Обредите на бъдни вечер имат връзка с култа към мъртвите. При сядането около трапезата, около нея, някъде оставят място – за мъртвите (за починал известен прародител); по една хапка отделят от всичко за дядото (стопанина, наместника) и през нощта не прибират софрата, вярвайки, че той ще дойде на вечеря. На много места жените носят през деня колаци (обредни хлябове) и постни ястия на гробищата. От света на мъртвите коледарите черпят своите възможности да прогонват вредните сили, да предизвикват плодородие, обхождайки обредно селските домове в нощта на Бъдни вечер..Като празник на прехода, свързан с началото на новата година Бъдни вечер.се приема от всички българи подходящ момент за извършване на прогнози по календара. Около трапезата се гадае – за времето през всеки месец на новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член на семейството, за предстощия брак на момите.... Преди вечерята на бъдни вечер с трикратно силово лично замахване с брадва придружено от съответния словесен ритуал „заплащват”,”засичат” овощните дървета, които не дават плод. Среща се макар и по рядко „заплашване” на бездетните жени и добитък, непроходили на време деца, като се сменят само думите. Обредността на Бъдни вечер цели да подпомогне поредния преход в Природата и Обществото да увеличи силата на новото Слънце, да осигури успех в новия земеделски цикъл, да подготви предстоящите бракове на младите. Митологичната представа за прехода означава да се преодолее хаосът и да се възстанови космическия ред, който се отъждествява със здравето, плодородието, благополучието, добруването. Днес някои обредни елементи и ритуали от празника Бъдни вечер са отпаднали от народния бит, поради промяна на начина на живот, но в основата те трябва да бъдат запазени като част от културното ни национално богатство.

    
 
Носят Бъдника тържествено. В Ботевградско празнично облечен момък влиза в двора с отсеченото дърво и пита: „Славите ли млада Бога ?”, а домашните отговрят „Славиме, славиме, Добре ни дошел” Момъкът внася Бъдника в къщи и казва :”Язе в къщи и Бог с мене!”. Останалите присъстващи благославят: ”Амин, дай Боже!” Стопанинът в Кюстендилско влиза в дом с Бъдника на дясното си рамо. Търкулва го към огнището и казва: „Дошел Божич и се пофалил с теленца, жребенца, агънца, яренца, прасенца, с голям клас на нива, с късмет и погодия! Такъ-такъ бабени пиленца, по село одили, дома доносили !” При огнището мажат Бъдника с осветено в църква масло, пробиват отвор в дебелия му край, слагат в него тамян, масло, вино и го затварят с дървен клин, а отгоре увиват бяло ленено или конопено платно. Миросването на Бъдника е съпроводено от специални обредни песни за дървото по което ще слезе от небето Млада Бога, изпълнявани от момци в дома. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна. Вечерта също така тържествено стопанинът запалва Бъдника в огнището. Обредно изискване е огънят на Бъдни вечер да се подържа през цялата нощ. По горенето на бъдника се гадае – ако гори буйно и пръска искри, това се смята като знак за богата реколта. Изгорелият и изпепелен докрай Бъдник предвещава добро, а недогорелият и почернял Бъдник- зло. На необгорените съчки, въглените и пепелта от Бъдника се приписва магическа сила. Част от недогорелия Бъдник отнасят на нива, която не ражда (Кюстендилско). Най-често от недогорелия Бъдник се правят части на рало. Въглените и пепелта се използват през цялата година в народолечебни дейности. Угаснал въглен от бъднивечерски огън, горял извън селото се слага в полога (гнездо за мътене) на кокошките с вярата, че това ще предизвика снасянето на много яйца (у македонските българи и в други райони населени с етнически българи). Всички действия около Бъдника, отношението към него като към живо същество отразявт неговия странен произход. Едни свързават запалването на Бъдника с представата за възраждането на Слънцето, други образно виждат в Бъдника световното дърво-посредник между небето и Змята, като дърво на живота, носител на плодородие. Несъмнено сложният образ и значение на Бъдника отразява характерни представи от народните вярвания и е свързано с идеята за плодородие, с важно значение в конкретния календарен момент на зимното Слънцестоене- зимния Слънцеповрат. Днес горенето на Бъдника е отпаднало от бита на някои раиони на страната, но обичаят и ритуалите свързани с него трябва да се запазят за бъдните поколения..