Постинг
05.10.2012 17:53 -
100 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ. БЕЛЕЖИТИ ПЪЛКОВОДЦИ
Автор: bogomil
Категория: История
Прочетен: 4713 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 05.10.2012 18:13
Прочетен: 4713 Коментари: 4 Гласове:
7
Последна промяна: 05.10.2012 18:13
ЕВРОПА СВЕЖДА ЗНАМЕНА
Българската победа при Дойран е един от върховете на българската бойна слава, оценена като най-голямата победа в историята ни. Тя се изучава във всички военни академии. Победена Англия включва в своята история само един от победилият ги противник, българският генерал Владимир Вазов с нововъведенията при воденето на артилерийската стрелба и тактиката на битката при Дойранското езеро.
http://www.youtube.com/watch?v=O-rB3VqkZ68
ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР ВАЗОВ Бележит военачалник от българската артилерия Един от многото известни и бележити българи, които се раждат в многолюдното семейство на търговеца от Сопот Минчо Вазов и неговата съпруга Съба Хаджи Николова –Вазова е седмото им предпоследно дете Владимир, по-малък брат на първородния - Иван Вазов. Владимир Вазов е роден в Сопот на 14 май 1868 г. в патриархално семейство, добре познато и описано от неговия по-голям брат Иван Вазов. Независимо, че при разгрома на паметното Априлско въстание 1876 г., Сопот не е бил подложен на жестоки зверства и кланета от османлиите, както някои други български селища, все пак малкият Владимир е бил свидетел на обезглавяването на няколко въстаници укриващи се в училището и на набичването на главите им на колове. Той е бил свидетел и на подпалването и изгарянето до основи на родния му град от турците по време на руско - турската освободителна война през юли 1877 г. , когато баща му Минчо Вазов е бил заклан. Заедно с майка си Съба Вазова се преместват в Араповския манастир „Св.Неделя”, край Станимака (днес Асеновград). Може би тези спомени са станали причина за зараждането у него на високопатритичното съзнание да се посвети след Освобождението на военна служба. След завършване на шести клас в гимназията мечтата му се осъществява. През 1886 г. Владимир кандидатства и е приет във военното училище в София. През 1888 г. вече подпоручик, той е разпределен в 5-ти артилерийски полк в Шумен. Там негов батареен командир е знаещият и можещ Пантелей Ценов - известен по- късно като генерал и воински командир с военни заслуги. През 1893 г. Вл. Вазов е член на комисия за приемане на артилерйска материална част. С голямо желание, страст и задълбоченост в знанието, младият офицер се отдава на опознаването тайите на Бога на войната- артилерията. След приключване на дейността на комисията, поручик Вазов е назначен за командир на батарея. През 1896 г. получава званието капитан и е преместен в 4-ти артилерийски полк в София, а през 1902-1903 г. с цел повишаване на квалификацията, той е в стрелковата артилерийска школа в Царское село – Русия. По-късно в качеството на експерт отново участва в подбора на артилерийска материална част за въоръжаването на новосформираните три артилерийски полка, поради наложилата се необходимост от превъоръжаване на артилерията на българската армия. Доставени са гаубици, френски оръдия ’”Шнайдер” и оръдия тип „Круп”, които са високо скорострелни. За по-подробно запознаване с новата материална част Вл. Вазов заминава за Франция, заедно с група български офицери. След като се завръща е назначен за командир на артилерийско подразделение в Стара Загора. Там с голяма всеотдайност предава своите знания придобити във Франция. Оказва се, че запознаването на частите с новото артилерийско въоръжение е недостатъчно, не е на необходимото ниво. Затова със заповед на военния министър генерал Михаил Савов на 17 февруари 1906 г. се създава специална Артилерийска школа, имаща за цел да подготвя командирите на полкове, началниците на артилерийските отделения и батарейните командири от полската и планинска артилерия с цел да се запознаят с ”с основите ...и новите правила за стрелба”. Подполковник Вл.Вазов е назначен за помощник-началник на Артилерийската школа, а след 1906 г.- „за началник строево-домакинско отделение към Артилерийската инспекция.” Владимир Вазов „разработва устави, наставления, и инструкции”, отнасящи се до нелеката като математика, знание и практика артилерийска стрелба, както и „Наставление за ездата в артллерията„ (1909). Съгласно източници, Владимир Вазов се изявява „като един от нашите най-добри артилерийски офицери и има реални заслуги за развитието и постиженията на българската артилерия. Проблемите склед края на руско-турската освободителна война, наложени предимно под влияпние на великите сили, остават и назряват. Главна цел става освобождението на останалите под османско владичество български земи и тяхното обединение в реалните (етнически) граници на отечеството. Решаването на този проблем може да стане само с оръжие. Вл. Вазов пише „че за тази неизбежна война те много са се подготвяли, и че е дошло времето да покажат на практика какво са учили, знаят и могат. Балканските държави създават общ съюз за борба срещу Високата Порта. И така на 17 септември 1912 г. цар Фердинанд с указ No5 обявява обща мобилизация. Владимир Вазов заема длъжността командир на 4-ти скоростен артилерийски полк в 1-ва софийска дивизия. Съгласно заповед на щаба на армията 4-ти полк се превозва от София до Сеймен (днес Симеоновград) с влакови композиции. На 5-ти октомври с царски манифест на Фердинанд България обявява война на Турция.. Съгласно източници, под командването на подполковник Вл. Вазов се намират 21 офицери и 1168 подофицери и войници.
