ЗНАМЕТО НА ЛЕГЕНДАРНАТА ЧЕТА НА БОТЕВ               Както е известно гениалният поет революционер Христо Ботев в качеството си на войвода на чета потегля за България от Румъния с австрийския параход „Радецки” по време на Априлското въстание в помощ на въстаналите свои братя българи. На знзмето на четата обаче е извезана годината 1875 г. На пръв поглед това създава впечатлението за допусната грешка при подготовката на знамето на Ботевата чета!? Каква е историята на това свещено за нас българите знаме и защо е изписана датата 1875 г?
            През лятото на 1875 г избухва въстанието в Херцеговина и Босна. Източният въпрос силно се изостря и става приоритетен кризисен проблем, от решаването на който са заинтересовани всички европейски велики сили. Бисмаркова Германия активно се включва в дипломатическите действия и прави всичко възможно като съюзник на Русия конфликтът на Балканите да се разраства В този важен и съдбовен момент се създават изключително благоприятни възможности за ускорена подготовка на общонародно въоръжено въстание и в българските земи. На страниците на вестник „Знаме” от 12 август 1875 г. Христо Ботев призовава българите към незабавна „отчаяна революция” В Букурещ се провежда общо съвещание на БРЦК, на което се набелязва план и се взема спешнио решение за избухване на въстание. През септември 1875 г., освен в Старозагорско, опити за вдигане на въстание имало в Шуменско и Русенско. Третото огнище на въстанието било с център в двете съседни русенски села- Червена вода и Ново село. Известният революционер Тома Кърджиев от с. Червена вода под прикритието  на учителската си дейност е водил много активна подготовка за въстание сред населението. Той основава таен революционен комитет, наречен „Каран”. Между участниците в новоселския таен революционен комитетет са били будните родолюбиви българи; Георги Кърджиев,(брат на Тома Кърджиев, изпратен със задача да агитира, и повдига духа,  да организира бъдещите въстаници от селото и да активизира работата по подготовкатта на бунта), Трифон Стоянов, поп Мартин, Никола Попмартинов, Руси Димитров Кафеджиев, синът му Тончо Новоселски, Стефан Рътков и др. Подготовката на въстанието вървяла доста активно с голямо въодушевление и подем. В своето писмо от с. Червена вода ръководителят на въстаниците Тома Кърджиев през септември 1875 г, пише до другия известен революционер член на русенския таен революционен комитет - Никола Обретенов; „Брате Кубрате (псевдоним), И тази нощ останахме тука и най-малко бавене хвърля ни в опасност. Цялото село снощи бе на крак и с нетърпение очакваше братята отсреща. Същото е било и в с. Ново село.... Тъй ний на часа ще тръгнем. И пак ще гледаме да вземем доволно път напред, догде осъмнем... Надявам се хората от тук (с.Червена вода и Ново село) да надминат числкото 100 Байрякът е превъзходно изработен, само да бъде честит и нашият лев да стигне и се забие в Балкана. Ние вчера го осветихме в черква (с. Червена вода) с приличен обред, остава да се намери достойният, който да развее и да даде гласа на сладката революция.... Сбогом! Сбогом! Сбогом!                                                 18/29/ септември 1875                                                 Ваш Каран” Знамето било ушито от Петрана Обретенова - дъщеря на легендарната баба Тонка от Русе. Тя го е приготвила за Червеноводско- Новоселската чета, организирана от Русенския революционен комитет, но след неуспеха го прибрала в къщи. На следващата 1876 г. баба Тонка го пренася в Румъния изпращайки го на сина си Никола Обретенов и от там то става знаме на Ботевата чета. Според описанията първото знаме представлявало зелен атлаз, дълъг 1,80 м. и широк 0,80 м. На лицевата страна със златна сърма и коприна е извезан разярен, изправен на задните си крака, коронован лъв. Над него надпис : “Свобода или смърт”, а под него годината 1875, на другата страна на знамето е имало надпис “Каранъ”- името на Червеноводско-Новоселския таен революционен комитет. Това знаме е било използвано през следващата година от Ботевата чета, Да не забравяме, че синът на Баба Тонка, Никола Обретенов е бил член на щаба на Ботевата чета и през цялото време на похода до неговата голгота е бил непосредствено до войводата като помощник и съветник. Това свещено знаме успяло да достигне до Балкана, както съобщава  желанието си Тома Кърджиев в своето писмо до Н. Обретенов през 1875 г., и да получи сериозно бойно кръщение, при похода към безсмъртието на Ботев и неговата чета през пролетта на следваата 1876 г. Достойният да носи това свещено знаме бил Никола Симов Курито, от Търговище, убит по време на сраженията в Балкана на 18 май 1876 г. След раняването и гибелта на Курито, войводата определя за втори знаменосец на четата Димитър Стефанов –Казака от Сливен. Той целува кървавата дръжка на знамето носено от неговия предшественик, полага клетва да го пази, развява го на Оклчица и при някои следващи схватки с противника  След разгрома на четата, заедно с други въстаници Казака успява да се добере до Кремиковския манастир ”Свети Георги” край София, където е убит и обезглавен от.