Общество

 ЗА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ ТЕКСТА НЕОTРЯЗАН, КЛИКНЕТЕ НА "ДУМА",
В ЛЕНТАТА ПОД "ДУМА", КЛИКНЕТЕ НА АВТОРИ, КЛИКНЕТЕ НА
БОГОМИЛ КОЛЕВ.. ЩЕ ИЗЛЯЗАТ ЗАГЛАВИЯТА НА ПУБЛИКАЦИИТЕ НА
Б.КОЛЕВ ВЪВ ВЕСТНИКА. ПРИ КЛИКВАНЕ ВЪРХУ СЪОТВЕТНОТО
 ЗАГЛАВИЕ ЩЕ ИЗЛЕЗЕ ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА СТАТИЯТА.. МОЖЕ 
ДА ПОДХОДИТЕ С ТЪРСАЧКАТА "GOOGLE". ПИШЕТЕ- В-К "ДУМА"-
И СЛЕД ТОВА СЛЕДВАТ ГОРЕПОСОЧЕНИТЕ СТЪПКИ.
С УВАЖЕНИЕ БОГОМИЛ КОЛЕВ 

Памет

"Незабвен учител"

190 години от рождението на Г. С. Раковски

Богомил Колев

"Незабвен учител" на дейците след него го нарича самият Христо Ботев. Този кристално чист патриот, революционер-демократ, интернационалист и енциклопедист завеща на поколенията безпределна любов към народ и отечество. Той пожертва всичко, като посвети целия си живот и дейност в името на свободата, създаде и обедини плеяда знайни и незнайни революционери последователи, довели делото му до апогея на българската национална революция - сложното и героично Априлско въстание - прелюдия към Освобождението.
Този "незабвен учител" е Георги Стойков Раковски (известен още и като Георги Сава Раковски), а тази година се навършват 190 години от рождението му. Той пръв прозря назрелите условия в земите български за извършване на организирана революция, която да доведе до политическо освобождение на българския народ от османския деспотизъм и до унищожаване на феодално спахийската система, спрели икономическото и културното развитие на България с векове. В епохата на великото Българско възраждане, той пръв достига до извода, че само с просветна, читалищна културна дейност и създаване на самостоятелна българска църква не може да се достигне до реализация на главната политическа цел. Раковски става идеолог, стратег, организатор и водач на националноосвободителното движение.
    Георги Стойков Раковски (с истинско име Съби Стойков Попович) е роден на 2 април в Котел в будно родолюбиво и борческо семейство. Негов вуйчо е Георги Мамарчев - прославеният български капитан на руска служба и първи български кмет - уравител на освободения град Силистра (1829-1835) по силата на Одринското примирие при поредната (осма) Руско-туска война (1812-1829г). Раковски учи в Котел, Карлово и Цариград.
За да се предпази от преследване като участник в подготовката на бунта в Браила срещу османските потисници през 1842 г., Раковски приема името на вуйчо си Георги, включва се в борбите за независима българска църква през 40-те години на ХIХ век. Като преводач в турската главна квартира в Шумен по време на Кримската война събира сведения в полза на руската армия, формира революционна организация "Тайно общество", прави опит да организира въстание в Българско и е разкрит. Когато научава, че руските войски са преминали Дунава, той събира малка чета от 12 души, с която е действал няколко месеца в Котленския балкан. Преследван от турците, той не успява да се свърже с русите при Силистра и научава, че те се изтеглят. Това го принуждава да  разпусне четата в района на Русе, напуска България и повече до края на живота си не се връща. 100 години по-късно е намерена сабята му в русенското Ново село, зазидана в една стара къща. 
 Раковски и неговите съратници, старите войводи Филип Тотьо, Панайот Хитов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър и др., остават верни на четническата тактика. Трябвало е да дойде Левски, за да разбере още по време на Втората белградска легия, че четническата тактика е изиграла историческата си роля и да разработи новата революционна тактика, за да продължи делото на Раковски чрез създаване на вътрешна революционна организация в българските земи.
Раковски организира Първа българска легия (1861-1862 г.) с цел подготовка на бъдещите военни ръководители на въстанието. На базата на натрупания опит в борбата Раковски създава "Привременен закон за народните горски чети за 1867-то лето", който представлява своеобразно ръководство за новосъздаващите се български въоръжени сили. Неуморимият родолюбец получава признанието на своите съвременници и на потомстватта не само като идеолог и стратег на българската национална революция, но и като опитен вдъхновен и самоотвержен "военен мъж", както е отбелязано през 1868 г. във вестник "Дунавска зора".
Като журналист и книжовник Раковски оставя богато наследство. Издава "Българска дневница" (1856) в Нови сад, написва книгите "Восточен въпрос, "Иступлений дервиш", "Глас едного  болгарина", "Няколко речи о Асеня Первому" и др. Подготвя в. "Дунавски лебед", който издава през 1860-1861 г., след като се премества в Белград. В този вестник отпечатва своя "План за освобождение на България". С "Бъдъщност" и "Бранител", издавани по късно в Букурещ, той продължава упорито да пропагандира революционната борба като единствен и прав път в борбата за политическо освобождение. Г. С. Раковски е автор на поемата "Горски пътник" (1857) и "Предвестник горского пътника" (1856), "Показалец"(1859), "Кратко разсъждение" (1860), "Българский изповеден въпрос" (1864),  "Българските хайдути" (1867) и др.
Навсякъде където се намира, на всички фронтове, той се старае да воюва с перо и меч. Г. С. Раковски умира от туберкулоза в една вила на родолюбиви българи край Букурещ на 9 октомври 1867 г. По-късно костите му са пренесени туржествено в София и поставени в хранилището на църквата "Св. Неделя". След атентата през 1925 г. тяхната съдба не е известна.

 Браво на автора-сбито,но интересно и най-важно е прдставил всички важни моменти от биографията на Раковски.-"Този кристално чист патриот"-както е писал в статията.

• Идентифицирайте се или се регистрирайте за да изпращате коментари