Постинг
24.12.2012 18:02 -
БЪДНИ ВЕЧЕР
Автор: bogomil
Категория: История
Прочетен: 1862 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.12.2012 18:04
Прочетен: 1862 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 24.12.2012 18:04
БЪДНИ ВЕЧЕР
Освен най-популярното наименование „Бъдни вечер” се срещат още: ”Бъдна вeчеря”, „Богата вечеря”, ”Кодилка”, „Малка коледа”, „Къдена вечер”, ”Вечерня”, ”Неядка”. Това е 24 декември, вечерта срещу Коледа с празнична вечеря, около която е съсредоточена основната част от коледната обредност. От Бъдни вечер започват Мръсните празници, свързани със заклинания, зимното слънцестоене и слънцеповрат и поредното циклично обновление на Природата. Съгласно източници вярването, че в полунощ небето се отваря, отразява представата за заличаване на границата между световете, за превръщане на Kосмоса в хаос. Според християнските престави, през тази нощ се ражда младият Бог (Млада Бога), който е по-късна старинна представа за раждането на младия Бог, на новото Слънце. Мръсните дни като период на преход стоят в основата на всички обредни ритуали на Бъдни вечер. Мъжете отсичат голямо плодовито дърво, наречено Бъдник и го поставят до огнището. Образно това дърво е свързано с новото Слънце и прехода от старата към новата година.
Трапезата на Бъдни вечер по традиция трябва да бъде богата, храните на нея да са в нечетен брой и задължително постни. Приготвят се варено жито, варен фасул, сърми с ориз или булгур, ошав. Слага се от всички запазени от лятото и есента плодове и зеленчуци в суров или преработен вид, произведени от стопаните; чесън, лук, орехи, сушени плодове, мед, диня, грозде, вино, ракия и др. В някои райони на Западна България на трапезата се поставя и сурово жито и други храни, останали от Игнажден. В Източна България се поставя сурово жито, орехи и свещ от първата кадена вечер на Игнажден. Основно и важно място на трапезата на Бъдни вечер има обредният хляб. Той винаги се прави с кръгла форма. По него има поставени различни предмети, направени от тесто, като кръст, кръг, розета или различни цветове, птици и др. Този хляб има различни наименования в различните райони на страната: боговица, богова пита, калашки колак, бъдняк, вечерна, свещ.
В някои места на Западна България, Тревненско, Пловдивско и в Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара вътре в нея. Предимно в Западна България се приготвят големи кръгли хлябове с изображения върху тях на предмети от тяхното стопанско ежедневие; харман, кола, рало, орач, овчарник, кошара и др. Особено интересни са хлябовте вечерник, божичник, които изобразяват основната селскостопанска дейност на семейството. По рядко се правят хлябове изобразяващи животни и предмети като; крава, свиня, бъчва, кола и др.
Специално за коледарите се правят хлябове ”плетеници”, подобно на сватбените ”меденици” или краваи. Освен цветове от тестото се изработва украса от; чемшир, здравец, бръшлян, орехи, стафиди, сушени сливи, пара. Така хлябът като символ на плодородие и препитание, живот и щастие включва и някои други нови значения, представяйки го в няки случаи като световно дърво-дърво на живота.
По традиция под трапезата на Бъдни вечер зе застила слама, която някъде покриват с кълчищен чувал за жито. До трапезата поставят различни предмети: палешник, ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито със житни зърна, и вързани за него с червен конец босилек и чесън, или решето с жито, ябълки, орехи и сърп в него.
В ъгъла зад вратата се поставя ралото. Всички тези предмети показват връзката на стопаните със земеделската дейност. Трапезата винаги е в кръга на семейството и е кадена. Най-възрастният мъж или жена с поставя тамян върху палешник или керемида и прекъдява. Първо се кади трапезата, после всички помещения в дома и стопанските постройки на двора. Прекадяването има смисъл на средство за предпазване и за прогонване на злите, нежелани и нечисти сили. В Кюстендилско стопанинът изнася навън цялата трапеза (или един от обредните хлябове), вдига я нагоре и кани градоносния облак на вечеря. По този начин се изразява вярата, че така ще прогони градоносните облаци и ще запази реколтата през следващата година от поражения. Същият мъж разчупва обредния хляб и дава по парче на всеки присъстващ на туржествената вечеря.