бродещите по това време из Стара планина башибозушки палчища, предвождани от свирепия, жесток и кръвожаден Малич ага.. Йма съобщения, че  при жестоките мъчения сатрапите на Малич Ага открили знамето, навито около кръста му. През 1912 г. на лобното му място е издигнат скромен паметник на героя.. С революционната дейност в тези три огнища на въстанието и с подготовката на местни чети в доста селища на трите района, завършва опитът на БРЦК да вдигне въстание в поробена България през есента на 1875г. Знамето не успява да получи своето очакваноа водеща роля в  сражеията с противника.. Въстанието през 1875 г в Североизточните български земи и в Старозагорско неуспява, поради прибързаност и затихване на дейността на вътрешната реоволюционна организация, след гибелта на Апостола Левски. Независимо от неуспеха, въстаническото движение през 1876 г изиграло съществена роля в по нататъшното революционно движение свързано с подготовката на политическото освобождение от османско господство чрез общобългарска национална революция. Наред с въстанието в Босна и Херцеговина то изострило вътрешшните противоречия в загниващата Османската империя и подтикнало официалната турска власт да обяви през октомври-декември 1875 г.нови реформи и определени данъчни облекчения, целта на които била да се избегне надвисналата катастрофа. Въстанието през 1875 г . привлякло вниманието на великите сили и преди всичко на Русия към положението на балканските народи и главно на българския народ, свързано с т.н. Източен въпрос. Най същественото значение на неуспялото въстание през 1875г. е поуката,  която си извлича  БРЦК, въпреки някои разногласия. Тя е  ясна и точна – курс към общонационална революция. Към края на 1875 г..в Гюргево революционно настроената младеж, последовател на идеите на Ботев и Левски, привърженик на идеите на Мацини,  единодушно приема единствено правилното решение-всеобщо въоръжено въстание през пролетта на 1876. и начертава в най- общи линии плана и тактиката на въстанието. Въстанието през 1875 г. изиграло ролята на генерална репетиция при подготовката на  паметното Априлското въстание през 1876г, към което се присиединява Ботевата чета, предвождана в своя боен поход и в сраженията от знамето на червеноводско-новоселската чета подготвено и осветено през 1875 г
През  2006г. във връзка с честване на 40 годишнините от пускането на вода на кораба „Радецки”, копие на едноименния австрийски параход и на първия нацинален детски конкурс за изработване на автентичното знаме на червеноводско новоселската чета през 1875г и на Ботевата чета през 1876 г Общонародната фондация “Христо Ботйов” дава следните отличия в салона на „:Радецки” на 27 май 2006 г.  Първово място на тогавашните ученички Силвия Славчева, Нели Петрова и Венелина Стойнова от ХI “а” клас с ръководител инж. Стойка Фучеджиева при ПГТО - гр. Мездра. Второ място-на учениците от осмите класове на училище СОУ “Св. св. Кирил и Методий” - гр. Козлодуй с ръководители Мая Козовска, и Ваня Иванова, учителки по труд, техника и по изобразително изкуство. Двете знамена направени от учениците са високо оценени от специалисти като добре исторически и естетически издържани копия на автентичното свещено знаме на българската нацинална революция предвождало легендарната чета на гениални поет революцинер - войводата Христо Ботев        Знамето, носено от четата на Христо Ботев, и днес може да се види в музейната сбирка на с Червена вода, Русенско.. То е ушито и отново осветено по случай тържественото отбелязванеа на, 135 годиншнината на Червеноводско-Новоселската чета и 150 години от построяването на църквата "Св. Архангел Михаил" в селото. Съгласно проиучвания на с. Червена било направено” копие на оригинала по спомените на Никола Обретенов". Първото копие изчезва от музейната сбирка. То е откраднато след взрив в завод "Дунарит" край Русе през 1993 година, при който стъклата на музея се начупват и експонатите стават лесна плячка за крадци. Сега тази свещена реликва е възстановена от Червеноводската Райна княгиня, Райна Иванова-подпомогната от местното читалище, кметското, Храмът "Св. Архангел Михаил", . Има сведения, че "Тук са били погребани тленните останки на сина на унгарския крал - принц Йозеф Ракоци. Неслучайно гербът на фамилията Ракоци още стои на фасадата на църквата”   Забележка. Материалът е подготвен като са ползвани разлчни източници и проучвания, включително от двете съседни русенски села с. Червена вода и с. Ново село.                                                                               Подготвил д-р Богомил Великов Колев,    с. Ново село, община Русе.                                                                               
                                      Това не е оригиналното знаме

