движел с него. Наистина неговите спомени не отразяват подробно фаталния и шокиращ момент на Ботевата голгота и не се потвърждават със спомените на някои четници. Това вероятно е станало причина за съмненията и раждането на различни версии и спорове, започнали още през ХIX век и продължили до смъртта на Обретенов, включително и в наши дни. В статията, са представени в съкратен вид част от писмените спомени на Н. Обретенов, както и някои по-съществени моменти от спомените на четници и  очевидците на Ботевата гибел. При такива опити препоръчително е да се ползват сериозни исторически извори. Без да налагам моето мнените именно това ме принуди и задължи да предложа тази статия подготвена на базата на литературни и исторически източници..   Как Н.Обретенов описва гибелта на Ботев 20 май(ст.стил) 1876 г. „.....На разсъмване стигнахме по една козя пътека на овчарските колиби, където авангардът беше наклал огнъове и печеше на шиш 5-6 агнета.Тъкмо, когато се готвехме да хапнем и да си обуе Ботев цървули, дойде стражата да извести, че черкезите и башибозуците настъпват, а кавалерията стои в подножието на планината. В това време се изправи пред Ботев овчарят, от когото бяха взети агнетата, подпрян на гегата си и с един дивашки тон извика: „Хайде платете ми шилетата, защото потерята наближава”. Ботев си повдигна главата и просълзен, с болка на душата си каза; „И аз съм дошел народ да освобождавам”. Обърна се към мене като касиер на четата и каза; „Обретенов дай му 3 наполеона. Аз платих на овчаря”... Ботев стана и даде заповед да се върви нагоре към „Вола”....Към 8-9 часа се явиха много черкези и башибузуци. Сражението почна. Момчетата храбро отблъскваха нападенията....Най-после, когато стана здрач, гърмежите почнаха да се чуват по-нарядко. По едно време изсвири тръбата на войската и гърмежите престанаха съвършено....По заповед на Ботев изсвири и нашата тръба, също за спиране....Когато цялата чета слезе от „Камарата”, (да търси вода), Ботев, нас щаба, ни беше спрял да си кажем думата. Ботев, Апостолов и аз бяхме поизостанали по назад по причина на Перо (Петър Спасов Симеонов, от Велес – Македония, наричан още Херцеговенеца), който не можеше да върви-ранен. По покана на Ботев приседнахме край една малка скала. С нас бяха Сава Пенев и Д. Тодоров (Димитрото) от Габрово, жив и досега (1926 г.). Ботев беше много загрижен. Понеже от щаба му бяхме останали само Апостолов, Перо и аз, той се обърна към нас и запита ”Какво мислите да правим, когато в тия 2 сражения патроните ни свършиха? Помощ от никъде нямаме, хляб също няма!. Да продължаваме ли или да се отправим към Сърбия? Докато ние да отговорим, Перо каза: „Ботев, ако ти направиш това знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си ще го загубиш”. Пред комисията на 3 юни 1927 г. Обретенов заявява, че Перо казал; ”Ако направиш такова нещо, да оставиш четата на произвола, ще изгубиш всичкото обаяние. Затова предпочети да те убият, отколкото да оставиш четата”. Ботев нищо не каза,но се изправи в целия си ръст да види накъде отидоха момчетата и няма ли някоя опасност за четата. Пред комисията на 3 юни 1927 г. Обретенов заявява „Ботев каза, чакайте да видя къде е четата”, и че той е отишел зад хребетите на определено разстояние от дугарите си. Тогава моментално изгърмя пушка и Ботев политна да падне на гърба си. Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложим на земята, той издъхна пронизан в сърцето. Сразен беше от неприятелски куршум, без да каже нито дума, само изхърка.....Аз взех картата от пазвата му под мундира, която беше окървавена и продупчена от кършума. Оставихме скъпите му останки на произвола на съдбата, за да се изпълнят собствените му думи; ”В редовете на борбата да си найда и аз гроба”. Обретенов пише; „Наведохме се и го целунахме по челото, което беше чисто, нямаше по него никаква кръв, нито рана. Перо с пръст на устата каза; ”Шт, да не се разправя за смърттта на Ботева” Дойдоха и други двама – Сава Пенев и Димитър Тодоров. Оставихме трупът до самия този камък на мястото, където беше убит и отидохме към Крушовския извор да търсим четата. Като ни запитаха четниците де е Ботев, ние им казахме, че е напред, ще го настигнем. Нощувахме нейде около извора”   Спомени на Н.Обретенов от по-късните разследвания „В продължение на 50 г. аз следях с най-голямо внимание всичко каквото се пише за Ботев и неговата чета и с прискърбие констатирах, че колкото по-много се пишеше, толкова повече историята се изопачаваше. Причината за това е от една страна, че се явиха четници, които за да дадат по-голяма важност на себе си разказваха много работи, които не само не са видели, но са били и далече от четата, когато те са се вършили. Като чувам това, аз не искам да омаловажа тяхната дейност, но искам всеки да говори само онова, което е видял; от друга страна, историците не трябва да пишат, преди да проверят щателно онова, което ще пишат, за да не попаднат в противоречие. Такъв е случаят с Т. Клинчаров, пише Обретенов, който твърди, че Ботев е убит на Веслец, когато всеки четник знае, че там пушка не пуква. Навярно е заблуден от някой четник, който е изчезнал от четата още преди Веслец. Такъв е и случаят, продължава Обретенов, и с акта от 1901 г. по случай 25 годишнината от „подвига на четата”, който акт казва и проф. Боян Пенев е подписан от лица, които не са били свидетели на Ботевата смърт. Затова са казали в акта „на неточно определено място е паднал Ботев”. Тия четници са казали и други неверности, че въстаниците са заемали три позиции. Началник на 1-ва позиция бил Перо, на 2-ра-Ботев и Войновски, на 3-та-Д.