След започването на войната на 5-и октомври 1912 г 1-ва и 2-ра армии настъпват успешно и разгромяват турските части съсредоточени при Лозенград, Бунархисар, и Люлебургас, а част от силите на българската армия преследват и с бой изтласкват към морето отряда на Явер паша.
На 9-ти октомври се завързва сражение между части от 1-ва и 4-та стрелкова дивузия и някои дивизии на три турски корпуса. Силите са неравностойни – 2,5:1 в полза на противника. Под умелото ръководство на батареите от командира на полка Вл.Вазов „една конна и две пехотни турски дивизии са принудени да отстъпят с бягство от бойното поле. Както е известно на 11 октомври 1912 г. Трета българска армия на ген. Радко Димитриев овладява Лозенград. Турската Източна армия търпи поражение в Лозенградската операция, и отстъпва в паническо бягство. Второто сражение на армията на ген. Радко Димитриев е по оста Бунархисар - Люлебургас. Тук турските части са подсилени с нови свежи подкрепления в Люлебургас. На 17-ти и 18-ти октомври 1-ва дивизия нанася ново успешно поражение на турските войски в битките за завземане на Люлебургас с участието на командира на 4-ти скорострелен полк, който с много точна артилерийска подготовка и следваща стрелба при много умело взаимодействие с пехотата ликвидира всеки опит на противника да предприеме контраатаки. Като смел военачалник командирът Вл. Вазов „със сабя в ръка повежда войниците в атака в решителния момент”.
На 2-ри ноември Трета и Първа армии достигат пред силното укрепеното Чаталджанска позиция. Според заповед на Главното командване ген. Радко Димитриев трябва да обедини командването на двете армии и на 4 –ти ноември да атакува турските части. Генералът не е убеден в успеха на тази операция, и иска няколко дни за подготовка. Генералът напомня, че 30 на сто от войниците са болни от холера, и че артилерията не е завършила подготовката си. Генерал Р. Димитриев се подчинява на заповедтта на Цар Фердинанд.- и на командващия българските армии ген. Савов-атака!. С Директива No 18, Главното командване нарежда използването на всички батареи на 1-ва и 3-та армии срещу турските силно укрепена позиция при Чаталджа. С масиран огън всичките 6 скорострелни и 6 нескорострелни батареи на 4-и и 5-и ноември осигуряварт напредването на дивизията придружено с много по-малко жертви.
До края на месец октомври прочутата Одринска крепост е обкръжена, а до средата на ноември обсаденият обръч е стеснен. Опасността от пълен разгром на турската войска принуждава турското правителство да иска примирие, което е подписано на 20 ноември, но то трае по-малко от два месеца. През обсадения град свободно преминават български влакови композиции и други материали за снабдяване на войските при Чаталджа. В резултат на атаката на позициите при Чаталджа падат хиляди убити и ранени, при огромни материални загуби.
Спред специалистите, при битките за Чаталдженската позиция, въпреки че атаките на нашите армии се оказват неуспешни, причините „в никакъв случай не бива да се търсят в артилерията”. Доказателство за това са оценките на чуждите военни специалисти; „На първо място сред Балканския съюз - пише руския военен кореспондент Мамонтов- трябва да се постави българската армия, представляваща страшна сила не само по численост, но и по забележителния си боен дух, прекрасна бойна подготовка и умело ръководство. Сред прекрасно знаещите своето дело офицери се очертаваха артилеристите, които със своето трудолюбие поставиха българската артилерия, на едно от първите места в Европа“ Английският кореспондент съобщава; „С една ловкост, която учудва всички, българската артилерия взема надмощие”.