                   
                   Така е изглеждало знамето на Червеноводско Новоселската                    Чета използвано и от четата на Христо Ботев. Това е копие,
                   съхранявано в храма " Св.Архангел Михаил"с.Червена вода                                                                 


 

              

бадева са загинали хората
днешният българин е изрод

http://teodortodorov.blog.bg/novini/2011/06/02/2-iuni-za-botev-za-zaginalite-za-svobodata-na-bylgariia-i-qu.758280

За Ботевата чета

Аз все още вярвам в Ботевата чета
и в подвизите на славния герой
и някой ден за силата му ще подсетя,
а в спомените си ще го запазя като свой.

Аз все още мисля за славния войвода,
защо простреля челото си тъй,
тръгнали да се бият за нашата свобода,
са неговите четници безброй.

Аз все още немея пред Ботевата рима
и хайдушки песни валят като порой
и търся символа на свободната дружина,
разчитам техния победоносен вой.

Аз все още тръпна под Ботевото знаме
и крача по земята на тоз герой
и изричам гордо неговото име,
прекланям се пред храбрия му бой.
Автор Светлана Тодорова

Уважаеми анонимни читателю,
защо се плашите и криете !?. Нима изпитвате страх да изкажите личното си мнение или се опасявате, че някой може да ви поитърси сметка, да ви преследва!? Вие изказвате собственото си мнение по свой начин. Та нали и поети ,писатели , публицисти, историци непрекъснато тръбят да се учим от виспкопатриотичните настроения на нашите деди и прадеди от епохата на Великото българско възраждане. Тези родолюбиви наши предци са жертвали
всичко пред олтара на отечеството в името на свободата на своя народ.

В следващите коментари и постинги уважаемите блогери teodortodorov -и kleopatrasv много добре са показали преклонението пред подвига и саможертвата на нашите предци. Историята е учител на народите. Истински честни и почтени са ония българи, които почитат своите герои, прекланят се пред святата им саможертва и се учат на родолюбие!

с поздртав уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg

Точния брой на Ботевите четници е 208. Между тях има доста свищовлии. Ето един от тях- Иваница Данчев Данчев
Роден през 1850 г. в гр. Свищов. Участвал в Гюргевския революционен комитет, който го упълномощил да замине в България като помощник-апостол на Врачанския революционен окръг под ръководството на главния апостол Стоян Заимов. В края на 1875 г. Иваница Данчев и Мито Цвятков от Враца купили на кредит голямо количество лой, която продали във Влашко. С парите закупили пушки и револвери за Ботйовите въстаници.След боя на Милин камък Иваница Данчев заедно с брата на Христо Ботйов Кирил се отделили от дружината. Двамата били заловени в Лом. Иваница Данчев бил осъден на заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (Мала Азия). След Освобождението бил съдия в Тутракан, Шумен и Варна. През 1878 г. публикувал спомени за участието си в националноосвободителното движение под заглавие "Любопитен поглед за народното ни движение. Събития от 1874 до 1878", издадени в Свищов. Умира във Варна на 1 октомври 1912 г.

Ще ми е интересно, ако публикуваш информация за реставрацията на кораба "Радецки".
Поздрави!

Поклон пред паметта на героите, загинали за свободата на България!
Поздрави за постинга!

Гибелта на Ботев

Вестник "Култура" - www.kultura.bg
... Старите, с многогодишен опит хайдушки водачи Панайот Хитов и Филип Тотьо, доказали се в не една битка, в последния момент отказват да оглавят трескаво подготвяната в Румъния чета. На тях им е ясно като бял ден – обречена е в зародиш. Врели и кипели в хайдушките дела, не е в стила им да рискуват нахалост. Няма да сложат глави в торбата в подкрепа на една изгубена кауза. Оплискано в кръв, сринато, опожарено – такова по онова време все повече се очертава Априлското въстание.

За да не се провали вече сформираната въоръжена дружина, която по предварителен замисъл трябвало да бъде предвождана от Панайот Хитов, а поетът да е неин писар (задача, изцяло по силите му), огненият публицист поема тежката войводска мисия.
Ще я изпълни ли без военен и пълководчески опит? Той не пресмята. Стремглаво се хвърля в битка. Не като един от многото. Като водач.
Героите се раждат от абсурда.
---
Първо – акостирали на Козлодуйския бряг, ентусиазираните Ботеви четници са грабнати от обаянието на напетия снажен войвода.

