ОТНОСНО ”ЗАБУЛЕНАТА В ТАЙНА” ГОЛГОТА НА ХРИСТО БОТЕВ Д-р Богомил Великов Колев             135 години след легендарния подвиг на Ботевата чета, обстоятелствата свързани със смъртта на войводата, отново са поставени пред българското общество като ”забулени в тайна” [1-8]:  Появяват се и силно психологически анализи в някои реномирани списания и вестници като "Вестник "Култура" -{www.kultura.bg}.. В анализите се правят опити, вероятно несъзнателно,  да се хвърлят петна  върху качествата на Ботев като войвода.. Той е имал щаб, съветници, имал е военни ръководители като превъзходния офицер Войновски .  Както е известно има няколко версии; убит от случаен вражески куршум, в гърдите, в челото, убит от свои четници, нова версия на Ст. Цанев–самоубил се [7]. В Интернет са показани изброени какви ли не умозрителни съчинени версии. Похвално е, че и блогерите проявяват интерес към голготата на един от най-великите синове на отечеството ни. Всеки се старае да тълкува нещата по своему, мислеики и вълнувайки се oт фаталното събитие... Съществува опасност обаче от деформиране на историческата истината, така както някои наши и чужди лъжеисторици се опитаха да представят напълно деформирано историческата истина за Баташкото клане. Появяват се много самоинициативни следователи, незаслужени, неоснователни, възможни несправедливи и недоказани обвинения към някои четници, виновни за гибелта или извършили престъплението " "Забулено в тайна", но струва ми се че не всички познават добре източниците, документите, онова което е записано на хартия до смъртта на последния свидетел iи съвременник на събитията. Историята не е художествена литература. Там не бива да се правят свободни съчинения, плод на фантазии и всъвъзможни мисловни предположения  или ако се правят не бива да се деформират историческите събития особено за такива исторически личности като Ботев, .В такива случаи е необходимо да се придържат към автентични извори , исторически източници  и документи и то за такъв далечен период от време какъвто е паметното Априлско въстание.  Иначе съяествува опасност от манипулиране на обществото и деформиране на историческата ни летопис.  Крайно време е  държавата и отговорните институции, институтът по история, БАН да излязат пред обществото с официално станавище по остро поствания въпрос от общественото мнение, който броди сред обществото..
       Макар че приживе е бил много критикуван, за най-достоверни се приети спомените на Никола Обретенов, който по всяко време на похода и сраженията, до гибелта на войводата се е движел с него [1,2,4]. Наистина неговите спомени не отразяват подробно фаталния и шокиращ момент на Ботевата голгота и не се потвърждават със спомените на някои четници. Това вероятно е станало причина за съмненията и раждането на различни версии и спорове, започнали още през ХIX век и продължили до смъртта на Обретенов, включително и в наши дни. В моята статия, публикувана в списание " История" бр.3/2009 г стр. 52-64,  и в някои реномирани и престижни български вестници са представени в съкратен вид част от спомените на Н. Обретенов, както и някои по-съществени моменти от спомените на четници и  очевидците на Ботевата гибел,. Възможно е някои блогери, читатели и други да са чели моята публикация и на базата и на други съвременни публикации прочетено в Интернет  да се опитват да правят публични анализи и да създават собствени версии. При такива опити препоръчително е да се ползват сериозни исторически извори. Без да налагам моето мнените именно това ме принуди и задължи да предложа този постинг чрез Интернет на вниманието на уважаемите  блогери, приятели и читатели., подготвен на базата на посочената литература..
.   Как Н.Обретенов описва гибелта на Ботев 20 май (ст.стил) 1876 г.[1,4,] „.....На разсъмване стигнахме по една козя пътека на овчарските колиби, където авангардът беше наклал огнъове и печеше на шиш 5-6 агнета [1, стр.693],[4, стр.404]. Тъкмо, когато се готвехме да хапнем и да си обуе Ботев цървули, дойде стражата да извести, че черкезите и башибозуците настъпват, а кавалерията стои в подножието на планината. В това време се изправи пред Ботев овчарят, от когото бяха взети агнетата, подпрян на гегата си и с един дивашки тон извика: „Хайде платете ми шилетата, защото потерята наближава”. Ботев си повдигна главата и просълзен, с болка на душата си каза; „И аз съм дошел народ да освобождавам”. Обърна се към мене като касиер на четата и каза; „Обретенов дай му 3 наполеона. Аз платих на овчаря”... Ботев стана и даде заповед да се върви нагоре към „Вола”....Към 8-9 часа се явиха много черкези и башибузуци. Сражението почна. Момчетата храбро отблъскваха нападенията....Най-после, когато стана здрач, гърмежите почнаха да се чуват по-нарядко. По едно време изсвири тръбата на войската и гърмежите престанаха съвършено....По заповед на Ботев изсвири и нашата тръба, също за спиране....Когато цялата чета слезе от „Камарата”, (да търси вода), Ботев, нас щаба, ни беше спрял да си кажем думата. Ботев, Апостолов и аз бяхме поизостанали по назад по причина на Перо (Петър Спасов Симеонов, от Велес – Македония, наричан още Херцеговенеца), който не можеше да върви-ранен. По покана на Ботев приседнахме край една малка скала. С нас бяха Сава Пенев и Д. Тодоров (Димитрото) от Габрово, жив и досега (1926 г.). Ботев беше много загрижен. Понеже от щаба му бяхме останали само Апостолов, Перо и аз, той се обърна към нас и запита ”Какво мислите да правим, когато в тия 2 сражения патроните ни свършиха? Помощ от никъде нямаме, хляб също няма!. Да продължаваме ли или да се отправим към Сърбия? Докато ние да отговорим, Перо каза: „Ботев, ако ти направиш това знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си ще го загубиш”. Пред комисията на 3 юни 1927 г. Обретенов заявява, че Перо казал; ”Ако направиш такова нещо, да оставиш четата на произвола, ще изгубиш всичкото обаяние. Затова предпочети да те убият, отколкото да оставиш четата”. Ботев нищо не каза,но се изправи в целия си ръст да види накъде отидоха момчетата и няма ли някоя опасност за четата. Пред комисията на 3 юни 1927 г. Обретенов заявява „Ботев каза, чакайте да видя къде е четата”, и че той е отишел зад хребетите на определено разстояние от дугарите си. Тогава моментално изгърмя пушка и Ботев политна да падне на гърба си. Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложим на земята, той издъхна пронизан в сърцето. Сразен беше от неприятелски куршум, без да каже нито дума, само изхърка.....Аз взех картата от пазвата му под мундира, която беше окървавена и продупчена от кършума. Оставихме скъпите му останки на произвола на съдбата, за да се изпълнят собствените му думи; ”В редовете на борбата да си найда и аз гроба”. В [4, стр. 447] Обретенов пише; „Наведохме се и го целунахме по челото, което беше чисто, нямаше по него никаква кръв, нито рана. Перо с пръст на устата каза; ”Шт, да не се разправя за смърттта на Ботева” Дойдоха и други двама – Сава Пенев и Димитър Тодоров. Оставихме трупът до самия този камък на мястото, където беше убит и отидохме към Крушовския извор да търсим четата. Като ни запитаха четниците де е Ботев, ние им казахме, че е напред, ще го настигнем. Нощувахме нейде около извора”                                              Спомени на Н.Обретенов от по-късните разследвания [1,2,4];             „В продължение на 50 г. аз следях с най-голямо внимание всичко каквото се пише за Ботев и неговата чета и с прискърбие констатирах, че колкото по-много се пишеше, толкова повече историята се изопачаваше. Причината за това е от една страна, че се явиха четници, които за да дадат по-голяма важност на себе си разказваха много работи, които не само не са видели, но са били и далече от четата, когато те са се вършили. Като чувам това, аз не искам да омаловажа тяхната дейност, но искам всеки да говори само онова, което е видял; от друга страна, историците не трябва да пишат, преди да проверят щателно онова, което ще пишат, за да не попаднат в противоречие. Такъв е случаят с Т. Клинчаров, пише Обретенов, който твърди, че Ботев е убит на Веслец, когато всеки четник знае, че там пушка не пуква. Навярно е заблуден от някой четник, който е изчезнал от четата още преди Веслец. Такъв е и случаят, продължава Обретенов, и с акта от 1901 г. по случай 25 годишнината от „подвига на четата”, който акт казва и проф. Боян Пенев е подписан от лица, които не са били свидетели на Ботевата смърт. Затова са казали в акта „на неточно определено място е паднал Ботев”. Тия четници са казали и други неверности, че въстаниците са заемали три позиции. Началник на 1-ва позиция бил Перо, на 2-ра-Ботев и Войновски, на 3-та-Д.Икономов. Всичко това е измислици на хора, които не са били на самото място, защото целият ден 20 май 1876 г. четата се би под командата на Ботев, който стоеше с развяно знаме, заедно с ранения Перо, а Войновски с 40-50 момчета беше в охраната, пък и самата местност не позволяваше да се делим на части. Тия (и други неверни) показания са дали повод на г. Пенчо Икономов да издаде брошурата „Материали за Христо Ботевата чета”, печатана в Никопол, в която брошура се представят от Икономов неща като подвой-вода. Никакви гърмежи не са се чували, след прекратяване на сраженията, нито пък изсвири втора тръба. Ботев се повдигна непредизвикан от нищо, за да види какво става с момчетата, които отиват към извора. Аз съм уверен, продължава Обретенов, че ако някой от нас се беше издигнал, курщумът щеше да удари него. По-късно Н.Обретенов заявява, че полагайки на тревата простреляния войвода, двамата с Апостолов напразно са взирали поглед по посока на втурналата се към „Крушов извор” дружина; ”никаква човешка фигура не се забелязваше”. На въпроса, дали не е възможно куршумът да е дошел от противната страна и Ботев да е бил пронизан през гърба, Обретенов представя две твърдения като доказателство; първо, неприятелски ”стрелци” непрекъснато дебнели четата ”по петите й”, факт който се потвържда в спомените на Мехмед Али Осман - ”Ние тичахме в кариер по дирите на комитите..., [1, стр.766],” и второ, когато изважда картата „от левия джоб на Ботевия воеводски мундир”, тя била „цялата окървавена и продупчена от куршума” [1,4]. Имало е някой, който се е целил, продължава Обретенов, но не предполагам да е следял Ботев....Макар че на З. Стоянов, материалът за Ботевата чета и неговата смърт бе даден от мене, той пак беше заблуден от четниците самозванци. Той (З. Стоянов) пише [1, стр. 96]; ”Близо до Ботева насядали; Г. Апостолов, Перо, Обретенов, Янко Боянов, Сава Пенев, арнаутина и 2-3 момчета....Арнаутина, без да го видят, взел сабята на Ботева” („Златорог”, 283. Обретенов подробно описва кой какво е взел от вещите на Ботев). Тая измислица съобщава Обретенов дава повод на други историци да пишат по-големи измислици....Никакъв Я Боянов, никакъв арнаутин и други момчета нямаше около Ботев, освен Перо, Апостолов, Аз, С. Пенев и Димитрото. Ст. Заимов пище, че Ботев и другарите му седнали; „В средата Ботев, от дясно –Перо, до Перо – Апостолов, до Апостолов - Сава Пенев; от ляво Обретенов, до Обретенов - Димитрото, до него Тодорчето. Тук Заимов визира и Тодор Илъов, когото наричахме Тодоричката (умалено на Румънски), който беше с нас на заточението. Та може би да се е похвалил на Заимов, и че той е било очевидец при убийството на Ботев. [1, стр.696].             Кой е убил Ботев? На този въпрос, твърди Обретенов, не може да се даде отговор, освен с предположения... „Ние не видяхме никакъв неприятел, никакъв черкезин и никаква пушка повече не пукна, макар и Заимов да пише, че между нас и черкезите е имало престрелка до тъмнина. Никакви четници не се виждаха. Възможно е скрит горе нейде по зъбера някой черкезин да е стрелял. Възможно е заблуден куршум да го е ударил. Не може да се каже откъде се даде този изстрел, но той не се повтори....              Къде е ударен Ботев? В гърдите или в челото?!. В списание ”Златорог” год. 7-ма, кн.5 и 6 за месец май и юни тази година (1926) на стр.282, З. Стоянов съобщава; ”Един от другарите очевидци на смъртта му казват, че бил ударен в гърдите, като показват и окървавената карта”. Това бях аз (Обретенов). ”Други, напротив, че куршумът ударил челото му и Юрдан Кършовски в бележките си определено говори, че войводата е ударен в челото.И Захари Стоянов повярва на Я. Боянов и Ю. Кършовски –продължава Обретенов, от които нито един не беше при смъртта на Ботев и написа, че Ботев е ударен в челото. Когато отпосле, след напечатването на биографията, го запитах защо е написал, че Ботев е ударен в челото, той ми отговори „За по-голям ефект”. Колкото до Заимов, съмнявам се да е имал куража да разследва в ония времена набитата на кол глава, макар че е бил облечен в женски дрехи. Другият свидетел Д. Икономов, също твърди, че куршумът е улучил челото „алена кръв шуртеше от раната” („Златорог” , 282). Аз (Обретенов) притежавам първото издание от 1921 г., в което Икономов преди 25 години е бил по-скромен, та не е турил брата си при смъртта на Ботев. Освен картата, която извадих от пазвата на Ботев и която беше продупчена и окървавена има друго обстоятелство, което не мога да изрека тук, но което разказвах на професора от нашия медицински факултет д-р И.Стоянов, който обясни, че куршумът е засегнал гръбначния стълб, следствие на което се е явило това обстоятелство. Можеше ли куршумът да закачи гръбначния стълб, ако беше ударен в челото?. Можеше ли ние да го целунем по челото, ако то беше пробито и кръвта шуртеше толкова много, че напълваше пазвата му и окървавяваше картата? От сведенията на околните и биографите не може да се заключи дали смъртта е настъпила веднага („Златорог, 283). Д. Тодоров много право казва, че седял малко настрана (Златорог, 283). Той със Сава Пенев не се отделяха от мене, както аз и Апостолов не се отделяхме от Ботев, та когато Ботев ни повика на съвещание, те стояха по-настрана и едва ли е забелязал всичко, което ставаше около Ботев. Затова по повод писането от г. И. Бобчев във вестник „ Мир”, бр.7777, той ми пише с писмо от 30.06.1926 г.; ”Веднага намерих захвърлените си бележки, които съм писал преди около 20 години и в тях аз намерих, че Ботев действително е ударен в гърдите, а не в челото. Тази грешка като признавам, аз моля всеки читател, а най-много вас г. Обретенов да ми простите”. В писмените си спомени Мехмед Али Осман съобщава още по невероятна версия; ”В лозята край Враца се завърза сражение между Ботев и войската...Дадоха се много изстрели от къщата..... Твърдя, че Ботев го убиха в тази къща във врачанските лозя.[1.стр.766]             По този начин е писана историята на Ботев и неговата чета в продължение на 50 години, пише Обретенов. Тя продължава и днес да се пише [7,8]. Обретенов заявява; „Има събития в живота на хората, които се врязват в паметта им и докато са живи не могат да ги забравят, винаги са ясни, като че са преживени вчера. Такова събитие в моя живот е Ботевата чета. Никой не е гледал на тоя поход с такова внимание, както съм гледал аз....Винаги бях в първите редове и никога не се отделях от него, за да бъда убит заедно с Ботев, но съдбата друго решила! Не да умра заедно с Ботев, но да доживея 50 г. след неговата смърт, та когато младото поколеие потърси истината ”Где и как е загинал Ботев” да мога с готовност да кажа всичко, което е запечатано в паметта ми, макар че не съм искал да дигам шум около себе си. Н.Обретенов е много критикуван. Сам той се обръща към редактора на вестник ”Час” Т.Н.Христовски, който в статията ”Мистерията около Ботевата смърт”, отправя остра критика към Н.Обретенов. Иеромонах Климент Калайджиев, бивш игумен на Черепишкия манастир за спомените от срещите си с Н. Обретенов пише; „Обретенов не е казал нищо за самата смърт на Ботев, въпреки че е очаквал да чуе за последната му дума или неговата изповед. Обретенов е изглеждал ”Достатъчно въздържан и предпазлив”. Tова изказване на Н. Обретенов е притежание на Петър Кънев от град Алфатар - област Силистра [5 ]. В спомените си относно критиките (на Т.Н.Христовски) Обретенов пише; Първо, че съм искал да омаловажа личността на Ботев, и второ, че съм криел истината по неговото убийство...А доказателствата за това какви са, пише Обретенов. Никакви, защото неговите твърдения въобще почиват изключително върху фалшивото „особено мнение (ом) по протокола от 3 юни 1927г., направен от комисията на лобното място, което Т. Н. Христовски само наново предъвка.... Пред тая комисия дадох обяснения за мястото и убийството на Ботев, които по същността си не се отличаваха от тия, които и при първата комисия дадох, обаче членовете на втората комисия не намериха никаква „празнота”, ”неустановеност”, ”мистерия”, ”неправдоподобност” ”извъртане ”и „нежелание” да кажа истината... Даже г. Венедеков възпроизведе казаното от мен в юбилейния сборник за 1000 годишнината от управлението на цар Симеон (велики)... Никога не съм говорил или вършил нещо, за да се харесвам на някого. Каквото съм вършил, вършил съм го със съзнанието, че правя добро на родината си и че не трябва да се фалшифицира историята. Ботев стоя до край на поста си и даде живота си за свободата на България. Със своята трагична кончина, той показа на градущите поколения как може и как трябва да се работи за род и родина. Прекланяйки се пред неговата памет, аз вярвам, че неговият дух ще възтържествува, а неговото име ще бъде символ и знаме за възход и напредък.”             На въпроса на Андрей Цветков (член на комисията); не се ли е коментирал фактът на убийствто на Ботев от неговите четници, Обретенов отговаря; ”Да много се коментира той в затвора”...Н.Ю.Наумов запитал Обретенов; ”Не му ли е минало нему през ума да не би тоя куршум да е даден от техен човек, както и имало ли е недоволство от страна на четниците от Ботева. Обретенов отговаря; „Такова нещо не ми е минавало през ума”. Основание за това не е имало ”Те всички обичаха Ботев. Като ме запитвате замислям се и сам си отговарям, ако би гръмнал четник, той не би ли се сетил, че веднага ще издаде собственото си присъствие на черкезите и ще изложи себе си”. Решение на комисията подписала протокола [4]             1. Един екземпляр от протокола да се предаде на Н.Ю.Наумов за Академията на науките. 2. Вторият екземпляр да се даде на Н. Обретенов. 3. Третият екземпляр да се предаде на Врачанския комитет за издигане на нов паметник на Хр Ботев във Враца, чрез П.Т.Първанов. Следват подписи на; Н.Обретенов, П.Т.Първанов (о.