След атаката и превземането на Чаталджа настъпва период от няколко месеца на бездействие на Трета армия. Следва безумната подготовка нa братоубийствената Междусъюзническа война срещу Сърбия и Гърция, замислена от цар Фердинанд и генерал Савов. В тази война 4-ти скрострелен артилерийски полк участва под умелото ръководство на командира си, действайки в битките между Цари брод, Пирот, при Бублак, Дренова глава, Градоман. Резултатите от тази война са известни. Тя завършва с погром на България, след който идва първата национална катастрофа. През 1914 г. започва подготовката за Първата световна война. След кратък неутралитет българското правителство, късно през лятото на 1915 г., царят и правителството на д-р Васил Радославов се ориентират за участие на страната на Централните сили. Много българи, включително и висши офицери, са против връзката и съюза с Германия и особено срещу войната с Русия. Петдесет видни български граждани, между които са братята Вазови - Иван, Георги и Владимир, Вл. Вазов пише; „Изпитвам неприятно чуство, че тръгваме с Германия, но дълг свещен на всеки български офицер е сега да даде живота си за успеха на българското оръжие”.
Подполковник Вл. Вазов е назначен на 15 август за командир на артилерийска бригада на 5-та Дунавска дивизия в състава на 3-та армия. като командва 15 батареи. С царски указ на 10 септември 1915 г. е обявена обща мобилизация на въоръжените сили. Дунавската дивизия действа под командването на 2-ра армия срещу сърбите. При това особено тежки са боевете при Гниляне. През ноември тя е прехвърлена на юг със задачата да „изтласка Съглашенските войски”. На 21 ноември започва настъпление на 2-ра армия, при което 5-та дивизия действа по десния бряг на река Вардар. Независимо от липсата на пътища, българската артилерия действа много ефективно. Това се признава от много чуждестранни кореспонденти. Френски офицери съобщават на своите вестници; „българите са отлични артилеристи”. При сражение на 28 ноември подполковник Вл. Вазов е тежко ранен и за няколко месеца излиза от строя.
През март 1916 г., Вл. Вазов е повишен, получава званието полковник и е назначен за командир на 1-ва пехотна бригада от 5-та Дунавска дивизия, която е дислоцирана от река Вардар на запад до с. Конско. Когато на 13 октомври 1916 г.,по споразумение между българското и германското командване 1-ва българска и 11 германска армия са обединени под общото командване на германския генерал Фон Белов, полковник Вазов многократно изразява своето недоволство от отношението на германското командване към българската армия и офицерски състав. Независимо от това полковник Вл. Вазов успява да осигури необходимото спокойствие при атаките на съглашенските войски през есента на 1916г., На 1-ви март 1917 г. полковник Вл. Вазов е назначен за началник на 9-та пехотна Плевенска дивизия, която е в състава на 1-ва армия с командващ ген. лейтенант Димитър Гешов. От 1916 г. 9-та дивизия заема позиции от р. Вардар на изток до Дойранското езеро. Тук Вл. Вазов се изявява със своите знания, опит възможности и амбиция към реализацията на инженерно-фортификационното оборудване, вероятно под влияние на своя брат генерал Георги Вазов, който като висококвалифициран офицер от инженерните войски придава особена важност на фортификационните съоръжения. Съгласно източници, позицията при Дойран се състои от цял лабиринт от окопи в няколко паралелни линии, пресечени в няколко участъци с напречни окопи и всички съединени с отделни ходове за съобщение. Построени са бетонирани наблюдателни постове, жилищни помещения, куполи за картечници, оръдия, прожектори, гнезда за гранатомети, миномети, огнемети и др. В резултат на предприетите инженерно строителни работи от 22 до 26 април 1917 г. „86 тежки и 74 полеви оръдия изсипват над 100000 снаряда върху защитниците на Дойранските фронтова линия, ефектът не е много голям”. Съобщава се, че трите атакуващи английски дивизии „дават над 100 души убити. Българите залавят много пленници, оръжие и материали. При атаките на 8 и 9-ти май 1917 г „падат 2250 неприятелски войници и 40 офицери”. Положените големи усилия от Вл. Вазов при изграждането на инженерните съоръжения дават своите ефектни резултати; неговата дивизия дава малко жертви, а противника не успява да пробие отбраната. За тези военни успехи полковник Вл. Вазов е произведен в званието генерал-майор. Заслугите на 9-та дивизия, респ. на ген. Вл.Вазов са потвърдени през лятото на 1918 г., когато укрепеният район на дивизията е вече от 4-и позиции, които са разположени в дълбочина. Боевете през септември по време на паметната Дойранска епопея, защитниците и командващият дивизията са спокойни. Според специалистите, евентуален пробив по фронтовите позиции на 9-та дивизия би могъл да доведе до „стратегически резултати, т.е до изваждане на българи от войната”. Противникът по численост на силите превъзхожда българските войски няколкократно. На 16-и септември противникът започва артилерийската подготовка за атака. Вечерта на 18-и септември са изстрелени снаряди с бойни отровни вещества, които принуждават защитниците да действат с противогази. Всички атаки до 19 септември включително, са отбити. Съгласно източници, противникът дава ”10000 убити”. Съобщава се, че в края на септември, когато фронтовата линия при Добро поле е пробита, успехите на 9-та дивизия служат за пример и увенчават с нова бойна слава българската армия. Те действат безотказно. Блестяща победа на 1-ва армия при Дойран.
