Постинг
26.08.2012 17:37 -
135 години от Шипченската епопея. "О, Шипка!"
Автор: bogomil
Категория: История
Прочетен: 2365 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2012 19:52
Прочетен: 2365 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 26.08.2012 19:52
135 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА
ШИПЧЕНСКАТА ЕПОПЕЯ ПО СПОМЕНИ НА УЧАСТНИЦИ
http://vbox7.com/play:d91a1299ca
След паметните боеве при Нова и Стара Загора и с. Джуранлии (днес Калитиново) през месец юли 1877г. Сюлейман паша не настъпва към стратегическия важния Шипченски проход, а остава в Стара Загора. Според някои сведения ”се занимавал с избиване на старозагорци и унищожаване на града им”. Запитан по-късно от председателя на съда по време на съдебния процес, той дава следния отговор; „Сега след войната, когато разполагаме с всички сведения за положението на двете противни страни, аз намирам, че е трябвало веднага да се настъпи и завземе Шипка”. Съгласно сведения на очевидци, в нежеланието си да се подчини на Мехмед Али паша, който действал в Северна България, Сюлейман паша е поискал разрешение от Цариград „за самостоятелни действия” и се е заел твърде упорито с концентриране на разстроените и разпръснатите си войски, с подсилване на бойната мощ, чрез нови попълнения, и с доставка на муниции и продоволствие. Той преценил, че по нататъшното напредване към Балкана е невъзможно, преди да е очистил тила си от руските войски. Всички размествания на турските войски са били съпроводени с нови жестокости над мирното българско население. В спомените си руския кореспондент Немирович- Данченко пише; ”По пътя, изгаряли изоставени от българите села, изтезавали избягалите в горите... С тази цел обикаляли по горите черкези и башибозуци”. От другата страна Изет Фауд паша съобщава; „Всички ние от султана, та до последния човек, сме възложили всичките си надежди на Сюлейман паша, на популярния военачалник”, който бил наречен ”спасител на Турция”..
Така че с предстоя си в Стара Загора и с нерешителните си действия „спасителят на Турция” дава възможност на руските войски да се организират, да се придвижат и подготвят за неизбежните и решителните боеве на Шипка. След битката при Стара Загора още на 20 юли 1877 г. частите на старозагорсия отряд настсъпват към Казанлък и Шипка. Към тях се присъединяват IV и V-та опълченска дружина. Към края на юли Предният отряд на ген. Гурко е разформирован, а Българското опълчение се придава към 8-ми армейски корпус, под командването на генерал Радецки, чията задача е била да отбранява Стара планина между Севлиево и с. Беброво. На Шипченския проход, под общото командване на генерал Дорожински, са дислоцирани следните части от състава на 8-ми корпус; 1. На превала при св. Никола –под командването на генерал Столетов-I,II,III,IV и V опълченска дружина, 2 батальона от 36-и пехотен Орловски полк, 2 полски и една планинска батареяи 5 сотни казаци; 2) на стратегическите пътища за наблюдение и охрана; при с. Зелено дърво, връх Бедек и манасира „Св.Никола”- 4,5 сотни казаци и 2 сотни пластуни и 3). При Габрово, в резерв на горните войскови части – 2 батальона от същия 36 пехотен Орловски полк. Легендарният генерал М..Столетов организирал отбраната на билото на Стара планина при връх Св. Никола /сега Столетов/. Зашитниците на този легендарен връх били общо 5500 души. Тяхната артилерия разполагала с 27 оръдия. Срещу тях “на талази” настъпвала многократно превишаващата ги армия на Сюлейман паша, която наброявала 27000 души.
генерал майор Н.Столетов
Позиция на Стоманената батарея
След дългите преходи и изтощителните кръвопролитни сражения, опълченските дружини, се нуждаели от почивка, но поради липсата на достатъчно въоръжена сила, те не били сменени и били оставени на стратегически важната и опасна позиция на Шипченския проход, при връх „Св.Никола”. Редиците им били силно оредели, особено след боевете при Стара Загора. Липсата на обоз затруднявала доставката на хранителни припаси и те ”често оставали гладни”. Облеклото им било изпокъсано. Липсата на палатки и изхвърлените раници и шинели за улесняване на походите създавали проблеми, особено когато започнали да падат мъгли и да става студено. Спяли на открито по позициите. И независимо от всички трудности и възникнали проблеми, опълченците се отнасяли дисциплинирано и отговорно към дадената клетва и понасяли незгодите безропотно. За да облекчи положението на опълченците, генерал Столетов разпоредил те да слязат и да се разположат при с. Шипка, където по лесно им се доставяла храна, облекло, и по-малко са страдали от нощния студ. Тук били попълнени техните редици с обучени нови младежи от окупираните места и от старозагорските бежанци. (Сформирани били нови опълченски дружини VII и VIII при Търново и IX и X при Гарбово, както и една опълченска конна сотня със задача да изпълнява ординарческа роля при щаба на опълчението). Тъй като руското командване, ръководено от генерал Радецки нямало сведения за намереренията на Сюлейман паша, то достигнало до извода, че турците „няма да чукат на затворените врата, за каквато са смятали Шипченският, Тревненският и Хаинският проходи и че „ще настъпят в посока на Елена”, поради погрешно донесение на един руски генерал, който по-късно се самоубива. В резултат започва погрешно маневриране на другите войскови части от 8-ми корпус преди боевете на Шипка и погрешно насочване на общия резерв в противоположнза посока, връщането му назад, при което били загубени около 2 дни напразно. Положението на защитниците на Шипка се влошило и поради умора на резервните части. Тази грешка можело за малко да стане причина ”да се изгуби важният в стратегическо отношение пункт при Шипка”. Когато генерал Драгомиров пристигнал с частите си на помощ на Шипченската позиция веднага се заел да отнеме от противника височините Малуша и Бедек, заявявайки „Трябва сега да поправим чужди грешки” и насочва войските си в тази посока, но бива ранен. Поради това били заети само някои места от тези височини. При боевете на Шипка съотношението на силите било 1 към 5 в полза на турците. За да се създаде впечатление у противника, че защитниците на Шипченската позиция са многобройни, било издадено нареждане от руското командване през нощта да се палят много огньове. Руските военни специалисти са били убедени, че Шипкченска позиция е твърде подхоща за отбранителни сражения, но при условие че отбраната е обезпечена с достатъчно сили. Позицията на Шипка обхваща следните граници; от изток възвишенията Малък Бедек, Демиртепе и Демиевец, на запад – Малуша, които са по-високи от връх „Св. Никола” и осигуряват възможност за стрелба по цялото било на прохода, но тяхното заемане увеличава дължината на фронта с „около 6 км.”, а защитниците не разполагат със сили, за да се разгънат на такава фронтова линия. При съществуващата действителност ген. Столетов разпределя войските „по хребета от двете страни на прохода и връх ”Св.Никола”, Централната височина, Волиннската височина, Шипка и връх „Узункуш”.
http://www.youtube.com/watch?v=7XgyPAsb5Vo
Когато авангардът на турските войски се появява, а след него „огромни маси азиатски пълчища”, опълченските дружини се оттеглят от селото на позициите си в Балкана. Черкезите започват да палят и ограбват с. Шипка. Тогава опълченците откриват огън срещу тях и задържат за няколко часа войските на Сюлеман паша долу в полето, докато си отдъхнат и заемат удобни позиции. В своето оперативно донесение на 20 август (н.с) Генерал Столетов тревожно и загрижено съобщава на ген. Радецки ”Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман, който се вижда от нас като на длан се разгръща на 8 версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни; казвам без преувеличение, ще се защитаваме докрай, но подкрепления са крайно необходими”. Рано сутринта на 21 август 1877 г.започва неприятелската атака от изток и по фронта. По стръмните склонове на вр. „Св.Никола” тръгват многобройни турски вериги. От върховете Малък Бедек и Демиртепе като лавина се посипват 16 табора и една планинска батарея, ръководени от Реджеб паша. Друга бригада от 8 табора водена от Шакир паша започва „демонстрастивна фронтална атака, която скоро се превръща в действителна по направлението „Св.Никола –Орлово гнездо”. Към 9 часа сражението се развива ”с пълна мощ”. След час „силен артилерийски огън разтърсва позицията на Стоманената батарея” и към „ св.Никола” потеглят нови турски подкрепления с викове ”Аллах”, които в тътена на постоянно засилващата се стрелба се смесват с непрекъснато „Ура” на самоотвержените, храбри и геройски защитници на Шипченската позиция. Турците се стаписват и отстъпват. „До 22 часа на 21 август турците провеждат общо 9 неуспешни атаки”. Независимо от „голямото изтощение, умора, жажда и напрежение”, героите на Шипка отстояват своите позиции и препречват пътя на Сюлеман паша да прехвърли своята армия оттатък Балкана – в Северна България и да се съедини с другите турски армии. Немирович Данченко съобщава; ”Цялата слава на първия ден принадлежи на шепата орловци и на българските дружини, между които имаше и 500 млади българи, доведени преди 3 дни съвършено неопитни”. Тези бойни успехи постигнати с невероятна жертвоготовност, храброст, героизъм и мъжество повдигат духа на защитниците на свещения български връх. Големите загуби на турците принуждават тяхното командване да изостави идеята „за фронтална атака и да разработи нови планове за обходни действия” срещу руско-българския щит. За изпълнението на този план са сформирани 4 нови турски колони, общо 44 табора с 23 оръдия, настъпващи от юг и югоизток, предвождани от; Шакир паша, Вейсел паша (получил задача да прекъсне връзката на Шипка с Габрово), Салих паша и Расим паша. Руското командване забелязва промените с новата тактика на противника и извършва прегрупиране на наличните си сили по цялата фронтова линия. Ето какво пише в своите спомени опълченецът от VI опълченска дружина Мито Анков от Враца - търговец, участник в подготовката на Априлското въстание, председател на Врачанския революционен комитет, арестуван и лежал в затворите на Видин и Русе; ”По едно време турците почнаха да пускат колони по разни посоки.....те се готвеха да ни нападат от всички страни и да ни унищожат. Нашите топове се силеха да отговорят на турските, но последните бяха 10 пъти повече, пък и нямахме и гранати.... Турците ни бяха обградили почти отвред, оставаше още свободен само пътят за Габрово....Неприятелските редове продължаваха да настъпват упорито. Но най-сетне с едно гръмогласно „ура!”, опълченците на щик нахлуха в турските редове и се почна борба за гуша и ръце с ръце.. Турците разбраха, че не ще могат да надделеят и се оттеглиха в безредие... Тази атака коства на опълчението доста скъпо.... През всичкото време нашата конница постоянно тичаше от шанц на шанц, изложена на куршумите и разнасяше с конски торби патрони на опълченците.....Беше още рано през деня, а помощ дали щеше да ни дойде и кога? Тия въпроси си задаваше всеки наш офицер и всеки войник. Денят започна да преваля и турците все по яростно налитаха да превземат и единичното ни за отстъпление място-шосето за Габрово. Пазеха го Орловския и Брянският полкове и някои опълченци. По едно време стана голям смут...Към 6 часа опълченците започнаха да си шушукат, че гранатите ни се вече свършили....Турците това и очакваха...Барабани и тръби пак заехчаха, въздухът пак се изпълни с турски диви викове ”Аллах....” и дива бясна сган полетя върхи нас и когато ние почти се готвехме да отстъпим се чу вик ”Помощ иде!. Запяха и песента „Шуми Марица”. Опълченците се насърчиха , нахвърлиха се лудешки с щиковете си на турците и ги отблъснаха... Повтаряше се „Помощ иде!”, но тя не идеше. Чак когато предните редове на турците вече бяха излезли на шосето и се готвеха да нанесат гръмоносен удар на храбрите защитници на шипченската височина и чиито редове бяха много оредели – пристигна бързо един батальон от отряда на ген. Радецки, качени по двама войници на един кон. Тирците бидоха прогонени.... В него ден турците бяха извършили 14 атаки, но бидоха навред отблъснати с големи загуби. Впрочем и ние не бяхме малко изпатили”.
http://vbox7.com/play:d91a1299ca Манол Георгиев от Браила, участник в IV дружина на опълчението си спомня за епичните боеве; ”От гърмежите на топове и пушки се беше заглушило цялото пространство на Шипченския проход. Опълченците се сражаваха като разярени лъвове. Турците.... се приближиха до самите позиции на опълченците,...откъм местността Бедек....и застрашаваха да завземат пътя зад Св.Никола, който води до Габрово. След завземането на този път от неприятеля опълченците трябваше или да измрат до един, или решително да си пробият път, за да се избавят от пленение .... За опълченците и руските войницие....бе престанала доставката на провизии, тъй като турците със своите батареи не пропущаха да мине нищо по пътя от Габрово за Св.Никола, а също така и чешмата, от която си набираха вода, бе станала недостъпна и за двете неприятелски страни... В такова положение се намираха опълченците на 11(26 н.с) август. За утоляване на жаждата те си служеха с преплескан куршум, когато го туреха в устата си, докато е хладен, утоляваше за минута жаждата им, а хляб от три дни не бяха виждали, но пак не се отчайваха, редовно си следваха престрелката и всяка минута очакваха помощ от към Габрово. Патроните бяха на привършване. Те си оставиха по няколко патрона за краен случай и престанаха да стрелят.... В това време загърмяха в залп неприятелските топове и гранатите биеха канарите, под които бяха позициите на опълченците на III и IV дружина. От пукването на гранатите и екотът.... много момчета оглушаха и останалите живи и до днес недочуват. Топовните гърмежи престанаха и се въдвори дълбока тишина... Неприятелят смъкваше силите си към пътя за Св.Никола, който път беше направен неприходим за хората, идещи от Габрово с припаси и провизии.....В това време се зачуха залпови гърмежи и викове „ура” откъм Червени бряг. Това бяха стрелците руси, които пристигаха от към Габрово, качени по двама-трима на един казашки кон...” .
Решителните епични Шипченски сражения.са от 21 до 25 август (н.ст.). Руските отряди и българските дружини са разположени по протежение на пътя от с. Шипка до Габрово. Най-предната позиция на бранителите е на Орлово гнездо. Източно и западно от тях са върховете Малък Бедек, Голям и Малък Търсювец, Демиртепе, Малуша, Лисата височина и др., където са атакувани руско-българските подразделения. Силни атаки и от юг по посока на Орлово гнездо. Най-тежките сражения са на 21, 22 и 23 август. На 21 август фронтално и от изток турците извършват 11 атаки, които защитниците на прохода и върха успяват да отблъснат с помощта на артилерията. Към обяд в помощ пристига 35-ти пехотен Брянски полк и веднага влиза в бой. На 22 август с цел да пресекат връзките на руско-българските части с техния тил, турците заемат удобни позиции за нападение не само от юг и от изток, но и от запад. В помощ на бранителите на върха и прохода в този ден пристигат няколко десетки казаци и 200 български доброволци, които се включват в състава на опълченците. Генерал Столетов информира ген. Радецки за непрекъснатите и засилващи се турски атаки. Радецки насочва към Шипка резервните си части от Търново и погрешно съсредоточените в Елена. Независимо, че разстоянието е доста голямо, все пак за решителния бой на 23 август успяват да пристинат първите части на ген. Радецки. На 23 август само до обяд подразделенията на Сюлейман паша предприемат 6 атаки. Целта им е била да обхванат бранителите на билото на Стара планина от три страни. Най-опасното настъпление на турците било от западна посока. Там предните части на Сюлейман паша успяват да достигнат окопите на руско - българските защитници и да създадат реална опасност за отрязване на пътя, т.е. на тила им към Габрово. В неравния бой загиват десетки бранители от орловския и брянския полкове, какго и от опълченските дружини. След обяд на 23 август положението става много критично. Защитниците прогресивно намаляват. Привършват боеприпасите. Независимо от това българи и руси рамо до рамо проявават чудеса от героизъм. С бойни песни и “ура” те предприемат успешни атаки и успяват да отблъснат противника. Към 17 часа на 23 август пристигат с “гръм” 4-та стрелкова бригада и две казашки сотни. Това повдига бойния дух на изтощените от тежките тридневни боеве и големи горещини, гладни и жадни руси и българи. Атаката на турците е отбита. Отбраняващите прохода вече се биели със самочуствието на победители. И през следващите дни частите на Сюлейман паша предприемали нови отчаяни и неуспешни атаки към позициите на опълченците, които са отблъснати. Русите осъществяват настъпателни действия на Шапка, която е спасена. Тежките драматични боеве на връх Шипка приключват с успех на руско–българските неговн защитници на 11/26 август.
Необходимо е да се отбележи и помощта на мирното българско население. През август 1877 г. под убийствения неприятелски огън около 1000 доброволци, сред които жени и деца с риск на живота си разнасят на фронта по бойните позиции вода, помагат при строежа на укрепления, копаят траншеи и с желание и готовност изпълняват нарежданията на командването. Според военния кореспондент и очевидец Немирович-Данченко само за един ден на 11/26 август, жертвайки живота си българите докарват на фронтовата линия 6000 бъчви с вода. И тази помош според кореспондента е от съществено значение за изхода от битката, защото ”трудно може да се каже от какво повече страдаха войниците - от куршумите или от жаждата”. Сюлейман паша е принуден временно да преустанови опитите си да премине на север от Стара планина и да се съедини с Мехмед паша, действуващ по поречието на р.Янтра и р.Черни Лом, както и с войските на Осман паша отбраняващи Плевен. В спомените си генерал Радецки пише; „Шипка - това е заключена врата; през месец август издържа тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да пробие, за да мине в северна Вългария, да се съедини с Мехмед Али и Осман паша, за да разреже рускста армия на части и да нанесе решително поражение. Следните четири месеци Шипка прикова 40000 –на турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносно шествие на една част от нашата армия към Цариград”. Забележка. Материалът е подготвен касто са използвани сериозни исторически източници, спомени на участници в боевете и проучвания на книжен носител с точно придържане към фактите и събитията. Подготвил д-р Богомил Великов Колев
генерал майор Н.Столетов
Позиция на Стоманената батарея
След дългите преходи и изтощителните кръвопролитни сражения, опълченските дружини, се нуждаели от почивка, но поради липсата на достатъчно въоръжена сила, те не били сменени и били оставени на стратегически важната и опасна позиция на Шипченския проход, при връх „Св.Никола”. Редиците им били силно оредели, особено след боевете при Стара Загора. Липсата на обоз затруднявала доставката на хранителни припаси и те ”често оставали гладни”. Облеклото им било изпокъсано. Липсата на палатки и изхвърлените раници и шинели за улесняване на походите създавали проблеми, особено когато започнали да падат мъгли и да става студено. Спяли на открито по позициите. И независимо от всички трудности и възникнали проблеми, опълченците се отнасяли дисциплинирано и отговорно към дадената клетва и понасяли незгодите безропотно. За да облекчи положението на опълченците, генерал Столетов разпоредил те да слязат и да се разположат при с. Шипка, където по лесно им се доставяла храна, облекло, и по-малко са страдали от нощния студ. Тук били попълнени техните редици с обучени нови младежи от окупираните места и от старозагорските бежанци. (Сформирани били нови опълченски дружини VII и VIII при Търново и IX и X при Гарбово, както и една опълченска конна сотня със задача да изпълнява ординарческа роля при щаба на опълчението). Тъй като руското командване, ръководено от генерал Радецки нямало сведения за намереренията на Сюлейман паша, то достигнало до извода, че турците „няма да чукат на затворените врата, за каквато са смятали Шипченският, Тревненският и Хаинският проходи и че „ще настъпят в посока на Елена”, поради погрешно донесение на един руски генерал, който по-късно се самоубива. В резултат започва погрешно маневриране на другите войскови части от 8-ми корпус преди боевете на Шипка и погрешно насочване на общия резерв в противоположнза посока, връщането му назад, при което били загубени около 2 дни напразно. Положението на защитниците на Шипка се влошило и поради умора на резервните части. Тази грешка можело за малко да стане причина ”да се изгуби важният в стратегическо отношение пункт при Шипка”. Когато генерал Драгомиров пристигнал с частите си на помощ на Шипченската позиция веднага се заел да отнеме от противника височините Малуша и Бедек, заявявайки „Трябва сега да поправим чужди грешки” и насочва войските си в тази посока, но бива ранен. Поради това били заети само някои места от тези височини. При боевете на Шипка съотношението на силите било 1 към 5 в полза на турците. За да се създаде впечатление у противника, че защитниците на Шипченската позиция са многобройни, било издадено нареждане от руското командване през нощта да се палят много огньове. Руските военни специалисти са били убедени, че Шипкченска позиция е твърде подхоща за отбранителни сражения, но при условие че отбраната е обезпечена с достатъчно сили. Позицията на Шипка обхваща следните граници; от изток възвишенията Малък Бедек, Демиртепе и Демиевец, на запад – Малуша, които са по-високи от връх „Св. Никола” и осигуряват възможност за стрелба по цялото било на прохода, но тяхното заемане увеличава дължината на фронта с „около 6 км.”, а защитниците не разполагат със сили, за да се разгънат на такава фронтова линия. При съществуващата действителност ген. Столетов разпределя войските „по хребета от двете страни на прохода и връх ”Св.Никола”, Централната височина, Волиннската височина, Шипка и връх „Узункуш”.