м), майор Наумов, А.Цветков (о.м), д-р Панчев (о.м), Т.Бобошевски(о.м), инж. К.Кънев (о.м), кап. Иванов. Следва дългото изложение на особеното мнение, подписано от лицата, които в протокола са нанесли допълнително под подписа с (о.м). Отговори на Н.Т.Обретенов по особеното мнение; ”...С възмущение и отвръщение прочетох „ом” на членовете на комисията от Враца. От тяхна страна би било доблестно и честно, ако бяха казали „Ти лъжеш- Ботев не е убит дето ти казваш, а дето ние ще го покажем; а не след като се състави протоколът, подписахте го и чак на другия ден, види се под някакъв натиск, поставихте след подписа си „о.м”, което мотивирате с адвокатски извъртания, за да ме изкарате лъжец и изветрял- постъпка, направена не от „уважение към възрастта и миналото ми”, а от липсата на добросъвестност. През 1926 г. беше ми изпратено от редакцията на сп. „Златорог” книжка 5-6, гдето на стр.268 в статията си „Де и как е загинал Ботев” проф. Боян Пенев е поставил въпрос; „Толкова ли сме далеч от истината днес 50 години след смъртта на Ботева”? Невъзможно ли е да се установи тая истина и да се тури край на измислиците? Този въпрос на един професор, който не можа да тури край на измислиците, който не се задоволява с акта от 1901 г. и поканата на студентското дружество „Хр. Ботев” от София ме накара докато съм жив, още бодър и в пълно съзнание да изпълня още един отечествен дълг, да отида във Враца, за да покажа на младото поколение точното място, гдето е убит Ботев, тъй като в момента на убийството бях при него и той издъхна в ръцете ми, без да подозирам, че ще се намерят хора, на които няма да се хареса истината и ще се постараят да я изопачат”. Това бяха мотивите, които ме накараха на 2 юни 1927 г. да се намеря във Враца и отида в Балкана да възстановя истината, а не фалшивото заключение на „ом”, че съм влагал „преднамерено желание да се развенчае Ботевият подвиг и съкруши обаянието от него в българския народ”  Де намира „ом” преднамереното ми желание - пише Обретенов. Че не съм познал Косталевия мост, макар да се вижда?! Тоя мост е минат от четата ноще, при осветление на светулки. Че не съм познал ливадата на Мазната (Димитър), която няма нищо общо с мястото дето пекоха агнетата? Че съм приповтарял за чобанина, който си искаше парите за агнетата, докато не е пристигнала потерята? Аз и сега си го повтарям, защото това обстоятелство повлия толкова болезнено на Ботева, защото от очите му потекоха сълзи. Че не съм знаял названията на местностите. Аз затова отидох на мястото, за да покажа къде се бихме, къде се движеше четата и къде падна Ботев, а названията да се покажат от нарочно повикани за това лица познаващи местността. Че постоянно съм подчертавал за Войновски, че бил военен ръководител?! С това не се оронва престижа на Ботев, защото всеки знае, че Ботев беше поет, а не военен и ако отрека значението на Войновски в четата, ще бъде черна неблагодарност към неговата памет. Че лобното място съм показал с ”престорена наивност и без секунда да се поколебая” с думите ”Ето го, тук убиха Ботев!”. ....Тръгнах по крака, обяснява Обретенов, заедно с к-н Иванов, а комисията остана около 50 крачки назад, разгледах местността и след като се ориентирах добре, намерих скаличката (не камъните) и казах на Иванова; ”Тук е! Повикай останалите. Тогава те ме настигнаха и аз им показах мястото.... Ботевото убийство и Ботевата чета са такова събитие в моя живот, което е влязло в паметта ми и всякога е пред очите ми, като да е преживяно вчера” Отговори на к-н Христо Иванов по „особеното мнение (ОМ)”; „Изложението на „ом”... ме изненада неприятно. Недопусках, че тези които подписаха протокола на 3 юни (1927г) ще се отрекат от подписите си. (В своите писмени отговори к-н Иванов изцяло подкрепя Обретенов и разказите му пред комисията. Подробно и аргументирано е предаден от него точният разговор на Обретенов по време на разследването на комисията, Русе , 9 юни 1927г. Подпис Иванов - началникщаб на 7-ми пограничен сектор.) Общо взето в източниците, спомените на Обретенов са определят като точни-писани въз основа на богата архива - документи [1, стр.764]. Има разбира се определен субективен елемент, несъгласие, някои спорни въпроси.   Спомени на другите четници за гибелта на войводата [1-4]
Сава Пенев в молбата си до Народното събрание за пенсия от 17 ноември 1892 г описва някои събития до Милин Камък, но не споменава нищо за гибелта на Ботев [1 стр.369]; В [1,4] липсват негови спомени за фаталния изстрел и гибелта на войводата Йордан Кършовски [4,12]. В[4]на 19 страници премълчава фаталния момент на Ботевата гибел [4 стр.27-46]; макар че самият Обретенов както бе посочено по-горе сам съобщава за твърдението на Кърщовски пред З. Стоянов, че Ботев е ударен в челото. На 20 май той не е бил около Ботев, а се е криел заедно с 3-4 свои другари в лозята на Враца. [1, стр.224-225] Най-голямо внимание заслужават спомените на Димитър Тодоров- Димитрото. [1, 4,13,14],  Проф. Б.Пенев забелязва, че неговите спомени се отличават с „точност и ценности” [1, стр.763], но на стр.593 в [4] се споменават някои неточности. В [4, стр. 293] той съобщава „На мръкване турците почнаха да се оттеглят, турска тръба даде някакъв сигнал. Аз бях на няколко(около 20) крачки до Ботев. Ботев стана, вдигна бинокъла да види що значи този сигнал и аз усетих, че удари Ботев. В [1] твърди „Една пушка пукна и аз усетих, че удариха Ботев. Той бе улучен в челото...Другите му другари, които бяха по-далеко скоро се досетиха, че Ботев е убит, колкото и да криехме причината на неговото отсъствие [4, стр.27]; Димитрото не споменава дали са го целунали по челото!?...В писмо от 30 юни 1926 г. до Обретенов е отразено, че в спомените на Димитрото записани от Илия Бобчев е допусната грешка, т.е „ Ботев е ударен в гърдите, а не в челото” [1, стр.440]. В [4] са посочени някои неточности и погрешни твърдения на Димитрото. На неговите спомени се опира отначало генерал Кирил Ботев, вероятно и другите четници, а днес и Стефан Цанев. Когато са били на 5-6 км от „Милин камък” при наблюдение на идващата турска пехота Ботев извикал; ”Бъдете готови момчета! Нека да покажем, че знаем да мрем за Отечеството си! След като издума това хукна с коня си към противника с извадена сабя, която въртя под град от куршуми”. При ожесточеното сражение на върха Милин камък войводата викал; ”Блъскайте момчета. Враца се вижда. Нашите гърмежи се чуват сега там. Помощ скоро ще пристигне „Момчетата повдигали глави и поглеждали към Враца в очакване на помощ. Дори се зарадвали, когато видяли огромна маса от насочващи се към тях хора, смятайки че това е помощ от Враца. Като наблюдавал с бинокъла Ботев извикал ”Момчета дръжте се! От Враца ни иде помощ. Напред! Да живее България! Напред!. Четниците извикали ”Да живее! Да живее войводата! „. Отекнало гръмко” Ура”, което предизвикало бягството на черкезите Оказало се, че това е турска войска, която се омесила с черкезите и общото им количество станало около 600-700 души. Когато разбрали истината, четниците се разочаровали, но не се отчаяли. Перо Македонеца и поп Сава Катрафилов били ранени. Сам войводата превързвал ранените. Паднал знаменосеца-Курито. Сражението не преставало. Паднали 11 убити и 20 ранени. Ранените молели да ги убият, за да не страдат повече и да не попаднат в ръцете на врага. Всичко това трогнало четниците. Най-много страдал войводата. Тръгнали на път. Носели Перо Македонеца на ръце. Тежко ранените, които не можели да ходят оставяли на произвола на съдбата- в ръцете на врага. Голямо било разочарованието на 20 май, заради безрезултатните обещания на врачани за помощ; Оставят тежко ранените. Всичко това оказало много силно въздействие върху Ботев. Братът на войводата-генерал Кирил Ботев, [1,15,16,17] Той напуска четата при Веслец, болен. Крие се в лозята. Пред записвача Иван Стойчев, през 1938 г. казва; [1,стр.227]; ”Лично аз не съм писал спомени....., защото онези истини които зная, ще засегнат мнозина, а пък аз не искам да наскърбявам никого. Не бих искал да споделям съмненията, че брат ми е убит от свои четници. Наистина аз не съм бил, но възприех от четниците в лозята на Веслец, а после в затворите. Вярвах на Димитрото, който е бил при смъртта. Според това, което ми е казал аз зная, че Христо бил станал, отишел напред към гребена, просто да се отдели от групата около него. В това време се чува изстрел и Ботев пада убит, ударен в челото. Понеже бил подигран от другарите му.!? Кръвта потекла по шията към сърцето и тогава била изцапана картата му и други книжа. Никой не е видял кой е стрелял, но изстрелът е дошел от към страната, в която се оттеглили турските войници след сигнала. В [4, стр.378] обаче К. Ботев заявява; ”Колкото до интригата”, че Ботев е бил убит „от свои хора”, „тя е само интрига”. „Обретенов, мой приятел, който до последния момент е бил с брат ми, разказа как точно е станало убийстото. Четниците изгаряли за вода. Пръснали се на групи да търсят вода. Хр. Ботев, заедно със щаба си –Обретенов, Войновски, С. Пенев, Д. Тодоров също отишли да търсят вода”. К.Ботев изразява възмущението си от журналисти, които пишат че казвал неща, за които не си е дори помислял [1, стр.226]. За лобното място на Ботев заявява; „Повече от това, което се знае, едва ли ще се узнае някога. След толкова години мястото мъчно може да се установи точно с педи”.[1, стр. 226] Йордан Йорданов –Инджето. [1,4, 18]. Не е видял смъртта на Ботев, отделя се от четата след боя на Милин Камък [4, стр.593]. В спомените си описва своята одисея на път за Сърбия, без да споменава в [1 стр.169] и в [4, стр.255-286] за смъртта на войводата. В молбата си до Народното събрание за отпускане на пенсия от 15 ноември 1895 не споменава нищо за фаталния момент. Среща се в Търновсия затвор със Сава Пенев, Н.Обретенов, Руско Роба и Димитър Тодоров. [4, стр. 288]. На Милин камък Ботев се „решава да заговори” Инджето; „ Йорданов. Онуй псе Заимов ни излъга. Затова аз мисля да се отровя”-думи на Ботев. Според Инджето Ботев много се е отчаял, станал и тръгнал ”като че ли с половин сърце”. 
          Никола Нанов [4,19]. Спомените са по разказ на брат му [1,4 стр.560].  В[4, стр.60] пише; „След смъртта на Ботев, решено бе да бягаме, кой накъде види „След като се завърнал той разказвал; „Не видях точно как е убит Ботев. Другарите ми казаха, че Ботев се надигнал да види къде са турците. Пукнала пушка, куршумът пронизал челото му и той паднал. Другари отрязали главата му, за да не я носят турците нанизана на кол”. Тръгнал за Сърбия. Той твърди дори за наличието на „турци-комити” в четата, несрещано в други спомени [4, стр.560],                Цанко Минков [1,4,20,21]. Пише все едно, че е бил там, [4, стр.325], [1,стр.727]; ”Ботев за кратко време стана и всред общата за миг тишина чу се звън плясък, последван от тъй провлечено изохкване. Ботев, Ботев е ранен- се предаде от уста на уста светкавично печалната вест. Настъпи общо смущение и наистина милият ни и непрежалим войвода лежеше мъртъв на земята, сякаш от дни убит. Вражески куршум бе улучил най-смъртоносното място – неговото високо чело и пръсна черепа на части. Колко съкрушителен е бил ударът, че в пресмъртната си минута не е могла да отекне ни дума от сладкодумната му уста... Четата остана без душа” . Ц.Минков погрешно пише, че Ботев е убит на Веслец [4, стр.595]. Същото твърдял и Христо Иванов от Сопот. Ив. Вазов пише от Букурещ;”Дълго време всички знаеха според твърдението на Христо Иванов, че той Ботев е умрял при Веслец”[21]. Посочват се неточности в [4, стр.57] Никола Кючюков [1,4,22]. Отбелязват се неточности [4,стр.573]. В писмо до З. Стоянов от 13 ноември 1884 не споменава нищо за гибелта на Ботев [1, стр.238], но в спомените си в [4, стр.161] пише; „Часът около 5 вечерта, когато слънцето се скри зад високите върхове на Балкана и гарнизонът на неприятеля засвири на отбой, боят се прекрати. Само на Бялата канара се чуваше сегиз тогиз. В това време бяха слезли от позициите си х. Петър, П.Юрданов, Г.Апостолов и двама-трима още при Ботева.... Ненадейно гарнизонът в турския лагер изсвири... Нещо изпищя..., пък Ботев катурнат на Земята....заспа вечен сън. Спеше без да може да проговори някому. Куршумът беше пронизал черепа му под дясната вежда и порой от кърви бяха го покрили...от лявата страна на челото. Кючюков не е бил там и вероятно пише това, което се е разказвано по-късно, позовавайки се най-вероятно на Димитрото и отчасти на Обретенов.             -Ах, какво стана?- казахме като се хвърлихме въз него със сълзи.
            -Мълчете, тайно да бъде това –каза един глас от нашите и всичко утихна.
       ....-О, каква дълбока скръб притули сърцата ни. Плакахме над оня безчуствен труп... Стори ми се, че след падането на войводата, всичко рухна. Стрелбата съвсем ра зредено отиваше от там насетне....По нататък.... на стр.160 [4] Кючюков съобщава; ”Войводата Ботев беше много отпаднал. Краката му се бяха подбили. Тялото изнемощяло. Той не беше разбира се привикнал да понася несгодите на хашлашкия живот, толкова време без сън, пресилно пътуване, глад, убиване духом и тялом. Това разбира се не беше лесно поносимо от когото и да е, тъй че беше вече на конец, нито с ботуши, нито с цървули, нито с езда, нито пеш да продължава можеше. Той страшно се възмущаваше, че силите му го бяха напуснали и не му се подчиняват, но той направи напън на последните остатъци от сили и продължи”             Стоян Заимов [1,22]. В [1, стр.753] се отбелязват много негови неточности, дори тенденциозни и неверни твърдения. Преразказва чутото от други [1, стр. 579]; ”Ботев е убит под скалата; седял в средата, отдясно Перо, до Перо- Апостолов, до Апостолов– Сава Пенев, отляво Никола Обретенов, до Обретенов Димитрето, до него Тодорчето. Турска тръба затръбила, Ботев се дигнал от мястото си да види накъде се движат черкезите (Обретенов казва-четата). Перо го дръпнал да седне, но на минутата се светнала пушка от близкия храсталак, куршумът ударил Ботева в челото й паднал без да продума или изкаже”. След изгърмяването на пушката, изкочил от храсталака белобрадат черкезин и пълзешком се промъкнал към близката израснала ръж. Апостолов измерил стареца черкезин със своята мартинка и го свалил на мястото му По гласа на двата вистрела надошли черкезите и тези въстаници, които седели скрити под камарата, зад камънаците до трупа на убития Ботев. Престрелката траяла до тъмнина, нещо около 3 часа. Седели при убития войвода другарите му, без да си продумат или да дигнат трупа му, защото Перо е запретил на другарите си да применяват местата и позициите си. Тръгнали в тъмнината да търсят отделението на Войновски. Тогава Апостолов се доближил до трупа на Ботева, разкопчал му жилетката, взел му револвера, шапката, златния кордон, златния пръстен, бинокъла му, военната карта, компаса му, 50-тях наполеона,портмонето, чантата с кореспонденцията. Целунал за последен път студения му труп и се спуснал да достигне другарите си. Това той извършил по съвета на Перо, за да не разберат черкезите, че е убит войводата на четата, а това лесно можеше да се разбере от предметите, които прибрал Апостолов...            Тези сведения ние знаем от самого Н.Обретенов, С. Пенев, Димитрото и Тодорчето, които видели с очите си как Ботев се заклатил и паднал от удара на черкезкия куршум, как при това разтворил устата си, искал види се нещо да каже, но не можал, как заспал вечно под голата и студена скала. Че старецът черкезин е ударил върху челото Ботева, това се констатира и от самите очевидци на смърттта и от следующето обстоятелство. На стр. 594 [1] е отбелязано; „Когато Заимов (след разбягването на въстанниците и след клането във Враца) облечен в женски дрехи с паничка в ръка, случайно минал покрай колове набучени глави около градския часовник, то познал на Ботева главата по челото, носа и белега от лявата страна на челото. Посред челото зеела дупка, а носът, лицето и брадата били оцапани със съсирена кръв...”              Изтъкнатият и всепризнат наш поет Стефан Цанев в статията „Мъртвият не може да говори” [7] предложи нова версия за гибелта на Ботев, като отговоря на два важни въпроса; Къде е ударен Ботев - в челото или в сърцето и кое е накарало Н. Обретенов и другите очевидци в този шокиращ момент да „премълчат”(макар и времено) пред другите въстаници за гибелта на войводата. В [7] се съобщава; „Н. Обретенов твърди, че е ”ударен в гърдите”, а Димитрото - в челото , Йордан Кършовски, Никола Нанов, Цанко Минков видели невидели – казват същото, а Стоян Заимов защитава фриволно и двете версии. Ст. Цанев се позовава и на Кючюков, които казва; ”Куршпумът бе пронизъл черепа му под дясната вежда и порой от кърви бяха го покрили”. Според автора на [7] „спорът дали Ботев е бил прострелян в сърцето или в челото..., е напълно безсмислен и го определя като по-маловажен, обяснявайки това разногласие с изключително тежката обстановка в която са се намирали въстаниците. Същевремено, той се опитва да даде отговор на по-важния въпрос, какво са искали да премълчат очевидците за смъртта на войводата. Ст.Цанев и генерал К.Ботев смятат, че тайната за страшната версия”, може да е бродещото и до днес съмнение, че Ботев е убит от свои четници. В резултат, в [7] се достига до „трета вероятност”, вероято да не би да се „накърни героичния ореол на Ботев”. Като поет, познаващ добре човешката душевност, Ст. Цанев прави опит да докаже своята нова „премълчавана досега” версия, описвайки преживяванията на Ботев още в Румъния, когато го ”обвинили в присвояването на комитетски пари и са искали дори да го убият” до фаталния миг. Кулминацията е след репликата на Перо, че ще ”загуби обаянието, което е спечелил”.....             Накрая Ст. Цанев обобщава; ”Какво е мислил Ботев в този момент” и сам си отговаря; ” Четата е разбита, останаха 50-60 души, другите лежат убити или стенат по канарите, поп Сава. Катрафиловж вика ’’Отрежете ми главата, да не се гаврят с мене турците”, Войновски избяга! Патроните свършиха! Хляб няма! Няма вода!. Заимов ни излъга! Няма помощ от никъде ! Перо е прав за бягството (то и как да бяга, краката му на кайма). Отговорът според [7] е ясен и той идва сам. ”Какво му остава. Да чака поражението си докрай. Да го хванат жив, да разнасят главата му на кол. Станал и отишел напред към гребена, просто да се отдели от групата около него и „с дясната ръка в дясното слепоочие”....... се самоубива. „Мъртвият не може да бъде победен”. В [7] не са посочени обаче колко и кои източници са използвани.