След примирието в Солун на 29 септември 1918 г., следва демобилизация на армията. През есента на 1918 г. ген. Вазов е началник на 9-та Плевенска дивизионна област, а от 1919 г. е началник на 2-ра военноиспекционна област в Пловдив, от август същата година е назначен за за „инспектор на артилерията” в Министерството на войната Със званието генерал лейтенант Вл. Вазов преминава в запаса на 24 февруари 1920 г.
Преминал в запаса генералът продължава да служи на своето отечество, като се занимава с обществена дейност. При създаването на Съюза на българските офицери става първия негов председател и стои на тази почетна длъжност в продължение на 10 години. При правителството на Андрей Ляпчев до 1931 г. е кмет на София. На тази длъжност подобно на командирската си като военачалник, той служи всеотдайно, много активно и резултатно. Има заслуги свързани с изграждането на водопроводите за питейна вода от Рила и Витоша, с модернизирането на пожарните дейности, с разширяването на електрификацията, усъвършенстван е градският транспорт, откупени са нови трамвайни мотриси от Белгия, благоустроени са гробищата на София, построена е модерна кланница, няколко училища и голямата квартална баня, уредена е народна баня под главната минерална баня, построени са две електроцентрали (Симеоново и Мала Църква) и две токоизправителни станции, засилва се уличното осветление, павирани са улици, построени са няколко моста, основани са общинска библиотека и музеи, построена е млечна станция. През 1928 г. като кмет на София посещава Прага, но съгласно неговия писмен дневник като най-съществено и значимо събитие смята посещението в Англия през 1936 г. по покана на „Британския легион”, който чества победата на английската армия през Първата световна война. Англичаните канят и най-изтъкнатия си противник по време на сраженията. Ген. Вазов е посрещнат с големи почести. В речта си председателят на „Британски легион” от високата трибуна заявява; ”Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история. Английските списания „Бритиш Легион„ и „Дейли екпрес” поместват през юли 1936 г., снимки на прославения български генерал. Българската победа при Дойран, оценена като най-голямата в цялата ни 14-вековна история - се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна и знаменателна равносметка: близо 70 хиляди убити от Антантата, срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една.
Когато се оттегля от активна обществена дейност генерал Вл. Вазов събира и обработва ценни материали за родния си град Сопот, както и записките си от личния дневник. Страниците на личния му дневник са пронизани с много хуманизъм, към своите войници и подчинени, които е ръководил, всеотдайност и кристално чист патриотизъм.
От брака си с Мара Горанова, Владимир Вазов има трима синове - Георги (химик), Иван (адвокат), и Владимир (офицер). Към края на своя живот именитият генерал прекарва летните си месеци в малката си построена къща в с. Рибарица, Тетевенско. Занимава се с дърводелство. Изработва много дървени предмети, които подарява на близки и познати. За бойни заслуги генералът артилерист е носител на много ордени и медали; Орден за ”Храброст„ II и III степен, 1-ви клас, III степен, 2-ри клас; Орден „Св. Александър“ V-та степен без мечове; Орден „За военна заслуга“ I степен (24 февруари 1920г.) и III степен на военно отличие; 5-ти клас на военна лента; Османски медал „За бойни заслуги" и Османски сребърен орден „Лиякат“, 11.05.1917г. За съжаление към края на живота на генерал Владимир Вазов има записана една тъжна страница. Семейството му е унизено и огорчено. Поручик Владимир Вл. Вазов (58 вип., кавалер на орден „За храброст“ от боя за Страцин), е уволнен и осъден от „Народен съд“ на 10 г. строг тъмничен затвор, Иван Вл. Вазов - изселен заедно с цялото си семейство и възрастната си майка, ген. Вазов и съпругата му Мария Горанова, Георги Вл. Вазов - химик, изпратен в концлагера – мина Бобовдол. На 20 май 1945 г. прославеният военачачлник от Дойран получава сърдечен удар и умира в с. Рибарица
Името на бележития български пълководец артилерист остава в съкровищницата на нашата военна летопис свързана с бойните успехи и слава на българската армия по време на войните, които тя е водила.
