Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2012 15:43 - 24 май 2012 г Спасовден
Автор: bogomil Категория: История   
Прочетен: 1504 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 25.05.2012 15:50


СПАСОВДЕН               Християнският празник „Спасовден-Вознесение Господне” се празнува винаги в четвъртък -40 дни след Великден. През настоящата 2012г. Спасов ден се отбелязва на 24 май- заедно с честването на деня на българската духовност, наука и култура и на славянската писменост. Съгласно Новия завет в продължение на 40 дни след своето Възкръсване През настоящата година той се отбелязва на 2-ри юни. Исус Христос е останал на Земята да проповядва учението си и да разговаря с околните, т.е със своите ученици. Той се движел между тях като богочовек. На Спасовден ден в обкръжението на последователите си в подножието на Еманската планина се въздига на небето.             В българският народен календар „Спасов ден” или „Боже име”(в Странджа сакар) се свързва и с култа към мъртвите. Съгласно поверието, на Спасов ден или на Свети дух, Господ прибира душите на мъртвите, които били пуснати на свобода от Велики четвъртък - преди Великден. Душите на покойниците жужат като пчели или мушици по цветовете на цъвтящите овошки и плодови растения - основно ябълки и ягоди. На този ден жените стават рано, отиват на гробища и раздават „За Бог да прости” – хляб и варено жито. Някъде често се боядисват повторно червени яйца, които също се раздават за успокоение душите на покойниците. През деня вратите и прозорците се оставят отворени, за да могат душите на умрелите по-лесно да излязат от къшите и да се върнат на небето. Понякога при изгрев Слънце жените се оглеждат във водата на кладенците и вярват, че по повърхността се формират образите на починалите. В събота, след Спасовден се почита една от трите големи задушници-Спасовската, която е известна след народа като”Черешова задушница”.
                                  image
                                             
Вознесение Господне-Спасовден             Според поверието около Спасовден при живите хора идват „Русалките” или ”Русалците”, които се отъждествяват със свръхестественн женски демони, имащи способността да лекуват т.н.” Русалийска” или” Самодивска” болест. Предпочитаното любимо цвете на Русалките е Росенът, наричан още „Русалче” ли „Русалийче”. Според вярванията, Росенът цъфти само в нощта срещу Спасовден. След като цъфне Русалийчето, русалките откъсват неговитое цветове. Вярата в целебните възможности на цветовете, съгласно народния календар, определя и „Обредното магическо лечение”, което е известно като ”ходене на Росен”. В навечерието на празника болните, недъгавите, хората с увреждаия отиват да преспят на росенова поляна. Те биват съпровождани от свои близки или от съседи, които след този ден стават „побратими” или ”посестрими” на болния. Вечерта, болният ляга върху черга на росната поляна или близо до свещения извор. До главата му се поставя нова кърпа, а върху нея - зелена пръстена паница с вода, нова глинена стомна, бъклица с вино и прясна приготвена за случая погача, които се представят като дар за русалките. На Сутринта, след като преспи цялата нощ на поляата, болният гледа какво има в съда с вода - паницата. Ако във водата на паницата е паднало нещо (най-ефектно е цвете) според поверието болният скоро ще се излекува. Ако паницата с вода е празна или пък ако във водата има пръст или камъче, болеста няма да премине лесно и болният няма да се излекува. След това всеки пие от водата на паницата в продължение на 40 дни. Болните си тръгват като оставят на поляната; стомната, кърпата, бъклицата и погачата, като дар за русалките..             Съгласно българските народни умотворения е существувало поверието, че дъждът на Спасовден е толкова ценен (всяка капка дъжд е”златна’) , колкото и дъждът на Гергьовден. Поради това има обичай моми и ергени на този ден да обикалят с песни нивите в полето и да молят Бога за дъжд. След като приключи молебенът за дъжд следва богата празнична трапеза. За тези чествания често се правел курбан за здраве , благоплучие и богата реколта. Според българският народен календар в Родопския и Пиринския край на Спасовден стопанките на къщите изваждат всички постелки и дрехи вън на двора. Момите изнасят чеиза си, за да го напече Слънцето(„да  го огрее Слънцето”). Това се върши с цел да се изгонят молците (против „пасулки”).   Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани източници на книжен носител от богатата съкровищница на българското народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, традиции и празници..                                                         Подготвил д-р Богомил Великов Колев
                                                                       



Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogomil
Категория: Други
Прочетен: 2026823
Постинги: 452
Коментари: 1153
Гласове: 1970
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031