Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2012 16:27 - 100 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ.БЕЛЕЖИТИ ПЪЛКОВОДЦИ
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 1472 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 05.10.2012 18:25


             В Битките при Одрин и Дойран двама братя, български генерали оставят имената си в историята - ГЕОРГИ и ВЛАДИМИР ВАЗОВИ 

http://www.youtube.com/watch?v=o04_VDfKwzM
  ГЕОРГИ ВАЗОВ - ИЗТЪКНАТ ВОЕНАЧАЛНИК               Георги Вазов е един от тримата братя Вазови допринесли неувяхваща слава на България- единият от тях воювал с перо на книжовния духовен фронт, а другите двама Владимир и Георги - с мечове по бойните полета. Георги Вазов е един от военачалниците, участници в много битки, между които паметна остава Одринската епопея през пролетта на 1913г., когато само за 48 часа „непревземаемата крепост” пада под мощта на българските въоръжени сили. Принос за тази знаменита победа има и генерал лейтенант Георги Вазов. Съгласно източници, в продължение на доста години ”военните акадамии на чуждестранните армии” са изучавали невероятно бързата и ефективна и победоносна атака на ”форта със световно значение„ с приложението на много нововедения и то за първи път в световната военна практика; „ огнежи вал”, „преграден огън”, „ координация взаимодействие и съгласуваност между отделни бойни части и родове войски и др.. Съобщва се, че на самото бойно поле в Одрин пристигат „специални военни мисии на Франция, Италия, Холандия, Белгия, Япония, САЩ и много други страни”, с цел да се запознаят с бойния опит на българските бойни части. Написани са много книги, очерци и публикации отразяващи събитията по време на Балканската война и се съобщава, че „в центъра на голяма част от тях стоеше името на генерал Георги Вазов.”
            Георги Вазов е роден на  5/17 януари1860 г. в Сопот. Той е петото дете  бв семейството на търговеца Минчо Вазов И Съба Хаджиниколова-Вазова. Иван (народен поет и писател),
Кирил (лекар, Владимир (генерал), Борис (политик). За духа в семейната среда в която се ражда, расте  и учи малкият Георги много е писано и се знае. Тя е подчинена на възрожденските традиции, идеи и начин на живот съчетани с  кристално чист патриотизъм Желанието на закърмения в родолюбив дух още в семейната среда младеж Георги Вазов намира своята реализация посвещавайки целия си живот в служба на народ и отечество като воин в редиците на Българсата армия. Малко след Освободителната руско-турска война, в присъствието на брата Иван Вазов и Алеко Константинов, големият български обществен деец и губернатор на Свищов Найден Геров, съобщава на младия Георги, че „ се открива в град София военно училище”, в което ще се обучават „256 българчета”. Губернаторството в град Свищов е решило „ да изпрати 10 момчета за Одеското пехотно кавалерийско юнкерско училище” . Г.Вазов и Алеко Константинов заминават за Одеса, където първият постъпва в” пехотното юнкерско училище”, а вторият- в университета. Г.Вазов попада в 55 подолски полк и на 20 август 1878г., след полагане на изпит започва военната си служба със военното звание „охотник”. С лед това завършва Одеското пехотноюнкерско училище на 9 август 1880г. с отличие, пристига в родината и е назначен в 1-ва софийска дружина като офицер. По собствено желание Г.Вазов е уволнен отт княжеската армия и е назначен за офицер в 1-ва пловдивска дружина.  На 13 април1882 г., той вече е адютант при главния управител на Източна Румелия, длъжност която не му допада.. Без да бъде отчислен от учебния батальон продължава образожанието си, заедно с още трима офицери, отначало в Николаевската военно-инженерна академия.
                                                  image