Кратък анализ и заключение
До сега официално е възприето това, което е писал Обретенов и доказвал пред официална комисия, макар че е бил критикуван, вероятно заради съмнения в разказите му и противоречивите показания на някои четници, предизвикали различните версии. Много от спомените са преразказвани и писани от други лица, има неверни и измислени и непотвърдени твърдения, непълноти, хронологически грешки, неточности, смесване на събития, субективизъм, преувеличения, противоречия с документирани извори, тенденциозност, украсяване на разказите, добавяне по нещо, възможни хвалби, било то за самоизтъкване на заслуги, за получaване на пенсия и др. Това е забелязано и от многото Ботевоведи. Ст. Цанев се опитва да разгадае това, което е „премълчавано” досега, формулирайки нова версия. Но той също не е бил очевидец и се опира основно на неточните спомени на Димитрото, на Кючюков, както и на останалите четници, които са научили за случилото се от препредаване на разговорите на техни другари, непосредствено след разбиване на четата, в затвора и след Освобождението. Останалите живи очевидци са само Обретенов, Сава Пенев и Димитрото. Сава Пенев не споменава нищо!. Обретенов като най-близко стоящ очевидец и Димитрото-малко по-далече, си противоречат по въпроса, къде е ударен войводата!?. Както пише и Обретенов, вероятно никога няма да се разбере точната истина, а само може да се предполага. Ще има само хипотези. Тъй като вече няма живи свидетели, нито една хипотеза не може да бъде напълно доказана с необходимите убедителни факти, включително и най-новата на Ст. Цанев, която може да звучи хипотетично, като ”вероятност”, но не и доказана и възприета като категорично доказателство и истина. Предположението в [8], Ботев да е убит заповядвайки на другарите си е неприемливо. Въпреки молбите на много от ранените, никой не е посмял да застреля свой другар. Едва ли те биха посегнали на „своя символ”- живият войвода, дори и той да им е заповядал. Те са го обичали. Всички пишат, че е гръмнала пушка, а не пистолет. Според Ст. Цанев, Ботев се е самоубил с пистолет. Има и противоречиви сведения при версията за удар, в челото; дясно, ляво слепоочие, посред челото, разбит на парчета череп, отрязана глава. Появиха се съвременни версии  и за удар зад гърба и пр, с цел да се докаже обийство от другарите му край него.  Ст. Цанев заключава; „С дясната ръка, в дясното слепоочие”. Възможно е умората от сраженията, жаждата, гладът, шокът и „спуснатият здрач” да са заблудили видялите окървавеното мъртво тяло по главата и гърдите.... На базата на изложеното, възникват много въпроси, включително и от изложеното в [7,8], на които трудно може да се даде отговор; обективен ли е протоколът от 3 юни 1927 г. и трябва ли да се вярва на Н. Обретенов. На кого трябва да се вярва. Каква цел е имал Обретенов да „премълчи” евентуалната истина и да я ”забули”, ако той наистина е прикривал нещо!?. Да избегне евентуални обвинения и съмнения, че може някой от присъствуващите въстанници да е застрелял войводата (дори това да не е така) или да предотврати помрачаването на блясъка на Ботевия ореол, ако според Ст. Цанев, той се е самоубил!? Възможни са много и обширни тълкувания на писмените източници и спомени. Наистина ударът е невероятно точен при такъв ”настанал здрач”. За Ботев са писани стотици статии, книги, публикувани са документи и спомени, като се започне от първия му биограф З. Стоянов (1888). Следва; Ив. Клинчаров, Михаил Димитров, Н. Начев, Евл. Волков, Г. Бакалов, Б. Пенев, Ал. Бурмов, института ”Христо Ботев” и др. Никой не споменава или поне не загатва за версия - ”самоубийство”. Същественото е, че Войводата е загинал от куршум, за да не попадне в ръцете на врага. Споменът за Ботев е оставил толкова дълбок отпечатък в съзнанието на българите, че едва ли начинът по който е загинал този велик българин е толкова съществен, едва ли би помрачил неговия подвиг или би хвърлил петно върху легендария му образ на гениален поет-революционер, публицист, идеолог и водач в борбата за национално освобождение!?. Странното е, че до днес все още не се знае какво е станало с изоставеното тяло на войводата, къде почиват костите му, както не се знае къде са костите на Апостола Левски (макар че ще бъде поставена паметна плоча на предполагаемия му гроб). Може би с това ореолът около личността на Ботев и неговото величие остава да блести още по-силно на историческия небосклон !?