Някъде първото парче от обредния хляб се отделя за ”Св. Богоодица”. С Бъдни вечер и празничната трапеза са свързани редица вярвания. Тя започва рано, за да могат житата да узреят рано. По време на вечерята присъствуващите избягват да стават, за да могат да лежат върху яйцата мътещите кокошки (квачките) и да се излюпят от всичките пиленца. Само стопанинът може да става, но трябва да ходи приведен, за да се превиват класовете на житата натежали от зърно. Остатъкът от хляба поставят на полицата, за да израстат високи житата. Децата се търкалят след вечеря върху сламата само в една посока - за да натежат житните класове от зърно и да полегнат в една посока за по-лесна работа по време на жътва,
Обредните хлябове се замесват от „чиста” жена, като ги нарича за здраве и плодородие. С неизмти от тестото ръце тя пипа овощните дървета, за да могат те да родят много плод. Според традиционните представи прекадените храни и предмети на трапезата и около нея придобиват особена магическа сила. Поради това те се вклюват в много обредни обичаи. Украсата от прекадения хляб се отделя и с нея се захранва добитъкът или я дават на членове от семейството, или на селския овчар, говедар, пастир, според тяхната заетост и трудов дял в стопанството на семейството. Оронените от сламата житни зърна запазват и хвърлят на хармани при вършитбата, за да получат много жито. Мушкат част от сламата по гредите на тавана, за да израстат високи житата, от нея по-късно отнасят по нивите или я палят на Гергъов ден по високите места на селското землище с вярата, че осветените от огъня площи ще бъдат запазени от градушки.
Пепелта от Бъдника прибират в гърне, за да я сложат в житото за посев или в кърмата на добитъка. От трапезата на Бъдни вечер запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери на някои от прекадените храни (например мед). Смята се, че те притежават лечебна сила и ги запазват. На Бъдни вечер се вкючват и традиционните словесни благопожелания за здраве, плодородие и плодовитост, които имат смисъла на магия – около бъдника при разчупването на обредния хляб и първата хапки, при къденето на градоносния облак или когато хвърлят от вареното жито в комина на огнището.
Обредите на бъдни вечер имат връзка и с култа към мъртвите. При сядането около трапезата, около нея, някъде оставят място – за мъртвите (за починал известен прародител); по една хапка отделят от всичко за дядото (стопанина, наместника) и през нощта не прибират софрата, вярвайки, че той ще дойде на вечеря. На много места жените носят през деня колаци (обредни хлябове) и постни ястия на гробищата. От света на мъртвите коледарите черпят своите възможности да прогонват вредните сили, да предизвикват плодородие, обхождайки обредно селските домове в нощта на Бъдни вечер..
Като празник на прехода, свързан с началото на новата година, Бъдни вечер.се приема от всички българи като подходящ момент за извършване на прогнози по календара. Около трапезата се гадае – за времето през всеки месец на новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член на семейството, за предстощия брак на момите....
Преди вечерята на бъдни вечер с трикратно силово лично замахване с брадва придружено от съответния словесен ритуал „заплащват”,”засичат” овощните дървета, които не дават плод. Среща се макар и по рядко „заплашване” на бездетните жени и добитък, непроходили на време деца, като се сменят само думите.
Обредността на Бъдни вечер цели да подпомогне поредния преход в Природата и Обществото да увеличи силата на новото Слънце, да осигури успех в новия земеделски цикъл, да подготви предстоящите бракове на младите.
Митологичната представа за прехода означава да се преодолее хаосът и да се възстанови космическия ред, който се отъждествява със здравето, плодородието, благополучието, добруването. Днес някои обредни елементи и ритуали от празника Бъдни вечер са отпаднали от народния бит, поради промяна на начина на живот, но в основата те трябва да бъдат запазени като част от традициите и културното ни национално богатство. На Бъдни вечер празнуват именния си ден; Евгени, Евгения, Жаки, Жени, Джени, Джейн, Женя, Благородна, Христина, Христо.
БЪДНИК
Среща се още под наименованието бъдняк, коладник, (Североизточна и Източна България), бъгняк, бъдникойца, дедник, прикладник, чикор (Западна България). Това е специално подбрано и запазено за Бъдни вечер дърво, чиито огън се подържа през цялата нощ. Мъжете избират в гората здраво и родовито дърво–най-често дъб, бук или круша и го отсичат, като пазят при падането да не опре в земята. Носят Бъдника тържествено.
В Ботевградско празнично облечен момък влиза в двора с отсеченото дърво и пита: „Славите ли млада Бога ?”, а домашните отговрят „Славиме, славиме, Добре ни дошел”. Момъкът внася Бъдника в къщи и казва :”Язе в къщи и Бог с мене!”. Останалите присъстващи благославят: ”Амин, дай Боже!”
Стопанинът в Кюстендилско влиза в дом с Бъдника на дясното си рамо. Търкулва го към огнището и казва: „Дошел Божич и се пофалил с теленца, жребенца, агънца, яренца, прасенца, с голям клас на нива, с късмет и погодия! Такъ-такъ бабени пиленца, по село одили, дома доносили!” При огнището мажат Бъдника с осветено в църква масло, пробиват отвор в дебелия му край, слагат в него тамян, масло, вино и го затварят с дървен клин, а отгоре увиват бяло ленено или конопено платно.
Миросването на Бъдника е съпроводено от специални обредни песни за дървото по което ще слезе от небето Млада Бога, изпълнявани от момци в дома. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна. Вечерта също така тържествено стопанинът запалва Бъдника в огнището. Обредно изискване е огънят на Бъдни вечер да се подържа през цялата нощ.
По горенето на бъдника се гадае – ако гори буйно и пръска искри, това се смята като знак за богата реколта. Изгорелият и изпепелен докрай Бъдник предвещава добро, а недогорелият и почернял Бъдник- зло. На необгорените съчки, въглените и пепелта от Бъдника се приписва магическа сила. Част от недогорелия Бъдник отнасят на нива, която не ражда (Кюстендилско). Най-често от недогорелия Бъдник се правят части на рало. Въглените и пепелта се използват през цялата година в народолечебни дейности. Угаснал въглен от бъднивечерски огън, горял извън селото се слага в полога (гнездо за мътене) на кокошките с вярата, че това ще предизвика снасянето на много яйца (у македонските българи и в други райони населени с етнически българи).
Всички действия около Бъдника, отношението към него като към живо същество отразявт неговия странен произход. Едни свързават запалването на Бъдника с представата за възраждането на Слънцето, други образно виждат в Бъдника световното дърво-посредник между небето и Змята, като дърво на живота, носител на плодородие. Несъмнено сложният образ и значение на Бъдника отразява характерни представи от народните вярвания и е свързано с идеята за плодородие, с важно значение в конкретния календарен момент на зимното Слънцестоене- зимния Слънцеповрат. Днес горенето на Бъдника е отпаднало от бита на някои раиони на страната, но обичаят и ритуалите свързани с него трябва да се запазят за бъдните поколения..
Забележка: материалът е подготвен като са ползвани различни източници отразявщи българска митология и свързаните с нея български народни празници, обреди, ритуали и обичаи, етнография, коледа, сурва.
Подготвил д-р Богомил Великов Колев
.