Икономов. Всичко това е измислици на хора, които не са били на самото място, защото целият ден 20 май 1876 г. четата се би под командата на Ботев, който стоеше с развяно знаме, заедно с ранения Перо, а Войновски с 40-50 момчета беше в охраната, пък и самата местност не позволяваше да се делим на части. Тия (и други неверни) показания са дали повод на г. Пенчо Икономов да издаде брошурата „Материали за Христо Ботевата чета”, печатана в Никопол, в която брошура се представят от Икономов неща като подвой-вода. Никакви гърмежи не са се чували, след прекратяване на сраженията, нито пък изсвири втора тръба. Ботев се повдигна непредизвикан от нищо, за да види какво става с момчетата, които отиват към извора. Аз съм уверен, продължава Обретенов, че ако някой от нас се беше издигнал, курщумът щеше да удари него. По-късно Н.Обретенов заявява, че полагайки на тревата простреляния войвода, двамата с Апостолов напразно са взирали поглед по посока на втурналата се към „Крушов извор” дружина; ”никаква човешка фигура не се забелязваше”.  На въпроса, дали не е възможно куршумът да е дошел от противната страна и Ботев да е бил пронизан през гърба, Обретенов представя две твърдения като доказателство; първо, неприятелски ”стрелци” непрекъснато дебнели четата ”по петите й”, факт който се потвържда в спомените на Мехмед Али Осман - ”Ние тичахме в кариер по дирите на комитите..., ,” и второ, когато изважда картата „от левия джоб на Ботевия воеводски мундир”, тя била „цялата окървавена и продупчена от куршума”. Имало е някой, който се е целил, продължава Обретенов, но не предполагам да е следял Ботев....Макар че на З. Стоянов, материалът за Ботевата чета и неговата смърт бе даден от мене, той пак беше заблуден от четниците самозванци. Той (З. Стоянов) пише ”Близо до Ботева насядали; Г. Апостолов, Перо, Обретенов, Янко Боянов, Сава Пенев, арнаутина и 2-3 момчета....Арнаутина, без да го видят, взел сабята на Ботева” („Златорог”, 283. Обретенов подробно описва кой какво е взел от вещите на Ботев). Тая измислица съобщава Обретенов дава повод на други историци да пишат по-големи измислици.... Никакъв Я Боянов, никакъв арнаутин и други момчета нямаше около Ботев, освен Перо, Апостолов, Аз, С. Пенев и Димитрото. Ст. Заимов пище, че Ботев и другарите му седнали; „В средата Ботев, от дясно –Перо, до Перо – Апостолов, до Апостолов - Сава Пенев; от ляво Обретенов, до Обретенов - Димитрото, до него Тодорчето. Тук Заимов визира и Тодор Илъов, когото наричахме Тодоричката (умалено на Румънски), който беше с нас на заточението. Та може би да се е похвалил на Заимов, и че той е било очевидец при убийството на Ботев. Кой е убил Ботев? На този въпрос, твърди Обретенов, не може да се даде отговор, освен с предположения... „Ние не видяхме никакъв неприятел, никакъв черкезин и никаква пушка повече не пукна, макар и Заимов да пише, че между нас и черкезите е имало престрелка до тъмнина. Никакви четници не се виждаха. Възможно е скрит горе нейде по зъбера някой черкезин да е стрелял. Възможно е заблуден куршум да го е ударил. Не може да се каже откъде се даде този изстрел, но той не се повтори.... Къде е ударен Ботев? В гърдите или в челото?!. В списание ”Златорог” год. 7-ма, кн.5 и 6 за месец май и юни тази година (1926) на стр.282, З. Стоянов съобщава; ”Един от другарите очевидци на смъртта му казват, че бил ударен в гърдите, като показват и окървавената карта”. Това бях аз (Обретенов). ”Други, напротив, че куршумът ударил челото му и Юрдан Кършовски в бележките си определено говори, че войводата е ударен в челото.И Захари Стоянов повярва на Я. Боянов и Ю. Кършовски –продължава Обретенов, от които нито един не беше при смъртта на Ботев и написа, че Ботев е ударен в челото. Когато отпосле, след напечатването на биографията, го запитах защо е написал, че Ботев е ударен в челото, той ми отговори „За по-голям ефект”. Колкото до Заимов, съмнявам се да е имал куража да разследва в ония времена набитата на кол глава, макар че е бил облечен в женски дрехи. Другият свидетел Д. Икономов, също твърди, че куршумът е улучил челото „алена кръв шуртеше от раната” („Златорог” , 282). Аз (Обретенов) притежавам първото издание от 1921 г., в което Икономов преди 25 години е бил по-скромен, та не е турил брата си при смъртта на Ботев. Освен картата, която извадих от пазвата на Ботев и която беше продупчена и окървавена има друго обстоятелство, което не мога да изрека тук, но което разказвах на професора от нашия медицински факултет д-р И.Стоянов, който обясни, че куршумът е засегнал гръбначния стълб, следствие на което се е явило това обстоятелство. Можеше ли куршумът да закачи гръбначния стълб, ако беше ударен в челото?. Можеше ли ние да го целунем по челото, ако то беше пробито и кръвта шуртеше толкова много, че напълваше пазвата му и окървавяваше картата? От сведенията на околните и биографите не може да се заключи дали смъртта е настъпила веднага („Златорог, 283). Д. Тодоров много право казва, че седял малко настрана (Златорог, 283). Той със Сава Пенев не се отделяха от мене, както аз и Апостолов не се отделяхме от Ботев, та когато Ботев ни повика на съвещание, те стояха по-настрана и едва ли е забелязал всичко, което ставаше около Ботев. Затова по повод писането от г. И. Бобчев във вестник „ Мир”, бр.7777, той ми пише с писмо от 30.06.1926 г.; ”Веднага намерих захвърлените си бележки, които съм писал преди около 20 години и в тях аз намерих, че Ботев действително е ударен в гърдите, а не в челото. Тази грешка като признавам, аз моля всеки читател, а най-много вас г. Обретенов да ми простите”. В писмените си спомени Мехмед Али Осман съобщава още по невероятна версия; ”В лозята край Враца се завърза сражение между Ботев и войската...Дадоха се много изстрели от къщата..... Твърдя, че Ботев го убиха в тази къща във врачанските лозя” По този начин е писана историята на Ботев и неговата чета в продължение на 50 години, пише Обретенов. Тя продължава и днес да се пише. Обретенов заявява; „Има събития в живота на хората, които се врязват в паметта им и докато са живи не могат да ги забравят, винаги са ясни, като че са преживени вчера. Такова събитие в моя живот е Ботевата чета. Никой не е гледал на тоя поход с такова внимание, както съм гледал аз....