 ЛИТЕРАТУРА
1. Александър Бурмов. Христо Ботев и неговата чета. Наука и изкуство, София, 1974 г. 2. Александър Бурмов. Христо Ботев през погледа на съвременниците си, София, 1945 г 3. Александър Бурмов. Как се утвърди Ботев в съзнанието на българския народ. в-к . Работническо дело, бр.6/6.01.1949 г.  4. Ботевите четници разказват. Сборник от писма документи и материали събрани от Никола Ферменджиев. Народна младеж. София, 1975 г. 5. Енчо Енчев, Любен Антонов. Любопитна Силистра. Изд. Ковачев, Силистра, 2002 г,. 6. Вестници и списания цитирани в текста. 7. Ст. Цанев „Мъртвият не може да говори”, в „Труд”, брой 143/26 май 2007 г. стр.17. 8. Добромир Пелов. Само в дни на преклонение ли е жива почитта към безсмъртието. В-к „Българка армия”, брой, 16862/2 юни 2008, стр.11. 9. Н. Обретенов. Спомени за българските въстания, С, 1942, сс.101-193,197-207,259-292 10. Кой е убил Ботев, ценното свидетелство на неговия другар. в-к ”Независимост” от 14 и 15 октомври 1925 г. 11. В-к ”Час”, год. III,1937, бр.42. 12. Й. Кършовски. в-к.”Вардар” , бр.бр.8,9,10,11 и 13 от 8,15, 23 ноем. 1 и 30 декем 1891 г. Динеков П. София през Х IХ век до Освобождението на България, С. 1937, с. 306-307. 13. Един съратник на Хр. Ботев, какво разказва той за онова време. В-к „Мир”, год. ХХXII, бр.777, юни 1926 г. 14. Г. Караиванов. Спомени на Димитър Тодоров –Димитрото, четник от Хр. Ботевата чета, София, 1928, стр.7-27. 15. Василе Христу. Разговор с Кирил Ботев, в „Народна култура”, бр.24 от 10 юни 1966 16. К Георгиев. Един час при брата на Хр. Ботев, в„Литеатурен глас ”бр.318, 3 май 1936 17. Хр. Д. Бразицов. Един час при ген Ботев. в”Литературен глас”, бр.78, 7 юни 1930 г.. 18. М. Москов. Записки на Юрдан Юрданов-Инджето, другар на Хр. Ботев по оръжие. В. Търново, 1929, стр.159 19. Ботевият четник Никола Иванов. Нар. Библиотека „ Кирил и Методи”, София (НБК-БИА), един. Пост. номер 12/66. л-1-4 20. Димо Ив. Жерговски. Какво разказва един Ботев четник, Принос към миналото ни, Казанлък ,1926, стр.8-24. 21. Ив. Вазов, съчиненя, т. XIX, С., 1956, с.35-379 22. Записки на Никола Ив. Кючюков (другар на Хр. Ботев 1875-1876), Сливен, 1900, издадени и 1901, стр. 160 23. Сборник „Народни умотворения, наука и книжнина”.София, 1889, сс.193-206  