Нека си го представим. Той е в стихията си. Респектира с блестяща униформа и красива стройна осанка. Покорява с огнен поглед. Да се вслушаме в бликналите възторжени слова. Поетът се вълнува. Пламенната му реч за избавлението на роба и сладостта на свободата взривява. Вижда как България гори и стене в стихията на бунта. Поробените братя се сражават и трепетно търсят подкрепа. С радост, с усмивка, с оръжие гинат за Родината! Там жени берат цветя и плетат венци да закичат барутните пушки... Там...
... Лее се, лее вълшебното слово на екзалтирания войвода. Тръпчиво, завладяващо, като полета към независимостта. Възпламенява сърца. Окриля души. Поетът умее това повече от всеки друг. Четниците са очаровани. От оживелите пред тях героични картини. От обреклия се на саможертва магнетичен водач, повел ги към изгряващата Свобода. Просълзени са. И опиянени.
Войводата стремително предвожда дружината. Снажен, с грабваща окото хусарска униформа, с перо на самурения калпак. С кобур, сабя на кръста и високи черни лъскави чизми.
(Груба стратегическа грешка – водачът в никакъв случай не трябва да се набива на очи, за да не се превърне в лесна мишена за врага. Това би могло да се окаже фатално за четата. Подобен лукс опитните войводи Филип Тотю и Панайот Хитов за нищо на света не биха си позволили – б. а. )При Ботев е обратно – одеждите му са блестящи. Излъчват приповдигнатост и някаква странна тържественост. Сякаш е поел не на смърт, а на парад. (В интерес на истината, той е бивш актьор от трупата на Добри Войников в Букурещ. Униформата му е от реквизита на един от тамошните театри – б. а.)
Второ – едва дебаркирали на Козлодуйския бряг, върху четниците твърде бързо се стоварват нелеки прозаични проблеми. Точната дума е трагични. Не проблясва искрица въстание отвъд Дунава. Врачанската кааза е утихнала повече от всякога. Населението е не само мирно, но и жестоко наплашено от чудовищните зверства на поробителя. Дистанцирано, хладно. Някъде дори враждебно. Там, където ги има, мъжете и жените са се изпокрили и заключили по домовете. Повечето за по-голяма сигурност са далеко извън тях.
Трето – задават се не по-малко мъчителни, вече битови проблеми. Новите лъскави чизми на напетия войвода бързо се превръщат в бреме за него. Стягат, подбиват краката му.
Нима в напрегнатия продължителен поход той, предвождащият дружината, трябва да куца? Героично понася несгодата, но се налага членовете на четническия щаб, загрижени от началото за него, да го снабдят с кон, а по късно и с цървули, за да превъзмогнат стоварилите се неудобства.
Четвърто – когато на пътя на четата се изпречват група черкези-кавалеристи, експлозивният Ботев с извадена шашка, пришпорил коня, полита срещу тях. (Съпоставяйки го с Апостола, Слава Севрюкова констатира: ‛За разлика от Левски, той е непрактичен. Като всеки роден поет, във висша степен е идеалист.‛) За втори път щабът на четата в лицето на опитния й военен ръководител Никола Войновски спешно се намесва. С тактически маньовър отблъсква нападателите. Запазва преждевременно да не погине войводата с барутен характер. А после благоразумно охлажда бликналия му ентусиазъм. Това са факти. Доказват – гениален поет, журналист и революционер, Ботев не е подготвен като военни знания и практика. Затова трудно се адаптира към нелекото изкуство на четническата стратегия.
Пламенен публицист, не притежава, като някои от участниците в четата, боен и хайдушки опит. (Сред тях с военна подготовка са братът на Левски – Петър Левски, участвал в легията на Раковски, Димитър Икономов с чин капрал от същата легия, Спас Соколов – учил в Белградското военно училище, Никола Войновски – служил в руската армия, Йордан Йорданов-Инджето – с три години стаж в румънската войска и участие в четата на Стефан Караджа, Димитър Дишлията – другарувал с Хаджи Димитър и обикалял България с четата на Панайот Хитов, Хаджи Костадин поп Хаджидимитров – учил в Одеското военно училище, Тодор Илиев – служил в румънската жандармерия, Теофан Раданов – командир на доброволческа чета в Босненско-Херцеговинското въстание, Никола Кючуков – участник в същото въстание, и други – б. а.)