Забележка: материалът е подготвен като са ползвани сериозни исторически източници, изследвания и проучвания върху книжен носител
Подготвил: о.з. брегова артилерия към ВМС д-р Богомил Великов Колев
Българската победа при Дойран е един от върховете на българската бойна слава, оценена като най-голямата победа в историята ни. Тя се изучава във всички военни академии. Победена Англия включва в своята история само един от победилият ги противник, българският генерал Владимир Вазов с нововъведенията при воденето на артилерийската стрелба и тактиката на битката при Дойранското езеро.
http://www.youtube.com/watch?v=O-rB3VqkZ68
ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР ВАЗОВ Бележит военачалник от българската артилерия Един от многото известни и бележити българи, които се раждат в многолюдното семейство на търговеца от Сопот Минчо Вазов и неговата съпруга Съба Хаджи Николова –Вазова е седмото им предпоследно дете Владимир, по-малък брат на първородния - Иван Вазов. Владимир Вазов е роден в Сопот на 14 май 1868 г. в патриархално семейство, добре познато и описано от неговия по-голям брат Иван Вазов. Независимо, че при разгрома на паметното Априлско въстание 1876 г., Сопот не е бил подложен на жестоки зверства и кланета от османлиите, както някои други български селища, все пак малкият Владимир е бил свидетел на обезглавяването на няколко въстаници укриващи се в училището и на набичването на главите им на колове. Той е бил свидетел и на подпалването и изгарянето до основи на родния му град от турците по време на руско - турската освободителна война през юли 1877 г. , когато баща му Минчо Вазов е бил заклан. Заедно с майка си Съба Вазова се преместват в Араповския манастир „Св.Неделя”, край Станимака (днес Асеновград). Може би тези спомени са станали причина за зараждането у него на високопатритичното съзнание да се посвети след Освобождението на военна служба. След завършване на шести клас в гимназията мечтата му се осъществява. През 1886 г. Владимир кандидатства и е приет във военното училище в София. През 1888 г. вече подпоручик, той е разпределен в 5-ти артилерийски полк в Шумен. Там негов батареен командир е знаещият и можещ Пантелей Ценов - известен по- късно като генерал и воински командир с военни заслуги. През 1893 г. Вл. Вазов е член на комисия за приемане на артилерйска материална част. С голямо желание, страст и задълбоченост в знанието, младият офицер се отдава на опознаването тайите на Бога на войната- артилерията. След приключване на дейността на комисията, поручик Вазов е назначен за командир на батарея. През 1896 г. получава званието капитан и е преместен в 4-ти артилерийски полк в София, а през 1902-1903 г. с цел повишаване на квалификацията, той е в стрелковата артилерийска школа в Царское село – Русия. По-късно в качеството на експерт отново участва в подбора на артилерийска материална част за въоръжаването на новосформираните три артилерийски полка, поради наложилата се необходимост от превъоръжаване на артилерията на българската армия. Доставени са гаубици, френски оръдия ’”Шнайдер” и оръдия тип „Круп”, които са високо скорострелни. За по-подробно запознаване с новата материална част Вл. Вазов заминава за Франция, заедно с група български офицери. След като се завръща е назначен за командир на артилерийско подразделение в Стара Загора. Там с голяма всеотдайност предава своите знания придобити във Франция. Оказва се, че запознаването на частите с новото артилерийско въоръжение е недостатъчно, не е на необходимото ниво. Затова със заповед на военния министър генерал Михаил Савов на 17 февруари 1906 г. се създава специална Артилерийска школа, имаща за цел да подготвя командирите на полкове, началниците на артилерийските отделения и батарейните командири от полската и планинска артилерия с цел да се запознаят с ”с основите ...и новите правила за стрелба”. Подполковник Вл.Вазов е назначен за помощник-началник на Артилерийската школа, а след 1906 г.- „за началник строево-домакинско отделение към Артилерийската инспекция.” Владимир Вазов „разработва устави, наставления, и инструкции”, отнасящи се до нелеката като математика, знание и практика артилерийска стрелба, както и „Наставление за ездата в артллерията„ (1909). Съгласно източници, Владимир Вазов се изявява „като един от нашите най-добри артилерийски офицери и има реални заслуги за развитието и постиженията на българската артилерия. Проблемите склед края на руско-турската освободителна война, наложени предимно под влияпние на великите сили, остават и назряват. Главна цел става освобождението на останалите под османско владичество български земи и тяхното обединение в реалните (етнически) граници на отечеството. Решаването на този проблем може да стане само с оръжие. Вл. Вазов пише „че за тази неизбежна война те много са се подготвяли, и че е дошло времето да покажат на практика какво са учили, знаят и могат. Балканските държави създават общ съюз за борба срещу Високата Порта. И така на 17 септември 1912 г. цар Фердинанд с указ No5 обявява обща мобилизация. Владимир Вазов заема длъжността командир на 4-ти скоростен артилерийски полк в 1-ва софийска дивизия. Съгласно заповед на щаба на армията 4-ти полк се превозва от София до Сеймен (днес Симеоновград) с влакови композиции. На 5-ти октомври с царски манифест на Фердинанд България обявява война на Турция.. Съгласно източници, под командването на подполковник Вл. Вазов се намират 21 офицери и 1168 подофицери и войници.