...

Уважаема yotovava,
Благодаря ви -за коментара, Да, странно е това, че не се знае какво е станало с трупа на Ботев, Не са открити костите му, дали е погребан и къде.. Както е странна точната и доказана (показана) истина за гроба Апостола Левски, независимо че ще бъде поставена паметна плоча. съгласно резултатите от асериозните изследвания на бголемия наш родолчбец и бележит писател, публицист Николай Хайтов. Обикновено великите личности остават обвити в някои мистерии и тв това има нещо силно въздействащо върху живите.

с поздрав, уважение и най- добри пожелания

www.bogomil.blog.bg

Истината е само една, догадките хиляди!

Уважаема Клео,
Съждението ти от няколко думи звучи като формула. В конкретния случаи се догадките се роят прогресивно, истината е невъзмпожно да бъде dоказана! Какви могат да бъдат последствията от незаслкужено и напълно недоказано момпрометиране на известни исторически истини!?. Прекланяйки се пред твоя безспорен талант аз съм ти признателен за разбирането. В тази историческа невъзможно да буде доказана истина има отношение и моя скромна милост с официална реакция и публикации на книжен носител и не бих иска лично да ставам причина за раждане и роене на всевъзможни догадки, и да ставам причина за опорочаване и деформиране на историята ни Затова поместих моето сериозно запознаване с исторически източници в библиотека и затова се обърнах към моите приятели да бъдат предпазливи по проблема за 'забулената в тайна" гибел на Ботев както пише .високоерудираният наш поет публицист и несъмнено родолюбив българин Стерфан Цанев. Мидсля че той повлия на общественото мнение с неосъзнатио последствия без да е бил очевидец и да се позовава на спомени на четници които не са били във фаталкни момент там а само са слушали разкази от други . Ето виждаш как ние хората всеки от нас се старае и днес да добавя " истини", които така или иначе объркват и манипулират майар и несъзнателно обществото. Редно е вече да се произнесат по въпроса компетентните и отговорни институции свързани с истините в българската историческа летопис.

с поздрав, искрено уважение, преклонение пред безпорният ти творчески талант и най добри пожелания

www.bogomil blog.bg

С поздрав, уважемие

БОГО МИЛ, СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ...БЛАГОДАРЯ ТИ!
ЗНАЕШ ТРЯБВА ДА ТЪРСИМ ИСТИНАТА..ДА РАЗБИРАМЕ СЪБИТИЯТА..ДА СВАЛИМ ПЕЛЕНАТА
ВЕЛИКИ ЛИЧНОСТИ..В ИМЕТО НА СВОБОДАТА ПОВЕЛИ ЕДИН РОБСКИ НАРОД..ХАРИЗМА И НЕОБИКНОВЕНА СИЛА ЗА ДА НАКАРАТ РОБА ДА СЕ СЪБУДИ

ВЕЛИКИТЕ ХОРА ПРАВЯТ ЕДИН НАРОД ВЕЛИК..НЕ ТЪЛПАТА

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Историята не е като математиката, бива манипулирана, трябва да минат столетия да се изчистят гузните съвести на участниците. Величаем осъзнавайки колко сме дребни.