Практическите умения в тази ситуация са много по-ценни от ентусиазма, колкото и заразителен да е той. Какво ли би коствало това на четата? Възниква сериозен проблем – има ли войводата качества успешно да я води?
Инициативният комитет, подготвил изпращането й в разтърсеното от бунта сърце на Отоманската империя, далновидно е предвидил изход. Нелеката стратегическа задача е възложена на военния й командир Никола Войновски. Като офицер на руска служба, той притежава добра подготовка. Друг безспорен факт.
Неведнъж Слава Севрюкова подчертава: ‛Напетият войвода е с чувствителна, нежна, ранима духовна настройка на поет, но е лишен от пълководчески качества.‛
След мъчителен поход четниците са въвлечени в унищожителни обезкървяващи ги огнени схватки. Ожесточените сражения взимат все повече жертви. Дружината редее. Кръвопролитните битки при Милин камък, Вола, Камарата и Околчица сериозно я разтърсват и обезсилват.
Все по-често се долавя приглушеният, засилващ се тътен на назряващо недоволство. Понася се гневен ропот срещу невъстаналото население на Враца, изпокрилите се окръжни апостоли и бездействието на революционния комитет там. Опасно е искрата на брожение да не се раздуха и прехвърли срещу водачите на четата и най-вече срещу войводата.
Бързо топящата се дружина навлиза все и все по-навътре в Балкана, а вест за въстание няма и няма. Не пристига помощ ни от Враца, ни от околните села, както горещо се е очаквало.
На път е да се реализира най-жестокият кошмар. Противникът, зверовит бошибозук, настървен и все по-многоброен, подкрепен от редовна войска, затяга смазващ обръч. Жертвите растат.
Без спасителен изход за обречената чета, във върховните мигове на напрежение първоначалната възторжена екзалтация на войводата отстъпва. Задава се полюсно противоположна – на покруса и черно отчаяние. Истината – Ботев няма практическа подготовка да бъде водач на четата, но любовта му към Родината го тласка към саможертва.
‛В мигове на свръхчовешко напрежение – забелязва психотроничката – той не съумява да потисне обзелите го крайно мрачни чувства и настроения. Оживява поетът в него. В разрастващите се етапи на сътресение, достигащи логичната си кулминация, фината му изящна душа допуска груби тактически грешки.‛
Нека отново се върнем към развихрилите се драматични събития, но разкрити вече през психотронния взор на Слава Севрюкова.
Тя забелязва – ропотът в дружината срещу това, че няма и следа от въстание, и срещу онези, които са я повели (и подвели), става все по-явен. Расте, неуправляемо се усилва. Назрява остра реакция срещу водачите.
Ботев с изострените си рефлекси не може да не го забележи. Още по-невъзможно е да не откликне. Поетът в него в тези кризисни трагични мигове все по-често проговаря в скръбни тонове.
Ботев е отчаян. И вече не прави каквито и да са опити да потисне и прикрие чувствата си. Близките му съмишленици изтеглят изпадналия в униние войвода-поет встрани, до уединена скала. Сурово предупреждават: ‛Замълчи, войводо!‛.‛Всичко се срина!... Избиха момчетата... Нахалост... Нахалост...‛ – Ботев рухва.
Най-близкият по чин до него неочаквано изважда револвер. Заплашително го размахва.
В тоя решителен миг на крайно напрежение и безизходица – Слава вижда – не са издържали и неговите нерви.
Свръхафектиран, без опит във военното дело и психологията, войводата не съумява да се овладее:
‛Аз ли да мълча, аз?!... Избиха момчетата!... Подведоха ни... Враца мълчи... Защо?!...‛
Всеки може да изпадне в моментна слабост.
(Драмата се разиграва при едно от ожесточените сражения. В оглушителния, развихрил се на живот и смърт кървав бой, никой извън щаба не забелязва все по-заплашващата да се стовари трагедия над обречената дружина.)

