ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ОТКРИВАТЕЛ- АКАДЕМИК  ГЕОРГИ НАДЖАКОВ

(съвременен народен будител)

            Бележитият български учен физик акад. Георги Наджаков е роден на в 26-ти декември 1896 г. в гр. Дупница в семейството на фелдшер. Твърде малък Георги остава сирак. Баща му Стефан умира от болест по фронтовете на Балканската война през 1913 г. Тогава той като глава и опора на семейството се налага едновремено да учи и да работи, да помага на майка си и да се занимава с отглеждането и възпитанието на четирите деца в бащината му къща. Завършва Трета мъжка софийска гимназия с отличие през 1913 г., и получава дипломата си лично от министъра на просвещението на тържество в Народния театър.  През есента на 1915 г.  се записва за студент в софийския университет „Климент Охридски”. Едва завършил първия семестър на Физико-математическия факултет попада в школата за запасни офицери. След половин година се изявява като отличник по всички дисциплини и създава впечатлението в околните, че му предстои блестяща военна кариера. На предложението на командира на ротата пред строя да остане за офицер, Георги публично отказва и бива изпратен от десния фланг на левия, тъй като обиждал армията и Негово величество. Той понася тази обида и несправедливост, защото това спасило живота му. Почти всички, които било останали офицери тогава, загинали на фронта. Като участник във войната, той се отвратил от гледището на човешкото безумие сеещо смърт. Завършил университета, стажува една година в Първа софийска мъжка  гимназия.  През 1921 г.  е назначен за асистент по физика във Физико–математическия факултет на Софийския университет. През 1927 г. е избран за доцент, през 1932 г. - за извънреден професор, и през 1937г.- за редовен професор, ръководител на катедрата по експериментална физика. От 1945 г. е редовен член на БАН, като до 1958 г. е бил неин заместник председател.

            Най-характерното за Г.Наджаков е бързото му издигане. От човек произхождащ от  низините, той се издига до върховете на науката.  Младият физик се учи най-напред от руския професор Порфирий Иванович Бахметиев - основоположник на катедрата по експериментална физика, който работи  в областта на физиката, химията, математиката и биологията. Специализацията в чужбина се оказва изключително ползотворна. В Париж има щастието да работи една година в известната научна школа на големите учени Пол  Ланжвен, Мария-Склодовска - Кюри,  Жан-Перен и др. Там слуша лекции в Сорбоната и в Колеж дьо франс, посещава редовно читалнята на националната библиотека,  библиотеката на Сорбоната и библиотеките на други френски градове. През втората половина на годината откривателят на ултразвука Пол Лнжвен оценява  оригоналността на предложения от Наджаков проблем и му осигурява възможност за самостоятелни научни изследвания. Пол Ланжвен забелязал усърдието на българския физик и в знак на признание му предава ключа на лабораторията с разрешението да работи колкото иска до късно през ноща, маниер който по-късно като утвърден учен и научен ръководител самият той прилага към най-добрите студенти и млади научни работниц

                           

Пристигнал в България Г. Наджаков продължава да работи по проблематика насочена от Франция, а именно в областта на проучване на „вътрешния фотоефект”. Веднага започва работа, с помощта на донесената лична апаратура от експерименталната лаборатория на Лнжевен, опирайки се на получените там резултати. Работи основно в две направления;  явлението вътрешен фотоефект и електрометрична методика. запознава се задълбочено с трудовете на автори изучаващи диелектриците  и полупроводниците. Силно впечатление му прави статията на японския физик Ягучи, поместена в английското списание „ Филозофикъл магазин” върху новото явление и той започва да експериментира и да получава електретите на Егучи. Много сполучливо, правейки първото си откритие като изучава прехода от по-висока към по-ниска температура, от едно топлинно състояние в друго, той сам си отговаря на въпроса „не може ли топлината да се замени със светлина”?. В резултат на проведените от него експерименти на фотоелектрично проводимите вещества, като едновременно им въздействал с .електрическо поле и светлина при прехода на състояние от светло към тъмно или от по-интензивно към по- слабо осветление на веществото, през 1936 г. достига до нов тип електрети, различни от тези на японеца Егучи. Дава наименованието на новите електрети- „фотоелектрети”, на електретите на Егучи - „термоелектрети”. Тези найменования остават и „се запазват в  световната научна номенклатура”.

