Съгласно източници всяка война водена от Османската империя, разположила се на три континента е събуждала интереса на европейските държави и е предизвиквала под една или друга форма тяхната намеса за решаването на различни възникнали проблеми. Оше в началото на войната Русия тържествено обещала да сключи мир с Портата, който да бъде съгласуван със западните държави- великите сили.

            Политическият конфликт между Русия и западните държави се изострил много. по време на десетата война с Османската империя през 1877-78 г. Русия нямала никакви права да урежда и решава проблемите свързани с източния въпрос  самостоятелно. Посочвало се, че Санстефанският договор представлява явно „посегателство” на двойното ангажиране спрямо Парижкия договор от 1856 г. и Лондонския от 1871 г. Съгласно чл.7 от Парижкия договор Англия, Франция, Пиемонт, Прусия и Русия заедно са гарантирали всяка от своя страна териториалната цялост и независимостта на Османската империя .Посочва се, че всеки акт, насочен срещу това, ще бъде разглеждан като колективен въпрос. Независимо от конвенцията подписана в Лондон на 13 март 1871 г., която подновила Парижкия мирен договор, тази колективана гаранция на силите се отнасяла към всички въпроси, третирани в споменатия договор от 1856 г.  Франция, Италия и Германия подписали договорите и приели Санстефанския мирен договор не са предявявали претенции. При реализацията на Санстефанския договор Русия не се страхувала от Франция. Тя очаквала подкрепа от Бисмаркова Германия. За да покаже, че на Русия не се гледало неблагосклонно Бисмарк си послужил с многообещаващата формула; ”Ако Русия не получи одобрение от страните подписали Парижкия договор, тя трябва да се задоволи със съществуващото положение, т.е. да запази това което е спечелила”. Същевремено, докато от Франция и Италия би могло да се очакват демонстрации, тъй като нямали интереси на изток, то от Германия Русия очаквла подкрепа. Англия и Австроунгария имали големи интереси и претенции на Изток.

След подновяването на Санстефанския договор Англия се противопоставила на Русия съвсем открито. Съгласно източници, Англия се намесила активно към проблема с източната криза нетолкова заради интересите на Османската империя, колкото заради опасността от евентуално затваряне на единия от двата и важни пътя за Индия; единия през територията на Османската империя, другия - през Суецкия канал. Големият и постоянен противник заплашващ железопътната линия и река Ефрат (2/3 от реката била плавателна) според тях била Русия. Както е известно това е бил пътят, по който са се придвижвали английските стоки към Индия. Османската империя за англичаните изпълнявала ролята на защитно препятсвие срещу Русия. От тук е идвала и силната подкрепа на Англия за Османската имперя. Владеейки Босфора и Дарданелите и затваряйки проливите за военни флоти, Високата Порта препятствала навлизането на руските кораби в Средиземно море и от там евентуалното блокиране на Суецкия канал. Османска империя пазела долината на река Ефрат със своите крепости; Баязид, Карс и Ботум. Всичко това се променяло според Санстефанския мирен договор. Само за няколко месеца, от март до юни 1878 г. Англия направила всичко възможно за ликвидирае на резултатите от Руската победа и да пренебрегне напълно интересие на едва създадената българска държава. Това в същност е бил основният въпрос от Санстефанския мирен договор. Още при подписването на договора в Санстефано Русия  не искала да си създаде поблеми с Англия, която отново подновила своята декларация  в такава насока. Единствена от Западните държави тя оспорила резултатите от руско-турската война  през 1877-1878 г.

По този начин, разчитайки на липсата на интереси и претенции от страна на Италия и Франция, на предполагаемата морална подкрепа на Германия, победителката във войната Русия се надявала да спечели Австроунгария  на своя страна и да защити резултатите от войната постигнати с цената на огромни (около 200 000) нейни жертви. Затова Русия пристъпила към неутрализиране на протестите на Османска Турция  и направила опит да се притивопостави на Англия.