---
... Сражението приключва. На групи, на групи бунтовниците се оттеглят. Тревожно напрежение витае, съпроводено с чувство за мрачна безизходица. Какво да се предприеме? Дали оцелелите четници да се насочат към отстоящата недалеко спасителна Сърбия? Или да продължат все и все по-навътре в непристъпните спасителни дебри на стария хайдушки Балкан?
Това обсъжда войводата със своя щаб зад прикритието на невисока канара. Без да се стигне до единно решение.
Ботев се изправя, за да види къде е поела дружината. В тоя фатален за него и четниците миг изтрещява пушка.
Пронизан в гърдите, войводата рухва.
Прорицателката забелязва – куршумът е изсвистял откъм гърба.
Кой е стрелял?

С психотроничните си умения Слава ‛забавя‛ и внимателно проследява ракурса в пространството на светкавично протеклите събития: ‛Добре прецеленият куршум, отпратил извисената душа на поета в други светове, не е турски. На четник е – висок едър мъж...‛

---
Има ли покушение срещу войводата? Ако да, кои са доказателствата за това?
След неговия край остатъкът от дружината се разпада на части. Поведени са от отделни членове на щаба и редови четници с повече опит: Никола Войновски, Георги Апостолов, Димитър Икономов, Никола Кючуков...

Не издава ли липсващото единно ръководство все по-пролазващите дълбоки вътрешни сътресения и разногласия? А може би – разрастващо се тягостно вцепенение? Неодобрение на станалото? Малцината очевидци на покъртителната сцена едва ли са съзрели успокояващи знаци в зловещата, непредвещаваща нищо добро кървава развръзка.

В спомените на Никола Кючуков се откроява странен епизод, на който дълго време, кой знае защо, никой от по-късните изследователи на събитията не обръща внимание. Касае се за внезапно настъпило охладняване в отношението към Ботев на един от щаба на четата, отказващ да изпълнява заповедите му, по-късно повел част от нея. Събитието е непосредствено преди смъртта на войводата.

За какво говори това?

(На въпроса дали е обсъждана възможността за евентуално покушение над Ботев от негови четници Никола Обретенов споделя пред комисия, създадена през 1929 г.: ‛Да, много се коментира това в затвора‛.

Мнението не е пристрастно. Сходни са становищата и на други участници в Ботевата чета по време на заточението им – виж в. ‛Независимост‛, бр. 2406-2414, 1-11. 06. 1929 г. – б. а.)
Дни след покъртителното събитие екзекуторът на войводата и повечето от заменилите го по силата на обстоятелствата на свой ред ще погинат в неравна битка.
Не е ли тук причината малцината доживели Освобождението очевидци на страшната трагедия да запазят и отнесат в гроба една зловеща кървава тайна? Казано е: ‛за мъртвите – или добро, или нищо.‛

---
... Столетие и половина по-късно за развихрилата се ужасна развръзка може само да се гадае.

‛След време го издигат в кумир – констатира от разстояние на годините Слава Севрюкова. – Това бе допуснато, защото от величав пример за саможертва се нуждае всяко племе.‛
Мистериозният куршум, изсвистял уж неизвестно отде и пронизал гърбом поета-войвода, най-вероятно е на...
Всъщност, има ли значение на кого?
По-важният въпрос е – трябва ли тази горчива информация да е достъпна за малцина?



Христо Нанев

Благодаря ви за линка, който сте представил като коментар в моя постинг. Прочетох ви материалa . Направи ми силно впечатление таланта ви да анализирате и представяте в обобщен стил фасккти и събития, да търсоите актуалното звучене на минали събития. Моите позждравления. Не случайно вашият постинг е отличен между най-добрите.
Що се отнася до патриотизма и родолюбието на българина днес може да се пишат томове с книги и анализи. Днес не може да се очакват герои от епохата на нашето Велико Възраждане. Ние имаме някаква конституционно осигурена свобода. Всяка епоха поставя пред населението определени актуални и важни проблеми за решаване. Великото ни възраждане се ражда в тъмнината и мрака на 5 вековно господство на османската империя, спряла икономическото и културно развитие с векове . Епохата времето е родило истински честни патриоти, които да събудят народа български от вековния съм и да му покажат славното и геропично минало от времето на Първата и втора българска държава. Паисии пръв се сеща за това. Плеяда млади български родолюбци се включват в борбата на три взаимно свързани фронта; борба за образование, просвета, светско училище, читалище, култура, духовна църковна независимост срещу гръцкото духовенство. И на тази база връхната точка на националното пробувдане на народа български е национално освободителното движение за политическо освобождение чрез вуоръжена борба-революция. Това е било въпрос на чест достойнство гордост и дълг на всеки родолюбив буден българин да се включи в тази борба кой с каквото може. Да се жертваш пред олтара на отечеството е било нещо като вярата в Христа. Колко мъченици са се жертвали в името на Христа!? Затова те са очаквали с жетвоготовност "сладката революция" Днес условията са други. Епохата в която живеем е свързана с глобаслизация, интернационализъм, бурно развитие на науката и техниката. Може ли да има и днес водачи като нашите възрожденци. Впрочем и днес има нужда от народни национални будители, които да призовават не към саможертва а към всеотдайност и вимето на доброто, на прогреса и просперитета на народ и отечество. Материалното надделя над духовното от страна сна 2-ро място в света по общ интелект около 1990г, стрната ни остана на последно място в европаяейския съюз по общ коефициент на интелигентност. Образованиетъо е под всякаква критика. Неграмотността бе ликвидирана. А днес мнодо деца нямат достъп до учиолище и до университет защото образованието стана много скъпо. Взехме всички болести на западните страни; бедност, поляризация и разсляване на населението на бедни и богати, небивала прерстъпност, пладнешки обири и убиста, агресия, занемарено образование, страшна корупция , пипалата на октопода стягат и икономиката и соцнормалниящ социален живот и културата и здравеопазването, злоба, завист,погазване ма моралните и етични ценности и т.н. Герой станаха мутрите, убийците, крадците . Средствата за масова информация издигат днес на пиедестал именно такива герои без да се замислят за лошото възпитание особени на млсадежта склонна да подражава на своуте герои..Почти не се пише в средствата за масова информация за заслужили хоира на труда , на всеотдайни творци в обласста на науката, културата образованието , във всички клонове на материалнбия социален и духовенм живот. Кой ще събиди народа ни от примиренческия съмн и отчаяние в което е изпаднал. Младежта. Бъдната и родолюбива младеж. Съвременните будутели могат да поведат и организират своите събратя в активно гражданско общество(сдрижение) което да поведе непримирима борба срещу корупцията, незаконното и бързо обогатяване, дължащо се на експолоатация на населението, борбата за г=опазване на околнсата среда и планета зЗемя, и тн. Докато има такива като вас родолюбиви бългасрски младежи България ще я има и ще пребъде! Още Херодот , бащата на историята много преди Христа е казал" Тракийското племе е най-могъщото племе. след индуското, но на него му липсват владетели , които да го водят. Тук е развръзката и ролята на будното гражданско общество. Но ние на този етап сме народ с европейски мечти и азиатска кръв и чакаме някой да ни предложи решението на предизвикателствата на века като на тепсия.
Прекрасен постинг сте представил .Желая ви още по-големи успехи!