http://www.youtube.com/watch?v=7XgyPAsb5VoКогато авангардът на турските войски се появява, а след него „огромни маси азиатски пълчища”, опълченските дружини се оттеглят от селото на позициите си в Балкана. Черкезите започват да палят и ограбват с. Шипка. Тогава опълченците откриват огън срещу тях и задържат за няколко часа войските на Сюлеман паша долу в полето, докато си отдъхнат и заемат удобни позиции. В своето оперативно донесение на 20 август (н.с) Генерал Столетов тревожно и загрижено съобщава на ген. Радецки ”Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман, който се вижда от нас като на длан се разгръща на 8 версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни; казвам без преувеличение, ще се защитаваме докрай, но подкрепления са крайно необходими”. Рано сутринта на 21 август 1877 г.започва неприятелската атака от изток и по фронта. По стръмните склонове на вр. „Св.Никола” тръгват многобройни турски вериги. От върховете Малък Бедек и Демиртепе като лавина се посипват 16 табора и една планинска батарея, ръководени от Реджеб паша. Друга бригада от 8 табора водена от Шакир паша започва „демонстрастивна фронтална атака, която скоро се превръща в действителна по направлението „Св.Никола –Орлово гнездо”. Към 9 часа сражението се развива ”с пълна мощ”. След час „силен артилерийски огън разтърсва позицията на Стоманената батарея” и към „ св.Никола” потеглят нови турски подкрепления с викове ”Аллах”, които в тътена на постоянно засилващата се стрелба се смесват с непрекъснато „Ура” на самоотвержените, храбри и геройски защитници на Шипченската позиция. Турците се стаписват и отстъпват. „До 22 часа на 21 август турците провеждат общо 9 неуспешни атаки”. Независимо от „голямото изтощение, умора, жажда и напрежение”, героите на Шипка отстояват своите позиции и препречват пътя на Сюлеман паша да прехвърли своята армия оттатък Балкана – в Северна България и да се съедини с другите турски армии. Немирович Данченко съобщава; ”Цялата слава на първия ден принадлежи на шепата орловци и на българските дружини, между които имаше и 500 млади българи, доведени преди 3 дни съвършено неопитни”. Тези бойни успехи постигнати с невероятна жертвоготовност, храброст, героизъм и мъжество повдигат духа на защитниците на свещения български връх. Големите загуби на турците принуждават тяхното командване да изостави идеята „за фронтална атака и да разработи нови планове за обходни действия” срещу руско-българския щит. За изпълнението на този план са сформирани 4 нови турски колони, общо 44 табора с 23 оръдия, настъпващи от юг и югоизток, предвождани от; Шакир паша, Вейсел паша (получил задача да прекъсне връзката на Шипка с Габрово), Салих паша и Расим паша. Руското командване забелязва промените с новата тактика на противника и извършва прегрупиране на наличните си сили по цялата фронтова линия. Ето какво пише в своите спомени опълченецът от VI опълченска дружина Мито Анков от Враца - търговец, участник в подготовката на Априлското въстание, председател на Врачанския революционен комитет, арестуван и лежал в затворите на Видин и Русе; ”По едно време турците почнаха да пускат колони по разни посоки.....те се готвеха да ни нападат от всички страни и да ни унищожат. Нашите топове се силеха да отговорят на турските, но последните бяха 10 пъти повече, пък и нямахме и гранати.... Турците ни бяха обградили почти отвред, оставаше още свободен само пътят за Габрово....