Георги Наджаков е първият българин, чиито резултати от научно изследователската   работа са признати за откритие  на „Фотоелектретното състояние на веществото”.  Какво е откритие!?  ”Съгласно закона за изобретенията, рационализациите и откритията, приет на 3 февруари 1963; „Откритието представлява установяване на неизвестни дотогава обективно съществуващи закономерности, явления и свойства в материалния свят”. Тъй като законът е приет доста по-късно, узаконяването на откритието се забавя с цели 15 години.. В края на 1975 г. академик Наджаков получава от Института по изобретения и рационализации диплом No 1 –за откритие на народна Република България. Това е първото българско откритие..

Откритието на академик Г. Наджаков получава не само признание у нас, но и в чужбина. То дава тласък на изследванията на физиците в Съветския съюз, САЩ,, Бразилия, Индия, Япония и други напреднали страни. Като резултат, българското откритие се оказва, че има фундаментална значимост, тъй като от своя страна то води до други открития. Както е известно фотоелектретите намират приложение във; електрографията, ксерографията, разработването на метод за бързи ренгенови снимки, за нови видове запомнящи устройства, както и при конструирането на нов тип телевизори без вакуумна тръба, във областта на йонизиращите лъчения с цел приложението  им като дозиметри за светлина и ренгенови импулси....

Наред с изследванията на фотоелектричните явления в диелектрици и полупроводници, довели до откритието на фотоелектретно състояние на материята, изтъкнатият наш физик изследва и повърхностните потенциали в металите, развива електрометрията и електрофотографията. Научните му постижения получават световно признание.  Съгласно източници, академик Наджаков е  чуждестранен член на Съветската Акадения на науките, на Американската асоциация за напредък на науката, на Гьотингеската академия на науките, на Международната комисия за физически и химически контакти, на  Научния съвет на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна от 1956 г.

Академик Георги Наджаков се изявява и като организатор на науката у нас. Той създава Физическия институт при БАН, който може да се нарече институт майка и е негов дългогодишен директор. От този институт са създадени институтите по електроника, ядрени изследвания, геофизика, физика на твърдото тяло, физико-химия, секцията по астрономия. Започват изследвания в редица научни направленния на високо научно равнище. Акад. Наджаков има заслуги и за построяването на атомния реактор, който освен научните изследвания подготвя кадри за атомния реактор в Козлодуй. Той е сред представителите на 120-те страни, подписали през 1956 г. Устава на Обединения институт за япдрени изследвания в град Дубна. Като заместник председател на БАН академик Наджаков има заслуги за развитието на математическите, техническите и природните науки в рамките на БАН. Като преподавател и научен ръководител, професор и директор на Софийския университет „Климент  Охридски”, той подготвя  хиляди физици, химици, математици и други специалисти.

Академик Г.Наджаков се занимва и с активна обществена дейност. В годините на студената война, той е един от основателите на Световния съвет на мира, на Пъгуошкото движение на учените, един от авторите на Закона за защита на мира, приет от народното събрание  на 25 декември 1950 г. И в тази област получава признание, избран е за почетен председател на Световния съвет на мира, за  председател и почетен председател на Националния комитет за защита на мира у нас.

 Към края на живота си академик Наджаков се заснимава с проблемите на астрономията и по специално с разширението на Вселената.

За своята богата образователна, научна и обществена дейност той  е удостоен с аванието „Герой на социалистиеския труд”,, „Народен деятел на науката”, „Лауреат на Димитровска награда”, награждаван е с най-престижните държавни ордени; „Народна република България”,  „Георги Димитров” и  „Кирил и Методий”, със златен медал от „Световния  съвет на мира” и др.

Академик Георги Наджаков умира на 24 февруари 1981 г., оставяйки трайна диря в нациналната и световната наука като един от най – влиятелните българи в европейската и световна физика. Животът и дейността на патриарха на българската физика, акад. Героги Наджаков са достоен пример за подражание и вдъхновение от младите учени. Той издигна международния престиж на българската наука, на отечеството ни, на българския народ като нация.

 

Забележка. Материалът е подготвен като са използвани източници на книжен носитeл.

                                            Подготвил;  д-р Богомил Великов Колев

 

 

 1

                                                             

и съхрани паметта за тези влиятелни и прославящи
нацията българи-будители... като академик Георги Наджаков...
с уважение и възхищение...

Уважаема mariniki,
Благодаря ви за проявения интерес към този малкo скучен на пръв поглед материал, но той е показател за нивото на развитието на страната, тъй като е свързан и пряко и косвено с всички отрасли на материалното производство, не е духовен показател в областта в която вие показвате добри и завидни творчески възможности и реализация, като талантлива и даровита поетеса.

с поздрав,уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg