ЛЕЧИТЕЛЯТ СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ПАНТЕЛЕЙМОН   Празникът на Свети Пантелеймон се отбелязва на 27 юли. Той е живял в края на III и началото на IV век. Съгласно източници, светецът е роден в гр.Никомидия, който  бил цветущ град в Мала Азия, разположен на брега на Мраморно море. Никомидия била столица на източната половина на Римската империя при император Диоклетиан и неговите приемници. Съобщава се, че в Никомидия са живяли, светителствали, проповядвали християнското учение и свидетелствaли за вярата много светци. Като пример могат да се посочат Свети 20000 мъченици, изгорени в Никомидия през 302 г. (този ден се чества на 28 декември)
          Високообразован за времето си, Св. Пантелеймон бил силно вярващ и известен като лечител. Пътувал много, за да лекува болните. Заради извоювания огромен авторитет, слава и популярност сред обикновените хора, той си спечелил много врагове и омраза. Особено силна била омразата на градския управител  Всъщност голямата и неподкупна вяра на Панталеймон в Христос и.неговото учение станала причина да бъде подложен на страшни изпитания.Император Максимилиян заповядал да подложат Пантелеймон на жестоки мъчения; търкаляне в бъчва, на която във вътрешната й страна имало забити пирони, хвърлян бил от стръмни канари и пропасти в разбушуваното море, раздирали тялото му с железни остри оръдия, а после горели раните с огън. Разгневен от непоколебимата и твърда вяра в Христовото учение, царят го хвърлил на зверовете, за да го разкъсат, но съгласно преданието, Панталеймон затворил устата им и ги превърнал в кротки агнета, които лижели нозете му. Царят заповядал да привържат християнина към колело, снабдено с ножове. Пантелеймон,  стоически и непоколебимо понасял мъките. Въпреки жестоките мъчения, след всяко изтезание Пантелеймон оставал жив. Затова той бил посечен от войниците на император Максимилиян. .Отбеляно е, че за голяма изненада, вместо кръв от тялото му потекло мляко. Това се случило през 305 г. след Христа                   

Манастирът Св.Пантелеймон в Ат0н

           Много български християнски църкви и манастири носят името на Св. Пантелеймон. Днес Светецът е патронен празник на много български болници, медицински центрове и лаборатории. Сред народа този светец е известен като „Пантелей пътник”, „Пантелей”, „Паталей”, „Воден Панталей” или „Църна Паталея”. Съгласно източници, първото название е възникнало върху представата, че в този ден щъркели, лястовици и други прелетни птици започват да се събирсат на ята и да се подготвят за дълъг път на юг към топлите страни. Съгласно поверието,  в Старозагорския край се вярва, че в деня на празника си Св. Пантелеймон облича кожуха си и тръгва към зимата да донесе снега, зимните бури и ветрове. Навсякъде денят се смята за „тежък”, „хаталия празник” . Почита се „за патило”, „за лихо”(за лошо). Вярва се, че Св. Пантелеймон предпазва хората от болести и може да лекува болните. В Странджанският край на този ден болните палят свещи по смокиновите дървета, събират росата от листата им и я пият за здраве. Бременните жени не работят на този ден, за да не родят деца с физически недъзи и белези по тялото. В Ямболско пък майките не работят,  за да бъдат здрави техните деца. В Белоградчишкия край, в миналото са извършвали обредно магическо изваждане от селското землище на лошите болести; чума, шарка, дифтерит и др. Няколко циганки с храна повеждат населението на селото към ”чужд топрак”, където закачат торбата с погача на някое дърво. В Плевенския район, в деня на светеца врачките и баячките не врачуват, за да не бъдат наказани от св. Пантелеймон.
                          Съгласно поверието култът към светеца е свързан и с представата за неговото покровителство над летните бури, поройните дъждоже и наводненията. Смята се, че Св.Пантелеймон е по-малък брат на св. Илия. От това му родство произлиза и наименованието „Воден Пантелей”. Много параклиси и лековити извори в Родопите, в Странджа, Сакар, носят името на светеца. В деня на неговия празник те се посещават от населението в тези краища. Жените приготвят пити и ги раздават в чест на Св. Пантелеймон, за да няма градушки, страшни бури, наводнения... В източници се съобщава, че  тези святи места често се свързват с легендата за доброволната жертва на елен, който всяка година идвал да стане курбан на хората. Както е известно в българската митология еленът е свещено животно, което олицетворява слънчевото божество и неговият християнски наследник – Исус Христос.   На този ден празнуват; Пано, Панка, Панто, Панчо, Пантелей, Пантелейка и др.


  Многопрофилна болница Св.Пантелеймин- Пловдив    
                      





















Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани различни исторически и други източници от богатата съкровищница на българскoто народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, народен календар, традиции и празници..                                                              Подготвил. д-р Богомил Великов Колев                        

Imam poznat Pancho i shte mu pojelaja zdrave i shtastie.

Благодаря на уважаемата съотечественичка за коментара.

С поздрав, уважение и най-добри ппожелания

http://www.youtube.com/watch?v=eef8FcurApc&feature=related

www.bogomil.blog.bg