Неприятелските редове продължаваха да настъпват упорито. Но най-сетне с едно гръмогласно „ура!”, опълченците на щик нахлуха в турските редове и се почна борба за гуша и ръце с ръце.. Турците разбраха, че не ще могат да надделеят и се оттеглиха в безредие... Тази атака коства на опълчението доста скъпо.... През всичкото време нашата конница постоянно тичаше от шанц на шанц, изложена на куршумите и разнасяше с конски торби патрони на опълченците.....Беше още рано през деня, а помощ дали щеше да ни дойде и кога? Тия въпроси си задаваше всеки наш офицер и всеки войник. Денят започна да преваля и турците все по яростно налитаха да превземат и единичното ни за отстъпление място-шосето за Габрово. Пазеха го Орловския и Брянският полкове и някои опълченци. По едно време стана голям смут...Към 6 часа опълченците започнаха да си шушукат, че гранатите ни се вече свършили....Турците това и очакваха...Барабани и тръби пак заехчаха, въздухът пак се изпълни с турски диви викове ”Аллах....” и дива бясна сган полетя върхи нас и когато ние почти се готвехме да отстъпим се чу вик ”Помощ иде!. Запяха и песента „Шуми Марица”. Опълченците се насърчиха , нахвърлиха се лудешки с щиковете си на турците и ги отблъснаха... Повтаряше се „Помощ иде!”, но тя не идеше. Чак когато предните редове на турците вече бяха излезли на шосето и се готвеха да нанесат гръмоносен удар на храбрите защитници на шипченската височина и чиито редове бяха много оредели – пристигна бързо един батальон от отряда на ген. Радецки, качени по двама войници на един кон. Тирците бидоха прогонени.... В него ден турците бяха извършили 14 атаки, но бидоха навред отблъснати с големи загуби. Впрочем и ние не бяхме малко изпатили”.
http://vbox7.com/play:d91a1299ca Манол Георгиев от Браила, участник в IV дружина на опълчението си спомня за епичните боеве; ”От гърмежите на топове и пушки се беше заглушило цялото пространство на Шипченския проход. Опълченците се сражаваха като разярени лъвове. Турците.... се приближиха до самите позиции на опълченците,...откъм местността Бедек....и застрашаваха да завземат пътя зад Св.Никола, който води до Габрово. След завземането на този път от неприятеля опълченците трябваше или да измрат до един, или решително да си пробият път, за да се избавят от пленение .... За опълченците и руските войницие....бе престанала доставката на провизии, тъй като турците със своите батареи не пропущаха да мине нищо по пътя от Габрово за Св.Никола, а също така и чешмата, от която си набираха вода, бе станала недостъпна и за двете неприятелски страни... В такова положение се намираха опълченците на 11(26 н.с) август. За утоляване на жаждата те си служеха с преплескан куршум, когато го туреха в устата си, докато е хладен, утоляваше за минута жаждата им, а хляб от три дни не бяха виждали, но пак не се отчайваха, редовно си следваха престрелката и всяка минута очакваха помощ от към Габрово. Патроните бяха на привършване. Те си оставиха по няколко патрона за краен случай и престанаха да стрелят.... В това време загърмяха в залп неприятелските топове и гранатите биеха канарите, под които бяха позициите на опълченците на III и IV дружина. От пукването на гранатите и екотът.... много момчета оглушаха и останалите живи и до днес недочуват. Топовните гърмежи престанаха и се въдвори дълбока тишина... Неприятелят смъкваше силите си към пътя за Св.Никола, който път беше направен неприходим за хората, идещи от Габрово с припаси и провизии.....В това време се зачуха залпови гърмежи и викове „ура” откъм Червени бряг. Това бяха стрелците руси, които пристигаха от към Габрово, качени по двама-трима на един казашки кон...” .
Решителните епични Шипченски сражения.са от 21 до 25 август (н.ст.). Руските отряди и българските дружини са разположени по протежение на пътя от с. Шипка до Габрово. Най-предната позиция на бранителите е на Орлово гнездо. Източно и западно от тях са върховете Малък Бедек, Голям и Малък Търсювец, Демиртепе, Малуша, Лисата височина и др., където са атакувани руско-българските подразделения. Силни атаки и от юг по посока на Орлово гнездо. Най-тежките сражения са на 21, 22 и 23 август. На 21 август фронтално и от изток турците извършват 11 атаки, които защитниците на прохода и върха успяват да отблъснат с помощта на артилерията. Към обяд в помощ пристига 35-ти пехотен Брянски полк и веднага влиза в бой. На 22 август с цел да пресекат връзките на руско-българските части с техния тил, турците заемат удобни позиции за нападение не само от юг и от изток, но и от запад. В помощ на бранителите на върха и прохода в този ден пристигат няколко десетки казаци и 200 български доброволци, които се включват в състава на опълченците. Генерал Столетов информира ген. Радецки за непрекъснатите и засилващи се турски атаки. Радецки насочва към Шипка резервните си части от Търново и погрешно съсредоточените в Елена. Независимо, че разстоянието е доста голямо, все пак за решителния бой на 23 август успяват да пристинат първите части на ген. Радецки. На 23 август само до обяд подразделенията на Сюлейман паша предприемат 6 атаки. Целта им е била да обхванат бранителите на билото на Стара планина от три страни. Най-опасното настъпление на турците било от западна посока. Там предните части на Сюлейман паша успяват да достигнат окопите на руско - българските защитници и да създадат реална опасност за отрязване на пътя, т.е. на тила им към Габрово. В неравния бой загиват десетки бранители от орловския и брянския полкове, какго и от опълченските дружини. След обяд на 23 август положението става много критично. Защитниците прогресивно намаляват. Привършват боеприпасите. Независимо от това българи и руси рамо до рамо проявават чудеса от героизъм. С бойни песни и “ура” те предприемат успешни атаки и успяват да отблъснат противника. Към 17 часа на 23 август пристигат с “гръм” 4-та стрелкова бригада и две казашки сотни. Това повдига бойния дух на изтощените от тежките тридневни боеве и големи горещини, гладни и жадни руси и българи. Атаката на турците е отбита. Отбраняващите прохода вече се биели със самочуствието на победители. И през следващите дни частите на Сюлейман паша предприемали нови отчаяни и неуспешни атаки към позициите на опълченците, които са отблъснати. Русите осъществяват настъпателни действия на Шапка, която е спасена. Тежките драматични боеве на връх Шипка приключват с успех на руско–българските неговн защитници на 11/26 август.
Необходимо е да се отбележи и помощта на мирното българско население. През август 1877 г. под убийствения неприятелски огън около 1000 доброволци, сред които жени и деца с риск на живота си разнасят на фронта по бойните позиции вода, помагат при строежа на укрепления, копаят траншеи и с желание и готовност изпълняват нарежданията на командването. Според военния кореспондент и очевидец Немирович-Данченко само за един ден на 11/26 август, жертвайки живота си българите докарват на фронтовата линия 6000 бъчви с вода. И тази помош според кореспондента е от съществено значение за изхода от битката, защото ”трудно може да се каже от какво повече страдаха войниците - от куршумите или от жаждата”. Сюлейман паша е принуден временно да преустанови опитите си да премине на север от Стара планина и да се съедини с Мехмед паша, действуващ по поречието на р.Янтра и р.Черни Лом, както и с войските на Осман паша отбраняващи Плевен. В спомените си генерал Радецки пише; „Шипка - това е заключена врата; през месец август издържа тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да пробие, за да мине в северна Вългария, да се съедини с Мехмед Али и Осман паша, за да разреже рускста армия на части и да нанесе решително поражение. Следните четири месеци Шипка прикова 40000 –на турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносно шествие на една част от нашата армия към Цариград”. Забележка. Материалът е подготвен касто са използвани сериозни исторически източници, спомени на участници в боевете и проучвания на книжен носител с точно придържане към фактите и събитията. Подготвил д-р Богомил Великов Колев
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
.jpg){kind=link}