Винаги бях в първите редове и никога не се отделях от него, за да бъда убит заедно с Ботев, но съдбата друго решила! Не да умра заедно с Ботев, но да доживея 50 г. след неговата смърт, та когато младото поколеие потърси истината ”Где и как е загинал Ботев” да мога с готовност да кажа всичко, което е запечатано в паметта ми, макар че не съм искал да дигам шум около себе си. Н.Обретенов е много критикуван. Сам той се обръща към редактора на вестник ”Час” Т.Н.Христовски, който в статията ”Мистерията около Ботевата смърт”, отправя остра критика към Н.Обретенов. Иеромонах Климент Калайджиев, бивш игумен на Черепишкия манастир за спомените от срещите си с Н. Обретенов пише; „Обретенов не е казал нищо за самата смърт на Ботев, въпреки че е очаквал да чуе за последната му дума или неговата изповед. Обретенов е изглеждал ”Достатъчно въздържан и предпазлив”. Tова изказване на Н. Обретенов е притежание на Петър Кънев от град Алфатар - област Силистра . В спомените си относно критиките (на Т.Н.Христовски) Обретенов пише; Първо, че съм искал да омаловажа личността на Ботев, и второ, че съм криел истината по неговото убийство...А доказателствата за това какви са, пише Обретенов. Никакви, защото неговите твърдения въобще почиват изключително върху фалшивото „особено мнение (ом) по протокола от 3 юни 1927г., направен от комисията на лобното място, което Т. Н. Христовски само наново предъвка.... Пред тая комисия дадох обяснения за мястото и убийството на Ботев, които по същността си не се отличаваха от тия, които и при първата комисия дадох, обаче членовете на втората комисия не намериха никаква „празнота”, ”неустановеност”, ”мистерия”, ”неправдоподобност” ”извъртане ”и „нежелание” да кажа истината... Даже г. Венедеков възпроизведе казаното от мен в юбилейния сборник за 1000 годишнината от управлението на цар Симеон (велики)... Никога не съм говорил или вършил нещо, за да се харесвам на някого. Каквото съм вършил, вършил съм го със съзнанието, че правя добро на родината си и че не трябва да се фалшифицира историята. Ботев стоя до край на поста си и даде живота си за свободата на България. Със своята трагична кончина, той показа на градущите поколения как може и как трябва да се работи за род и родина. Прекланяйки се пред неговата памет, аз вярвам, че неговият дух ще възтържествува, а неговото име ще бъде символ и знаме за възход и напредък.” На въпроса на Андрей Цветков (член на комисията); не се ли е коментирал фактът на убийствто на Ботев от неговите четници, Обретенов отговаря; ”Да много се коментира той в затвора”...Н.Ю.Наумов запитал Обретенов; ”Не му ли е минало нему през ума да не би тоя куршум да е даден от техен човек, както и имало ли е недоволство от страна на четниците от Ботева. Обретенов отговаря; „Такова нещо не ми е минавало през ума”. Основание за това не е имало ”Те всички обичаха Ботев. Като ме запитвате замислям се и сам си отговарям, ако би гръмнал четник, той не би ли се сетил, че веднага ще издаде собственото си присъствие на черкезите и ще изложи себе си”. Решение на комисията подписала протокола 1. Един екземпляр от протокола да се предаде на Н.Ю.Наумов за Академията на науките. 2. Вторият екземпляр да се даде на Н. Обретенов. 3. Третият екземпляр да се предаде на Врачанския комитет за издигане на нов паметник на Хр Ботев във Враца, чрез П.Т.Първанов. Следват подписи на; Н.Обретенов, П.Т.Първанов (о.м), майор Наумов, А.Цветков (о.м), д-р Панчев (о.м), Т.Бобошевски(о.м), инж. К.Кънев (о.м), кап. Иванов. Следва дългото изложение на особеното мнение, подписано от лицата, които в протокола са нанесли допълнително под подписа с (о.м). Отговори на Н.Т.Обретенов по особеното мнение (ом); ”...С възмущение и отвръщение прочетох „ом” на членовете на комисията от Враца. От тяхна страна би било доблестно и честно, ако бяха казали „Ти лъжеш- Ботев не е убит дето ти казваш, а дето ние ще го покажем; а не след като се състави протоколът, подписахте го и чак на другия ден, види се под някакъв натиск, поставихте след подписа си „о.м”, което мотивирате с адвокатски извъртания, за да ме изкарате лъжец и изветрял- постъпка, направена не от „уважение към възрастта и миналото ми”, а от липсата на добросъвестност. През 1926 г. беше ми изпратено от редакцията на сп. „Златорог” книжка 5-6, гдето на стр.268 в статията си „Де и как е загинал Ботев” проф. Боян Пенев е поставил въпрос; „Толкова ли сме далеч от истината днес 50 години след смъртта на Ботева”? Невъзможно ли е да се установи тая истина и да се тури край на измислиците? Този въпрос на един професор, който не можа да тури край на измислиците, който не се задоволява с акта от 1901 г. и поканата на студентското дружество „Хр. Ботев” от София ме накара докато съм жив, още бодър и в пълно съзнание да изпълня още един отечествен дълг, да отида във Враца, за да покажа на младото поколение точното място, гдето е убит Ботев, тъй като в момента на убийството бях при него и той издъхна в ръцете ми, без да подозирам, че ще се намерят хора, на които няма да се хареса истината и ще се постараят да я изопачат”. Това бяха мотивите, които ме накараха на 2 юни 1927 г. да се намеря във Враца и отида в Балкана да възстановя истината, а не фалшивото заключение на „ом”, че съм влагал „преднамерено желание да се развенчае Ботевият подвиг и съкруши обаянието от него в българския народ” Де намира „ом” преднамереното ми желание - пише Обретенов. Че не съм познал Косталевия мост, макар да се вижда?! Тоя мост е минат от четата ноще, при осветление на светулки. Че не съм познал ливадата на Мазната (Димитър), която няма нищо общо с мястото дето пекоха агнетата? Че съм приповтарял за чобанина, който си искаше парите за агнетата, докато не е пристигнала потерята? Аз и сега си го повтарям, защото това обстоятелство повлия толкова болезнено на Ботева, защото от очите му потекоха сълзи. Че не съм знаял названията на местностите. Аз затова отидох на мястото, за да покажа къде се бихме, къде се движеше четата и къде падна Ботев, а названията да се покажат от нарочно повикани за това лица познаващи местността. Че постоянно съм подчертавал за Войновски, че бил военен ръководител?! С това не се оронва престижа на Ботев, защото всеки знае, че Ботев беше поет, а не военен и ако отрека значението на Войновски в четата, ще бъде черна неблагодарност към неговата памет. Че лобното място съм показал с ”престорена наивност и без секунда да се поколебая” с думите ”Ето го, тук убиха Ботев!”. ....Тръгнах по крака, обяснява Обретенов, заедно с к-н Иванов, а комисията остана около 50 крачки назад, разгледах местността и след като се ориентирах добре, намерих скаличката (не камъните) и казах на Иванова; ”Тук е! Повикай останалите. Тогава те ме настигнаха и аз им показах мястото.... Ботевото убийство и Ботевата чета са такова събитие в моя живот, което е влязло в паметта ми и всякога е пред очите ми, като да е преживяно вчера” Отговори на к-н Христо Иванов по „особеното мнение (ОМ)”; „Изложението на „ом”... ме изненада неприятно. Недопусках, че тези които подписаха протокола на 3 юни (1927г) ще се отрекат от подписите си. (В своите писмени отговори к-н Иванов изцяло подкрепя Обретенов и разказите му пред комисията. Подробно и аргументирано е предаден от него точният разговор на Обретенов по време на разследването на комисията, Русе , 9 юни 1927г. Подпис Иванов - началникщаб на 7-ми пограничен сектор.) Общо взето в източниците, спомените на Обретенов са определят като точни-писани въз основа на богата архива - документи. Има разбира се определен субективен елемент, несъгласие, някои спорни въпроси.   Спомени на другите четници за гибелта на войводата Сава Пенев в молбата си до Народното събрание за пенсия от 17 ноември 1892 г описва някои събития до Милин Камък, но не споменава нищо за гибелта на Ботев; Липсват негови спомени за фаталния изстрел и гибелта на войводата Йордан Кършовски премълчава фаталния момент на Ботевата гибел; макар че самият Обретенов както бе посочено по-горе сам съобщава за твърдението на Кърщовски пред З. Стоянов, че Ботев е ударен в челото. На 20 май той не е бил около Ботев, а се е криел заедно с 3-4 свои другари в лозята на Враца. Най-голямо внимание заслужават спомените на Димитър Тодоров - Димитрото,  Проф. Б.Пенев забелязва, че неговите спомени се отличават с „точност и ценности”, но се споменават някои неточности.. Той съобщава „На мръкване турците почнаха да се оттеглят, турска тръба даде някакъв сигнал. Аз бях на няколко (около 20) крачки до Ботев. Ботев стана, вдигна бинокъла да види що значи този сигнал и аз усетих, че удари Ботев. На друго място твърди „Една пушка пукна и аз усетих, че удариха Ботев. Той бе улучен в челото...Другите му другари, които бяха по-далеко скоро се досетиха, че Ботев е убит, колкото и да криехме причината на неговото отсъствие; Димитрото не споменава дали са го целунали по челото!?...В писмо от 30 юни 1926 г. до Обретенов е отразено, че в спомените на Димитрото записани от Илия Бобчев е допусната грешка, т.е „ Ботев е ударен в гърдите, а не в челото” Посочват се и някои неточности и погрешни твърдения на Димитрото. На неговите спомени се опира отначало генерал Кирил Ботев, вероятно и другите четници, а днес Стефан Цанев,.както и изброените всевъзможни измислици и версии, плод на гадания в Интернет. Когато са били на 5-6 км от „Милин камък” при наблюдение на идващата турска пехота Ботев извикал; ”Бъдете готови момчета! Нека да покажем, че знаем да мрем за Отечеството си! След като издума това хукна с коня си към противника с извадена сабя, която въртя под град от куршуми”. При ожесточеното сражение на върха Милин камък войводата викал; ”Блъскайте момчета. Враца се вижда. Нашите гърмежи се чуват сега там. Помощ скоро ще пристигне „Момчетата повдигали глави и поглеждали към Враца в очакване на помощ. Дори се зарадвали, когато видяли огромна маса от насочващи се към тях хора, смятайки че това е помощ от Враца. Като наблюдавал с бинокъла Ботев извикал ”Момчета дръжте се! От Враца ни иде помощ. Напред! Да живее България! Напред!. Четниците извикали ”Да живее! Да живее войводата! „. Отекнало гръмко” Ура”, което предизвикало бягството на черкезите Оказало се, че това е турска войска, която се омесила с черкезите и общото им количество станало около 600-700 души. Когато разбрали истината, четниците се разочаровали, но не се отчаяли. Перо Македонеца и поп Сава Катрафилов били ранени. Сам войводата превързвал ранените. Паднал знаменосеца-Курито. Сражението не преставало. Паднали 11 убити и 20 ранени. Ранените молели да ги убият, за да не страдат повече и да не попаднат в ръцете на врага. Всичко това трогнало четниците. Най-много страдал войводата. Тръгнали на път. Носели Перо Македонеца на ръце. Тежко ранените, които не можели да ходят оставяли на произвола на съдбата- в ръцете на врага. Голямо било разочарованието на 20 май, заради безрезултатните обещания на врачани за помощ; Оставят тежко ранените. Всичко това оказало много силно въздействие върху Ботев. Братът на войводата-генерал Кирил Ботев, Той напуска четата при Веслец, болен. Крие се в лозята. Пред записвача Иван Стойчев, през 1938 г. казва;; ”Лично аз не съм писал спомени....., защото онези истини които зная, ще засегнат мнозина, а пък аз не искам да наскърбявам никого. Не бих искал да споделям съмненията, че брат ми е убит от свои четници. Наистина аз не съм