След започването на войната на 5-и октомври 1912 г 1-ва и 2-ра армии настъпват успешно и разгромяват турските части съсредоточени при Лозенград, Бунархисар, и Люлебургас, а част от силите на българската армия преследват и с бой изтласкват към морето отряда на Явер паша.
На 9-ти октомври се завързва сражение между части от 1-ва и 4-та стрелкова дивузия и някои дивизии на три турски корпуса. Силите са неравностойни – 2,5:1 в полза на противника. Под умелото ръководство на батареите от командира на полка Вл.Вазов „една конна и две пехотни турски дивизии са принудени да отстъпят с бягство от бойното поле. Както е известно на 11 октомври 1912 г. Трета българска армия на ген. Радко Димитриев овладява Лозенград. Турската Източна армия търпи поражение в Лозенградската операция, и отстъпва в паническо бягство. Второто сражение на армията на ген. Радко Димитриев е по оста Бунархисар - Люлебургас. Тук турските части са подсилени с нови свежи подкрепления в Люлебургас. На 17-ти и 18-ти октомври 1-ва дивизия нанася ново успешно поражение на турските войски в битките за завземане на Люлебургас с участието на командира на 4-ти скорострелен полк, който с много точна артилерийска подготовка и следваща стрелба при много умело взаимодействие с пехотата ликвидира всеки опит на противника да предприеме контраатаки. Като смел военачалник командирът Вл. Вазов „със сабя в ръка повежда войниците в атака в решителния момент”.
На 2-ри ноември Трета и Първа армии достигат пред силното укрепеното Чаталджанска позиция. Според заповед на Главното командване ген. Радко Димитриев трябва да обедини командването на двете армии и на 4 –ти ноември да атакува турските части. Генералът не е убеден в успеха на тази операция, и иска няколко дни за подготовка. Генералът напомня, че 30 на сто от войниците са болни от холера, и че артилерията не е завършила подготовката си. Генерал Р. Димитриев се подчинява на заповедтта на Цар Фердинанд.- и на командващия българските армии ген. Савов-атака!. С Директива No 18, Главното командване нарежда използването на всички батареи на 1-ва и 3-та армии срещу турските силно укрепена позиция при Чаталджа. С масиран огън всичките 6 скорострелни и 6 нескорострелни батареи на 4-и и 5-и ноември осигуряварт напредването на дивизията придружено с много по-малко жертви.
До края на месец октомври прочутата Одринска крепост е обкръжена, а до средата на ноември обсаденият обръч е стеснен. Опасността от пълен разгром на турската войска принуждава турското правителство да иска примирие, което е подписано на 20 ноември, но то трае по-малко от два месеца. През обсадения град свободно преминават български влакови композиции и други материали за снабдяване на войските при Чаталджа. В резултат на атаката на позициите при Чаталджа падат хиляди убити и ранени, при огромни материални загуби.
Спред специалистите, при битките за Чаталдженската позиция, въпреки че атаките на нашите армии се оказват неуспешни, причините „в никакъв случай не бива да се търсят в артилерията”. Доказателство за това са оценките на чуждите военни специалисти; „На първо място сред Балканския съюз - пише руския военен кореспондент Мамонтов- трябва да се постави българската армия, представляваща страшна сила не само по численост, но и по забележителния си боен дух, прекрасна бойна подготовка и умело ръководство. Сред прекрасно знаещите своето дело офицери се очертаваха артилеристите, които със своето трудолюбие поставиха българската артилерия, на едно от първите места в Европа“ Английският кореспондент съобщава; „С една ловкост, която учудва всички, българската артилерия взема надмощие”.
След атаката и превземането на Чаталджа настъпва период от няколко месеца на бездействие на Трета армия. Следва безумната подготовка нa братоубийствената Междусъюзническа война срещу Сърбия и Гърция, замислена от цар Фердинанд и генерал Савов. В тази война 4-ти скрострелен артилерийски полк участва под умелото ръководство на командира си, действайки в битките между Цари брод, Пирот, при Бублак, Дренова глава, Градоман. Резултатите от тази война са известни. Тя завършва с погром на България, след който идва първата национална катастрофа. През 1914 г. започва подготовката за Първата световна война. След кратък неутралитет българското правителство, късно през лятото на 1915 г., царят и правителството на д-р Васил Радославов се ориентират за участие на страната на Централните сили. Много българи, включително и висши офицери, са против връзката и съюза с Германия и особено срещу войната с Русия. Петдесет видни български граждани, между които са братята Вазови - Иван, Георги и Владимир, Вл. Вазов пише; „Изпитвам неприятно чуство, че тръгваме с Германия, но дълг свещен на всеки български офицер е сега да даде живота си за успеха на българското оръжие”.
