ЛЕТЕН СВ. АТАНАС               Летният Св. Атанас се празнува на 5 юли. Този празник е в чест на Св. Атанасий Атонски, роден в гр. Трапезунд. Той е живял през Х век. Съгласно източници у нас този ден се нарича „сред лято” или „жетвар”. Атанасий се отдал на християнската вяра. Той отива в Света гора, където заживява аскетичен живот до края на живота си.. Според източници и днес един от манастирите в Света гора носи името на светеца. Според народното поверие в деня на своя летен празник Св. Атанасий по подобие на своите летни „братя” Тодор и Иван, „облича зимен кожух и поема пътя към Бога, за да донесе студовете и ледовете”. Прието е с Атанасов ден да се слага началото на жетвата в пред вид на това, че в по-високите планински райони жетвата започва по-късно. Този празник е съпроводен със специални обредни магически действия. Началото на жетвата или както е възприето да се казва заженването се прави от човек „с лека ръка” или най-възрастния и опитен жетвар. При това първите няколко отрязани класове се хвърлят напред с благословените думи; „Бог напред, ние след него”. Някои от жетварите опасват около кръста си отрязаните житни класове, за да могат да работят, без болка в кръста, когато се навеждат да режат класовете с ръчния сърп. Има и други ритуали. Първият пожънат сноп се връзва с червен конец и се изправя с думите; „Хайде, таза година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя”. Това е ритуал водещ до очакването следващата година да има по-голям и по-тежък сноп , т.е по-добра реколта. Върху първия сноп се слага чиста кърпа, върху която чорбаджийката (собственичката) на нивата поставя пари - дар на жътварите за първия сноп. Интересно е, да се отбележи, че когато по време на жетвата жетварите намерят „пари”, или „майката на нивата” (двойни житни класове), запазват ги до края на жетвата. Тогава ги сплитат с последните класове от жетвата на плитка с червени конци и ги украсяват със скилидки от чесън и сребърни монети. Тази плитка от последните класове, жетварите наричат „Богова брада” или „брада на нивата” (или просто „брада”), „нивнина” или „коса”.. Брадата се сплита от девойки с живи родители и се запазва до следващата година. „Брадата” се украсява с полски цветя. Нейните зърна се смесват със семената за посев, за да бъде реколтата богата. В Южна България „брадата” се оставя сред нивата, „за да стане берекетът”. В Североизточна България ‘брадата” се реже тържествено, жетварите се събират около нея, жените пеят жетварски песни. Всички се хващат на хоро.              В Тракия летният Атанасовден и денят след него, познат като „Света Черна”, „Баба Черна”, „Черняй”, или „Черен ден” са характерни с по-особени обреди. Същественият момент в тях е жертвоприношението на черна кокошка, която домакинята коли на домашния праг. Тази жертвена кокошка се готви с ориз и след това се раздава на съседите и из махалата с думите „Вземи си за Свети Атанас и за Баба Черна, че да ни пазят от болести!”. Според народното поверие Баба Черна се крие  по подобие на Чумата във вълната. На празника „Баба Черна” жените не бива да работят, защото в противен случай децата им ще заболеят от т.н. „черна болест” и ‘Света Черна ще почерни къщите им”, Перата на кокошката принесена в жертва се запазват и с тях бабите кадят болни и урочасани деца.            У нас в Средните Родопи и Странджа на летния Атанасовден се колят общоселски курбани и се правят богати трапези. Жените приготвят пресни погачи и ги раздават на съседи и близки за дъжд и берекет. В Асеновградския край пък мъжете обикалят селското землище с кожата на закланото обредно животно. Като жертвени животни обикновено се използват коч или вол, за да се предпазят засятите ниви и градините от градушки и поройни дъждове. В Западните български земи летният Св. Атанас се почита като закрилник (патрон) на орачите, а в Източните - на този празник в някои места се изпълняват обичаите целящи да прогонят сушата „Пеперуда” и „Герман”( подобно на ритуалите при честване на праника Герман през месец май)     Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани източници от богатата съкровищница на българскoто народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, народен календар.традиции и празници..                                                              Подготвил. д-р Богомил Великов Колев- София                                                                                                                                         

                             
                          На този ден съгласно традициите започва жетвата        

Или малко по-късно ,но се усеща жетварското време от което пазя интересни спомени,Богомил!

Благодаря ви Илиада,
Добре сте дошла в моята виртуална крепост. Зависи от годината кога на практика започва xътвата. По принцип е около 15-17 юли., когато се пече хлябса. но тази година жетвата започна още през юни. Предимно на ечемика започва по-рано. Помня го от детството в нашия русенски край. А за тазгодишното начало на жетвата научих от средствата за масова информация. Хората са установили от традициите и наблюденичта за началото на дадени дейностои, според народните празници. Някога дори и рождените датои така са определени. Роден/а по петровден, по Димитровден по Гергьов ден и т.н. Освен това колебания има и от греогорианския и юлиянския календар които се различават с около 14 дни

лека нощ ви желая и спокойни сънища!

с поздрав, уважение и най-добри пожелания за утрешния ден!

www.bogomil.blog.bg