Няколко дни след подписване на договора  в Сан стефано, още на 7 март 1878 г. австрийското правителство информира Великите сили за свикването на конгрес в Берлин. На 9 март 1878 г. всички западноевропейски сили се съгласяват  с това предложение. Англия обаче дипломатично демонстрирала формално въздържане, тъй като предварително трябвало да бъде установено, че всички членове на Санстефанския договор са предложени за обсъждане на конгреса в Берлин и никакво изменение на договора няма да бъде смятано за валидно преди да се одобри от Великите сили. В резултат се оформили две основни концепции, Англия искала да се обсъди на Берлинския конгрес целия договор, а Русия –само членовете засягащи тъй-наречените европейски интереси. С цел да не се изостри противопоставянето  между Англия и Русия, Бисмарк предлага да се постигне предварително договаряне. Опирайки се на получената вече подкрепа на Франция, Италия и Австроунгария Англия не приела предложението за предварителна среща. Русия положила необходимите усилия по дипломатически път да предотврати подобна неудобна за тях ситуация. В същото време Англия започнала открита подготовка за военни действия. Наблюдавайки новото обтягане на отношенията между Англия и Русия, Бисмарк заявил ”Какво може да направи китът срещу слона!?”. Не можело да се очаква никакво споразунение между тези две стани.

Английският военен флот се намирал в Тузла. Той бил наблюдаван от Руските войски от брега на Мраморно море. И най-малкият инцидент или провокация биха могли да станат повод за началото на нова война. Отстъплението на Русия при така създаденото положение би било равностойно на нейното унищожение. На 26 март 1878 г. Англия дава своя окончателен и категоричен отговор за преразглеждане на договора от Санстефано. В борбата срещу Англия, Руското правителство използувало всички възможни дипломатически средства, стараейки се при това да внуши на Османската империя да приеме договора от Санстефано, дори е правила опит да се съюзи с нея, но не е постигнала до успех. Портата била нерешителна и с надежда очаквала нова война..

.На съвещание на правителството на Англия възникнали два възможни варианта. Да се изпращат постоянни упорити и категорични ноти срещу претенциите на Русия или да се опрат на тактиката на военните демонстрации. Решено било да се проведе частична мобилизация в английската армия. В Малта били докарани английски войски. Тези ходове били доказателство, че Англия е приела пътя на конфронтацията и разправа с Русия.

Позицията на западните страни начело с Англия да не признаят Санстефанския договор засилила решимостта на българския народ да доведе докрай делото на националното освобождение. Наред с благодарствените адреси към своите освободители  за извоюваната независимост с хиляди подписи българите от всички освободени и неосвободени краища на български земи изпращали протести против политиката на непризнаване на Санстефанския мирен договор, заедно с молби да бъде завършено делото за особождение на българския народ. Поведението на западните държави подтикнали руското правителство да активизира създаването на българска народна армия  в освободните български земи. На 1 май 1878 г. била създадена българската земска войска на базата на Опълчението, чиито състав бил определен на 84759 души. Целта била да се осигури княжество България с национална военна сила и да се разшири подкрепата, която българският народ можел да окаже на руските войски при евентуална нова война

На 1 април 1978 г. новият министър на кабинета публикува писмо с цел да уведоми Великите сили, че Англия ще отстоява своите интереси и претенции с военни действия  спрямо Санстефанския договор. Съгласно публикуваното писмо- „една силна славянска държа ще бъде създадена под покровителството и контрола на Русия. Тази славянска държава (България) ще притежава стрататегически важни пристанища на Черно и Бяло море. И тази сила ще има влияние върху политическите и търговските връзки в тези морета”. Целта на писмото била да се принуди Русия с дипломатически средства или с военни действия да признае, че няма никакви права сама да урежда източната криза и то в своя полза. Имено в потвърждение на това на 2 април 1878 г. Англия обявява частина мобилизация.

Кризата с машинациите на Англия продължила до 30 май 1878 г. Двустранният протокол между Русия и Англия и конвенцията между Англия и Турция от 4 юни 1878 г. стават основните документи за политическа дискусия на Берлинския конгрес от 13 юни до 13 юли 1878 г. На практика още със съглашението от 30 май руското правителство отстъпило от основните положения на Санстефанския договор. На 6 юни 1878 г. е постигнато споразумение между английското и австроунгарско правителства по редица основни въпроси, като например; българското княжество да не се простира на юг от Стара планина. По този начин съдбата на България била решена още със споразуменията от 30 май и 6 юни 1878 г. Не били чути нито протестите, нито молбите на българите и на делегацията им да участва на конгреса, за да изложи своята позиция.