бил, но възприех от четниците в лозята на Веслец, а после в затворите. Вярвах на Димитрото, който е бил при смъртта. Според това, което ми е казал аз зная, че Христо бил станал, отишел напред към гребена, просто да се отдели от групата около него. В това време се чува изстрел и Ботев пада убит, ударен в челото. Понеже бил подигран от другарите му.!? Кръвта потекла по шията към сърцето и тогава била изцапана картата му и други книжа. Никой не е видял кой е стрелял, но изстрелът е дошел от към страната, в която се оттеглили турските войници след сигнала. На друго ммясто К. Ботев заявява; ”Колкото до интригата”, че Ботев е бил убит „от свои хора”, „тя е само интрига”. „Обретенов, мой приятел, който до последния момент е бил с брат ми, разказа как точно е станало убийстото. Четниците изгаряли за вода. Пръснали се на групи да търсят вода. Хр. Ботев, заедно със щаба си –Обретенов, Войновски, С. Пенев, Д. Тодоров също отишли да търсят вода”. К.Ботев изразява възмущението си от журналисти, които пишат че казвал неща, за които не си е дори помислял. За лобното място на Ботев заявява; „Повече от това, което се знае, едва ли ще се узнае някога. След толкова години мястото мъчно може да се установи точно с педи” Йордан Йорданов – Инджето.. Не е видял смъртта на Ботев, отделя се от четата след боя на Милин Камък В спомените си описва своята одисея на път за Сърбия, без да споменава за смъртта на войводата. В молбата си до Народното събрание за отпускане на пенсия от 15 ноември 1895 не споменава нищо за фаталния момент. Среща се в Търновсия затвор със Сава Пенев, Н.Обретенов, Руско Роба и Димитър Тодоров. На Милин камък Ботев се „решава да заговори” Инджето; „ Йорданов. Онуй псе Заимов ни излъга. Затова аз мисля да се отровя”-думи на Ботев. Според Инджето Ботев много се е отчаял, станал и тръгнал ”като че ли с половин сърце”. Никола Нанов. Спомените са по разказ на брат му.  Той пише; „След смъртта на Ботев, решено бе да бягаме, кой накъде види „След като се завърнал той разказвал; „Не видях точно как е убит Ботев. Другарите ми казаха, че Ботев се надигнал да види къде са турците. Пукнала пушка, куршумът пронизал челото му и той паднал. Другари отрязали главата му, за да не я носят турците нанизана на кол”. Тръгнал за Сърбия. Той твърди дори за наличието на „турци-комити” в четата, несрещано в други спомени. Цанко Минков. Пише все едно, че е бил там; ”Ботев за кратко време стана и всред общата за миг тишина чу се звън плясък, последван от тъй провлечено изохкване. Ботев, Ботев е ранен- се предаде от уста на уста светкавично печалната вест. Настъпи общо смущение и наистина милият ни и непрежалим войвода лежеше мъртъв на земята, сякаш от дни убит. Вражески куршум бе улучил най-смъртоносното място – неговото високо чело и пръсна черепа на части. Колко съкрушителен е бил ударът, че в пресмъртната си минута не е могла да отекне ни дума от сладкодумната му уста... Четата остана без душа” . Ц.Минков погрешно пише, че Ботев е убит на Веслец . Същото твърдял и Христо Иванов от Сопот. Ив. Вазов пише от Букурещ;”Дълго време всички знаеха според твърдението на Христо Иванов, че той Ботев е умрял при Веслец”. Посочват се неточности Никола Кючюков. Отбелязват се неточности. В писмо до З. Стоянов от 13 ноември 1884 не споменава нищо за гибелта на Ботев, но в спомените си пише; „Часът около 5 вечерта, когато слънцето се скри зад високите върхове на Балкана и гарнизонът на неприятеля засвири на отбой, боят се прекрати. Само на Бялата канара се чуваше сегиз тогиз. В това време бяха слезли от позициите си х. Петър, П.Юрданов, Г.Апостолов и двама-трима още при Ботева.... Ненадейно гарнизонът в турския лагер изсвири... Нещо изпищя..., пък Ботев катурнат на Земята....заспа вечен сън. Спеше без да може да проговори някому. Куршумът беше пронизал черепа му под дясната вежда и порой от кърви бяха го покрили...от лявата страна на челото. Кючюков не е бил там и вероятно пише това, което се е разказвано по-късно, позовавайки се най-вероятно на Димитрото и отчасти на Обретенов. -Ах, какво стана?- казахме като се хвърлихме въз него със сълзи. -Мълчете, тайно да бъде това –каза един глас от нашите и всичко утихна. .....О, каква дълбока скръб притули сърцата ни. Плакахме над оня безчуствен труп... Стори ми се, че след падането на войводата, всичко рухна. Стрелбата съвсем разредено отиваше от там насетне....По нататък.... Кючюков съобщава; ”Войводата Ботев беше много отпаднал. Краката му се бяха подбили. Тялото изнемощяло. Той не беше разбира се привикнал да понася несгодите на хашлашкия живот, толкова време без сън, пресилно пътуване, глад, убиване духом и тялом. Това разбира се не беше лесно поносимо от когото и да е, тъй че беше вече на конец, нито с ботуши, нито с цървули, нито с езда, нито пеш да продължава можеше. Той страшно се възмущаваше, че силите му го бяха напуснали и не му се подчиняват, но той направи напън на последните остатъци от сили и продължи” Стоян Заимов. В източниците се отбелязват много негови неточности, дори тенденциозни и неверни твърдения. Преразказва чутото от други; ”Ботев е убит под скалата; седял в средата, отдясно Перо, до Перо- Апостолов, до Апостолов– Сава Пенев, отляво Никола Обретенов, до Обретенов Димитрето, до него Тодорчето. Турска тръба затръбила, Ботев се дигнал от мястото си да види накъде се движат черкезите (Обретенов казва-четата). Перо го дръпнал да седне, но на минутата се светнала пушка от близкия храсталак, куршумът ударил Ботева в челото й паднал без да продума или изкаже”. След изгърмяването на пушката, изкочил от храсталака белобрадат черкезин и пълзешком се промъкнал към близката израснала ръж. Апостолов измерил стареца черкезин със своята мартинка и го свалил на мястото му По гласа на двата вистрела надошли черкезите и тези въстаници, които седели скрити под камарата, зад камънаците до трупа на убития Ботев. Престрелката траяла до тъмнина, нещо около 3 часа. Седели при убития войвода другарите му, без да си продумат или да дигнат трупа му, защото Перо е запретил на другарите си да применяват местата и позициите си. Тръгнали в тъмнината да търсят отделението на Войновски. Тогава Апостолов се доближил до трупа на Ботева, разкопчал му жилетката, взел му револвера, шапката, златния кордон, златния пръстен, бинокъла му, военната карта, компаса му, 50-тях наполеона,портмонето, чантата с кореспонденцията. Целунал за последен път студения му труп и се спуснал да достигне другарите си. Това той извършил по съвета на Перо, за да не разберат черкезите, че е убит войводата на четата, а това лесно можеше да се разбере от предметите, които прибрал Апостолов... Тези сведения ние знаем от самого Н.