Подполковник Вл. Вазов е назначен на 15 август за командир на артилерийска бригада на 5-та Дунавска дивизия в състава на 3-та армия. като командва 15 батареи. С царски указ на 10 септември 1915 г. е обявена обща мобилизация на въоръжените сили. Дунавската дивизия действа под командването на 2-ра армия срещу сърбите. При това особено тежки са боевете при Гниляне. През ноември тя е прехвърлена на юг със задачата да „изтласка Съглашенските войски”. На 21 ноември започва настъпление на 2-ра армия, при което 5-та дивизия действа по десния бряг на река Вардар. Независимо от липсата на пътища, българската артилерия действа много ефективно. Това се признава от много чуждестранни кореспонденти. Френски офицери съобщават на своите вестници; „българите са отлични артилеристи”. При сражение на 28 ноември подполковник Вл. Вазов е тежко ранен и за няколко месеца излиза от строя.
През март 1916 г., Вл. Вазов е повишен, получава званието полковник и е назначен за командир на 1-ва пехотна бригада от 5-та Дунавска дивизия, която е дислоцирана от река Вардар на запад до с. Конско. Когато на 13 октомври 1916 г.,по споразумение между българското и германското командване 1-ва българска и 11 германска армия са обединени под общото командване на германския генерал Фон Белов, полковник Вазов многократно изразява своето недоволство от отношението на германското командване към българската армия и офицерски състав. Независимо от това полковник Вл. Вазов успява да осигури необходимото спокойствие при атаките на съглашенските войски през есента на 1916г., На 1-ви март 1917 г. полковник Вл. Вазов е назначен за началник на 9-та пехотна Плевенска дивизия, която е в състава на 1-ва армия с командващ ген. лейтенант Димитър Гешов. От 1916 г. 9-та дивизия заема позиции от р. Вардар на изток до Дойранското езеро. Тук Вл. Вазов се изявява със своите знания, опит възможности и амбиция към реализацията на инженерно-фортификационното оборудване, вероятно под влияние на своя брат генерал Георги Вазов, който като висококвалифициран офицер от инженерните войски придава особена важност на фортификационните съоръжения. Съгласно източници, позицията при Дойран се състои от цял лабиринт от окопи в няколко паралелни линии, пресечени в няколко участъци с напречни окопи и всички съединени с отделни ходове за съобщение. Построени са бетонирани наблюдателни постове, жилищни помещения, куполи за картечници, оръдия, прожектори, гнезда за гранатомети, миномети, огнемети и др. В резултат на предприетите инженерно строителни работи от 22 до 26 април 1917 г. „86 тежки и 74 полеви оръдия изсипват над 100000 снаряда върху защитниците на Дойранските фронтова линия, ефектът не е много голям”. Съобщава се, че трите атакуващи английски дивизии „дават над 100 души убити. Българите залавят много пленници, оръжие и материали. При атаките на 8 и 9-ти май 1917 г „падат 2250 неприятелски войници и 40 офицери”. Положените големи усилия от Вл. Вазов при изграждането на инженерните съоръжения дават своите ефектни резултати; неговата дивизия дава малко жертви, а противника не успява да пробие отбраната. За тези военни успехи полковник Вл. Вазов е произведен в званието генерал-майор. Заслугите на 9-та дивизия, респ. на ген. Вл.Вазов са потвърдени през лятото на 1918 г., когато укрепеният район на дивизията е вече от 4-и позиции, които са разположени в дълбочина. Боевете през септември по време на паметната Дойранска епопея, защитниците и командващият дивизията са спокойни. Според специалистите, евентуален пробив по фронтовите позиции на 9-та дивизия би могъл да доведе до „стратегически резултати, т.е до изваждане на българи от войната”. Противникът по численост на силите превъзхожда българските войски няколкократно. На 16-и септември противникът започва артилерийската подготовка за атака. Вечерта на 18-и септември са изстрелени снаряди с бойни отровни вещества, които принуждават защитниците да действат с противогази. Всички атаки до 19 септември включително, са отбити. Съгласно източници, противникът дава ”10000 убити”. Съобщава се, че в края на септември, когато фронтовата линия при Добро поле е пробита, успехите на 9-та дивизия служат за пример и увенчават с нова бойна слава българската армия. Те действат безотказно. Блестяща победа на 1-ва армия при Дойран.
След примирието в Солун на 29 септември 1918 г., следва демобилизация на армията. През есента на 1918 г. ген. Вазов е началник на 9-та Плевенска дивизионна област, а от 1919 г. е началник на 2-ра военноиспекционна област в Пловдив, от август същата година е назначен за за „инспектор на артилерията” в Министерството на войната Със званието генерал лейтенант Вл. Вазов преминава в запаса на 24 февруари 1920 г.