Видно е обаче,от разказите на очевидците,че след като разбират за предателството на С.Заимов,когото Ботев нарича псе,в четата настъпва деморализация.За нея очевидците не споменават нищо.Сякаш всички са се наговорили да поддържат,някаква героическа поза,макар че става ясно от бягствата на някои четници и Войновски,че четата на практика се е разпаднала.На всичко отгоре и в подкрепа на казаното,за да подсилят навярно героическата поза,как на позициите се е развявало знамето на четата,което за Войновски/човек с военна подготовка/,би било непростима грешка,защото би оказало на турците безпогрешно истинските позиции на четата!?Друго смущаващо обстоятелство е,защо не са се постарали да погребат или укрият тялото Ботев и така да го защитят от поругаване?Това е било възможно,след като турската потеря свири отбой с настъпването на вечерта!Скрива се истината,че сред четниците е настъпило брожение и са отправени упреци към Ботев и неговата компетентност,като Войвода!Няма как,това да не извадило от равновесие Х.Ботев и да не го е подтикнало към самоубийство,макар да си мисля,че са му помогнали за това действие!Истината ще тежи на съвестта на Н.Обретенов и неговите помагачи,което не веднъж се е случвало в българската история!Похвални са усилията на С.Цанев да хвърли светлина за гибелта на Христо Ботев,макар и от позицията на поет!Вечна памет на Героя, Поета и Бореца за Свобода,Христо Ботев!!!

В случая от историческата ни наука е приета една "средна" версия за смъртта на Ботев и това според мен е напълно правилно, след като така, или иначе няма как да се докаже днес какво точно е станало. Всеки има право да си мисли каквото си иска и това е човешката свобода, да публикуваш обаче това което си мислиш без доказателства, а понякога и съвсем тенденциозно вече не е свобода а манипулация на чуждата свобода. А чуждата свобода е правото на всеки да положи собствени усилия и да се запознае с известните източници и разказите на свидетелите, да ги съпостави, и така сам да се опита да открие истината. Когато човек не иска да положи труда сам да търси истината за дадено историческо събитие е съвсем естествено да прочете тази истина в готов вид от официалната ни историография, а не от хипотезите на разни писачи.
Напълно подкрепям мнението на автора, че е необходим закон защитаващ националните ни герои и ключовите за историята ни събития от свободни съчинители, съвременни исторически детективи и тем подобни шарлатани.
Това не означава да запечатаме историята и да не я променяме, но означава да я променяме само при наличието на безспорни доказателства.

не кореспондират с истината и нейното търсене...

Много красиво звучи това което казвате, но не е вярно.
Забраната за разпространение на клевети спрямо български национални герои и недоказани предположения относно основни събития в историята ни в никакъв случай не пречат на истината и не я ограничават. Точно обратното подобни шарлатании пречат за разбирането на истината особено от децата ни.

Краят на Ботев и неговата чета е бил предизвестен. След като разбират, че въстанието е потушено, някои от четниците са искали да запазят живота си и са били прави в някаква степен. Какво спечелва Ботев със саможертвата си? Нищо. Трябвало е веднага да търсят път към Сърбия, а не да влизат в сражения. Затова днес няма никакво значение кой е изстрелял куршума срещу него. Напразно се хаби мастило да се търси истината, от която днес никой не се интересува. Не може да се обвиняват четниците, които не са искали да идат на заколение. Тук не става въпрос за предателство, а за разумно решение.

Н. Обретенов почива на 10 октомври 1939г. Така, че през 1969г. се навършват 30 години от смъртта му, а не 50. За отваряне на негово предсмъртно писмо в което да каже, че е убил лично Хр. Ботев аз за пръв път чувам. Интересно ми е откъде ли пък за въпросното писмо знае учителката ти по история през 1972г. след като както сама твърди то е било "засекретено". Освен това имам сериозно основание да се съмнявам в твоята памет относно разказа на тази учителка по история, тъй като през 1972г. да се твърдят подобни неща пред учениците си водеше до уволнение (ако има късмет да се отърве само с това). Това именно ме кара да си мисля, че или ти нещо не си разбрал тогава, или учителката ти по история наистина е била много глупав човек:)

Неуспеха на Ботевата чета е бил предизвестен това е безспорно. Няма никакви данни, че е бил убит от своите, или, че се е самоубил в този смисъл споровете по темата са напълно излишни. Това, че някои от четниците са искали да запазят живота си е съвсем нормално, аз бих казал, че не някои, а всички са искали това включително и Ботев.
Ботев казваш ти не е спечелил нищо. Да нищо освен безсмъртие! Но повече сме спечелили ние - един безспорен и велик герой в лицето на Ботев, а и на всичките му четници. И от нас единствено се иска да пазим паметта за тях неопетнена и да се гордеем, че ги е имало. За съжаление от това което чета вече години из нета, ние не се справяме въобще с това си съвсем леко задължение и това е особено тъжно.

През последните 2 дни бях свидетел на некоректно подхвърлена /от Д. Бел/ и некоректно "разчепквана" /в постинг на Клеопатра/ версия за смъртта на Ботев - че бил убит в гръб, от четници, от Н. Обретенов... и прочие аматьорски, спекулативни мнения... Смятам за недостойно да се оби-каля около "трупа" на Ботев!...
С поздрав: Марин Тачков

Гибелта на Ботев

Вестник "Култура" - www.kultura.bg
... Старите, с многогодишен опит хайдушки водачи Панайот Хитов и Филип Тотьо, доказали се в не една битка, в последния момент отказват да оглавят трескаво подготвяната в Румъния чета. На тях им е ясно като бял ден – обречена е в зародиш. Врели и кипели в хайдушките дела, не е в стила им да рискуват нахалост. Няма да сложат глави в торбата в подкрепа на една изгубена кауза. Оплискано в кръв, сринато, опожарено – такова по онова време все повече се очертава Априлското въстание.

За да не се провали вече сформираната въоръжена дружина, която по предварителен замисъл трябвало да бъде предвождана от Панайот Хитов, а поетът да е неин писар (задача, изцяло по силите му), огненият публицист поема тежката войводска мисия.
Ще я изпълни ли без военен и пълководчески опит? Той не пресмята. Стремглаво се хвърля в битка. Не като един от многото. Като водач.
Героите се раждат от абсурда.
---
Първо – акостирали на Козлодуйския бряг, ентусиазираните Ботеви четници са грабнати от обаянието на напетия снажен войвода.