с поздрав, уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg

Уважаема Клео ,
както винаги ти не изневеряваш на своето верую, на своя отклик към важни дати и събития, и оставаш на своя пост като истински будител на нацията в съвремемни условия. Посоченият сиисък на ботевите четници ми е известен. Да има родолюбиви младежи от всички краища на земите български. И Свищов може да се гордее наред с другите забележителности , с видните българи, които е дал и с ботеви четници. Не съм правил справка, но неотдавна ми попадна едим материал в Силистра за участници силистренци. Този списък наистина е публикуван, но лично аз не съм се интересувал, дали е окончателен. Утре ще бъда на лобното място на един друг ботев четник от разградско, младеж с "едва забележимо наболи мустаци". След като е скитал из Стара планина, няколко дни стоял гладен мокър, болен пред манасира край село Елешница ,намиращо се ха около 30 км от София по пътя за Ботевград. След като се престрашил и влязъл в манастира, за жалост бил издаден на базибузушките пълчища които шарели по Стара планина, след разгрома на въстанието. На път за село Желява в местността "Мерова поляна". кръвожадния и печално известен със свпоите касапски способности Малич ага го прострелва от упор в главата след като предварително му взема дрехите, и веднага заповядва да му отрежат главата, за да сплаши раята и да получи награда. като доказателство за добре свършеаната работа Заповядва на двама бъл;гари присъствали на екзекуцията му да вземат главата, занасят е в близкото село Желява и там карат цялото село да мине и да види как се разправят османлиите с комитите. Недалече от то с. Желява в кремиковския манастир е екзекутиран и другия ботевски четник- вторият знаменосец на четата Димитър Стефанов- Казака. Ежегодно в първата събота или неделя на месец юни на 2-ри юни или след 2-ри юни в местността " Мерова поляна " под връх Мургаш се събират много туристи и граждани от София, деца младежи о възрастни от околните софийски села, за да се поклонят пред паметникса на този млад въстанник почти дете. Присъстват гости от Разград и от родното село Благоево на четника Ангел Тодоров. В този район има много избити въстаницици от паметното Априлско въстание 1876 г. от печално извесъния сатрап Малич Ага. Деца от с. Желява изпълняват литературно музикална програма.
Талантлива поетесо, имам само една приятелска молба и забележка към следни куплет от стихотворението
"Аз все още мисля за славния войвода,
защо простреля челото си тъй,
тръгнали да се бият за нашата свобода,
са неговите четници безброй".