В ъгъла зад вратата се поставя ралото. Всички тези предмети показват връзката на стопаните със земеделската дейност. Трапезата винаги е в кръга на семейството и е кадена. Най-възрастният мъж или жена с поставя тамян върху палешник или керемида и прекъдява. Първо се кади трапезата, после всички помещения в дома и стопанските постройки на двора. Прекадяването има смисъл на средство за предпазване и за прогонване на злите, нежелани и нечисти сили. В Кюстендилско стопанинът изнася навън цялата трапеза (или един от обредните хлябове), вдига я нагоре и кани градоносния облак на вечеря. По този начин се изразява вярата, че така ще прогони градоносните облаци и ще запази реколтата през следващата година от поражения. Същият мъж разчупва обредния хляб и дава по парче на всеки присъстващ на туржествената вечеря.
Някъде първото парче от обредния хляб се отделя за ”Св. Богоодица”. С Бъдни вечер и празничната трапеза са свързани редица вярвания. Тя започва рано, за да могат житата да узреят рано. По време на вечерята присъствуващите избягват да стават, за да могат да лежат върху яйцата мътещите кокошки (квачките) и да се излюпят от всичките пиленца. Само стопанинът може да става, но трябва да ходи приведен, за да се превиват класовете на житата натежали от зърно. Остатъкът от хляба поставят на полицата, за да израстат високи житата. Децата се търкалят след вечеря върху сламата само в една посока - за да натежат житните класове от зърно и да полегнат в една посока за по-лесна работа по време на жътва,
Обредните хлябове се замесват от „чиста” жена, като ги нарича за здраве и плодородие. С неизмти от тестото ръце тя пипа овощните дървета, за да могат те да родят много плод. Според традиционните представи прекадените храни и предмети на трапезата и около нея придобиват особена магическа сила. Поради това те се вклюват в много обредни обичаи. Украсата от прекадения хляб се отделя и с нея се захранва добитъкът или я дават на членове от семейството, или на селския овчар, говедар, пастир, според тяхната заетост и трудов дял в стопанството на семейството. Оронените от сламата житни зърна запазват и хвърлят на хармани при вършитбата, за да получат много жито. Мушкат част от сламата по гредите на тавана, за да израстат високи житата, от нея по-късно отнасят по нивите или я палят на Гергъов ден по високите места на селското землище с вярата, че осветените от огъня площи ще бъдат запазени от градушки.
Пепелта от Бъдника прибират в гърне, за да я сложат в житото за посев или в кърмата на добитъка. От трапезата на Бъдни вечер запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери на някои от прекадените храни (например мед). Смята се, че те притежават лечебна сила и ги запазват. На Бъдни вечер се вкючват и традиционните словесни благопожелания за здраве, плодородие и плодовитост, които имат смисъла на магия – около бъдника при разчупването на обредния хляб и първата хапки, при къденето на градоносния облак или когато хвърлят от вареното жито в комина на огнището.
Обредите на бъдни вечер имат връзка и с култа към мъртвите. При сядането около трапезата, около нея, някъде оставят място – за мъртвите (за починал известен прародител); по една хапка отделят от всичко за дядото (стопанина, наместника) и през нощта не прибират софрата, вярвайки, че той ще дойде на вечеря. На много места жените носят през деня колаци (обредни хлябове) и постни ястия на гробищата. От света на мъртвите коледарите черпят своите възможности да прогонват вредните сили, да предизвикват плодородие, обхождайки обредно селските домове в нощта на Бъдни вечер..
Като празник на прехода, свързан с началото на новата година, Бъдни вечер.се приема от всички българи като подходящ момент за извършване на прогнози по календара. Около трапезата се гадае – за времето през всеки месец на новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член на семейството, за предстощия брак на момите....
Преди вечерята на бъдни вечер с трикратно силово лично замахване с брадва придружено от съответния словесен ритуал „заплащват”,”засичат” овощните дървета, които не дават плод. Среща се макар и по рядко „заплашване” на бездетните жени и добитък, непроходили на време деца, като се сменят само думите.
Обредността на Бъдни вечер цели да подпомогне поредния преход в Природата и Обществото да увеличи силата на новото Слънце, да осигури успех в новия земеделски цикъл, да подготви предстоящите бракове на младите.