Преминал в запаса генералът продължава да служи на своето отечество, като се занимава с обществена дейност. При създаването на Съюза на българските офицери става първия негов председател и стои на тази почетна длъжност в продължение на 10 години. При правителството на Андрей Ляпчев до 1931 г. е кмет на София. На тази длъжност подобно на командирската си като военачалник, той служи всеотдайно, много активно и резултатно. Има заслуги свързани с изграждането на водопроводите за питейна вода от Рила и Витоша, с модернизирането на пожарните дейности, с разширяването на електрификацията, усъвършенстван е градският транспорт, откупени са нови трамвайни мотриси от Белгия, благоустроени са гробищата на София, построена е модерна кланница, няколко училища и голямата квартална баня, уредена е народна баня под главната минерална баня, построени са две електроцентрали (Симеоново и Мала Църква) и две токоизправителни станции, засилва се уличното осветление, павирани са улици, построени са няколко моста, основани са общинска библиотека и музеи, построена е млечна станция. През 1928 г. като кмет на София посещава Прага, но съгласно неговия писмен дневник като най-съществено и значимо събитие смята посещението в Англия през 1936 г. по покана на „Британския легион”, който чества победата на английската армия през Първата световна война. Англичаните канят и най-изтъкнатия си противник по време на сраженията. Ген. Вазов е посрещнат с големи почести. В речта си председателят на „Британски легион” от високата трибуна заявява; ”Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история. Английските списания „Бритиш Легион„ и „Дейли екпрес” поместват през юли 1936 г., снимки на прославения български генерал. Българската победа при Дойран, оценена като най-голямата в цялата ни 14-вековна история - се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна и знаменателна равносметка: близо 70 хиляди убити от Антантата, срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии - напълно унищожени от една.
Когато се оттегля от активна обществена дейност генерал Вл. Вазов събира и обработва ценни материали за родния си град Сопот, както и записките си от личния дневник. Страниците на личния му дневник са пронизани с много хуманизъм, към своите войници и подчинени, които е ръководил, всеотдайност и кристално чист патриотизъм.
От брака си с Мара Горанова, Владимир Вазов има трима синове - Георги (химик), Иван (адвокат), и Владимир (офицер). Към края на своя живот именитият генерал прекарва летните си месеци в малката си построена къща в с. Рибарица, Тетевенско. Занимава се с дърводелство. Изработва много дървени предмети, които подарява на близки и познати. За бойни заслуги генералът артилерист е носител на много ордени и медали; Орден за ”Храброст„ II и III степен, 1-ви клас, III степен, 2-ри клас; Орден „Св. Александър“ V-та степен без мечове; Орден „За военна заслуга“ I степен (24 февруари 1920г.) и III степен на военно отличие; 5-ти клас на военна лента; Османски медал „За бойни заслуги" и Османски сребърен орден „Лиякат“, 11.05.1917г. За съжаление към края на живота на генерал Владимир Вазов има записана една тъжна страница. Семейството му е унизено и огорчено. Поручик Владимир Вл. Вазов (58 вип., кавалер на орден „За храброст“ от боя за Страцин), е уволнен и осъден от „Народен съд“ на 10 г. строг тъмничен затвор, Иван Вл. Вазов - изселен заедно с цялото си семейство и възрастната си майка, ген. Вазов и съпругата му Мария Горанова, Георги Вл. Вазов - химик, изпратен в концлагера – мина Бобовдол. На 20 май 1945 г. прославеният военачачлник от Дойран получава сърдечен удар и умира в с. Рибарица
Името на бележития български пълководец артилерист остава в съкровищницата на нашата военна летопис свързана с бойните успехи и слава на българската армия по време на войните, които тя е водила.
Забележка: материалът е подготвен като са ползвани сериозни исторически източници, изследвания и проучвания върху книжен носител
Подготвил: о.з. брегова артилерия към ВМС д-р Богомил Великов Колев
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
От стария сандък: Ден и Нощ
Забравя ли се първата любов....
От стария сандък: Ден и Нощ
Забравя ли се първата любов....
Следващ постинг
Предишен постинг
Поздрави за поста!
Историята ни е наситена със събития и личности, за които много малко се знае.
Приятна вечер!
цитирайИсторията ни е наситена със събития и личности, за които много малко се знае.
Приятна вечер!
Много ми хареса! И аз съм о.р.
цитирай Уважаеми magnolia и reservista,
Благодаря ви за проявения интерес към тeкста на постинга и за изказаното мнение в комантара ви.
с поздрав, уважение и най-добри пожелания
www.bogomil.blog.bg
цитирайБлагодаря ви за проявения интерес към тeкста на постинга и за изказаното мнение в комантара ви.
с поздрав, уважение и най-добри пожелания
www.bogomil.blog.bg
Текстът е представен от подготвилия този постинг и публикуван във вестник "Дума" в брой 229 на 3 октомври 2012. на стр.20
www.bogomil.blog.bg
цитирай
цитирайwww.bogomil.blog.bg
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