Като поетична творба е прекрасно, но като историческа истина не е доказан втория стих "защо простреля челото си тъй"
135 години след голготата Ботев, загадъчната смърт на поета революционер и войвода остава ' забулкена в тайна". Моля да прочетете моят материал публикуван в списание История, бр.3./2009, озаглавен "Относно гибелта на Ботев". стр.52-64, Този матертиал е публикуван и в някои реномирани български вестници. Вашите поетични творения се четат от бългсарите и някои неща могат да станат прозаични" истини " и легенди деформиращи историята. Както изследователите така поетите и писателите са длъжни да съхраняват историята такава каквато е отразена в източници на съвременици, спомени, документи и др. Длъжни сме да се придържаме към историческита истина, а не към предположения, и хипотези, които не могат да бъдат доказани по никакъв начин, освен ако се намери автентичен документ.. Пишейки това принуденн съм да поставя наново в постинг "Истината за голготата на Ботев, за да ясно на читателите каква е документирата истина Моля да бъда правилно разбран. Версията за самоубийство като хипотетична възможност и вероятност е лансирана в наши дни от изтръкнатия наш пет, драматург и публицист, мой земляк от славното цело Чрервена вода Русенско Стефан Цанев.

с поздрав, уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg

Уважаема Магнолия,
като родолюбива българка вие не оставате безучастна към нашето славно и героично минало. Клееопатра е публикувала в постонга си точния известен списък на участниците в ботевата чета. Всички те заслужават поклон. Участвали са млади български емигранти от крилото на " млсадите" революционно настроените. Както се вижда има участници от всички краища на земите български, включително и добруджанци. Силистра и Добруджа също могат да се гирдеят с участието си в подготовката на българската национална революция Априлското въстание, което е изиграло ролята на прелюдия към Свободата дошла по малко мот две години по-късно.

с поздрав, уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg

Мила Джу,
Представила си един дълбоко психологичен анализ на събитията свързани с похода на Ботев към" Отчаяната революция" и безсмъртитео. Аргумените на автора на този материал в "култура", като художествено творение са добри. Но с него авторът отново поставя на дневен ред истината за гибелта на войводата Ботев, която през последните години бе представена пред обществото с нова версия от големмият бележит патриот и родолюбец Стефан Цанев. Без да коментирам подробности се чуствам задълвен да да покажа в постинг моята публикация във списание История. бр,3/2009г. стр,52-64.озаглавена "Относно гибелта на Христо ботев" Като литераура там са пказани много източници спомени на съвременици и, на четници, комисии и т.н
Тъй като и талантливата Клеоптра поставя в своята великолепна поетична творба и в постинг този проблем, изказвайки ви признателност за съдействието аз намирам за необходимо да поставяп този проблем в отделен нов постинг,. Чуствам се задължен пред истината и историята да направя това, макар и като скромен българин неизвестен. Старая се да се придържам към литература и документи отразяващи наши исторически събития. Така или иначе този проблем ме засяга, защото писмено на книжен носител съм представил онова, което е намерено и описано в историеската ни летопис.
Що се отнася до отношението към национално освободителното движение нещата са стояли точно така. Българската емиграция се е разделила на две групи или тречения." стари" и " млади". Привържениците на старите са устоявали остарелите или по скоро изигралите историческсата си роля идеи за четническа тактика, разработени от Идеолога на нашата национално освободително движение. Г.С.Раковски. който наистина е имал огромно влияние и верни подръжници и слкед неговата смърт Тук се причисляват Филип Тотю. Панайот Хотов и др.. Фил;ип Тотю е имал остри противоречи с апостола Левски по редица въпроси, включително и по въпроса кога да се извърши революцията през лятото или през зимата. Левски убедително и аргументирано като военен стратег (завършил белградска легия) се опитва да представи редицата предимства на зимното начало на въстанието. за да може да се устои на много по модерната и мобилна добре въоръжена турска армия. Филип Тотю се противпоставя. Той бил любимец на Добруджанци -на силистренци. когато му предлагат да оглави въстанието в добруджанския район той упорито отказва придържайки се към четническсата тактика. Подобна тактика и подвеждане е извършил и през септелмври 1875 г. по време на Червеноводско новоселското въстание
А тъй наречената " Добродетелна дружина' в която членували предимно заможни българи в емиграция били привърженици на дуалистична
идея , т.е били на дуалистични позиции, освобождение чрез реформи и компромиси като автономна държава в рамките на османската империя. Смятали са, че само чрез образование и просвета може да се постигне желаната цел. Привържениците на младите са били за въоръжена борба. те са очаквали и подкрепа на западните велики сили, отстоявали идеите на италианската революция, на идеите на Мацини, на борбата на Гарибал;ди, на българските водачи Ботев и Левски и т.н..

с поздрав, уважение и благодарност за коментарите и съдействието ви

www.bogomil.blog.bg

I obtained great data from a web site