Нека си го представим. Той е в стихията си. Респектира с блестяща униформа и красива стройна осанка. Покорява с огнен поглед. Да се вслушаме в бликналите възторжени слова. Поетът се вълнува. Пламенната му реч за избавлението на роба и сладостта на свободата взривява. Вижда как България гори и стене в стихията на бунта. Поробените братя се сражават и трепетно търсят подкрепа. С радост, с усмивка, с оръжие гинат за Родината! Там жени берат цветя и плетат венци да закичат барутните пушки... Там...
... Лее се, лее вълшебното слово на екзалтирания войвода. Тръпчиво, завладяващо, като полета към независимостта. Възпламенява сърца. Окриля души. Поетът умее това повече от всеки друг. Четниците са очаровани. От оживелите пред тях героични картини. От обреклия се на саможертва магнетичен водач, повел ги към изгряващата Свобода. Просълзени са. И опиянени.
Войводата стремително предвожда дружината. Снажен, с грабваща окото хусарска униформа, с перо на самурения калпак. С кобур, сабя на кръста и високи черни лъскави чизми.
(Груба стратегическа грешка – водачът в никакъв случай не трябва да се набива на очи, за да не се превърне в лесна мишена за врага. Това би могло да се окаже фатално за четата. Подобен лукс опитните войводи Филип Тотю и Панайот Хитов за нищо на света не биха си позволили – б. а. )При Ботев е обратно – одеждите му са блестящи. Излъчват приповдигнатост и някаква странна тържественост. Сякаш е поел не на смърт, а на парад. (В интерес на истината, той е бивш актьор от трупата на Добри Войников в Букурещ. Униформата му е от реквизита на един от тамошните театри – б. а.)
Второ – едва дебаркирали на Козлодуйския бряг, върху четниците твърде бързо се стоварват нелеки прозаични проблеми. Точната дума е трагични. Не проблясва искрица въстание отвъд Дунава. Врачанската кааза е утихнала повече от всякога. Населението е не само мирно, но и жестоко наплашено от чудовищните зверства на поробителя. Дистанцирано, хладно. Някъде дори враждебно. Там, където ги има, мъжете и жените са се изпокрили и заключили по домовете. Повечето за по-голяма сигурност са далеко извън тях.
Трето – задават се не по-малко мъчителни, вече битови проблеми. Новите лъскави чизми на напетия войвода бързо се превръщат в бреме за него. Стягат, подбиват краката му.
Нима в напрегнатия продължителен поход той, предвождащият дружината, трябва да куца? Героично понася несгодата, но се налага членовете на четническия щаб, загрижени от началото за него, да го снабдят с кон, а по късно и с цървули, за да превъзмогнат стоварилите се неудобства.
Четвърто – когато на пътя на четата се изпречват група черкези-кавалеристи, експлозивният Ботев с извадена шашка, пришпорил коня, полита срещу тях. (Съпоставяйки го с Апостола, Слава Севрюкова констатира: ‛За разлика от Левски, той е непрактичен. Като всеки роден поет, във висша степен е идеалист.‛) За втори път щабът на четата в лицето на опитния й военен ръководител Никола Войновски спешно се намесва. С тактически маньовър отблъсква нападателите. Запазва преждевременно да не погине войводата с барутен характер. А после благоразумно охлажда бликналия му ентусиазъм. Това са факти. Доказват – гениален поет, журналист и революционер, Ботев не е подготвен като военни знания и практика. Затова трудно се адаптира към нелекото изкуство на четническата стратегия.
Пламенен публицист, не притежава, като някои от участниците в четата, боен и хайдушки опит. (Сред тях с военна подготовка са братът на Левски – Петър Левски, участвал в легията на Раковски, Димитър Икономов с чин капрал от същата легия, Спас Соколов – учил в Белградското военно училище, Никола Войновски – служил в руската армия, Йордан Йорданов-Инджето – с три години стаж в румънската войска и участие в четата на Стефан Караджа, Димитър Дишлията – другарувал с Хаджи Димитър и обикалял България с четата на Панайот Хитов, Хаджи Костадин поп Хаджидимитров – учил в Одеското военно училище, Тодор Илиев – служил в румънската жандармерия, Теофан Раданов – командир на доброволческа чета в Босненско-Херцеговинското въстание, Никола Кючуков – участник в същото въстание, и други – б. а.)
Практическите умения в тази ситуация са много по-ценни от ентусиазма, колкото и заразителен да е той. Какво ли би коствало това на четата? Възниква сериозен проблем – има ли войводата качества успешно да я води?
Инициативният комитет, подготвил изпращането й в разтърсеното от бунта сърце на Отоманската империя, далновидно е предвидил изход. Нелеката стратегическа задача е възложена на военния й командир Никола Войновски. Като офицер на руска служба, той притежава добра подготовка. Друг безспорен факт.
Неведнъж Слава Севрюкова подчертава: ‛Напетият войвода е с чувствителна, нежна, ранима духовна настройка на поет, но е лишен от пълководчески качества.‛
След мъчителен поход четниците са въвлечени в унищожителни обезкървяващи ги огнени схватки. Ожесточените сражения взимат все повече жертви. Дружината редее. Кръвопролитните битки при Милин камък, Вола, Камарата и Околчица сериозно я разтърсват и обезсилват.
Все по-често се долавя приглушеният, засилващ се тътен на назряващо недоволство. Понася се гневен ропот срещу невъстаналото население на Враца, изпокрилите се окръжни апостоли и бездействието на революционния комитет там. Опасно е искрата на брожение да не се раздуха и прехвърли срещу водачите на четата и най-вече срещу войводата.
Бързо топящата се дружина навлиза все и все по-навътре в Балкана, а вест за въстание няма и няма. Не пристига помощ ни от Враца, ни от околните села, както горещо се е очаквало.
На път е да се реализира най-жестокият кошмар. Противникът, зверовит бошибозук, настървен и все по-многоброен, подкрепен от редовна войска, затяга смазващ обръч. Жертвите растат.
Без спасителен изход за обречената чета, във върховните мигове на напрежение първоначалната възторжена екзалтация на войводата отстъпва. Задава се полюсно противоположна – на покруса и черно отчаяние. Истината – Ботев няма практическа подготовка да бъде водач на четата, но любовта му към Родината го тласка към саможертва.
‛В мигове на свръхчовешко напрежение – забелязва психотроничката – той не съумява да потисне обзелите го крайно мрачни чувства и настроения. Оживява поетът в него. В разрастващите се етапи на сътресение, достигащи логичната си кулминация, фината му изящна душа допуска груби тактически грешки.‛
Нека отново се върнем към развихрилите се драматични събития, но разкрити вече през психотронния взор на Слава Севрюкова.
Тя забелязва – ропотът в дружината срещу това, че няма и следа от въстание, и срещу онези, които са я повели (и подвели), става все по-явен. Расте, неуправляемо се усилва. Назрява остра реакция срещу водачите.
Ботев с изострените си рефлекси не може да не го забележи. Още по-невъзможно е да не откликне. Поетът в него в тези кризисни трагични мигове все по-често проговаря в скръбни тонове.
Ботев е отчаян. И вече не прави каквито и да са опити да потисне и прикрие чувствата си. Близките му съмишленици изтеглят изпадналия в униние войвода-поет встрани, до уединена скала. Сурово предупреждават: ‛Замълчи, войводо!‛.‛Всичко се срина!... Избиха момчетата... Нахалост... Нахалост...‛ – Ботев рухва.
Най-близкият по чин до него неочаквано изважда револвер. Заплашително го размахва.
В тоя решителен миг на крайно напрежение и безизходица – Слава вижда – не са издържали и неговите нерви.
Свръхафектиран, без опит във военното дело и психологията, войводата не съумява да се овладее:
‛Аз ли да мълча, аз?!... Избиха момчетата!... Подведоха ни... Враца мълчи... Защо?!...‛
Всеки може да изпадне в моментна слабост.
(Драмата се разиграва при едно от ожесточените сражения. В оглушителния, развихрил се на живот и смърт кървав бой, никой извън щаба не забелязва все по-заплашващата да се стовари трагедия над обречената дружина.)

---
... Сражението приключва. На групи, на групи бунтовниците се оттеглят. Тревожно напрежение витае, съпроводено с чувство за мрачна безизходица. Какво да се предприеме? Дали оцелелите четници да се насочат към отстоящата недалеко спасителна Сърбия? Или да продължат все и все по-навътре в непристъпните спасителни дебри на стария хайдушки Балкан?
Това обсъжда войводата със своя щаб зад прикритието на невисока канара. Без да се стигне до единно решение.
Ботев се изправя, за да види къде е поела дружината. В тоя фатален за него и четниците миг изтрещява пушка.
Пронизан в гърдите, войводата рухва.
Прорицателката забелязва – куршумът е изсвистял откъм гърба.
Кой е стрелял?

С психотроничните си умения Слава ‛забавя‛ и внимателно проследява ракурса в пространството на светкавично протеклите събития: ‛Добре прецеленият куршум, отпратил извисената душа на поета в други светове, не е турски. На четник е – висок едър мъж...‛

---
Има ли покушение срещу войводата? Ако да, кои са доказателствата за това?
След неговия край остатъкът от дружината се разпада на части. Поведени са от отделни членове на щаба и редови четници с повече опит: Никола Войновски, Георги Апостолов, Димитър Икономов, Никола Кючуков...

Не издава ли липсващото единно ръководство все по-пролазващите дълбоки вътрешни сътресения и разногласия? А може би – разрастващо се тягостно вцепенение? Неодобрение на станалото? Малцината очевидци на покъртителната сцена едва ли са съзрели успокояващи знаци в зловещата, непредвещаваща нищо добро кървава развръзка.

В спомените на Никола Кючуков се откроява странен епизод, на който дълго време, кой знае защо, никой от по-късните изследователи на събитията не обръща внимание. Касае се за внезапно настъпило охладняване в отношението към Ботев на един от щаба на четата, отказващ да изпълнява заповедите му, по-късно повел част от нея. Събитието е непосредствено преди смъртта на войводата.

За какво говори това?

(На въпроса дали е обсъждана възможността за евентуално покушение над Ботев от негови четници Никола Обретенов споделя пред комисия, създадена през 1929 г.: ‛Да, много се коментира това в затвора‛.

Мнението не е пристрастно. Сходни са становищата и на други участници в Ботевата чета по време на заточението им – виж в. ‛Независимост‛, бр. 2406-2414, 1-11. 06. 1929 г. – б. а.)
Дни след покъртителното събитие екзекуторът на войводата и повечето от заменилите го по силата на обстоятелствата на свой ред ще погинат в неравна битка.
Не е ли тук причината малцината доживели Освобождението очевидци на страшната трагедия да запазят и отнесат в гроба една зловеща кървава тайна? Казано е: ‛за мъртвите – или добро, или нищо.‛

---
... Столетие и половина по-късно за развихрилата се ужасна развръзка може само да се гадае.

‛След време го издигат в кумир – констатира от разстояние на годините Слава Севрюкова. – Това бе допуснато, защото от величав пример за саможертва се нуждае всяко племе.‛
Мистериозният куршум, изсвистял уж неизвестно отде и пронизал гърбом поета-войвода, най-вероятно е на...
Всъщност, има ли значение на кого?
По-важният въпрос е – трябва ли тази горчива информация да е достъпна за малцина?



Христо Нанев

Мила Джу,
Съгласен с твоето мнение. Правилно разбираш нещата. Нямам предвид само твоя и на Клеопатрасв постинги и коментарите в тях.. В Интернет има невероятни неща пяисани за Ботев и неговата гибел. Това породи моята цел. Аз също съм на разстояние 135 земни години от това фатално събитие. не съм бил очевидецв, но като човек със скромни макар претенции за почтеност съм длъжен да се позова на литетатурата. всичко останало както пише Клеопстрасв е догадки,а аз добавям и фантазии, хипотези, версии, легенди, лъжи, измислици с неясна цел и т.н Ние сме склонни лесно да деформираме какво ли не, включая и исторически факти и събития. Впроче Гь
белс ак се не лъжа беше казал " когато една лъжа( осъвременено манипулация) се повтори няколко пъти, тя започва да звичи като истина
. И слушателя четеца започва да я приема като истина. Два дни бях извъм Софиа и затова започвам по ред да отговаря на авторите и на коментарите. Може да продължа и утре защото съм много уморен

Приятн вечер и лека нощ !

с поздрав и уважение

www.bogomil.blog.bg

Уважаеми читатели.Напълно сте прав, че истината в историята се пише по-късно следсъбитията. когато са минал мииноимум 50 години. В конкретния случай относни гибелта на Боптев са минали 135г. Ако в далечното бъдеще не се, наложи, някасква версия резултат от някакъв документ, артефакт официално ще има само догадки хипотези, предположениоя.

с поздрав,уважение и най-добри пожелания
www.bogomil.blog.bg

Уважаеми andrei ,
Благодаря ви за интресния и аналитичен коментар. Всичко написано от вас е подчинено на логиката. Щом е логично значи е възможно, като вероятност. за съжаление логичният ви анализ не по ваша вина не мове да бъде доказан, освен ако се намери някакъв убедителен документ, факт (малко вероятно там на бойното поле), което да докаже едно или друго предположение. Така че колкото и убедително да звучат вашите логични анализи те остават в рамките на догадките, хипотезите, версиите.. В сложната обстановка нещата не винаги са логични.