Обретенов, С. Пенев, Димитрото и Тодорчето, които видели с очите си как Ботев се заклатил и паднал от удара на черкезкия куршум, как при това разтворил устата си, искал види се нещо да каже, но не можал, как заспал вечно под голата и студена скала. Че старецът черкезин е ударил върху челото Ботева, това се констатира и от самите очевидци на смърттта и от следующето обстоятелство. Отбелязано е; „Когато Заимов (след разбягването на въстанниците и след клането във Враца) облечен в женски дрехи с паничка в ръка, случайно минал покрай колове набучени глави около градския часовник, то познал на Ботева главата по челото, носа и белега от лявата страна на челото. Посред челото зеела дупка, а носът, лицето и брадата били оцапани със съсирена кръв...” Изтъкнатият и всепризнат наш поет Стефан Цанев в статията „Мъртвият не може да говори” предложи нова версия за гибелта на Ботев, като отговоря на два важни въпроса; Къде е ударен Ботев - в челото или в сърцето и кое е накарало Н. Обретенов и другите очевидци в този шокиращ момент да „премълчат”(макар и времено) пред другите въстаници за гибелта на войводата. Той пише; „Н. Обретенов твърди, че е ”ударен в гърдите”, а Димитрото - в челото, Йордан Кършовски, Никола Нанов, Цанко Минков видели невидели – казват същото, а Стоян Заимов защитава фриволно и двете версии. Ст. Цанев се позовава и на Кючюков, които казва; ”Куршпумът бе пронизъл черепа му под дясната вежда и порой от кърви бяха го покрили”. Според автора на тази статя „спорът дали Ботев е бил прострелян в сърцето или в челото..., е напълно безсмислен и той го определя като по-маловажен, обяснявайки това разногласие с изключително тежката обстановка в която са се намирали въстаниците. Същевремено, Ст.Цанев се опитва да даде отговор на по-важния въпрос, какво са искали да премълчат очевидците за смъртта на войводата. Ст.Цанев и генерал К.Ботев смятат, че тайната за страшната версия”, може да е бродещото и до днес съмнение, че Ботев е убит от свои четници. В резултат, Ст.Цанев достига до „трета вероятност”, вероято да не би да се „накърни героичния ореол на Ботев”. Като поет, познаващ добре човешката душевност, Ст. Цанев прави опит да докаже своята нова „премълчавана досега” версия, описвайки преживяванията на Ботев още в Румъния, когато го ”обвинили в присвояването на комитетски пари и са искали дори да го убият” до фаталния миг. Кулминацията е след репликата на Перо, че ще ”загуби обаянието, което е спечелил”..... Накрая Ст. Цанев обобщава; ”Какво е мислил Ботев в този момент” и сам си отговаря; ” Четата е разбита, останаха 50-60 души, другите лежат убити или стенат по канарите, поп Сава. Катрафиловж вика ’’Отрежете ми главата, да не се гаврят с мене турците”, Войновски избяга! Патроните свършиха! Хляб няма! Няма вода!. Заимов ни излъга! Няма помощ от никъде ! Перо е прав за бягството (то и как да бяга, краката му на кайма). Отговорът според Ст.Цанев е ясен и той идва сам. ”Какво му остава. Да чака поражението си докрай. Да го хванат жив, да разнасят главата му на кол. Станал и отишел напред към гребена, просто да се отдели от групата около него и „с дясната ръка в дясното слепоочие”....... се самоубива. „Мъртвият не може да бъде победен”. В статията на Ст.Цанев не са посочени обаче колко и кои източници са използвани. Кратък анализ и заключение До сега официално е възприето това, което е писал Обретенов и доказвал пред официална комисия, макар че е бил критикуван, вероятно заради съмнения в разказите му и противоречивите показания на някои четници, предизвикали различните версии. Много от спомените са преразказвани и писани от други лица, има неверни и измислени и непотвърдени твърдения, непълноти, хронологически грешки, неточности, смесване на събития, субективизъм, преувеличения, противоречия с документирани извори, тенденциозност, украсяване на разказите, добавяне по нещо, възможни хвалби, било то за самоизтъкване на заслуги, за получване на пенсия и др. Това е забелязано и от многото Ботевоведи. Ст. Цанев се опитва да разгадае това, което е „премълчавано” досега, формулирайки нова версия. Но той също не е бил очевидец и се опира основно на неточните спомени на Димитрото, на Кючюков, както и на останалите четници, които са научили за случилото се от препредаване на разговорите от техни другари, непосредствено след разбиване на четата, в затвора и след Освобождението.