.             Когато на 6 септември 1885 г. се обявява съединението на България, всички български офицери командировани в Русия за обучение се завръщат в Родината. Г.Вазов пристига в Плождив, завършил старшия курс на военната академи със званието „ученьiйсапер”, и е изпратен в „ разпореждане „ на началника на инженерните войски.    Двадесет и петгодишният млад поручик Вазов получава задачата да ръкожоди работата на отделна група укрепления, която той се заема да осъществи добре, изпълнен с голяма амбиция, зареден с много енергия. Когато през 1885г , избухва Сръбско-българската война, поручик Вазов моли да бъде изпратен нса Западни фронт, където е имало крестяща нужда от офицери-инженери. След края на войната Г.Вазов е назначен за преподавател по фортификация във Военното училище със звание капитан.  През това време отношенията с Русия се влошават, като вината се търси в княз Батемберг. Борбата между русофили и русофоби се разгаря. Капитаните Г.Вазов и Радко Димитриев като русофили смятат, че свалянето на Батемберг, ще доведе до подобряването на отношенията с Русия. И така през горещото лято на 1886 г. опитът за преврат на русофилите завършва с краен неуспех. Заедно с други офицери детронатори на Батемберг е принуден да напусне България, заминава за Русия, където довършва академията и получава званието ”военен инженер”. Назначен е за работа в Закаспийското инженерно управление. Тук в руските гарнизони строи казарми, офицерски сгради, болници, мостове и крепости. За тази си дейност е награден с руски ореден ”Свети Станислав” III степен.. След 9 годишно отсъствие при амнистия Г. Вазов се завръща в родината. Със запожед No1 получава званието полковник и е назначен за началник на инженерните войски. Отново с голяма любов и пълно себеотдаване той се се захваща с любимата си професия като военен специалист. В периода 1908-1909 г., по лично признание , той преживява най-тежкия момент от живота си, когато е бил даден на съд по лъжливи обвинения, на генерал Николаев, подети от вестниците, че се е отзовал „ недоброжелателно за начина по който Фердинанд и тогавашното правителство са обявили независимостта и че е злоупотребил като началник, като е фалшифицирал протокол” за пригаждането на Тюфекчиевите бомби, купени от него за нуждите на инженерните войски и армията. Съдът установява, че обвиненията са мними, целящи да помрачат неговата популярноост в инженерните войски и той е оправдан. Като истински работохолик, закърмения с родолюбиви чуства запасен генерал продължава да служи на своя народ и Отечестжо; открива първата автомобилна линия у нас (София-Самоков), създава първото автомобилно дружество у нас, обучава първите шофьори у нас.... Избухва Балканската война. На 17 септември 1912 г. генерал Г.Вазов е назначен за началник на военните съобщения. Следват паметните боеве при Гечкенли, Селиолу, Петра, Ереклер, Лозенград. Българките воиски дотигат до Чаталджа. Няколкократно ген. Г.Вазов се обръща с молба да бъде „освободен от заеманата и длъжност и да бъде изпратен на фронтовата линия”. Идва времето за изява и на генерал Г.Вазов, когато българските пилоти Радул Марков и Продан Топракчиев извършват разузнаване на противника и изсипват за пръв път в световната военна практика бомбения си товар от двукрилия самолет „Албатрос”. Организирането на успешна атака на „непревземаемият военен пункт от световна важност...... можеше да окажее решаващо влияние върху по-нататъшното развитие на войната”. На 19 януари 1913 г. главното командване на Българската армия е принудено да назначи генерал- майор Г. Вазов за началник на Източния сектор. Срещу Одринската крепост действа Втора армия под командването на ген. Никола Иванов. Преди атаката Източният сектор е разделен н два отдела; северен и южен (В северния отдел са групирани в три участъка; първи-54-и и 56-и пехотен полк, маневрени войски-53-и пехотен полк. Южния отдел е групиран в две колони; дясна- 57-и и 54-и пехотен полк- и лява -58-и пехотен полк, конен отряд и маневрени войски-една дружина от 57-и пехотен полк. За общ резерв са определени 3-а бригада от 4-а пехотна дивизия-43-и и 44-и пехотен полк - и 1-ва бригада от 3-а пехотна дивизия-11-и и 24-и пехотен полк) Всичко в сектора са били дислоцирани 50 пехотни дивизии, 12 картечни роти, 53 артилерийсли батареи и 9, 5 ескадрона въоръжени с 41 027 пушки, 50 картечници, 226 оръдия и 1104 саби. Личният състав е възлизал на 71000 души.  В нощта на атаката става нещо невиждано и нечувано; тя се превръща в светъл ден.  Започва артилерийската подготовка за атаката. За първи път стреля цялата налична българска артилерия. Бойното поле е напълно осветено от фугасните, шрапнелните и бенгалски огньове. Под звуцте на националния химн 12-а рота тръгва в настъпление.. Турците са уплашени, респектирани и объркани от неудържимата атака, храброст и героизъм на българските войни... Айджиолу пада! 
                image  
                   Генерал Вл.Вазов, вторият от ляво надясно, и плененият Шукри паша.

                 Трите щурмови колони на 23-и пехотен полк настъпват към Айвазбаба. С атака „на нож” са овладени окопите северно от Кестенлик. Последователно падат фортовете; Айджиоулу и Айвазаба. Невижданият „огнен валяк” осигурява бързо и успешно настъпление и победа. Турците са принудени да напускат окопите и заетите позиции. 29-и полк достига до форта Илдъз, 32- и полк настъпва към форт Топьолу. Противникът изпада в паника и отстъпва в безредие с бягство. На 13 март над фортовете се развяват български знамена. Комндантът на Одрин Шукри паша рано сутринта в 8, 30 часа изпраща парламентьори за преговори при 23-и пехотен полк и при 2-а бригада от 3-а пехотна дивизия.... и малко по-късно се предава и е пленен. Kъм 10 часа българската войска с развети бойни знамена влиза в Одрин като победител. Колоните на полковете от Източния сектор мнават в тържествен марш пред генерал Георги Вазов, застанал пред щаба на турската конна дивизия в Одрин. В края на месец юли генерал Георги Вазов е назначен за военен министър, пост на който той стои около 2 месеца (от 11 до 17 юли в правителството на Стоян Данев и от 17 юли до 4 септември 1913г.  в правителството на В.Радославов) . Въпреки, че е повишен в звание генерал –лейтенант, той подава оставката си, заради политически различия и се уволнява от армията, тъй като „страната ни е тласната от цар Фердинанд и генерал Савов  в Междусъюзническата война”.  Погледнах назначаването си като предизвикано от някаква временна нужда – казва именитият генерал-, както стана на времето с назначаването ми за началник на инженерните войски, а после като началник на Одринския гарнизон, от които длъжности бивах безцеремонно отстраняван, щом мине нуждата. Чуствах, че и тук ще бъда „халиф за час”. Подобно на много други изтъкнати български пълководци като генерал Р.Димитриев, ген. Никола Иванов, брат си ген. Владимир Вазов др. той не е бил обичан от главното командване и лично от Фердинанд. След братоубийствената Междусъюзническа война ген. Г.Вазов излиза в запаса, но остава да служи на своя народ. Пише статии в различни вестници и списания като един кристално чист патриот. Генерал Г.Вазов подобно на брат си Иван Вазов остава неподкупен русофил.
             През септември 1914 г. става член на „ Славянското дружество“ - създадено през 1899 г. в прослава на Русия и нейните съьзници, участници в руско-турската освободителна война. Като член на Народната партия на 15 март 1915 г., заедно с още 115 члена изпращат писмо с молба за ненамеса на България във войната. В периода 1915- 1919 г. е общински съветник. Като председател на Софийското бюро на Народната партия на 10 септември 1915 г. запасният генерал Г.Вазов събира председателите на опозиционните партии, и гласуват телеграма до правителството (на Ал. Стамболийски) за ненамеса в Първата световна война или ако се наложи намеса, България да застане на страната на Русия. Фердинанд отхвърля молбата. През 1920 г. здравето на генерала се влошава и той заминава да се лекува във Виена, където го оперират. Почти две години, прекарва по санаториуми в През 1922 г. в Генерал-лейтенант Георги Вазов умира на 74 годишна възраст в София на 13 август 1934 г. За заслуги по време на Балканската война е награден с орден  "Св. Александър“  II степен. Неговото име остава завинаги между имената на бележитите български военчалници и пълководци допринесли за бойната слава на майка България     Забележка: материалът е подготвен като са ползвани сериозни исторически източници, изследвания и проучвания от книжен носител.                                                     Подготвил; o.з. д-р Богомил Великов Колев         .



Гласувай:
2


Вълнообразно


1. bogomil - Относно текста на постинга
09.10.2012 18:22
Текстът е представен от подготвилия този постинг и публикуван във вестник "Дума" в брой 229 на 3 октомври 2012. на стр.20


www.bogomil.blog.bg

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2026817
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031