с поздрав bogomil

Уважаеми приятели,
yotovava,kleopatrasc,yulia2006,anonimen,andrei, marin68,penchoan, bulgarinut57 и mit 46, най-искрено благодаря за вашето отношение относно загадъчната гибел на Ботев. Във вашите анализи има много логика, сериозни опити за търсене на истината, предложени са заслужаващи внимание аргументи. За съжаление никой от нас не е в състояние да докаже своите версии, хипотези, предположения и т.н. Защо!?. Отговорът е ясен! Този проблем отново възникна в началото на 21 век, когато са изминали над 130 земни години от гибелта на войводата Ботев. Последният и то пряк свидетел на загадъчния фатален момент Никола Обретенов е починал през 1939 г. Засега официално е приета версията на Н. Обретенов, въпреки че както сте прочели в постинга и в други литературни и исторически източници, той е бил много критикуван. В коментара на bulgarinut57 се съобщава нещо сензационно за моя скромна милост. С какво мога да се произнеса!. Възможно е, но няма доказателства. Лично аз имам резерви... Доколкото съм чел горепосочената литература и доколкото познавам биографията на Обретенов, не допускам, съвестта му да заговоири преди смъртта му толкова силно, че да направи самопризнание за извършеното от него убийство на Ботев., ако допуснем , че деиствително той е сторил това. Ако се върви по тая версия и Перо е казал сериозни думи, цитирани по горе в постинга., нещо което е свързано по вече с версията на Стефан Цанев ит.н. Ако се тръгне по тази линия да търсим убийство от негови другари ще затънем в тресавището без доказателства. Той Обретенов много упорито, повече от 50 години е защитавал тезата си и е искал да не се помрачи ореолът около авторитета на поета револчционер. Едва ли Обретенов е бил тилкова глупав и наивен да прави признание в предсмъртно писмо, след като приживе в продължение на десетилетия е защитавал своя престиж и авториотет. При такова признание той сам би хвърлил петно върхи собсрвения си образ. Той е съзнавал, че всичко около него и Ботев ще остане в Историята. Малка е вероятността Обретенов да го е застрелял, защото във всички случаи там е имало свидетели, някои от тях останали живи и неминуемо в своите спомени и разкази биха споменали за това. Никъде никой четник не споменава подобно нещо. Много може да се пише по всяка една от версиите, дори романи, но не е мястото тук за това. Историята обаче не е художествена литература. Там всичко почива на факти, документи, доказателства. Хипотезите винаги са подложени на проверка и при сериозни доказателства те стават официална истина, теория и т.н..Така че лично аз се съмнявам и в следното. Не мога да допусна, че ако е взето официално решение да не става достояние на обществото въпросното предсмъртно писмо на Обретенов, как организационният комитет на този форум на историци може да допусне да се направи такова публично съобщение!? В такъв случаи при наличие на такова писмо и решение за засекретявасне на истината, отговорните фактори не биха допуснали това да се случи на публичен форум или на друго публично място.... Всяко нещо, което се прочете на научен форум, то вече се смята за обнародвано и не е вече тайна. Всички историци и учени въобще знаят това. не е възможно на такъв форум или друго публично събитие да се направи призив да не се съобщава за него, т.е да се запази в тайна. Това са принципни положения за всички клонове на науката въобще. Ако е така, то това писмо ако наистинна съществува, рано или късно ще бъде намерено.и обнародвано Ако допуснем, че е съществува и е било обсъждано от историци, то е заведено някъде под някакъв номер. Всичко това са догадки. И аз съм на мнение, че ще съществуват само хипотези, докато не се намерят документи. Не е изключено тази учителка по история да е дочула от някъде нещо и да го е предала на своите ученици по начин по който и четниците на Ботев са преразказвали и чули недочули за гибелта му. Вижте спомените им по горе в постинга. Ето дори и днес виждате как ние сами в стремежа си да търсим истината започваме да внасяме какви ли не версии, някои от които могат да бъдат възприети и преразказвани на други като доказани факти, т.е като истини. При всеки преразказ има добавено нещо лично от разказвача и т.н. Не мога да обвиня тази учителка като човек, който търси сензации още повече, че е историк и много добре знае какво е история и как тя се пише, но е възможно до нея да е достигнала и лъжеистина, деформирана информация....
В постинга на талантливата поетеса Клеопатрасв има например странни коментари, свободни съчинения на дедективи, умни разсъдливи но опиращи се на фантазиии; и предположения., впрочем и спри самите четници има подобно нещо. Ето един цитиран откъс от5 топзжси комемнтар;

"Ако в Ботйов е стреляно два пъти – в гърдите, както твърди Никола Обретенов, и в челото, както свидетелстват повечето от четниците, екзекуцията не би могла да бъде "случайна". При първия изстрел Христо Ботйов би трябвало да се повали незабавно, без значение дали той е ударен в сърцето или в челото. Следователно вторият изстрел е даден от упор, когато е рухнал на земята. Известно е, че в науката всеки един довод би могъл да се обори само с друг казус. Никола Обретенов иска да ни внуши, че след изстрела в сърцето, той и Георги Апостолов били поели тялото на простреляния Ботйов. Нека се върнем на думите му: "В същия момент изгърмя пушка, Ботйов падна на гърба си, поддържан от двете страни от мен и Апостолов, пронизан в сърцето от куршума" (Н. Обретенов. Спомени... С., 1970, с.297). Ако тук читателят се е опрял само на тия думи без да е прочел посоченият източник, върви се към некоректни измислени съждения. След като е минало толкова време, ако е имало разстрелване от който и да било четник рано или късно някои от очевидците щеше да спомене за това и то щеше макар и неофициално да стане публична тайна и да се отрази. Никои от четниците не споменава , че е може да бъде разстрелян техен другар, дори и от молеяите ги тежко ранени като свещренника. Всички твърдят , че Ботев е бил обичан. Възможно е да са имали разправии. То винаги има разправии когато работата не върви... и хоп да си изкараме неудачите и поражението разстрелвайки войводата!? Възможно , но малко вероятно. Ако се върви по линията на хипотезите, аз мога да съставя следната по вероятна хипотеза до която се стига по скоро до самоубийство (съгласно хипотезата на Ст.Цанев), отколкото до убийство от страна на Ботеви другари. Ботев е поет с чуствителна душа,като се вземе предвид и отговорността, която чуствач че носи и отчаянието от липсата на помощ изтощението, жаждата, глада, безсънието, краката му на кайма и другите аргументи посочени от Ст. Цанев, е възможно да е приел като подигравка някои реплики, на другарите му около него. Ние знаем само репликата на Перо. Личната чест и достойнство е възможно в такива случаи да проговорят и той поемайки отговорността върху себе си да е взел отчаяното решение да се самоубие. Перо само му говори, че ще загуби обянието, което има ако тръгнат заСърбия . Перо е човекът който би се радвал най-много на решението им да тръгнат за Сърбия. И брата на ботев Кирил Ботев опирайки се на противоречивите изказвания в началото е приел версията , че другарите миу сассе подиграли. Но от достигналата до нас реплика на Перо не може да се съди дали това е подигравка или приятелска бележка към уважаван човек който може да загуби от ореяла около него създаден до момента .И Кирил Ботев приема твърденията на Обретенов.... И тъй като самоубийството не се смята за достоинство .с изключение на такива от типа на Кочо Чистеменски, е възможно "очевидците" да са взели решение да не казват на останалите четници, че е мъртъв, от една страна за да не ги обезкъражи.. От друга страна при такава сложна и тежка ситуация е възможно да са приели, че могат да бъдат обвинени, както и днес ги обвиняват, че нпкой от тях е бубил Ботев- Обретенов, въпреки че те не са сторили това, и че той се е самоубил.!??. С Фантазии и фантасмагории могат да се фабрикуват всякакакви версии.. . Трябва доказателства, а ги няма...
Когато се пишат такива версии би трябвало да се имат предвид и обстоятелството, че има и такива хора като хитлериста Гьобелс, които изобрети знаменитата формула "Една лъжа повторена няколко пъти започва да звучи като истина". Сензации със съзнателна дезинформираща цел и т.н Догадки! По принцип има догадки и с цел интриги. объркване, помрачаване на светлия образ на дадена ;ичност... Завършвам! Има и ще има само ДОГАДКИ, ХИПОТЕЗИ, ВЕРСИИ... Според мен е редно отговорните институции, Институтът по история при БАН, МОН да излязат с официално становище по възникналия като лъвина нов проблем .относно"забулената в тайна" голгота на Ботев. Нородът иска да знае какво е официалното становище към днешна дата, какво ще остане в историята.. .Или и в бъдеще ще се одумва войводата, ще се пишат подозрения и обвинения към негови другари и т.н При тази ситуация предполагаемото предсмъртно писмо, ако съществува и е засекретено би било редно да бъде извадено, разсекретено и обнародвано. Ако такова съществува и не се показва, убеден съм че отговорните органи съзнават, че различните версии започват да внасят повече вреда, отколкото полза и да се отразяват негативно върху легендарния образ на Ботев, върху историческата ни летопис, върху образа и поведението на Обртенов и другите четници, които са били около него при фаталния изстрел. Похвалнен е интересът, както и компетентните анализи, които са направени във вашите коментари Вие сте истински родолюбци, а отечеството ни има нужда от такива като вас, почтени българи търсещи истината, а не сензациите пукащи се като сапунени мехури.. Все пак трябва да бъдем предпазливи по историческите събития, които остават във вечната летопис като истини само на базата на доказателства и документи.

с поздрав, уважение и най-дибри пожелания

www.bogomil blog.bg