Останалите живи очевидци са само Обретенов, Сава Пенев и Димитрото. Сава Пенев не споменава нищо. Обретенов като най-близко стоящ очевидец и Димитрото-малко по-далече, си противоречат по въпроса, къде е ударен войводата. Както пише и Обретенов, вероятно никога няма да се разбере точната истина, а само може да се предполага. Ще има само хипотези. Тъй като вече няма живи свидетели, нито една хипотеза не може да бъде напълно доказана с необходимите убедителни факти, включително и най-новата на Ст. Цанев, която може да звучи хипотетично, като ”вероятност”, но не и доказана и възприета като категорично доказателство и истина. Предположението, Ботев да е убит заповядвайки на другарите си е неприемливо. Въпреки молбите на много от ранените, никой не е посмял да застреля свой другар. Едва ли те биха посегнали на „своя символ”- живият войвода, дори и той да им е заповядал. Те са го обичали. Всички пишат, че е гръмнала пушка, а не пистолет. Според Ст. Цанев, Ботев се е самоубил с пистолет. Има и противоречиви сведения при версията за удар в челото; дясно, ляво слепоочие, посред челото, разбит на парчета череп, отрязана главаи пр. Ст. Цанев заключава; „С дясната ръка, в дясното слепоочие”. Възможно е умората от сраженията, жаждата, гладът, шокът и „спуснатият здрач” да са заблудили видялите окървавеното мъртво тяло по главата и гърдите.... На базата на изложеното, възникват много въпроси, включително и от изложеното в наличните източници, на които трудно може да се даде отговор; обективен ли е протоколът от 3 юни 1927 г. и трябва ли да се вярва на Н. Обретенов. На кого трябва да се вярва?. Каква цел е имал Обретенов да „премълчи” евентуалната истина и да я ”забули”, ако той наистина е прикривал нещо!?. Да избегне евентуални обвинения и съмнения, че може някой от присъствуващите въстанници да е застрелял войводата (дори това да не е така) или да предотврати помрачаването на блясъка на Ботевия ореол, ако според Ст. Цанев, той се е самоубил!? Възможни са много и обширни тълкувания на писмените източници и спомени. Наистина ударът е невероятно точен при такъв ”настанал здрач”. За Ботев са писани стотици статии, книги, публикувани са документи и спомени, като се започне от първия му биограф З. Стоянов (1888). Следва; Ив. Клинчаров, Михаил Димитров, Н. Начев, Евл. Волков, Г. Бакалов, Б. Пенев, Ал. Бурмов, института ”Христо Ботев” и др. Никой не споменава или поне не загатва за версия - ”самоубийство”. Същественото е, че Войводата е загинал от куршум, за да не попадне в ръцете на врага. Споменът за Ботев е оставил толкова дълбок отпечатък в съзнанието на българите, че едва ли начинът по който е загинал този велик българин е толкова съществен, едва ли би помрачил неговия подвиг или би хвърлил петно върху легендария му образ на гениален поет-революционер, публицист, идеолог и водач в борбата за национално освобождение!?. Странното е, че до днес все още не се знае какво е станало с изоставеното тяло на войводата, къде почиват костите му, (както не се знае къде точно са костите на Апостола Левски). Може би с това ореолът около личността на Ботев и неговото величие остава да блести още по-силно на историческия небосклон !? Изпълена бе изповедта на поета-революционер в „Моята молитва”- „Аз може млад да загина, но стига ми тая награда, да каже нявга.народът, умря съоромахът за правда, за правда и за свобода” Забележка. Материалът е подготвен като за достоверност, освен посочените в текста източници na книжен носител са използвани допълнително други 24 на брой, които при нужда могат да бъдат представени, дори и цитирани на съответние места в текста.                                         Подготвил; д-р Богомил Великов Колев                    

Трябва да сме изключително внимателни, когато публикуваме материали. Всичко трябва да се разглежда в контекста на времето и обстоятелствата.

Духът на един народ е всичко, а той е силен, когато има примери, достойни за почит и за съхраняване в историческата ни памет.

Един от тях е и поетът - революционер - Христо Ботев!!
Само това четиристишие да ни беше оставил, пак ще е заслужил преклонение към личността му!!
"Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!"

Весело посрещане на Новата година!!

Така е,господин bogomil.Интернет деформира историята ни.Весела Коледа,браво на Вас за събраните материали!

Дето се казва: "настоящето постоянно променя миналото" :)

Най после един хубав постинг! Браво!

но така обстойно и всички факти и мнения събрани на едно място
за пръв път виждам... дадена е думата на всички страни...
прочетох с голям интерес... истината си заслужава
да се знае, особено като става дума за Ботев...
поздравявам те, bogomil... с уважение...

Уважаеми приятели,
Благодаря Ви за вашите интересни, смислени и отговорни коментари. Виждам ,че проявявате загриженост към историческата ни памет като истински родолюбиви българи и неподкупни патриоти. Паметното Априлско въстание през 1876 г. е връхна точка, апогеят в подготовката и реализацията на нашата национална революция за политическо освобождение от османското господство по земите български и прелюдия към освобождението през 1878 г. Подвигът на Ботев и на неговата легендарна чета заемат значимо място в последния етап от борбата на българите за национално освобождение - въоръженото въстание, революцията. Възхищавам се на изказаните от вас мнения свързани с голготата на войводата Хр. Ботев. Те са единодушни- Не бива да допускаме да се фалшифицира историята. Ние имаме от тази епоха, епохата на Великото българско възраждане две големи гениални личности - Ботев и Левски, които са се превърнали като икони-легенди за нас българите, пример за кристално чист патриотизъм и готовност за саможерва в името на свободата на своя народ и отечество. Затова ние потомците не бива да допускаме да се хвърля прах в очите на обществото ни относно техния живот и народополезна дейност с които можем да се гордеем пред света като народ и нация. От вашите коментари достигам до извода от необходимостта отговорните научни и държавни институции да излязат с ясно станивище относно "забулената в тайна " голгота на Ботев, тъй като мълвата броди и върши на пръв поглед бавно и незабелязано своята зклокобно негативно въздействие сред обществото. Докато има такива българи като вас, това няма да се допусне и няма да се случи!. Благодаря ви за подкрепата!