Руското правителство имало 3 важни причини да потърси мирно уреждане на източната криза резултат от изтощителната война; болестите, епидемията от тифус, треска и дезинтертия, остро разпространили се сред армията и в Русия - чрез пленените войници от армията на Осман паша, метежът в Родопите- инсцениран от Османската империя, под натиска на Англия и финансовото състояние на страната. Руската армия била изтощена от продължителните и тежки боеве. Мирът бил необходим на Русия, за да завърши включването на Родопската област в границите на България. Там метежниците заплашвали и затруднявали комуникационните на руската войска и създавали едно привидно впечатление сред европейските страни, за националната принадлежност на тази област. В Родопите действали и безчинствали башибозушки и черкезки орди, както и редовни войскови части с артилерия. Не случайно, след подписването на примирието избухва метежът, подстрекаван и стимулиран морално и материално с боеприпаси от английските емисари. Метежът продължил чак до Берлинския конгрес. Много от офицерите участвали в него били английски. Между тях водеща фигура бил известният майор Сенклер, участвали 40 офицери от английския щаб и 3-ма инструктори-офицери от пехотата.

Финансовото положение на  Русия било отчайващо. Правителството й било наясно, че една нова война би я довела до банкрут. Всичко това, наред с колебливостта на Австроунгария принудило Русия да потърси компромисни споразумения с Англия, която от своя страна също нямала интерес от нова война.

На 30 май, след много продължителна и изтощителна война на нерви и дипломатически натиск се достига до съгласието за свкване на конгреса в Берлин

Предложението на Бисмаркова Германия, английският флот и руската армия да се оттеглят от околностите на Цариград, обаче било отхвърлено от Англия. Следват нови преговори между Англия и Русия, които се водят при пълна тайна. На 30 май 1878 г. формална двустранна декларация свързва Англия и Русия окончателно.

 Политиците определили окончателната политика на Изток по скоро като политика на стратегията, отколкото на икономиката. Главната цел била недопускането на друга сила, на друга държава да контролира пътя за Индия. С оттеглянето на българската граница до Стaра планина англичаните смятали, че по този начин са възпрепятствали Русия да пречи на пътя към Суецкия канал. Оставало да се предпази и пътя към долината на Ефрат, към който Русия иямала някакви интереси. На 4 юни 1878 г  се подписва такова споразумение между Турция и Англия, съгласно което двете страни с оръжие да запазят трите крепости в Азия. Като компенсация на 23 май 1878 г. султан Мурад се съгласил да отстъпи Кипър на Англия  Според споразумението между Англия и Австроунгария от 6 юни 1878, Босна и Херцеговина влизат в състава на Хабсбургската империя. Това са били основните въпроси разисквани на Берлнския конгрес.

На 3 юни Берлинското правителство изпратило до представителите на т.н. „европейски концерт”покани за участие на конгреса в Берлин.Той бил открит на 1/13 юни 1878 г и закрит на 1/13 юли с.г. При откриването на конгреса Бисмарк заявява;”Събрани сме тук, за да поставим на свободна дискусия съдържанието на Санстефанския договор Представителите на страните подписали договора от 1856 г. имат пълно право да се изкажат по този договор”. 
          В резултат на дискусиите, Санстефанският мирен договор претърпял значителни и много съществени промени. Те засегнали най-много България, която била разделена на части; Княжество България (северна България със Софийски санджак) и автономна област Източна Румелия, Южна България и Македония (останали отново под пряката власт на Османската империя). Българското княжество трябвало да плаща данък на Портата. Съюзниците на Русия във войната; Румъния, Сърбия и Черна гора получили независимост и териториални придобивки. Част от  западните български земи преминали към Сърбия. Румъния получила Северна Добруджа. Границата на Гърция била преместена малко по-на север. Австроунгария окупирала и след това анексирала Босна и Херцегоина. Русия си върнала  Южна Бесарабия и получила поправка на границата в Кавказ. Англия се настанила на остров Кипър. От политическа гледна точка, съгласно източниците, получило се ново преразпределение на силите в Европа.

По този начин Берлинският конгрес се опитал да реши проблемите, свързани с продължителната криза по т.н. Източен въпрос. На практика обаче проблемът останал и затова балканските народи не могли да се примирят с решенията в Берлин.

Независимо, че този договор се оказва крайно несправедлив и унизителен за България,  все пак на Берлинския конгрес се полагат първите здрави темели, довели до възкръсването  от пепелищата и признаването на Третата Българска държава, която малко по-късно през 1885 г. извоюва своето справедливо обединение.

Забележка: материалът е подготвен като са ползвани сериозни исторически източници, изследвания и проучвания от книжен носител.