Митологичната представа за прехода означава да се преодолее хаосът и да се възстанови космическия ред, който се отъждествява със здравето, плодородието, благополучието, добруването. Днес някои обредни елементи и ритуали от празника Бъдни вечер са отпаднали от народния бит, поради промяна на начина на живот, но в основата те трябва да бъдат запазени като част от традициите и културното ни национално богатство. На Бъдни вечер празнуват именния си ден; Евгени, Евгения, Жаки, Жени, Джени, Джейн, Женя, Благородна, Христина, Христо.
БЪДНИК
Среща се още под наименованието бъдняк, коладник, (Североизточна и Източна България), бъгняк, бъдникойца, дедник, прикладник, чикор (Западна България). Това е специално подбрано и запазено за Бъдни вечер дърво, чиито огън се подържа през цялата нощ. Мъжете избират в гората здраво и родовито дърво–най-често дъб, бук или круша и го отсичат, като пазят при падането да не опре в земята. Носят Бъдника тържествено.
В Ботевградско празнично облечен момък влиза в двора с отсеченото дърво и пита: „Славите ли млада Бога ?”, а домашните отговрят „Славиме, славиме, Добре ни дошел”. Момъкът внася Бъдника в къщи и казва :”Язе в къщи и Бог с мене!”. Останалите присъстващи благославят: ”Амин, дай Боже!”
Стопанинът в Кюстендилско влиза в дом с Бъдника на дясното си рамо. Търкулва го към огнището и казва: „Дошел Божич и се пофалил с теленца, жребенца, агънца, яренца, прасенца, с голям клас на нива, с късмет и погодия! Такъ-такъ бабени пиленца, по село одили, дома доносили!” При огнището мажат Бъдника с осветено в църква масло, пробиват отвор в дебелия му край, слагат в него тамян, масло, вино и го затварят с дървен клин, а отгоре увиват бяло ленено или конопено платно.
Миросването на Бъдника е съпроводено от специални обредни песни за дървото по което ще слезе от небето Млада Бога, изпълнявани от момци в дома. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна. Вечерта също така тържествено стопанинът запалва Бъдника в огнището. Обредно изискване е огънят на Бъдни вечер да се подържа през цялата нощ.
По горенето на бъдника се гадае – ако гори буйно и пръска искри, това се смята като знак за богата реколта. Изгорелият и изпепелен докрай Бъдник предвещава добро, а недогорелият и почернял Бъдник- зло. На необгорените съчки, въглените и пепелта от Бъдника се приписва магическа сила. Част от недогорелия Бъдник отнасят на нива, която не ражда (Кюстендилско). Най-често от недогорелия Бъдник се правят части на рало. Въглените и пепелта се използват през цялата година в народолечебни дейности. Угаснал въглен от бъднивечерски огън, горял извън селото се слага в полога (гнездо за мътене) на кокошките с вярата, че това ще предизвика снасянето на много яйца (у македонските българи и в други райони населени с етнически българи).
Всички действия около Бъдника, отношението към него като към живо същество отразявт неговия странен произход. Едни свързават запалването на Бъдника с представата за възраждането на Слънцето, други образно виждат в Бъдника световното дърво-посредник между небето и Змята, като дърво на живота, носител на плодородие. Несъмнено сложният образ и значение на Бъдника отразява характерни представи от народните вярвания и е свързано с идеята за плодородие, с важно значение в конкретния календарен момент на зимното Слънцестоене- зимния Слънцеповрат. Днес горенето на Бъдника е отпаднало от бита на някои раиони на страната, но обичаят и ритуалите свързани с него трябва да се запазят за бъдните поколения..
Забележка: материалът е подготвен като са ползвани различни източници отразявщи българска митология и свързаните с нея български народни празници, обреди, ритуали и обичаи, етнография, коледа, сурва.
Подготвил д-р Богомил Великов Колев
.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
