material science and metallurgy

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.12.2012 17:47 - Коледа

Автор: bogomil Категория: История

Прочетен: 1236 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 24.12.2012 18:32

КОЛЕДА Божич, Божик, това са народни названия на Християнския празник Рождество Христово. Названието Коледа (Колада) е получено от древните римляни Календи, които празнували тържествено дните на зимното слънцестоене, като начало на нов слънцеповрат и рождество на новото Слънце. През 4-ти век от н.е. Коледа става важен християнски празник в народния календар. Свързва се с рождението на Исус Христос. Във връзка с Коледа има много обичаи, вярвания и пожелания, които целят да осигурят магично благоденствие през следващата Нова година. Празникът започва на 24 декември –Малка Коледа. Познато е детско коледуване. Рано сутринта всяко дете си приготвя дрянова тояга, наречена коледарка (на върха с дървено колелце до 10 см.). На групи децата (от 6 до 12 г.) обхождат къщите. Тропат с тоягите.на вратите и казват: ”Бог се роди Коледо!”. С кратки песнички те пожелават плодородие и богат приплод на домашните животни през Новата година. В Западна България и Пловдивско малките коледари чукат с тоягите върху житни зърна в крина или разпиляни по земята и за а има богата реколта. Домакинята сипва със шепа жито по тях и ги дарява с кравайчета. През деня се месят ралични видове обредни хлябове. Правят се тиквеник и ошав от сливи, готвят се сърми (за да се въдят кокошките), поднасят се сухо грозде и смокини. Тепсията с тиквеника се носи в пчелина и там се завива краищникът (за да растат пчелите) Основни обичаи на Коледа са трапезата на Бъдни вечер, нощното бдене, подържането на домашния огън и коледуването, което започва след трапезата на Бъдни вечер (посред нощ) и продължава до разсъмване с тържествено поздравление „Честито Рождество Христово”. Коледарите обхождат домовете и пеят песни с благопожелания. Коледарските песни прославят Природата, труда, любовта към човека. Песните се разучават още през коледните пости (от Игнажден). Коледарите се разделят на три дружинки (по десетина души) и предварително си разпределят махалите. Водачът е винаги е по-възрастен женен мъж, наречен станеник, цар, кудабашиз. Коледарите са в празнично облекло. За Коледа по-големите момчета за пръв път обличат ергенско облекло. Някъде обличат сватбени дрехи. В Софийско дружинката се състои от старец, баба, гайдар, трохобар и четирима певци.. Тя се води от стареца, който е облечен в народна носия, с широки шалвари, накичен със звънци по лактите и ръцете и носи топуз с дълга дръжка. Бабата е облечена като невеста от друг край и е обкичена с цветя, върти се около стареца, който я брани от коледарите. Бабата се преструва на стара жена, на болна жена и т.н. Гайдарът свири, трохоберът събира в торба подарените краваи и друга храна, а певците отпяват двама по двама песните. Около групата се въртят още двама трима души – мечки (котки). Те подражават на животните- на котката с мяукане. В Русенско по подобен начи коледарите имат предводител, а на опашката на коледарската група вървят котките (деца). Коледарските песни са обреден цикъл, развит по-широко в Североизточна България, респ. в Добруджанските райони. Коледният песенен цикъл е извинредно богат с песни за всяка възраст, семейно и социално положение. Първата песен започва обикновено с думите: „Станинине, господине! Тебе пеем, домакине! Добри сме ти гости дошли Добри гости коледари” Накрая коледарите пеят: „От Бога ти много здраве От нас малко веселбица” След kато домакинята дари коледарите старецът (благословникът) вдига кравая и произнася дълга благословия за здраве, щастие, благополучие и плодородие. В Русенския край, когато напускат дома на стопанина коледарите пеят: ”Я ни от тука, я Господ тука”. Всички стоят цяла нощ в очакване на коледарите, за да получат тяхната благословия и да им върви през Новата гoдина. Ако коледарите не посетят даден дом, то това е знак на нещо лошо което може да се случи на домакинството. Все пак, ако случайно не бъдат поканени вътре в дома, коледарите го отмнават с напева: „Я ни от тука, я чума тука”. Никое домакинство не иска да слуша подобни песни и на практика всички приемат коледарите. Обичаят коледуване с малки местни видоизменения е познат на всички българи. На 25 декември се чества голяма Коледа. Всеки домакин гледа най-напред в къщи да влезе момиче или жена, за да бъдат агнетата все женски. Още сутринта всеки се облажва с печено врабче, хванато през постите, за да бъде лек като врабче през годината. На обяда най-напред се пие блага ракия, при което по-младите, като я поемат, целуват ръка на по-старите. После всички ядат, пият вино и пеят песни на „Коледа”. Днес коледуването се възвръща, включително и през възпроизвеждане и от художествената самодейност.
Забележка; Мартериалът е подготвен като са ползвани източници на книжен носител

Подготвил д-р Богомил Великов Колев

Нагоре