с поздрав, уважение и най-добри пожелания за Новата 2013 г.
www.bogomil.blog.bg

Не сте се спрели на най-сериозния опонент на Обретенов-Георги Тахов.. Ето извадка от труда му"Къде е ударен Ботев?"http://www.slovo.bg/old/litforum/121/gtahov.htm

Разделението на мненията – в сърцето или в челото е убит войводата – започват още непосредствено след екзекуцията и малко след изоставянето на трупа на лобното място. Тези, които са между очевидците на разстрела, отбелязват изстрела в сърцето. Давайки си клетва да мълчат, те не могат да приемат, че екзекуцията е със съекзекутори, т.е., че съществува и изстрел в главата. Не е било възможно да заровят трупа – покриват го с клони, и то шипки, т.е. с трънак, който някой едва ли би се заел да разплита. Четниците научават за гибелта и някои от тях минават след Обретенов и приятелите му през лобното място. Виждат простреляното чело, проронват сълзи и отминават. Малцина са могли да допуснат, че Ботйов е бил убит "от свои", за да търсят доказателства. По-късно ще им се обяснява, че няма изстрел в главата; че кръвта там е, "защото са изваждали трупа и кръвта се е стекла към лицето". Трудно е можел някой да се върне и да провери. А че не са свидетели само Обретенов и останалите му другари, за това свидетелства изявлението на члена на щаба Димитър Икономов. Научавайки, че Ботйов е убит, той се е считал длъжен да се озове на лобното място. В "Материали за Хр. Ботевата чета" (1926), издадени от брат му Пенчо Икономов, на стр. 33 революционерът и другарят на Ботйов дава следните подробности:
"Като гръмнат останах, като научих, че воеводата Ботйов е паднал убит. Отидох на лобното място и сварих го в предсмъртна агония. От други узнах как е станала тази печална случка: като изсвирила тръба в лагера на турците, Ботйов полюбопитствал да види, ала в този момент пукнала вражеска пушка, един куршум се забил в челото му, той паднал на земята и вече нищо не продумал. Алена кръв шуртела от раната му. Дълго време не можехме да се бавим на това опасно място..."
Димитър Икономов признава, че от други узнал "как е убит", но много ясно свидетелства: "Един куршум се забил в челото му" (с.33). Най-малко Димитър Икономов би си съчинявал версии къде е бил ударен Ботйов. "Алена кръв шуртеше от раната", свидетелства той (с.33). Става дума за рана и всякакви приумици, че трупът бил навеждан и кръвта от областта на сърцето "отишла чак до челото", звучат нелепо.
Нещо повече, Димитър Икономов твърди, че когато пристига на лобното място, заварва Ботйов все още в агония. Много по-късно пристига четникът Цанко Минков. В "Какво разказва един жив Ботйов четник. (Принос към миналото ни)" (1935) той отбелязва, че всякакви признаци на живот при войводата са угаснали, но се е говорело, че е прострелян: "Ботйов, Ботйов е ранен!" – се предаде от уста на уста светкавично печалната вест. Настъпи общо смущение. И, наистина, милият ни и непрежалим войвода лежеше мъртъв на земята. Сякаш от дни убит. Вражеският куршум бе улучил най-смъртоносното място – неговото високо чело и пръснал черепа на части. Горкият! Колко съкрушителен е бил ударът, че в предсмъртната минута не е могла да се отекне ни дума от сладкодумната му уста – "тази уста, която никога не преставаше да говори", както каза Захари Стоянов. Нито най-сетне – последно сбогом от вярна дружина или прошка от майка мила (...). Четата остана без водител – без душа" (с.20).
По силата на каква логика бихме могли да приемем, че всички тези четници са си измислили изстрела в челото, а единствената истина е казал Никола Обретенов. Нещо повече, когато излизат от печат спомените и на Димитър Икономов, и на Цанко Минков, Обретенов е жив, но не ги оспорва. Продължава единствено да повтаря онова, което веднъж е казал, считайки се за единствения свидетел и единствен арбитър, и вярващ, че ще отнесе в смъртта цялата истина. Докато Димитър Николов-Дишлията, един от най-големите опоненти на Обретенов по този въпрос, умира на 11 май 1878 г., Димитър Икономов – на 19 февруари 1896 г., а Никола Обретенов чак на 10 октомври 1939 г., Цанко Минков е последният жив четник и умира последен – на 5 октомври 1944 г. Съдбата му отрежда дълъг, но тежък живот. Той не парадира, както Никола Обретенов в Русе, който "допълва" спомените си и дава интервюта:
"Преди да ослепея – споделя в книгата си Цанко Минков, - макар със саката ръка се захващах за някоя работа, изкарвах по някой друг лев, та можех отчасти да удовлетворя необходимите си нужди, но днес, при толкоз тежък и скъп живот и с толкова малка пенсийка, се намирам в извънредно мизерно положение" (Вж. също: П. Карапетров. "Последният жив Ботев четник Цанко Минков за своя войвода" - в–к "Кооперативно земеделие", № 130, 2 юни 1953; също сп. "Наша родина", 1956, № 6).
Този ли биограф би тръгнал да лъже и да записва: "Вражеският куршум бе улучил най-смъртоносното място – неговото високо чело и пръснал черепа му на части"? Едно от последните доказателства, че е имало изстрел в челото. С други думи, щом Никола Обретенов твърди, че е имало изстрел в сърцето, фактите говорят, че е стреляно и втори път, т.е., че е осъществен заговор Христо Ботйов по никакъв начин да не остане жив. И че в този заговор са участвали както противникът на неговата тактика – военният командир Никола Войновски, така и Никола Обретенов, за съжаление – с един-двама странични помагачи.

има доста странни данни за това що за птица е Никола Обретенов. Не твърдя, че изложеното е светата истина, но съществуват прекалено много съмнения и се цитират прекалено много писмени източници. Вижте и написаното относно смъртта на А Кънчев и Русенския ТРК. А къщите на Обретенов в Русе и Савов във Враца, построени скоро след освобождавабето им са факт http://zora.freeservers.com/Obretenov.htm